Законът на живота 19 венецът на живота 21 венецът на славата 24 венецът на радостта 26 венецът на правдата 27

Кетрин Кулман

Съдържание:

ПРЕДГОВОР

След като прочетох това, което бях написала, аз затворих книгата и в ума си бързо прехвърлих страниците от моя живот. Бяха минали години и аз мога да свидетелствам, че всяка дума, която бях написала в онзи ден, е вярна. Вярвам, че заради онези дълбоки води, бурите и вихрите аз съм човекът, който съм днес. Не слънчевата светлина ме е направила да израсна силна и аз ти казвам това, без да се страхувам, че ще бъда опровергана. Когато неприятности, трудности и мъки дойдат в живота на някого, това от какво е направен този човек, определя дали той ще позволи на тези неща да го съборят, или ще го използва за славата н Бог. Реакцията на отделната личност - твоята реакция, моята реакция - към трудностите показва какъв човек си ти и какъв човек съм аз и това е точно така.

Искаш ли да знаеш нещо? Една от най-великите тайни на света е как да имаш истинската сила в своя живот, как да имаш сила над трудностите. Рано или късно ние всички имаме трудности, имаме неприятности и се сблъскваме с бури. Слънцето не свети вечно нито в моя, нито в твоя живот, и докато има слънчева светлина, ще идва и дъжд в живота на всеки. Може би той няма да завали днес. Бурите може да не те ударят, докато четеш тези думи, но ти си част от човечеството и те ще дойдат.

Уошингтън Ървинг каза: „Малките умове са покорени и подчинени от нещастието, но великите умове се издигат над него.” Неговите думи са все още верни. Великите сърца, великите умове, великата вяра, великите хора се издигат над неприятностите и трудностите. Те не биват разгромени от нещастието, колкото и голямо да е то.

Един баптист-мисионер имаше огромно влияние над живота на баща ми. Всъщност той беше единственият проповедник, който си спомням, че имаше някакво реално влияние върху моя татко. Той често цитираше думите на този мисионер: „Бурите извеждат орлите навън, а малките птици бягат да се крият.” Татко харесваше това! Той знаеше от опит, че тези думи бяха истина. Те направиха дълбоко впечатление и на мен в младостта ми и предполагам, че това е една от причините да не искам никога да бъда „малка птица”. Никога не съм забравила влиянието, което този човек имаше върху живота на моя татко, и то се пренесе и върху дъщерята на татко.

Не, аз никога не исках да бъда една от тези „малки птици”, които бързат да се крият, щом се появи светкавица или започне да гърми. Бурите и неприятностите в живота на даден човек все още са най-добрият начин да бъде проверен неговият истински характер. Как реагира на неприятностите, как отговаря на разочарованията, разкрива вътрешния човек по-ясно и по-сигурно от това, което той говори. Ти ще откриеш, че някои, които си мислил, че са толкова големи и толкова силни, някои, на които си се възхищавал и които си ценял високо, изведнъж ще станат много малки в твоите очи. Ти си разочарован от начина, по който те са реагирали на трудност или нещастие. Лесно е да се усмихваш, когато слънцето свети. Лесно е да пееш и да бъдеш щастлив, когато всичко върви гладко. Лесно е да бъдеш голяма личност и прекрасно същество, когато всичко върви, както е било планирано. Но как ще реагираш, когато не ти дадат заплатата, когато водите прелеят, когато един човек, когото обичаш, си отиде или бъде взет? Как ще реагира този човек при тези обстоятелства?

Една от грешните идеи на много хора от днешното поколение е тази, че има нещо неправилно в борбата; че трудностите са лоши и трябва да бъдат избегнати на всяка цена; че ти и аз не трябва да срещаме трудности или нещастия; че трябва да си затваряме очите и умовете за нещастията. Има и едно неправилно вярване, че има нещо старомодно в тежката работа, че е неправилно да полагаш усилия, да бъдеш инициативен. Такова мислене не е реалистично. Мъжете и жените се нуждаят от трудности, които да ги научат да оцеляват.

Трудността не трябва да бъде отбягвана и заобикаляна! Човек не може да очаква правителството да се грижи за всички, да храни всички, да дава работа на всички и да пази всички. Много е разпространено мисленето, че ако някой не иска да работи, той не трябва да работи. Ако той предпочита да си остане вкъщи, вместо да работи, тогава да остане в къщи е правилното нещо, защото всеки има право да прави това, което желае.

А сега нека се върнем в реалността! Вярвам, че е правилно да се помага на нещастните и тези, които ме познават знаят, че е така. Разберете правилно това, което казвам! Вярвам, че е правилно да се помага на тези, които имат нужда от помощ, но философията „грижи се за всички” е със съмнителна стойност. Тя прави мързеливи хора от много, които трябва да работят пет дена всяка седмица.

Аз бях учена да работя и тази работа понякога е най-доброто лекарство на света за болестите и разочарованията на даден човек. Когато бях дете, ние нямахме всички хапчета, които имаме днес. В Конкордия, Мисури ние бяхме учени, че колкото по-зле се чувстваш, когато станеш сутринта, толкова по-здраво трябва да работиш този ден. Ние бяхме насърчавани да се залавяме за работа бързо! Татко казваше: „Работи, мила. Просто работи!” А мама повтаряше: „Няма нищо, мила. Вземи метлата и измети тротоара и това няма да продължи - ще се почувстваш по-добре.” Можеш да си представиш, че дори мисълта за тази метла ме излекуваше толкова бързо, че не ми беше никак забавно.

Едно от най-великите качества в характера на човек е увереността в себе си: способността да превърнеш трудностите в предимство. Когато един човек загуби увереността в себе си, той автоматично издига бялото знаме, за да се предаде и да приеме поражението в своя живот. Не прави това! Никога не издигай бялото знаме на поражението. За нищо на света! Продължавай да се бориш! Продължавай да се бориш дори, ако това означава, че трябва да грабнеш старата метла и да започнеш да метеш или да вземеш старата лопата и да започнеш да копаеш, или да започнеш да миеш мръсните чинии и мазния тиган.

Наскоро имах възможността да разгледам една картина, изобразяваща Ейбрахам Линкълн. Стоях пред нея и се чудех защо Линкълн беше роден. Задавах си въпросите: „За да спаси съюза между северните и южните щати ли? За да ликвидира робството?” И аз не мога да не мисля, че отговорите на тези въпроси са: „Разбира се! Да!” По мое мнение животът на Линкълн беше най-великият, живян в САЩ в неговото поколение. Може би една от основните причини, поради която той беше изпратен между нас, е да покаже на американците през цялата история, че всеки може да се издигне над трудностите и да стане човек, като се доверява на Бог.

Ти не трябва да се оставяш да бъдеш победен! Ти си роден, за да изпълниш една цел. Ти имаш работа, която трябва да свършиш. Божието Слово каза: „Защото Ти даваш на всекиго според делото му”. Защо си роден? Защо си на този свят? Има някаква причина. Ние, американците никога не трябва да стигаме до мястото, където да се откажем да приемем предизвикателството да се борим с живота. Никога като личност не стигай до мястото, където няма да искаш да се бориш с живота, без значение от твоята възраст. Погледни право в лицето тази трудност. Отиди до проблема, който ти се е изпречил, и кажи: „Приятно ми е да се срещнем!” И след това добави: „Бог те е изпратил, за да ме направи по-силен и по-добър човек.”

Точно сега спри да се оплакваш и се откажи от отношението на поражение. Моли се за правилна реакция на трудността. Например, ако нещо те боли... ако имаш финансови затруднения и нямаш достатъчно пари, за да си плащаш сметките... ако нямаш работа и на хоризонта няма никакъв изглед да си намериш, започни да се молиш. Помоли Всемогъщия Бог да ти помогне. Той ще го направи, но ти не смей да вдигаш бялото знаме на поражението! Нито един мъж, нито една жена, нито една личност не трябва да има поражение, освен ако не му позволи да дойде!

Аз мога да обърна страниците на моя живот и да видя някои важни събития в него. Знам точния ден и час, в който се конфронтирах с непреодолими трудности. Можех да отида в това поражение. Знам местата. Знам времето. Знам градовете. Знам ситуациите. Знам кризите в моя живот, когато можех да издигна това бяло знаме на поражението. Можех да бъда победена от моето собствено самосъжаление и можех да преживея поражение. Минала съм през бури и затова мога да ти говоря в този час и да ти посочвам пътя на победата. Нямаше да бъда тук, където съм, ако ги нямаше разочарованията, ако ги нямаше бурите. Обаче с ума си реших, че няма да бъда една от онези „малки птици”, които бягат да си търсят подслон, когато ветровете на нещастието започнат да духат. Трябваше да взема решението за успех, но аз не можех да спечеля победата с мои собствени сили или сама. Бог видя моето усилие и Той беше там, където моите способности и възможности не достигаха, за да ми помогне.

Научила съм се, че когато се молиш, ти получаваш сила, която е над твоята собствена сила, защото ти поставяш себе си в един поток от сила - Божията сила. Уверявам те, че има един поток от сила, който тече в тази Вселена - сила, по-голяма от всяка човешка мощ. Когато си в съприкосновение с тази чудесна сила на Бог, Той ще ти даде победата. Той ще ти даде изцелението. Ти можеш да го почувстваш. Ти можеш да го познаеш, защото има огромна двигателна сила и всичко, което трябва да направиш, е да се покориш на Бог. Помоли Го да се грижи за теб и да се справя с всички тези неща в твоя живот, които са по-големи от теб. Скоро ще откриеш, че си издигнат над всички твои препятствия, бури и трудности.

А ти, който досега може би не си се докосвал до тази динамична идея от християнската вяра, аз те предизвиквам сега да се опиташ да разбереш за какво говоря тук. Твоят живот може да зависи от Божия отговор на молбата ти. Ако започнеш да се молиш, ако започнеш да четеш Библията, ако вземеш решението да се покориш на Господ Исус Христос, уверявам те, че ще ти се случат най-невероятните и чудни неща. Докато има Бог на Своя трон, ти ще спечелиш смайващи победи над препятствията, победи, които дори не си сънувал, че са възможни.

Но запомни: дали животът ще смаже един човек или ще го шлифова, зависи от това, от какво е направен той. Изцяло от теб зависи да избереш опустошителното поражение или славната победа!

В светлината на всичко, което Исус казваше, че ще Му се случи, Яков и Йоан погледнаха само пред себе си и помолиха Исус да им направи една услуга: „Учителю, ние искаме най-хубавите места, като дойдеш в Твоето Царство! Нека един от нас да седне от дясната Ти страна, а другият от лявата.”

В този момент , когато Учителят се нуждаеше най-много от тях, струва ми се, че Неговото сърце бе наскърбено и наранено заради липсата на разбиране; защото запомни, Той беше толкова много човек, че като че ли не беше Бог. Исус имаше чувства. Аз вярвам, че липсата на разбиране у Неговите ученици дълбоко Го нарани, но в този момент Той каза нещо много мъдро: „Не мога да удовлетворя молбата ви. Не мога да ви дам места“. Исус каза: „Не, но ви предлагам една чаша и един кръст.”

Така най-забележителното нещо, което някога е било записвано в аналите на историята, ни разказва за една малка група от хора, които са били съвсем обикновени (сред тях е имало няколко рибари и един бирник) и които са приели най-великото предизвикателство, което някога е отправяно към група от човешки същества. Когато приеха това предизвикателство - тази шепа последователи на Христос, те буквално промениха хода на историята. Никакви места, освен една чаша и един кръст!

На следващия ден прочетох нещо, което ме удари. Истината, която съдържаше, беше поразителна. Твърдението гласеше: „Ние имаме твърде много мили светии на един излет, вместо биещи се войници на една военна акция.” Прочети това изречение отново и позволи на неговата истина да проникне в твоя ум. Никога няма да забравя историята, която доктор Бауър разказа, когато стоеше пред Ротъри Клаб в Рочестър, Ню Йорк. Боб Фитсимонс, който е бил световен шампион по вдигане на тежести, влязъл в неговия кабинет и го попитал: „Доктор Бауър, как мога да стана толкова силен вътрешно, колкото съм и външно?”

Доктор Бауър се обърнал към Боб Фитсимонс и му задал въпроса: „Боб, как стана силен отвън?” Веднага той отговорил: „С упражнения.”

Доктор Бауър отвърнал: „Добре, Боб, това е твоят отговор!”

Зрителите не са нито здрави, нито победоносни християни. Никога! Точно това е нередно в църквата днес. Точно това е нередното в мъжете и жените, които се смятат за християни и спасени днес. Твърде много не са нищо повече от зрители. Денят е дошъл и часът е ударил, когато трябва да се върнем към Божието Слово и да видим какво всъщност означава да си християнин.

Искаш ли наистина да познаваш нежността на Човека на скърбите? Искаш ли наистина да познаваш? Не минава и ден в моя живот, без някой да ми каже: „Мис Кулман, защо това ми се случи? Защо?” - и горчиви сълзи се стичат по бузите на този човек. „Мис Кулман, аз не мога да търпя тази болка повече” - и те продължават, като почти укоряват Бог за това, че е допуснал тяхната трудност или болката, която е влязла в техния живот.

Мога ли да спра за момент и да кажа нещо на този някой, който минава своята Гетсиманска градина? Твоите сълзи са намокрили възглавницата през нощта, когато лампите са изгасени, но искам да знаеш, че тъмнината на тази мрачна и пуста нощ може да бъде твоя най-победоносен час. Ти ще познаеш нежността на Човека на скърбите само, като преживееш тъмнината на нощта и дълбочината на твоята Гетсиманска градина.

Има много, които никога не разбраха нежността на сърцето на Джоу Кулман. Те познаваха Джоу Кулман като човек, който държеше политически кабинет или просто като надарен мъж със силен характер. Всеки в Конкордия, Мисури познаваше Джоу Кулман. Може би всеки имаше различна представа за него.

Но аз познавах един различен Джоу Кулман, различен от представите, които имаха за него хората. Познавах неговата нежност, когато като малко момиче имах ужасни болки в ушите. Споменът за тази болка остана в мен през целия ми живот, но аз си спомням как татко ме държеше нежно в ръцете си. Имаше нещо - една нежност, когато слагах главата си на рамото на татко и това носеше облекчение на страданието ми. Имаше нещо, което не можех да опиша.

Днес зная, че никога нямаше да познавам нежността на моя татко, никога нямаше да позная съчувствието на голямото сърце на моя татко, ако не бях познала страданието. Искаш ли да познаеш реалността на обещанията на твоя Небесен Баща? Наистина ли? Сигурна съм, че четеш Божието Слово и вярваш на Библията. И все пак ти никога няма да познаеш изцяло реалността на обещанията в Божието Слово, докато наистина не застанеш пред твоето Червено море. Тогава ще осъзнаеш, че няма никакъв път напред и никакъв път назад извън Бог. Трябва да приемеш тези обещания! Няма друг изход. Не, никога няма да познаеш Божиите обещания, докато стоиш само като зрител.

Ако имаш някаква материална нужда, аз те предизвиквам да се довериш на обещанията в Божието Слово, да зависиш само от Неговото Слово. Не гледай на обстоятелствата и когато се осмелиш да застанеш там, до твоето Червено море, като насочиш погледа си към Този, който ти е дал Своето обещание, Той ще пробие и ще те освободи и ще отговори на всяка нужда в твоя живот. Как знам това? Защото Той каза: „И Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Исус Христос” (Филипяни 4:19).

Има хиляди хора, смятани за християни, които ще живеят и умрат и никога няма да познаят истинската нежност на Сина на Живия Бог… просто, защото те никога не са минали през една Гетсиманска градина. Има хиляди хора, смятани за християни, които ще живеят и умрат, без никога да разберат пълната реалност на Неговите прекрасни обещания, защото никога не са стигнали до едно Червено море.

Искаш ли да познаеш трепетното вълнение, когато изцелителното помазание на Сина на Живия Бог минава през твоето тяло? Може би ти си човек, който никога не се е осмелявал да вярва. Може да си чувал за свидетелствата на други, които са били изцелени от силата на Бог? Ти си казал: „Прекрасно е. Славно е за тях, но не и за мен - аз не мога да повярвам.”

Да преживееш докосването на Бог е едно от най-великите вълнения, които познаваш, и тези, които са били изцелени, ще ти кажат, че никога отново не могат да бъдат същите хора, след като са познали Неговото изцелително помазание да минава през тяхното тяло. Но далеч по-велико от физическото изцеление е духовното преживяване, което идва заедно с него.

Познаваш ли славата да бъдеш изпълнен със Святия Дух? Тя е тук за теб! Тя е част от твоето наследство, което Исус направи възможно. Това е дар от Него за Неговата църква, дар за теб, който си Негов. Но има хиляди, които са само зрители на този прекрасен дар, който може да бъде и техен.

Да, приятелю, ние имаме твърде много мили светии на един приятен излет, вместо биещи се войници на една военна акция. Ти никога няма да познаеш пълнотата на твоето наследство в Христос Исус, когато стоиш седнал. Никога! Учителят казва: „Не мога да ви дам места. Предлагам ви една чаша и един кръст.” Но Той ще сподели с теб тази чаша и този кръст и ще направи възможна славната победа в твоята Гетсиманска градина.

МЪЛЧАЛИВА Е НЕГОВАТА ЛЮБОВ
Велико е нашето наследство в Исус Христос. Велика е нашата сигурност в Божия Син, защото знаем, че Той ни пази. Ние сме под сянката на Неговата любов. Дълбоките води никога няма да прелеят и Той дава благодат, когато е нужна повече благодат. Той дава вяра, Неговата вяра, когато е нужна вяра. Неговата любов никога не изгасва!

Според мен един от най-прекрасните пасажи от Божието Слово се намира в Стария Завет, Еремия 31:3:

Ние говорим много за плодовете на Духа, но знаеш ли, че всички плодове на Духа могат да бъдат обобщени само в една дума - Любов! Бог е любов. Като твърдя това, аз съм сигурна, че има повече от един човек, който пита точно сега: „Ако Исус наистина ме обича толкова много, защо тогава Той ми изпраща толкова много мъки и страдания? Не мога да разбера Неговата любов към мен.”

Имало е моменти в живота на всеки един от нас, когато сме се съмнявали в тази любов, когато сме се чудили и питали: „Защо? Защо ми се случи това?” Ти и аз сме човешки същества и като такива е нормално да искаме нашия живот да мине без неприятности, без проблеми, без мъки, без страдания. И когато тези неща влязат в живота ни, веднага поставяме под съмнение любовта на Бог, като забравяме Божието Слово, което обещава: „Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (Йоан 15:2).

Един ден една жена, която водила битка вътре в себе си, се чудела дали наистина Бог я обича, защото имала много страдания в своя живот. Тя се питала дали Той не я е забравил. Веднъж като вървяла сама, тя минала покрай едно лозе през есента, което представлявало красива гледка. Много листа покривали лозите, но нямало никакъв плод, само листа.

В този момент Небесният Градинар й прошепнал и казал: „Чудиш ли се на изпитанията в твоя живот? Чудиш ли се на нещастията, които идват върху теб и на проблемите, с които се срещаш? Запомни, дете Мое, градинарят спира да кастри и подрязва, да браносва и обработва само, когато не очаква нищо повече от лозата. Искаш ли да спра да те подрязвам? Искаш ли да не очакваш нищо повече освен листа от твоя живот? Искаш ли да те оставя? Ако твоят отговор е да, тогава Аз ще престана да подрязвам, ще престана да те обработвам, ще престана да те браносвам и няма да очаквам от теб нищо повече, освен листа.”

Тя погледнала нагоре, като избърсала горещите сълзи от бузите си и разбрала. О, ако можехме само да видим така, както тя е видяла в този момент! Вместо сълзи на скръб, тя проляла сълзи на радост; погледнала и извикала: „Скъпи Небесни Градинарю, аз го виждам! Как съм могла да бъда толкова сляпа през тези месеци? Браносвай ме и обработвай ме! Ако изпитанията, които си позволил да дойдат в моя живот, ще ме направят по-добра християнка, ако дълбоките води ще помогнат да ме моделираш в по-полезен съд, ако чрез тези мъки и нещастия може да бъде донесен плод от моя живот, тогава моля Те, култивирай моя живот!”

Радвай се, възлюбени! Въпреки, че всяко твое желание, всяка твоя мечта и надежда ще пропадне и изчезне, запомни нещо: ръката на Божествена любов е тази, която подрязва лозата. Говорим за вяра и може би има такива, които се хвалят със своята вяра. Но никога не забравяй, че голямата вяра е дадена от Отец, за да издържиш ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ. Голямата вяра има пълна увереност в съвършеното знание и съвършената мъдрост на един съвършен Небесен Баща. Повтарям: голямата вяра е дадена, за да издържиш големите изпитания.

Някой, който чете тези думи като човек може да каже: „Само, ако можех да видя лицето на Учителя за един миг през тези дълги часове, дни и месеци на преминаване през големи изпитания, голямо страдание и нещастие. Ако можех да погледна към личността на Исус, ако можех буквално да почувствам Неговите силни ръце да стискат моите, ако можеше Той да ми даде знак или нещо осезаемо, аз щях да бъда в състояние да премина през всичко.”

Да, зная, но не си ли мислил някога, че мълчанието на Исус е толкова красноречиво, колкото и говоренето Му? Неговото мълчание в твоята ситуация може да бъде не знак за Неговото неодобрение, а за Неговото одобрение. Точно така! Позволи ми да ти разкажа една история, която чух преди години, но не мога да я забравя.

Една християнка сънувала три фигури, които се молели на колене. Тя ги наблюдавала тихо. Учителят се появил и се навел над първата фигура. С огромна нежност Той я прегърнал, усмихнал й се и й говорил успокоителни думи.

Тази, която Го наблюдавала, си казала: „Той трябва да я обича много. Тя сигурно е избран съд, отделен от другите. Видя ли как Той се усмихна и как нежно я докосна?”

След това тя видяла Учителя да отива до втората коленичила фигура и Той й положил ръка. Това било всичко. Той нито й говорил, нито се навел да й се усмихне. Нежно положил ръка на главата й и си тръгнал. Тази, която наблюдавала, извикала: „Спасителят сигурно не я обича, колкото обича първата, защото нито й се усмихна, нито й говори. Просто положи нежно ръка върху главата й.”

Тогава, докато се чудела, тя видяла Учителя да приближава третата коленичила фигура. Без да я погледне и без да й говори, Той я отминал. Нито дума не казал, нито протегнал ръка да я докосне.

Наблюдаващата била смаяна от сцената и разсъждавала: „Сигурно е наскърбила дълбоко Учителя, защото Той не й говори, не я докосна, нито се спря да й се усмихне.”

Изведнъж обаче тя усетила присъствието на Учителя. Той застанал до нея и започнал да й говори: „Мое дете, ти не разбираш. Първата, която коленичеше в молитва, се нуждаеше от цялата Моя нежност и грижа, за да задържа краката й в Моя тесен път. Тя се нуждаеше от увереност в Моята любов, тя има нужда да й бъде напомнено, че Съм близо, за да й помогна. Тя е слаба във вярата, просто едно бебе. Тя се нуждае от цялата сила, която мога да й дам.

Втората имаше по-силна вяра и по-дълбока любов към Мен. Тя е уверена в Моята мъдрост и във всяко Мое наставление.

Но третата! О, само да можеше да разбереш! Тази, на която Аз нито говорих, нито се спрях да й положа ръка, нито се наведох да й се усмихна, има огромна вяра и любов. Аз я обучавам за най-високото и свято служение. Както Моят Отец Ми се довери и имаше вяра и увереност в Мен, когато ходех по земята, така това скъпо Мое дете има увереност и вяра в Мен. Аз мога да й се доверя при всички обстоятелства, без значение колко тежи кръстът и критичността на кризата. Аз й имам доверие, когато е в най-трудния час, в най-болезненото страдание и жестоко изпитателно време. Аз мога да разчитам да ми се довери при всички обстоятелства и този живот Аз използвам в голяма мярка. Аз Съм мълчалив в Моята любов, защото обичам толкова, че силата на думите не е достатъчна, за да могат човешките сърца да разберат.”

Възлюбени, там, където падат най-много дъждове, там тревата е най-зелена; и там, където намираш огромни мъгли от сълзи и скръб, ти винаги ще откриваш сърца, които са изпълнени с мира и любовта на Бог. И така, когато твоят Бог крие Своето лице, не казвай, че те е забравил. Той се грижи за това, да направи да Го обичаш, и подрязва лозата, за да може да дава по-изобилен и по-съвършен плод.

Сега това може да ти се стори странно, но ще ти призная нещо. Когато бях хлапе, бях сигурна, че най-прекрасното нещо на света е леденият чай. Ние нямахме кока кола, или пепси, или безалкохолните напитки, които познаваме днес, и аз си спомням кога за първи път опитах леден чай. Беше в къщата на леля Бел. Леля Бел беше винаги в крак с модата! Всичко, което първо идваше в Канзас, тя правеше така, че веднага да го има в онзи малък, провинциален град Алма, Мисури, където живееше. Преди ние да имаме леден чай в къщата на Джоу Кулман в Конкордия, леля Бел го имаше в Алма, но можеш да бъдеш 100% сигурен, че и Елма Кулман го имаше на следващата сутрин, след като сестра й Бел го сервира на големия обяд в неделя.

Винаги беше велик ден, когато мама правеше леден чай. Наблюдавах я внимателно. И сега виждам онази кутия „Липтон”. Спомням си как мама вадеше малко чай от кутията и го слагаше в глинения съд. Наблюдавах я как го прави. След това тя изливаше горещата вода върху чая и слагаше една чиния върху глинения съд.

И така, един ден мама не си беше вкъщи. Реших, че точно този е денят, в който мога да пия леден чай колкото си искам. Спомням си моето очакване и вълнение, като си мислех: „Ако малко от този чай е толкова хубав, помисли си колко по-хубав ще бъде много от него!” Взех кутията с чая и я изпразних цялата в глинения съд. Сварих водата точно, както мама правеше и след това я излях върху чая. Взех същата чиния, която мама използваше и я сложих върху съда, за да се запари.

Чаках и чаках, и чаках. След малко вдигнах чинията, но за моя изненада чаят не изглеждаше така, както очаквах да изглежда. Мислех, че съм направила това, което мама правеше, но той беше толкова черен. Добавих вода и след това още вода, и продължих да прибавям вода, докато не напълних всички съдове, които мама имаше в кухнята, с леден чай. Имах толкова много леден чай, че не знаех какво да правя с него. Не посмях да го изхвърля в канала. Но изведнъж ми хрумна една идея - можех да дам малко на съседката, която живееше до нас, и на всички съседи, които живееха наблизо. Ще си призная, че се забърках в най-голямата кажа, която някога си виждал.

Знаеш ли защо? Защото не бях прочела упътването. Бях твърде малка да чета и не знаех, че е необходимо да се следва упътването. Затова направих бъркотия от нещо, което можеше да бъде прекрасно, ако бях прочела упътването и бях действала според него.

Като християни ние се нуждаем да спрем и да прочетем упътването! Здравият разум и Законът на Словото трябва винаги да бъдат нашият пътеводител за изпълнен с Духа живот. Ще повторя това, защото е толкова жизненоважно. Здравият разум и Закона на Словото - Словото на Бог - трябва винаги да бъдат наш пътеводител за изпълнен с Духа живот.

Има хиляди деца на Бог, в чиято искреност не се съмнявам. Не се осмелявай и ти да се съмняваш в тяхната искреност, но за нещастие много от тях не са спрели, за да прочетат упътването. Те не са спрели достатъчно време, за да научат Закона на Словото! Понеже не четат упътването и понеже не следват Закона на Словото, те похабяват нещо, което е прекрасно, нещо, което е много ценно и скъпо.

Преди да продължа, чувствам, че трябва да спра, за да ти напомня, че няма друг човек, който да живее в този час, който да е повече предаден на личността на Святия Дух, от мен. Няма друг човек, който да вярва повече от мен в това чудесно петдесятно преживяване да бъдеш изпълнен с Духа. Аз вярвам в преживяването на горницата, в Кръщението със Святия Дух с всеки атом от моето същество. Но аз все още твърдя, че ние се нуждаем да следваме Закона на Словото.

Има два въпроса, които трябва да си зададем във връзка с това славно преживяване - да бъдеш изпълнен със Святия Дух:

• 
  Какво е това, което правя с това чудесно преживяване за назиданието на Църквата?
  
• 
  Използвам ли това преживяване за спасяване на души?
  

Виждала съм хора, изпълнени с Духа, които здрависват и поздравяват, и първото нещо, което казват, е: „Бог да те благослови! Говориш ли на езици?” Срещала съм изпълнени с Духа жени, чиято най-голяма грижа е въпроса за „говоренето на езици”. Аз вярвам в езиците. Трябва да правя така, защото Библията учи това, но ще бъде един велик ден за петдесятното движение и за всички наши братя и сестри в Господ, когато основното желание бъде печелене на души за Господ Исус Христос. Като изпълнени с Духа хора, ние в своята любов трябва да стиснем ръката на човека до нас и да кажем: „Бог да те благослови! Колко души спечели днес? Кого доведе при Исус тази седмица?”

Понякога си мисля, че има хиляди скъпи мъже и жени на Бог, изпълнени с Духа, които никога няма да напуснат горницата. Спри и помисли! Ако сто и двайсетте човека не бяха напуснали горницата, Ерусалим никога нямаше да бъде разтърсен от силата на Бог! Ако сто и двайсетте бяха останали в горницата, никога нямаше да ги има трите хиляди доведени до спасителното познаване на Исус Христос под помазанието на Святия Дух, когато Той използва езика на Петър за Своята слава. Ако сто и двайсетте бяха останали в горницата, петте хиляди никога нямаше да бъдат прибавени към църквата за един ден.

Разбираш ли за какво говоря? Ти никога ли не си излизал от горницата? О, признавам, че там е славно! Един ден Петър и Йоан ще ни разкажат точно какво се е случило в тази Горница. Може би на тях им се е искало да останат там до края на живота си, но имаше нещо, което те трябваше да направят. Бог им даде преживяването в горницата с някаква цел. Те не трябваше да продължават в този духовен пикник и да останат в горницата. Те бяха изпълнени, те бяха екипирани със сила за една цел и ти виждаш изпълнението на тази цел, когато те напуснаха горницата и излязоха да свидетелстват за Господ Исус Христос под помазанието на Святия Дух.

Много рано на другата сутрин си мислех за преживяването, което Петър, Яков и Йоан имаха на планината на преображението. Помисли си за вълнуващото преживяване - изведнъж да видиш Исус преобразен пред очите ти. Представи си вълнението им, когато стояха и гледаха Мойсей и Илия, които се появиха пред тях като духовни същества. Те бяха там. Те разпознаха Мойсей. Те разпознаха Илия. Те веднага ги разпознаха. „И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него” (Матей 17:3).

В своето вълнение и трепет Петър се увлече. Той искаше да остане там завинаги и се чудеше как може да ги задържи. Той се обърна към Исус и каза: „Господи, добре е да сме тука. Ако искаш, аз ще направя три скинии - за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия” (4-ти ст.). Петър чувстваше, че ако могат да построят тези три скинии, тогава те можеха да имат планината на преображението завинаги. Той беше така очарован и радостен от това благословение и от славата, която виждаше, че не искаше никога да напусне това място.

Но не спирай до тук! Прочети малко по-нататък в същата глава и ще видиш, че Исус извежда тримата ученици от планината. Вие ще Го видите да ги води долу при множествата, при гладните, нуждаещите се, измъчваните от греха души в долината. И първия човек, когото учениците срещнаха, бе мъжът, чийто син бе епилептик.

Да, те са там, долу, възлюбени. Те са там, долу в долината, гладни за Словото на Вечния Живот. Благодаря на Бог за планината на Преображението, но Петър, Яков и Йоан не трябваше да остават там. Те трябваше да слязат долу, в долината, където можеха да помогнат на мъжете и жените.

Благодаря на Бог за преживяването на горницата. Благодаря на Бог за кръщението със Святия Дух. Ако него го нямаше, човек щеше да бъде изпращан напред като войник без меч, лампа без масло, лампа без пламък. Благодаря на моя Бог за силата на Святия Дух, за това славно преживяване, когато човек бива екипиран със сила за служение.

Все пак след като Петър, Яков и Йоан не трябваше да остават на планината на преобразяването, но бяха отведени от Спасителя долу, в долината, за да дадат на другите хляба на вечния живот, то със сигурност и ние трябва да излезем от горницата и да дадем на другите това, което вече сме преживели. Когато продължаваме да стоим в горницата, ние не съобщаваме Словото на никой друг.

Днес, приятелю, помни, че преживяването в горницата е, за да те екипира със сила за служение, а няма по-велико служение от това, да водиш мъже и жени при Господ Исус Христос. Братко и сестро, като се здрависвам с вас, позволете ми да ви попитам: „Колко души спечелихте за Господ след своето преживяване в горницата?”

ПО ПОДОБИЕ НА ХРИСТОС