Законната миграция" Цветомира Тодорова Пенкова „Икономика и управление



Дата30.11.2018
Размер81.5 Kb.
#106736
ТипЗакон
Сътрудничество в областта на предотвратяването и борбата с незаконната миграция“

Цветомира Тодорова Пенкова

„Икономика и управление (Икономика на отбраната и сигурността)“, докторант


Резюме: Обект на научния доклад е сътрудничество в областта на предотвратяването и борбата с незаконната миграция. Вниманието е фокусирано върху предмета на доклада – сътрудничеството като най-ефективна форма на предотвратяването и борбата с незаконната миграция. Основната цел е да се анализира развитието на сътрудничеството между държавите и предпоставките за заплахи за сигурността, които се създават с появата на незаконната миграция. С особена важност е разгледана дейността на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), във връзка с дейността за борбата с незаконната миграция. Основна задача на настоящия доклад е да се формулират целите на България за сътрудничество в областта на предотвратяването и борбата с незаконната миграция.

Ключови думи: сътрудничество, незаконна миграция, борба, преодоляване, Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex);

Международните миграционни процеси представляват неразделна част от съвременните икономически, политически, културни и други взаимоотношения между държавите. Процесът на глобализация и формирането на световен пазар на труда, довежда до това, че в днешно време нито една държава не може да си позволи да е в изолация от останалите. Трудовата, принудителната, етническата, незаконната и другите видове миграции, преплитайки се в сложни взаимовръзки, обхващат всички региони на света, като в същото време всяка една от тях има определени специфики.

Безпрецедентните вълни от бежанци и мигранти, чието прииждане започна в края на лятото на 2015 г. и ескалира през есента, следваха един и същ маршрут. Маршрутът през Западните Балкани се превърна в централен елемент на предизвикателството, пред което Европа трябваше да се изправи — през 2015 г. над 650 000 души са преминали от Турция в Гърция, като повечето от тях са продължили през Западните Балкани към Северна и Централна Европа. Тези движения бяха не само непредвидими и безпрецедентни по своя мащаб — те често се извършваха с бързи темпове и предизвикаха безпокойството, че страните просто прехвърлят тези хора на съседите си нататък по маршрута. Това разкри огромна липса на капацитет, сътрудничество и солидарност, както и на минимална комуникация между страните, разположени по маршрута: специфичен проблем, за който е необходимо конкретно оперативно и политическо решение на европейско равнище.

Основни предизвикателства

Продължаващите военни конфликти, както и нестабилната социално-икономическа и политическа ситуация в редица страни от Близкия и Среден Изток, Централна и Северна Африка се очертаха като основен фактор за развитие на феномена “незаконна миграция” и значителното увеличаване на миграционния натиск към страните от Централна и Западна Европа. Разположението на Република България на източно-средиземноморския маршрут за незаконна миграция, както и липсата на индикации в средносрочен и дългосрочен план за подобряване на социалната среда и условията на живот в държавите пораждащи миграционен натиск, прави страната ни потенциална цел за мигрантите, макар и предимно като транзитен пункт от маршрута им за движение към определени държави от ЕС. Разрастващите се миграционни процеси и свързаните с тях трансгранични престъпления (вкл. терористични заплахи) поставят страната ни в сложни условия и определят отговорността й като външна граница на ЕС.

Промяната в геополитическата обстановка и географското разположение на Република България изправят страната пред рискове от:

- значително увеличаване на миграционния натиск на българо-турската граница, вследствие на непрекъснато нарастващия брой мигранти от рискови държави в съседна Турция;

- поява на “критични” потоци – пристигане на големи групи хора на “вход” и струпването им на малък участък от границата;

- увеличаване на опитите за преминаване през ГКПП с неистински, подправени и преотстъпени документи за пътуване;

- увеличаване на опитите за злоупотреби със системата за предоставяне на закрила, поради увеличаване броя на молбите за убежище;

- проява на други заплахи породени от незаконната миграция – трафик на хора, терористични заплахи, хуманитарна криза, повишаване на битовата престъпност и др.

Своевременното ограничаване и минимизиране на негативните ефекти от проявата на горните заплахи, изискват адекватни мерки за:

- постоянно надграждане на модела за интегрираното гранично управление, съобразно съществуващите нужди;

- своевременна оценка, анализ и прогноза за развитие на ситуационната картина по отношение на средата за сигурност;

- ефективно управление на смесените потоци;

- осигуряване високо ниво на ситуационна осведоменост;

- поддържане на капацитет за реагиране на предизвикателствата - квалифициран персонал и модерно техническо оборудване.



Ефективна борба срещу нелегалната имиграция

Предотвратяването и ограничаването на незаконната имиграция във всичките й измерения са от съществено значение за доверието и общественото приемане на политиките за легална имиграция. Контролът на достъпа до територията на ЕС трябва да бъде засилен, за да се осигури истински интегрирано управление на границите и същевременно да се предостави лесен достъп за добросъвестните пътници и за лицата, нуждаещи се от закрила, както и Европа да се запази отворена от света. Въпреки, че недекларираният труд и нелегалната заетост са феномени, засягащи и много граждани на ЕС, те могат да въздействат като фактори, привличащи незаконната имиграция, и затова на тях трябва да се обърне внимание. Засилване на борба срещу трафика на мигранти и всички аспекти на трафика на човешки същества е ключов приоритет на ЕС и на държавите-членки. Устойчива и ефективна политика на връщане – основана върху ясни, прозрачни и справедливи правила - следва да подкрепя държавите-членки, които трябва да репатрират граждани на трети страни, които вече не удовлетворяват изискванията за пребиваване на ЕС.



  • Сигурност и имиграция: визова политика, която служи на интересите на Европа и на нейните партньори.

Общата визова политика следва да улесни влизането на добросъвестни посетители и да укрепи сигурността. Нови технологии следва да бъдат използвани там, където е подходящо, за да се позволи диференцирана, основана върху оценка на риска, проверка на кандидатите за виза, като се обменя широко информация между държавите-членки, със зачитане същевременно на законите за защита на личните данни и личния живот.

  • Сигурност и имиграция: интегрирано управление на границите.

Целостта на Шенгенското пространство без контрол на лица по вътрешните граници следва да се запази. Интегрираното управление на външните граници следва да се укрепи и политиките за граничен контрол следва да се развият в съответствие с политиката за митнически контрол и за предотвратяване на други заплахи за безопасността и свързаните със сигурността въпроси.

  • Сигурност и имиграция: засилена борба срещу незаконната имиграция и нулева толерантност към трафика на хора.

Европейския съюз и държавите-членки следва да развият последователна политика за борба с незаконната имиграция и трафика на хора. Недекларираният труд и нелегалната заетост в техните различни форми следва да бъдат преодолени ефективно чрез превантивни мерки, прилагане на закона и санкции. Закрилата и подкрепата за жертвите на трафика на хора следва да се засилят.

  • Сигурност и имиграция: ефективна и устойчива политика на връщане.

Ефективните мерки за връщане са необходима съставна част от политиката на ЕС по отношение на незаконната имиграция. Систематични легализации на незаконно пребиваващи лица без оглед на конкретната ситуация следва да се избягват, като същевременно се оставя отворена възможността за индивидуални легализации въз основа на справедливи и прозрачни критерии.

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 година, има за цел да бъде сигурен и оперативен координатор и деятел на Общността в областта на управлението на външните граници и ключов участник в изпълнението на общата политика на ЕС за интегрирано управление на границите.

В съответствие със своите цели и задачи FRONTEX активно насърчава сътрудничеството относно границите с други правоприлагащи органи, отговорни за вътрешната сигурност на равнище ЕС. Дейностите на FRONTEX се основават на получена оперативна информация. FRONTEX допълва и повишава качеството на националните системи на държавите-членки за управление на границите и за свободата и сигурността на техните граждани. 1

Мисията на Frontex е да засили сигурността по външните граници на държавите членки на ЕС чрез координиране на ръководеното от разузнаване оперативно сътрудничество. Frontex допълва дейностите на държавите, като извършва анализ на риска, организира съвместни операции по външните граници, разработва общи програми за обучение на гранични охранители в Европа и съдейства на страните членки при организиране на съвместни операции по връщане на нелегални имигранти. Агенцията е създадена за да интегрира националните системи за контрол на границите на държавите членки срещу всякакъв тип заплахи. Frontex е в тясно сътрудничество с правоприлагащите органи във всички държави-членки на ЕС и страни, асоциирани по Шенген (Исландия и Норвегия), както и с органите за граничен контрол в трети страни.

Близо 800 000 души са влезли нелегално в Европейския съюз през 2015г. Агенцията е натоварена с "наблюдението" на границите, но няма право да връща хората. Огромният брой мигранти наложи съждаването на нови „горещи точки“- центровете за приемане и регистриране на мигранти. В изявлението на лидерите се набелязват редица ключови точки на границата по протежение на маршрута, където са необходими допълнителни незабавни действия за управление и възстановяване на контрола на границите ни и увеличаване на сътрудничеството. На срещата на високо равнище между ЕС и Турция на 29 ноември беше активиран съвместен план за действие, с който се урежда тясното сътрудничество между двете страни. Този план отразява взаимния ангажимент на ЕС и Турция за съвместно преодоляване на кризата, причинена от конфликта в Сирия, в дух на споделяне на тежестта и за засилване на сътрудничеството в подкрепа на защитата на лицата, насилствено разселени в Турция поради сирийския конфликт, както и за укрепване на сътрудничеството с цел въвеждане на ред в миграционните потоци и способстване за ограничаването на незаконната миграция. Frontex е в процес на засилване на присъствието си на границата между България и Турция, в очакване на разполагането на 24 гранични служители и техническо оборудване. Що се отнася до увеличаването на мащаба на провежданата по море съвместна операция „Посейдон“, след решението на гръцките органи да командироват 31 ръководители на екипи от гръцката полиция в началото на декември, Frontex може да увеличи присъствието си на островите в Егейско море с още 100 души. Командироването на ръководители на екипи е почти завършено. Понастоящем от Frontex са командировани 157 служители, работещи на сушата, и 146 служители, работещи в морето. Освен това на 3 декември 2015 г. Гърция подаде официално искане за започване на операция на екип за бърза гранична намеса, който да окаже незабавна подкрепа за гранична охрана по външната ѝ граница на островите в Егейско море.

За да помогне България започна съвместна операция -граничният полицейски кораб „Обзор“ и Агенция Фронтекс. Те подпомагат на Гърция в борбата й срещу миграционния натиск.

През месец декември Гърция изпрати до Агенция Фронтекс искане за съдействие във връзка миграционния натиск. Южната ни съседка се нуждае от техническо оборудване – патрулни кораби в открито море, кораби за крайбрежно патрулиране, патрулни лодки, хеликоптери и автомобили, термовизионни камери, както и служители от европейските екипи за бърза гранична намеса.

Фронтекс взе решение да изпрати екипи на гръцките острови Хиос, Самос, Кос, Лерос и Лесбос, които са най-засегнати от нелегалната миграция.

По предложение на главна дирекция „Гранична полиция“ в подкрепа на Гърция в района на източното Средиземноморие е изпратен и гранично-полицейският кораб „Обзор 525“. В края на декември агенция Фронтекс одобри участието му с екипаж от 20 служители с оперативни действия в източното Средиземноморие, за да бъде отговорено на огромния натиск от нелегални емигранти на тези външни морски граници на Европейския съюз. Участието на кораба „Обзор“ в операцията на Фронтекс ще продължи до края на март 2016 г.

Изпрати и 10 служители за гранично наблюдение, един специалист за установяване на националност и един за снемане на пръстови отпечатъци. Това решение беше взето от главна дирекция „Гранична полиция“. Подкрепата на европейските гранични служби е с цел да се осигури контрол на нелегалния миграционен поток през територията на другите държави-членки на ЕС и да се вземат мерки срещу трансграничната престъпност.



Целите на България за сътрудничество в областта на предотвратяването и борбата с незаконната миграция

България се нуждае от сътрудничество в областта на борбата с незаконната миграция. Предприетите мерки от европейските страни за блокиране пътя на бежанците могат да доведат до появата на нови маршрути. Това заяви относно миграционната криза в интервю за френския вестник „Монд” Фабрис Леджери, ръководител на агенцията на ЕС за контрол на границите „Фронтекс”.

От началото на годината се наблюдава увеличение в потока от нелегални мигранти през зоната на Централното Средиземноморие. Не става дума само за сирийци, а и за представители на различни страни от Западна Африка и страни на юг от Сахара.

Възможно е в близко бъдеще да възникнат нови маршрути, по които потоците мигранти ще се насочват към Европа. От „Фронтекс” не изключват потокът да се насочи към Албания през Адриатическо море до Италия. Според експерта миграционната криза може да засегне и друг маршрут, може да се появи маршрут през Черно море.

„Не можем да изключим миграционната криза да засегне и България”, заяви Леджър. Той добави, че „Фронтекс” работи със страните, които могат да станат нов маршрут за мигрантите. Според Леджър, основната трудност на този етап идва от „липсата на координирана политика на европейско ниво”.  2

Координацията и обмена на информация с Агенция Фронтекс се извършва, чрез създадените в ГДГП Национална контактна точка на Фронтекс и контактна точка на Мрежата за анализ на риска на Фронтекс.

България участва с гранични експерти и технически средства в съвместни операции и пилотни проекти, организирани и координирани от Агенцията, както и в разработката на съвместни проекти с Фронтекс в областта на интегрираното гранично управление, въвеждането на нови технологии в областта на граничния контрол и наблюдение по външните граници. На територията на страната се провеждат съвместни операции, учения, семинари и обучения, организирани и координирани от Агенция Фронтекс с участие на експерти и технически средства от държавите-членки.

В ГДГП е ситуиран Международния координационния център за координиране действията на европейски екипи в оперативната зона на Съвместна операция „Посейдон - сухоземни граници“ на територията на България и Гърция. Реализират се комплекс от мерки съгласно подписан „План за организационно подготвителни мерки и допълнителни дейности целящи подпомагането на съвместните дейности между ГДГП и Агенция Фронтекс в очакване на приемането на Република България в Шенгенското пространство“. В рамките на Съвместна операция „Атика“, координирана от Фронтекс предстои създаване на Централизиран офис за координация на обратното връщане. С преминаването на ДМ към ГДГП ще се осигури оптималното използване на подкрепата, която Фронтекс предоставя в тази област.

Основните приоритети са:

- подобряване формите на сътрудничество със съседните държави-членки за противодействие на незаконната миграция и трансграничната престъпност;

- продължаване участието на служители от ГДГП в координираните от Агенция Фронтекс съвместни операции и програми за обучение;

- създаване на Централизиран офис за координация на обратното връщане.



Изводи:

  • С напредъка на съвременната ситуация, миграционните потоци се увеличават.

  • Съществуват неоспорими факти, че държавите се нуждаят от съвместни дейности за предотвратяването и борбата с незаконната миграция .

  • Предвид изнесените данни за броя на мигрантите в Европа, сътрудничеството е единственият ефективен метод за ограничаване на незаконните мигранти.

Заключение

Приетите днес мерки представляват необходима стъпка напред към ефективно европейско интегрирано управление на границите.

Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да отредят най-висок приоритет на тези предложения, и по-специално на предложението за регламент за европейската гранична и брегова охрана, за да може бързо да се възстанови доверието на гражданите във външните граници на Европа и да се гарантира целостта на Шенгенското пространство на свободно движение без вътрешни граници. Европа трябва да продължи по пътя на управление на имиграцията, социална ангажираност и подпомагане на световното устойчиво развитие.

За съжаление в днешния модерен свят миграционни процеси представляват неразделна част от съвременните икономически, политически, културни и други взаимоотношения между държавите.



Използвана литература:

  1. Официален сайт на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex),
    http://frontex.europa.eu/

  2. СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНО ГРАНИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2014 - 2017 година

  3. ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно предприетите мерки след срещата на лидерите във връзка с бежанските потоци по маршрута през Западните Балкани, ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ, Страсбург, 15.12.2015 г

  4. COUNCIL REGULATION (EC) No 2007/2004, http://frontex.europa.eu/assets/About_Frontex/frontex_regulation_en.pdf, 26

  5. Пет заплахи, свързани с миграционната криза, Капитал, 11.03.2016г., http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/11/2721652_pet_zaplahi_svurzani_s_migracionnata_kriza/

  6. Фронтекс не изключва възможността миграционната криза да засегне и България, http://xn----7sbbfco0cwboccg7c4b.xn--80asehdb/2016/03/12/%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0/, Четвърта власт

  7. Фронтекс: Не изключваме миграционната криза да засегне и България, Дарик, 12.03.2016г., http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1558591

  8. СЪВМЕСТНА ОПЕРАЦИЯ НА ПОЛИЦЕЙСКИ КОРАБ И АГЕНЦИЯ ФРОНТЕКС, Евроком, 31.01.2016г., http://eurocom.bg/news/article/suvmestna-operaciia-na-policeiski-korab-i-agenciia-fronteks

1 COUNCIL REGULATION (EC) No 2007/2004, http://frontex.europa.eu/assets/About_Frontex/frontex_regulation_en.pdf, 26 October 2004

2 Фронтекс не изключва възможността миграционната криза да засегне и България, http://xn----7sbbfco0cwboccg7c4b.xn--80asehdb/2016/03/12/%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0/, Четвърта власт,



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница