Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

1.1 Значение на термина

А. Принципът да не се вреди другиму – той действа наред със специалните средства за защита на различните права и блага, уредени от отделните отрасли.

Б. Като институт непозволеното увреждане представлява система от норми, уреждащи поправянето на вреди извън правилата на договорите. Общите правила са в 45-54 ЗЗД.

В. Като ЮФ – непозволеното увреждане представлява неправомерен юридически факт/фактически състав, от който възниква облигационно отношение, по силата на което определено лице се задължава да поправи противоправно причинена на другата страна по отношението вреда.

1.2 Характеристика на отговорността

А. Същността на отговорността се състои в санкцията за незаконосъобразното развитие на отношенията – настъпват императивно уредени в закона правни последици, състоящи се в задължаване на отговорното лице. Предварително освобождаване е невъзможно. Отговорността е имуществена.

Б. Функции – обезщетителна и превантивно-възпитателна.

В. Реализацията на отговорността се извършва в рамките на едностранно облигационно отношение, чрез което се осъществява поправянето на вредата, страни по което са увреденото лице (като кредитор) и деликвентът (длъжник) или трето лице, което носи отговорността. Регресната отговорност може да се ограничи в специален закон, на кредитора се дължи пълно поправяне на вредата.

2.Обективно основание на отговорността

Обективното основание на отговорността включва вреда (винаги необходима), деяние (освен по 50 ЗЗД), противоправност (противоречие с общата императивна забрана на 45 ЗЗД), причинна връзка (може да е усложнена). Деянието може и да не е противоправно (напр. при крайна необходимост), но вредата – винаги.

3. Принцип на генералния деликт

Формулиран в общото правило на 45 ЗЗД. Забраната има гражданскоправен характер. Тя е универсална – задължение на всички към всички и по отношение на всички ценности (права, блага, интереси).

4. Специални състави на непозволено увреждане

• Отговорност за вреди, причинени от друг – 47-49 ЗЗД

• Отговорност за вреди, причинени от вещи и животни – 50 ЗЗД

• Отговорност за вреди, причинени при нарушаване на облигационното отношение от трето лице – 21/2 ЗЗД

• Преддоговорна отговорност – 12 ЗЗД

• Отговорност за вреди, причинени от незаконни актове и действия на държавни органи – ЗОДОВ

• Отговорност на работодателя и на работника за вреди, причинени на другата страна по трудово правоотношение – по КТ

• Отговорност за вреди, причинени от замърсяване или увреждане на околната среда

• Отговорност на производителя за вреди от дефект на стоки

1.Система – казуистична – римското право познава 4 вида деликти.

2.Система на генералния деликт – това е системата на българското облигационно право.Общия състав – чл.45 ЗЗД.Допълващи състави – чл.47 – 50 ЗЗД.

3.Система на специалните деликти.

Система на генералния деликт – отговорност за собствено поведение – чл.45 ЗЗД.

Чл.47,48,49 ЗЗД – отговорност за вреди причинени от чуждо поведение.

Чл.50 ЗЗД – отговорност за вреди произлезли от вещи.

Отговорност за вреди , причинени от другиго.

Правната уредба се съдържа в чл.47 – 49 ЗЗД.

Чл.47.Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

48.Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права,отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.

Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

49.Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

1.Родители – трябва да има правоотношение родител – дете.Родителя не трябва да е лишен от родителски права , а когато има съдебно определен ред за упражняване на родителските права – правата трябва да са му дадени на него.Детето трябва да живее със съответния родител.При наличието на тези предпоставки , родителя носи отговорност за вреди причинени от непозволено увреждане.

2.Настойници – детето трябва да живее при настойника.Настойника може да е определен от закона.Такъв настойник не носи отговорност по чл.48.- напр. медицински настойник в заведение за деца без родители.

Отговорността по чл.48 е виновна.Вината се презумира.За да се освободи от отговорност родителите и настойниците трябва да докажат , че не са могли да предотвратят вредите.

1.елементите на юр.състав по чл.45 + ;

2.непозволеното увреждане да е извършено при или по повод възложена работа.

Възлагане на работа – 2 схващания за определение:

1.чисто фактическо състояние;

2.правно явление /прието в съдебната практика/. Възлагането е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което изпълнението е подчинено на възложителя.Работодателя по силата на чл.49 ЗЗД носи отговорност.Следователно няма възлагане когато липсва правна връзка.Няма възлагане , когато няма отношения на зависимост /както при договора за изработка, договора за поръчка /.

Деликтът трябва да е осъществен при или по повод някаква работа , т.е. да има връзка изразяваща се в това , че деликтът или е осъществен или при по подготвителни действия , или при действия на приключване на работа или по време на работа.

Когато една вещ се използва правомерно и въпреки това тя причинява вреди за едно лице. Т.е. липсва противоправност , следователно липсва и вина.За вредите в този случай отговаря собственика или упражняващия надзор.

1.когато увредения се е самоувредил ;

2.когато вещта е послужила за деликт по чл.45 ЗЗД;

3.когато вредите са резултат от непреодолима сила.

Следователно по чл.50 се отговоря основно за случайно събитие.

Отговорност на държавата за вреди – такава отговорност се носи само по ЗОДВПГ.

Чл.7 К.- държавата отговаря за вреди , причинени от нейни органи и служители.По реда на ЗОДВПГ държавата не отговаря за вреди , причинени на юр.лица. ЗОДВПГ установява 2 гр. фактически състави :

1.отговорност за вреди , причинени от нищожни административни актове;

2. отговорност за вреди , причинени от отменени ад.актове;

3. отговорност за вреди , причинени от незаконосъобразни действия на административния орган.

1 и 3 се установяват в съдебно производство.

ІІ.Свързани с правозащитните и органи в сферата на наказателното правосъдие и административното правосъдие – 6 състава:

1.налагане на мярка за неотклонение , задържане под стража , която е в последствие отменена като незаконосъобразна;

2.когато срещу лицето е повдигнато обвинение за извършено престъпление , а наказателното производство е прекратено или лицето е оправдано;

3.когато лицето е осъдено по НК или му е наложено административно наказание и те в последствие са били отменени като незаконосъобразни;

4.когато на лице е наложена принудителна административна мярка , която в последствие е отменена като незаконосъобразна;

5.налагане на принудителни медицински мерки и те в последствие са били отменени като незаконосъобразни;

6.когато едно лице е осъдено с наказание по НК или на административно наказание и е изтърпяло повече от наложеното му наказание.

При тези състави държавата носи отговорност /деликтна е/ за причинени вреди.На обезщетение подлежат и имуществени и неимуществени вреди.При компенсацията на вини – чл.51(2) ЗЗД – е без значение дали увредения има вина или не.

Чл.51.Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато държавата плати обезщетение, тя има регресно вземане.За вреди причинени от административната дейност – държавата при всички случаи има регрес срещу нейния служител, причинил вредите. При вреди причинени от правозащитната дейност – държавата има регрес винаги в пълен размер срещу лицето – неин служител, причинило вредите.

Правната уредба се съдържа в чл.55 – 59 ЗЗД.

Чл.55.Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

56.Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора , освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.В последния случай този, който е изпълнил задължението , встъпва в правата на кредитора.

57.Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателятя е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

58.Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.

59.Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание (моя бел. ОБЩ СЪСТАВ) за сметка на другиго , дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Правото не бе следвало да допуска неоснователна обогатяване.

Източника на неоснователното обогатяване представлява два фактически състава , които дават възможност за премахване на неоснователното обогатяване , когато няма друга юридическа възможност това да стане.

Чл.55-58 – специален състав – сложни юр.факти

Чл.59 – общ състав - сложни юр.факти.

Различават се по елементите си , но изпълняват еднакви функции.

Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник.Общия елемент между специалния и общия състав – е липсата на основание.Основание по смисъла на чл.55 – 59 е:

правоотношение , така че липсата на основание , е липса на правоотношение , което да оправдава разместването на имуществените блага.Това е схващането което се основава на съдебната практика;

основанието е юр.факт , който да оправдава разместването на блага , следователно липсата на основание е липса на такъв юр.факт.

За да е допустимо разместването на блага , трябва да предпоставя наличието на правоотношение. Правоотношението възниква от юр.факт.

Специални състави на неоснователно обогатяване.

Правната уредба се съдържа в чл.55 – 58 ЗЗД.

Чл.55.Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

56.Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора , освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

57.Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателятя е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

58.Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.

Чл.55 визира 3 фактически състава с по 2 елемента за всеки от тях – даването , респективно получаването на имуществено благо и липсата на основание.Даването представлява чисто фактическо разместване на блага.Получаването – също.Липсата на основание може да се предяви по 3 различни начина:

1.Даване на нещо при наличието на липса на основание – напр. изпълнение по нищожна сделка , по вече развален договор , по нищожен административен акт.

2.При отпаднало основание – в момента на даване юр. факти и правоотношението са съществували.Но в последствие те са отпаднали и то с обратна сила.Напр. престация по договор , който в последствие бива развален – основанието изчезва.

3.разваляне с оглед на т.нар. неосъществено основание.Тук правоотношението възниква при фактически състав.Даването става, преди да се осъществи целия състав.Напр. при сделки с отлагателно условие.Престирано е след сделката , но преди сбъдването на условието.Ако условието не се сбъдне – даденото се оказва без основание.

Когато , въпреки че се е осъществил специалния състав по чл.55 не възниква неоснователно обогатяване / т.нар.съзнателно изпълнение на нравствен дълг / , нравственото задължение се превръща в естествено задължение.Не се изисква връщане на даденото.Напр. при отношенията родител – деца.След навършване на 18 год.повечето родители продължават да си гледат децата , въпреки , че те са пълнолетни.

Чл.56 ЗЗД – погрешно изпълнение на чужд дълг.Напр.едно лице дава на кредитора , като грешно си е мислело , че е длъжник.

Чл.57 ЗЗД – какво се връща ако неоснователното обогатяване е вещ – връща се равностойността. Ако вещта е прехвърлена след като лицето е знаело , че трябва да я върне – дължи нейната действителна равностойност.

Чл.58 ЗЗД – връщане от недееспособен – ако даденото е получено лично от недееспособния , той дължи връщане само на това , което е отишло в негова полза.Лицето трябва да е недееспособно към:

1.Момента на получаване на благото;

2. Момента на искане на връщането;

3.И към двата момента.

Чл.59 ЗЗД съдържа 5 елемента на фактическия състав – чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил(1) без основание (4) за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият(2) може да се защити.

Елементите на фактическия състав са :

1.Обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:

- позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му;

- негативно – при т.нар. спестени разходи.Имуществото на пръв поглед не се увеличава.Избягва се намаляване на имуществото от това , че не то а друго лице прави разходи.

2.Обедняване – необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице.

3.Връзка между 1 и 2.Това не е причинна връзка.

4.Липса на основание.

5.Субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

Правни последици – при наличието на тези 5 елемента между двете лица възниква едностранно облигационно отношение , което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми.Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично.Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.
11. Множество кредитори и длъжници: а) разделност на дълговете; б) солидарност -  същност и видове; в) неделимост на задълженията
Възможно е да има множество субекти: няколко кредитора и няколко длъжника.Правния режим за съотношението включва:

1.разделеност;

2.солидарност;

3.неделимост.

При множество субекти облигационното отношение се разделя на отделни облигационни връзки , но те са свързани по някакъв начин.Това е характерно за солидарността и неделимостта. Има особени правила, те представляват уредба на отклоненията от общия режим.

При множество длъжници или кредитори, облигационното отношение се разделя между участващите. Колкото са длъжниците или кредиторите, толкова отделни облигационни отношения са налице. Всяко взимане и задължение има собствена съдба. Кредиторът може да изисква само онова, на което е кредитор. Длъжникът е в забава само по отношение на този кредитор, който го е поставил в това положение, и обратното - поставянето в забава на един длъжник не поставя останалите в забава. Погасяването по давност на вземането на един кредитор не погасява останалите.

СОЛИДАРНОСТТА бива два вида:

1.Активна – има повече от един кредитор и само един длъжник;

2.Пасивна – има повече от един длъжник и само един кредитор.

Активна – при множеството кредитори солидарността обезпечава на всеки един от тях възможността да получи сам всичко , което се дължи. Активната солидарност е между кредитори. Всеки един от няколкото кредитора има право да иска изпълнение на целия дълг.Длъжникът се освобождава след като престира всичко дължимо дори само на един от солидарните кредитори.За активната солидарност няма изрична правна уредба , т.е. тя бива само договорна.До нея се стига по изрична уговорка в договора.

Пасивна солидарност – уредена е в чл.121 – 127 ЗЗД - 121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.

Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.

124. Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.

Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.

Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.

125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.

Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.

126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.

Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.

В случай че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

За пасивната солидарност е характерно , че има един кредитор и два или повече длъжници.Облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин , че когато единия от тези солидарни длъжници изпълни се погасяват и задълженията на всички останали , т.е. има единна престация.Особености на правния режим – юр.факти , които настъпват могат да засегнат и лица измежду солидарните длъжници.