Законите на вавилонския цар Хамурапи



страница1/3
Дата20.08.2018
Размер356.53 Kb.
  1   2   3

Законите на вавилонския цар Хамурапи.


20. 08. 2006 г.- 17:05

Най долу има речник на непознатите думи в текста

Текстът на прочутите закони на цар Хамурапи е бил намерен издълбан на базалтов стълб, открит при разкопките на французите в Суза (Елам) през 1901 г. Сега той се съхранява в Лувърския музей — Париж. Законите на Хамурапи били съставени по негова заповед към средата на управлението му. Тяхното редактиране и издаване станало наложително вследствие на разширяването и реорганизацията на Вавилонското царство.


Макар и по-голямата част от първоначалния текст на този важен документ да е оцеляла, все пак известни пасажи от него са отчупени, тъй че законникът на Хамурапи не е дошъл до нас в пълния си вид. Ценни допълнения донесе обаче откриването на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал, в която бяха намерени между другото клинописи от онези части на текста на законите, които тъкмо липсваха в екземпляра, намерен в Суза.
Законите на Хамурапи се поставят обикновено в първата половина на XVIII в. пр. н. е. (1792—1750). Според някои нови изследвания те се датират в 1728—1686 г. пр. н. е.
Преводът е направен от руския превод на И. М. Волков в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950, стр. 149 сл. Руският превод от И. М. Волков е преработен напоследък от И. М. Дьяконов, срв. сега и превода в Хрестоматия по истории древнего Востока, М., 1963 г., стр. 196 сл.
Когато великият бог1, царят на анунаките2 и Енлил3, владетелят на небесата и на земята, съдещ съдбините на страната, връчи на Мардук4, първия син на Еа5, господството [буквално енлилството] над всички хора и го възвеличи между игигите6, нарече Вавилон с неговото велико име, направи го най-мощен между страните на света и утвърди в него вечното царство, чиято основа е трайна също като земята и небесата, тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да , сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите, за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш7 над черноглавите8 и да осветлявам страната, бях призован от Аму и Енлил за благоденствието на хората.
Аз, Хамурапи, пастирът, наименуван от Енлил, който натрупах богатство и изобилие и извърших всичко за Нипур9, връзката между небесата и земята, славен покровител на Е Кура10; победоносният цар, който възстанови Ериду11, очисти обредите на Е Абазу12;
покровителят (?) на четирите страни на света, който възвеличи името на Вавилон, умилостиви сърцето на Мардук, своя владетел, [през всичките] си дни ходеше при Е Сагил;
синът на царствеността, който е създаден от Син13, даде изобилие на Уру14, смиреният богомолец, който поднася плодородие в Е. Киширгал;
законният цар, послушен на Шамаш, силен, който затвърди основата на Сипар, облече със зеленина гроба на Айя15, издигна храм на Е Бара, подобен на жилище в небесата;
воинът, който пощади Ларса16, обнови Е Бару за своя съюзник Шамаш;
владетелят, който дава живот на Урук17, даде вода на изобилието на хората му, издигна Е Ану, натрупа богатството за Ану и Ищар; закрилникът на страната, който събра разпилените хора на Исин18, увеличи изобилието на храма Е Галмах;
повелителят на царете, близнак на Забаба19, който укрепи жилището на град Киш20, заобиколи с блясък храма на Е Метеурсаг, затвърди великите обреди на Ищар, грижи се за храма на Хурсагкалама.
Крепост срещу враговете, онзи, чиито желания изпълни неговият приятел Ира21, който укрепи град Кута22, увеличи всичко за Меслам;
буйният телец, който избоде с рогата си враговете, любимец на Туту23, който развесели Борсипа24, непрекъснато се грижи за Е Зиде;
богът на царете, който познава мъдростта, разшири орната земя на Дилбат25, напълни хамбарите за мощния Ураш26;
владетелят, достоен за скиптъра и тиарата, с които го украси мъдрата [богиня] Мама27, която установи границите на Киш (Опис? 28), направи разкошни чистите ястия за Нинту29;
несравнимо разумният, който определи пасбището и водопоите на Лагаш и Гирсу, който държи [в ръцете си] големи жертвени дарове за Е Нину;
който залови враговете, любимец на Високата30 (Телитум), който изпълни оракулските предсказания за Халаб31, радващ сърцето на Ищар;
светлият княз, чиято молитва познава Адад32, който успокои сърцето на Ададвоина в град Бит Каркара (?), който докара в надлежен ред всичко в Е Угалгал;
царят, който дарува живота на Адаб33, покровителя на храма Е Мах, владетелят на царете, непобедимият боец, оня, който подари живот на град Машкан Шабрим34, напои с изобилие Е Мезлам;
мъдрият управник, оня, който постигна изпълнението на всеки замисъл, укри хората на Малгум35 през време на бедствието, затвърди жилищата им в богатството, (а) навеки определи чисти жертви за Еа Дамгалнуна36, които възвеличиха неговата царственост;
най-първият от царете, който покори ефратските селища със силата на Даган37, неговият създател, който помилва хората на Мера38 и Тутул39;
славният княз, който направи светло лицето на Ищар; установи чисти ястия за Ниназу40, помогна (?) на хората през време на бедата, утвърди стъпката им сред Вавилон благополучно;
пастирът на народа, чиито дела са приятни на Ищар, който въдвори Ищар сред широкоуличния Акад;
който позволи да блесне истината, води племената по прав път, върна на града Ашур41 милостивата му богиня Ламасу;
който укроти (??) пламъка (??), царят на Ниневия42, в Е Мишмиш, който позволи да блесне името на Ищар.
Аз съм славният, покорен на великите богове потомък на Суму Лайлу43, могъщият наследник на Син Мубалит44, вечният царствен потомък, могъщият цар, слънцето на Вавилон, който озари със светлина страната на Шумер и на Акад, царят, който доведе до послушание четирите страни на света, любимецът на Ищар.
Когато Мардук ме прати да управлявам народа и да доставям на страната благоденствие, аз вложих истината и справедливостта в устата на страната и дадох благоденствие на народа.
От днес:
(§ 1) Ако човек, като обвини под клетва човек, хвърли върху него [подозрение в] убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит.
(§ 2) Ако човек хвърли върху човек [подозрение в] магьосничество и не докаже това, онзи, върху когото е хвърлено подозрението, трябва да отиде към Реката и да се хвърли в Реката45. Ако Реката го завладее, обвинилият го може да вземе неговата къща; ако Реката очисти този човек [от обвинението] и той остане здрав и читав, онзи, който е хвърлил върху него [подозрението в] магьосничество, трябва да бъде убит, а онзи, който се е хвърлил в Реката, получава къщата на обвинителя си.
(§ 3) Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание за престъпление, не докаже казаните от него думи, то ако това е съдебно дело за живот, тоя човек следва да бъде убит.
(§ 4) Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание по съдебно дело за храни или сребро, той трябва да понесе наказанието, определено по такова съдебно дело.
(§ 5) Ако съдията произнесе присъда, постанови решение, изготви документ с печат, а след това измени присъдата си, този съдия трябва да бъде изобличен в изменяване на присъдата и трябва да плати в 12-кратен размер иска, [предявен] по това съдебно дело, а също трябва да бъде свален в съвета48 от съдийското си кресло и никога вече не трябва да заседава със съдиите в съда.
(§ 6) Ако човек открадне имущество на бог или на двореца, той трябва да бъде убит и онзи, който взема от ръцете му откраднатото, трябва да бъде убит.
(§ 7) Ако човек купи от ръката на син на човек или от ръката на роб на човек без свидетели и договор или вземе на съхранение сребро или злато, или роб, или робиня, или вол, или овца, или магаре, или каквото и да било, тоя човек е крадец, той трябва да бъде убит.
(§ 8) Ако човек открадне вол или овца, или магаре, или свиня, или лодка, то, ако това е божие [или] ако то е дворцово, той трябва да го върне в 30-кратен размер, а ако то принадлежи на мушкенум47, той трябва да го върне в 10-кратен размер; ако ли пък-крадецът няма с какво да го върне, той трябва да бъде убит.
(§ 9) Ако човек, на когото се е загубило нещо, намери загубената си вещ в ръцете на друг човек и онзи, в чиито ръце се намери загубената вещ, каже: „Продаде ми я продавач, аз я купих пред свидетели", а стопанинът на загубената вещ каже: „Аз ще представя свидетели, познаващи моята загубена вещ", то купувачът трябва да доведе продавача, който му е продал вещта, и свидетелите, пред които той е купил; също и стопанинът на загубената вещ трябва да представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ. Съдиите трябва да разгледат тяхното дело, а свидетелите, пред които е дадена покупната цена, и свидетелите, познаващи загубената вещ, трябва да разкажат пред бога онова, което знаят. Ако продавачът е крадец, той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да си получи загубената вещ, купувачът трябва да вземе от къщата на продавача среброто, което е претеглил.
(§ 10) Ако купувачът не доведе продавача, който му е продал, и свидетелите, пред които е купил, а само стопанинът на загубената вещ представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ, купувачът е крадец; той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да получи своята загубена вещ.
(§ 11) Ако стопанинът на загубената вещ не доведе свидетели, познаващи неговата загубена вещ, той е лъжец, набедява, трябва да бъде убит.
(§ 12) Ако продавачът е умрял, купувачът получава от нещата на продавача в 5-кратен размер иска [предявен] по това съдебно дело.
(§ 13) Ако свидетелите на този човек не са наблизо, съдиите му определят срок до 6-ия месец. Ако на 6-ия месец той не доведе свидетелите си, той е лъжец, трябва да понесе наказанието, [определено] по такова съдебно дело.
(§ 14) Ако човек открадне малолетен син на човек, той трябва да бъде убит.
(§ 15) Ако човек изведе вън от портата48 роб на двореца или робиня на двореца, или роб на мушкенум, или робиня на мушкенум, той трябва да бъде убит.
(§ 16) Ако човек укрие в къщата си избягал роб, принадлежащ на двореца или на мушкенум, и не го изведе при вика на глашатая, тоя стопанин на къща трябва да бъде убит.
(§ 17) Ако човек залови в степта избягал роб или робиня и го достави на господаря, господарят на роба трябва да му плати 2 сикла сребро.
(§ 18) Ако тоя роб не каже името на господаря си, той трябва да бъде доведен в двореца, сетне, като разследват обстоятелствата на делото му, да бъде върнат на неговия господар.
(§ 19) Ако ли пък той задържи тоя роб в къщата си и сетне робът бъде намерен в негови ръце, този човек трябва да бъде убит.
(§ 20) Ако робът избяга от ръцете на онзи, който го е задържал, тоя човек трябва да се закълне в бога пред господаря на роба и да бъде свободен от отговорност.
(§ 21) Ако човек направи пробив в къща, той трябва да бъде убит и заровен пред този пробив.
(§ 22) Ако човек извърши грабеж и бъде заловен, той трябва да бъде убит.
(§ 23) Ако грабителят не бъде заловен, ограбеният трябва клетвено да покаже пред бога всичко, каквото му се е загубило, а общината и рабианумът49, в чиято земя или област е станал грабежът, трябва да го обезщетят за онова, което му се е загубило.
(§ 24) Ако [при това е погубен] живот, общината и рабианумът трябва да отмерят 1 мина сребро на роднините му.
(§25) Ако в нечия къща избухне огън [и] човек, който е дошъл да го гаси, обърне погледа си към имуществото на стопанина и си вземе [нещо от] имуществото на стопанина на къщата, този човек трябва да бъде хвърлен в този огън.
(§ 26) Ако редум или байрум50, комуто е заповядано да потегли в царски поход, не отиде или като наеме наемник, го прати за свой заместник, този редум или байрум трябва да бъде убит; наетият от него получава къщата му.
(§ 27) Ако редум или байрум бъде откаран [в плен], бидейки на царска служба, и след него нивата и градината му бъдат дадени другиму, който ще носи неговата [военна] повинност, ако онзи, като се върне, стигне до своята община, трябва да му се върне нивата и градината и той сам ще носи своята повинност.
(§ 28) Ако редум или байрум е откаран [в плен (?)], бидейки на царска служба, и неговият син може да носи повинността, трябва да му се даде нивата и градината и той ще носи повинността на баща си.
(§ 29) Ако синът му е малолетен и не може да носи повинността на баща си, трябва да се даде една трета от нивата и градината на майка му и майка му ще го отгледа.
(§ 30) Ако редум или байрум поради своята повинност напусне нивата, градината и къщата си и се намира далеч и след него друг вземе неговата нива, градина и къща и носи неговата повинност в продължение на 3 години, то, ако той се върне и поиска своята нива, градина и къща, те не трябва да му се дават и онзи, който ги е взел и е носил неговата повинност, ще трябва [да я] носи.
(§ 31) Ако ли пък той отсъства само една година и се върне, трябва да му се върне неговата нива, градина и къща и той сам ще носи повинността си.
(§ 32) Ако редум или байрум, който е откаран [в плен(?)] през време на царски поход, бъде откупен от тамкар51 и върнат в общината си, то ако в къщата му има с какво да се откупи, той трябва сам да се откупи; ако в къщата му няма с какво да се откупи, той трябва да бъде откупен от храма на своята община, а ако храмът на неговата община няма с какво да го откупи, той трябва да бъде откупен от двореца. Неговата нива, градина и къща не трябва да се дават за откупването.
(§ 33) Ако декум или лубутум52 получи за себе си отряд, отклонен [от военна служба] или през време на царски поход, като вземе наемник [за] заместник, изпрати него, тоя декум или лубутум трябва да бъде убит.
(§ 34) Ако декум или лубутум си присвои имуществото на редум, причини щета на редума, даде редума под наем, предаде редума в съд на по-силния или си вземе подаръка, даден на редума от царя, този декум или лубутум трябва да бъде убит.
(§ 35) Ако човек купи от редум волове или овци, дарени на редума от царя, този губи среброто си.
.(§ 36) Нивата, градината и къщата на редум, байрум или на донасящ данък [или наем за земя] не могат да бъдат дадени срещу сребро.
(§ 37) Ако човек купи нивата, градината или къщата на редум, байрум или на донасящ данък [наем за земята], неговият документ трябва да бъде счупен и той губи среброто си, а [нивата, градината и къщата се връщат на] предишния им господар.
(§ 38) Редумът, байрумът или донасящият данък [наем за земята] не може да приписва своята нива, градина или къща, свързани с неговата повинност, на жена си или дъщеря си, както и да ги дава срещу свой дълг.
(§ 39) От нивата, градината или къщата, които той е добил чрез покупка, той може да приписва на жена си или на дъщеря си и да ги дава срещу свой дълг.
(§ 40) Божията жена53, тамкарят или задълженият с друга повинност могат да дадат нивата, градината или къщата си срещу сребро. Купувачът трябва да носи повинността с купените от него нива, градина или къща.
(§ 41) Ако човек размени [срещу свои] нивата, градината и къщата на редум, байрум или донасящ данък [наем за земята (?)] и доплати, то редумът, байрумът и донасящият данък може да се върне към своята нива, градина и къща и може да приеме направеното му доплащане.
(§ 42) Ако човек, който е взел нива за обработване, не отглежда на нея храни, изобличен в това, че не е извършил на нивата работа, той е длъжен да даде на стопанина на нивата храни, както съседите му.
(§ 43) Ако той, без да обработи нивата, я остави под угар, длъжен е да даде на стопанина на нивата храни, както съседите му, а и да разоре (?), бранува (?) нивата, която е оставил за угар, за да я върне на стопанина й.
(§ 44) Ако човек вземе за три години целина за разораване, но поради леност не обработи нивата, на 4-та година той е длъжен да разоре (?), бранува (?) нивата и да я върне.на стопанина й (?), а също така.да му отмери 10 куру54 храни за всеки десет ику55.
(§ 45) Ако човек даде нивата си на земеделец срещу наем и получи наема за нивата си, [а] сетне Адад56 наводни нивата и наводнение отнесе [жътвата], то загубата пада само върху земеделеца.
(§ 46) Ако той не получава [определен] наем [или] е дал нивата на изполица, или на една трета, земеделецът и стопанинът на нивата са длъжни да делят намиращите се на нивата храни според съотношението [на техните части (?)].
(§ 47) Ако земеделецът не получи през първата година [изгода от] труда си [и] каже: „Аз обработвам нивата за себе си, т. е. на свой риск (?)", стопанинът на нивата не трябва да се противи на това: нивата му трябва да се обработва само от тоя негов земеделец и при жътвата той ще получи храни съобразно с договора.
(§ 48) Ако човек е поел лихвен дълг, [а] Адад надводни нивата му или наводнение отнесе [жътвата му], или поради суша в нивата не пораснат жита, той може тая година да не връща храните на заемодавеца и измива57 своя документ; също така той може и да не заплаща и лихвите за тая година.
(§ 49) Ако човек, като вземе в заем от тамкар сребро, даде на тамкаря годна за обработване житна или сусамена нива, казвайки му: „Обработи нивата, събери житото или сусама и си го вземи", ако земеделецът [тамкарят] отгледа на нивата жито или сусам, израсналото на нивата жито или сусам трябва през време на жътвата да бъде взето [само] от стопанина на нивата и той трябва да даде на тамкаря жито за среброто, което е взел от тамкаря, с лихвите върху него, както и за разходите на тамкаря по обработването.
(§ 50) Ако той върне обработена [вече] житна или сусамена нива, намиращото се на нивата жито или сусам трябва да бъде взето [само] от стопанина на нивата и той трябва да върне на тамкаря среброто с лихвите върху него.
(§ 51) Ако той няма сребро за заплащане, трябва да даде на тамкаря [жито или] сусам в размер на среброто, което е взел в заем от тамкаря, заедно с лихвите върху него съгласно с царските постановления.
(§ 52) Ако земеделецът [тамкарят] не отгледа на нивата жито или сусам, това не изменя договора му.
(§ 53) Ако човек от леност не укрепи бента на нивата си и поради това, че бентът не е бил укрепен от него, в неговия бент стане пробив и водата наводни полския участък, човекът, в чийто бент е станал пробивът, трябва да обезщети погубените от него храни.
(§ 54) Ако той не може да обезщети храните, трябва да бъде даден той и имуществото му срещу сребро и [това сребро] трябва да се подели между стопаните на полските участъци, чиито храни са отвлечени от водата.
(§ 55) Ако човек, като отвори своята вада, допусне по немарливост да бъде наводнена нивата на съседите му, той трябва да отмери храни, колкото са унищожени у съседите му.
(§ 56) Ако човек пусне водата и водата наводни подготвената за сеитба нива на съседа му, той трябва да му отмери 10 куру храни за всеки 10 ику.
(§ 57) Ако пастирът не се споразумее със стопанина на нивата за хранене на дребния добитък с трева и без [позволение] на стопанина на нивата остави дребния добитък да опасе нивата, стопанинът на нивата трябва да ожъне нивата си; пастирът, който без [позволение] на стопанина на нивата е оставил да се опасе нивата, трябва отгоре на това да даде на стопанина на нивата 20 куру храни за всеки ику.
(§ 58) Ако след като дребният добитък се вдигне от нивата [и] цялото стадо (?) бъде затворено в градските порти, пастирът пусне дребния добитък на нивата [и] остави дребния добитък да опасе нивата, пастирът е длъжен да пази нивата, която е оставил да бъде опасена [от добитъка, и] през време на жътвата да отмери на стопанина на нивата 60 куру храни за всеки 10 ику.
(§ 59) Ако човек отсече в градината на човек дърво без [позволение] на стопанина на градината, той трябва да отмери половин мина сребро.
(§ 60) Ако човек предостави на градинар нива за насаждане на градина [и] градинарят направи градина и я отглежда в продължение на 4 години, на 5-та година стопанинът на градината и градинарят делят. плодовете помежду си по равно58, стопанинът на градината трябва да избере и да вземе своята част [пръв].
(§ 61) Ако градинарят не привърши насаждането на градината в нивата и остави една чист необработена, необработената част влиза в неговия дял.
(§ 62) Ако той не превърне дадената му нива в градина, то, ако това е обработена земя, градинарят е длъжен да отмери на стопанина на нивата наем, както у съседите, за годините, през които тя се е намирала в запустение, а също да извърши работата върху нивата и да я върне на стопанина на нивата.
(§ 63) Ако това е целина, той е длъжен да извърши работата на нивата и да я върне на стопанина на нивата, както и да отмери за една година 10 куру храни за всеки 10 ику.
(§ 64) Ако човек предостави на градинар градина за оплодяване [на палми], 59 градинарят, докато държи градината, е длъжен да дава две трети от градинския доход на стопанина на градината, а една трета трябва да взема за себе си.
(§ 65) Ако не оплодява градината и намали дохода, градинарят [е длъжен да даде] наем, както у съседите.
(§ 66) Ако човек вземе в заем сребро от тамкар и неговият тамкар поиска от него изплащане [на дълга], а той няма с какво да плати и даде на тамкар градината си след оплодяване и каже: „Вземи всички фурми, израсли в градината, срещу твоето сребро", този тамкар не може да се съгласи на това. Стопанинът на градината трябва да вземе израсналите в градината фурми и да задоволи тамкаря със сребро, с лихвите върху него съгласно със своя документ, а останалите фурми, израснали в градината, трябва да се вземат [само] от стопанина на градината.
(§ 71) Ако човек върне храни, сребро или друго движимо имущество, [за да плати] за свързана с повинност къща на своя съсед, която той иска да купи, той губи всичко, което е дал; къщата трябва да бъде върната на господаря й. А ако тази къща не е свързана с повинност, той може да купи и да даде срещу нея храни, сребро или [друго] движимо имущество.
(§ 73) [Ако. ..] живещ [в къщата] даде на стопанина на къщата пълен годишен наем, но стопанинът на къщата принуди наемателя да си отиде, преди да е изтекъл срокът, стопанинът на къщата [загдето е принудил] наемателя [да напусне] къщата му преди изтичане на срока, [губи] среброто, дадено от наемателя.
(§ 96) Ако човек, който е поел дълг в храни или сребро, няма храни или сребро [за заплащане], но има [друго] движимо имущество, той може да върне на тамкаря пред свидетели, колкото е взел (?) с всичко, каквото има в ръцете си, и тамкарят не бива да [отказва], а трябва да приеме.
(§ 100) [Ако там, където отиде шамалум60, той си докара печалба], той е длъжен да запише дохода [буквално: лихвите] на цялото сребро, колкото е получил; след това трябва да се преброят неговите дни, а той трябва да задоволи тамкаря.
(§ 101) Ако той не намери печалба [там], където отиде, шамалумът трябва да върне на тамкаря взетото сребро в двоен размер.
(§ 102) Ако тамкарят даде на шамалума сребро за предприятие, а шамалумът понесе загуба [там], където отиде, той е длъжен да върне на тамкаря капитала.
(§ 103) Ако из пътя неприятел му вземе всичко, каквото е носил, шамалумът е длъжен да се закълне пред бога и да бъде свободен [от отговорност].
(§ 104) Ако тамкарят даде на шамалума храни, вълна, масло или друго имущество за търговия, то шамалумът е длъжен да запише среброто и да го даде на тамкаря. Шамалумът е длъжен да получи документ с печат за среброто, което е дал на търговеца.
(§ 105) Ако шамалумът бъде немарлив, не вземе документ с печат за среброто, дадено на тамкаря, то среброто, за което не е даден документ с печат, не може да се причисли към сметката.
(§ 106) Ако шамалумът, след като е взел от тамкаря сребро, отрече пред своя тамкар, тоя тамкар е длъжен да изобличи шамалума пред бога и пред свидетели за получаване на среброто; шамалумът е длъжен да върне на тамкаря в троен размер всичко, взето от него.


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница