"Законодателна уредба на доброволния труд в ес и страни извън него"



страница10/11
Дата28.10.2018
Размер0.66 Mb.
#103875
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



САЩ






Правна уредба:


  • Закон за закрила на доброволците от 1997 год. (The Volunteer Protection Act of 1997)

  • Кодекс за приходите от 1986 год. (Internal Revenue Code of 1986)






Източници:



/www.npccny.org/info/gti2.htm

www.texmed.org/Template.aspx?id=2107#Introduction

www.mtn.org/handiham/vpa1997.html



Понятие за доброволен труд


Законът и доброволният труд

Съдействие от правителството

Осигуряване и облекчаване на доброволците – данъчни облекчения, осигуряване и т.н.

Възстановяване на разходите

Признаване и подпомагане на доброволците

Извършване на доброволен труд в чужбина

Заключителни бележки, общ преглед и препоръки


Доброволен е трудът, който се полага безвъзмездно от доброволци в полза на обществото. Той се осъществява от мотивирани граждани, които желаят да помогнат на нуждаещите се, на страната и общността, без да получават възнаграждение. Доброволният труд може да се полага в дома или извън него, като има различна продължителност, която може да стигне до няколко години. Такъв труд се полага към организациите с нестопанска цел или към правителствени организации. Едни от най-успешните партньорства между публичния и частния сектор се осъществяват в сферата на рентабилни социални програми с участие на доброволци, в които се изразходват федерални капитали. Доброволният труд се използва както за мероприятия вътре в страната, така и за мисии в чужбина.


В областта на доброволния труд в САЩ има приет специален Закон за защита на доброволците, който очертава някои привилегии на доброволците при извършване на дейността им. Добри практики в това отношение са предлагането на обучение, възстановяването на разходите, които са направени, на някои данъчни облекчения за организациите, които работят с доброволци.
Доброволният труд е уреден в Закона за защита на доброволците от 1997 год. Този закон има за цел да осигури юридическа защита на гражданите, които извършват доброволен труд. В него е дадено легално

определение на понятието “доброволец”:

Доброволец е всеки, който предоставя услуги на организация с нестопанска цел или на правителствена инициатива и не получава:


  • възнаграждение (освен основателните възстановявания на суми или получаване на направените разходи), или;

  • каквито и да е ценности като възнаграждение повече от 500 долара на година. Това включва и тези доброволци, които са директори, длъжностни лица, опекуни и управляващите служби.

Организация с нестопанска цел е:




  • всяка организация, посочена в чл. 501 с 3 в Кодекса за приходите от 1986 год. и е освободена от плащане на данъци и не упражнява дейност, която съставлява престъпление, или;

  • всяка организация с нестопанска цел, която се организира и ръководи в обществена полза и работи главно за благотворителни, граждански, образователни, религиозни, благоденствени или здравни цели и която не се занимава с дейност, съставляваща престъпление.

Организациите с нестопанска цел не целят получаване на печалба и в тях никаква част от приходите не се предоставя на нейните членове, директори или администрация. Те могат да имат следната форма:


  • корпорация;

  • отделно предприятие;

  • некорпоративна асоциация;

  • сдружение;

  • фондация;

  • комдоминиум (съвместно управление).



Такива са включват църкви, държавни училища, обществени благотворителни организации,

държавни клиники и болници, политически

организации, компании за юридически

консултации, доброволчески организации,

работнически съюзи, професионални сдружения, институти за проучвания и някои правителствени агенции.
Има много начини правителството да насърчи отделните хора да полагат доброволен труд. Президентът и други

правителствени лидери извършват разнообразна дейност, за да помагат за реализиране на доброволния труд. Те:




  • призовават населението към извършване на действия в полза на обществото;

  • отделят фондове, за да подпомагат доброволческите инициативи;

  • създават инфраструктура, за да помогнат за координацията и обучението на доброволците;

  • предлагат данъчни облекчения;

  • одобряват платеното напускане на правителствени служители, които искат да станат доброволци и отварят вратите си за доброволци.



Започват да се провеждат на мениджърски семинари като този в Ърбън институт, на които се обсъждат ползите от доброволния труд и се обучават кадри за по-доброто управление на доброволците, като целта е да се извличат максимално много ползи от техния труд.
Настоящият президент Буш като много президенти преди него създаде през януари 2003 год. Президентски съвет за помощ и гражданско участие. През 2002 год. той призова американците да посветят поне 2 години (4000 часа) от живота си в помощ на другите и създаде Корпуса на мира на САЩ, за да подпомага, координира и награждава доброволческите прояви. Президентът продължи да насърчава AmeriCorps и Корпорацията за обществено и национално подпомагане, създадена от президента Клинтън. Под патронажа на предишния президент са създадени и други правителствени програми, които се основават на доброволците. Правителствената подкрепа на доброволците не е инцидентно явление. Има много странични фактори. Много корпорации имат програми за подпомагане на общността и призовават служителите си да полагат доброволен труд. Съществуват такива програми и в училищата. Учениците в някои училища се призовават да полагат грижи в общността като избираема или задължителна част от процеса на обучението им.
Когато някой извършва услуги като доброволец, той се излага на риск от повдигане на обвинение от някой, който смята, че е претърпял вреди от дейността му. Най-често организациите с нестопанска цел носят отговорност за причинените физически или психически вреди. Физическите наранявания са особено проблематични, защото могат да им струват много пари.

Обезщетяванията за причинени болка и страдания могат да бъдат значителни. За да се избегнат такива опасности, организациите с нестопанска цел могат да сключват общи застраховки “отговорност”, които да ги защитават при обвинения за имуществени или физически увреждания. Въпреки това повечето такива застраховки не се отнасят до полагащите доброволен труд.


Специалните застраховки са доста евтини и покриват евентуалната отговорност на доброволците, но повечето организации с нестопанска цел не се възползват от тях. Законът за защита на доброволците осигурява юридическа защита на доброволците, които са към организациите с нестопанска цел в случай на небрежно увреждане на друг при оказване на безвъзмездна помощ. Имунитетът е специален и защитава доброволците при причиняване на физически, нефизически вреди, материални и нематериални загуби по небрежност, причинени по време и във връзка с осъществяване на доброволния труд. За да съществува такъв имунитет, трябва да бъдат налице следните условия:


  • доброволецът да е действал в сферата на задълженията си като доброволец за организация с нестопанска цел или правителствена организация по време на мисията;

  • ако е било уместно или се е изисквало,

  • доброволецът трябва да е имал съответно разрешително или сертификат от властите за извършване на дейност в щата, в който е

  • извършено деянието;

  • деянието да не е извършено с пряк или евентуален умисъл; груба небрежност (грубата небрежност показва, че е положена много по-малка грижа, отколкото при

  • обикновената небрежност), безразсъдна безотговорност или при грубо незачитане на правата и сигурността на пострадалия;

  • деянието да не е извършено при управление на моторно превозно средство, самолет или друго превозно средство, за чието управление се изисква специално разрешително или застраховка, каквито доброволецът не притежава.



От сферата на имунитета се изключват следните случаи:


  • извършване на престъпление чрез насилие или на терористично деяние, за което обвиняемият е

осъден;


  • престъпление, извършено от омраза;

  • сексуално престъпление, за което обвиняемият е осъден;

  • лошо управление, с което е нарушен законът;

  • извършени в състояние на алкохолно опиянение или под въздействие на каквито и да е наркотици или опиати.



Материални (имуществени) вреди са всякакви парични загуби, причинени от увреждането (включително загуба на печалбите или другите ползи, свързани с работата, медицински разходи, загуби за възстановяване на услуги, обезщетения за смърт, разходи по погребения или загуби, свързани с пропускане на възможност за бизнес или работа).
Неимуществени вреди са причиняване на физическа или емоционална болка, неудобства, физически увреждания, душевна болка, обезобразяване, загуба на удоволствието от живота, загубване на приятелство или компания, накърняване на репутацията и други такива.
Законът за защита на доброволците не се отнася до

организациите с нестопанска цел, които ползват доброволци за целите си, той осигурява защита само на тези, които полагат доброволен труд. За организациите е предвидена друга защита.

Организациите с нестопанска цел се освобождават от федерални данъци, ако дейността им е изключително в някоя от следните области:


  • религия;

  • благотворителност;

  • наука;

  • обществена безопасност;

  • литература;

  • образование;

  • предотвратяване на жестоко отношение към деца или животни;

  • развиване на национален или интернационален спорт.

Осигурителните вноски също не са задължителни, но 80% от организациите с нестопанска цел предпочитат да ги плащат.


Организациите с нестопанска цел са организирани според щатския закон. За корпорациите с нестопанска цел някои щати прилагат Ревизирания модел на закона за корпорациите с нестопанска цел от 1986 год. Според него корпорациите с нестопанска цел могат да се формират като корпорация или като самостоятелни инициативи, фондации, партньорства или кондоминиуми. Други щати прилагат Единния закон за асоциациите с нестопанска цел (Колорадо). Някои щати освобождават организациите с нестопанска цел от местни данъци и от изпълняване на програми по заетостта. Други щати дават на тези организации специален имунитет (Масачузетс дава имунитет на ограничен кръг от организации), а трети създават специален юридически имунитет (защитна шапка), който

да ги предпазва от съдебно преследване за извършени от доброволците им деяния.
Доброволците не получават възнаграждение или каквито и да било ценности в повече от 500 долара на година за дейността, която извършват. Тълкуването на сумата от 500 долара е стеснително, като според специалисти в областта от нея се изключват мероприятия на

организацията, като предоставяне на безплатна храна за децата на доброволците например. Най-често доброволен труд се полага в рамките на едногодишни програми на пълен работен ден. Някои организации предоставят на доброволците си суми за издръжка.

Разходите, които доброволците правят за извършване на дейността си не се включват във възнаграждението им. Доброволците не са длъжни

да понасят такива разходи, те помагат чрез труда

си. Според Закона за защита на доброволците те имат право да им бъдат възстановени всички разходи, които са направили. За да стане това, трябва да бъдат изпълнени следните условия:


  • тези разходи да са направени от доброволеца във връзка и по време на доброволческата дейност;

  • тези разходи да са оправдани.

Тези разходи се поемат от организацията с нестопанска цел. Организациите обикновено използват федерални капитали, отделени от правителството специално за осъществяване на съответната програма.
Има много правителствени програми за доброволци. Те са разнообразни. Има програми, при които доброволният труд се извършва у дома, има такива, които се

изпълняват на определено работно място, като обикновено те са програми, които се изпълняват на пълен работен ден. Много разпространени са едногодишните програми на пълен работен ден. Програмите обхващат всякакви възрастови и социални групи. Улеснена е процедурата, по която желаещите да предоставят доброволен труд, стават доброволци. За включване в такива програми е достатъчно доброволецът да посочи в коя част на света желае да отиде, в каква насока са интересите му и личните си данни.


Създадени са специални програми за студенти, които включват възможност за учене на чужд език и професионално развитие. В много училища и университети се дава възможност полагането на доброволен труд в полза на обществото да бъде част от процеса на обучението. В САЩ е създадено положително отношение към тези, които полагат доброволен труд, като правителството по всякакви начини се опитва да стимулира населението да извършва доброволен труд в полза на обществото. Създават се специални фондове, които да финансират организациите, използващи доброволци; осъществяват се голям брой програми за изпращане на доброволци на места, където е необходим техният труд. Отделните щати имат възможност да предприемат специфични мерки, за насърчаване на организациите с нестопанска цел, които използват труда на доброволците. Най-често тези мерки са свързани със създаване на специални имунитети или данъчни облекчения. Имунитетът, който дава Законът за защита на доброволците също в голяма степен осигурява защита на полагащите доброволен труд и насърчава населението към оказване на помощ на нуждаещите се.
Доброволният труд в чужбина се използва широко. Той се извършва чрез различни международни организации като Корпуса на мира и Доброволците към Обединените нации. Обикновено условията, при които се полага доброволният труд в чужбина се уговарят между доброволеца и организацията, в която той иска да извършва дейност, като му се предоставят квартира, храна, покриват се част от разходите за транспорт и се предоставя сума под 500 долара за година. Освен това на доброволците се осигуряват медицински и зъболекарски грижи по време на престоя им в чужбина. Организацията им осигурява безплатно разрешителни за пребиваване и урежда всички останали документи, които са необходими за престоя им в държавата, в която отиват.

В Корпуса на мира, който е правителствена организация, се дава възможност на доброволците, желаещи да пътуват, да отидат в чужбина да научат нов чужд език, да опознаят нова култура и да развият определени качества. На завърналите се от мисия се предоставя еднократна сума в размер на 6000 долара, която те могат да използват по всякакъв начин. Освен това, когато студент участва в мисия на Корпуса на мира, той може да отлага плащането на студентската си такса. Има и данъчно облекчение от 15% за участващите в задгранични мисии. Препоръчва се за данъчното облекчение да се посъветват с адвокат, защото още не е създаден специален закон в тази област.


На доброволците се осигуряват максимално безопасни условия, в които да работят. Това се прави, защото често мисиите са в конфликтни точки от света или условията на страната са опасни за живота и здравето на доброволците. Извършва се предварително проучване на различни институции и фактори в държавата, в която се изпращат доброволците. Такива фактори са:


  • достъп до медицински услуги;

  • банки;

  • възможности за комуникации и транспорт;

  • особености в случаите на непредвидени обстоятелства и др.

Особено голямо внимание се обръща на опазване здравето на доброволците. За доброволци, които извършват доброволен труд в чужбина към Корпуса на мира, се осигурява връзка с медицински екипи, които да ги снабдяват с необходимите лекарства и да ги информират при необходимост. В случай на заболяване, което не може да се лекува в съответната държава, доброволецът се превозва за сметка на организацията в съседна държава или в САЩ, където да бъде лекуван.


В САЩ в момента се обсъждат предимствата от използването на доброволен труд. Изготвят се доклади, прави се съпоставка между ползите от доброволния труд и от труда на платения персонал, търсят се начини за развитие и по-добро оползотворяване на ресурса доброволен труд. Виждат се и недостатъците от използването на доброволци, които се крият в това, че липсва възможността за контрол над тях посредством използването на материалните стимули, които се прилагат спрямо платения персонал. Трудно се оказва

например това, доброволецът да напише доклад за извършеното и др. Правят се сравнения между дейността на платения персонал и на доброволците, като изводите са, че доброволците извършват много полезна дейност, защото макар и да не получават възнаграждение, те се мотивират от това, че извършват работа в полза на другите.


Създават се програми за обучение на доброволци, за да се повиши тяхната квалификация и работоспособност. Повече от 50 % от мениджърите в правителствените агенции използват доброволния труд и докладват за значително увеличаване на количеството извършена работа при запазване на количеството на използваните ресурси. В самостоятелния сектор и при доброволците от Обединените нации се забелязва, че освен останалите ползи, доброволците помагат за изграждането на стабилен и сплотен колектив, събират и предоставят ценности на правителството, помагат за хармонизиране на отношенията по време на работата си.





ФРАНЦИЯ




Правна уредба:


  • Закон N 2000-242 от 14 март 2000 г. за държавните доброволци

  • Наредбата от 27 декември 2002 г. относно доброволната държавна служба, социалното единство и солидарност

  • Декрет от 15 март 1986 г. за доброволческите организации за развитие и Декрет от 30 януари 1995 г. за доброволци и доброволчески организации за международна солидарност


Източници:





  • www.cev.be





Oпределение за доброволен труд

Съдействие от страна на държавата

Изисквания и задължения на организациите за доброволен труд

Правителствени програми за насърчаване на доброволния труд


Термините “benevolat” (доброволeн труд) и “voloпtariat” (целодневна доброволна служба) се използват във Франция, за да опишат доброволческата дейност. Организациите с нестопанска цел и асоциациите имат свои собствени традиции относно използването на тези термини. Някои смятат, че benevolat и volontariat се отнасят до специфични форми на доброволно обвързване, докато други използват двата термина взаимозаменяемо.


Дефиниции на двата термина:

-доброволен труд (benevolat) – свободно безвъзмездно обвързване на отделния гражданин, извън семейството, училището, професионалните или юридически връзки и задължения. Benevolat се определя като непрофесионална дейност, защото всеки може да го върши, независимо от възрастта, опита и т.н., а също и защото не се предлага възнаграждение .

-целодневен доброволен труд (volontariat) - ангажимент от по-формално естество (например чрез структурите на организация с нестопанска цел). То има специфична продължителност и обикновено е включена някаква форма на професионално обучение. Доброволците имат право да получават определени обезщетения през времето на тяхната ангажираност, също и определени социални осигуровки. В този смисъл във Франция са признати и правно уредени само определени форми на доброволен труд.

И за двата вида дейност доброволците трябва да бъдат над осемнадесетгодишни.




Доброволният труд и законът

Френската юридическа асоциация от 1901 г. създава правната уредба за основаването на асоциации. Законът дава на гражданите свободата да създават асоциации за цели, различни от разпределението на печалба. Според правната уредба доброволният ангажимент на отделните граждани се насърчава заради социалните придобивки, а асоциациите са освободени от данъци. Доброволците обикновено поемат мениджърски функции, например президент, касиер, генерален секретар и т.н. Тези фунции могат да бъдат възнаграждавани до определени граници.

От първия закон през 2000 г. (в областта на младежта и спорта), следван от закон,приет през януари 2002 г., доброволният труд може да се зачита за професионален опит.

СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОБРОВОЛНИЯ ТРУД

1.Национален съвет на асоциативния живот

Националният съвет на асоциативния живот е основан през 1983 г. Като правителствен консултативен съвет, той прави предложения, за развиване на асоциативния живот и взима мерки за улесняване, развитие и защита на личностното ангажиране в доброволния труд,например обучение на доброволци, гарантиране на освобождаване от работа с цел представителство сред организациите с нестопанска цел, признаване на доброволния труд и на придобитите умения за получаване на професионални дипломи.
2.Доброволци-работници според френския закон от 7 август 1991 г. Специални „Представителни почивни дни” за доброволци.

За да се улесни участието на доброволци в официалните съвети, където асоциациите работят с публичната власт, е създаден Законът от 7 август 1991 г. Той осигурява правната уредба, позволяваща работниците да взимат до 9 почивни дни в годината за доброволческа дейност, които могат да бъдат разделени на половин дни. Работодателят трябва да даде тези почивни дни, но не е задължен да плаща на работника за времето, през което той не изпълнява обичайните си задължения. За часовете, които работодателят не плаща, доброволецът получава стандартна субсидия.

Тази мярка засяга предимно работници, работещи в големи фирми. За да отсъстват, работниците трябва да поискат разрешение от работодателя поне 15 дни предварително. Работодателят може да откаже да даде разрешение, ако сметне, че това е в ущърб на компанията. Той обаче трябва да изложи причини за отказа си. Освен това работникът трябва да бъде уведомен в рамките на 4 дни от подаване на молбата, дали е дадено разрешение.

СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ЦЕЛОДНЕВНИЯ ДОБРОВОЛЕН ТРУД

Само някои форми на добровлен труд са официално признати във Франция.Те са:

1.доброволна държавна служба

2.доброволна пожарникарска и военна служба

3.доброволна служба за международна солидарност
1.Закон N 2000-242 от 14 март 2000 г. за Доброволната държавна служба.

Законът за Доброволната държавна служба дава възможността на френските граждани и гражданите на ЕС да бъдат доброволци за периоди от 6 до 24 месеца. Той е последван от Наредбата от 27 декември 2002 г. за доброволната държавна служба, социалното единство и солидарност.

„Държавните доброволци” попадат под съответната държавна власт (например министерство, префектура или посолство на Франция). Тази власт изготвя цялата документация заедно с органа, който приема доброволеца. Доброволците получават обезщетение от 564 евро на месец, които са освободени от данъци и осигурителни вноски. Те имат 2,5 почивни дни на месец (като служители) и продължителността на доброволния труд се взима предвид за пенсионните права. Тези разходи се поемат от приемащата организация, която може да кандидатства пред френската държава за възстановяване на парите за социално осигуряване на доброволеца. Периодът от време, прекарано в доброволен труд, може също да допринесе за придобиване на определени образователни или професионални дипломи.
2.1.Доброволен труд в Пожарната (1996)

Около 85 % от пожарникарите във френската пожарна са доброволци ,което означава около 203 000 от общо 240 000 пожарникари.


От 1996 г., пожарникарите-добороволци имат правен статус. Те получават финансова ”компенсация” между 6,66 евро и 10,01 евро на час докато са на „работа” или участват в учение. Те също получават годишно сумата от 306,15 евро ,когато навършат 20 години служба в пожарната.

Работата на пожарникарите-доброволци във Франция е предимно да гарантира равенство в службите за спешна помощ, особено в селските райони. Пожарникарите-доброволци трябва да извършват тази дейност само почасово в допълнение към професионалната си заетост или обучението си.
2.2.Доброволна служба в армията

През 1996 г. Франция отмени задължителната военна служба за млади мъже и през 1997 г. установи алтернативна структура, която да поддържа целодневната доброволна служба на млади мъже и жени (на възраст м/у 18 и 28 г.) в 3 отделни сфери:

-гражданска защита и сигурност

-социално единство и солидарност

-международно сътрудничество и хуманитарна помощ
2.2.1.Цивилен доброволен труд в сферата на гражданската защита и сигурност

Доброволният труд в армията е достъпен за всички млади хора между 18 и 26 години за период от 1 до 5 години. Повече от 14 000 доброволци (1/5 от които са жени), формират част от армията, предимно част от Жандармерията. Доброволците получават храна, подслон и от 694 до 821 евро на месец (януари 2003г.)

Бележка: алтернативната военна служба беше организирана през шестдесетте години, за да улесни социалната и професионалната интеграция на младите хора от отвъдморските френски територии. Младежите получават професионално обучение във военна среда и са официално признати за военни доброволци.

Министертсвото на отбраната възлага специални мисии на младежите между 18 и 28 години.


2.2.2

Доброволен труд за социално единство и солидарност във Франция

В рамките на държавните доброволчески програми, създадени след премахването на задължителната военна служба във Франция, страната е развила доброволческа програма за социално единство и

солидарност. Това е единствената държавна доброволческа програма, която наистина засяга организациите с нестопанска цел във Франция и единствената програма,в която може да вземе участие всеки млад човек,независимо от квалификацията си. Терминът “държавен доброволец” във Франция повече покрива представите за пълна заетост и дългосрочност. Програмата вместо това предлага по-гъвкава ангажираност на младите хора. Проблемите с финансирането на тази програма не са разрешени. Цената на държавен доброволец за много организации във Франция е прекалено висока.Тези доброволци започнаха работа през есента на 2003 г.



3. Възстановяване на разходите.

Доброволна държавна служба

Тези, които упражняват доброволна държавна служба, са освободени от данъчни и осигурителни вноски според Закон N 2000-242 от 14 март 2000г. за държавните доброволци.Законът също така предвижда допълнителна сума във вид на квартира, храна, транспорт и т.н. Държавните доброволци трябва да бъдат снабдени и с екипировка, за да посрещнат нуждите на мисията си. Пътните разходи на доброволците също се възстановяват.

Държавните доброволци са осигурени в случай на болест, майчинство или неработоспособност според общия режим за социално осигуряване. В случаи на злополука или болест, настъпили по време на доброволния труд, се прилага книга четвърта от Кодекса за социално осигуряване.

Тези, които са доброволци в признати международни програми за развитие, също получават специално покритие.Те също така получават определена сума при завръщане, за да им бъде оказана помощ да се реинтегрират във Френското общество.
4.Признание, улесненение

Не се получава директно академичен кредит за доброволния труд, но този опит може да бъде считан за период на обучение в специални курсове (професионални курсове на обучение за социални работници). Няма официална идентификационна карта за доброволци, нито официално сертифициране от правителството. Те могат да бъдат предлагани от организацията.

За да се признае и улесни доброволния труд, Европейският проект от програмата Леонардо да

Винчи, обхващащ 7 държави (Франция, Германия, Австрия, Италия, Унгария, Полша, Великобритания), е предназначен да оцени доброволческия опит в професионален план. Методите в момента се експериментират от страните и би трябвало да бъдат на разположение през 2006 г.


Социална защита на доброволците
Доброволен труд, обезщетения за безработица и пенсии

Безработните, които получават обезщетения за безработица, могат да бъдат доброволци, ако отговарят на две условия. Първо, доброволческата дейност не може да замества платена работа. Второ, доброволецът трябва да покаже, че посвещава повечето от времето си на търсене на работа. Времето, прекарано в доброволен труд, не трябва да пречи на търсенето и намиране на работа.

Ако лицето е граждански доброволец поне за 3 месеца, това време се взима под внимание, за да се изчислят пенсиите. Иначе доброволците не получават пенсионни придобивки и трябва да направят необходимите вноски лично.
Застраховка на доброволците
Според Закона от 27 януари 1999 г. организациите са задължени да застраховат доброволците си срещу злополуки или болест в резултат от изпълнението на доброволческата дейност. Този закон създава солидарна отговорност
Доброволен труд в чужбина
Декрет от 15 март 1986 г. за доброволческите организации за развитие и Декрет от 30 януари 1995г. за доброволците и доброволческите организации за международна солидарност
От шестдесетте години, организациите с нестопанска цел във Франция изпращат доброволци в чужбина с цел международно развитие и хуманитарна помощ

Декретът от 15 март 1986 г. за доброволческите организации за развитие донесе първото официално признание на доброволния труд и правата на доброволците, особено в областта на тяхната социална защита.

Декретът по-късно е изменен с Декрета от 1995 г. за доброволците и доброволческите асоциации за международна солидарност.

Около 26 френски организации са официално признати от френското Министерство на външните работи в рамката на Декрета от 1995 г. Следвайки внимателно набирането и процеса на обучение (около 2000 доброволци биват поддържани всяка година), доброволците са изпращани в чужбина за период средно от 2 години. Те са изпращани главно в страни в Африка, но също Азия, Южна Америка, Средния Изток и Централна и Източна Европа. Декретът определя обезщетенията, които трябва да бъдат гарантирани на доброволците от организациите и също така гарантира финансова помощ от държавата. Докато участват като доброволци, те получават командировъчни пари, квартира, храна и осигуровка за болест, майчинство, старост, инавалидност, смърт и злополука при „работа”. При завръщането си доброволците получават помощ, за да бъде улеснена реинтеграцията им у дома.


Държавни доброволци в чужбина в сферата на международното сътрудничество
Френските власти взимат важни мерки, за да окуражат добре квалифицираните млади хора да станат държавни доброволци в чужда страна (включително в европейски страни). Международното доброволчество е създадено общо от френското Министерство на външните работи, Министерството на икономиката, финансите и индустрията, Държавния секретар за Външна търговия и Агенцията за международно развитие на бизнеса. То представя доброволния труд като международно професионално обучение и израз на солидарност. Около 5000 позиции са свободни в различни структури. Доброволците получават месечно от 1 100 до 3 100 евро.

Целите на програмата са ясни:да впрегне икономическото,социалното,научното и културното развитие на Франция ,същевременно улеснявайки мобилността и достъпа до трудовия пазар на младите хора.Обаче програмата е генерирала напрежения.Някои я смятат не за добролческа,а за платено чуждестранно обучение за млади хора и възможност за френския бизнес в чужбина да ангажира талантливи млади хора.


Доброволна техническа помощ на Отвъдморските френски департаменти и територии

Създадена през 2001 г., за да замести службата за техническа помощ,тази доброволческа програма предлага специализирана техническа помощ на отвъдморските френски департаменти и територии. Тя обхваща висококвалифицирани млади хора в сферата на науката, икономиката, администрацията, обществото, културата и образованието.
Чуждестранни доброволци във Франция
Доброволци и разрешения за пребиваване

Граждани на ЕС и Европейската икономическа зона могат да бъдат доброволци във Франция, но имат нужда от разрешение за пребиваване, ако стоят повече от 3 месеца.


Доброволци и визи

За доброволците от ЕС не се изисква виза.Има и други страни в Европа (като Швейцария, Норвегия), за които също не се изисква виза.

Може да е необходимо доброволци от страни извън ЕС или ЕИЗ да представят виза, за да бъдат доброволци във Франция. Различни са правилата за представителите на различни страни. Обикновено виза е необходима при престой по-дълъг от 90 дни.

Бежанци и лица, търсещи убежище, могат да бъдат добороволци, също както и другите граждани, без ограничения.

Скоро бе предложено да се изготви вид виза за всеки доброволец, който иска да прекара няколко дни или седмици в доброволен труд в чужбина.
Правителствени действия за насърчаване

1983г.: Национален съвет за асоциативен живот


През 1983г. Националният съвет за асоциативен живот беше създаден като съвещателен орган към френския министър-председател по въпроси, засягащи асоциациите. Съветът е съставен от представители на различни асоциации, посочени от различни министри, в зависимост от сектора. Съветът представя на правителството редица предложения за поддръжка на доброволния труд. Тези мерки включват фискални поощрения, натрупване на пенсионни точки и кредит в образованието чрез доброволен труд и разбира се, значително увеличение на националния фонд за

развитие на асоциативния живот, както и създаването на подобни фондове във всеки регион на Франция.


1999: През 1999 г.френското правителство организира Национална конференция. Посетиха я около 3000 представители на асоциации, правителствени агенции и парламентаристи от цялата страна .Бяха дискутирани всички главни въпроси, свързани с доброволческия труд и необходимите мерки за насърчаването му. Обаче до 2003 г. освен 2 или 3 незначителни мерки във връзка с доброволния труд в областта на младежта и спорта, както и свободното време, давано на държавните служители да посещават срещи на определени асоциации, нищо конкретно не произлезе от тези дискусии.

2000г.: През 2000г. Наръчникът за доброволци, редактиран от Министерството на младежта и спорта, съдържа правната и административна уредба на доброволческия труд.
2001г.: Френско - немска декларация за гражданския доброволен труд
За да заздравят двустранното си сътрудничество, Франция и Германия подписаха обща декларация да насърчават международния доброволен труд по време на среща на високо равнище във Вител, Франция на 10.11. 2001 г.

Целта на декларацията е да отвори нови възможности за младежки доброволчески обмен, използвайки френски и немски закони за държавния доброволен труд: френският закон от 2000 г. за държавния доброволен труд и германският закон за Година на социалния и екологичния доброволен труд.

Схемата е отворена и за младежи от други страни-членки на ЕС.

От немска гледна точка, съвестните доброволци могат да служат в призната доброволческа организация във Франция, която е ангажирана в насърчаването на социалното единство и солидарност или в сферата на международното развитие и хуманитарна помощ. При представянето на немските власти на сертификат като доказателство за доброволен труд, положен във Франция, добороволците са освободени от гражданска служба в Германия.

Трудно е обаче да се предскаже практическото значение на тази декларация. Правната уредба на

гражданския доброволен труд във Франция и Германия е много различна и изглежда ще има много практически и административни трудности при прилагането й.


2002г.: През 2002г. програма, инициирана от Министерството на младежта, образованието и науката, беше предназначена да насърчи обвързването сред младите хора.

2003г.: младежка политика: насърчаването на младежкия доброволен труд във ваканционните центрове и центровете за отдих

Целта на Младежката програма от 2003 г. е да улесни и поддържа младежкия доброволен труд във ваканционните центрове и центровете за отдих. Тази дейност допринася за интеграцията и равенството на младите хора и стимулира инициативността и креативността.


Националната младежка политика има 4 основни цели:

1.Да предлага образователно и качествено време за отдих

2.Да информира и ориентира

3.Да окуражава участието и отговорностите на младите хора

4.Да стимулира нови младежки инциативи и проекти
През 2003 г. създаването и развитието на нови младежки организации и асоциации ще бъде окуражено и поддържано от държавата.Освен това, организациите и асоциациите ще бъдат подканени да улеснят по-голямото участие на млади хора в тяхната работа и да ги окуражат да поемат повече отговорности.
2005 г.

Следващите правителствени действия засягат главно отплатата за доброволците.

Работна група в момента се занимава с признанието на доброволния труд, което включва всички форми на официално признание:оценяванто на професионалния опит (за сертификат или диплома), отплата за доброволците (медали, специални дни или седмици), обучение на доброволците (повече фондове за обучението им).

В Парламента се дискутира закон за специфичен договор, отворен не само за младежи, но също за всеки, който иска да отдели няколко месеца за

доброволен труд. Той е предложен от Министерството на младежта,спорта и асоциативния живот.
9.Последни бележки, преглед и препоръки

Много организации и асоциации във Франция дължат много на усилията на доброволците и вярват, че нуждите на третия сектор ще бъдат посрещнати чрез политическото признание и подкрепата на доброволния труд. Последните стъпки на Френското

правителство, ако бъдат приложени, ще предложат по-голяма перспектива за доброволците и ще признаят важността им. Но има и ограничения. От една страна правната рамка е развита само за специфични служби, а от друга-възрастовата граница от 28 години изключва много потенциални доброволци над тази възраст. Но тъй като въпросът е тема на дискусии в Правителството, може да бъдат отворени възможности и за други доброволци.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница