Глава 2. Седемте заповеди на Тора за синовете на Ной

Седемте заповеди, това са седемте основни правила, които лежат в основата на целия Закон. Седем е едно от числата в нашия реален свят. Може би то е най-разпространеното. Седем дни в седмицата. Седем музикални тона. Седемте цвята на дъгата. Тези и други примери показват, че нашият свят до голяма степен се основава на числото седем. Нека да добавим, че освен шестте посоки на материалното, физическо пространство, съществува и духовно измерение, което се намира извън осезаемата от нас действителност.

Седемте главни заповеди са като скелет или рамка, която поддържа цялата конструкция в устойчиво състояние. Към тях са добавени допълнителни заповеди, които са подобни на тъканите на тялото. По този начин съществуват заповеди, изпълнението на които не зависи от своеобразието на изпълняващия ги човек. Те са еднакво задължителни за всички и могат да бъдат сравнени с рамка. А има заповеди, които могат да бъдат сравнени с тъкан, те са насочени към конкретния човек, като отчитат особеностите му.

От акта на Откровението, в който познахме единствения и единен Б-г, е видно, че всяко създание е сътворено от ръката Му и в Него се завръща, за предназначението си. Той създава всичко. Той съхранява всички и чрез Него всичко действа. Ние живеем в свят, който принадлежи на Б-г. Всичко, което ни заобикаля, е дело на ръцете Му и затова трябва да Му служим. От Него произлиза всяка сила. Той определя всяка форма. Той е определил мярка за всяко вещество, за да може то да действа, да твори и то да твори според законите на Г-спод. Всички са слуги на Г-спод, всички на мястото си и във времето си. Всяка част според силите, които са и дадени, трябва да изпълнява Б-жието слово и да способства за изграждането на цялото. Целият свят може да се оприличи, като слуги на Г-спод, които стоят около престола Му, както е казано от мъдреците на Исраел: "Светът бил създаден с десет повеления” (Поучения на отците 5:1). Ако светът е бил създаден с едно изречение - всички създания наведнъж, тогава те намирайки се пряко зависими от Б-жието слово, нямаше да се поддържат взаимно едно друго и нямаше да си влияят едно на друго. И затова Б-г е създал Своя свят с Десет повели, т.е. въвежда десет степени на развитие. Той е създал сили и им е заповядал да се свържат, в съответствие с думите Му. След това Той ги разделил, да могат създанията, да се подкрепят взаимно. Нито едно от тях само по себе си не разполага със средства за съществуване и действие, а ги получава от другите същества и ги предава по-нататък. По този начин, всяко създание според възможностите си, допринася за запазването на цялото. Но ако едно от тези създания разруши, каквото и да е в света, с това си действие, то сякаш ще отреже един клон, от собственото си дърво на живот. Така, всички създания се обединяват в безкрайна взаимна любов. Всички дават и взимат иначе нито едно от тях, само по себе си, не може да се съхрани. Всички си взаимодействат един с друг и съществуват в съвкупност и за съвкупността. В същото време, всичко съществува заради всяко отделно създание.

Б-г е любов, казват мъдреците, а любовта – е основата на цялото Творение. Всичко, което съществува излъчва любов. А на този свят, преизпълнен със слава на Г-спод, сред сътвореното от ръцете Му, в този хор от служители на Б-г - какво е това човек? Дори, ако не бяхме получили наставление, под формата на готови знания, нима обликът на Творението не разказва на човек историята си? Но и човек – е Б-жие творение! Но и той – е служител на Г-спод! Всичките му кости са били създадени от Б-г, Той ги е създал и поставил в човешкото тяло и е вдъхнал в тях живот и сила. Той е този, който е създал този сложен, вътрешен духовен свят на човека-личност, тази Б-жествена искра, която е скрита от очите на всички, защото не трябва да се вижда Б-г.

Човеко, уважавай себе си като творение на Б-г! Пред небето и земята, пред света, който целият е като симфония за слава на Б-г, с благословение и любов произнеси името, което определя ролята ти: слуга на Г-спод!

И така, всички създания, малки или големи, са сътворени от Б-г, за да изпълняват ролята си, на това място, което им е посочено от Б-жиите заповеди и получавайки от Б-г, предават полученото на другите, по-нататък. Нима е възможно, знаейки това, човек да си представя, че е роден, само за да си пълни стомаха и да се отдава на страстите си? Нима е сериозно да се предполага, че човек съществува в този свят, без да има някаква цел, без стремеж, че той е роден само, за да поглъща, употребява и използва? Земята и всичко, което я изпълва служи на Б-г, а само човек казва, че иска да служи на себе си е. Не, това не може да бъде!

Човек знае и мъдростта го учи, че е образ и подобие на Б-г! "И сътвори Г-спод човек по Свой образ" (Битие 1:27). Но в тези думи са били включени и изисквания към човек. Бидейки "образ на Б-г", той е длъжен да живее, както подобава на Б-г и да бъде подобен на Него повече от останалите творения. Човек е роден, за да познае Б-г, извършвайки постъпки с любов и справедливост, а не за да се забавлява, наслаждава или даже да страда.

Всички постижения на човек: ум, тяло, потомците, имуществото, всяка негова способност и всяко негово умение - всички те са средства, за да се изпълни една задача: да подобрява живота на Земята, да се грижи за всичко, активно да помага на всички, да проявява любов и справедливост.

Земята не е твоя, ти си даден на нея. Ти си длъжен да гледаш на нея, като на свещено наследство, ти си длъжен да се съобразяваш с всички Б-жии творения като твои братя и затова трябва да ги обичаш и да им помагаш при изпълнение на задачите им, в съответствие с Б-жията Воля. При това ти - човекът, също трябва да се подчиняваш, на същия този закон, който изпълняват всички сили на природата и да се подчиняваш, без да се съобразяваш със собствената си воля и разум. Още повече, ти си длъжен да му се подчиняваш, напълно съзнателно, с пълна свобода на избора. На теб е дадена достатъчно сила и способност, за да разбереш смисъла на собственото си съществуване, като обект създаден от Б-г. В това се свежда задачата ти - да се посветиш в служба на Б-г. Обърни се към сърцето и разума си и ще видиш целта си и ще я достигнеш. Огледай се и ще видиш около себе си Б-жиите служители, които изпълняват волята Му, точно както и ти. Струва си да почувстваш в себе си силите, които те призовават към действие – нима няма да се появи в теб желание, да се присъединиш към всеобщия хор на мирозданието, който възклицава: "Желаем да правим и да разбираме?" Аз съм тук, казваш ти и съм готов да изпълня Б-жията воля и да чуя заповедите Му. Изпълнявайки ги, аз се стремя да разбере смисъла на всяка заповед - и всичко това с пълно съзнание и свободата на избора ми! И именно поради това човек – е роб Б-жи, от най-висок ранг, в общия хор на всички раби Б-жи

В заключение на този раздел, ще обясним различията между задълженията на евреите и задълженията на другите потомци на Ной. Евреите са длъжни да изпълняват 613 заповеди на Тора, които както е известно, се основават на десетте Речения. (Забележете, че десет е число, което е в основата на приетата десетичната система). Докато потомците на Ной са задължени да изпълняват Седем Заповеди. (Да не забравяме, че числото седем представлява природната цялост, съвършенство). Разликата между техните задължения може да се обясни с помощта на следното сравнение: да допуснем, че някой се е заел да направи рисунка по зададена тема, например, да възпроизведе известна картина. При това той може да приложи повече или по-малко старание, за да изпълни задачата. С не много едри щрихи той може да посочи и подчертае главното в предмета, а може и фино да нарисува всички подробности и детайли. Художникът-професионалист е способен подробно да пресъздаде всеки детайл от картината, да копира всеки щрих, всяко цветно петно, да предаде детайлно общото настроение.

Задачата на човечеството е - да ориентира съдържанието на живота си по правилата на Тора. Що се отнася до потомците на Исраел, които трябва да служат за пример на човечеството, като народ от свещеници, по отношение на останалата част от потомците на Ной, те са като художникът-професионалист, в сравнение с художника-любител. Тъй като специалистът извършва работата си, като обръща специално внимание на всяка подробност. Разбира се, не трябва да се забранява на потомък на Ной, също да действа като професионалист, но не трябва това да му се заповядва.

За какво ни е необходима тази забележка? За да не забравяме, че на евреите е забранено да обръщат неевреи към вярата си. От своя страна, неевреите трябва да признават особената задача на евреите и да не им пречат при изпълнението на тази задача. Един от потомците на Ной, който разбирал особената задача на евреите, бил френският външен министър Бартол Сент Илер (1805-1895 гг.). Ето как той отговорил на въпроса дали трябва евреите да се обръщат към друга вяра: "Аз ще ти отговоря веднага: не! Да не дава Г-спод евреите да станат християни! Ако евреите престанат да бъдат това, което са, в съответствие с вярата им, според мен това би било голямо нещастие за човешкия род. Нито един народ в света не е положил толкова много сила и мъжество, в страданието за вярата си, както народът на Исраел. Никой народ не е имал толкова дълго религиозно влияние върху човечеството, както народът на Исраел. Неговата Библия е най-великата книга, сред свещените писанията на всички народи и точно тя е прославила Исраел. Денят, когато евреите станат (да не дава Б-г!) християни, трябва да бъде наречен ден на непоправимо нещастие. Евреите трябва да останат завинаги такива, каквито са. Те са длъжни да останат верни на Този, за Когото са страдали 3000 години и силата, на Който днес не е по-слаба от всякога. Ако евреите биха изчезнали, то човешкият род би загубил учителите и ръководителите си по въпросите на вярата, равни на които няма и никога не е имало. Още по-осезаемо щеше да бъде отсъствието на евреите в наше време, когато сред хората, които считат себе си за просветени и разумни, все повече изчезва вярата в Б-г. Човешката съвест се нуждае от живата и ползотворна дейност на народа на Исраел." Френският писател Ануй казал веднъж, че човечеството е получило от древния свят трима учители: евреин – учител за вярата и морала, грък – учител по мъдростта и занятията и римлянин – учител по правото.

Говорейки за различията между евреи и неевреи, не следва да се мисли, че Исраел трябва да се въздържа от влиянието си върху другите народи. Точно обратното! Именно поради различието си, народът на Исраел влияе върху цялото човечество. Между другото, опитът на еврейския народ, живеещ в съответствие с Тора, свидетелства пред целия свят, по какъв начин един народ може да постигне духовно съвършенство. Съществуването на народа на Исраел, в съответствие с идеала (когато всеки евреин съблюдава всички заповеди) е пример за съвършено общество, което се ръководи от святостта и чистотата. Няма по-високо освещаване на Б-жието Име!

Мнозина се хвалят, че знаят как да предоставят на отделния човек истинско духовно богатство, но досега никой не е измислил и осъществил такъв обществен строй, при който духовното богатство да се получава от всички хора, от цялото общество. Въпреки това със съществуването си евреите, като народ влияят на хората по целия свят с това, че са признали царстването на Б-г. Защото Свещеното Писание разказва за времената на избавление на евреите, когато започнат да съблюдават цялата Тора: "От Сион ще излезе закон за цялото човечество" (Исая, 2). Педагозите посочват, че не заповедта, а личният пример е най-добрата форма на обучение. И ако Исраел изпълни задачата си, то това ще бъде изключителен личен пример за целия свят.

Рав Самсон Рафаел Хирш пише в книгата си "Деветнадесет писма за йудаизма": "На народа на Исраел е дадено, да се грижи за Тора на Г-спод, сред народите на света като на свещеник, вътре в народа си; да се грижи за нея, като свещен народ, да устоява святостта си и да не си позволява, да се увлича по пътя на другите народи. Тора и изпълнението на желанията на Б-г представляват основата на живота на еврейския народ, земята под краката му и смисъла на съществуването му. Затова националността на този народ не зависи от променящите се фактори и не е обусловена от тях. Народът на Исраел е призван да заеме особеното си място сред народите и да покаже на целия свят, че Б-г е Г-сподарят на света, за благото на всички". По-нататък, рав Хирш казва: "Представете си образа на един такъв Исраел, който живее свободно сред народите на света и се стреми към идеала си! Всеки евреин – уважаван, авторитетен и образцов свещеник, отстояващ справедливостта и любовта; но не разпространява нееврейска религия, защото това му е забранено, а искрената човечност сред хората! Какво мощно средство за усъвършенстване на човечеството! Какво ярко светило за епохата ни! Само, ако не бяха предишните грехове на евреите и заблужденията на обкръжаващите ги народи, които ни отдалечават от този идеал! О, ако сред човечеството, което се заблудило и се стреми само към насилие, наслаждение и обогатяване - тихо, открито и скромно биха живели хората, които вярват, че богатството и удоволствието са само средства, с които да се научи светът на правосъдие и любов! О, ако народите по света можеха да се учат от хора, чийто помисли са преизпълнени с любов, истина и мъдрост, а действията им са символ на жива и плодотворна дейност за себе си и за другите!".

Човек не може да живее без вяра. Но само вярата не е достатъчна; необходимо е освен това човек да извършва действия, претворяващи тази вяра в живота. Тази мисъл се повтаря много пъти в Тора. За това са говорили и мислителите на народите по света. Например, Киркегор е писал: "Вяра, която не се реализира и не променя човек е празна. Дори и в случаите на фанатичната вяра: ако тя не променя из основи целия живот, не влияе върху самата същност на човек, такава вярата не е нищо друго освен безсъдържателна илюзия".

Основното въздействие на вярата върху човек е - обуздаването на страстите и въздържането от лоши постъпки. Но вярата също така задължава да се извършват произтичащи от нея добри действия и самите тези действия да са породени от вярата, да укрепват вярата в сърцето. Дори древногръцките философи, които не са вярвали в религията и са се основавали на това, че съвършенството се постига от човек, само с постигането на истината, въпреки това считали, че човек трябва да действа, което ще възпитава в него духовно съвършенство, за да превърне вътрешното знание в осезаема реалност.

Идеята за това, че действията усилват вътрешното знание, намира своя израз в много от заповедите. Ще приведем няколко примера:

От приведените по-горе примери виждаме, че знанието в мисъл или съгласие не са достатъчни, а е необходимо да бъдат подкрепени с действия. По такъв начин, духовно съвършенство на човек не може да бъде постигнато само с едната вяра и знание в сърцето; то зависи от действията, с които се реализира тази вяра в практиката. Но действията, реализиращи вярата в Твореца, трябва да съответстват на волята на Твореца, тези заповеди, които Той ни е заповядал да изпълним и само тогава те ще доведат до по-нататъшно укрепване на вярата и духовно съвършенство.

Седемте Заповеди, за синовете на Ной, съдържат очевидно рационално зърно и почти всеки разумен човек би се съгласил, че те са необходими на хората. Но не е достатъчно да се съгласиш с тези закони, само защото те са разумни и естествени. Човек трябва да ги приеме в себе си, като Б-жествени заповеди, който Творецът е дал на хората за изпълнение. Те са били дадени още на Адам и Ной и са били повторени при даряването на Тора на планината Синай. Тогава е бил даден Законът, който е бил предназначен да образува и формира живота на хората. Този Закон се състои от две части: едната - за децата на Исраел, като народ избран за особен род служене, а другата - за останалата част от човечеството.

Тъй като само Законът, даден от Твореца, може истински да задължи човек, което не може да се каже, за изобретения от хората морал, великият еврейски мъдрец Маймонид пише: "Всеки, който приеме върху себе си Седемте Заповеди на синовете на Ной и ги изпълнява е праведник от народите на света. Той има дял в Бъдещия Свят (в рая). Но това се отнася само в случай, че той ги приема, защото така е заповядал Творецът, което е предал чрез Моисей. Ако човек изпълнява тези заповеди, само защото така му подсказва разумът, то той не се счита на праведник на народите на света, нито за мъдрец."

Задължението за изпълнение на заповедите възниква независимо от избора или желанието на човек. Този дълг ни е наложен от Твореца на света, като заповед на Цар. Но човек трябва да приеме върху себе си "игото на заповедите" с радост. Това е важен принцип: "Този който извърши действие, бидейки длъжен е по-значим от този, който го прави, без да е длъжен да го прави". Който върши добро, единствено по свое желание, не се чувства роб на Б-г. Поради това заповедите са дадени и като "иго", което човек не може да снеме от себе си. Той е длъжен да възпитава себе си така, че да приеме игото на заповедите с любов. Този, който приема заповедите, като нещо което зависи от желанието му, поставя себе си за център на мирозданието. Приемането на игото на Небесното царството, поставя в центъра на мирозданието волята на Твореца. И именно чрез това чувство, на задължаващата и принуждаващата сила на волята на Твореца, човек реализира вътрешните си духовни сили.

Как става приемането на Седемте Заповеди от синовете на Ной. Основата на това приемане е в сърцето. Това е твърдото решение да се изпълняват заповедите, каквото и да стане. Но има и формална процедура, която дава на човек особен статут, в очите на народа на Исраел. Това става, когато човек заявява, че приема върху себе си Седемте Заповеди, пред еврейски съд, т.е. пред трима съблюдаващи Тора евреи (желателно е те да знаят еврейските закони). Това заявление включва в себе си следните думи: "Аз вярвам в Единния и Вечен Б-г, Който е сътворил света и надзирава всичко, което е сътворено и възнаграждава тези, които правят добро и наказва тези, които вършат зло, Който е дал на човечеството Закон, който съдържа заповедите, които са задължителни за всички хора. Аз приемам върху себе си задължението да изпълнявам Седемте Заповеди и всичко, което произтича от тях”.

Част IV

Закони за изпълнението на заповедите

Глава 1. Заповедите по отношение на Твореца

Предисловие

Основата за изпълнението на всички заповеди е вярата в Б-г, Който е заповядал да ги изпълняваме. Това е вярата в съществуването на Вс-вишния, като Творец и Владетел на света, в единството Му, в Провидението Му - надзор над всеки човек.

Към задължението за вярата в Б-г се отнасят две от Седемте Заповеди: забраната за идолопоклонничество и забраната за Б-гохулство (включваща и забраната за атеизмът). Човек е длъжен да изучава основите на вярата, да създаде и укрепи духовната си връзка с Твореца на света, за да знае, какви фактори пречат за създаването на такава връзка. Вярата включва в себе си също следните задължения:

- Любов към Б-г.

- Молитва.

- Благодарност към Б-г за милостта Му.

- Упование на Вс-вишния.

- Почитане на Б-г.

- Освещаване на Името на Твореца.

- Забрана за оскверняване на Името на Твореца.

- Дистанциране от отричащите Б-г.

Връзката с Б-г трябва да бъде директна, без посредници - не трябва да се обръщаме към ангелите, душите на умрелите или към живи хора, които да бъдат посредници между човек и Твореца.

1. Всеки човек е длъжен да вярва, че има Творец на света, че Той е вечен, Той е Първият и Последният и Той е един. Това единство не е подобно на друг единичен обект, към който могат да се отнасят понятията структура и множественост. Това е абсолютно единство, което не прилича на нищо. (Категория абсолютно единство означава, че то не може да бъдат разделено, нито намалено, нито се подразделя на качества, което въобще не подлежи на никакво детайлизиране, т.е. не можем да си го представяме във вид на съвкупност от части).

Няма нищо, което да има някаква сила или възможност, освен тези, които му е дал Творецът. Творецът е източникът на всички сили в света.

2. Човек трябва да изучава въпросите на вярата и да размишлява върху чудесата на сътворението, да опознава величието на Твореца на света. Такъв размисъл и задълбочено проучване ще му помогнат да постигне великата сила и чудесната мъдрост на Създателя и за него ще стане очевидно, неистинността на теорията за случайната поява и развитие на света. Виждайки реда и целенасоченото планиране във Вселената, в законите на природата, в живия свят, човек осъзнава, че създаването на всичко, което съществува е само по силите на Твореца. Желателно е да се произнасят на глас стихове от Писанието или изказвания, отнасящи се до вярата, за да се усили вярата в сърцето, например, (Второзаконие 4:35): "И разбери днес, и го сложи в сърцето си, че Господ е Б-г горе на небето и долу на земята, и няма никой освен Него”.

1. Творецът, да бъде благословено Името Му, е създал всичко и управлява всичко и само Той е причината за всичко случващо се.

2. Творецът е един, няма единство, подобно на Неговото и само Той – е нашият Б-г, Който е бил, е и ще бъде.

3. Той - не е тяло, Той не може да бъде постигнат и Той не може да бъде уподобен на нещо.

Оттук следва, че ние като Негови създания, не можем да опишем Твореца си. Опитът Той да бъде описан или да си Го представим е още по-абсурден, от опита на слепия да почувства красотата на цветовете или от опита на глухия да възприема звуците на музиката. Въпреки това, в Библията се срещат такива изрази като "ръката на Б-г", "гласът на Б-г", "очите на Б-г" и т.н. Но те - не са нищо повече от примери и епитети от нашия свят избрани, за да станат ясни за сетивата ни, проявите на Б-г в света. Именно поради това, мъдреците на Исраел, се изразяват иносказателно за Б-г, като често добавят думата "сякаш", като с това подчертават, че става дума само за сравнение. Даже ако използваме такива описания за Б-г като "Милосърден и Милостив” или подобни, то това не се прави с намерение, по някакъв начин да се отъждествяват Б-жествените качества с човешките. Не трябва да приписваме на Б-г никакви качества, дори положителни, защото Б-г е по-висш от всичко съществуващо, дори по-висш от която и да е наша представа за Него. На Б-г не може да му липсва нещо, нито доброта, нито мъдрост или каквото и да е друго. Всичко, което ни остава в крайна сметка, е да опишем Б-г само чрез отрицания, т.е. да опишем само това, което не съответства на Б-г.

4. Той е първият и последният.

Понятието "извън времето" не е по силите на въображението ни, тъй като от самото начало на Творението живеем потопени във времето. За разбирането ни не е достъпна представата, какво е предшествало Творението, нито какво ще се случи след края на историята. Всичко, което не зависи от времето не е достъпно за човек и затова е забранено за изучаване. Независимо от това на нас ни е дадено ограниченото разбиране, че времето е възникнало заедно със сътворението на света. Първият стих на Тора: "В началото Б-г сътворил..." означава, че създавайки света, Б-г е създал самото начало.

5. Само на Него следва да се молим и не трябва да се молим, на който и да било друг.

На човек е забранено да прибягва до услугите на посредници между себе си и Б-г. Всеки трябва да се обръща директно към Б-г и само към Него. Обръщането към посредници не е нищо друго, освен вид идолопоклонство и поради това е строго забранено.

6. Творецът е дал на хората Закон: определена част от него е за синовете на Исраел, а другата част е за всички останали хора, които не са длъжни да изпълняват заповедите за синовете на Исраел.

Такова задължение може да се осъществи, само ако неевреин реши да премине гиюр – да се присъедини към народа на Исраел или доброволно приеме върху себе си да изпълнява определени заповеди, които той може да изпълни, без да бъде евреин. Този закон е вечен и никога няма да бъде изменен.