|
В действащото българско законодателство не срещаме легално определение за понятието “свобода на личността”.
Доц.Стойнов обособява две основни групи престъпления, засягащи свободата на личността:
-
посегателства, които засягат само личността в тесен смисъл;
-
посегателства, засягащи определени права и интереси на пострадалия, които се отличават със своя особен характер – лични, икономически, политически, социални и др.
Критерият за това деление е в кои сфери от интересите на жертвата се проявява ефектът на това засягане.
Раздел ІV от Особената част на НК инкриминира посегателства срещу свободата на придвижване в пространството. Този раздел беше изменен и допълнен през 1995 г. с нови състави на престъплението отвличане, но те се явяват специални по отношение състава на традиционното противозаконно лишаване от свобода.
I.І. Противозаконно лишаване от свобода (чл.142а).
Чл.142а визира общият случай на противозаконно лишаване от свобода.
1. Основен състав – алинея 1.
Това е типичен пример за продължено престъпление (вж.№36 Обща част, ІІ).
1.1. От обективна страна.
Изпълнителното деяние се изразява в:
-
действие и бездействие, когато първоначално пострадалият е неоснователно ограничен във възможността си свободно да се придвижва в пространството, след което създаденото престъпно състояние трае докато лицето без правно основание продължава да бъде ограничавано в тази си възможност. Бездействието придава продължен характер на деянието;
-
само в бездействие, когато в момента на ограничаването на възможността за придвижване е имало правно основание за това. Впоследствие обаче това основание е отпаднало, но деецът продължава да ограничава възможността без правно основание (напр. длъжностно лице от състава на МВР след изтичане на 24те часа на предварителното задържане продължава да задържа лицето без правно основание).
Наред с изпълнителното деяние в състава се регламентира и условието – лишаването да бъде “противозаконно”.
Този признак от обективната страна ще е налице, когато не съществува законно основание за ограничаване свободата на пострадалия. Но лишаването от свобода ще е противозаконно и когато не са спазени процесуалните изисквания относно правомерно засягане свобода-та на жертвата, макар и да има законно основание за това, както и когато деянието е извършено от неоправомощено лице.
Необходимо е съставът по ал.1 да се тълкува систематически с ал.4 – по аргумент от противното следва, че по ал.1 лишаването не трябва да продължава повече от 2 денонощия, тъй като тогава би било налице по-тежко престъпление, а именно по ал.4 изречение последно.
1.2. От субективна страна – умисъл.
Умисълът може да бъде пряк или евентуален. Необходимо е обаче деецът да съзнава, че не съществува законно основание за ограничаване свободата на пострадалия или че нарушава установения за това ред, както и фактът, че жертвата не е дала изрично съгласие възможността й за свободно придвижване в пространството да бъде ограничена.
2. Квалифицирани състави на противозаконно лишаване от свобода.
2.1. Противозаконното лишаване от свобода е квалифицирано, когато пострадалият е бременна жена, малолетно или непълнолетно лице. В тези случаи се засяга по-широк кръг от обществени отношения, което и повишава обществената опасност на деянието. Разглежданото престъпление винаги се съпътства от отрицателни емоции, понякога твърде силни. Те могат да засегнат психически пострадалите лица и когато те са с още неукрепнала психика, възможни са съществени психични смущения. Бременността пък прави жената особено чувствителна и отрицателните чувства създават опасност от увреждане на плода, дори и от спонтанен аборт.
2.2. Противозаконното лишаване от свобода е квалифицирано престъпление с оглед особености на обективната страна в зависимост от използвания от дееца начин или поради продължителността на престъплението (чл. 142а, ал. 4 НК).
-
Избраният от субекта метод ще е мъчителен за пострадалия, когато лишаването от свобода е съпроводено с физически или душевни страдания за последния. В тези случаи може да има съвкупност с телесна повреда или със закана с престъпление по чл. 144 НК.
-
Начинът, по който е станало противозаконното лишаване от свобода, ще е опасен за здравето на пострадалия, когато то е съпроводено с реална възможност на жертвата да бъдат причинени анатомични увреждания или функционални смущения. Не е необходимо обаче такива реално да са настъпили, достатъчно е само обективното застрашаване на здравето.
-
Накрая, по-тежко наказуемо ще е противозаконното лишаване от свобода и когато то е продължило повече от две денонощия.
2.3. С оглед субекта престъплението е квалифицирано, ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, както и когато са налице обстоятелствата, посочени в чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8 (чл. 142а, ал. 2 НК).
3. Втори основен състав – алинея 5. 3.1. От обективна страна.
Налице са особено качество на пострадалия, мястото и изпълнителното деяние. Пострадал е лице, което е здраво (без особености в здравословното състояние). Изпълнителното деяние се изразява в настаняване и задържане на такова лице в здравно заведение за душевно болни1. Очевидно престъплението е продължено във вариант действие и бездействие.
3.2. Субект – Престъплението по чл. 142а, ал. 5 може да се осъществи само от
особен субект - лице, което по закон е оправомощено да настанява или
задържа душевноболни лица в специални заведения.
3.2. От субективна страна – умисъл. И понеже законът изисква деецът да съзнава душевното състояние на жертвата, той съзнава и неизбежността от настаняване на здраво лице в заведение за душевно-болни. А това вече означава, че престъплението се извършва с пряк умисъл.
II.ІІ. Отвличане и противозаконно лишаване от свобода по чл.142. 1. Основен състав.
Основният състав на отвличането е даден в ал. 1 на новия чл. 142, който предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години за този, който отвлече лице и противозаконно го лиши от свобода. Това престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Непосредственият обект включва по-широк кръг от обществени отношения в сравнение с този на обикновеното противозаконно лишаване от свобода, защото при отвличането наред с възможността за свободно придвижване в пространството, се засяга и свободата за формиране волята на пострадалия.
1.1. От обективна страна.
Характерно е, че лишаването се предхожда от още един акт на поведение, който се изразява в отвличане, т.е. принудителното преместване на пострадалия в пространството от едно място на друго. И тук престъплението има продължен характер. Изисква се само лишаването от свобода да бъде противозаконно.
Отвличането е резултатно престъпление, което ще бъде довършено, когато пострадалият бъде поставен в положение да не може свободно да се придвижва в пространството.
За разлика от принудата при отвличането времетраенето на лишаването от свобода е без значение.
Особеност на разглежданото престъпление е обстоятелството, че с противозаконното лишаване от свобода се създава едно трайно престъпно състояние, което съществува до неговото прекратяване. Това положение обуславя възможност за неизбежна отбрана във всеки един момент, докато то трае.
По чл. 142 е възможен само недовършен опит, защото с довършване на дейността по лишаването от свобода настъпва автоматично и престъпният резултат.
1.2. От субективна страна – само пряк умисъл.
2. Квалифицирани състави.
Регламентирани са в ал.2¸4 на чл.142.
2.1. Преди всичко то е по-тежко наказуемо с оглед някои особености на непосредствения обект.
-
На първо място квалифицирано е отвличането на лице, ненавършило 18 години (т.3). В тези случаи законодателят е отчел, че жертвата е с още неоформена психика и отвличането може да предизвика сериозни душевни смущения у нея, което и повишава обществената опасност на престъплението.
-
На второ място престъпното отвличане е квалифицирано и когато
пострадалият е лице, ползващо се с международна защита (чл.142, ал.2, т.4 НК). В тези случаи освен отношенията, които се засягат по основния състав, престъплението засяга и тези, които се пораждат във връзка с прякото или косвено участие на пострадалия в особените отношения, чрез които се осъществяват международните връзки на нашата страна с други държави или с международни организации.
От субективна страна деецът трябва да съзнава, че пострадалият е лице, ползващо се с международна защита.
-
Особен е непосредственият обект на отвличането и когато деянието е извършено по отношение на две или повече лица (чл.142, ал.2, т.5). В тези случаи се засяга по-широк кръг от еднородни обществени отношения, защото с престъплението се посяга на свободата на повече
граждани.
За субективната страна при наличието на това квалифициращо обстоятелство е необходимо умисълът за отвличане на повече от едно лице да е възникнал преди деянието, по време на отвличане на първото лице или непосредсвено след него. В противен случай ще се касае за отделни деяния и ще е налице не квалифицирано престъпление по чл.142, ал.2, т.5, а еднородна реална съвкупност от престъпления по чл. 142, ал. 1 НК,
-
С изменението на НК от 1997 г. в разпоредбата на чл.142, ал.1, т.З беше предвидено и ново обстоятелство, квалифициращо отвличането - когато е отвлечена бременна жена. Известно е, че по време на бременността жените са особено чувствителни и някои прекомерни отрицателни емоции могат да предизвикат спонтанен аборт или да се отразят неблагоприятно върху плода. Поради тази опасност в действителност се засягат и обществените отношения, които осигуряват нормалното протичане на бременността.
2.2. Втората група обстоятелства, квалифициращи отвличането, се отнасят до неговата обективна страна.
-
Степента на обществена опасност на разглежданото престъпление ще е по-висока, на първо място, когато деецът е бил въоръжен (чл. 142, ал. 2, т. 1 НК).
Буквалното тълкуване на разглежданата разпоредба води до извода,
че признакът деецът да е бил въоръжен, ще е изпълнен, когато той е носил в себе си огнестрелно или хладно оръжие при осъществяване на изпълнителното деяние, независимо дали си е послужил с това оръжие. Оръжие е всяка вещ, която е предназначена или може да послужи за причиняване смърт на пострадалия или за увреждане на неговото здраве.
Наистина, когато извършителят на отвличане е въоръжен, това значително повишава обществената опасност на деянието, защото има потенциална възможност той да използва оръжието за сломяване съпротивата на пострадалия или на трети лица, които биха го защитили. Но, от друга страна, ако оръжието въобще не е използвано, ако отвлеченият
въобще не е знаел, че деецът е въоръжен, това обстоятелство няма никаква конкретна връзка с осъщественото посегателство срещу свободата на личността.
Съвсем различно би било положението, ако деецът е употребил оръжието, което е носел със себе си, за сломяване съпротивата на жертвата. Така той демонстрира решимост да стигне дори до лишаване от живот на пострадалия или на друго присъстващо лице.
Предвид изложеното, квалифициращото обстоятелство „деецът да е бил въоръжен" следва да се тълкува стеснително, в смисъл че той трябва да е употребил оръжието поне за заплашване на жертвата.
-
В новата т.6 като квалифициращо обстоятелство е посочен и особеният начин за осъществяване на престъплението – когато деецът се е представил за лице от състава на МВР или че действа по поръчка на организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност. По-високата степен на обществена опасност произтича от това, че в първия случай субектът експлоатира по-голямото доверие, което гражданите имат към служителите на МВР, а във втория случай – печалната слава, която си извоюваха напоследък някои от посочените организации.
-
Пак от обективна страна обществената опасност ще е по-висока, когато от отвличането са настъпили значителни вредни последици (чл. 142, ал. 3). Законът не уточнява естеството на тези последици. Поради това те могат да имат личен, семеен, имуществен или друг характер.
-
Накрая, още по-тежко наказуемо е отвличането, когато към пострадалия е проявена особена жестокост (ал. 4). Този признак беше разгледан във връзка с умишленото убийство.
2.3. Накрая, престъплението по чл. 142 разкрива по-висока степен на обществена опасност и във връзка с особености на субекта. С допълнението на чл. 142, ал. 2 НК от 1997 г. в системата на този текст бяха включени две нови точки, съдържащи квалифициращи обстоятелства, свързани с личността на дееца.
-
Отвличането е квалифицирано, когато е извършено от две или повече лица (чл. 142, ал. 2, т. 2). Предвид легалната дефиниция на това квалифициращо обстоятелство в чл. 93, т. 12 НК, то ще е налице, когато най-малко две лица са участвали било в принудителното преместване на пострадалия, било в отнемане на възможността му да се придвижва свободно в пространството, било и в двата акта.
-
В новата т. 6 на чл. 142, ал. 2 като особени субекти на престъплението бяха посочени няколко категории лица: които се занимават с охранителна дейност, от служители в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лицата, които действат по поръчка на такава организация и от лице от състава на Министерството на вътрешните работи.
Буквалното тълкуване на текста води до извода, че винаги, когато субектът на отвличането има някое от посочените качества или се представя за такова лице, деянието следва да бъде квалифицирано. Но този извод е неправилен, защото не винаги ще има връзка между качеството на субекта и извършеното от него престъпление. Така например няма
никаква връзка между това, че дадено лице работи към охраната на един завод или учреждение и без всякаква връзка с тази своя работа е участвало в отвличане. А то безспорно се занимава с охранителна дейност. Този ред на мисли е приложим спрямо всички посочени качества на субекта. Поради това разпоредбата на т.6 трябва да се тълкува ограничително в смисъл, че деянието ще е с повишена обществена опасност само когато между качеството на субекта и извършеното отвличане съществува определена връзка, например отвличането следва да послужи за мотивиране на трето лице или на самият отвлечен да сключат застрахователен договор или да си поръчат охрана.
-
Пак с оглед субекта престъплението е квалифицирано и когато деянието е извършено от лице, участващо в престъпна организация или група, която чрез принуда сключва сделки или извлича облаги или действа по поръчка на такава организация или група (чл. 142, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 321а НК). Отвличането е един от предпочитаните от такива организации методи за мотивиране на другата страна по сделките и в това е по-високата обществена опасност на престъплението.
-
Отвличането е по-тежко наказуемо и когато е извършено повторно (чл. 1421 ал. 4 НК).
III.ІІ. Принуда2.
Престъпленията, уредени в Раздел пети на Глава втора от Особената част на НК, разкриват една обща особеност: всички те в някаква степен засягат отрицателно процеса на свободното формиране волята на пострадалия.
Непосредствен обект на тези престъпления са обществените отношения, които осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на които се формира свободно волята му, да протичат нормално и в съответствие с представите за собствените му потребности.
Характерен за разглежданите обществени отношения е техният предмет – духовно благо, по повод на което те възникват. Изключително личният характер на това благо е подчертан в закона и от обстоятелството, че наказателното преследване за принуда и закана по основния състав се възбужда само по тъжба на пострадалия.
От обективна страна трябва да се отбележи, че престъпленията по Раздел пети са резултатни престъпления от категорията на увреждащите. Освен това за всички тях е от значение съдържанието на волята на жертвата.
Общо е това, че от субективна страна те са умишлени престъпления. Необходимо е още субектът да има представи относно действителното съдържание на волята на жертвата.
1. Основен състав (чл.143 (1). 1.1. От обективна страна.
Изпълнителното деяние се изразява в поведение в 3 варианта от естество да упражни психическо въздействие върху пострадалия:
-
Спрямо пострадалия да се употреби сила. Това е така, защото силата се използва, за да бъде убедено лицето да измени волята си по някой въпрос.
-
Изпълнителното деяние се изразява в заплашване, че ако пострадалият не измени волята си, ще има неблагоприятни последици било за него, било за лице, на което държи.
-
Чрез злоупотреба с власт, което предполага специално отношение между дееца и пострадалия.
И в трите варианта съставът е резултатен. В следствие на някой от трите варианта на поведение до изменение волята на пострадалия, поради което той пропуска или претърпява нещо, противно на волята му. Това нещо има личен характер. Ако то има имуществен характер, ще става дума за изнудване.
1.2. От субективна страна – пряк умисъл.
Субектът съзнава съдържанието на волята на пострадалия, съзнава, че въздейства върху неговата психика така, че го мотивира да предприеме поведение, което не съответства на волята на жертвата и пряко цели предприетото от нея поведение.
2. По-тежко наказуеми състави.
2.1. Когато престъплението засяга, наред със свободата на жертвата, и други обществени отношения (чл.143 (3)).
2.2. Осъществяването на принуда от лицата, посочени в чл.142 (2) т.6 и 8 (чл.143 (2)). Препращането е изрично.
IV.Задържане на заложник (чл.143а).
Тълкуването на чл.97а изцяло важи и тук. Различия:
-
обект на посегателство – регламентирани са в различни глави;
-
субективна страна – по чл.97а прекият умисъл е съпроводен и със специфична цел (антидържавна).
1. От обективна страна имаме форма на усложнена престъпна дейност - престъплението е двуактно, при което първият акт се изразява в самото задържане на друго лице противозаконно. Това означава, че още първият акт на поведението характеризиращо изпълнителното деяние сам по себе си има продължен характер. Това е типичен случай на т.нар. двуактни продължени престъпления.
Вторият етап на поведението е свързан с известяването на държавата, държавна или обществена организация или трето лице, че освобождаването на задържаното лице се поставя в зависимост от изпълнението на определено условие.
Престъплението ще се счита довършено към момента, към който това известие достигне съответния адресат.
2. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
3. Чл.143а (2) визира по-тежко наказуем състав - когато деецът наред с поставеното условие заплашва адресата, че ако той не изпълни условието, то той - деецът, ще причини смъртта или тежка или средна телесна повреда на пострадалия.
Важно: Това престъпление изключва приложението на съставите на противозаконно лишаване от свобода. Основание: признаците характеризиращи престъплението “задържане на заложник” обхващат изцяло признаците на престъплението “противозаконно лишаване от свобода”.
V.ІV. Закана (чл.144). 1. Основен състав.
Основният състав е по ал.1, който на основание чл.161 регламентира престъпление от частен характер.
1.1. От обективна страна.
Изпълнителното деяние се изразява в закана спрямо пострадал – визира се престъпление против неговата личност или имот или пък против личността или имота на негови ближни3. Става дума за едно психологическо въздействие спрямо пострадалия без при това то да е елемент от вече взето решение за осъществяване на престъпление, с оглед на което деецът се заканва. С оглед характеристиката на това въздействие законът изрично постулира то да е било от естество, да е могло да възбуди основателен страх от осъществяване на манифестираното деяние. То рефлектира и върху резултата – не е необходимо задължително у пострадалия действително да е възникнал страх. Достатъчно е до него да достигне така осъщественото психическо въздействие.
1.2. От субективна страна – умисъл. 2. Квалифицирани състави.
2.1. По ал.2 престъплението е вече от обществен характер. Класификацията се осъществява в зависимост от обекта или от съдържанието на заканата:
-
с оглед особености на обекта, когато е отправена:
-
спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му,или
-
спрямо лице, ползващо се с международна защита.
2.2. Ал.3 регламентира две алтернативи:
-
закана с убийство по ал.3 и
-
закана, осъществена от лице, посочено в чл.142 (2) т.6 и 8, като препращането отново е изрично. Това означава, че деецът изрично изтъква пред пострадалия това си качество или привидността на това качество при извършването на деянието.
Сподели с приятели: |
