Законодателните решения в другите европейски страни Втора глава. Същност и характерни особености на ддс


Въпроси, които поставя влизането на новия ДДС от 01.01.2000г



страница6/6
Дата14.01.2019
Размер303 Kb.
#110006
ТипГлава
1   2   3   4   5   6
Глава 5


Въпроси, които поставя влизането на новия ДДС от 01.01.2000г.


  1. Какво е новото в действащия от 01.01.2000г. ЗДДС по отношение на данъчните документи?

В закона за ДДС, в чието приложение от 1 януари се отделя значително място и внимание на този изключително важен въпрос, тъй като наличието на нередовни данъчни документи е основание за данъчните органи да не признаят данъчен кредит или да наложат санкция на виновните длъжностни лица съставили такива документи. Материята се урежда в глава 23 на закона – Данъчни документи.

Такива документи, по определението на чл.93 на ЗДДС са :



  • Данъчна фактура;

  • Данъчни известия към данъчната фактура;

  • Опростена фактура;

  • Известие към опростената фактура.

По силата на алинея 2, на чл.93 на ЗДДС, доставчикът е длъжен да издаде данъчните документи в срок от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Те се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период за който са издадени. Известията към фактурите (данъчни и опростени) се издават в срок 5 дни от промяната на данъчната основа на доставката. Тези документи се издават най-малко в два екземпляра.

Поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават – чл.93, ал.6 на ЗДДС. Погрешно съставени или поправени данъчни документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето издало документа.

Когато се анулират документите по ал.6 на чл.93 на ЗДДС, се издават нови данъчни документи.

В ал.8 на чл.93 на ЗДДС се предвижда срок на съхранение на данъчните документи 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят тези документи.

С този текст на ЗДДС всъщност се промени срока определен за съхранение в предприятието на счетоводната информация в документите за финансов и данъчен контрол, който в чл.45 на Закона за счетоводството бе до извършването на следващата данъчна ревизия. Промяната следва да се разбира по пътя на тълкуването на правните норми в закона. Тъй като разпоредбата на ал.8 на чл.93 на ЗДДС е по-нова от тази на чл.45 на Закона за счетоводството следва да се приеме че действа разпоредбата на ЗДДС – срокът за съхранение на данъчните документи е 5 годишен.

Когато е налице кражба на данъчни документи или в случаите на загубване, повреждане или унищожаване на такива документи, регистрираното лице е длъжно незабавно да уведоми данъчната служба. Уведомлението следва да бъде писмено.

Дава се възможност на издаване на посочените по-горе данъчни документи ръчно или автоматично.

Законът за ДДС нормативно регламентира формата, съдържанието и реквизитите на данъчните документи, както изискванията за тяхното издаване.



  1. Кога се начислява ДДС при безвъзмездно предоставяне на активи и за сметка на кого е данъкът, който се начислява.

В чл.55, ал.4 на ЗДДС се предвижда, че при извършване на безвъзмездни доставки на стоки или услуги начисленият данък е за сметка на доставчика.

Данъчната основа в този случай е пазарната на предоставената стока – в случая безвъзмездно предоставеният актив. Такава е разпоредбата на чл.30, ал.3, т.4 на ЗДДС.

При безвъзмездното предоставяне на актив от едно предприятие на друго, доставчикът (продавачът на актива) издава опростена фактура – чл.97, ал.5, т.2 на ЗДДС.

ЗДДС предвижда изключение от правилото за начисляване на данък върху добавената стойност при безвъзмездно предаване на активи. Това изключение е установено с чл.46 от ЗДДС : “Безвъзмездното разпореждане с активи от държавата или общините е безвъзмездното разпореждане по установения ред с дълготрайни активи, включени в капитала на данъчнозадължени по този закон лица, чийто едноличен собственик е държавата или община.”

Безвъзмездното предоставяне в този случай на дълготрайни активи е освободена доставка (по терминологията на ЗДДС, т.е. освободена сделка – по смисъла на действащият от 01.01.2000г. ЗДДС).

В албума на първичните счетоводни документи се предвижда съставяне на протокол за безвъзмездна сделка. Съставеният протокол е основание за издаване на опростена фактура.



  1. Как да установим ДДС на стока когато той не е бил изрично посочен, че се дължи отделно и когато се предлагат стоки на дребно в търговската мрежа с включен в обявената цена ДДС?

В ал.2 на чл. 56 на ЗДДС се посочва, че когато при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена.

Данъкът се счита включен в обявената цена – гласи ал.3 на същия чл.56 на ЗДДС, и когато се предлагат стоки – предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа.

В тези два случая данъкът следва да се установи по формулата :

Цената (договорена) х 20 : 120 = ДДС, включен в цената.

Продадени са стоки в магазин на търговско предприятие на дребно през определен период от време за 60 000 лв. Включеният данък върху добавената стойност, който съответства за продадените стоки и следва да се отчете по с/ка 4532 ще бъде в размер на :

60 000 х 20 = 10 000 лв.

120


Тази сума от 10 000 лв. следва да намери отражение по с/ка 4532 Начислен данък за продажбите.

В разгледаната по-горе формула, както се оказа, се прилага правилото на изчисляване на ДДС с процент над сто, тъй като данъкът е включен в обявената цена.



  1. Как е уреден въпросът за възстановяване на ползван данъчен кредит при липса и брак на активи на предприятието? Как счетоводно трябва да се отрази това възстановяване на ползвания данъчен кредит?

С ЗДДС този въпрос се урежда с чл.82. По силата на разпоредбите на този член на ЗДДС, всяко регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

От този текст на ал.1 на чл.82 от ЗДДС се вижда, че :



  • Възстановяване на данъчен кредит се извършва от данъчно регистрирано по ЗДДС лице;

  • Възстановява се данъкът, който лицето е ползвало, т.е. който то е приспаднало като данъчен кредит, начислило при доставката на актива;

  • Възстановява се данъчен кредит при установяване на липси или при бракуване на стоките. Установяването на липсата е моментът, към който трябва да се начисли дължимият ДДС;

  • ДДС е в размер на приспаднатия данъчен кредит за липсващия или бракувания актив на предприятието.

Ако такъв данък не е приспадан т.е. предприятието ако не е ползвало данъчен кредит, то не е длъжно да начислява и да внася респективно да възстановява ДДС за липсващия или за бракувания актив.

Пример за отчитане на корекции на ДДС при брак и липси на активи при ползван данъчен кредит за тези активи при доставката им :

Предприятие “Роза” доставя стока “А”. Получена е данъчна фактура от доставчика за фактурирани от него 300 бр. от стоката на продажна цена 1000 лв. за брой. Върху продажната стойност 300 000 лв. на тази стока е начислен 20% ДДС. При инвентаризация е установена липса на 10 бр. Липсата е на останалите в склада не продадени бройки от стоката. Установено е, че липсата е по вина на МОЛ, за което то е начетено. Пазарната цена на един брой от стоката е 1 500 лв. Съставят се следните счетоводни статии :


  1. При доставка на стоката :




1. Дт с/ка 304 Стоки

ан.с/ка стока “А” 300 бр. х 1000 лв.

Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките

Кт с/ка 401 Доставчици

2. Дт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

Кт с/ка 4531 Начислен данък за покупките



300 000 лв.
60 000 лв.

360 000 лв.

60 000 лв.

60 000 лв.


След констатирането на липсата респективно съставянето на сравнителна ведомост за извършената инвентаризация на стоките се съставят следните счетоводни статии за липсата, за начета на виновното МОЛ и за възстановяване на данъчния кредит, ползван от предприятието за липсващата стока (корекция по приетата в ЗДДС терминология – чл.82).



  1. Дт с/ка 442 Вземания по липси и начети

Кт с/ка 304 Стоки

10 бр. от стока “А” х 1 000 лв.

Кт с/ка 443 Ценови разлики по липси и начети

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите



18 000 лв.

10 000 лв.


5 000 лв.
3 000 лв.




  1. На основание на чл.82 от ЗДДС, следва да се възстанови ползваният данъчен кредит за липсващата стока (т.е. да се извърши корекция по терминологията на чл.82 на ЗДДС). Размерът на корекцията следва да бъде 2 000 лв. (10 000 лв. х 20%). Тази корекция намира следния счетоводен израз чрез съставената за целта счетоводна статия :

Дт с/ка 699 Други извънредни разходи – 2 000 лв.

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите – 2 000 лв.

По такъв начин се възстановява в пълният му размер ползвания данъчен кредит за лисващата стока “А” в размер на 2 000 лв.

Пример за отчитане на корекции на ползван данъчен кредит :

Предприятие Мина “Черно море” АД е със сто процента държавно участие. Съгласно наредба номер 8 от кодекса на труда осигурява на работниците в основната дейност (добив на кафяви въглища) безплатна калорична храна за вресни и тежки условия на труд. За получените доставки на хранителни продукти ползва правото на данъчен кредит. През периода от 01.08.2000г. до 31.08.2000 г. фактурираните доставки с право на пълен данъчен кредит са в размерна 13 720,05 лв. За този период работниците в основната дейност са получили 11 305 бр. купони по 1,37 лв. единия или в равностойност на 15 487,85 лв. Предприятието осигурява поевтинена храна на работещите извън основната дейност, които за периода са заплатили в брой сумата от 2 735,26 лв. за храната предоставена на работниците извън основната дейност Мина “Черно море” следва да начислява данък върху продажбите. Предприятието извършва следните корекции :

Определя общия размер на получените средства = 15 487,85 лв. + 2 735,26 лв. = 18 223,11 лв.

Определя се относителния дял, за който следва да се начисли данък :

2 735,26 лв. = 15%

18 223,11 лв.

От получените доставки с право на пълен данъчен кредит се определя стойността, която трябва да бъде обложена с данък върху продажбите = 13 720,05 лв. х 0,15 = 2 058 лв. е стойността, която трябва да се обложи с 20% данък.

За извършените изчисления се правят следните счетоводни записвания :

Дт с/ка 498 Други дебитори 411,60 лв.

Кт с/ка 4352 Начислен данък за продажбите 411,60 лв.


Дт с/ка 60904 Други разходи 246,96 лв.

Дт с/ка 60905 Други разходи 164,64 лв.

Кт с/ка 498 Други дебитори 411,60 лв.
Пример за отчитане на корекции на ползван данъчен кредит :

Предприятие Мина “Черно море” АД гр. Бургас поддържа като спомагателна дейност транспортна служба. За фактурираните доставки на гориво и резервни части се ползва право на данъчен кредит. Предприятието притежава два леки автомобила, за които съгласно чл.65, ал.1, т.3 не е налице право за приспадане на данъчен кредит. В капитала на дружеството са включени жилищно стопанство (общежитие и пионерски лагер), като за поддръжката се влагат материали за които е ползвано правото на данъчен кредит. Разходите по поддръжката и експлоатацията на леките автомобили, общежитието и пионерския лагер представляват разход за дейността и за периода 01.08.2000г. до 31.08.2000г. са в размер на 713,02 лв. и са разпределени както следва :






Стойност в лв.

Данъчна ставка

Размер на ДДС

Лада

433,45 лв.

0,2

86,69 лв.

Джип “Аро”

132,69 лв.

0,2

26,54 лв.

Жилищно стопанство

44,09 лв.

0,2

8,81 лв.

Пионерски лагер

102,79 лв.

0,2

20,54 лв.

За тези изчисления предприятието прави следните счетоводни записвания :

Дт с/ка 498 Други дебитори 142,60 лв.

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите 142,60 лв.


Дт с/ка 60910/8 Други разходи 86,69 лв.

Дт с/ка 60910/9 26,54 лв.

Дт с/ка 60920 8,81 лв.

Дт с/ка 60921 20,54 лв.

Кт с/ка 498 Други дебитори 142,60 лв.
Необходимо е да се има предвид, че тези разходи подлежат на облагане съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане с данък от 20%, който представлява разход за дейността и с него се коригира (намалява) финансовия резултат при облагането на печалбата.

В чл.83, ал.3 на ЗДДС са предвидени случаите при които не се начислява данък, т.е. не се възстановява ползван данъчен кредит, когато има липси или брак на активи.

На първо място, не се начислява данъчен кредит при липси и брак на активи, причинени от непреодолима сила. Понятието “непреодолима сила” е изяснено в правото. То е сила, която е непреодолима от човек, въпреки полагането на грижата на добър стопанин, като например наводнение, пожар, гръм и др.

На второ място в чл.82,ал.3,т.2 се предвижда, че не се възстановява ползван данъчен кредит за липса на активи (в случая на материални запаси), които липси произтичат от промяна на физико – химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоково – материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно установените стандарти, нормали и др. нормативни актове.

За липси над количеството, съответстващо на определените с посочената наредба фири, следва да се възстановява полагаемият им се данъчен кредит, който предприятието е ползвало. Това е особено важен момент при прилагането на чл.82,ал.3,т.2 на ЗДДС.

Не се начислява – на трето място, данък, т.е. не се възстановява данъчен кредит, който предприятието е ползвало, когато е констатиран технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност.

Не се възстановява ползван данъчен кредит при брак на ДМА по смисъла на ЗС когато балансовата им стойност е по-ниска от 5 на сто от отчетната им стойност.

И ще един въпрос : Когато е налице бракуване на ДМА по вина на длъжностно лице при установено небрежно или безстопанствено отношение по време на експлоатацията на актива, следва ли да се възстановява ползвания данъчен кредит за този актив, независимо от начитането на лицето по продажната стойност на актива и включен към нея ДДС?

Съгласно чл.82,ал.3,т.4 считаме че в този случай следва да се възстанови ползваният данъчен кредит за бракувания по тази причина ДМА въпреки начета на МОЛ по продажната цена.

Фирма “Роза” е със сто процента държавно участие към 14.02.2000г. прекратява регистрацията си по ЗДДС поради снижаване на облагаемия 12 месечен оборот под 50 000 лв. Към тази дата е начислен и внесен в определените от закона срокове ДДС по пазарната цена на наличните активи. Как по нататък би следвало данъчно и счетоводно да се третира внесеният в бюджета ДДС, като се има предвид, че в по-голямата си част ДМА са стари придобити от 1971 до 1984г. преоценени през 1992г. ревалоризирани към 31.12.1997г?

Може ли внесеният ДДС по член 119 ал.3 от закона да бъде данъчно признат като извънреден разход, тъй като след един - два месеца се очаква нова регистрация по ЗДДС? Или със размера на внесения ДДС би следвало да се увеличат отчетните (балансовите) стойности на ДМА и на НДМА и как това ще се отрази по-нататък на амортизационната политика?

В ЗДДС е заложен специален режим за тези случаи. Данък при продажбата на обложените при дерегистрацията активи се начислява, като същевременно се дава право начисленият във връзка с отрегистрирането данък да се ползва като данъчен кредит през първия данъчен период след нова регистрация. Следователно начисленият при дерегистрацията данък следва да се третира като извънреден разход.

Основните аргументи в полза на това становище с данъкът да се увеличава балансовата стойност на активите са :


  1. Причината за начисляване на ДДС върху наличните активи към датата на дерегистрацията е че в бъдеще тези активи ще се използват за сделки по които няма да се начислява ДДС.

Контрааргументът е че при дерегистрация по чл.119, ал.3 от ЗДДС данък се начислява не върху балансовата, а върху пазарната цена на тези активи на база презумпцията, че към датата на дерегистриране активите се считат за продадени, а оборотът от тази фиктивна продажба – за реализиран.

Следователно тук не става въпрос за възстановяване на ползван при покупките на актив данъчен кредит, а за данъчно облагане при продажба (макар и фиктивна), още повече, че в инвентаризационния опис се включват и активи, придобити преди влизането в сила на ЗДДС.



  1. ДДС, като косвен данък се поема от купувача, т.е. данъкът е за негова сметка, а за продавача възниква само задължението да го внесе.

Контрааргументът е че законът допуска изключения от този принцип – това са случаите, при които страните по договора за покупко – продажба са се съгласили сделката да се осъществи по цена, по-ниска от пазарната. Типичен пример за такава сделка е продажбата на недвижим имот. Когато тя е реализирана по цена, по-ниска от пазарната, продавачът е длъжен да отрази като задължение към бюджета не сумата на данъка, дължима от купувача, а сумата която би се получила, ако данъкът беше начислен върху пазарната стойност на сделката. Разликата между двете суми остава за сметка на продавача.

Следователно законовата презумпция, че към датата на дерегистрация лицето е реализирало облагаем оборот от наличните активи налага изводът, че данъкът, начислен върху тези активи, остава за негова сметка. И тъй като с прекратяване на регистрацията лицето закрива разчетите си с бюджета по ДДС, начисленият по инвентаризационният опис данък трябва да има окончателен характер. Това ще се постигне, ако този данък се отрази като разход. Възможни са две решения :



  • ДДС да се включи в разходите за дейността;

  • ДДС да се включи в извънредните разходи.

Ако се избере първия вариант, чрез разходите за дейността ДДС ще се пренесе към потребителя на стоките и услугите на дерегистрираното предприятие и следователно ще се плати от него. До същия резултат ще доведе и включването на начисление ДДС в стойността на наличните активи. Предвид изложените по-горе аргументи считаме този вариант за неприемлив. Следователно остава да се приложи вторият вариант – ДДС да се отчете като извънреден разход за предприятието. Статията, която ще се състави за целта е :

Дт с/ка 699 Други извънредни разходи

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

Така отразеното задължение за внасяне на ДДС трябва да се изплати в 14 дневен срок след изтичане на данъчния период. При дерегистрация данъчния период завършва на датата на дерегистрация. Ако до момента имаме данък за възстановяване, то е следвало да се посочи в справката за данъка за наличните активи, за да се уредят окончателно разчетите с бюджета към датата на прекратяване на регистрацията. Двете суми – на дължимият ДДС за наличните активи и на ДДС за възстановяване се компенсират и предприятието се разчита с бюджета само за разликата между тях. Ако е налице данък за внасяне, същият се внася в приход на бюджета в посочените срокове, а ако е налице данък за възстановяване, данъчната служба трябва да го възстанови в 45 дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. При последваща регистрация по ЗДДС не следва да се начислява данък за реализираните сделки с активи, които се били обложени при дерегистрацията.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница