Законодателството на Страните-Членки, Уреждащо Въпросите на Данъка Върху Оборота Обща Система на ддс: Единна База за Облагане.

Специална схема за данъчно задължени лица, неустановени на територията на Общността за услуги предоставяни по електронен път получатели по които са неподлежащи на данъчно облагане лица

Независимо от други разпоредби на Общността, за целите на разпоредбите на този член се прилагат следните определения:

(a) ‘данъчно задължено лице, което не е установено’ означава данъчно задължено лице, което няма нито установено място на стопанска дейност нито дълготрайно установено предприятие на територията на Общността и което иначе не е задължено да се регистрира за данъчни цели по смисъла на чл.22;

(б) “електронни услуги” и “услуги предоставяни по електронен път” означава услуги по смисъла на последния абзац на чл.9, ал.2, буква “е”;

(в) “страна членка по регистрация” означава страната членка, която неустановеното и неподлежащото на данъчно облагане лице информира за това кога дейността му като данъчно задължено на територията на Общността лице започва в съответствие с разпоредбите на чл.9, ал.2, буква “е”;

(г) “страна членка по потребление” означава страната членка по място на изпълнение на доставките на електронни услуги по смисъла на чл.9, ал.2, буква”е”;

(д) “декларация за данъка върху добавената стойност” означава документът, съдържащ информацията необходима за установяване на размера на данъка, изискуем във всяка страна членка;

Б. Специална схема за услуги предоставяни по електронен път

1. Страните членки разрешават на данъчно задължени лица неустановени в Общността и които доставят електронни услуги на неподлежащо на данъчно облагане лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава в страна членка да ползват специалната схема в съответствие с настоящите разпоредби. Специалната схема се прилага по отношение на всички такива доставки на територията на Общността.

2. Неустановеното данъчно задължено лице информира страната членка по регистрация кога започва, кога се променя или се прекратява дейността му като данъчнозадължено лице така, че то вече не отговаря на изискванията за прилагане на специалната схема. Информацията за това се предоставя по електронен път. Информацията, която неустановеното данъчно задължено лице подава на страната членка по регистрация за това кога започва дейността му като данъчно задължено лице следва да съдържа следното: име, пощенски адрес, електронен адрес, включително уеб-адреси, национален данъчен номер ако има такъв и документ, удостоверяващ че лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в рамките на Общността. Неустановеното данъчно задължено лице уведомява страната членка по регистрация за всякакви промени, свързани с предоставената информация.

3. Страната членка по регистрация издава на неустановеното данъчно задължено лице личен номер за идентификация. Страните членки по потребление, на базата на информацията за тази идентификация, могат да поддържат свои собствени системи за идентификация. Страната членка по регистрация съобщава на неустановеното данъчно задължено лице по електронен път личния му номер.

4. Страната членка по регистрация изключва неустановеното данъчно задължено лице от регистъра за идентификация ако:

(a) лицето я информира, че преустановява доставката на електронни услуги, или

(b) по някакъв друг начин може да се предположи, че то е преустановило своята дейност, или

(c) вече не отговаря на необходимите за прилагането на тази схема условия, или

(d) то перманентно не изпълнява задълженията си произтичащи от тази специална схема.

5. Неустановеното данъчно задължено лице подава по електронен път до страната членка по регистрация декларация за данъка върху добавената стойност за всяко календарно тримесечие независимо от това дали е предоставяло електронни услуги или не е. Декларацията се подава в рамките на двадесет дни от края на месеца, за който се отнася. Декларацията трябва да съдържа идентификационния номер и общата сума, без данъка върху добавената стойност, на всички доставки на електронни услуги за съответния данъчен период и общия размер на данъка по всяка една страна членка по потребление, където данъкът е дължим,. Също така трябва да се посочат приложимата данъчна ставка и общия размер на дължимия данък.

6. Декларацията за данъка върху добавената стойност се попълва в евро. Страните членки, които не са приели еврото могат да изискват данъчната декларация да се попълва в националната им валута. Ако доставките са извършени в друга валута, при попълването на декларацията се използва обменния курс за последния ден на данъчния период, за който се отнася. Обръщането на валутата става с помощта на обменните курсове публикуване от Европейската Централна Банка за този ден или ако няма такъв обявен за този ден, за следващия ден на публикуване.

7. Неустановеното данъчно задължено лице плаща данъка върху добавената стойност при подаването на декларацията. Плащането се извършва по банкова сметка в евро, посочена от страната членка по регистрация. Страни членки, които не са приели еврото могат да изискват плащането да става по банкова сметка в собствената им валута.

8. Независимо от член 1, ал.1 на Директива 86/560/ЕИО, на неустановено данъчно задължено лице, което ползва тази специална схема вместо данъчен кредит съгласно чл.17, ал.2 от тази Директива, може да му бъде възстановяван данъка съгласно Директива 86/560/ЕИО. Чл.2, ал.2, чл.2, ал.3 и чл.4, ал.2 на Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък по електронни доставки по тази специална схема.

9. Неустновеното данъчно задължено лице поддържа достатъчно подробен регистър за сделките по тази специална схема,, позволяващ страната членка по потребление да установи точността на декларацията за данъка върху добавената стойност по смисъла на ал. 5. Този регистър трябва да може да се предоставя по електронен път при поискване от страната членка по регистрация и по потребление. Тези регистри трябва да се съхраняват за срок от 10 години считано от края на годината, в която е реализирана сделката.

10. Член 21, ал. 2, буква “б” не се прилага към неустановени данъчно задължени лица, прилагащи специалната схема.

Член 27

МЕТОДИ ЗА ОПРОСТЯВАНЕ

1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за дерогиране разпоредбите на настоящата Директива, така че да бъде опростен редът за начисляване на данъка или да бъдат предотвратени някои форми на отклонение или избягване на данъка. Мерките, предназначени за опростяване на реда за начисляване на данъка, не могат освен в пренебрежима степен да засягат сумата на дължимия данък на етапа на крайно потребление.

2. Държавата-членка, желаеща да въведе мерките, посочени в ал. 1, информира Комисията за тези мерки и предоставя на Комисията цялата свързана с тях информация. В случай, че Комисията прецени, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със съответната страна членка в рамките на два месеца от датата на получаване на апликацията и конкретизира каква допълнителна информация и е необходима. След като вече Комисията разполага с цялата необходима според нея информация за оценка на искането, същата в срок от 1 месец уведомява съответната страна членка и препраща искането й на останалите страни членки.

3. В рамките на три месеца от нотификацията съгласно последното изречение на ал.2, Комисията представя на Съвета или подходящо предложение или, при положение че не приема исканата дерогация, информация с мотивите за отказа.

4. Във всички случаи, процедурата по ал.2 и 3 трябва да приключи в рамките на осем месеца от получаването на апликацията от страна на Комисията.

5. Държавите-членки, които към 1-ви януари 1977 г. прилагат специални мерки от типа, посочен в ал. 1, могат да ги запазят при условие, че съответно уведомят Комисията преди 1-ви януари 1978 г., и при условие, че когато такова дерогиране е предназначено за опростяване на реда за начисляване на данъка, то не нарушава изискването, постановено от ал. 1

1. Всички разпоредби, въведени в сила от държавите-членки съгласно разпоредбите на първите четири абзаца на чл. 17 от втората Директива на Съвета от 11-и април 1967 г., престават да бъдат приложими във всяка държава-членка от съответните дати, на които влизат в сила разпоредбите, посочени в ал. 2 на чл. 1 от настоящата Директива.

1а. До дата, не по-късна от 30 юни 1999 г., Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия може да прилага за вноса на произведения на изкуството, предмети на колекционерството или антикварни предмети, които са отговаряли на условията за освобождаване към 1 януари 1993 г., разпоредбата на чл. 11, ал. „Б“, т. 6 по такъв начин, че данъкът върху добавената стойност, дължим при вноса, да бъде във всеки случай равен на 2.5% от сумата, определена в съответствие с чл. 11, ал. „Б“, т. 1 до 4.“;

2. Независимо от разпоредбата на чл. 12, ал. 3, следващите разпоредби се прилагат по време на преходния период по чл. 281.

(a) Могат да бъдат запазени разпоредбите за освобождаване от данък с възстановяване на платения на предходния етап данък, както и намалените ставки, които са били в сила към 1 януари 1991 г. и които съответстват на общностното право, и отговарят на условията по последното тире на чл. 17 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 г.

Държавите-членки приемат необходимите мерки, гарантиращи определянето на собствените ресурси във връзка с тези операции.

В случай че разпоредбите на настоящата алинея породят за Ирландия опорочаване на конкуренцията при доставката на енергийни продукти за отопление и осветление, на Ирландия по конкретно искане може да бъде разрешено от Комисията да прилага намалена ставка за такива доставки в съответствие с чл. 12, ал. 3. В такъв случай Ирландия внася искането си в Комисията с цялата необходима информация. Ако в срок от три месеца от получаване на искането Комисията не вземе решение, смята се, че Ирландия е получила разрешение да прилага исканите намалени ставки.

(б) Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали в съответствие с общностното право разпоредби за освобождаване от данък с възстановяване на платения на предходния етап данък или намалени ставки, по ниски от минималния размер по чл. 12, ал. 3, за стоки и услуги освен посочените в Приложение „З“, могат да прилагат намалената ставка или една от двете намалени ставки по чл. 12, ал. 3 за такива доставки.

(в) Държавите-членки, които при условията по чл. 12, ал. 3 ще бъдат длъжни да увеличат стандартната си ставка, прилагана към 1 януари 1991 г., с повече от 2%, могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималния размер по чл. 12, ал. 3, за доставките на категориите стоки и услуги по Приложение „З“. Освен това тези държави-членки могат да прилагат такава ставка за ресторантьорските услуги, детското облекло, детските обувки и жилищата. Държавите-членки не могат да въвеждат освобождаване от данък с възстановяване на платения на предходния етап данък въз основа на настоящата алинея.

(г) Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за ресторантьорските услуги, детското облекло, детските обувки и жилищата, могат да продължат да прилагат тази ставка за такива доставки.

Тази разпоредба не може да се прилага за доставките на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети на колекционерството или антикварни предмети, подлежащи на облагане с данъка върху добавената стойност в съответствие с един от специалните режими по чл. 26а, ал. „Б“ и „В“.“;

(е) Гръцката република може да прилага ставки на ДДС, с до 30% по-ниски от съответните ставки в континентална Гърция, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканите и Цикладите, както и на следните острови в Егейско море: Тасос, Северен Спорадес, Самотраки и Скирос.

(ж) Въз основа на доклад на Комисията Съветът преразглежда преди 31 декември 1994 г. разпоредбите на б. „а“ до „е“ във връзка в частност с правилното функциониране на вътрешния пазар. При констатиране на значително опорочаване на конкуренцията Съветът приема целесъобразните мерки с единодушно решение по предложение на Комисията.“;

(з) Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. са ползвали възможността по разпоредбата на чл. 5, ал. 5, б. „а“, действаща към тази дата, могат да прилагат за доставките по договор за изработка ставката, приложима за стоките след извършване на работата.

За прилагането на тази разпоредба за доставка по договор за изработка се смята предаването от изпълнителя на клиента на движимо имущество, направено или сглобено от изпълнителя с материали или предмети, поверени му от клиента за тази цел, независимо дали част от използваните материали са предоставени от изпълнителя.“;

(и) Държавите-членки могат да прилагат намалена ставка за доставките на живи растения (в т.ч. луковици, корени и др.п., рязани цветя и декоративни листа) и на дърва за огрев.“

(й) Република Австрия може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в третия абзац на чл. 12, ал. 3, б. „а“, за отдаването на недвижима собственост под наем за жилищни нужди, при условие че ставката е не по-ниска от 10%;

(к) Португалската република може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в третия абзац на чл. 12, ал. 3, б. „а“, за ресторантьорските услуги, при условие че ставката е не по-ниска от 12%.“

3. По време на преходния период, посочен в ал. 4, държавите-членки могат:

(а) да продължат да облагат сделките, освободени съгласно чл. 13 или чл. 15 и изброени в Приложение Д към настоящата Директива;

(б) да продължат да освобождават дейностите, изброени в Приложение Е, при условията, действащи в съответната държава-членка;

(в) да дават на данъчнозадължените лице правото да избират облагане на освободените сделки при условията, посочени в Приложение Ж;

(г) да продължат да прилагат разпоредби, дерогиращи принципа на незабавното приспадане, постановен в първия абзац на чл. 18, ал. 2;

(д) да продължат да прилагат мерки, дерогиращи разпоредбите на чл. 6, (4) и чл. 11 А (3) (в);

(е) да предвиждат за доставките на сгради и земя за строеж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което данъкът върху покупката не е подлежал на приспадане, облагаемата сума да бъде разликата между продажната цена и покупната цена;

(ж) дерогирайки чл. 17, ал. 3 и чл. 26, ал. 3, да продължават да освобождават без възстановяване на данъка върху ресурсите услугите на пътническите агенти, посочени в чл. 26, ал. 3. Това дерогиране важи и за пътническите агенти, действащи на името и за сметка на пътуващото лице.

3а. До вземането на решение от Съвета, който съгласно чл. 3 от Директива 89/465/ЕИО следва да вземе решение за отмяна на преходните дерогации по ал. 3, Испания има право да освобождава сделките по т. 2 на Приложение „Е“ за услуги, извършвани от автори, както и сделките по т. 23 и 25 на Приложение „Е“.

4. Преходният период е с първоначална продължителност от 5 години, считано от 1-ви януари 1978 г. Най късно 6 месеца преди изтичането на този период, а при необходимост — и оттогава нататък Съветът прави преглед на положението във връзка с дерогирането, посочено в ал. 3, въз основа на доклад на Комисията и единодушно определя по предложение на Комисията дали някой или всички тези случаи на дерогиране да не бъдат отменени.

5. След изтичане на преходния период пътническият транспорт се облага в страната на отпътуване за частта от пътуването, осъществявано в Общността, в съответствие с Правилника за прилагане, издаден от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.

6. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държава-членка да прилага за срок от не повече от шест години между 1 януари 2000 г. и 31 декември 2005 г. намалените ставки по третия абзац на чл. 12, ал. 3, б. „а“ за услуги, посочени в не повече от две от категориите по Приложение „К“. В изключителни случаи на държава-членка може да бъде разрешено да прилага намалени ставки за услуги по три от горепосочените категории.
Въпросните услуги трябва да отговарят на следните изисквания:

(a) да бъдат трудоемки;

(б) да бъдат до голяма степен предоставяни пряко на крайните потребители;

(в) да бъдат главно местни и да пораждат малка вероятност за опорочаване на конкуренцията;

(г) да е налице тясна връзка между по-ниските цени в резултат от намаляването на ставката и предвидимото нарастване на търсенето и заетостта.
Прилагането на намалената ставка не бива да накърнява гладкото функциониране на вътрешния пазар.

Държава-членка, желаеща да въведе мярката по първия абзац, уведомява Комисията преди 1 ноември 1999 г. и преди тази дата й предоставя информация за всички, свързани с мярката обстоятелства, и в частност:

(а) обхват на мярката и подробно описание на включените в него услуги;

(б) сведения, сочещи, че са изпълнени условията по втория и третия абзаци;

(в) сведения относно бюджетната цена на мярката.

Държавите-членки, на които е разрешено да прилагат намалената ставка по първия абзац, преди 1 октомври 2002 г. съставят подробен доклад, съдържащ обща оценка на ефикасността на мярката, що се отнася по-специално до създаването на работни места, както и на нейната ефективност.

Преди 31 декември 2002 г. Комисията предава на Съвета и на Парламента общ доклад-оценка, придружен при необходимост с предложение относно целесъобразните мерки за окончателно решение по ставката на ДДС, приложима за трудоемките услуги.“


Дял ХVIa

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ОБЛАГАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 28а

ОБХВАТ:

1. На облагане подлежат също следните дейности:

(a) възмездно придобиване на стоки в рамките на Общността на територията на страната от данъчно задължено лице в това му качеството или от необлагаемо юридическо лице, когато купувачът е данъчно задължено лице, действащо в това си качество, което не подлежи на освобождаване от данък по чл. 24, и което е извън обхвата на разпоредбите, посочени във второто изречение на чл. 8 (1) (a) или на чл. 28б (б) (1).

Като отклонение от първа подточка, придобиването на стоки в рамките на Общността, извършено при условията на ал. 1а от данъчно задължено лице или от необлагаемо юридическо лице, не подлежи на облагане с ДДС.

Страните-членки предоставят на данъчно задължени лица и на необлагаеми юридически лица, имащи такова право, съгласно втората подточка, опция за прилагане на общата схема, посочена в първата подточка. Страните-членки определят конкретните правила за упражняване на тази опция, която във всички случаи ще с прилага в продължение на две календарни години;

(б) възмездно придобиване в рамките на Общността на нови превозни средства на територията на страната, от данъчно задължени лица или от необлагаеми юридически лица, които имат право на отклонението, указано във втората подточка на (a) или от всяко друго не данъчно задължено лице.

(в) придобиването на подлежащи на облагане с акциз стоки в рамките на Общността, извършено възмездно на територията на страната, от данъчно задължено лице или от необлагаемо юридическо лице, което има право на отклонението, посочено във втора подточка на т. (a), и за което акцизът е изискуем на територията на страната съгласно Директива 92/12/ЕЕС.

1а. От отклонението, посочено във втора подточка на ал. 1 (a), ще се ползват следните дейности:

(a) придобиване на стоки в рамките на Общността, чиято доставка на територията на страната би била освободена по чл. 15 (4) до (10);

(б) придобиване на стоки в рамките на Общността, които не са тези по (a), извършени:

- от данъчно задължено лице за целите на неговата селскостопанска, горска или риболовна дейност, обхваната от схемата на единната ставка, посочена в чл. 25, от данъчно задължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не се приспада, или от необлагаемо юридическо лице,

- на обща сума, не превишаваща през текущата календарна година определен от страните-членки праг, който обаче не може да бъде по-нисък от равностойността в национална валута на 10 000 екю, и

- при условие че общата сума на придобиването на стоки в рамките на Общността през предходната календарна година не е превишила прага, посочен във второто тире.

Прагът, измерващ прилагането на горното, се състои от общата сума, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в страната-членка, от която стоките са изпратени или транспортирани, на придобитите стоки в рамките на Общността, които не са нови транспортни средства и не са стоки, подлежащи на облагане с акциз.

2. За целите на този Раздел:

(a) за “транспортни средства” се считат следните: плавателни съдове с дължина над 7.5 метра, въздухоплавателни средства с тегло при излитане над 1 550 кг и моторни пътни превозни средства с капацитет над 48 куб. см, или чиято мощност е над 7.2 киловата, годни за превоз на пътници или стоки, с изключение на плавателните съдове и въздухоплавателните средства по чл. 15 (5) и (6);

(б) транспортните средства, посочени в (a), не се считат за “нови”, когато са налице едновременно следните условия:

- доставени са повече от три месеца след датата на първото им използване по предназначение. Този период обаче се увеличава на шест месеца за моторните пътни превозни средства, определени в (a),

- изминали са повече от 6 000 км (по отношение на пътните превозни средства), плавали са повече от 100 часа (по отношение на плавателните съдове) или са били в полет повече от 40 часа (по отношение на въздухоплавателните средства).

Страните-членки ще определят условията, при които горните факти могат се считат за установени.

3. Терминът “придобиване на стоки в рамките на Общността” означава придобиване на право на разпореждане в качеството на притежател на движими вещи, изпратени или транспортирани на лицето, придобиващо стоките, от или от името на купувача или на лицето, придобиващо стоките, в страна-членка, която не е страната, от която стоките са изпратени или транспортирани.

Когато стоките, придобити от необлагаемо юридическо лице, са изпратени или транспортирани от трета територия и са внесени от това необлагаемо юридическо лице в страна-членка, която не е страната-членка на пристигане на изпратените или транспортирани стоки, ще се счита, че стоките са изпратени или транспортирани от внасящата страна-членка. Тази страна-членка ще предостави на вносителя, както е посочено в чл. 21 (4), възстановяване на платения във връзка с вноса на стоките ДДС, доколкото вносителят докаже, че придобитите стоки са подлежали на облагане с ДДС в страната-членка на пристигане на изпратените или транспортирани стоки.

4. Всяко лице, което от време на време доставя нови транспортни средства при условията на чл. 28в (A), също се счита за данъчно задължено лице.

Страната-членка, на територията на която се извършва доставката, предоставя на данъчно задълженото лице право на приспадане въз основа на следните положения:

- правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само в момента на доставката,

- данъчно задълженото лице е упълномощено да приспадне ДДС, включен в покупната цена, или платен върху вноса или придобиването в рамките на Общността на транспортните средства, до размер, непревишаващ размера на данъка, който то би дължало, ако доставката не беше освободена от данък.

Страните-членки ще определят конкретни правила за прилагане на тези разпоредби.

5. Като възмездни доставки на стоки ще се третират:

(б) прехвърляне от данъчно задължено лице на стоки от неговата дейност към друга страна-членка.
За прехвърлени към друга страна-членка ще се считат следните стоки: всякакво материално имущество, изпратено или транспортирано от или от името на данъчно задълженото лице извън територията, определена в чл. 3, но в рамките на Общността, за целите на неговата дейност, които не са цели на една от следните сделки:

- доставка на такива стоки от данъчно задълженото лице на територията на страната-членка, в която пристига пратката или транспортът, при условията на второто изречение на чл. 8 (1) (a) и в чл. 28б (в) (1),

- доставка на такива стоки от данъчно задължено лице при условията на чл. 8 (1) (в),

- доставка на такива стоки от данъчно задължено лице на територията на страната при условията на чл. 15 или в чл. 28в (A),

- предоставяне на услуга за данъчно задължено лице, включваща извършване на работа по такива стоки, физически осъществена в страната-членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, при условие че стоките, след преработката им, се препращат на това данъчно задължено лице в страната-членка, от която първоначално са били изпратени или транспортирани,

- временно използване на такива стоки на територията на страната-членка, в която пристига пратката или транспортът на стоките, с цел предоставяне на услуга от данъчно задълженото лице с установено място на стопанска дейност на територията на страната-членка, от която стоките са изпратени или транспортирани,

- временно използване на такива стоки за срок, не по-дълъг от 24 месеца, на територията на друга страна-членка, в която вносът на същите стоки от трета страна с цел временно използване би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.

- доставката на газ по разпределителна система за природен газ или електричество при условията на чл.8, ал.1 буква “г” и “д”.

6. Възмездното придобиване на стоки в рамките на Общността включва използване от данъчно задължено лице за целите на неговата дейност на изпратените или транспортирани стоки от или от името на това данъчно задължено лице от друга страна-членка, на чиято територия стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити по ал. 1 или внесени от данъчно задълженото лице в рамките на неговата дейност, в тази друга страна-членка.

За възмездно придобиване на стоки в рамките на Общността се приравняват също: апроприация на стоки от силите на държава, страна по Северно-Атлантическия договор, за тяхно ползване или за използване от придружаващия ги цивилен състав, които не са придобити по общите правила за данъчно облагане на местния пазар на една от страните-членки, когато вносът на тези стоки не би могъл да попадне под разпоредбата за освобождаване от данък,, посочено в чл. 14 (1) (ж).

7. Страните-членки ще вземат мерки с оглед сделките, които биха били класифицирани като “доставка на стоки” по ал. 5 или чл. 5, ако бяха извършени на територията на страната от данъчно задължено лице в това му качество, да бъдат определени като“придобиване на стоки в рамките на Общността”.