Законодателните решения в другите европейски страни Втора глава. Същност и характерни особености на ддс


Счетоводно отчитане при приключване на данъчни периоди



страница5/6
Дата14.01.2019
Размер303 Kb.
#110006
ТипГлава
1   2   3   4   5   6
Счетоводно отчитане при приключване на данъчни периоди

а. За данъчни периоди през годината



  • със сумата на данъка с право на данъчен кредит (клетка 40 от справка – декларацията), аналитична сметка 4531

Дт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

Кт с/ка 4531 Начислен данък за покупките



  • със сумата на данъка без право на данъчен кредит

Дт с/ка 609 Други разходи

Кт с/ка 4531 Начислен данък за покупките



  • за приключване на сметка 4532 при кредитно салдо :

Дт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

Кт с/ка 4539 Данък за внасяне



  • за приключване на сметка 4532 при дебитно салдо :

Дт с/ка 4538 Данък за възстановяване

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

При кредитно салдо по сметка 4532 това е разликата между клетка 30 и клетка 40, която се посочва в клетка 50.

При дебитно салдо по сметка 4532 това е разликата между клетка 40 и клетка 30, която се посочва в клетка 60.

В края на месеца и отчетния период (годината) по баланса на предприятието може да има салда само по сметки 4538 и 4539, с аналитично отчитане по данъчни периоди.


  • за внасяне на данъка за данъчния период

Дт с/ка 4539 Данък за внасяне

Кт с/ка от група 50 Парични средства

б. По годишната справка декларация (приложение 9)

Регистрирани лица, които през годината са имали освободени доставки в някои данъчни периоди освен облагаемите доставки, съставят годишна справка – декларация (приложение 9 към ППЗДДС) и я представят в данъчната служба до 15 април на следващата година. Сумата за възстановяване по годишната справка – декларация не участва в процедурата по приспадане по чл.77 от ЗДДС. Лицата чиято регистрация е прекратена през годината не подават годишна справка – декларация.

Във формата на годишната справка – декларация са включени допълнителни клетки за декларираните суми през годината и размера на годишната корекция – данък за внасяне или данък за възстановяване.

Годишна корекция по клетка 52 Данък за внасяне (довнасяне) се отчита :

Дт с/ка 699 Други извънредни разходи

Кт с/ка 4539 Данък за внасяне

Подлежащата на внасяне сума по годишната корекция може да се уреди по един от следните начини :

Дт с/ка 4539 Данък за внасяне

Кт с/ка 503 РС в левове

Кт с/ка 4538 данък за възстановяване (прихващане срещу други вземания с разрешение на данъчния орган, като вземането не трябва да участва в процедурата по приспадане по чл.77, ал.1 и 2 от закона)

Кт с/ка от група 45 Разчети с бюджета , социалното осигуряване и с ведомства ( за прихващане с разрешение на данъчния орган срещу вземания по други данъци)

Годишната корекция по клетка 62 данък за възстановяване се отразява като извънреден приход и вземане :

Дт с/ка 4538 Данък за възстановяване

Кт с/ка 799 Други извънредни приходи

Вземането може да се уреди по един от начините :

Дт с/ка 4539 Данък за внасяне (с разрешение на данъчния орган )

Дт с/ка от група 45 Разчети с бюджета, социалното осигуряване и с ведомства ( за други задължения с разрешение на данъчния орган)

Дт с/ка 503 РС в левове (с паричен превод от данъчната служба )

Кт с/ка 4538 Данък за възстановяване

Сумата по клетка 62 Данък за възстановяване не участва в шестмесечната процедура по приспадане по чл.77, ал.1 и 2 от ЗДДС.

Пример : За данъчен период от 01.08.2000г. до 31.08.2000г. регистрирано лице Мина “Черно море” АД има дебитен оборот по сметка 4531 – Начислен данък за покупките в размер на 67 073,47 лв. и кредитен оборот по сметка 4532 – Начислен данък за продажбите в размер на 151 542,29 лв. Установен е резултат за периода ДДС за внасяне.

Предприятието извършва следните счетоводни записвания :



  • прихваща начисления ДДС при покупка от начисления ДДС при продажба или спадане на данъчен кредит срещу задължения за начислен ДДС при продажби.

Дт с/ка 4532 67 073,47 лв.

Кт с/ка 4531 67 073,47 лв.



  • за отразяване на данъка за внасяне като превишение на данъка за продажбите над начисления данък за покупките

Дт с/ка 4532 84 468,82 лв.

Кт с/ка 4539 84 468,82 лв.

Регистрираното лице Мина “Черно море” АД е длъжно да внесе определения данък възлизащ на 84 468,82 лв. в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална данъчна служба в 14 дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъка.

През 1998г. проблемът свързан с правото на данъчен кредит беше обусловен от противоречащото на принципите на ДДС определяне на понятието “начислен данък” за получателя по доставката. Освен на изпълнителя и за получателя по сделката това беше данъкът, отразен като задължение към държавния бюджет в счетоводството на регистрираното лице – доставчик. Излизаше така, че когато то не се “задължаваше” към бюджета със сумата на вписания на отделен ред ДДС в издадената от него данъчна фактура, за получателя по сделката правото на данъчен кредит не следваше да възниква поради липсата на едно от необходимите за това условия.

През 1999г. нормативната уредба на ДДС придоби по-коректен вид, като в чл.52, ал.3 от правилника бе записано, че начисляването на данъка за извършена облагаема доставка става с издаването на данъчен документ. От 01.01.2000г. обаче законът отново въвежда определение за начислен ДДС, което подхожда само за изпълнителя на доставката, но не и за нейния получател (чл.55,ал.6 от ЗДДС – данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка – декларация).

Не е трудно да се разбере, че нито е логично, не е и оправдано правото на данъчен кредит на лицето – получател по облагаемата доставка да зависи от това дали изпълнителят и ще бъде добросъвестен и ще отрази данъка по издадената от него данъчна фактура в счетоводството си като задължение към бюджета или ще се опита “да скрие” сделката и издадения по повод на нея първичен счетоводен документ. Единственото приемливо определение, което трябва да бъде дадено на понятието “начислен данък” от гледна точка на получателя по доставката е сумата на данъка да бъде вписана на отделен ред в издаден от доставчика данъчен документ.

Със съществуването в ЗДДС на разпоредбата на чл. 55, ал.6 и при липсата в закона на специално правило, което да определя, че за получателя по облагаемата доставка е достатъчно ДДС да е вписан в данъчната фактура на отделен ред за да се приеме, че той е начислен през 2000г. възникването на правото на приспадане на данъчен кредит ще е доста проблематично, а и несигурно събитие, зависещо не от ясни принципи и правила, а от субективните действия на доставчици и данъчни органи (дали ще извършат по коректен начин насрещна проверка за установяване наличието на начислен в счетоводството на доставчика данък).

През месец април 2000г. е извършена данъчна ревизия с ревизионен акт номер 129 от 10.04.2000г. на разчетите на предприятие Мина “Черно море” АД по ДДС.



За периода 01.11.1997г. – 31.11.1997г.

За периода дружеството е подало справка – декларация по ЗДДС с входящ номер С333/12.12.97г.



ДЕКЛАРИРАНО УСТАНОВЕНО

1. ДДС за внасяне 47 921 019 лв. 48 235 179 лв.

2. ДДС за възстановяване

Разликата между декларирано и установено произтича от :

Мина “Черно море” АД Бургас закупува работни колела, корпуси и плаващи уплътнения от ЕТ “Протона – Стефанка Шиварова” гр. Варна Дан.номер 1030050815. Същият издава фактура номер 0000000068 от 18.11.97г. с включен ДДС. При направената насрещна проверка бе установено, че същият не е включил издадената фактура в дневника си за продажби. Съгласно чл.24,ал1 и 2 от ЗДДДС и чл.35 от ППЗДДС не признаваме на Мина “Черно море” АД Бургас ДДС посочен в издадената фактура от ЕТ “Протона – Стефанка Шиварова”, съгласно приложение номер 34, за което се дължи допълнително ДДС за внасяне 314,16 деноминирани лв. и лихва за закъснение в размер на 221, 77 деном. лв. съгласно приложение номер 33.

Декларираният ДДС за внасяне по справката – декларация на фирмата в размер на 47 921 019 лв. е внесен в законоустановения срок.

За осчетоводяване на данъчно – ревизионния акт 129/10.04.2000г.

Непризнат ДДС Дт с/ка 699 314,16 лв.

Начислени лихви Дт с/ка 496 221,77 лв.

Кт с/ка 459 535,93 лв.




Глава 4

Проблеми, свързани с начисляването на ДДС при брак и липси
Изискването за вярно и честно представяне на имущественото състояние на предприятието налага да се извърши инвентаризация на активите на фирмата. При тази инвентаризация твърде често се стига до необходимост от отчитане на брак и липси. Това изисква всеки счетоводител да се съобрази с направените корекции в данъчния режим, възприет в ДДЗС, тъй като начисляването на ДДС при бракуване и липси е един от случаите в стопанската практика, при които много често се допускат грешки.

Най-често срещаната грешка е ДДС да се начислява върху отчетната стойност или пазарната цена на бракувания актив или липсите. Затова е необходимо да се разясни действащия в момента режим на облагане на брака и липсите.

Основното, на което трябва да се обърне внимание при бракуването и липси на стоки е, че при тях нямаме доставка, т.е. няма прехвърляне на права върху стоки. Ще припомним че обхватът на ЗДДС е свързан преди всичко с облагането на доставки със стоки и услуги. Независимо от това в закона се предвиждат и ограничен брой случаи, при които без да има доставка, се извършва начисляване на ДДС. Един от тези случаи са бракът и липсите. При облагането на сделки ДДС проявява характера си на косвен данък – данъчната тежест се поема от потребителя на стоката или услугата. При брака и липсите несвързани с вина на МОЛ или 3-то лице, ДДС остава за сметка за предприятието, което бракува своите активи или констатира липси.

Данъчния режим на брака и липсите е регламентиран в чл.82 от ЗДДС. Съгласно ал.1 на разпоредбата, “регистрираното лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки по смисъла на този закон, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит”.

Нека анализираме текста на посочената норма. Първото, на което трябва да се обърне внимание, е специфичния начин, по който се третира понятието “стока” в ЗДДС. В Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти това понятие се отнася само за краткотрайните активи, докато обхватът му в ЗДДС е разширен – “всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство”. Следователно по смисъла на ЗДДС съществува изискване за начисляване на ДДС при констатиране на брак и липси не само за краткотрайните, но и на дълготрайните активи. В закона обаче законодателят е предвидил два случая, при които ДДС не се начислява :


  • липси и брак по обективни причини;

  • липси и брак на активи, при които не е ползвано правото на данъчен кредит.

Първият случай е регламентиран в член 82, ал.3 от ЗДДС, съгласно който данъкът не се начислява при :

  • липси и брак, причинени от непреодолима сила;

  • липси, произтичащи от промяна на физико – химичното свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределните размери на естествените фири, и липса на стоково – материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и др. Нормативни актове;

  • технологичен брак в допустимите норми определени на база на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и технологичната документация за съответното производство или дейност;

  • брак на дълготрайни активи по смисъла на закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 5 на сто от отчетната им стойност.

По отношение на втория случай, трябва да се обърне внимание на факта, че на данъчно регулиране по смисъла на ЗДДС подлежат не всички дълготрайни материални активи, материали и готова продукция, а само тези, за които е ползван данъчен кредит, независимо от начина на придобиването им (закупени, произведени или придобити по друг начин ). Очевидно е, законодателят в случая цели преди всичко да се възстанови сумата на приспаднатия данъчен кредит. Затова в корекциите на закона се приема, че размерът на данъка е най-удачно да се свърже не с отчетната, балансовата стойност на стоките, а директно да се определя от размера на приспаднатия данъчен кредит. Това означава че ако активът е придобит при предишна данъчна ставка – 22%, при бракуването следва да се приложи същата тази ставка от 22%, независимо, че сега тази ставка е 20%.

Съгласно член 82, ал.2 от ЗДДС данъкът се начислява на датата, на която се установява липсата или е бракувана стоката. Според това изискване той трябва да намери отражение в справка – декларацията и дневника за продажбите за съответния период.

Например, ако липсата или бракът са отразени документално на 05.04.2000г., то дължимият ДДС следва да намери отражение в справка – декларацията и дневника за продажбите за април 2000г.

Пример : През март 1998г. е констатирана липса ДМА, придобит през 1995г. по фактурна стойност 200 000 лв., а начисленият ДДС – 36 000 лв. (при действаща тогава данъчна ставка 18%). Предприятието е използвало изцяло правото си на данъчен кредит. В този случай не трябва да се прави абсолютно никакъв запис в дневника за продажбите тъй като ако това бъде, сумата 200 000 лв. (отчетна стойност на актива) ще се включи в облагаемия оборот на клетка 01 от справка декларацията и ще се обложи с текущата ставка от 22%, т.е. предприятието следва да внесе данък от 44 000 лв. върху констатираната липса. По смисъла на чл.82 обаче предприятието дължи само размера на фактически приспаднатия данъчен кредит – 36 000 лв. Именно с цел да се избегне това надвнасяне на данъка в дневника за продажбите се отбелязва само размера на данъка, в случая 36 000 лв., която сума се отразява и в клетка 32 от справка – декларацията за ДДС.

С влизането в сила от 01.01.1999г. на новата ставка от 20% ще имаме обратния случай при неправилно отразяване фирмата след направената справка – декларация ще дължи ДДС. Ще вземем следния пример : През 1998г. е придобит ДМА на стойност 300 000 лв. с начислен ДДС 66 000 лв. (при 22%). Констатирана е липсата на ДМА през февруари 1999г. Ако се направи запис в дневника на продажбите на сумата от 300 000 лв. (отчетната стойност) тя ще се включи в облагаемия оборот и ще се обложи с текущата ставка от 20%, т.е. предприятието ще следва да внесе данък от 60 000 лв. върху констатираната липса, но ако то е използвало вече размера на целия данъчен кредит от 66 000 лв. ще трябва да довнася 6 000 лв.

Ако при закупуването на посочения в първия пример ДМА е ползван частичен данъчен кредит, тези 36 000 лв. следва да бъдат коригирани с коефициента, посочен в декларацията за годината, в която е намерила отражение покупката на съответния актив. Ако коефициентът, отразен в клетка 24 от справка – декларацията за 1995г. е 0,7, то ще начисли данък в размер на 0,7 х36 000 лв. = 25 200 лв. Именно това е сумата, която трябва да намери отражение в клетка 32 от справка – декларацията за отразяване на констатираната липса през 1998г.

За втория случай при използването на частичен данъчен кредит изчислението ще се направи по същия начин, но с променени ставки, т.е. ако е използван 05% частичен данъчен кредит, отразен в справка – декларацията за 1998г., то сумата 0,5 х 66 000 лв. = 33 000 лв. ще намери отражение в клетка 32 от справка – декларацията за отразяване на констатираната липса през 1999г.

Докато процедурата за отразяване на начисления ДДС е ясна, то самото определяне на размера на дължимия ДДС на практика поражда редица трудности.

Описаната процедура за отразяване на начисляването на ДДС се прилага безпроблемно единствено при брак и липси на ДМА, независимо от вида на дейност на предприятието. Трудности възникват при бракуването на материали и стоки и готова продукция и особено в последния случай.

Например как би трябвало да се определи данъчния кредит, който е бил приспаднат от предприятието, което произвежда дамска конфекция, в случай, че е констатиран брак респективно липса от 20 костюма? За производството на костюмите предприятието е ползвало данъчен кредит за плата, електроенергията и наема за помещението. Оттук определянето на данъчния кредит за бракуваните, респективно липсващите костюми значително се усложнява.

Възниква проблема да се изчисли неговия размер, след, като данъчния кредит, отразен във фактурите е свързан не само с тези 20 бройки, а със целия обем на произведената продукция (1000 бройки) за конкретния период. Логично е да се намери стойността на един костюм и на тази база да се пресметне сумата за бракуваните, респ. Липсващите 20 бр. Това прави процеса на изчисление изключително трудоемък. Още повече, че за производството на съответната партида костюми може да са използвани платове с различна цена (следователно с различен размер на данъчен кредит), които са изписани за производствени нужди по един от използваните счетоводни методи (първа входяща – първа изходяща, среднопретеглена величина и др. ). Този момент още повече усложнява точното определяне на размера на приспаднатия данъчен кредит.

А какво би станало, например, ако предприятието е ползвало частичен данъчен кредит. Логично е в този случай съобразно изискванията на ЗДДС, данъкът, платен при покупката, да се коригира с коефициента определен в справка – декларацията за годината, в която се регистрира съответната покупка. Ако вложените в производството платове са закупени през един същ данъчен период, тогава пресмятанията, макар и трудоемки, са възможни. Но как биха стояли нещата, в случай че платовете са закупени в различни данъчни периоди (което предполага отделно определяне на всеки коефициент), а като метод за тяхното изписване е ползвана среднопретеглена величина? Тогава хаосът става пълен!

Това прави заложената в член 82 от ЗДДС норма практически неприложима. Счетоводителите ще предпочетат да начислят ДДС върху цялата отчетна стойност на готовата продукция, както беше по старите данъчни режими, поради посочените трудности на изчисление. По този начин те от една страна, няма да спазят изискванията на закона, а от друга, ще надвнесат данък, който ще представлява допълнителен разход с негативен ефект за съответния бизнес.

Друг проблем може да възникне, когато е необходима корекция на начисления данък при липси и брак поради грешка в изчисленията. Установяването на брак и липси е събитие,което се удостоверява с протокол, а не с присъщите за сделката документи – фактури известия. Когато е налице сделка, лесно бихме могли да използваме данъчните дебитни известия или кредитни известия за извършване на необходимите корекции в стойността на сделката и начисления ДДС. Това обаче е недопустимо при брака и липсите. Справка-декларацията също не дава такава възможност. Как би следвало да се постъпи в този случай? Пред този въпрос законът мълчи.

След като ЗДДС не е заложил механизъм за приспадане на надвнесен данък при брак и липси, следва да се обърне внимание на текстовете в Данъчния Процесуален Кодекс (ДПК), съгласно които не дължимо внесените суми подлежат на възстановяване само след извършване на данъчна ревизия. Повечето предприятия предпочитат като по-добър вариант надвнесеният данък, вместо да прибягват до тази тромава процедура.

За съжаление тези проблеми продължават да съществуват, защото текстът на чл.82 буквално е възпроизведен в новия ЗДДС, в сила от 01.01.2000 г.

Пример : Регистрирано лице Мина “Черно море” АД град Бургас наред с добива на кафяви въглища извършва като основна дейност техническа ликвидация на неефективни участъци и консервация на рудник “Черно море 2”. За разходите (покупките) свързани с тези дейности предприятието ползва правото на данъчен кредит. За разходите по ликвидация и консервация Мина “Черно море” получава държавна субсидия, като начислява данък за продажбите – с/ка 4532 при нейното отпускане. Размерът на този данък се изчислява вътре в самата субсидия.

100 000 лв. х 20% = 16 666, 67 лв.

1,2


Общата стойност на отпуснатата субсидия и размера на данъка се отразяват документално с протокол и на последния ред в дневника за продажбите.

До момента Мина “Черно море” прехвърля наличните активи, намиращи се в подлежащите на ликвидация неефективни участъци в производствената дейност, като се бракуват само напълно изхабените, за които според чл.82, т.4 не следва да се начислява и дължи данък. Начисленият от предприятието данък съгласно чл.82 се отразява счетоводно по с/ка 609 – Други разходи, като сметката се приключва със с/ка 208. Проблемът, който може да възникне от това записване, е свързан с факта, че отпуснатата субсидия се усвоява по проектно – сметна документация, в която разходите са определени по вид и размер. В тази документация не фигурира перо, в което да се отнесе размера на начисления по чл.82 данък, което налага включването му в частта определена за непредвидени разходи. Те от своя страна подлежат на допълнително признаване (като непредвидени) и при отказ ще се наложи тяхното сторниране и поемането на данъка от предприятието.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница