Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Характеристики:

а/ изключителни са основанията за касация – само нарушения на закона;

б/ единственият съд, пред който може да се развие и осъществи това производство е ВКС, независимо кой е бил въззивния съд;

в/ предмет на проверка от ВКС са само присъди и решения, постановени от въз. съд /не и от първоинстанционния/;

г/ приетите фактически констатации в решението или присъдата на въз. съд не могат да бъдат пререшавани от ВКС.

ВКС проверява само нарушението на закона – както на материалния, така и на процесуалния закон. Затова ВКС може да решава грешката в правната квалификация и допуснатите процесуални нарушения, както и справедливостта на присъдата. Установените факти имат силата на присъдено нещо и ВКС не може да ги проверява.

Касац. жалба и протест се разглеждат в съд. заседание, но не се провежда съд. следствие – без изключение.

За ВКС съществува забрана да увеличава наложеното наказание – когато ВКС намери, че наложеното наказание трябва да бъде увеличено и за това не е имало обвинение в първа инстанция - той отменя присъдата и връща делото за разглеждане в първа инстанция.

Когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ВКС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, без значение дали е подаден или не съотв. протест или жалба – това е императивна норма. Забраната да се влошава положението на подсъдимия, макар и индиректно намира приложение в дейността на ВКС.

ВКС не може да установява нови фактически положения, но има неограниченото право да прецени по друг начин от правна гледна точка установените факт. констатации. ВКС може да приеме нова правна квалификация:

а/ ако това е закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление – ще измени присъдата, т.е. ще реши делото по същество;

б/ ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление – ако е имало обвинение на първата инстанция – ще реши делото по същество, защото ще измени присъдата;

в/ ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало обвинение пред първата инстанция за това – не може да реши делото по същество, а само ще отмени присъдата и ще върне делото за ново разглеждане на първа инстанция или на досъдебното производство.

ВКС може да приеме като отегчаващи обстоятелства, такива, които въз. съд е приел за смекчаващи и обратно и т.н.

Нови факти и доказателства – в кас. жалба и протест трябва да се посочат данните, които го подкрепят. “Данни” тук означава възможност за страните да представят писмени и веществени материали, като тези материали бъдат проверени в хода на съд. заседание и те могат да послужат като доказателства, но единствено за да се докаже налице ли е съответното основание за отмяна на присъдата, за изменяването и, но те не могат да бъдат доказателства за вината, за установените фактически положения и т.н.

Когато указанията на ВКС са изпълнени, новата присъда не подлежи на касация на същите основания, освен ако не са допуснати нови нарушения.

Когато ВКС отмени за втори път присъдата, той връща делото за ново разглеждане, но само на въз. съд, като въз. съд действа по правилата на касацията.

а/ присъдите и решенията на въззивния съд за престъпления от общ характер, за който законът предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, освен тези, с който деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и тези, с които въз. съд отменя присъда и я връща за ново разглеждане на прокурора или на първоинст. съд или спира нак. производство по реда на чл. 22;

б/ присъдите и решенията на въззивния съд за тежки престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия /повече от 5 год. лишаване от свобода/;

в/определенията на въззивния съд, които се издават понякога заедно с присъдата /за вещ. доказателства, първоначалния режим на наказанието лишаване от свобода и др./;

г/ определенията на въззивния съд, с които се прекратява или се прегражда пътят на наказателното производство;

д/ не подлежат на кас. проверка присъдите и решенията, по които не е наложено наказание лишаване от свобода по делата от общ характер и които не са за извършено тежко престъпление – по делата от частен характер.

Предели на кас. проверка:

а/ ревизионно начало – намира приложение в 3 насоки:

по отношение на частите на присъдата – ВКС може да отмени присъдата само в обжалвана и част, за разлика от въз. инстанция;

по отношение на лицата, подали жалба – кас. инстанция отменя присъдата само по отношение на обжалвалите я лица. Изключение – присъдата може да се отмени и по отношение на лице, неподало жалба, ако основанията за това са в негова полза;

по отношенията на основанията за обжалване:

когато е нарушен законът;

когато е допуснато съществено процесуално нарушение;

когато наложеното наказание е явно несправедливо.

При проверката на основанията за касация ВКС не е ограничен – може да измени или да отмени присъдата и на непосочени в жалбата /протеста/ основания, но практиката на ВКС е коренно противоположна – не отменя и не изменя присъди на основания, които не са посочени в жалбата /протеста/.

Право на кас. жалба и протест – чл. 351: Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.

2. Предложение за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от една година от влизането в сила на присъдата или от разкриването на новите обстоятелства.

а/ Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

б/ Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжния, а в определени случаи и главният прокурор.

в/ Предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.

2. Наказателното дело се възобновява, когато – чл. 352, ал. 1:

някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински - от окр. прокурор;

съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство - от окр. прокурор;

чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението или определението, и имат съществено значение за делото - от окр. прокурор;

с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото – от гл. прокурор, спира се изпълнението на присъдата;

по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1-3 – от гл. прокурор.

Обстоятелствата по точки 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

3. В едногодишен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него. Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго. Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той може да наложи мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, ако прокурорът е направил такова искане в съдебно заседание.

4. Предложението или искането за възобновяване се разглежда от Върховния касационен съд.

5. Правомощия на съда. Когато намери предложението или искането за възобновяване за основателно, съдът може:

да отмени присъдата, решението или определението и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство.


33.  Бързо производство. Незабавно производство.
В наказателния процес има разлика между особени правила и особени производства. НПК съдържа и двете.

Особените производства са тези, които не съставляват наказателен процес. Свързани са или с наказателна отговорност или със статуса на определено лице за това, че е извършило деяние, което съставлява престъпление; тези особени производства са в гл. 7 НПК.

Особените правила винаги са процесуални правила, които се прилагат в наказателния процес. Тези особени правила могат да бъдат три категории:

1) Такива, които предвиждат допълнителни процесуални гаранции или допълнителни процесуални институти. Говорим за обогатена наказателна процедура – типичен пример са особените правила за разглеждане на дела срещу непълнолетни. При тях са предвидени допълнителни гаранции и допълнителни процесуални институти с оглед това, че обвиняемият е непълнолетен.

2) Предвиждат алтернатива на съществуващите процесуални норми. И в едното, и в другото производство съществуват аналогични процесуални институти. Пример: Особени правила за разглеждане на делата от военни съдилища.

3) Особени правила, които водят до редуцирането на процесуални институти. При тях липсват процесуални гаранции, част от правата и част от процесуалните стадии, действия. Тези особени правила са дадени у нас в част V НПК – бързо производство, незабавно производство, разглеждане на делото по искане на обвиняемия, съкратено съдебно следствие, освобождаване от наказателна отговорност. с налагане на административно наказание и решаване на делото по споразумение.

Бързото и незабавното производство: Целта е по-бързо приключване на наказателно производство и влизане на присъдата в сила. У нас почти винаги е имало такова производство в различни форми. Става въпрос за т.нар. очевидни (флагрантни) престъпления – в началния момент има достатъчно основания да считаме, че дадено лице е извършител на престъпление.

В какво се изразяват особените правила?

1. Предпоставки – чл. 356, ал. 1. Допуска се само в 4 хипотези:

1) Лицето е заловено при или непосредствено след извършване на прест.

2) Върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението.

3) Лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признания за извършеното престъпление.

4) Очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

2. Образуване – Липсва формалното начало за образуване на наказателния процес. Образуването става винаги с първото действие. Липсва и формализацията на повдигане на обвинението.

3. Разследване – Срокът на разследването е 7-дневен, за разлика от 2-месечния в общия случай на досъдебно производство. Разследването се предявява без участието на пострадалия.

4. Действията на прокурора след приключване на разследването – Фиксиран е 7-дневен срок, в който се произнася, а правомощията му са както в другите случаи. Когато делото представлява фактическа или правна сложност разглеждането му може да се извърши по общия ред.

5. Действия на съдията-докладчик – В 7-дневен срок трябва да бъдат извършени действията му; има същите правомощия. Ако се насрочи делото, веднага се връчва препис от обвинителния акт на обвиняемия. За разлика от общия ред (7-дневен срок), тук обвиняемият има право да направи възражения в 3-дневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт.

6. Разглеждане на делото – Съдът се произнася по принцип с мотиви, но ако делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни.

7. По- кратък срок за подаване на жалбата и протеста- в 7-дневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е изготвено- в 15-дневен.

=> Ускоряването тук е в сроковете.

ІІ. Незабавно производство:

1. Основания – чл. 362 – Две от основанията на бързото производство, но дадени кумулативно: Лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.

2. Образуване – Липсва формализация на образуване на производството и повдигане на обвинението. Със съставянето на акта за първото действие по разследването.

3. Разследване – Срокът на разследването е 3 дни.

4. Действия на прокурора – като при бързото производство. Срокът тук е незабавно. – Прокурорът се произнася незабавно. Незабавно се съставя обвинителен акт, когато са налице основанията и се внася в съда.

5. Съдът е длъжен да гледа делото в деня на постъпването му.

И в двете производства не се допуска граждански иск и частен обвинител.


34.  Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия.
Това е оригинален български модел. Предвиди се с реформата на стария НПК от 2003 г.- Обвиняемият може да влияе върху развитието на наказателното производство:

1. Трябва да е изтекъл определен срок- 2-годишен за тежки престъпления и 1-годишен в останалите случаи от момента на привличането му като обвиняем.

Как се стига дотук?

- Прокурорът може многократно да изменя обвинението.

- Прокурорът може да не иска да повдига обвинението и да иска да се продължи разследването.

2. След изтичане на срока обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд. – Той е длъжен да се произнесе по молбата в 7-дневен срок. Ако са налице предпоставките за това:

3. Съдът връща делото с указание или да бъде внесен обвинителен акт, или да бъде прекратено. Указанието е за извършване на действия, а не е по същество.

4. В рамките на 2- месечен срок прокурорът е длъжен да внесе обвинителен акт или да прекрати делото. Ако не внесе, съдът ще изиска делото и ще го прекрати.

В случай че има допуснато процесуално нарушение, съдът може да върне делото- то трябва да бъде отстранено в 1-мес. срок и делото отново да бъде внесено в съда.

Произнасянето на съда не би трябвало да има такъв формален характер- произнася се само за сроковете. Би трябвало да е по-гъвкава уредбата – да дава напр. допълнителен срок за разследване.

Провеждането на съкратено съдебно следствие се решава от съда след предварително изслушване на страните. Инициативата за предварителното изслушване може да изхожда служебно от съда или от подсъдимия. Вземането на решение за предварително изслушване предполага съдия - докладчикът да е извършил проверката по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, да е приел, че са налице условията за насрочване на съдебно заседание и да е насрочил същото. Необходимо условие е да е връчен препис от обвинителния акт на подсъдимия и да са призовани за съдебното заседание пострадалият, респ. неговите наследници.

При предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство - чл. 371, т. 1 НПК. Съдът от своя страна с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. В тази хипотеза съдът преценява допустимостта на доказателствата. Прокурорът може само да изрази становището си, но изричното му присъединяване към съгласието не е задължително условие за съкращаването на сроковете. Съществената роля при предварителното изслушване е на подсъдимия. Той освен че се съгласява за непровеждането на разпити, може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти - чл. 371, т. 2 НПК. По този начин подсъдимият приема за установени фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се съгласява да не се събират нови. Самопризнанието на подсъдимия, дадено на предварителното изслушване не означава край на процеса. То ще се ползва при постановяването на присъдата наред със свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Необходимо условие за това е обявяването му от съда. Съдът обявява, че самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата, когато установи, че то се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. В този случай съдът проверява само дали самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определението си обявява, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието, без да се събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.

Допълнителна гаранция за защита правата на подсъдимия е предвиденото в чл. 372, ал. 2 НПК задължение на съда да му назначи защитник, ако той няма такъв.

При предварителното изслушване съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 НПК и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Последиците от предварителното изслушване на страните са изключително важни. Последица от самопризнанието на подсъдимия е, че при провеждането на съдебното следствие не се провежда разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този случай съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Последица от постигането на съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица е, че при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283 НПК. Чрез съкратеното съдебно следствие от една страна се постига ускоряване на процеса, а от друга се спестяват и значителни разходи.


36.  Процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
І. Обща характеристика – освобождаването от нак. отговорност цели да осигури бързина на нак. процес. Това не е самостоятелно производство, а част от съд. фаза на нак. процес.

При действията на прокурора след приключване на разследването, той взема решение да изготви постановление, с което да направи предложение пред съответния съд за освобождаване на подсъдимия от нак. отговорност и налагане на адм. наказание.

В това производство не е допустимо да се предявява граждански иск.

Делото винаги се разглежда еднолично.

Явяването на страните никога не е задължително – това важи и за прокурора.

Делото се разглежда от съдията само в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора. Ако се установят нови фактически положения – делото се връща на прокурора.

Производството пред съда е от категорията на въззивните производство, защото могат да се преценяват събраните доказателства и да се събират нови.

Възобновяването на такова дело става по реда на ЗАНН.

ІІ. Подготовка и ред за разглеждане:

1. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, които може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.

2. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

3. Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

4. Съдът постановява решение, с което:

освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

оправдава обвиняемия;

прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.

Решението на съда подлежи на обжалване и протест.

5. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите Закона за административните нарушения и наказания.

І. Обща характеристика на споразумението:

Споразумението е процесуално средство за съкращаване на институти и стадии от съд. фаза на нак. процес. Споразумение, което е постигнато преди образуването на съд. производство съкращава провеждането на пълно съд. следствие, а с невъзможността да се обжалва постигнатото споразумение се съкращава и цялата втора инстанция.

Условията на споразумението се уговарят между прокурора и защитника, като всеки прави отстъпки. Обвиняемият не се допуска при обсъждане на условията на споразумението.

Проектът за споразумение се представя на съдия, който преценява дали обвинението е доказано, дали обвиняемият разбира, че се отказва от съд. процедура и доброволно ли е направил самопризнание.

Споразумението е допустимо само когато е приключило предварителното разследване и са събрани и проверени всички доказателствени материали необходими за разкриване на престъплението.

Споразумението е допустимо само за някои по-леки престъпления, които са изрично посочени в НПК;

Споразумението е допустимо само ако са възстановени или обезпечени имуществените вреди.

Правни последици на одобреното от съда споразумение са 3:

след одобреното споразумение не се предвижда съд. заседание по общия ред;

прекратява се нак. производство;

споразумението има значение на влязла в сила присъда.

Когато споразумението е постигнато по време на съд. заседание, за да одобри съдът споразумението е необходимо съгласието на всички страни в процеса;

Облекченията за обвиняемия са:

че може да се приложи чл. 55НК /да се слезе под посочения минимум в санкцията/ и без да са налице основанията за това;

когато споразумението е за извършено престъпление по чл. 68 НК отложеното наказание не се изтърпява..

Споразумението се изготвя и подписва от прокурора и защитника.

Определението на съда, с което се одобрява споразумението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ІІ. Предпоставки за допускане на споразумение:

Да е приключило предв. разследване;

Престъплението трябва да е от изрично посочените в НПК;

Имуществените вреди да са възстановени или обезпечени /за неимуществените няма значение//;

Да е налице проект за споразумение, който да съдържа всички реквизити;

Проектът трябва да съдържа подписите на прокурора и защитника;

Проектът трябва да съдържа и подпис на обвиняемия, че е съгласен със споразумението, както и декларация, че се отказва от разглеждането на делото по общия ред.

ІІІ.Производство:

1. След приключване на разследването по предложение на прокурора, пострадалия или неговите наследници или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора, пострадалият или неговите наследници съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъждат споразумението.

2. Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване;

3. Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие последните въпроси:

има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;

какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;

на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;

какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.

4. Споразумението се подписва от прокурора пострадалият или неговите наследници и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.

5. Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото. Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.

6. В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът, пострадалият или неговите наследници, обвиняемият или уличеният. По свой почин съдът може да изслуша и пострадалия.

7. Съдът запитва обвиняемия или уличения разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбирали последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

8. Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора, пострадалия или неговите наследници и защитника. В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия или уличения.

9. Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона или морала, и прекратява наказателното производство.

10. Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.

11. Определението на съда е окончателно.

12. Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда.

13. Първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил. В този случай споразумението се одобрява само след