Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години


  Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни



страница9/34
Дата28.10.2017
Размер5.76 Mb.
#33380
ТипЗакон
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34

38.  Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.
1. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се провежда предварително производство от определени следователи със съответна подготовка.

2. Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:

надзор на родителите или на попечителя;

надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;

надзор на инспектора при детската педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

задържане под стража - в изключителни случаи.

Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по точки 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред следователя и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба.

В случаите на предварително задържане или задържане под стража непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

2. При предварителното и съдебното следствие се събират данни за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и данни дали престъплението не се дължи на влиянието на пълнолетни лица.

3. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участвува педагог или психолог, който с разрешение на следователя може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.

4. При предявяване на следствието могат да присъствуват и родителите или попечителят на непълнолетния, ако те поискат това.

5. Делата срещу непълнолетни се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се гледа в публично заседание. По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектор при детската педагогическа стая, представител на учебното заведение, в което се учи непълнолетният. При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.

По дела срещу непълнолетни участието на прокурора е задължително.

По тези дела не участва частен обвинител.

Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.

6. Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

Когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.

Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

7. Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.

2. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ И АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ НАУКИ

1. Недействителност на сделките: а) понятие и видове; б) нищожни сделки - понятие, основания и видове; в) унищожаеми сделки - понятие, основания, последици
Терминът “недействителност” има следните две значения:

1.Като родово понятие недействителността се отнася за всички сделки, засегнати от пороците на 26 – 33 ЗЗД, а също така и към частичната недействителност.

2.Като видово понятие недействителността обозначава само нищожността на сделките. Напр. нищожни са сделките по 94 ЗЗД, с които предварително се изключва или се ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

Когато се разглежда фигурата на недействителността, трябва на първо място да се започне с основанията за недействителност. Това са правопрепятстващи или правопрекратяващи юридически факти, т.е. касае се за сделки, които са възникнали, но са засегнати от определени пороци. Но от тази гледна точка, някои от основанията за недействителност на сделките на 26, ал. 2 ЗЗД (т.е. нищожни са сделките с невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание и привидните договори) означават, че сделка изобщо няма, т.е. говорим за сделки с незавършен фактически състав. В такъв случай, който обхваща хипотезите на 26, ал. 2 ЗЗД, тези сделки са едно правно нищо. Но въпреки това, те са поставени под един и същ режим със сделките по 26, ал. 1 ЗЗД, които са със завършен фактически състав (т.е. нищожни са договорите, които противоречат закона или го заобикалят, договорите, които накърняват добрите нрави и договорите върху неоткрити наследства).

Следователно, ако първият белег на родовото понятие за недействителност е основанието, то вторият белег на опорочената сделка, е действието, което законът прикрепва към основанията.

Видове недействителност на сделките

Главните групи недействителност са нищожността, унищожаемостта и частичната нищожност/унищожаемост по 26, ал. 2 ЗЗД. Различните видове недействителност се различават по различните основания, начините, по които се предявяват, докато правните последици от тях са почти идентични:



1.Нищожност

Нищожната сделка е едно правно нищо, доколкото при нея abinitio й е отказано да породи желаните от страните правни последици. Нищожността на сделките се нарича още и начална недействителност, абсолютна недействителност и пр.

Основанията за нищожност са дадени главно в 26, ал. 1 и 2 ЗЗД – законът е обявил за нищожни сделките, които противоречат на закона или го заобикалят, договорите, които противоречат на добрите нрави, включително и сделките върху неоткрити наследства. Нищожни са още сделките, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,които не са в предписаната от закона форма, договорите, при които липсва основание, както и привидните договори. ЗЗД предвижда и други основания за нищожност на сделките – напр. 40 ЗЗД, който се намира в материята на представителството, предвиждащ, че, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. При отделните видове сделки ЗЗД също предвижда основания за нищожността им – напр. нищожен е договорът за ипотека на чужд имот, нищожно е дарението, което се отнася до една бъдеща вещ и пр.

От това следва, че основанията за нищожността са пръснати в законодателството.

Основните характеристики на нищожността са следните:

а) нищожната сделка не поражда изначално действие, поради порок, който не може да се санира в последствие и следователно такава сделка не би могла да породи желаното от страните действие;

б) отменена хипотеза в гражданския закон, която съдържа основание за нищожност ще остане в сила, освен тогава, когато новият граждански закон с обратна сила придава нови правни последици на тези основания. Единствената възможност при нищожност на сделката, е страните да я сключат наново;

в) поради тежестта на порока, който води до нищожност, е предвидена свобода на предявяване на нищожност. Но дори тогава, когато съдът прогласи една сделка за нищожна, той само я констатира;

г) давностни или преклузивни срокове за предявяване на нищожност на една сделка няма;

Друго което е характерно е, че след новият ГПК от 1997 г., съдът не е служебно обвързан да проверява за нищожност една сделка – страните носят тежестта за доказване на недействителността на сделката.



Основания за нищожност по 26, ал. 1 ЗЗД (нищожност на сделките по 26, ал. 1)

а) противоречие със закона – под “закон” следва да се разбира и всяко юридически задължително правило за поведение, включително и подзаконовите нормативни актове, т.е. законът, разбиран в широкия смисъл на понятието.

До основание за нищожност на сделката може да се стигне и тогава, когато тя нарушава правен обичай, санкциониран от правна норма. Под “противоречие със закона” се разбира противоречие с конкретна правна норма.

б) заобикаляне на закона – то е разновидност на противоречието със закона. Въпреки това, различните предпоставки, при които се стига до такова основание за нищожност, дават основание да се смята, че заобикалянето на закона е нещо отделно от противоречието със закона.

При заобикалянето на закона има противоречие в резултата, който страните искат да постигнат, а същевременно законът забранява постигането му. Т.е. неправомерният правен резултат не са непосредствените правни последици от сделката, а неправомерен е по-далечният резултат, който страните измерват с поредица от сделки, които като цяло имат забранен резултат от закона. Напр., ако е забранено прехвърлянето на определено право между двама правни субекта, това прехвърляне би могло да стане по следния начин – чрез прехвърляне от едното лице на друго, то прехвърля на трето и т.н., докато не се прехвърли правото на лицето, което не може по закона да го придобива.

в) сделките върху неоткрити наследства като основание за нищожността на сделките – това е специален случай, който от една страна накърнява императивна законова норма, а от друга – добрите нрави, т.е. това са случаите, при които се засяга една имуществена съвкупност, което зависи от смъртта на наследодателя, а той е все още жив.

Понятието “неоткрито наследство” представлява съвкупността от права и задължения, имущество, което след смъртта на лицето ще се превърне в наследство.

г) противоречие с добрите нрави – те са установени с морални норми, които имат нравствено-етично съдържание, но са издигнати като основание за оценка на сделката.

У нас това основание може да се опре на принципа на 9 ЗЗД. Санкцията нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, всъщност е една юридизация на една морална норма. Затова и съдът избягва да основава решенията си на такива абстракции.

Основания за нищожност по 26, ал. 2 ЗЗД (нищожни сделки по 26, ал. 2 ЗЗД)

а)Начална невъзможност на предмета

Невъзможният предмет представлява невъзможен резултат, невъзможно е онова, към което страните са насочили усилията си.

Понякога до нищожност на предмета се стига и поради липса на обекта. Напр., ако онова, което е обещано като обект на сделката не може да бъде дадено, тъй като към момента на престирането е погинало.

За да е налице това състояние на нищожност на сделката (поради невъзможен предмет), трябва липсата на предмет да предхожда или да съвпада със сключването на сделката. Тук ни интересува невъзможността на предмета, която е съществувала към момента на сключване на сделката. Само тези сделки, които имат невъзможен предмет преди или по време на сключване на сделката, само те са нищожни.

Друго изискване към началната невъзможност на предмета е, тази начална невъзможност да е непреодолима. Няма непреодолима начална невъзможност, когато предмета все още е невъзможен към момента на сключване на сделката, но се очаква да възникне – напр. продажбата на бъдещи вещи (жито от новата реколта, нов модел автомобил, който ще влезе в производство след една година и пр.).

Друга особеност е, че невъзможността на предмета е обективна предпоставка за нищожността на сделката.



б)Липса на воля (съгласие)

Тук става въпрос за случаите, когато е обективирана воля в съответната форма, но зад изявлението действително воля няма, т.е. волята и изявлението не съвпадат. Разбира се, не може да се говори за такова основание за нищожност, когато воля въобще не е формирана.

Според някои автори, липсата на воля трябва да е съзнателно, тъй като в противен случай трябва да се приложат правилата за унищожаване на сделките. Други (проф. Павлова) пък считат, че липсата на воля може и да не се осъзнава от страните. Не осъзнаване, че не желаят в действителност тези правни последици има в случаите, когато волеизявление се прави от непълнолетни/поставени под пълно запрещение.

Не осъзната ще бъде волята при т.нар. reservatio mentalis (мислена уговорка), при волеизявление, направено на шега, при насилие.

При reservatio mentalis авторът на волеизявлението го обективира, но смята, че правните последици от него няма да настъпят. Мислената уговорка ще е равна на отсъствие на воля и следователно сделката ще е нищожна, но само, ако волеизявлението достигне до насрещната страна. В противен случай сделката ще е валидна.

При волеизявлението, направено на шега има волеизявление, но обстановката, в която е направено поначало изключва възможността то да породи правни последици, то да е истинско, да съвпадат воля и изявление. Затова, дори и насрещната страна да го възприеме на сериозно, ако всички трети лица не го приемат като такова, то волеизявлението няма да породи правни последици. Но, ако с тази шега бъдат причинени вреди и следователно сделката бъде обявена за нищожна, то тогава страната, обективирала това волеизявление на шега, дължи пред договорни вреди по 12 ЗЗД, тъй като не е действала добросъвестно, а си е направила “груба” шега с насрещната страна, от която за последната са настъпили някакви вреди.

При насилието има волеизявление на страната, но отсъства действителната й воля, тъй като това волеизявление е резултат от външна физическа принуда (напр. хваща се ръката на едно лице и се подписва насила договора). Тук, при насилието, воля на страната въобще няма. Това е и различието от заплашването, където страната, която е заплашвана има воля, но тя е обусловена от външни фактори, които й всяват страх за живота, честта, семейството и пр.

При двустранните сделки ще има нищожност поради липса на съгласие. Напр., когато и двете страни волеизявяват, но поради различна правно-техническа терминология, се оказва, че говорят за различно нещо. Друга хипотеза за липса на съгласие, е, когато грешно е предадено волеизявлението – напр., когато едната страна изпраща по телеграфа изречението “Не приемам тази цена”, но поради незнайни причини другата страна получава “Приемам тази цена”.



в)Липса на форма

За липса на форма като основание за нищожност на сделката говорим само тогава, когато законът изисква такава. Но, доколкото формата на една сделка се изисква от императивна правна норма на закона, може би това основание за нищожност на сделката е по 26, ал. 1, а не по 26, ал. 2 ЗЗД.

В практиката много често се стига до липса на форма като основание за нищожност на сделката – напр., когато се прехвърли един недвижим имот без нотариален акт. В този случай вещно-прехвърлителния ефект не може да настъпи именно поради липса на нотариален акт като императивно изисквана форма, от която страните не могат да се отклонят. Или пък често липса на форма има по 212 ЗЗД, който предвижда една облекчена продажба на наследството. Предвижда се наследствената маса или части от нея да се продават само в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Тази форма на сделката не важи, когато наследството или части от него се прехвърлят не чрез продажба, а по друг възмезден начин – напр. чрез прехвърляне срещу издръжка.

При липсата на форма най-често се стига до конверсия на сделката, за да се запази част от нея, т.е. да се породят правните последици на друга сделка, съществени белези на която се съдържат в конвертираната сделка. Напр. нищожната поради това, че не е извършена чрез нотариален договор, продажба на недвижим имот се конвертира в предварителен договор за продажба на недвижим имот.



г)Липса на основание

Тази причина за нищожност на сделката намира място само при каузалните сделки.

Каузата (т.е. онази обикновено приемана, традиционно целена с даден договор правна последица) рядко е записана в договора. По-често тя трябва да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на сделката.

От разпоредбата на 26, ал. 2, изр. 2 следва, че основанието се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва основание за сключването на сделката.

Въпреки тясната връзка между основанието и волеизявлението, което е носител на основанието, фактически каузата е прогласена като отделен елемент от фактическия състав на сделката.

Липсата на основание по 26, ал. 2 ЗЗД трябва да се отличава от незаконността или неморалността на основанието, тъй като в последната хипотеза сделката ще е нищожна по 26, ал. 1 ЗЗД.

Би могло в каузата да се касае и за грешка. Тук грешката в каузата ще води до унищожаемост на сделката по 28 ЗЗД.

Основание за сключване на сделката има когато, напр. едно лице сключи договор за гледане и издръжка за ½ от имота и по-късно сключи друг договор за гледане и издръжка за останалата част от имота.



2.Унищожаемост

Пороците, които водят до унищожаемост на сделките, са предвидени в 27 – 33 ЗЗД и като цяло те касаят пороци във волеизявлението на едно лице, порок, който може да засегне възможността това лице да формира валидна воля. Такива основания за унищожаемост на сделките са: когато договорите са сключени от недееспособни или тогава, когато са сключени от техни представители, но не са спазени изискванията, установени за тях; договори, сключени при грешка, измама, насилие или крайна нужда; договорите, сключени от дееспособни, които в момента на сключването им не са могли да разбират или да ръководят действията си.

Специални основания за унищожаемост на сделките са предвидени и в ЗН, където насилието, измамата, грешката и грешката в мотива са основания за унищожаемостта на завещателното разпореждане (43 ЗН).

Унищожаемата сделка поначало поражда действията на една валидна сделка, но е поставена в зависимост от волята на страната, на която законът е признал потестативното право да иска унищожаването й. Ако обаче лицето не поиска унищожаването на сделката, тя продължава да бъде валидна.

Възможна е и т.нар. конфермация (потвърждаване) на унищожаемата сделка по 35 ЗЗД – унищожаемият договор се потвърждава от страната, която има правото да иска унищожаването й чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта или когато страната изпълни изцяло или частично договора, като трябва да знае за унищожаемостта му. Изключение от възможността за потвърждаване на унищожаема сделка е договорът, унищожаем поради крайна нужда.

По-различен е режимът на предявяването на унищожаемостта, отколкото този за предявяването на нищожността – докато нищожността може да се предяви както съдебно, така и по извън съдебен път, то унищожаемостта може да се предяви само по съдебен ред. По-къс е и преклузивният срок, в който може да се предяви унищожаемостта на една сделка – той е три годишен.

В зависимост от упражняването на потестативното право да се унищожи сделката, последната ще се развие по следните два възможни начина:

а) ако не бъде упражнено това потестативно право, сделката запазва действието на един валиден договор;

б) ако това потестативно право бъде упражнено, сделката се заличава с обратна сила и придобива правните последици на нищожната сделка.

За разлика от нищожните сделки, унищожаемите могат да се заздравят чрез конфермация /потвърждаване/



І.Недееспособността като основание за унищожаване на сделката

27 ЗЗД урежда недееспособността като причина за унищожаване на сделките – унищожаеми са сделките, сключени от недееспособни.

Предвид съществуването на степени в дееспособността, 27 ЗЗД следва да се тълкува стриктно, т.е. от тази разпоредба да се изключат сделките, сключени от недееспособни лица – тези сделки са нищожни.

От друга страна, 73, ал. 3 СК обявяват определени безвъзмездни сделки, сключени от недееспособни за нищожни , т.е. и те трябва да се изключат от обхвата на 27 ЗЗД.

Следователно се прави извода, че в обхвата на 27 ЗЗД се включват само сделките, сключени от ограничено дееспособните/поставените под ограничено запрещение лица.

ІІ.Грешката като основание за унищожаване на сделките

27 ЗЗД визира и грешката като основание за унищожаването на сделката, а 28, ал. 1 конкретизира положението за някои видове грешка (напр. основания за унищожаване са грешката в предмета, грешката в лицето). 43 ЗН също урежда грешката като основание за унищожаване на завещанието.

При грешката се касае за едно неосъзнато несъответствие между волята и нейното обективиране. Грешката като юридически факт притежава следните характеристики:

а) у автора на волеизявлението трябва да е формирана определена представа за сделката, която сключва, но тази представа е невярна – или представата за това, което смята да договаря не отговаря на онова, което действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка съществува;

б) волеизявлението трябва да е направено именно под въздействието на такава грешка;

1.Грешка в предмета на сделката – тук се има предвид грешка в обекта на сделката, защото грешката ще бъде релевантна, когато е грешка относно съществените качества на обекта, за който се сключва сделката. А критерият за определяне качествата на обекта е обективен – това са онези качества, които определят годността или стойността на обекта. Това обуславя един конкретен подход за преценката, в който се държи сметка и за клаузите, които страната, намираща се в грешка, е включила в договора. Напр. определени изисквания към вещта, които в общия случай са без значение.

2.Грешка в лицето – грешката в лицето е основание за унищожаване на сделката само тогава, когато даденото (поетото) задължение от насрещната страна е intuitu personae, т.е. само, когато личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключването на сделката.

3.Грешка в съдържанието на волеизявлението – такава грешка е налице тогава, когато страните по една сделка наричат едни и същи неща с различни правно-технически термини.

Грешката би могла да засяга и волеизявленията на двете страни – тогава всяка от страните може да иска унищожаването на сделката.

ІІІ.Измамата като основание за унищожаване на сделката

Измамата като основание за унищожаване на сделката е визирана в 27 и 29 ЗЗД.

Измама е налице, когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Става въпрос за несъзнавано несъответствие с действителността, за което причините биха могли да бъдат различни.

За да е налице измама, е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки:

а) едната страна по сделката да е в заблуда;

б) тя да е умишлено въведена в заблуда от другата страна или от трето лице било чрез укриване на факти от действителността, било чрез тяхното изопачаване;



ІV.Заплашването като основание за унищожаемост на сделките

Заплашването е уредено в 30 ЗЗД.

Заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице, чрез възбуждането на основателен страх, да сключи договора. При заплашването има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране.

Във фактическия състав на заплашването е необходимо да са включени следните елементи:

а) страната да е под влияние на определени страхови представи;

б) тези страхови представи трябва да са предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице. Допуска се източникът на заплахата да е анонимен.

Специфичното е, че когато страховите представи са породени от трето лице, не е необходимо другата страна по сделката да знае за тях.

в) настъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки действия;

г) необходимо е да има причинно-следствена връзка между волеизявлението и наличието на представите, предизвикващи страх;



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница