Законодателството на Страните-Членки, Уреждащо Въпросите на Данъка Върху Оборота Обща Система на ддс: Единна База за Облагане.

— не се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираната независимо от това печалба не се разпределя, а се използва за продължаването или усъвършенстването на доставяните услуги;

— управлявани са и са администрирани на самодейни по същество начала от лица, които нямат пряк или косвен интерес, било то лично или чрез посредници, от резултатите на въпросните дейности;

— определят цени, утвърдени от държавните органи или ненадвишаващи така утвърдените цени, или — за услугите, които не подлежат на утвърждаване — цени, по-ниски от определяните за аналогични услуги от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност;

— освобождаването на въпросните услуги, не би довело до опорочаване условията на конкуренция, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност.

(б) Доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на б. “б”, “ж”, “з” “и”, “м”, “н” и “о” от ал. 1, ако:

— не е от съществено значение за освободената сделка;

— основното й предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с извършваните от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност.

Без това да засяга прилагането на други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които регламентират, за да осигурят правилно и ясно прилагане и да предотвратят възможно отклонение, избягване или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

(а) застрахователните и презастрахователните сделки, в т.ч. свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;

(б) отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество с изключение на:

2. отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на превозни средства;

3. отдаването под наем на неподвижно монтирани машини и оборудване;

4. наемането на сейфове.

Държавите-членки могат да прилагат и други изключения от обхвата на настоящата разпоредба за освобождаване.

(в) доставката на стоки, използвани изцяло за дейност, освободена съгласно настоящия член или съгласно чл. 28, ал. 3, б. “б”, когато стоките не са дали основание да бъде упражнено правото на приспадане, или на стоки, за чието придобиване или производство по силата на чл 17, ал. 6 данъкът върху добавената стойност не е станал подлежащ на приспадане;

(г) следните сделки:

1. отпускането и негоцирането на кредит, както и управлението на кредита от страна на кредитора;

2. негоцирането или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства, както и управлението на кредитните гаранции от страна на кредитора;

3. сделките, в т.ч. негоциране, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други негоцируеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове и факторинга;

4. сделките, в т.ч. негоциране, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност;

За “предмети с колекционерска стойност” се смятат монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство, или монетите с нумизматична стойност.

5. сделките, в т.ч. негоциране, но с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, дружествени облигации и други ценни книжа с изключение на:

— стоковоразпоредителни документи;

— правата или ценните книжа, посочени в чл. 5, ал. 3.

6. управлението на специални инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите-членки.

(д) доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, гербови марки и др.п. марки;

(е) залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условия и ограничения, постановени от държавите-членки;

(ж) доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на случаите, посочени в чл. 4, ал. 3, б. “а”;

(з) доставката на незастроена земя с изключение на земята за строеж, посочена в чл. 4, ал. 3, б. “б”.

Държавите-членки могат да дават на данъкоплатците право на избор по отношение на данъчното облагане в случаите на:

(а) отдаване под наем и аренда на недвижими имоти;

(б) сделките, посочени в т. Б, б. “г”, “ж” и “з” по-горе.

Държавите-членки могат да ограничават обхвата на правото на избор и определят правилата за неговото прилагане.

Член 14

СЛУЧАИ НА ОСВОБОЖДАВАНЕ ПРИ ВНОС

1. Без това да засяга прилагането на други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които регламентират, за да осигурят правилно и ясно прилагане и да предотвратят възможно отклонение, избягване или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

(а) крайния внос на стоки, чиято доставка от данъчнозадължено лице би била освободена от данък във всички случаи в страната;

(г) окончателен внос на стоки, подлежащи на освобождаване от мита, различни от определените в Общата Митническата тарифа . Същевременно, страните-членки ще имат опция да не разрешават освобождаване, когато това би могло да даде сериозно отражение върху условията на конкуренция;

Това освобождаване се прилага и за внос на стоки, по смисъла на член 7 (1) (б), които могат да сеползват от горното освобождаване, ако са внесени по смисъла на чл.7 (1) (а).

(д) повторния внос от лицето-износител на стоки при запазване на състоянието, в което са били изнесени, когато стоките отговарят на условията за освобождаване от мита и митнически такси;

(ж) вноса на стоки:

— под дипломатически или консулски режим, които отговарят на условията за освобождаване от мита и митнически такси или биха отговаряли на тези условия при внос от трета страна;

— от международни организации, признати за такива от държавните органи на страната-домакин, както и от членове на такива организации при ограниченията и условията, постановени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните щаб-квартири;

— на територията на държави-членки, които са страни по Североатлантическия договор, от въоръжените сили на други държави-страни по същия договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги граждански персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности;

(з) вноса в пристанища от предприятия за морски риболов на техния улов, непреработен или след консервираща обработка за пазарна реализация, но преди да бъде доставен;

(и) доставката на услуги във връзка с вноса на стоки, когато стойността на услугите е включена в облагаемата сума в съответствие с чл. 11, т. Б, ал. 3, б. “б”;

(к) вноса на злато от централни банки.

(л) вноса на газ по разпределителна система за природен газ или на електричество.

2. Комисията внася в Съвета при първа възможност предложения за постановяване данъчни правила на Общността, изясняващи обхвата на разпоредбите за освобождаване съгласно ал. 1, както и правилник за тяхното прилагане.

До влизането на тези правила в сила държавите-членки могат:

— да запазят действащите си национални разпоредби относно въпроси, свързани с горните разпоредби;

— да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум опорочаването условията на конкуренция и в частност необлагането или двойното облагане с данък върху добавената стойност в Общността;

— да прилагат най-целесъобразния по тяхна преценка административен ред на освобождаване.

Държавите-членки информират Комисията, която информира останалите държави-членки, относно приетите и приеманите от тях мерки в изпълнение на предходните разпоредби.

Без това да засяга прилагането на други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които регламентират, за да осигурят правилно и ясно прилагане и да предотвратят възможно отклонение, избягване или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

1. доставката на стоки, експедирани или превозвани до местоназначение извън Общността от или от името на продавача;

2. доставката на стоки, експедирани или превозвани до местоназначение извън Общността от или от името на купувач, който не установен на територията на страната, с изключение на стоките, превозвани от самия купувач, за екипиране и зареждане с гориво и провизии на увеселителни пла-вателни съдове и частни въздухоплавателни средства или на други превозни средства за частно ползване;

Тази разпоредба за освобождаване от данъка се прилага за доставката на стоки, пренасяни в личния багаж на пътници, при условие че:

— пътникът не се е установил в Общността;

— стоките се транспортират до местоназначение извън Общността преди края на третия месец, следващ месеца, през който е извършена доставката;

— общата стойност на доставката с данъка върху добавената стойност превишава равностойността в национална валута на 175 екю, определени в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Директива 69/169/ЕИО (*); държавите-членки могат обаче да освобождават от данъка и доставки с обща стойности под този размер.

За прилагането на втория абзац:

— за пътник, неустановил се в Общността, се смята пътник, чийто домашен адрес или обичайно местопребиваване не се намира в Общността. За целите на настоящата разпоредба „домашен адрес или обичайно местопребиваване“ означава мястото, посочено за такова в паспорт, лична карта или други документи за самоличност, признати за валидни от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката;

— за доказателство за износ служи фактурата или друг документ вместо фактура, джиросан от митническата служба при мястото, от което стоките напускат Общността.

Всяка държава-членка предава на Комисията образци от печатите, които полага при джиросването по второто тире на третия абзац. Комисията предава тази информация на данъчните органи на останалите държави-членки.

3. Предоставяне на услуги, свързани с работа по движими вещи, придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Общността, и изпратени или транспортирани извън Общността от лицето, оказало услугите, или от клиента, ако той “не е с установено място на дейност на територията на страната или от името на един от тях.

4. доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на съдове:

(а) използвани за навигация в открито море и платен превоз на пътници или за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности;

(б) използвани за морски спасителни или помощни работи или за крайбрежен риболов, като в последния случай се изключват провизиите;

(в) с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани.

Колкото се може по-скоро Комисията представя на Съвета предложения за създаване на общностни фискални правила, определящи обхвата и практическия ред на въвеждане на тази разпоредба за освобождаване от данъка, както и разпоредбите за освобождаване от данъка по ал. 5 и 9. До влизането в сила на тези правила държавите-членки могат да ограничават обхвата на разпоредбата за освобождаване по настоящата алинея.“;

5. доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на морските плавателни съдове, посочени в ал. 4, б. “а” и “б”, както и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, в т.ч. — риболовното, вложено или използвано на такива съдове;

6. доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателни средства, ползвани от авиолинии, опериращи срещу заплащане по международни маршрути, както и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, вложено или използвано в такива средства;

7. доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на посочените в ал. 6 въздухоплавателни средства;

8. доставкатка на услуги освен посочените в ал. 5 за непосредствените нужди на посочените в същата алинея морски плавателни съдове или техния товар;

9. доставката на услуги освен посочените в ал. 6 за непосредствените нужди на посочените в същата алинея въздухоплавателни средства или техния товар;

10. доставката на стоки и услуги:

— под дипломатически и консулски режим;

— на международни организации, признати за такива от държавните органи на страната-домакин, както и на членове на такива организации при ограниченията и условията, постановени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните щаб-квартири;

— извършена в държавата-членка, която е страна по Североатлантическия договор, и предназначена за въоръжените сили на други държави-страни по същия договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги граждански персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности.

- за друга страна-членка, предназначени за военните сили на страна-членка, която е страна по Североатлантическия договор, различна от самата страна-членка на тяхното предназначение, за използване от тези военни сили или от придружаващия ги цивилен състав, или за зареждане на техните столови когато такива сили участват в общи отбранителни действия.

Тази разпоредба за освобождаване се прилага при ограниченията, постановени от страната-членка домакин, до приемането на данъчни правила на Общността.

В случаи, когато стоките не са изпратени или транспортирани извън страната, и по отношение на услугите начинът на освобождаване може да бъде чрез възстановяване на данъка.

11. доставката на злато от централни банки;

12. стоките, доставяни на утвърдени организации, които ги изнасят в рамките на своите хуманитарни, благотворителни или образователни дейности в чужбина. Тази разпоредба може да бъде изпълнявана чрез възстановяване на платения данък;

13. Предоставяне на услуги, включително транспортни и спомагателни дейности, но изключващи предоставяне на услуги, освободени съгласно чл. 13, когато те са пряко свързани с износа на стоки или с вноса на стоки по чл. 7 (3) или чл. 16 (1), Раздел А;

14. услугите, доставяни от брокери и други посредници, действащи на името и за сметка на друго лице, когато услугите са част от сделки, посочени в настоящия член, или от сделки, извършвани извън Общността.

15. Република Португалия може да третира морския и въздушен транспорт между островите, които съставляват автономните региони Азори и Мадейра и между тези региони и континента като международен транспорт.

Това освобождаване не се прилага за пътнически агенти, които предоставят в други страни-членки услуги от името и за сметка на пътника.

1. Без това да засяга прилагането на други общностни разпоредби, държавите-членки могат при спазване на разпоредбата на чл. 29 относно консултациите да вземат специални мерки, служещи за облекчение от данъка върху добавената стойност при всички или някои от следните сделки, при условие че сделките не целят крайно ползване и/или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, начислена при влизане за вътрешно потребление, съответства на сумата на данъка, която би следвало да бъде начислена, ако всяка от сделките би била обложена при вноса или на територията на страната:

(a) представяне пред митницата и, когато е приложимо, оставяне на временен склад.

(б) доставяне в зона за свободна търговия или на свободен склад;

(в) оставяне в митнически склад или предоставяне за преработка по силата на съответни разпоредби;

(г) приемане в териториални води:

- с цел вграждане в сондажни или производствени платформи, за строителство, ремонт, поддръжка, изменения или монтиране на такива платформи или за свързване на такива сондажи или производствени платформи с континента

- за зареждане с гориво и снабдяване на сондажните или производствени платформи;

(д) за оставяне, на склад, различен от митнически склад.

Местата посочени в (а), (б), (в) и (г) са същите като дефинираните в действащите митнически разпоредби на Общността;

В. предоставяне на услуги, свързани с доставки на стоки, съгласно т. Б;

Г. доставки на стоки и услуги, извършвани в местата, изброени в т. Б и все още намиращи се в указаните в тях условия;

Д. доставки:

- на стоки съгласно чл. 7 (1) (a), върху които все още са в сила разпоредби за временен внос с пълно освобождаване от вносно мито, или разпоредби за външен транзит,

- на стоки съгласно чл. 7 (1) (б), върху които редът за вътрешен транзит в Общността съгласно чл. 33а все още е в сила, както и предоставяне на услуги, свързани с такива доставки.

2. При спазване разпоредбата на чл. 29 за консултациите държавите-членки могат да освобождават вноса и доставката на стоки за данъчнозадължено лице, което възнамерява да изнесе стоките, без да ги променя, или след преработка, както и доставката на услуги, свързани с износната дейност на лицето, до равностойността на реализирания от лицето износ за предходните 12 месеца.

3. Комисията внася в Съвета при първа възможност предложения относно общ ред за прилагане на данъка върху добавената стойност към сделките, посочени вал. 1 и 2.

1. Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

(а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

(б) дължимия или платен данък върху добавената стойност за внос на стоки;

(в) дължимия данък върху добавената стойност съгласно чл. 5, ал. 7, б. “а” и чл. 6, ал. 3.

3. Държавите-членки дават също на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на данъка върху добавената стойност, посочен в ал. 2, доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на:

(а) сделки, свързани със стопанските дейности, посочени в чл. 4, ал. 2, които се извършват в друга страна и които биха отговаряли на условията за приспадане на данъка, ако биха били извършени на територията на страната;

(б) сделки, които са освободени съгласно чл. 14, ал. 1, б. “и” и съгласно чл. 15 и 16, ал. 1, б. “б”, “в” и “г”, и ал. 2;

(в) всяка от сделките, освободени съгласно чл. 13, т. Б, б. “а” и “г”, т. 1-5, когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ в страна извън Общността.

4. Съветът се задължава да положи усилия да приеме преди 31-ви декември 1977 г. по предложение на Комисията и с единодушие Правилник на Общността относно реда за възстановяване на данъка в съответствие с ал. 3 на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната. До влизането в сила на този правилник държавите-членки сами определят начина на възстановяване. Когато данъчнозадълженото лице няма местожителство на територията на Общността, държавите-членки могат да откажат да възстановят данъка или да наложат допълнителни условия.

5. Що се отнася до стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани от данъчнозадълженото лице както за сделки, попадащи в обхвата на ал. 2 и 3, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се приписва на първата категория сделки.

Тази част се определя в съответствие с чл. 19 за всички сделки, извършвани от данъчнозадълженото лице.

Обаче държавите-членки могат:

(а) да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всяко направление на стопанската си дейност при условие, че за всяко от направленията се води отделна отчетност;

(б) да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всяко направление на стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всяко от направленията;

(в) да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на база използването на всички или на част от стоките и услугите;

(г) да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата на първия абзац за всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в него;

(д) да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице данък върху добавената стойност е в незначителен, той да бъде третиран като нулев.

6. В срок, не по-дълъг от 4 години от датата на влизане в сила на настоящата Директива, Съветът се задължава да вземе единодушно решение по предложение на Комисията относно разходите за които не се допуска приспадане на данъка върху добавената стойност. Не се допуска в никакъв случай приспадане на данъка върху добавената стойност за разходи, които не са строго стопански, като например — за луксозни стоки и услуги, развлечения или представителни цели.

До влизане в сила на горните правила държавите-членки могат да запазят всички изключващи разпоредби на собственото си национално законодателство, действащи към датата на влизане в сила на настоящата Директива.

7. При спазване на разпоредбата на чл. 29 за консултациите всяка държава-членка може по причини, свързани със стопанския цикъл, да изключва изцяло или частично всички или някои от капиталовите стоки или други стоки от системата на приспадане. За поддържане на еднакви условия на конкуренция държавите-членки могат, вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, произведени от данъчнозадълженото лице или закупени или внесени в страната от него, по такъв начин, че данъкът да не надхвърля данъка върху добавената стойност, който би бил начислен върху придобиването на аналогични стоки.