Законодателството на Страните-Членки, Уреждащо Въпросите на Данъка Върху Оборота Обща Система на ддс: Единна База за Облагане.

рдакция от 01.05.2004

Шеста Директива на Съвета 773-88-ЕЕС за Сближаване на ДДС Зконодателството на Страните-Членки

Вземайки предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност и — в частност — чл. 99 и 100 от същия,

Вземайки предвид предложението на Комисията,

Вземайки предвид становището на Европейския парламент (1),

Вземайки предвид становището на Комитета по икономическите и социалните въпроси (2),

Доколкото всички държави-членки са приели система на данъка върху добавената стойност в съответствие с първата и втората Директиви на Съвета от 11-и април 1967 г. относно хармонизиране законите на държавите-членки за данъците върху оборота (3),

Доколкото Решението от 21-ви април 1970 г. относно замяната на паричните вноски на държавите-членки със собствените средства на Общностите (4) постановява, че бюджетът на Общностите независимо от наличието на други приходи се финансира изцяло със собствени средства на Общностите,

Доколкото е предвидено тези средства да включват постъпленията от данъка върху добавената стойност, получавани чрез прилагане на общ данъчен размер върху данъчна база, определяна по уеднаквен начин в съответствие с общностните разпоредби,

Доколкото следва да бъде постигнат по-нататъшен напредък за действителното премахване на ограниченията върху движението на лица, стоки, услуги и капитали, и в интегрирането на националните стопанства,

Доколкото следва да бъде отчитана целта за премахване на данъчното облагане на вноса и преотстъпването на данъците върху износа в търговския обмен между държавите-членки,

Доколкото следва да бъде гарантирана недискриминационността на общата система на данъци върху оборота що се отнася до произхода на стоките и услугите, така че като крайна цел да може да бъде изграден общ пазар, даващ възможност за лоялна конкуренция и наподобяващ същински вътрешен пазар,

Доколкото, за да бъде засилен недискриминационният характер на данъка, е необходимо да бъде изяснен терминът “данъчнозадължено лице”, така че държавите-членки да могат да включат в обхавата му и лицата, които от време на време извършват някои сделки,

Доколкото терминът “облагаема сделка” е пораждал затруднения що се отнася в частност до сделки, третирани като облагаеми,

Доколкото тези понятия е необходимо да бъдат изяснени,

Доколкото определянето на мястото на извършване на облагаеми сделки е било предмет на спорове, засягащи юрисдикцията на държави-членки, и в частност — що се отнася до доставката на стоки, предназначени за сглобяване на крайни изделия, както и до доставката на услуги,

Доколкото, макар че мястото, където се извършва доставката на услуги, следва по принцип да бъде определяно като мястото, което е основното място на стопанска дейност на лицето-доставчик, мястото на извършване на доставката следва да бъде определяно като намиращо се в страната на лицето-получател на услугите, особено що се отнася до някои услуги, доставяни между данъчнозадължени лица, чиято стойност се включва в цената на стоките,

Доколкото понятията за данъчно събитие и изискуемост на данъка трябва да бъдат хармонизирани като условие за едновременното влизане в сила във всички държави-членки на общностния данъчен размер и на последващите негови изменения,

Доколкото данъчната база трябва да бъде хармонизирана, така че прилагането на общностния данъчен размер към облагаемите сделки да води до сравними резултати във всички държави-членки,

Доколкото данъчните размери, прилагани от държавите-членки, трябва да бъдат такива, че да позволяват нормалното приспадане на данъка, приложен на предходния етап,

Доколкото следва да бъде съставен общ списък на необлагаемите позиции, така че собствените средства на Общностите да могат да бъдат събирани по еднообразен начин във всички държави-членки,

Доколкото правилата за приспадане на данъка следва да бъдат хармонизирани в частта им, която влияе върху действително събираните суми,

Доколкото размерът на приспаданата част следва да бъде изчисляван по подобен начин във всички държави-членки,

Доколкото следва да бъдат посочени лицата-отговорни платци на данъка, що се отнася в частност до услугите, доставяни от лица, установени в друга страна,

Доколкото задълженията на данъкоплатците трябва да бъдат по възможност хармонизирани, така че да бъдат осигурени необходимите гаранции за събирането на данъците по еднообразен начин във всички държави-членки,

Доколкото данъкоплатците следва в частност да подават периодични агрегирани декларации за своите сделки, свързани както с ресурсите, така и с продукцията, когато това бъде сметнато за необходимо за установяване и наблюдение на базата за оценка на собствените средства,

Доколкото държавите-членки следва независимо от това да бъдат в състояние да запазят своите особени режими, приложими към малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед постигането на по-тясна хармонизация,

Доколкото следва да бъде запазена свободата на държавите-членки да прилагат особен режим, включващ отбиви с фиксиран размер от данъка върху добавената стойност на ресурсите, по отношение на селските стопани, които не са обхванати в нормалните режими,

Доколкото основните принципи на този режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за изчисляване на добавената стойност на такива селски стопани за целите на събирането на собствени средства,

Доколкото следва да бъде осигурено еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата Директива,

Доколкото за тази цел следва да бъде регламентирана общностна процедура за консултация,

Доколкото създаването на комитет за данъка върху добавената стойност би дало възможност за по-тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията,

Доколкото държавите-членки следва да могат в определени рамки и при определени условия да вземат или запазват особени мерки в отказ от изпълнение на настоящата Директива, с цел да бъде опростено данъчното облагане или да бъдат предотвратени измамите или избягването на данъка,

Доколкото би могло да бъде сметнато за целесъобразно да бъде разрешено на държавите-членки да сключват със страни, нечленуващи в Общностите, или с международни организации споразумения, съдържащи клаузи, които дерогират разпоредби на настоящата Директива,

Доколкото е съществено необходимо да бъде предвиден преходен период за постепенното адаптиране на националното законодателство в посочените области,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Дял I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Държавите-членки се задължават да изменят сегашните си системи на данък върху добавената стойност в съответствие с разпоредбите на следващите членове.

Те се задължават да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че съответно изменените системи да влязат в сила при първа възможност и не по-късно от 1-ви януари 1978 г.

Дял II

ОБХВАТ

Член 2

Следните дейности подлежат на облагане с данък върху добавената стойност:

“Територия на страна-членка” означава територията на страната посочена за всяка страна-членка в алинеи 2 и 3,

“Общността” и “Територия на Общността”, означава територията на страните-членки посочена за всяка страна-членка в алинеи 2 и 3,

“Трета територия” или “трета страна” означава всяка територия различна от тези посочени в алинеи 2 и 3 като територия на страна-членка.

- Федерална република Германия:

Остров Хелиголанд,

територията на Бюсинген;

- Кралство Испания:

Цеута,

- Република Италия:

Ливиньо,

Кампионе диталия,

италианските води на езеро Лугано.

Следните територии на индивидуалните страни-членки също се изключват от територия на страната:

- Кралство Испания:

Канарски острови

- Република Франция:

Задморски служби

- Гръцка Република:

AγιοΌρος

Държавите-членки вземат необходимите мерки, щото сделките, възникващи в (или предназначени за):

— Княжество Монако, да бъдат третирани като сделки, възникващи в (или предназначени за) Френската република;

— о-в Ман, да бъдат третирани като сделки, възникващи в (или предназначени за) Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.“;

Държавите-членки могат да определят условията, при които този критерий се прилага към преобразуването на сгради и на земята, която заемат.

Държавите-членки могат да прилагат и други критерии освен заемането от първите обитатели като например периода между датата на завършване на сградата и датата на първата й доставка или периода между датата на заемане от първите обитатели и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не са по-дълги от 5 и 2 години съответно.

За “сграда” се смята всяка постройка, прикрепена неподвижно към терена или под повърхността му.

“Земя за строеж” означава всяка благоустроена или неблагоустроена земя, определена като такава от съответната държава-членка.

При спазване на разпоредбата на чл. 29 относно консултациите всяка държава-членка може да третира като едно данъчнозадължено лице установените на нейна територия лица, които, бидейки юридически самостоятелни, са тясно свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки.

Когато обаче те извършват такива дейности или сделки, те се смятат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, при които третирането им като незадължени данъчно лица би довело сериозно опорочаване условията на конкуренция.

Във всеки случай тези органи се смятат за данъчнозадължени лица във връзка с дейностите, изброени в Приложение Г, при условие че същите не се извършват в пренебрежимо малък мащаб.

Държавите-членки могат да смятат дейностите на такива органи, които са освободени съгласно чл. 13 или чл. 28, за дейности, с които същите извършват в качеството на органи на държавната власт.

Такива сделки могат да бъдат например:

— прехвърлянето на права върху нематериално имущество, независимо дали при това се оформя документ за собственост;

— задълженията за неизвършване на действие или за търпене на действие или положение;

— извършването на услуги съгласно заповед, издадена от орган на държавната власт или от негово име, или съгласно законова разпоредба.

2. Като възмездна доставка стоки се третират:

(а) ползването на стоки, които са част от активите на стопанско предприятие, за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или — в по-общ смисъл — за други нужди освен за стопанската дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи изцяло или частично на приспадане;

(б) безвъзмездната доставка на стоки, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или за нуждите на неговия персонал, или — в по-общ смисъл — за други нужди освен за стопанската дейност на лицето.

Държавите-членки могат да дерогират разпоредбата на настоящата алинея при условие, че това не води до опорочаване условията на конкуренция.

Въпреки ал.2, когато стоките съгласно ал.1а влизат в Общността и се намират под една от разпоредбите на чл.16 (1)

За прилагането на тази разпоредба:

— “част от транспорта на пътници, извършена в Общността“ означава частта от транспорта, извършена без спиране на трета територия между точката на отпътуване и точката на пристигане на транспорта на пътници;

— „точката на отпътуване на транспорта на пътници“ означава първата предвидена рамките на Общността точка на приемане на пътници на борда в след, ако случаят е такъв, частта от пътя извън Общността;

— „точката на пристигане на транспорта на пътници“ означава последната предвидена в рамките на Общността точка на слизане на пътници, които са се качили в Общността преди, ако случаят е такъв, частта от пътя извън Общността.

При пътуване с отиване и връщане обратният път се смята за отделен транспорт.

Най-късно до 30 юни 1993 г. Комисията представя на Съвета доклад, съпътстван, ако е необходимо, от съответните предложения относно мястото на облагане на стоките, доставяни за потребление, и на услугите, в т.ч. ресторантьорските, предоставяни на пътниците на борда на кораби, самолети или влакове.

До 31 декември 1993 г. след консултации с Европейския парламент Съветът взема единодушно решение по предложението на Комисията.

До 31 декември 1993 г. държавите-членки могат да освободят или да продължат практиката на освобождаване от данък на стоките, доставяни за потребление на борда, чието място на облагане се определя в съответствие с горните разпоредби, с право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен на предходен етап.“;

(г) при доставки на газ по разпределителна система за природен газ или на електричество на данъчно задължен дилър: мястото, където данъчно задълженият дилър е установил своята стопанска дейност или има дълготрайно установено предприятие, за което се доставят стоките или при липса на такова място на стопанска дейност или дълготрайно установено предприятие, мястото, където е постоянния му адрес или обичайно пребиваване. “Данъчно задължен дилър” за целите на тази разпоредба означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност е покупки на газ и електричество с цел препродажба и чието лично потребление на тези стоки е незначително.