Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор



Дата23.07.2016
Размер317.85 Kb.

Институт за пазарна икономика Октомври 2006, брой 296




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
10% данък печалба – резултат на осем години усилия на

Института за пазарна икономика

Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията

Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор

По-високи глоби за нарушения по пътищата

Едмунд Фелпс – нобеловият лауреат по икономика за 2006 г. Лудвиг фон Мизес





Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година.













10% данък печалба – резултат на осем години усилия на Института за пазарна икономика

Светла Костадинова, Красен Станчев


Постижението на народните представители от вчера си има своята предистория, не е заслуга на самите тях, а на търсенето на такава промяна от обществото. Водеща роля във формирането на това търсене имаше и все още има нашият институт. Ето един кратък обзор на въпросните усилия

Настояще: От 2007 година данък печалба става 10%.

Институтът за пазарна икономика е един от най-големите привърженици на ниски данъци като от учредяването си през 1993 г., от опита за оценка на данъчните реформи в България, Словакия и Полша през 1997-1998, включващ и тестването на перспективата на пропорционален (плосък) нисък данък и от датиращата от 2002 г. постоянна кампания за 10-процентен пропорционален и всеобщо приложим данък. Тази работа бе и е основен приоритет на ИПИ и ние популяризираме идеята с анализи, предложения и публикации.

Изключителна роля в тези усилия имаха: през 1997-1998 г. Лъчезар Богданов – сега управляващ съдружник в консултантската компания Индъстриуотч, а от 2002 до 2005 г. Георги Ангелов, който сега е на работа като старши икономист в Институт Отворено общество.

Предложенията за данъчна реформа на ИПИ са:



  1. Въвеждане на единна данъчна ставка от 10% за данъка върху доходите

За периода 2003 – 2006 година броят на ставките по този данък беше намален, както и техния размер.

  1. Намаление на осигуровките до 10%

ИПИ за първи път и до скоро единствен твърдеше, че е напълно възможно намалението на осигуровките. През 2006 година те бяха намалени за първи път от години с 6% и се обсъжда ново намаление за 2007 година.

  1. Намаление на данък печалба до 10%

Тази цел беше постигната вчера, на 12.10.2006 година, когато беше гласувана на второ четене промяната в закона.
Какво правихме в последните четири години?
2003

На 03 октомври 2003 година, по идея на Георги Ангелов, ИПИ за първи път представи в бюлетина си Алтернативен бюджет, който да е в основата на алтернативна правителствена политика, която би ускорила темповете на развитие на икономиката и би довела до нарастване на благосъстоянието на българските граждани. Поводът беше навършване на емблематичните 800 дни на правителството. Основно място в тази политика заема намалението на данъците и осигуровките и по тази причина тогава изготвихме алтернативен бюджет, който предвиждаше намаление на данъка върху доходите и данъка върху печалбата до 10% и на осигуровките до 16.7%.

Пак през 2003 година ИПИ се обърна чрез открити писма към премиера, вицепремиера и министър на икономиката, новоизбрания управител на БНБ г-н Искров и г-н Доган, чиято роля за стабилността на мнозинството в парламента не можеше да бъде подценена. Целта ни беше да предизвикаме размисъл по някои дългосрочни измерения на тогава залаганите данъци, бюджет и финансова (монетарна и фискална) политика. Аналогично писмо през следващата година бе подкрепено от водещите икономисти на България, за което ние сме им дълбоко признателни. Такова признание им дължат и българските граждани и фирми. В резултат на тези писма, получихме отговор от някои от адресатите.

Министърът на финансите: “Ако става дума за намаляване на данъци, то аз съм привърженик да паднат и на 5%, а защо не и на 2%. Но нека да бъдем реалисти. След броени дни съм сигурен, че ще чуете от представители на опозицията колко малко пари се отделят за пенсии, здравеопазване, образование за това и онова. Но трябва да си даваме сметка за баланс на всички разходи на държавата и да подхождаме отговорно.”

На 10 ноември 2003 година ИПИ проведе пресконференция на тема Оценка на възможностите и перспективите за намаляване на данъците в България, за ползите от такава политика. На нея бяха представени за първи път в България сметки за реалната тежест на един данъкоплатец, беше изчислен ефектът от намаляване на данъците върху доходите от заплата и на самонаетите.


Промяна: Намаление на данъка върху печалбата от 23.5% на 19.5% от 2004 г.

Промяна: Намаление на най-ниската ставка по данъка върху доходите от 15% на 12% от 2004 г.
2004

През март 2004 година над 100 икономисти, анализатори, изследователи, финансисти и интелектуалци изпратиха чрез ИПИ отворено писмо до министъра на финансите Милен Велчев и премиера Симеон Сакскобургготски изразявайки становището, че е необходимо да се предприеме реформа, свързана с намаление на данъците. По-конкретно се настояваше за въвеждане през 2005 г. на единна ставка от 10% за всички преки данъци - данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.

Министърът на финансите отговори на отвореното писмо, изразявайки частична подкрепа:

Напълно съм съгласен с вас, че високите данъци имат негативен социален ефект, в резултат на което недобросъвестният бизнес преминава в сферата на сивата икономика. Също така съм съгласен, че по-ниските данъци "благоприятстват предприемачеството и поемането на риск", и че способстват за привличането на чуждестранни инвестиции...При продължаваща финансова и икономическа стабилност в следващите години, е логично и целесъобразно да се мисли в посоката, изложена от вас.”

Отвореното писмо и отговорът на министъра на финансите и други политици и администратори (Йордан Христосков, Алиосман Имамов, Александър Божков и др. противници на промените) породи обществена дискусия с множество статии и мнения от различни гледни точки.

През август 2004 година представители на ИПИ и Центърът за либерални стратегии дадоха пресконференция по повод данъците през 2005 година и след това. Тя, както и другите подобни събития през годините, предизвика силен отзвук и беше широко отразена в медиите. Две организации – едната отдел на министерството на финансите, а другата частен икономически институт – се опитаха да оборят нашите аргументи и дори да организират конференция против предлаганите от нас промени, но се отказаха.

От август 2004 година, с подкрепата на Георги Василев – банкер в Женева и учредител на награда за принос към свободата на духа в България (която ще бъде обявена по-късно тази година) ИПИ започва да издава месечен Бюлетин за ниски данъци: Плосък данък. Редактор на изданието от 2004 до началото на 2006 г. бе Георги Ангелов, а в момента е Светла Костадинова.

Освен че се разпространява по електронна поща, бюлетинът се изпраща по пощата на всички народни представители, както и на политически партии, медии, бизнес организации, синдикати, всички министерства, синдикати, държавни агенции, университети и неправителствени организации.

За да могат хората да разберат реалният ефект на предлаганите промени в данъчните закони ИПИ изготви данъчен калкулатор, който показва как ще се отразят върху доходите на хората предложенията за данъчни промени на водещите политически партии. Чрез него веднага става ясен ефектът от предложенията на управляващите от НДСВ, опозицията в лицето на СДС, ДСБ, БСП, Новото време и е възможно сравнение с предложението за плосък данък от 10%, направено от над 100 икономисти и интелектуалци.

На 29 и 30 октомври в Боровец се състоя първата годишна среща на Европейската ресурсна банка (ЕРБ). С цел подобряване на стратегиите на либералните институти и засилване на взаимодействието между тях се организира ресурсна банка в Европа по подобие на тези в Съединените щати, Африка и Азия. На срещата присъстваха представители от Франция, Германия, САЩ, Италия, Швеция, Великобритания, Грузия, Израел, Дания, Швейцария, Турция, Испания, Холандия, Австрия, Индия, Белгия, Румъния, Литва, Русия. Дискутирани бяха въпроси относно насърчаването на икономическата свобода като цяло, намаляването и опростяването на данъчното облагане, конкуренцията между страните по отношение на данъчните ставки и последствията от нея, понижаването на държавните разходи чрез съкращаване на администрацията и въвеждане на електронно правителство, фискалната децентрализация.

През 2004, 2005 и 2006 ИПИ заедно с членовете на ЕРБ – мозъчни тръстове с философия, близка на нашата, често при ръководната роля на Института за изследвания на икономиката и фиска (ИРЕФ или IREF, www.irefeurope.org) – е сред водещите защитници на данъчната конкуренция в Европа и по света.

На срещата в Боровец през 2004 г. изказване по време на заключителната гала вечеря направи и министърът на финансите Милен Велчев: “За мен е предизвикателство да съм първият финансов министър, който подкрепя неотдавнашния призив на проф. Виктория Кързан Прайс, президент на обществото “Мон Пелерин”, да се премахне данъкът върху корпоративната печалба в целия свят. Разбира се България може да си позволи това в координация с ЕС. Това е начин да се получи хармонизация на корпоративните данъчните ставки в общността на едно минимално равнище”.

На кръгла маса, организирана от СДС на 28 октомври 2004, Георги Ангелов от представи възможностите за намаление на осигурителната тежест от 42.7%, колкото бе в момента, до 10%.

В началото на ноември 2004 година, следвайки традицията, ИПИ изготви и представи Алтернативен бюджет за 2005 година. Бюджетът предвиждаше приходи в размер на 34.5% от брутния вътрешен продукт, разходи в размер на 32.8% от брутния вътрешен продукт и излишък от 1.7%. Основните реформи в него бяха:



  • · Намаление на преките данъци до 10% - данък върху печалбата, данък върху доходите, осигурителни вноски.

  • · Ограничаване на държавните разходи чрез намаление на администрацията и бюджетните служители, оптимизиране на издръжката на държавните ведомства, намаление на субсидиите за губещи дейности, намаление на неефективната намеса на пазара на труда, прехвърляне на разходи към частния сектор и по-бърза приватизация.

  • · Използване на излишъците в бюджета за извършване на пенсионна реформа, капитализация на социалното осигуряване и други структурни реформи, както и за покриването на евентуални неочаквани промени в средата.

Промяна: Намаляване на данък печалба от 19.5% на 15% от 2005 година.

Промяна: Намаляване на данъка върху дивидентите от 15% на 7% от 2005 година.

Промяна: Намаляване на най-високата ставка на данъка върху доходите от 29% на 24% през 2005 година.
2005

На 4 ноември 2005 година ИПИ, заедно с още 10 неправителствени организации и аналитични центрове публикува Отворено писмо за намаление на данъците, което отново получава широк медиен отзвук и подкрепа. Броят на подписалите се под него постоянно нарастваше и на тези организации и хора всички ние следва да изразим своята благодарност. Ето основните тези на онова писмо:


През последните години консолидираният държавен бюджет отчита значително преизпълнение на приходите и излишък. Между 2001 и 2004 година общото преизпълнение на бюджетните приходи се равнява на 2.7 милиарда лева. През 2005 година очакваме преизпълнение от 1.5-2 милиарда лева. В допълнение, заради изискванията на Европейския съюз България ще повиши значително акцизите и приходите си от тях. От друга страна, високият дял на сивата икономика в страната е значителен резерв за бюджетни приходи при създаване на съответните данъчни стимули за премахването й. На последно място, но не и по важност, по-активни мерки от страна на правителството за провеждане на реформа в бюджетната сфера биха могли да повишат ефективността и да оптимизират разходите.

Поради тези причини ние вярваме, че е възможно значително намаление на данъчната и осигурителната тежест върху българските граждани и компаниите, произвеждащи на територията на България чрез политика на намаляване на данъчните ставки, опростяване на данъчната система и ограничаване на излишните процедури и разходите за нейното функциониране.”
По време на изборите през 2005 година ИПИ наложи дебата за данъците в предизборната надпревара. Трима колеги от ИПИ (Георги Ангелов, Мартин Димитров и Димитър Чобанов) бяха кандидати за народни представители и се оказаха безспорни водачи в предизборната кампания като присъствие в пресата, електронните медии, радиото и телевизията. Те промениха реториката и начина на водене на предизборни дебати.

Ето какво констатира по онова време един от авторите на настоящата статия: „Благодарение на ИПИ има един общ знаменател във всички предизборни програми – идеите за намаляване на данъци, вниманието към реформите в другите квазидържавни фондове - пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието и последно, но не по значение - намаляването на квазиданъците, тоест на т. нар. административни и регулаторни режими.”.

Последица от ясната аргументация, про-пазарните идеи за реформи, както и стремежа към нарастване на благосъстоянието на хората е поканата на ОДС към трима икономисти от ИПИ да участват в предизборната кампания и в надпреварата за народни представители. Един от тримата, Мартин Димитров, вече е в парламента като зам.- председател на бюджетната комисия и е евронаблюдател. На него обществото държи не малка част от подобренията на данъчната среда през тази година.

През ноември, за трета поредна година Институтът за пазарна икономика изготви Алтернативен бюджет за 2006 година, който имаше за цел да покаже, че намалението на данъците е възможно да се реализира за относително кратък срок. Бюджетът на ИПИ за 2006 г. предвиждаше приходи в размер на 35.2% от брутния вътрешен продукт (БВП), разходи – 34.8% от БВП и съответно излишък от 0.4% от БВП.

Този бюджет се базира на следните реформи:

•  Намаление на преките данъци до 10% - данък върху печалбата, данък върху доходите, осигурителни вноски;

•  Премахване на данъка върху дивидентите;

•  8% осигуровка за родените след 1959 г. в частен пенсионен фонд;

•  Ограничаване на държавните разходи чрез намаление на администрацията, на разходите за издръжка на държавните ведомства, съкращаване наполовина на субсидиите за губещи дейности;

•  Премахване на програмите за намеса на трудовия пазар, по-бърза приватизация и прехвърляне на капиталови разходи към частния сектор, по-малък резерв за структурна реформа;

•  Използване на излишъците в бюджета за пенсионна реформа.

В резултат от намалението на общото равнище на данъците в алтернативния бюджет биха се увеличили разполагаемите доходи, стопанската активност, биха се създали повече стимули за предприемачеството и труд, за спестявания, инвестиции и натрупване на капитал, би се ускорил икономическият растеж и би се увеличило благосъстоянието на хората.


Промяна: Намаление на осигуровките с 6% от 2006 година.

Промяна: Премахване на най-ниската ставка по данъка върху доходите от 2006 г.
2006

Дебатът за намаляване на данъчното бреме беше продължен от ИПИ и през 2006 година. С три броя от Бюлетина за ниски данъци, множество публикации в Прегледа на стопанската политика на ИПИ, много статии в печата и участия в медиите ИПИ продължи да поддържа активен дебатът за необходимостта от намаление на данъчното бреме. Отново, прогнозата на ИПИ, че и през 2006 година ще има огромен бюджетен излишък се оказа много по-вярна, отколкото прогнозата на правителството за нулев бюджетен излишък през годината.


Промяна: Намаляване на данък печалба от 15% на 10% през 2007 година.

Проект: Намаление на осигуровките през 2007 година.
Похвати, използвани от ИПИ:

  1. Изготвяне на Алтернативен бюджет – три поредни години

  2. Статии в седмичния бюлетин на ИПИ Преглед на стопанската политика – повече от 500 статии на тази тема

  3. Статии във вестници и списания

  4. Участия в медиите – десетки участия на икономистите на ИПИ в радио и телевизионни програми.

  5. Издаване на месечен Бюлетин за ниски данъци „Плосък данък” – повече от 100 статии, специално по темата

  6. Специална страница, посветена на Икономическата свобода

  7. Годишно представяне на индексите за икономическа свобода на фондация “Херитидж” и института “Фрейзър”

  8. Участие в български и международни конференции и семинари по темата – стотици в България и десетки в чужбина

  9. Преводи и популяризиране на международни изследвания и статии по данъчната тема


Минало и настояще

Прегледът на данъчната политика в България, Полша и Словакия през 1997 и 1998 г. показа няколко неща:



  1. В България тогава бизнесът не приемаше идеята за плосък и нисък данък, общото настроение бе за ползване на привилегии на гърба на данъкоплатците.

  2. Това наложи относително детайлно изследване на сивата икономика и на стимулите за опериране на в нейната област, което ние направихме през 2000 г. с Харвардския университет и АИАП, а през 2003 г. сами, но в контекста на сравнение между България, Румъния и Сърбия.

  3. Оказа се необходимо и изследването на процедурите на съобразяване с данъчните и другите закони, водещо място в тези изследвания имаха Лъчезар Богданов и Йорданка Ганчеве, а също и авторите, и всички колеги от ИПИ.

  4. В Полша един министър на финансите и много известен реформатор подаде оставка, заради несъгласие на политическите партии да предприемат неговите данъчни реформи.

  5. В Словакия бизнесът имаше същото отношение към плоския данък като това в България, а правителството на г-н Мечияр едва ли не започна преследване на хората, с които си сътрудничихме. Един от тях – Ян Оравец – намери решение на проблема: той учреди асоциация на данъкоплатците, които през 2004 г. наложиха на политиците въвеждането на плосък данък.

  6. По онова време в България възникнаха три организации на данъкоплатците, всичките учредени от бивши служители и тогава и досега съветници на финансовото министерство. Това направи невъзможно нормалното функциониране на такива организации в България.

Контекстът на тези усилия също се променя. Все повече техният успех ще зависи от решимостта на България и гражданите и да отстояват своите възгледи пред ЕС. На заседание на ЕКОФИН на 25 септември т.г., по знамето за „оптимално данъчно облагане” брюкселската бюрокрация започна действия по търсенето на „данъчна хармонизация” на страните членки, хармонизация, насочена към високите нива на облагане в ЕС.

Засега не е ясно дали точно това е замисълът на действията, но, ако те са успешни – което е все пак слабо вероятно, резултатът ще бъде задържане на по-ниските равнища на благосъстояние в Нова Европа за по-дълъг период от време.

Накрая бихме искали отново да благодарим на всички, които изразиха явната си подкрепа за идеята за намаляване на данъчната тежест в България. През цялото време ИПИ получаваше подкрепа от граждани, фирми, асоциации, неправителствени организации и международни партньори в усилията си. И занапред институтът ще продължи да насърчава намалението на данъчното бреме, което все още в България остава на прекалено високи нива, особено що се отнася до облагането на труда. След месец ИПИ ще публикува редовния алтернативен бюджет с ниски данъци за 2007 година.









Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията

Красен Станчев


Долу избирателите”?

Вчера, след пет-шест месеца яснота, че ще има нова промяна в конституцията, след четири седмици спекулации в пресата, след неизвестно колко консултации в парламента, при явен обществен интерес и очевидна принципна необходимост гражданите да знаят какво ще се случи с основния закон и техните права и задължения по него, народното събрание най-накрая помести на страницата си проектозакона за поредното изменение и допълнение на конституцията на тази страна.

Политическото бюро на коалицията се съгласи със или формулира настоящия текст на 21 септември, а законопроектът бе внесен в парламента на 22 септември т.г.

Не подлежи на извинение забулването на текста на проектозакона за период от три седмици. В подстраницата на съответната комисия няма поместени протоколи от дебати и обсъждания, последната и актуализация е от края на миналата година. Като капак на това арогантно отношение към избирателите трябва да отбележа и обстоятелството, че е достъпен само законопроектът на управляващото мнозинство, но не и този, внесен от опозиционните представители на Българския народен съюз.

Оставяйки без по-нататъшен коментар това поведение на народните избраници – скритостта и неудобството на страницата на народното събрание в интернет е тема за самостоятелно разглеждане – ще опиша накратко за какво става дума в новите промени.

Положителни впечатления

За разлика от предишните промени, към новия законопроект има мотиви.

Те не са много ясни, т.е. не посочват какъв проблем решават и защо точно по предложения начин правят това, но появата им е все пак положително развитие.

Има фрази за нови „обществени условия”, „15-годишен опит”, „стремеж да се отговори на обществените очаквания и очакванията на партньорите от ЕС” и пр., и пр. Те сами по себе си нищо не значат, а недостатъците на променяните и други конституционните текстове са известни от времето на приемането им през 1991. Т.е. няма кой знае каква промяна на „условията”. Но самата поява на тези фрази е нещо като опит за извинение за нищо-не-правене и за пробутването на направо вредни разпоредби по отношение на съдебната система при предишните промени в конституцията. Положително е и един вид признанието, че „промените обществени условия” са всъщност коментарите от партньорските проверки и докладите на европейската комисия, които преди бяха някак неглежирани.


Някои елементи на новото съдържание с кратък коментар

Най-съществените промени са следните:



  1. Отменя се сегашната т. 5 на чл. 130а, която гласи, че министърът на правосъдието „проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”, чийто смисъл е, че той или тя са над съда – нещо, което бе ясно още преди появата на сегашния текст.

  2. Отменя се и почти цялото сегашно съдържание на чл. 132, защото Висшият съдебен съвет ще създаде инспекторат; неговите функции не са добре описани, но се подразбират от самото наименование на институцията; предлаганият текст предполага независимост, публичност и отчетност на работа му, което може само да се приветства;

  3. Чл. 130 се разширява, за да разтвори сегашното доминиране на министъра над правосъдната система, което става определянето на правата на Висшият съдебен съвет да взема решения относно: назначаването,повишаването, понижаването, преместването, освобождаването от длъжност и дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите; организацията на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; проекта за бюджет на съдебната власт; съдържанието на годишните доклади до парламента.

  4. За министъра на правосъдието остава да предлага проект на бюджет на съдебната власт, да го внася за обсъждане, да управлява имуществото на съдебната власт и да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи.

  5. Главният инспектор” се избира народните представители с конституционно мнозинство, което означава, че сегашната управляваща коалиция може и вероятно ще назначи когото намери за добре, без да търси общо съгласие; но - тъй или иначе - по-добра формула няма.

  6. На мястото на сегашния текст на ал. 3 на чл. 141, който гласи, че „държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините”, се въвежда нова конституционна формула със следното съдържание: "общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, ред и в граници, установени със закон” и „общинският съвет определя вида и размера на местните такси от видовете такси, определени от народното събрание, при условия, ред и в граници, установени със закон." При всички случаи е по-добре на мястото на общата метафора „държава” да има ясно посочени институции, права и задължения. Доколкото може да се съди по предишни изявления и изкания на деятелни на общинското самоуправление, тази формула съответства на онава, което те искат от около девет-десет години насам.

  7. За да отговори на не съвсем разумното обществено недоволство от кворума, при който се гласуват закони и решение на парламента, в проектозакона на управляващата ккоалиция за промяна в конституцията се предлага и нова ал. 1 на чл. 81, според която „народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители". Но не ясна съдбата на ал. 2 на същия член, която сега глаче, че ”актове [се примат] с мнозинство повече от половината от присъстващите (к.м. – К.С.) народни представители”

Смисълът

По повод четирите групи промени може да се каже най-общо следното:



  1. Те поправят предишно безсмислено поведение на законодателите по повод конституционната уредба на съдебната система и нейната независимост, въпреки че основната благодарност трябва да избратена в Брюксел, а не на площата в центъра на София.

  2. Това можеше да стане по-добре, но очевидно такива са възможностите – търси се не най-добрия, а следващия след най-лошия вариант на конституционна уребда.

  3. Нито една от конституционните промени досега не се занимава с основния проблем на конституцията от 1991 г., а имено с това, че тя не дава достатъчно гаранции за защита на индивида от държавата и на избирателите, от техните избраници. А точно тази липса излезе на бял свят през изминалите години.

  4. Конституцията става многословна, а това не е добър признак.

  5. В областта на фискалната самостоятелност на общините пробивът е изстрадан, но незнъчителен – основната работа тепърва предстои.

  6. Кворумът няма никакво отношение към качеството на работата на народните представители, но това положение, изглежда, не се разбира нито от тях, нито от избирателите.








Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор

Адриана Младенова
В края на миналата седмица министър Овчаров обяви, че е възложил на служителите от министерството си да направят подробен анализ на идеята за консолидация на енергийните дружества в един мега холдинг. Според думите на министъра резултатите от проучването ще покажат доколко целесъобразна е тази стратегия и в каква степен да бъде осъществена консолидацията на компаниите. Първоначалното предложение, което ще се тества, е да се обединят в един мега холдинг бъдещите структури на преструктурираните НЕК и “Булгаргаз”, заедно с ТЕЦ “Марица Изток 2”, мини “Марица Изток”, АЕЦ “Козлодуй”.

Идеите на министъра не са изненада предвид изказванията му през последните няколко месеца. Още през месец юли на официални събития и форуми г-н Овчаров недвусмислено посочи, че мисли в посока обединяване на всички дружества под една шапка и даде заявка за своята позиция във водената политика в енергийния сектор: “да не робуваме толкова много на магически думи - преструктуриране, либерализация, приватизация”.



Директивите на ЕС1, които касаят пазара на електроенергия и природна газ, предвиждат създаването на функциониращ и конкурентен единен европейски енергиен пазар. От 1 юли 2007 г. енергийният пазар в страната ще бъде либерализиран де юре, тъй като Европейската комисия е заявила набор от мерки, които трябва да бъдат изпълнени от правителството до края на годината. Но за да бъде постигната либерализация на пазара де факто е необходимо държавата да се отдръпне от вмешателството на пазара и да освободи сектора от държавните интервенции и “стратегически” намеси. Но вместо това сигналите, които получаваме от енергийното министерство, говорят за съвсем друго – управляващите търсят начини да запазят влиянието на държавата върху сектора.

Едно от задълженията на България като бъдещ член на ЕС е да преструктурира държавните монополисти НЕК и Булгаргаз и да отдели в отделни юридически лица дейностите по производство, пренос, доставка, разпределение и търговия на електроенергия и природен газ. Водещият мотив за това разделяне (unbundling) на операциите в самостоятелни структури е създаване на конкуренция, разгръщане на пазарните сили в сектора на енергетиката и поставяне на основите за ефективно функциониране на единен европейски пазар. Следователно, идеите на министър Овчаров за последваща консолидация на дружествата, която е дирижирана от държавата, противоречи на основните постулати, залегнали в модела на Европейската комисия за либерализиране на сектора.

Министър Овчаров обосновава предложението си с довода, че обединяването на компаниите така или иначе се случва в повечето страни и като пример дава развитието на пазара във Франция и Испания. Но трябва ли точно тези две страни да бъдат модел на подражание? Именно Франция и Испания в средата на годината отказаха да допуснат на пазара си чуждестранни играчи, като се противопоставиха на стратегически сделки с техни ключови ютилити компании, което е в противоречие със заявените цели на Европейската комисия за разгръщане на конкуренцията и отваряне на пазарите. Енергийният пазар във Франция е доминиран все още от държавни монополи и според външни оценки е неконкурентен и затворен до голяма степен.

Действително се забелязва тенденция в областта на ютилити сектора към конвергенция и обединяване на операторите, които предоставят различни услуги и създаване на мултиютилити компании. Но тук става въпрос не за увеличаване на пазарната сила на компаниите и отстояване на стратегически, политически или национални интереси, а за стратегическо управление на активите и търсене на начини за увеличаване на ефективността в сектора. Държавата, за разлика от свободния пазар с наличието на конкурентен натиск, не може да прецени точния баланс и степента на консолидация на компаниите.

Ако се върнем само няколко месеца назад и проследим хронологията на сделките в енергийния сектор в страната, ще стигнем до становището на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), която през месец юли миналата година забрани на руската компания РАО да придобие ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе, поради опасността от концентриране на твърде голям пазарен дял в една компания. На фона на това решение, предложението на министъра за създаване на мегакомпания изглежда нелогично и противоречащо на политиката на антимонополния регулатор, което говори за липсата на прозрачни и консистентни принципи и правила, по които да се води държавната политика в енергийната област.



Ефектите от дирижираната консолидация и изкуственото създаване на мегахолдинг, в който се централизира голям дял от целия енергиен пазар, са следните:

  • Увеличаване на уязвимостта на енергийния сектор от политически и икономически интереси. Създават се предпоставки за корупция и злоупотреба с правомощия и власт от струпването на голям брой потенциални интереси;

  • Ограничаване на конкуренцията в сектора per se, което означава намаляване на ефективността при управление на ресурсите. Алтернативните производители на електроенергия като ТЕЦ и АЕЦ трябва да се конкурират по между си, а не да се обединяват в един холдинг, което крие опасност от крос-субсидиране на дейностите им.

  • Необходимостта от допълнително регулиране, създаване на бюрократични структури, които ще се намесват на пазара, ще “преценяват” кои цени са “справедливи”, ще изискват да не се злоупотребява с монополно състояние. Прекаленото вмешателство и свръхрегулациите, макар и на приватизиран пазар, често създават повече проблеми пред пазара, тъй като не позволяват на пазарните сили да действат свободно и да коригират поведението на предприемачите по начин, който отговаря на търсенето и предлагането и на тенденциите на пазара.


Какво трябва да се направи?

Правилният подход е първо да се разделят дейностите по веригата в самостоятелни юридически компании и после да се приватизират. Положителното в думите на министър Овчаров е изказаната готовност да се продадат акции на бъдещия холдинг през борсата, което значи НЕК и Булгаргаз да се извадят от забранителния списък за приватизация и да се раздържавят. Но за да има това действително позитивен ефект върху пазара и потребителите е необходимо компаниите да бъдат напълно приватизирани и държавата да не запази мажоритарен пакет от акции или дялове, а да се отдръпне от управлението на собствеността и съставянето на бизнес стратегии за функциониране на дружествата.




По-високи глоби за нарушения по пътищата


Димитър Чобанов
През седмицата стана ясно, че правителството е гласувало промени в Закона за движение по пътищата, според които глобите за нарушения ще нараснат значително. Целта на подобни мерки е да се ограничи броят на пътнотранспортните произшествия и на отрицателните последици от тях. Те могат да се изразяват в загуба на човешки живот, тежки увреждания на здравето, инвалидност, унищожено имущество и т.н. Следователно предотвратяването на тези инциденти би било полезно за отделните хора и за обществото като цяло, но остава да се намери решение на проблема как да се направи това по най-ефективния начин.

Изглежда членовете на правителството са се насочили към варианта с повишаването на глобите при извършване на нарушения, което би трябвало да окаже дисциплиниращ ефект най-вече върху шофьорите, тъй като тези глоби са насочени основно към тях. Това е логично предвид статистическите показатели - според данните на КАТ за транспортните произшествия в София през 2005 г. над 97% от тях са предизвикани от нарушения на водача, при което са причинени над 82% от смъртните случаи. Освен това (според същите данни) техническите неизправности и недостатъците на пътищата са причина за по-малко от 0.4% от произшествията и не са довели до човешки жертви. Ако се допусне, че тези данни са коректни, това означава, че единствено чисто човешкият фактор е първостепенната причина за пътните инциденти и е естествено да се правят опити за въздействие именно върху него.

По-високите глоби биха могли да подействат в положителна посока, тъй като паричните стимули или наказания безспорно са едни от най-важните за хората. По-голямата глоба би трябвало да накара шофьорите да се замислят дали да нарушат някое от правилата за движение, тъй като икономическите последици за тях биха могли да бъдат сериозни.

Извършването на нарушение и наказанието за него са две отделни неща и връзката между тях би трябвало да се осъществява с участието на държавните органи, които са определени да контролират спазването на правилата за движение. При извършването на своята дейност те имат различни инструменти за въздействие освен налагането на парични глоби. Такива са отнемането на точки, на свидетелството за управление, спиране от движение на моторно превозно средство и др. При констатирането на нарушенията обаче, съществено влияние оказва субективният фактор. До голяма степен от служителите на КАТ са тези, които решават дали дадено действие е нарушение или не, особено когато липсват други свидетели освен водача. В подобни ситуации и за двете страни възникват стимули за избягване на наказанието. Тези стимули стават по-големи, когато размерът на паричното наказание се увеличава. Тоест мерките, предвидени в законопроекта, допълнително ще насърчат корупцията сред служителите на КАТ. Вероятните ефекти ще се изразяват или в по-голям размер на подкупите, или поне в нарастване на броя им. Следователно желаният ефект може да не бъде постигнат или размерът му да бъде значително по-малък от очаквания.

Следователно основният проблем не се отнася толкова до размера на наказанията, колкото до действителното им изпълнение. За тази цел е необходимо да се ограничи възможността за субективно въздействие върху този процес. Развитието на техниката позволява използването на съвременни средства за наблюдение и записване на евентуалните нарушения с точна информация за датата, часа и регистрационния номер на превозното средство, които да са задължителни за всички служители на КАТ при тяхната работа. След като нарушението е надлежно документирано получените доказателства могат да се използват и за налагането на съответното наказание. В това отношение би спомогнало и наличието на национална база от данни с нарушенията на всички водачи. Разбира се, предприемането на тези мерки също не би било достатъчно за премахването на корупцията в системата, но значително би ограничило възможностите за реализирането и.

Като цяло повишението на глобите няма да допринесе съществено за подобряване на ситуацията по пътищата в страната. То ще увеличи стимулите за предлагане и искане на подкупи, но няма да повлияе на решенията на шофьорите или пешеходците дали да нарушат правилата за движение. Промените трябва да бъдат насочени към повишаване на ефективността при прилагане на закона, които действително биха имали положителен резултат.



Брой на загиналите и ранените лица при пътнотранспортни произшествия в страната





1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Загинали

1014

915

1009

1047

1012

1011

959

960

943

957

Ранени

7325

7007

7980

9045

8030

7990

8099

8488

9308

10112

Източник: Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата










Едмунд Фелпс – нобеловият лауреат по икономика за 2006 г.2
Тази година Нобеловата награда по икономика е присъдена на американския икономист Едмунд Фелпс. През 1959 г. той защитава докторска дисертация в университета Йеил, от 1982 г. е професор по политическа икономика в Колумбийския университет в Ню Йорк и по настоящем е и директор на Колумбийския център по капитализъм и общество.

Фелпс печели наградата най-вече поради приноса си при изясняване на връзката между инфлация и безработица. Действително Фелпс има постижения в тази област и допринася за по-доброто разбиране на икономическите феномени. Той се противопоставя решително на утвърдения модел в края на 60-те години на миналия век за наличие на отрицателна корелация между инфлация и безработица, но не изоставя икономическата методология, чрез която е изведена теорията, а прави само няколко промени и допълнения в теоретичната постановка. В крайна сметка не успява да направи точно това, за което получава световно признание: да идентифицира истинските причини за появата на феномена стагфлация.

В икономическата литература стагфлацията е феномен, при който едновременно се забелязва ръст в цените и спад на реалната икономическата активност. В САЩ периодите, които се характеризират със стагфлация, са 1973-74 г. и 1979-80 г. Според широко разпространената теория спад в икономическата активност и увеличаване на безработицата трябва да бъде съпътствано от намаление на темпа на инфлация, а не от неговото увеличение. По-голямата част от икономистите единодушно приемат твърдението, че съществува отрицателна корелация между инфлация и безработица (което се изобразява чрез така наречената крива на Филипс). Това означава, че колкото по-ниска е безработицата, толкова по-висока е инфлацията и обратното. Ето защо наблюдаваните макроикономически индикатори през 70-те години озадачават голяма част от икономистите, последователи на традиционните икономически теории. Теорията на Едмунд Фелпс (заедно с Милтън Фридман) от края на 60-те години добива все по-голяма популярност и идва на дневен ред сред икономическите кръгове. Професор Фелпс поставя под съмнение популярното виждане, че съществува дългосрочен избор между инфлация и безработица. Според теорията на Фелпс провежданата активна парична политика от централната банка създава предпоставките и условията за намалена икономическа активност и появата на висок темп на инфлация.

Как Фелпс обяснява наличието на стагфлация?

Тук ще дадем опростена рамка на теорията на Фелпс относно зависимостта инфлация-безработица, която развива в научните си разработки.

Нека стартираме от ситуация, при която има равенство между настоящия и очаквания темп на инфлация и централната банка решава да засили икономическия растеж, като увеличи паричното предлагане в икономиката. В резултат на това, новата парична маса влиза в икономиката и всеки човек вече разполага с по-голямо количество пари и се възприема като по-богат. Това от своя страна увеличава търсенето на стоки и услуги, което прераства в по-голям обем на производството и засилено търсене на работна ръка. Резултатът е намаление на безработицата под равновесното ниво, което се нарича естествено ниво на безработица.

Според Фелпс обаче, ускореното търсене и последващото увеличаване на произведения съвкупен продукт в икономиката имат временен характер. Безработицата пада под естественото си ниво, което създава натиск за увеличение на заплатите, а от там и върху общото ниво на инфлация. Tогава индивидите започват да осъзнават, че паричната политика е била проинфлационна и по-голямото количество пари не им носи увеличение на покупателната способност. Очакванията им се насочват към нарастване на цените. В резултат на това общото търсене на стоки и услуги отслабва, производството намалява, а безработицата се увеличава – налице е икономически спад и рецесия.

Така, според настоящата теория, централната банка може да дирижира увеличение на икономическата активност само, когато увеличението в предлагането на пари е неочаквано. В момента, в който хората разберат, че има инжекция на пари в икономиката и оценят последиците от това, те нагаждат поведението си според тези обстоятелства и икономическият подем изчезва.

Следователно, за да преодолее това “препятствие” и за да увеличи икономическия растеж, централната банка трябва да изненада икономическите агенти чрез дори по-висок темп на растеж на паричната маса. Но след известен период от време хората ще разберат за изкуственото увеличение и инфлацията ще нарастне дори повече. От това можем да заключим, че чрез неристриктивна парична политика централната банка не може да създаде устойчив и дългосрочен икономически растеж, а положителните макроикономически ефекти се забелязват само в краткосрочен план.



Могат ли парите да създадат икономически растеж?

Видяхме как според теорията на Фелпс неристриктивната парична политика може да създаде икономически растеж само в краткосрочен план, но не и в дългосрочен. В този смисъл Фелпс приема идеите на традиционалистите икономисти, че за дадено ниво на цените, увеличение на паричната маса води до увеличение на покупателната способност на парите, което впоследствие увеличава съвкупното търсене за стоки и услуги. Търсенето създава предлагане и по този начин парите стават агент на икономическия растеж.



Има няколко проблема с цялата тази теория:

  • Винаги когато се инжектират пари в икономиката, има някой, който получава парите първи и друг, който ги получава последен. Накратко, парите се движат от един човек на друг и от един пазар в друг.

  • Най-облагодетелствани от увеличението са първите реципиенти на “новите” пари. С повече пари на разположение (ако предположим, че търсенето на пари остава непроменено) и при дадено количество стоки и услуги, те могат да заделят за себе си по-голяма част от наличните стоки отколкото без увеличение на паричното предлагане. Това означава, че по-малко стоки сега са на разположение на хората, които все още не са получили новите пари, т.е. на по-късните реципиенти на пари. При такива обстоятелства ефективното търсене на последните трябва да намалее, тъй като вече са налични по-малко стоки. На пазара търсенето намалява чрез увеличение на цените, което води до намаление на покупателната способност на последните реципиенти. От друга страна, дори ако увеличението на парите е пропорционално разпределено сред икономическите агенти, тяхната ответната реакция няма да бъде идентична. Следователно печелят най-много тези, които ще изхарчат новите пари първи за сметка на тези, които последни ще се възползват от паричните средства.

Следователно увеличение в паричното предлагане не може да доведе до ефективно увеличаване на търсенето на стоки и услуги независимо от условията и очакванията на хората. Само при увеличение на произведените стоки и услуги може да бъде увеличено ефективното търсене и да се постигне по-бърз икономически растеж.

Увеличението на паричното предлагане отслабва икономическия растеж

Противоположно на теорията на Фелпс, парите не водят до реален икономически растеж дори и в краткосрочен план. Това заключение е валидно винаги и по всяко време и не зависи от това дали ръстът на паричното предлагане е очакван или неочакван. Например, ако централната банка увеличи паричното предлагане с 10% и го направи достояние на обществото, според теорията на Фелпс това няма да се отрази по никакъв начин на икономиката, защото икономическите агенти ще реагират своевременно и ще намалят търсенето на пари, тъй като очакват по-висока инфлация в бъдеще. Така те ще увеличат реалното търсене на стоки и услуги и цените ще се повишат в съответствие с техните очаквания.

Когато парите са създадени “от въздуха” и се вливат в икономиката, това подтиква размяната на нищо за нещо. Това на практика означава, че средствата се прехвърлят от реално богатите към получателите на новите пари. В този процес реалните създатели на богатство остават с по-малко ресурси на разположение, поради намаляване на покупателната способност на парите, което впоследствие отслабва способността на предприемачите да генерират икономически растеж.

Каква е причината за наличието на стагфлация?

Увеличение на паричното предлагане, съпътствано с намаление на темпа на произвежданите стоки и услуги, предизвиква общо покачване на цените. Именно това е стагфлацията – ръст в ценовото равнище и намаление на реалната икономическа активност.

Фактът, че увеличаване на паричното предлагане не винаги води до появата на стагфлация не оборва теорията, че изкуственото вливане на пари в икономиката води до по-високо ниво на цените и по-нисък реален икономически растеж в сравнение със ситуацията, при която централната банка не увеличава изкуствено паричната маса в икономиката. Именно до тези заключения стига един от най-изтъкнатите последователи на австрийската икономическа школа Лудвиг фон Мизес в книгата си “Причините за икономическата криза” още през 1931 г.











Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Методи В. Методиев
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Методи В. Методиев 02/952 62 66, 952 35 03; metodi@ime.bg



1 Директива 2003/54/ЕО и директива 2003/55/ЕО

2 Статията е писана по материал на Frank Shostak, публикуван на сайта на института Лудвиг фон Мизес. Можете да прочетете целия оригинален текст на адрес: http://www.mises.org/story/2351

Преглед на стопанската политика Стр.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница