|
Легални определения
Развитие на законодателната уредба
Законът и доброволният труд
Възстановяване на разходите
Данъчни облекчения за доброволците и организаторите на доброволен труд
Застраховане и осигуряване на доброволците
Извършване на доброволен труд в чужбина
Чуждестранни доброволци в Литва
|
Най-общо легалните определения и основните положения свързани с доброволния труд са отразени в Декрет №1511 от 13 декември 2001 г.
-
Доброволен труд – дейност, извършена на добра воля от лицето, без възнаграждение и в съответствие с целите, заложени в Закона за благотворителността и спонсорството. В съответния закон целите, посочени като доброволен труд, са свързани със защита на правата на човека, интеграция на малцинствата, възпитаване на културните, религиозни и традиционни ценности, образователно, научно и професионално развитие, неформално обучение на гражданите, спортна дейност, социална сигурност и труд, грижа за здравето, националната сигурност и отбрана, ред и законност, предотвратяване на престъпленията, опазване на околната среда и развитие на битовите условия на живот, защита на авторските права и др.
Този закон предвижда също така, че само определени организации (неправителствени) могат а предлагат доброволен труд. Политическите партии и търговските обединения също попадат в тази категория.
-
Доброволец – лице, работещо за благото на обществото, по собствена воля, без да е подложено на някакъв вид натиск и без възнаграждение за труда си.
Гражданите на Литва и чужденците, пребиваващи там, могат легално да извършват доброволен труд. За деца между 14 и 16 години е необходимо писмено съгласие на поне един от родителите. Доброволци, навършили 16 години, но под 18 г., трябва да отговарят на изискванията от съответстващата резолюция.
През 2000 г. Правителството на Литва решава да узакони доброволния труд, като започва с изменение на Закона за трудовите договори. Член 17 от този закон урежда понятието нелегален труд, в което попада и доброволният труд. След промяната член 17, ал. 2 приема за законна всяка доброволна работа, организирана по начин уреден от правителството. Този член по-късно e включен в Кодекса на труда.
През 2001 г. Министерството на социалната сигурност и труда приема резолюция свързана с доброволния труд. Резолюция №1511 от 23 декември 2001 г. урежда условията и реда за извършване на доброволен труд. В допълнение от 24 май 2002 г е одобрен Декрет № 732, който предвижда възстановяването на разходите, направени от доброволците.
Резолюция № 1511 от 23 декември 2001 г.потвърждава условията и реда за извършване на доброволен труд.Правният текст регулира доброволния труд в параграф II. Той постановява, че ако едно лице работи като доброволец за повече от два поредни дни или взема участие в събитие, свързано с доброволен труд за повече от една седмица, организацията трябва да регистрира доброволеца в съответния регистър за доброволен труд. Организацията трябва да впише имената на доброволеца, датата му на раждане, както и вида и продължителността на работата, извършена от него. Освен това е задължително да се подпише писмен договор с доброволеца, ако някоя от страните го поиска. В договора може да се уредят въпроси, свързани с възстановяването на разноски за път, храна, настаняване и др., както и задълженията на всяка от страните. Безопасността на труда и здравните предписания, както и отговорността в случай на спор също могат да бъдат включени.
Задължително е обучението на доброволците преди започване на работата. По време на тази подготовка доброволецът трябва да бъде информиран за естеството на неговата работа, както и да получи инструкции за здравословните и безопасни условия на труд.Всичко това трябва да бъде включено в регистъра за доброволен труд.
Декретът съдържа също така и примерен договор.
Резолюция № 732 определя реда за възстановяване на разноските на лицата, извършващи доброволен труд.
Декретът прави класификация и изброява в параграф II разноските, за които доброволците имат право на връщане. Според нормативния акт се покриват следните разноски:
-
Свързани с придвижването до и от мястото, където се извършва доброволният труд.
-
За храна, когато доброволния труд продължава повече от 4 часа на денонощие.
-
За настаняване, когато доброволният труд се извършва повече от 24 часа и/или на място, различно от местожителството на доброволеца.
-
Свързани със застраховане на доброволеца, ако е предвидено в договора.
-
Свързани с предварителното закупуване на билети, транспортирането на багаж и съхранението му.
По развиване на уменията на доброволеца, ако са
свързани с труда.
Тези разходи се възстановяват от организаторите на доброволния труд. Пътните разходи, храната и настаняването се заплащат в съответствие с Резолюция № 469 от 26 април 2000 г., която урежда реда за парични плащания. Останалите разноски трябва да бъдат удостоверени с документи, за да може да бъдат върнати парите на доброволеца.
Организацията възстановяваща разходите на доброволците трябва да попълни регистрационна бланка, указваща датата и мястото на положения труд, имената, ЕГН и адресите на доброволците, на които са били възстановени разходите, както и съответните документи, удостоверяващи наличието на тези разноски (трябва да бъдат спазени изискванията на счетоводния закон на Литва) и тяхното възстановяване.
Договорът за доброволен труд може да предвижда наличието на застраховка за злополука или увреждане здравето на доброволеца. В този случай е необходимо да се конкретизира целта на застраховката и връзката й с доброволния труд.
Данъчно облагане
-
За момента няма специална законодателна уредба на облагането с данъци на доброволците. В резолюция № 732 се постановява, че разходи, свързани с храна, път и настаняване не са обект на данъчно облагане. Колкото до “джобните пари”, през май 2004 г. Министерството на финансите в Литва решава, че също не подлежат на данъчно облагане.
Организациите за доброволен труд обикновено имат статус на неправителствени организации с нестопанска
цел. Тези организации трябва да заплащат някои данъци и такси, като например социални осигуровки, но са освободени от заплащането на данък “Добавена стойност”.
И в двете правителствени резолюции е предвидена застраховка на доброволеца. Нито една не задължава организациите да осигуряват доброволците, а системата на здравно осигуряване на Литва не предоставя безплатна медицинска помощ.Все пак на доброволеца може да бъде направена застраховка срещу злополуки, но само ако това е уредено в договора за доброволен труд. В тези случаи в договора трябва да се обясни необходимостта от подобна застраховка. Цената й също не се облага с данък.
Ако организацията не предложи да направи застраховка, доброволецът може сам да си направи такава за своята и за сигурността на останалите.
Право на пенсия
Пенсия се заплаща независимо от това дали едно лице е доброволец или не.
Системата на здравно осигуряване на Литва не предоставя безплатна медицинска помощ на доброволците. Европейската форма Е 111 (form E 111) не действа в Литва. Oт това следва, че и доброволците, идващи от чужбина без здравна застраховка, трябва да заплащат за всякакво лечение и лекарства. Доброволците, които имат застраховка трябва да заплатят лечението си и впоследствие разходите им ще бъдат възстановени от застрахователната компания. На литовците, които заминават да извършват доброволен труд в чужбина се прекъсват временно всички плащания като социални помощи и семейни добавки.
В нормите относно имиграцията няма специална уредба, свързана с доброволците. Те трябва да се съобразяват с общите правила на законодателството на Литва. Доброволци от ЕС могат да влизат в Литва без виза. Разрешително за пребиваване е необходимо за престой за повече от три месеца и доброволците трябва да се явят пред имиграционните власти през първата седмица от своето пристигане, за да им бъде издадено такова. Ако доброволци извън ЕС искат да останат за повече от три месеца, трябва да подадат документи за виза с по-дълъг срок.
Не се изисква разрешително за работа за извършване на доброволен труд в Литва.
|
