Компютърът и гаджето изместиха тютюна

Търговци пуснаха в интернет всякакви залъгалки за отказване от цигарите. Освен електронни цигари с неясен произход и състав за по 10-30 лева бройката, в мрежата вече се предлагат инхалатори за отказване на порока срещу 200 евро бройката, както и спрейове за по 60-70 лева, показа проверка на „Монитор”.Тези изделия не са регистрирани у нас за продажба, не е ясно какво точно съдържат, коментира за „Монитор” Николай Костов, председател на Сдружението на собствениците на аптеки. Хората да не купуват подобни артикули от мрежата, тъй като могат да увредят здравето си със стока, натъпкана с токсични вещества, които уж се продават като заместител на тютюна, предупреди фармацевтът. Той посъветва да не се пазаруват от интернет и електронни цигари, които в повечето случаи са внесени контрабандно и с неясно съдържание в пълнителите. В мрежата електронните папироси се предлагат на „промоционални” цени от 9,90 лева, без обаче да се уточнява откъде е вносът им, нито какво съдържат пълнителите.Ресторанти и елитни кафенета също започнаха да привличат клиентите пушачи с електронни цигари. Цената им варира от 20 до 45 лева според марката и пълнежа. Навсякъде обаче, където те се предлагат, не мирише на тютюнев дим, тъй като те са с аромати на ванилия, шоколад, кафе и мента, за да не ги ловят санитарните инспектори, установи репортерска проверка. Служителите на районните здравни инспекции (бивши ХЕИ) обаче на практика са с вързани ръце, тъй като Законът за здравето и специална наредба забраняват тютюнопушенето в заведенията и на обществени места, но не казват дали е разрешено пафкането на електронни папироси. Проблемът с електронните цигари е сложен, тъй като те не са типични цигари, не пречат на околните и не нарушават закона

От друга страна обаче, не е ясно с какво са натъпкани пълнителите им и дали допустимото количество на никотиново вещество в тях не е над нормата, с което те да действат като истински цигари, коментира д-р Ангелина Вурдова, шеф на дирекция „Опазване на общественото здраве” в столичната Районна здравна инспекция. Вносът на въпросните артикули се регистрира в инспекцията така, както се регистрира вносът на козметични изделия, поясни пък д-р Христина Котларска, шеф на дирекция „Контрол на нехранителните обекти” от инспекцията. У нас в нито един нормативен документ не е посочено дали те са пособия за отказване от цигарите, или са и лечебно средство, отпускано без рецепта, за чиято продажба трябва да следи и Изпълнителната агенция по лекарствата, уточни инспекторката. По тази причина изкуствените папироси се търгуват без регистрация.Всеки може да ги предлага в заведението си, без за това да носи глоба нито той, нито клиентът, който ги пуши, дори да съдържат висок процент никотин и действието им да е досущ като истинското, каза още д-р Котларска.



Глобиха 1000 лв. подкупен доктор
Добромир Радушев

Състав на Варненския окръжен съд освободи от наказателна отговорност д-р Тони Йолов, който бе задържан с 300 лева рушвет, взет от жена от село Лопушна, за да й издейства инвалидна пенсия. Вместо ефективна присъда подкупният доктор получи само административно наказание от 1000 лева глоба. В хода на делото съдът призна д-р Йолов за виновен, че като „изпълняващ длъжността ординатор в клиника по вътрешни болести при МБАЛ „Света Анна" АД във Варна е получил 300 лв. имотна облага, която не му се полага, от пациентката Фатме Исмаил. Скандалът с подкупния доктор гръмна малко преди Великден 2011 година, след като съпругът на Фатме подал сигнал в полицията, че лекарят им иска 300 лева, за да им оформи документите пред ТЕЛК. Според жалбата за първи път д-р Йолов поискал парите в края на 2010 година. Кандидатката за пенсия нямала документи, които да установят, че е със заболяване, което не й позволява да работи пълноценно. При задържането на лекаря бяха използвани и СРС-та. Дни след ареста на д-р Йолов той беше отстранен от служба с решение на съда.

- Министър Игнатов, за трета поредна година БАН се оплаква от ниско финансиране, какви решения ще се търсят?

- Повече пари от бюджета няма как да бъдат отпуснати. Правителството ще продължи да подкрепя реформата в БАН с различни механизми. Продължаваме да водим преговорите за създаване на отделна оперативна програма за наука и образование, представихме вече концепцията за нея, можете да я видите на сайта на МОМН. Миналата седмица се върнах и от заседанието в Люксембург, където се обсъждаше регламентът за участие в програмата „Хоризонт 2020”.

- Отидохте там с амбицията да уговорите по-високо заплащане по проекти на учените у нас. Успяхте ли?

- Не мислите ли, че сблъсъкът е поколенчески? Хората са работили в една икономическа среда, а сега изведнъж се оказват в друга...

- Има проблем в адаптацията към съвременната среда. Учените в университетите обаче се адаптират много по-лесно, защото работят с млади хора.

- Трябва ли персоналът в БАН да бъде съкратен?

- Не мога да отговоря на този въпрос, защото аз подкрепям Георги Марков, който каза, че БАН е автономна и те сами трябва да преценят. Като политик моята задача е да се боря за повече пари от европейските фондове, което е постигнато на този етап.

- Как ви дойде идеята за диференцираното заплащане на институтите по подобие на университетите според рейтинга им?

- Защото видях, че механизмът работи добре при университетите. Нашата рейтингова система получи международно признание.

- Казахте, че САЩ са взели пример от нея. Какво точно им хареса на американците в нашата рейтингова система?

- Тя е уникална с това, че изследва не кой университет е силен или слаб, а професионалните направления, т.е. тя прониква надълбоко. Освен че дава възможност за диференцирано заплащане, освен че кандидат-студентите си избират по нея къде да учат, тя проучва и с какво университетът допринася за развитието на региона, в който се намира. Чрез рейтинговата система всеки може като през микроскоп да изследва условията за живот във всеки един район. Тя е полезна и с това, че показва много проблеми. Има университети, които 20 години обучават специалисти и нито един от тях не се е реализирал по специалността си.

- Това е голям проблем...

- Не, все още не е проблем, защото не е прозрачен и не се говори по темата... Едновременно с това обаче държавата финансира тези специалности, а ректорите все са недоволни от държавното финансиране. По рейтинговата система следващата година най-добрите направления ще получат до 30% повече средства, като амбицията ми е през следващите години те да достигнат 50-60% над бюджета на университетите.

- А кои институти в БАН ще могат да бъдат подкрепени финансово?

- Допълнителни средства със сигурност трябва да има за проекта на Института за ядрени изследвания, чрез който ще се произвеждат изотопи за онкоболните в нашите болници. Биоразнообразието също е абсолютно задължително. Много ме е яд да изнасяме суровина и после да я купуваме като скъпи лекарства. Институтите, които се занимават с разбиването на вирусите в компютрите, също са много важни, те работят за националната сигурност. Каквато и криза да е, за такива институти, които са около 10-12 и са с национална значимост, пари ще има.

- Да се върнем към темата за висшето образование. Защо студентите не успяват да се реализират по специалността си?

- Много са причините. Първо, бизнесът у нас е млад, развива се бавно и страда от всички болести на обществото, от които страдаме и ние. И всъщност специалистите, които излизат от университетите, са много повече от местата, които биха заели. Освен това има и модни специалности. В момента обаче, който иска да има много пари, трябва да записва информационни технологии. Всички фирми в момента искат експерти в тази област и казват: колкото завършат, толкова ще вземем. Университетите обаче не произвеждат достатъчно кадри, нямат и преподаватели по информационни технологии, защото специалистите, които завършат, отиват да работят в големите компании. И така развитието на бизнеса ще налага натиск върху висшето образование. Освен това в цял свят, когато е криза, университетите са най-пълни. Първо, защото за една част от хората в университетите следването е скрита безработица, второ, по време на криза амбициозните хора не си губят времето, а усвояват нови знания в университетите, за да могат да бъдат основни играчи в променящия се свят.

- Вузовете имат силен интерес към дистанционното обучение, на какво се дължи?

- Интересът към дистанционното обучение става все по-голям и почти всички университети вече са го въвели под една или друга форма. Демографските процеси „превъзпитаха” вузовете, че не могат да разчитат само на абитуриентите, а трябва да се пренасочат към работещите хора. От друга страна, няма как в една съвременна среда, в която светът е електронизиран, университетите да не бъдат... И въпреки напредъка, който се отчита, висшите училища изостават в електронизацията.

Всъщност понякога е много по-трудно да се завърши дистанционно, отколкото редовно. Да не забравяме, че директният контакт на изпит има своите позитиви – знаеш по-малко, пишат ти повече заради симпатия, красота, харизма... При дистанционното влияние на такова ниво няма – там студентът сам решава казуси, прави изследвания, които изпраща и за които остава само писмена следа. Безспорно демографският срив ще научи ректорите, че тяхното „спасение” е в електронизацията и привличането на чужди студенти.

- И като заговорихме за чужди студенти - как се развива проблемът с непризнаването на българските дипломи от страна на Турция?

- България няма проблем с Турция. Имаме частичен проблем с решението на съвета на ректорите там. В края на ноември аз ще се срещна с турския министър. Наскоро получих писмо от него, придружено от копие, написано на ръка. Той има желание проблемът да бъде решен и аз съм оптимист, че това ще се случи. Освен това по официална информация последната засечена фалшива диплома, минала през образователното и външното министерство, е от 1994 г. Най-важното е, че няма спад в броя на желаещите турски студенти да учат у нас. Ние сме привлекателна дестинация за тях. Защото майките са спокойни, че децата им хем са близо и могат да им пратят любима храна по рейса например, хем учат в страна членка на ЕС. Тези балкански битовизми и традиции всъщност са много важни.

- До ректорите обаче достигнаха конкретни искания, като например да се намалят устните изпитвания за сметка на писмените. Изпълнимо ли е?

- Тези изисквания са събрани в едно писмо, което е неофициален документ. Най-важните изисквания на Турция отдавна са изпълнени. От 1 януари дипломите висят на сайта на министерството. Още преди тези спорове бяхме решили на тях да има печат на всяка страница, който да се сменя на две седмици.Работим и в посока ограничаване на контакта с посредническите фирми. Нека си набират студенти, но след това ректорите не трябва да ги допускат в университета. Това са неща, което са решими. Сред исканията на комшиите ни има само две изключения, които са неизпълними у нас. Министърът не може да каже на ректорите как да се провеждат изпитите в университета. Науката за оценяване е много голяма, тя не може да бъде направлявана нито от посланик, нито от министър. Системата за оценяване зависи от капацитета на университета, от неговите традиции, от специалността. Така например в медицината е немислимо да се въведат само писмени изпити, защото как ще се разбере дали студентът може да борави със скалпела. Това искане е неколегиално и неизпълнимо. Аз обаче съм убеден, че поговорката „Всяко зло за добро” важи с пълна сила в тази ситуация. Важното е да можем да си извличаме поука от такива „кризи” и да излизаме по-силни. Отношенията ни в академичната област ще станат още по-добри, защото ние ще опознаем в детайли образователните си системи. Изходът от всяка една подобна „криза” е, че ректорите ще се убедят, че трябва да се насочат още по-активно към сътрудничество с чужди вузове, с които да разработват съвместни магистърски програми и студентите да излизат с две дипломи – хем българска, хем германска например. Безспорно това ще повиши доверието към образованието ни.

- Има ли университети, които вече прилагат тази практика?

- Има, разбира се. С „две дипломи” излизат студентите на Техническия университет – те издават „софийска” и „мюнхенска” диплома едновременно. Подобна е практиката в ХТМУ. Софийският университет има съвместни програми с Германия, НБУ - с Франция. Българските университети са динамично развиващи се и гъвкави и предлагат на студентите образование на световно ниво.