Законодателните решения в другите европейски страни Втора глава. Същност и характерни особености на ддс



Изтегляне 303 Kb.
страница3/6
Дата14.01.2019
Размер303 Kb.
#110006
ТипГлава
1   2   3   4   5   6
2.6 Данъчна регистрация по ЗДДС


Регистрация. Законът за данъчно производство задължава всички местни физически и юридически лица, които осъществяват стопанска дейност и реализират обороти или получават доходи, да се регистрират пред данъчните органи по реда на наредбата за данъчна регистрация. Със ЗДДС се въведе задължителна допълнителна данъчна регистрация, която е неразделна част от общата данъчна регистрация по закона за данъчното производство. Особеност на системата на ДДС е т.н. регистрационен праг. Това означава, че на задължително регистриране за целите на ДДС подлежат само стопанските субекти, които имат на 75 хил.лв. облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия облагаем период. За целите на определяне на оборота се отчитат само облагаемите доставки. Изследват се последните 12 месеца, не календарната година. Лицето е длъжно задължителна да подаде заявление за регистрация в данъчната служба в 14 дневен срок от изтичането на календарният месец, през който е достигнат облагаемия оборот. Мотивът за регистрация по собствено желание е привилегията , която дава ЗДДС на регистрираните лица за ползване на данъчен кредит, т.е. за приспадане на ДДС, съдържащ се в стойността на закупените стоки и услуги.

Регистрацията по избор е регламентирана от член 110 от ЗДДС. Според него всяко лице, за което не са на лице условията за задължителна регистрация и което има общ облагаем оборот над 50 хил. лв. за период, не по дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по този закон.

Общ облагаем оборот по смисъла на този закон е сумата на данъчните основи на облагаемите доставки, включително и тези със ставка нула. Всяко лице задължително определя своя общ облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец. Получените аванси по облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка нула, се включват при определянето на общия облагаем оборот. Получените аванси за бъдещ износ не се включват при определянето на общия облагаем оборот, докато не завърши фактическото му изпълнение и не са получени документите за доказването му.

2.7 Извършване на регистрация по ЗДДС

Извършва се, като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подаде в съответната териториална данъчна служба заявление за регистрация по образец. Заявлението се подава лично от физическото лице или от представляващия юридическото лице, вписан в съдебното решение за регистрация или друг документ по силата на който юридическото лице е възникнало.

Към заявлението се прилагат :


  1. Справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;

  2. Справка за търговските обекти на лицето на територията на страната.

В случаите на регистрация на основание член 124, ал.1 регистрация по избор на основание на основен капитал към заявлението за регистрация се прилагат и :

  • удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето;

  • заверено копие от дружествения договор, устава или друг устройствен акт на юридическото лице.

Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация по този закон до 14-тия ден от дата на подаване на заявлението за регистрация.
2.8 Данъчни регистри
Данъчните регистри по член 127 от закона съдържат следната информация :

  1. БУЛСТАТ и номер от НДР на регистрираното лице;

  2. Наименование на регистрираното лице;

  3. Дата на регистрация по закона;

  4. Дата на прекратяване на регистрацията по закона;

  5. Друга допълнителна информация за регистрираното лице.



2.9 Размер на данъка и стойност на доставката

Регистрираното лице е длъжно да начисли данък за всяка извършена от него облагаема доставка на датата на възникване на данъчното събитие.



  1. Размерът на данъка се определя по следната формула :

Д=ДОхДС

100


където :

Д е размера на данъка за конкретната доставка;

ДО – данъчната основа на конкретната доставка;

ДС – съответната данъчна ставка.



Предприятие “Роза“ има цена на продукция без ДДС 950 лв.

Определяме ДДС и цената на продукцията с ДДС :

Д=950х20=190 лв.

100

Цената с ДДС е 1 140 лв.



  1. Когато данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула :

Д= ЦхДС

100+ДС


където :

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;

ДС – съответната данъчна ставка.



Придобита е стока за 500 хил. лв. Търговецът иска да я продаде по цена, не по – ниска от 940 хил. лв. Изчисляваме чистия приход за търговеца.

Трябва да се изчисли на колко възлиза включеният в 940 хил. лв. ДДС и каква е цената без ДДС.

Ц=С+Сх20

100


където :

Ц – цената с ДДС;

С – цената без ДДС;

940 000=С+Сх20



100
С=940 000=783 300

1,2


ДДС=940 000 – 783 300 = 156 000 лв.
2.10 Данъчен кредит

Както посочихме, ДДС е многофазен данък. При всяка сделка се начислява данък. От този данък се приспада начисления данък по данъчните фактури за доставените стоки и услуги. По този начин се осигурява еднократност на облагането и равнопоставеност на всички стокопроизводители.

Данъчният кредит означава предоставено право и възможност на данъчно регистрираното по ЗДДС лице да приспадне или да поиска да му се възстанови от бюджета сумата на данъка, която се съдържа в стойността на закупените стоки и услуги, от сумата на начисления данък върху стойността на облагаемите продажби. Данъчният кредит предварително внесен данък, който е платен от регистрираното лице при доставката на стоката и който може да се приспадне или възстанови от бюджета. Няма право на данъчен кредит данъчно нерегистрирано по ЗДДС лице.

Данъчен кредит може да се ползва :



  1. Получателят по доставката, за която е начислен данък, е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ;

  2. Данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрираното от регистрираното лице най-късно към датата на издаване на данъчната фактура или данъчно дебитно известие;

  3. Доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;

  4. Получената по облагаемата доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;

  5. Получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на закона за счетоводството и ЗДДС.

Приспадане или възстановяване на данъчния кредит може да се търси след изтичане на данъчния период, през който е получена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация за закупената или внесената стока.



Приспадане. Приспадане на данъчен кредит може да се търси, когато дължимият от данъчно задълженото лице ДДС е по-голям от размера на данъчния кредит.

Регистрирано по ЗДДС лице “Х” е произвело и продало на друго регистрирано лице “Б” стоки за 400 000 лв., върху която сума е начислен ДДС 20%. Правим изчисленията за ДДС съгласно допълнителните условия, въвеждани в процеса на решение.

Сумата на сделката по данъчната фактура ще бъде :

Данъчна основа 400 000 лв.

+начислен 20% ДДС 80 000 лв.

=стойност на доставката с ДДС 480 000 лв.

Върху закупената от “Х” стока “Б” е осъществил допълнителна обработка и е добавил нова стойност за 600 000 лв. По този начин той е продал на трето лице стоката за 1 080 000 лв. За същата стока, която бе произвел и реализирал, дължи акциз 20%. При това положение данъчната фактура на “Б” ще изглежда по следният начин :

Данъчна основа на доставката 1 080 000 лв.

+ 20% акциз върху 1 080 000 лв. 216 000 лв.

= основа за начисляване на ДДС 1 296 000 лв.

+ 20% ДДС 259 200 лв.

= стойност на доставката с ДДС 1 555 200 лв.

Предприятие “Б” има право на данъчен кредит. Това е ДДС, който се съдържа в закупената от него и вложена в стойността на неговата облагаема сделка стока. Този ДДС предприятието “Б” ще приспадне от начисления от него в размер на 259 200 лв. ДДС и ще бъде длъжник на бюджета за разликата от 179 200 лв.



Възстановяване. Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисленият от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.

Данъкът за възстановяване се приспада, прихваща или възстановява както следва :



  1. При наличие на други установени и не изплатени данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справка – декларацията, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения справка – декларацията данък за възстановяване;

  2. Когато няма други установени и не изплатени данъчни задължения или техния размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т.1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справки – декларациите, подавани в следващите 6 поредни едномесечни данъчни периоди;

  3. Ако след изтичане на срока по т.2 има остатък от данъка за възстановяване данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и не изплатени задължения към държавата или го възстановява в 45 дневен срок от подаването на последната справка-декларация.

От 1.01.1999г. нормативната уредба на ДДС съдържа няколко хипотези, при наличието на които 45 дневните срокове за ефективно възстановяване на данъка възстановяване на данъка по справки – декларации за ДДС следва да бъдат спрени, а в последствие – и възстановени. Сега те се допълват с още два конкретни случая, а именно :

- сроковете спират когато това е поискано писмено от органите на МВР или съдебната власт, като се възстановяват след уведомяване за отпадане на причината за исканото спиране;

- въпросните 45 дневни срокове спират при започнала данъчна ревизия на лицето – до нейното приключване.

По отношение на вторият случай трябва да се отбележи, че тя дава възможност за удължаване на и без това доста продължителните срокове за възстановяване на ДДС по справки – декларации и то за неопределен по силата на самия закон период от време. Актът за възлагане на данъчна ревизия по Данъчния процесуален кодекс задължително съдържа датата, до която ревизията трябва да приключи, но пък ДПК не определя каква максимална продължителност може да има данъчната ревизия.


2.11 Ефектът от включването във “веригата” на нерегистрирани лица

Стопанските субекти не са заинтересовани да останат нерегистрирано по ЗДДС. За потребителите също е по-изгодно да купуват от регистрирани лица, защото крайните продажни цени в по-малка степен са “натоварени” с ДДС.




Стоката преминава през четирима търговци, които са регистрирани по ДДС. Правим изчисленията по ДДС

Първи търговец “А” данъчно регистриран по ДДС

1. Облагаема основа 300 000 лв.

2. Начислен ДДС 20% 60 000 лв.

3. Цена с ДДС 360 000 лв.

4. Данъчен кредит 0 лв.

Втори търговец “Б” данъчно регистриран по ДДС

1. Цена с ДДС 360 000 лв.

2. Данъчен кредит 60 000 лв.

3. Цена без ДДС 300 000 лв.

4. Добавена стойност 200 000 лв.

5. Цена без ДДС 500 000 лв.

6. Начислен ДДС 20% 100 000 лв.

7. Цена с ДДС 600 000 лв.

8. Дължим ДДС (100 000 – 60 000)= 40 000 лв.

Трети търговец “С” данъчно регистриран по ДДС

1. Цена с ДДС 600 000 лв.

2. Данъчен кредит 100 000 лв.

3. Цена без ДДС 500 000 лв.

4. Добавена стойност 150 000 лв.

5. Цена без ДДС 650 000 лв.

6. Начислен ДДС 20 % 130 000 лв.

7. Цена с ДДС 780 000 лв.

8. Дължим ДДС (130 000 – 100 000)= 30 000 лв.

Четвърти търговец “Д” данъчно регистриран по ДДС

1. Цена с ДДС 780 000 лв.

2. Данъчен кредит 130 000 лв.

3. Цена без ДДС 650 000 лв.

4. Добавена стойност 50 000 лв.

5. Цена без ДДС 700 000 лв.

6. Начислен ДДС 20% 140 000 лв.

7. Цена с ДДС 840 000 лв.

8. Дължим ДДС (140 000 – 130 000)= 10 000 лв.

Цената на крайния потребител ще е 840 хил. лв. Бюджетът ще получи сумата от 140 хил. лв. (60 000 + 40 000 + 30 000 + 10 000). Общата добавена стойност е : 300 000 + 200 000 + 150 000 + 50 000 = 700 000 лв. На тази сума съответстващия ДДС е равен на : 700 000 х 0.2= 140 000 лв.

Когато включим нерегистрирани лица положението се променя.

Приемаме, че на мястото на третия търговец се включва нерегистрирано лице. Правим изчисленията за ДДС.

Първи търговец “А” данъчно регистриран по ДДС.

1. Данъчна основа 300 000 лв.

2. Начислен ДДС 20% 60 000 лв.

3. Цена с ДДС 360 000 лв.

4. Данъчен кредит 0 лв.

Втори търговец “Б” данъчно регистриран за ДДС.

1. Цена с ДДС 360 000 лв.

2. Данъчен кредит 60 000 лв.

3. Цена без ДДС 300 000 лв.

4. Добавена стойност 200 000 лв.

5. Цена без ДДС 500 000 лв.

6. Начислен ДДС 20 % 100 000 лв.

7. Цена с ДДС 600 000 лв.

8. Дължим ДДС (100 000 – 60 000)= 40 000 лв.

Трети търговец “С” данъчно нерегистриран за ДДС

1. Цена с ДДС 600 000 лв.

2. Данъчен кредит 0 лв.

3. Добавена стойност 150 000 лв.

4. Продажна цена 750 000 лв.

Четвърти търговец “Д” данъчно регистриран по ДДС

1. Покупна цена 750 000 лв.

2. Данъчен кредит 0 лв.

(няма право защото е купил от не регистриран търговец)

3. Добавена стойност 50 000 лв.

4. Цена без ДДС 800 000 лв.

5. Начислен ДДС 20% 160 000 лв.

6. Цена с ДДС 960 000 лв.

7. Дължим ДДС 160 000 лв.

Както се вижда, при включването на нерегистрирано лице, което нито е задължено да начислява ДДС, нито има право да ползва данъчен кредит, цената за крайния потребител се променя :



  1. Крайната продажна цена се увеличи (960 000 – 840 000)= 120 000 лв.

  2. Увеличава се и внесеният в приход на бюджета ДДС от търговците (60 000 + 40 000 + 160 000= 260 000 лв.) или 260 000 – 140 000 = 120 000 лв. Това е стойността с която ще се увеличи цената.

Значение има и това в каква точка от “веригата” се включва нерегистрираното лице. Колкото по-рано се е включило толкова по-малко ще се увеличи цената.



Изтегляне 303 Kb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание