Законите на потомците на ной седемте заповеди на Твореца за народите по света
Разделяне между съботата и делниците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Някои от смисълите на новия месец.
- Практически действия в новомесечието.
- Денят на Изкуплението (Йом Кипур)
- Празникът Сукот (на Палатките).
- Симхат Тора (Радостта от Тора).
- Пурим и унищожаването на Амалек.
- Празникът на даряването на Тора (Шавуот).
Разделяне между съботата и делниците. На изхода на съботата палят свещ, взимат чаша с вино и го благославят: Благословен да си Ти, Б-же, Г-споди наш, Царю на Вселената, Сътворилият плода на лозата!“ Благословен да си Ти, Б-же, Г-споди наш, Царю на Вселената, Сътворилият светлината на огъня, далият на човек разбирането, как да използва огъня и другите сили на природата, за да усъвършенства света, в който живеем”. Благословен да си Ти, Б-же, Г-споди наш, Царю на Вселената, Отделящият святото от делничното, тъмнината от светлината, шабата от останалите дни на седмицата”. Новомесечие „И да бъде от месец в месец, от събота в събота да идва всяка плът и да се покланя пред Мен, казал Б-г“ (Исайя, 66) Първата заповед на Тора, която получил Исраел, като народ в Египет, е: „Този месец да ви бъде за начало на месеците“. Тази заповед е свързана със строежа на календара. Еврейският календар в основата си е лунен, но съществува системата на високосните месеци, с помощта на която календарът също се съгласува и със слънцето, със сезоните на годината. Новият месец всеки път се освещавал от Санедрина – Върховния съд, който изслушвал показания на двама свидетели, видели новата луна. Този, струващ ни се технически детайл, всъщност има дълбок духовен смисъл и не случайно враговете на еврейския народ – гърците, римляните се опитвали да отменят освещаването на новия месец. Евреите били принудени да провеждат тази церемония в нелегалност и оповестявали за новия месец с помощта на „парола“: „Давид, царят на Исраел е жив!“. Някои от смисълите на новия месец. Този, който установява времето – Сам е извън времето, не е подвластен на времето и не изчезва с времето. Това ни учи за уникалността на еврейския народ, получил вечната Тора, която не е свързана с определено време, място и култура. Еврейският календар е уникален с това, че спряга слънчевата година с лунната. Мюсюлманският календар е само лунен и празниците им всеки път се провеждат през различно време на годината. А християнският календар е само слънчев и месеците му въобще не са свързани с реалното положение на луната. Луната, всеки път намаляваща и отново обновяваща се, ни учи, че след тъмнината винаги идва светлината, след трудностите – успех. Дори по време на тъмнината в сърцето на човек трябва да има надежда, а по време на светлината – скромност. За цар Соломон разказват, че имал пръстен, на който било гравирано: „И това ще мине“. Този надпис му помагал „да се полага на Вс-вишния в трудни времена, а в моменти на успех той черпел от него скромност, разбирайки, че успехът може да бъде преходен. Наблюдаването на луната и звездното небе приближава човек към природата и той може да вижда зад природата Твореца й, както е казал пророкът (Исая, 40): „Възнесете очите си нагоре и погледнете, Кой е сътворил всичко това?“ Практически действия в новомесечието. Тези, които произнасят дневна молитва, могат да добавят към нея псалм 104 („Благослови, душата ми Б-же“, този псалм е приведен по-горе в главата за съботата). В него става въпрос за творението на света. Освен това може да се прочете и първият стих на Петокнижието: „Бирейшит бара Елоким ет аШамаим виЕт аАрец” и да се каже следната молитва: „Б-же наш нека пред Теб се повдигне, дойде, стигне, да бъде видяна, благоугодна, чута, отбелязана и спомнена паметта за нас, размисълът за нас, и паметта за Машиах, сина на Давид, раба Ти, и паметта за Ирушалаим, светия Ти град – за спасение и добро, за благосклонност към нас, за милост, милосърдие, за живот и мир, в този ден на новомесечието си спомни за нас, Б-же, Г-споди наш, в този ден за добро и ни отбележи в този ден за благословение, и ни спаси в този ден за живот. С думи за спасение и милосърдие ни пощади, помилвай ни и Се умилостиви към нас и ни спаси, защото са устремени към Теб очите ни, защото Ти си Б-г, Царят милостив и милосърден”. Струва си да се добави особено блюдо към дневната трапеза, за да се помни, че днес е новомесечието. Да се повторят законите на Седемте заповеди на потомците на Ной, за да ги освежим в паметта и да почувстваме вечността им: защото те не се променят в зависимост от времето, мястото и културата. Всяко ново начало ни позволява да започнем нещо отново, да подобрим постъпките си, да оставим неудачите в миналото и да се разкаем за грешките си, приемайки пред себе си нови бъдещи задължения. Новата година. Еврейската новата година настъпва през първия ден на месец Тишрей (пада се през септември-октомври). Това е денят на сътворението на човека и през този ден Вс-вишният съди целия свят и всички хора, достойни ли са да продължат живота си през следващата година и какво заслужават в живота си. През това време на годината в повечето страни от дървета падат листата и това е символично: природата съща се обновява - през следващата година израстват нови листа. Това е особено подходящо време за размисъл за собствения живот, да се мисли за това, какво съм направил правилно, а какво не, какво трябва да се поправи и за какво да се разкаеш. Разкаянието се състои в чистосърдечно съжаление за направеното зло, приемане върху себе си на задължението, да не се повтаря в бъдеще, изповед пред Вс-вишния и молба за прошка, поправяне на грешката (например ако човек е обидил друг, то е длъжен да се сдобие с прошката му; ако е нанесъл на ближния материален ущърб е длъжен да го обезвъзмезди). През Новата година възцаряваме Б-г над целия свят, спомняйки си за началото на Творението и признавайки този ден за ден на Съда, когато Вс-вишният съди целия свят, подобно на цар, който съди поданиците си и се грижи за това, да бъдат всички те достойни и праведни. Затова през Новата година е необходимо да се молим за това, царството на Б-г да се разкрие на цялото човечество. Можем например да прочетем следните молитви: Псалм 93 93.1. Б-же, Царю във величие си се облякъл. Облече се Б-г, препаса се със сила. И се утвърди вселената, няма да помръдне. 93.2. Прав е престолът Ти от времена. От преди света си Ти. 93.3. Възвисиха се реките на Б-г, възвисиха реките гласа си. Повдигна се рева на речните потоци. 93.4. По-силен от рева на бурните води, по-силен от морските препятствия е Б-г: могъщ във висините. 93.5. Свидетелствата ти са съвършено точни: домът Ти е прекрасен в святост. Б-г ще пребъде завинаги. Внуши ни страх пред Теб, Б-же Г-споди наш, на всичките Ти създания и трепет пред Теб – на всички сътворени от Теб. И ще се уплашат от Теб всички създания, и ще паднат по лице пред Теб всички сътворени, и всички ще направят единен съюз, за да изпълняват волята Ти, с цялото си сърце. Защото знаем, Б-же, Г-споди наш, че властта е в Теб, силата е в лявата Ти ръка, а могъществото в десницата Ти и Името Ти е страшно за всички, сътворени от Теб. И праведните ще видят и ще се зарадват, и чистосърдечните ще ликуват, и благочестивите ще тържествуват с пеене, и всяка неправда ще затвори устата си, и всички нечестивци ще се разсеят, като дим, когато отстраниш властта на злото от земята. И ще дойдат всички да Ти служат, и ще благославят името на славата Ти, и ще възвестяват: и по далечните острови истината Ти, и народите, които не Те познават, ще Те търсят и ще Те благославят, по всички краища на земята, възгласявайки: „Да се възвеличи Б-г завинаги!”. И ще Ти принесат жертвоприношенията си, и ще отхвърлят идолите си, срамувайки се от истуканите си и всички те като един, ще преклонят гърбовете си, за да Ти служат и ще се боят всички, които под слънцето Теб търсят, и ще познаят силата на царството Ти и ще се вразумят заблудилите се и ще възхваляват доблестта Ти, и ще превъзнасят Превъзнесения над всичко изначално, и ще стоят в трепет пред лика Ти и ще Те увенчаят с венеца на великолепието. И планините ще се огласят от песни, и далечните острови ще се радват на царуването Ти, и ще приемат бремето на царството Ти, и ще Те превъзнесат всенародно. И ще чуят обитателите на далечните страни, и ще дойдат, и ще възложат на Теб короната на царството. През празничната вечерна трапеза е прието да се яде ябълка с мед, да се моли Вс-вишния, да ни даде и на цялото човечество добра година, сладка като мед. В периода между Нова година и Дните на Изкуплението следва да се отделя повече внимание на изучаването на детайлите на Седемте заповеди, за да помним задълженията си и да се разкаем за това, което не сме спазвали. Необходимо е също да се увеличат добрите дела и милостинята, както е написано (Притчи на Соломон 16:6): „С благодеяния и истина ще бъде изкупен грехът“. Денят на Изкуплението (Йом Кипур). Макар, че този ден е даден на народа на Исраел, въпреки това, той има отношение към целия свят. През този ден в синагогите се чете книгата на пророка Йона, в която се разказва, как пророкът бил изпратен в нееврейския град Ниневия, за да подбуди жителите му към разкаяние. И те действително се разкаяли, Б-г им простил, както е написано: „И видял Г-спод деянията им, че се завърнали от злия си път“. Затова през този ден следва да се чете книгата Йона, да се разкаем за прегрешенията, да се помоли прошка от ближните, които сме обидили и да възмездим нанесения от нас ущърб. През този ден четат молитвите през Нова година (погледни по-горе) и добавят следната молитва:
Формула за изповедта-молитва: Всеки човек трябва да изкаже лошите си постъпки и да моли Вс-вишния за прошка, но има и обща формула: „О, Б-же! Бяхме виновни, изменяхме, обирахме, порочни бяхме, постъпвахме неправилно и престъпно, злоумишлено, хищнически, разпространявахме лъжи, давахме лоши съвети, лъгахме, присмивахме се, възставахме, отнасяхме се с пренебрежение, бяхме непокорни, грешихме и извършвахме престъпления, бяхме дебелоглави, извършвахме зло, губехме се, вършехме гнусотии, заблуждавахме се и въвеждахме в заблуждение. И се разкайваме за това, че се поддадохме на греха и приемаме върху себе си повече да не грешим”. Празникът Сукот (на Палатките). Празникът Сукот за Исраел е свързан с това, че Вс-вишният ги пази и днес, както ги е пазел след изхода от Египет. Обаче този празник е свързан с цялото човечество, защото по времето, когато Храмът го е имало, през Сукот се принасяли в жертва 70 бика, по броя на 70 народи, от които произлезли съвременните племена. И е написано, че ако народите на света знаели, каква полза им носят тези жертвоприношения, никога не биха позволили разрушението на Храма. Палатката (сука), която евреите строят през този празник трябва да бъде минимум с три стени, четвъртата не е задължителна. Този факт символизира, че евреинът не се обгражда от света, а оставя открита стена в шалаша си, за да приеме всички, които дойдат при него. В книгата на пророк Захария е написано (14:15): „И всеки изостанал от всички народи, от тези, които преминават през Ирушалаим, ще се повдигат от година на година, за да се покланят на Царя, Г-спода на Войнствата и да празнуват празника Сукот.“ От това учим, че празникът Сукот има отношение към целия свят. Струва си да си построиш шалаш или в крайна степен, да се окачат в къщи картини или фотографии на суки (палатки), защото в Талмуда е казано, че в бъдеще Вс-вишният ще даде възможност на всички народи да изпълнят заповедта за шалаша. И следва да се размишлява за смисъла на шалаша, символизиращ охраната от Твореца за целия свят. Шалашът също символизира Шалаша на Бъдещия свят, който ще бъде направен от „кожата на Левиафан“. Става въпрос за разпространението в бъдеще на Б-жествената мъдрост, когато всички хора ще се устремят към опознаване на Б-г и заповедите Му. Желателно е, през този празник, домът да се украси с „четирите вида“ растения, с които е свързана заповедта през тези дни или в крайна степен – фотографиите им. Тези четири вида растения са: етрог (вид цитрус), палмови клони, мирта и върба. Всяко от тези растения има дълбок символичен смисъл. Есхатологичната война на Гог и Магог с Исраел, за която говорят пророците, ще стане през празника Сукот. Затова през този празник е добре да се четат глави 38 и 39 от книгата на пророк Йехезкел, където се описва тази война. Симхат Тора (Радостта от Тора). През този ден евреите завършват годишния цикъл на четене на Тора и се радват от това. Затова и на другите народи подхожда да се радват на това, че Творецът е дал на света Закона Си, чрез народа на Исраел, Учението, което дава на света възможност да съществува и Знанието, обучаващо всички хора на етичните норми и пътищата за духовен ръст и приближаване до Твореца. През този ден си струва да се организира празнична трапеза, да се прочете псалм 19: 19.1. На ръководителя на хора, песен на Давид. 19.2. Небесата разказват за величието на Б-г, за деянията на ръцете Му разказва небосводът. 19.3. Ден след ден говорят и нощ след нощ разкриват познанието. 19.4. Няма говорещ и няма слова и не се чува глас. 19.5. По цялата земя преминава лъч и до краят на Вселената са думите им: на тях Той е поставил шатрата на Слънцето. 19.6. И то като жених, излизащ от хупата си, се весели като богатир, устремен по пътя си. 19.7. То изхожда от края на небесата и кръжи до края - кой ще се скрие от жарта му. 19.8. Тората на Б-г е съвършена, успокоява душата, свидетелството на Б-г е надеждно, помъдрява неразумния. 19.9. Заповедите на Б-г са правилни, радват сърцето, заповедите направени от Б-г просветляват очите. 19.10. Чистият трепет пред Б-г ще пребъде во веки: Законите на Б-г са истинни, заедно са справедливи. 19.11. Те са по-приятни от злато, много повече от златото. Те са по-сладки от мед и са пропити в стотици. 19.12. И Твоят роб ще ги пази, велика е наградата за изпълнението им. 19.13. Пропуските, кой ще различи? От скритите грехове ме очисти. 19.14. Също от преднамерените престъпления предпази роба Си, за да не властват те над мен. Тогава ще се избавя от порока и ще се очистя от великия грях. 19.15. Да Ти бъдат желани думите от устата ми и помислите на сърцето ми: Б-же моя опора и Избавител. Добре е да се повторят Седемте заповеди на синовете на Ной. Ханука. Талмудът разказва, че още през дните на Адам имало празник, подобен на Ханука. Когато Адам за пръв път видял, че дните стават все по-кратки, той помислил, че това е смъртната му присъда, която му е наложена поради грехът с дървото на Познанието и че светът се възвръща в небитието си. Той провел осем дни в пост и молитва, а когато видял, че дните отново се увеличават, разбрал че такава е природата на света и установил осемдневен празник. Този празник в една или друга форма се е запазил в потомците на Адам, но идолопоклонниците са го приспособили към езическите си разбирания. Затова Провидението направило така, че именно през това време на годината да се пада Ханука, за да освети с духовна светлина тъмнината, възникнала в резултат на идолопоклонството. Ханука се празнува в чест на победата на исраелтяните над гърците, които искали да отвратят народа от службата на Вс-вишния и осквернили Храма. След като Макавеите влезли в освободения Храм, те намерили само една бъчонка с неосквернено масло. И макар че то трябвало да стигне само за един ден – то горяло в храмовия светилник, Менората, осем дни. В чест на това чудо при евреите е прието да палят всеки ден от Ханука свещи и всеки ден добавяме по една свещ. Синовете на Ной също си струва да палят свещи през този празник. Това може да се направи или през първия ден, в качеството на символ на победата на вярващите в Б-г над гърците-идолопоклонници, или в осмия ден, когато запалват осем свещи – в качеството на символ за задълженията на човек в света. Първите седем свещи – са символ на седемте заповеди, които е задължено да спазва цялото човечество, а осмата свещ символизира задължението ни да правим всичко това, към което ни задължава разумът и което се явява нравствено вярно. През Ханука е прието да се ядат блюда, свързани с маслото, особено със зехтина, в памет на чудото с бъчонката с масло, станало в Храма. Защото задачата ни е да осветим света с Б-жествената мъдрост и да изгоним тъмнината и идолопоклонничеството. Може да се устрои празнична трапеза. По време на запалването на свещите и дори през останалите дни на празника се четат молитви с благодарност към Твореца. "Благодарим Ти Б-же за чудесата, спасението, за могъщите деяния, за избавлението и за войните, които Ти извърши в онези дни, в това време, в дните на Матитияу, сина на Йоханан, първосвещеника Хашмони и за синовете му, когато престъпното гръцко царство се повдигна против народа Ти, Исраел, за да ги принуди да забравят Закона Ти и да нарушават уставите на волята Ти. Но Ти според великото Си милосърдие се застъпи за тях в дните на бедствие. Ти водеше за тях битка, раздаваше правосъдие и възмездие, Ти предаде силните в ръцете на слабите, многобройните в ръцете на малобройните и осквернените в чисти ръце и творящите зло в ръцете на занимаващите се със Закона Ти. На Себе си създаде велико и свято име в Твоя свят, а за народа Си - Исраел сътвори велико избавление и спасение и до наши дни. А после влязоха синовете Ти в Светилището на Дома Ти, очистиха Храма Ти и запалиха светилника в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да отдават благодарност и хвала на великото Ти Име!" А след това и другите хора се удостоили да се освободят от идолопоклонството. Пурим и унищожаването на Амалек. Празникът Пурим е предназначен за благодарност на Б-г, за спасението на еврейския народ, от опита за унищожение, който предприел първият министър на персийския цар Ахашверош (Артаксеркс), Аман. Тези събития са описани в книгата Естер, влизаща в ТАНАХа (Библията). Много народи се опитвали да изтребят евреите и затова в нощта на Песах те говорят: „Защото не само той (фараона) се опита да ни унищожи, но през всяко поколение се опитват да ни унищожат, но Светият да е благословен Той, ни спасява от ръцете им“. И действително, оживяването на еврейския народ в изгнание, гонен, презиран и изтребван – е удивително чудо. Равин Яаков Емдин дори писа, че това чудо е по-голямо чудо от чудесата, проявени от Вс-вишния при изхода на евреите от Египет, защото чудото на оживяването протича на протежение на цялата история, а не еднократно, както египетските наказания. Това може и трябва да убеди всеки скептик в съществуването на Б-г, Който обещал на народа Си, че няма да го остави. На еврейския народ в света противостои силата на злото, наречена Амалек. Това е идеологията за богоборството, изразяваща се в ненавист към идеята за Б-г, която се представя от народа на Исраел. Дори е имало исторически народ под това име, но днес не знаем, кой принадлежи към него. Но това зло се проявява като ненавист към Б-г и Исраел във всяко поколение. В недалечното минало това зло излезе на повърхността в Германия, фюрерът, на която казвал: „Два дефекта са причинили евреите на човечеството: обрязването на тялото и съвестта на съзнанието“. Всеки път, когато народът на Исраел се възвръща на земята си, Амалек се опитва да му попречи и да го унищожи. Така е било при изхода от Египет, така е било при възвръщането от вавилонския плен, когато Аман се опитал да изтреби всички евреи, така беше и в наше време, когато нацистите убиха 6 милиона, но не можаха да унищожат народа. А през 1946г. 10-те главни нацисти били обесени в Нюрнберг (сравнявай с 10-те синове на Аман, обесени през Пурим). Един от осъдените преди смъртта си възкликнал: „Пурим на 1946г.!“. И за това събитие има намек в самия свитък на Естер, където в списъка на 10-та обесени синове на Аман три от буквите – тав, шин и зайн са намалени. Именно тези три букви съставляват в еврейския календар названието на годината (5707 – 1946 по григорианския календар), когато са били обесени главатарите на нацистите. През този ден синовете на Ной следва да размишляват за ролята на еврейския народ, на който е предназначено да бъде духовна светлина за народите на света. Чрез евреите на човечеството е дадена Библията. Следва да се борим с антисемитизма, който се е явява проявата на Амалек във всички поколения. През Пурим е прието да се ядат особени триъгълни пирожки с мак, на шега наричани „ушите на Аман“. Следва също да се благодари на Вс-вишния за спасението на народа Му. "Благодарим Ти, Създателю за чудесата, за спасението и за могъщите Ти деяния в онези дни, в наше време, в дните на Мордехай и Естер в столицата Шушан, когато се повдигна против Исраел престъпникът Аман, желаейки да унищожи, умъртви и изтреби всички йудеи, от юношата до стареца, децата и жените в един ден, в тринадесетия ден на дванадесетия месец, месец Адар, а имуществото им да разграби. Но Ти по великото Си милосърдие, провали замисъла му, разстрои замисленото от него и обърна това, което той беше замислил върху главата му. И народите на света се удостоиха, да се учат от евреите на Б-жия закон и заповеди". Песах. Празникът Песах винаги идва през пролетта, напомняйки за непрекъснатото обновление в живота на човек и човечеството. През Песах синовете на Исраел излизат на свобода – и в материален, и в духовен смисъл, за да приемат върху себе си службата на Твореца. И в това е смисълът на празника на свободата – духовният корен на борбата за свобода в целия свят, отмяната на робството и съблюдаването правата на човека. Затова всеки човек трябва да приеме определено участие в този празник. Струва си да се направи в къщи генерално почистване, в знак на очистване от духовната скверност, подобно, както евреите търсят и унищожават в дома си всичко втасало. Втасалото, надигащо се от дрожди, се явява символ на злото, което се корени в гордостта. През нощта на първия ден на Песах може да се изпият няколко бокала с вино, упоменавайки изхода на евреите от Египет, който е бил историческо събитие за цялото човечество. Той е утвърдил в света понятията за материална и духовна свобода и довел до получаването на Тора на планината Синай – за цялото човечество. По време на празничната трапеза четат псалм 114: 114.1. Когато излезе Исраел от Египет. Домът на Яаков, от народа с чужд език. 114.2. Стана Йуда Негова светиня, Исраел Негов поданик. 114.3. Морето видя и побягна, Йордан се обърна обратно. 114.4. Планините заподскачаха като овни, хълмовете като агнета. 114.5. Какво става с теб море, защо побягна ти и Йордан се обърна обратно? 114.6. Какво ви е планини, скачате като овни и хълмове, подобно на агнета? 114.7. Пред Господаря си трепери земята. Пред Г-спода на Яаков. 114.8. Превръщащият скалата във водоем, кремъка в източник на вода! Освен това може да се яде маца, в памет на поробването и изхода от Египет. Мацата е символ на скромността, тя се нарича „хляба на бедността“. Четат и псалми 136 и 105: 136.1. Благодарете на Б-г, защото е добър: защото милосърдието Му е вечно. 136.2. Благодарете на Б-га на боговете: защото милосърдието Му е вечно. 136.3. Благодарете на Владиката на владиките: защото милосърдието Му е вечно. 136.4. Вършещият велики чудеса: защото милосърдието Му е вечно. 136.5. Създалият небесата с мъдрост: защото милосърдието Му е вечно. 136.6. Прострелият земята над водите: защото милосърдието Му е вечно. 136.7. Сътворилият великите светила: защото милосърдието Му е вечно. 136.8. Слънцето, за да управлява деня: защото милосърдието Му е вечно. 136.9. И луната, за да управлява нощта: защото милосърдието Му е вечно. 136.10. Наказващият първенците на Египет: защото милосърдието Му е вечно, 136.11. и Извелият от там Исраел: защото милосърдието Му е вечно. 136.12. Със силна ръка и простряно рамо: защото милосърдието Му е вечно. 136.13. Разсеклият Тръстиковото море на части: защото милосърдието Му е вечно. 136.14. И Повелият Исраел през него: защото милосърдието Му е вечно. 136.15 И Захвърлилият Фараона и войската му в Тръстиковото море: защото милосърдието Му е вечно. 136.16. Водещият народа Си през пустинята: защото милосърдието Му е вечно. 136.17. Поразилият велики царе: защото милосърдието Му е вечно. 136.18. и Убилият могъщи владетели: защото милосърдието Му е вечно. 136.19. Сихон, царя аморейски: защото милосърдието Му е вечно, 136.20. и Ог, царя на Башан: защото милосърдието Му е вечно. 136.21. И даде земите им за наследство: защото милосърдието Му е вечно. 136.22. В наследство на Исраел, раба Му: защото милосърдието Му е вечно. 136.23. Този, Който си спомни за нас, когато бяхме унижени: защото милосърдието Му е вечно. 136.24. И ни освободи от притеснителите ни: защото милосърдието Му е вечно. 136.25. Даващият хляб на всяка плът: защото милосърдието Му е вечно. 136.26. Благодарете на Б-га на небесата: защото милосърдието Му е вечно.
105.2. Пейте Му, възпявайте Го. Разказвайте всичките му чудеса. 105.3. Гордейте се със святото Му име. Нека се весели сърцето на търсещите Б-г. 105.4. Стремете се към Б-г и към силата Му. Непрестанно търсете лика Му. 105.5. Спомняйте си чудесата, който Той вършеше, знаменията и законите от устата Му. 105.6. Семето на Авраам, раба Му. Синовете на Яаков, избрани от Него. 105.7. Той е Б-г, нашия Г-спод. Над цялата земя е правосъдието Му. 105.8. Той вечно ще помни съюза Си. Думата заповядана за хиляди поколения, 105.9. която Той сключи с Авраам и клетвата си с Ицхак. 105.10. И установи Той устав за Яаков. Вечен съюз с Исраел, 105.11. казвайки: „На теб ще дам земята Кнаан, за ваш наследствен дял“. 105.12. Когато беше малоброен, ще живееш там като малцинство. 105.13. И обикаляш от народ на народ. От едно царство към друго племе. 105.14. На никой не даде Той да ги притиска. И наказваше за тях царете: 105.15. “Не се докосвайте до помазаника Ми. И на пророците Ми не вредете“. 105.16. И предизвика Той глад над тази страна. Всички запаси от хляб изчерпа. 105.17. И им изпрати мъж. За роб бе продаден Йосеф. 105.18. Мъчеха се от оковите краката му. Желязото се впиваше в него. 105.19. До момента на изпълнението на словото му, казаното от Б-г го очистваше. 105.20. Прати царя и го разковаха. Властелинът на народите го освободи. 105.21. Постави го за господар на дома му. И управител на всичките му владения. 105.22. Можеше да окове велможа по волята си. И беше по-мъдър от старейшините. 105.23. И дойде Исраел в Египет. И живееше Яаков в земята на Хам. 105.24. И се умножи народа Му. И стана по-могъщ от притеснителите си. 105.25. И обърна Той сърцата им, за да ненавиждат народа Му. Да мислят зло за рабите му. 105.26. Изпрати Той Моше, раба Си. Аарон, който Той избра. 105.27. Извършиха те по словото Му знамения. И чудеса в страната на Хам. 105.28. Изпрати Той мрак и се стъмни. И не се отклоняваше от словото Си. 105.29. Превърна Той водата им в кръв и умъртви рибата. 105.30. Напълни се земята им с жаби. Дори палатите на владиките им. 105.31. Каза Той и се появиха диви зверове. Въшки навсякъде. 105.32. Даде им като дъжд, горяща градушка над страната им. 105.33. И измачка лозите и смокините им. Счупи дърветата в границите им. 105.34. Каза и нападнаха скакалци без брой. 105.35. Изпасоха всичката трева по земята им. И всичкия урожай по земята им. 105.36. И порази Той всичките им първенци по страната, в началото на силите им. 105.37. И ги изведе със сребро и злато. И нямаше отстъпил сред колената му. 105.38. Зарадва се Египет на изхода, защото го обхвана страх, пред тях. 105.39. Простря Той облак като завеса и огън, за да им свети през нощта. 105.40. Молеха и даваше той пъдпъдъци. И с хляб от небесата ги насищаше. 105.41. Разчупи скалата Той и веднага заблика вода. Потече река в пустинята. 105.42. Защото Той помнеше светия Си завет с Авраам, раба Си. 105.43. И изведе Той народа Си в радост. В ликове избраниците Си. 105.44. И им даде той земята на народите. И владенията на племената те унаследиха. 105.45. Защото съблюдаваха законите му и пазеха учението Му. ХалилуЙя. Също се ядат горчиви зеленчуци, например, хрян или салата, за да не се забравя горчивината на робството. Потапят я в сладко от плодове, защото всичко, което прави Вс-вишният е за добро, дори не винаги да сме в състояние, да виждаме това със собствените си очи. Египетското робство подобно на пещ за топене формирало народа на Исраел, очиствайки го за духовен живот. В бъдеще ще узнаем, по какъв начин всичко, което се е случвало с нас, е служило за благи цели. И празникът Песах ни помага да видим в друга светлина трудностите, неизбежни в живота на всеки човек. Празникът на даряването на Тора (Шавуот). На петдесетия ден от изхода от Египет, Б-г в гръм и мълнии се разкрил на народа на Исраел от планината Синай. И те чули думите на Б-г, Който дарил Тора на народа Си – за него самия и за цялото човечество. Тора обединява цялото човечество, това е най-популярната книга в света, основа за религията, морала, културата - влиянието й е невъзможно да се оцени. Тора, дадена на Синай, се тълкува във всяко поколение от мъдреците, които я изучават и преподават. Затова в празника на даряването на Тора домът се украсява с клони от дървета, както е написано: „Дърво на живот е тя за тези, които се държат за нея“ - Тора е подобна на живо дърво, което постоянно обраства с нови клони и листа. Така и Тора, и книгите, свързани с нея, обрастват с коментари и обяснения. През този ден четат откъса, разказващ за даряването на Тора: „(1) В третия месец от изхода на синовете на Исраел от земята египетска, в самия ден (на новолунието), те пристигнали в Синайската пустиня. (2) И се движили те от Рефидим, и стигнали до Синайската пустиня, и разположили стана си в пустинята; и се разположил там Исраел срещу планината. (3) И Моше се изкачил при Б-г, и въззвал към него Б-г от планината, казвайки: Така кажи на дома на Яаков и възвести на синовете на Исраел: (4) Видяхте, какво направих Аз с египтяните; вас носих на крилата на орел и ви донесох до Себе си. (5) И ето, ако слушате гласа Ми и съблюдавате завета Ми, то ще бъдете Мой най-ценен дял от всички народи, защото Моя е цялата земя; (6) А вие ще сте Ми царство от свещеници и свят народ. Ето думите, които ще кажеш на синовете на Исраел. (7) И дошъл Моше и повикал старейшините от народа, и им разказал всички тези думи, които му заповядал Б-г. (8) И отговорил целият народ заедно, казвайки: всичко, което е казал Б-г, ще изпълним. И преразказал Моше думите на Б-г. (9) И казал Б-г на Моше: Ето, Аз ще дойда при теб в гъст облак, за да чува народът, как ще говоря с теб и ще ти се доверява винаги. И преразказал Моше думите на народа на Г-спод. (10) И казал Б-г на Моше: отиди при народа и го освети днес и утре и нека всеки да измие дрехите си, (11) за да са готови за третия ден: защото в третия ден ще слезе Б-г пред очите на целия народ на планината Синай. (12) и направи кръгова граница за народа, като им кажеш: пазете се да не се качвате на планината и да се докосвате до края й; всеки, който се докосне до планината, трябва да умре. (13) Да не се докосва ръката му, а с камъни да бъде пребит или пронизан; скот ли, човек ли, да не остане жив. Когато затръби шофарът, могат да се качват на планината. (14) И слязъл Моше от планината към народа и осветил народа, и те измили одеждите си. (15) И той казал на народа: бъдете готови за третия ден, не се приближавайте към жена. (16) И ето, на третия ден, при настъпването на сутринта, били гърмове и мълнии, и гъст облак на планината, и звук на шофар много силен; и се разтреперил целият народ, който бил в стана. (17) И извел Моше народа от стана, за среща с Г-спод, и застанали те в подножието на планината. (18) А планината Синай димяла цялата от това, че на нея слязъл Б-г в огън; и възхождал дим от нея, както дим от печка, и се тресяла цялата планина изключително. (19) И звукът на шофара ставал все по-силен и силен. Моше говорел и Б-г му отговарял с глас. (20) И слязъл Б-г на планината Синай, на върха на планината и призвал Б-г Моше към върха на планината, и се качил Моше. (21) И казал Б-г на Моше: Слез и предпази народа, да не се промъкват към Б-г, за да видят, защото ще паднат от него много. (22) И дори свещениците, които ще се приближават към Б-г, трябва да се осветят, защото ще ги разгроми Б-г. (23) И казал Моше на Б-г: не може народът да се качи на планината Синай, защото Ти ни предпази, казвайки: „Огради планината и я освети“. (24) И му казал Б-г: върви, слез и се върни и нека Аарон да е с теб; свещениците и народът да не се промъкват, за да се качат към Г-спод, защото Той ще ги разгроми. (25) И слязъл Моше при народа и им преразказал. (1) И говорел Б-г всички тези думи, казвайки: (2) Аз Б-г, Г-спода твой, който те изведе от земята египетска, от дома на робството. (3) Да нямаш никакви други богове освен Мен. (4) Не си прави кумири и никакво изображение на това, което е на небето горе, което е на земята долу, и което е във водата под земята. (5) Не им се покланяй и не им служи, защото Аз съм Б-г, Г-спода твой, Б-г ревнив и за вината на бащите наказващ децата до трето и четвърто поколение, на тези, които Ме ненавиждат (6) и Аз творя милост до хиляди поколения за обичащите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. (7) Не произнасяй Името на Б-г, Г-спода твой напразно, защото Б-г няма да пощади този, който произнася Името Му напразно. (8) Помни денят съботен, за да го освещаваш. (9) Шест дни работи и прави всяко свое дело; (10) А седмият ден е – шабат на Б-г, Г-спода твой: не прави никаква работа ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито рабът ти, нито робинята ти, нито скота ти, нито пришълеца ти, които е във вратите ти. (11) Защото за шест дни Б-г създаде небето и земята, морето и всичко, което е в тях и почина през седмия ден. И досега благославя Б-г деня съботен и го освещава. (12) Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Б-г, Г-спода твой ти дава. (13) Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не се изказвай за ближния си с лъжесвидетелство. (14) Не се домогвай до дома на ближния си; не се домогвай до жена му, нито до раба му, нито до рабинята му, нито до бика му, нито до магарето му, до нищо, което е в ближния ти. (15) И целият народ виждал гърмовете, пламъците, звука на шофара и планината димяща; и като видял народът, те се разтреперели и се отдалечели. (16) И казали на Моше: говори ти с нас и ще те слушаме и нека не говори с нас Б-г, защото ще умрем. (17) И казал Моше на народа: Не се бойте, защото, за да ви изпита дойде Б-г и за да има страх пред Него в лицата ви, за да не грешите. (18) И стоял народът отдалечен, а Моше се приближил към мъглата, където бил Б-г. В празникът на даряването на Тора се устройва празнична трапеза с млечни блюда и мед, защото Тора е уподобена на мед и мляко, както е написано „Мед и мляко под езика ти“ (Песен на Песните). Трябва да се благодари на Вс-вишния за това, че Той е дарил на човечеството закона Си, който придава смисъл на живота ни.
Синовете на Ной следва през този ден да окачат в дома си картина, на която е изобразен Ирушалаим и да изучават откъси от Писанието, разказващи за важността на Ирушалаим. В наше време Ирушалаим отново стана духовен център за народа на Исраел и за много неевреи, които идват тук, за да се учат и да почувстват атмосферата на особена духовност. Доколко е важен Ирушалаим за цялото човечество, можем да научим от това, че немалко количество от хората, за пръв път посетили Ирушалаим, стават, поради особено вълнуващите впечатления, жертви на т. нар. „ирушалаимски синдром“!
И още (Захария, гл. 14): „И ще бъде всеки изостанал от народите, преминаващи през Ирушалаим, ще се повдига от година на година, за да се поклони на Царя, Б-га на Войнствата, и ще празнува празника Сукот. И ще бъде: това от племената на земята, което не се повдигне до Ирушалаим, за да се поклони на Царя, Б-г на Войнствата – над него няма да има дъжд“. И Исая пророчествал, че в края на дните всички народи ще се устремят към Храма в Ирушалаим, за да познаят Б-г: „Защото от Сион ще излезе Законът и словото на Б-г – от Ирушалаим“. Мъдреците на Талмуда казали, че всеки, който скърби за Ирушалаим, ще се удостои да го види в радост, както е написано: (Исая, гл. 66): „Веселете се с Ирушалаим и му се радвайте, всички обичащи го! Възрадвайте се с него с радост, всички скърбящи за него!“ През този ден се чете псалм 122: 122.1. Песен на възхожденията на Давид: радвах се, когато ми говореха: „Нека отидем в дома на Б-г“. 122.2. Стояха стъпките ни пред вратите ти Ирушалаим. 122.3. Построеният Ирушалаим е град слят в едно, 122.4. в който възхождат колената на народа Б-жи – свидетелството на Ирушалаим, за да възславят името на Б-г. 122.5. Защото там се намира престолът на правосъдието, престолът на дома на Давид. 122.6. Молете мир за Ирушалаим. Покой за обичащите те. 122.7. Да пребъде мира в дворците ти. Покой сред стените ти. 122.8. Заради братята и ближните си говоря: „Мир за теб!“. 122.9. Заради дома на Б-г, нашия Г-спод, ще моля за благо за теб! 9-ти Ав. През този ден с народа на Исраел са ставали много нещастия, изгнания и разрушения. Именно през 9-ти Ав са били разрушени Първият и Вторият Храмове. Затова този ден на скръб е не само за евреите, но и за всички хора, защото в Храма се принасяли жертви за благото на всички народи и той бил духовен център на цялото човечество. С разрушаването на Храма духовното ниво на света неизмеримо паднало. През този ден следва да се чете книгата Плач Йеремиев, дори и само първа глава: (1) Как самотно стои столицата, (някога) многолюдна, станала подобна на вдовица. Най-великата сред народите, владетелката на области почна да отича! (2) Плаче, плаче тя през нощите и сълзите и са по бузите. Няма утешител за нея сред всички обичащи я, всичките и приятели и измениха, станаха и врагове. (3) Скита се Йуда, поради гнет и тежък труд се разсели из народите, (но) но не намира покой; всички преследващи го го настигнаха в бедата му. (4) Скръбни са пътищата на Сион, защото няма вървящи за празник, опустяха вратите му, стенат свещениците му, печални са девиците му и на самия него му е тежко. (5) Започнаха да управляват враговете му, неприятелите му благоденствуваха, защото изпрати върху него Б-г скръб за множеството негови грехове; младенците му отидоха в плен пред врага. (6) И си отиде от дъщерята на Сион величието и; велможите и станаха подобни на елени, които не намират пасбища и обезсилени вървят пред преследвача. (7) (През) дните на бедствието си и страданията Ирушалаим си спомни за всичко скъпо за него в миналите дни. Когато падна народът му от ръцете на врага и никой не му помогна; гледаха го враговете, присмиваха се на разорението му. (8) (Тежко) съгреши (дъщерята) на Ирушалаим, затова и стана подобно нечиста; всички почитащи я, започнаха да е презират, защото видяха срама и; и самата тя стене и се обръща назад. (9) Нечистотата и е върху нея, тя не мислеше за бъдещето си и е низко паднала – няма кой да я утеши. „Погледни Б-же към мъката ми – как се възвеличи врагът!“ (10) Простря врагът ръката си върху всичките и съкровища, тя видя, как влизаха в светилището й народите, на които Ти заповяда, да не влизат в събранието Ти. (11) Целият и народ въздиша, търсейки хляб, отдава драгоценностите си за храна, за да подкрепи душата си. (12) Погледни Б-же и виж как съм унижена!“. Да не става това с вас, преминаващите покрай мен! Погледнете и ще видите има ли мъка подобна на моята, какво ме постигна – това, че ме съкруши Г-спод в деня на пламенния Си гняв. (13) Спусна отгоре Той огън в костите ми и ги изсуши; разгърна мрежа в краката ми, обърна ме назад, обрече ме на самота и страдание през целия ден. (14) Яремът на греховете ми е свързан с ръката Му; те са сплетени и легнаха на врата ми; Той ме лиши от сили, отдаде ме Г-спод в ръце, (от които) не мога да се повдигна. (15) Г-спод стъпка в средата ми всичките мои силни, събра Той срещу мен сборище (войска), за да съкруши юношите ми; (като) в преса смачка Г-спод девицата, дъщерята на Йуда. (16) Затова плача, леят се сълзи от очите ми като вода, защото се отдели от мен утешителят, спокойствието на душата ми; синовете ми ме напуснаха, защото врагът победи. (17) Простира Сион ръцете си – и няма утешител! Г-спод повели (да вървят) враговете на Яаков, които го обкръжиха; (дъщерята) на Ирушалаим стана сред тях подобно на нечиста. (18) Справедлив е Г-спод, защото се ослушвах в думите Му. Моля послушайте всички народи и погледнете на страданието ми: девиците и юношите ми отидоха в плен. (19) Виках аз приятелите си, (но) те ме излъгаха, свещениците и старците ми умират в града, търсейки да подкрепят душата си. (20) Погледни Б-же, защото съм в беда, вълнуват се вътрешностите ми, сърцето ми е преобърнато в мен, защото упорито (на Теб) се съпротивлявах; навън погубва меч, а в къщи (призракът на) смъртта. (21) Чуха как стена – нямам си утешител, чуха враговете ми за бедата ми – зарадваха се, че Ти си (Този, който) направи (това); Ти спусна (върху мен) ден, предречен от Теб, нека станат враговете ми подобни на мен! (22) Да застане пред Теб цялото им зло и постъпи с тях, както постъпи с мен за всичките ми грехове, защото са многобройни стоновете ми и вие сърцето ми. След това четат псалми 79 и 137: 79. 1. Песен на Асаф. Г-споди, дойдоха чуждоземците в дела Ти, оскверниха Светия Ти Храм; Ирушалаим превърнаха в руини. 79. 2. Труповете на слугите Ти бяха изядени от небесните птици; плътта на праведниците Ти от земните зверове. 79. 3. Лееше се кръвта им като вода около Ирушалаим - нямаше кой да ги погребе. 79. 4. Станахме посмешище за съседите си, опозорени и посрамени сред околните. 79. 5. До кога Б-же ще се гневиш? Вечно ли ще ни изгаря като огън, ревността Ти? 79. 6. Излей яростта Си върху народите, които не Те познават и царствата, които не зоват Името Ти. 79. 7. Защото те изядоха Яаков; светините му опустошиха. 79. 8. Не ни напомняй предишните ни грехове; Побързай, изпрати ни милосърдието Си, тъй като сме крайно обеднели. 79. 9. Помогни ни Г-споди за спасението ни, за делото прославящо Името Ти; И спаси ни и изкупи греховете ни, заради Името Си. 79. 10. Защо говорят народите: "Къде е Техният Г-спод?". Нека узнаят народите пред очите ни; отмъсти за пролятата кръв на робите Си! 79. 11. Ще стигне до Теб стонът на пленника. С могъщата Си ръка освободи обречените на смърт! 79. 12. Седемкратно въздай на съседите ни, върни им хулата, с която Те хулиха Б-же. 79. 13. А ние, народът Ти и овцете от пасбището Ти, вечно ще Ти благодарим, от поколение на поколение ще възвещаваме славата Ти. 137. 1. На реките вавилонски - там седяхме и плачехме спомняйки си Сион. 137. 2. На върбите край реката окачихме кинорите си. 137. 3. Защото там пленилите ни се гавреха с нас, с думите "Пейте и ни правете веселие. Пейте ни от песента на Сион!". 137. 4. Как да пеем песента на Б-г на чужда земя? 137. 5. Ако те забравя Ирушалаим, нека изгуби памет десницата ми. 137. 6. Нека залепне сухият ми език към небцето, ако не помня за теб, ако не възнеса Ирушалаим на върха на радостта си. 137. 7. Припомни Б-же, на синовете на Едом, деня на разрушението на Ирушалаим, когато те казваха: "Рушете го, рушете го до основи!". 137. 8. Дъще Вавилонска, разорена! Блажен да е този, който ще ти плати по заслугите за това, което ни направи. 137. 9. Блажен да е този, който хване младенците ти и ги разбие в скалата. И се молят за това Храмът да бъде скоро отстроен и да дойде Машиах, който ще доведе цялото човечество към служене на Твореца. Всички народи ще идват в Храма, за да се молят на Вс-вишния, както е написано (Исая, гл. 56): „Защото домът Ми, ще бъде наречен дом за молитва за всички народи“. А в книгата на Царете е описано, как цар Шломо (Соломон) построявайки Храма, се молел за това, Вс-вишният да приеме молитвите на неевреите, който ще идват там: „И чуждоземецът, който не е от народа Ти – Исраел, а дойде от далечна страна, заради Името Ти – защото (и) те ще чуят за Името Ти велико и за ръката Ти силна и за простряното Ти рамо – и ще дойде той, и ще се моли в този дом, Ти чуй от небесата, от мястото на обитаването Си и направи всичко, което ще искат от Теб чуждоземецът, за да знаят всички народи на земята Името Ти, за да се боят от Теб, както народа Ти – Исраел и за да знаят, че с Името Ти се нарича този дом, който аз построих“. Добре е да се прочете псалм 126: 126. 1. Песен на възхожденията. Когато Б-г върне пленниците на Сион, ще бъдем като в сън. 126. 2. Тогава ще се напълнят устите ни със смях и езикът ни с ликове. Тогава ще кажат народите: "Велико чудо извърши Б-г с тях!". 126. 3. Когато Б-г извърши с нас великото чудо, ще се радваме! 126. 4. Възвърни Б-же, пленниците ни като потоци вода в пустинята Негев. 126. 5. Сеелите в сълзи, ще жънат с ликуване. 126. 6. Този, който в сълзи е носил шепа семена, ще се върне с ликуване, натоварен със снопи Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|