Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години


  Престъпления против собствеността - видове и отграничения



страница3/34
Дата28.10.2017
Размер5.76 Mb.
#33380
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34

13.  Престъпления против собствеността - видове и отграничения.
Кражба на чуждо имущество.Състави.

Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления. Тя спада към престъпленията против собствеността, защото засяга имуществени права.

Основния състав на престъплението кражба е посочен в чл.194,ал.1НК:" Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години."

Както се вижда, изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго и то без негово съгласие. Субектът е общ-може да е всеки. Тъй като има цел-"с намерение противозаконно да я присвои", престъплението се извършва само при пряк умисъл. Кражби има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба(чл.194,ал.3НК).



Квалифицираните състави на кражбата се съдържат в чл.195 и чл.196 НК.

Според чл.195НК по-тежко наказуема е кражбата:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот(взломна кражба);

4. ако за извършването на кражбата е използувана моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

9. ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

10.За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това наказание се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".



Приготовлението към кражба се наказва в случаите, когато кражбата е взломна или използувано моторно превозно средство, техническо средство или е извършена по специален начин.

По-тежко наказуеми са и случаите на кражба,к оято представлява опасен рецидив и кражба в особено големи размери, която представлява особено тежък случай.

Според чл.197,ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена наказанието се намалява.
Грабеж на чужди вещи.Отношение към кражбата и изнудването.Състави.

Грабежът е съставно престъпление,защото се състои от две деяния,които поотделно са престъпления-принуда и кражба. Грабежът също влиза в престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права. Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване(чл.198,ал.1 НК). Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице(чл.198,ал.2). При това престъпление субектът е общ("който"). Извършва се само при пряк умисъл.

Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на място на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ-грабежоподобна кражба. Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл.199НК.Това са:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или средна телесна повреда;

4. представлява опасен рецидив;

5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи:

1. придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен.



Приготовлението към грабеж също е наказуемо.


14.  Длъжностно присвояване и обсебване - обща характеристика, състави.
Длъжностно присвояване

Основния състав се съдържа в чл.201НК: "Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване...". Тук субектът е специален-длъжностно лице. Престъплението се извършва при пряк умисъл. Състава прилича на обсебването, но разликата е в това,че тук вещите са връчени на субекта, защото притежава специалното качество на длъжностно лице. В чл.202 и 203 са посочени квалифицираните състави на длъжностното присвояване:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако е в големи размери;

4. ако представлява опасен рецидив;

5. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

6. особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

В чл.204 се съдържа привилегированият състав-в маловажни случаи.

В чл.205 е предвидена стимулираща норма:ако присвоените пари, вещи или ценостти бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, се налага по-леко наказание.

В чл.207 и 208 са обявени за наказуеми:намирането на чужда движима вещ и в продължение на една седмица несъобщаването за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил,противозаконното присвояване на чужда движима вещ,попаднала у субекта случайно или по погрешка,откриване на съкровище и несъобщаване за него на властта в срок от две седмици.

Обсебване(чл.206НК)

Изпълнителното деяние е противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която субектът владее или пази. Самото присвояване е налице,когато субектът се отрече,че вещта му е поверена от друго лице или когато се разпореди с нея.Субектът е общ и пресъплението се извършва при пряк умисъл.Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

Предвидени са квалифицирани случаи:ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд се налага по-леко наказание-стимулираща норма.




15.  Измама, документна измама - състави, отграничения. Вещно укривателство.
Измама

Основния състав:Чл.209." Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама.."

Изпълнителното деяние се извършва в следните форми:

1.възбуждане на заблуждение;

2.поддържане на заблуждение;

3.използване на заблуждение,неопитност или неосведоменост на някого.

Субектът е общ.Престъплението се извършва само пряк умисъл. В маловажни случаи се наказва по-леко.

Квалифицирани състави-чл.210 и 211:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. ако причинената вреда е в големи размери;

6. представлява опасен рецидив.


Документна измама(чл.212НК)

Изпълнителното деяние се осъществява при две форми:

1.съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ,с който се дава възможност на друго физическо лице да получи без правно основание движимо или недвижимо имущество;

2.чрез използване на такъв документ,получаване без правно основание на такова имущество.

Субектът е общ и деянието се извършва само при пряк умисъл.Квалифициращи състави са:

1. когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава;

2.ако имуществото е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив;

3.за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.



Компютърна измама

"Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама..."

Субектът е общ и престъплението се извършва само при пряк умисъл.

Друга хипотеза на компютърните измами е:"който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва."

В чл.212б се прдвижда стимулираща норма в случай,че полученото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Вещно укривателство

Чл.215 НК:" Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва..."

Субектът е общ и деянието се извършва само при пряк умисъл.Квалифицирани състави са,ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.


16.  Общи престъпления по служба - нарушаване на служебните задължения, използуване на служебното положение, други състави.
Това са същински длъжностни престъпления, защото при тях е характерно, че още в основния състав е налице изискване субектът да е длъжностно лице. Наред с това те са общи длъжностни престъпления – груповият обект на посегателство са обществените отношения, произтичащи от службата на лицето, без да е необходимо да се засягат и други обекти.
нарушаване на служебните задължения

Чл. 282 – често се използва при липса за какво да се хванем.

Ал. 1основен състав - Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Предвидени са четири форми на изпълнителното деяние:

нарушаване или неизпълнение на служебните задължения – активна и пасивна форма на накърняване на служебните задължения;

превишаване на власт или права. Тук е характерно, че субектът на престъплението излиза извън своята компетентност. Превишаването може да се изрази в три типа поведение.

Когато се навлиза в правомощията на по-горестоящ орган или длъжностно лице;

Навлиза се в правомощия или функции на длъжностно лице по хоризонтала;

Решението трябва да се вземе от колективен орган, а то се взима еднолично.

Характерен е резултатът – настъпват немаловажни последици. Това са общественоопасни последици от типа на застрашаващите. Говори се за вредни последици, а не за вреди. Следователно те могат да са от парично или непарично естество. Изисква се те да са немаловажни, което предполага и оценка на възможността да настъпят.

От субективна страна е налице пряк умисъл и цел, която е дадена в три варианта:

→ Когато деецът цели да набави облага за себе си;

→ Когато деецът цели да набави облага за другиго;

→ Когато деецът цели да причини другиму вреда – има се предвид такава от имуществен или неимуществен характер. Под другиго и другиму се разбира ЮЛ или ФЛ. Под вреда – от имуществен характер (но нещо не се връзва с предишното изречение).



използуване на служебното положение

Чл. 283 – основен състав - Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Изпълнителното деяние се изразява в използване на служебното положение.

От субективна страна имаме пряк умисъл и цел – да се набави за себе си или за другиго противозаконна облага.

Житейски казано става дума за експлоатирането на длъжностното качество на дееца без да е свързано с активно или пасивно поведение. Служебното качество се експлоатира в една извънслужебна дейност и това е разликата с подкупа (май?).


Чл. 283 – основен състав – пример за причастност – допустителство по служба - Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

За да се осъществи това престъпление е необходимо да има друго престъпление, извършено от друго лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в допускане подчинено на дееца лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата. Това е бездействие. Между субекта на престъплението и този, който допуска извършването на престъплението има връзка на служебна зависимост.

Дали това престъпление е умишлено или може да е и по непредпазливост? – Може да се отговаря и за извършване по непредпазливост. Ако е умишлено, защо допустителят не отговаря за съучастие? – Длъжностното лице действа с умисъл, но бездейства, а помагачеството е активно.

От субективна страна допустителят действа умишлено.




17.  Престъпления против правосъдието - набедяване, лъжесвидетелство, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието.
Обединяват се длъжностни и недъжностни престъпления против правосъдието. Основен критерий за разделянето тук е необходимостта от обща НП-защита на функциите на органите на съдебната власт. В практиката най-голямо значение имат недлъжностните престъпления – набедяването по чл. 286, лъжесвидетелстването по чл. 290 – 293 и личното укривателство по чл. 294.
Чл. 286 – Набедяване

Ал. 1 – основен състав - Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

От обективна страна има две форми на изпълнение на деянието: 1. Набедяване на друго лице в престъпление; 2. Представяне на неистински доказателства срещу друго лице. Съществен признак е фактът, че която и да е от формите, тя трябва да се осъществи пред надлежен орган на властта. Има се предвид всеки, който може да възбужда или осъществява наказателно преследване.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Това изрично е подчертано за първата форма на деянието – „знае”. Разграничителният критерий с клеветата е именно, че набедяването се прави пред надлежен орган.

Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Лъжесвидетелстване

Чл. 290

Ал. 1 – основен състав - Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

Субектът тук е особен – само такива лица, които имат качеството на свидетел по смисъла на наказателно-процесуалното право.

От обективна страна има две форми на изпълнителното деяние: 1. Потвърждаване на неистина (активно); 2. Затаяване на истина – знае фактите, но ги премълчава (пасивно).

Отново е налице специфичното условие това да е направено пред надлежен орган на властта. Няма значение формата на свидетелстване – устно или писмено.

От субективна страна е налице умисъл, а дали е пряк или евентуален – в закона е казано „съзнателно”.

Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Субектът също е особен – преводач или тълковник.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даване на неверен превод или тълкуване. Отново е налице условието това да стане пред надлежен орган на властта.

От субективна страна е налице умисъл.


Чл. 291

Ал. 1 – основен състав - Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7.

Особеността на субекта произтича от това, че той е вещо лице.

Изпълнителното деяние се изразява в даване на неверно заключение. Останалото е като при предходните състави. За отбелязване е, че само при този вариант законът предвижда допълнителен основен вариант – ал. 2 - Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7. Това е така заради завишените изисквания към вещите лица.
Чл. 290а – основен състав - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Формите на изпълнителното деяние са ограничени само до варианта, когато това става в писмена декларация, представена пред съд. За разлика от другите случаи тук няма изискване за особеност на субекта – имат се предвид хипотези, при които определено лице, преди да бъде конституирано в процеса, подава декларация с цел по-късно да може да се ползва от нея. Следователно тук качеството на дееца не е от значение.

От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 293

Ал. 1субсидиарен състав - Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Този член е важен при идеалната съвкупност Той регламентира неуспялото подбудителство към лъжесвидетелстване. Такова е налице тогава, когато са осъществени първият и вторият или само един от тях, но не и третия елемент от състава на подбуждането.

Ал. 2 – по-тежко наказуемо поведение - Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Лично укривателство

Чл. 294

Ал. 1 – основен състав - Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

От обективна страна са налице 3 форми на изпълнителното деяние:

Спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване. Това означава въобще да не се стигне до наказателно преследване.

Спомагане спрямо лицето да бъде осуетено наказателното преследване – спомага се лицето да остане ненаказано – възбудено е наказателно преследване, но деецът спомага да се не стигне до осъждане с влязла в сила присъда.

Спомагане лицето да остане ненаказано – влязла е в сила присъда с наказание, но деецът способства престъпникът да не изтърпи наказанието.

Важно е да се отбележи, че между дееца и укривания нема предварителна уговорка за това, че ще бъде укриван – „без да се е споразумял”. Ако са се споразумели сме изправени пред съучастие в престъпление.

Субект може да бъде всяко физическо лице, но обхватът на субектите е ограничен от ал. 3 – механизъм за изключване противоправността на деянието - Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

От субективна страна е налице умисъл.



Ал. 2 и 4 – регламентират по-тежко наказуеми случаи. По ал. 4 това са особени субекти на престъплението - Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Ал. 2 е свързана със субективната страна - Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.
Има поредица от разпоредби, които са подобни на личното укривателство. При тях субектът е длъжностно лице. Системата им обхваща самостоятелни състави, което е донякъде условно. По-добре би било да се регламентират като квалифицирани. Такива са чл. 288, 295, част от чл. 299.
Чл. 298 – неосновна форма на съучастие

ал. 1- Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

Субектите са затворници и е достатъчно наговарянето им да избягат чрез задружни усилия. Това наговаряне по същността си представлява приготовление.



Ал. 2 - Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Тук опитът е въздигнат в довършено престъпление. Ако обаче успеят да избягат – прилага се чл. 297 – там може да е избягал камо един.

18.  Пасивен и активен подкуп. Други състави от този раздел.
Системата предполага обособяване на два вида подкуп – пасивен по чл. 301 – 303, и активен по чл. 304 и 304а, както и някои други видове – посредничество по чл. 305а, както и провокацията по чл. 307.
Пасивен подкуп

Чл. 301

Ал. 1 – основен състав - Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в три варианта:

Приемане на дар или облага;

Поискване на дар или облага;

Приемане на предложение или обещание за дар или облага.

Тези облаги не се следват на дееца. Облагата се обвързва или с определено вече извършено действие по служба или за в бъдеще да се извършат или не такива действия по служба. Действието или бездействието трябва да са в компетентността на дееца и в кръга на служебните му задължения. Действието или бездействието трябва да е конкретно. Иначе ще се приложи чл. 283. Самото действие или бездействие трябва да е правомерно, което се извежда чрез аргумент от противното от ал. 2 и 3.

Субект на пасивния подкуп е длъжностно лице. Наред с това, на основание чл. 305, субект на пасивен подкуп може да е и арбитър или вещо лице.

От субективна страна е налице пряк умисъл.



Ал. 2 – по-тежко наказуеми състави - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева. Случаят е когато действието или бездействието е нарушение, но не и престъпление

Ал. 3 - Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Действието или бездействието е на собствено основание престъпление по служба. В случая наказателната отговорност ще е за реална съвкупност – престъпление по служба + пасивен подкуп.

Чл. 302 и 302а – други квалифицирани случаи

Чл. 302, т. 2 – Когато подкупът е извършен чрез изнудване и злоупотреба със служебното положение на дееца – длъжностното лице дава възможност на интересуващия се да разбере, че няма да получи нищо, докато не плати. На основание чл. 306 имаме обстоятелство, изключващо наказуемостта на далия подкуп в случаите, когато далият е бил изнуден да стори това.

Чл. 302, т. 4 – подкуп в големи размери.

Чл. 302а – особено голям и особено тежък случай. Това е един от редките случаи на затвор от 10 до 30 години.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница