ІІ. Анализ на икономическото и социалното развитие на община Мизия

ІІ. Анализ на икономическото и социалното развитие на община Мизия

1. Обща характеристика на общината

Община Мизия е разположена в Северозападна България и има своето определено място в цялостния обществено-икономически и духовен живот на страната.

Релефът на общината е предимно равнинен до слабо хълмист, надморската височина има следните стойности: най-ниска 2 м и най-висока 168 м. През нейната територия преминават реките Скът и Огоста.

Климатичните особености за района на Община Мизия, се определят както от разположението на България в умерените ширини на северното полукълбо, така и от орографията на района с характерните елементи от топографията и релефа на Дунавската хълмиста равнина. Комплексът от физико-географски и хидрометеорологични фактори определя умереноконтинентален до континентален характер на климата, със студена зима и североизточни ветрове, горещо лято със западни и северозападни ветрове.

Релефът съчетан с климатичните особености благоприятства селскостопанските дейности. От земеделските култури най-добре виреят трайните насаждения, а животновъдството е представено главно от свине, говеда, птици.

Общатата територия на общината е 209 780 дка, като в това число:

• 
  фонд населени места – 14 573 дка;
  
• 
  селскостопански фонд – 182 619 дка;
  
• 
  горски фонд – 8 179 дка;
  
• 
  други територии – 4 409 дка;
  

Повърхностни са реките Скът и Огоста. Подземните води в района на общината са представени от неогенски водоносни хоризонти.

Аувиалните терасни материали на реките Огоста и Скът, представени от пясъци и чакъли се използват като баластра в строителството на пътищата.

Водните ресурси на територията на общината са богатство, което подпомага развитието на промишлеността (в Община Мизия предимно преработвателната промишленост ) и селското стопанство и представлява алтернативен енергиен източник. Наличието на водоеми е предпоставка за развитие на рибовъдството и за организиране на активен риболовен туризъм.

На територията на общината няма залежи на подземни природни богатства и резервати.

Почвите в района, съгласно почвено-географското райониране на България се отнасят към средна Дунавска почвена провинция, където в условия на преходно-континентален климат, равнинно-хълмист релеф, върху льос и льосовидни материали, при наличие на подземни води те са черноземни, като в крайдунавската ивица те са подтип – карбонатни.

На територията на общината няма данни за заблатени почви и данни за вкислени и засолени почви.

Почвите дават възможност за развитие на селско стопанство и предимно на хлебните, зърнено-фуражните и техническите култури.

Мизийска община е в съседство със следните общини – на североизток граничи с Община Оряхово, на северозапад с Община Козлодуй, на юг – Община Бяла Слатина и на югозапад с Община Хайредин.

През населените места на общината минава пътят Враца - Козлодуй и Международен път ІІ-15 за Фериботен комплекс Оряхово-Бекет, който е от особена важност за развитието на трансграничните връзки с Румъния и останалите страни от Европа.

В общината има добре уреден градски и междуселищен автотранспорт. Чрез автотранспортните предприятия на Общините Козлодуй и Оряхово, Община Мизия има връзка с гр. Плевен, София, Габрово, Свищов, Русе, Враца.

Преминаването към пазарно стопанство и съпътстващата приватизация предизвика негативни процеси, засягащи социално-икономическото положение на някои обществени групи от населението, намаляване на трудовата заетост, увеличаване престъпността и др. негативни обществени явления.

Основните продуктови производства от промишлеността на общината по подотрасли са следните:

• 
  Хранително-вкусова промишленост – производства на местни произведения, колбаси, продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия, яйца, фуражи;
  
• 
  Лека промишленост – производство на мъжка и дамска конфекция
  
• 
  Химическа промишленост – производство на бои и лепила
  
• 
  Хартиена промишленост – производство на канцеларски материали
  

През последните години в икономиката на Община Мизия протече процес на преструктуриране. Рязко намаля относителния дял на производството в традиционния промишлен отрасъл – производството на хартия. Нарасна дела на леката промишленост, търговията и услугите. Търговията и услугите са изцяло съсредоточени в частния бизнес. Той се разраства бавно и все още не е важен генератор на работни места и благосъстояние. Действащите малки предприятия са в сферата на зърнопроизводство, търговия, транспорт, и хранителна промишленост.

Липсата на инвестиции и преференции за частния бизнес свива мащабите на малките фирми. Понастоящем икономическото състояние на стопанските обекти в общината е сходно с общото състояние на икономиката на страната. По-голяма част от фирмите страдат от едни и същи явления, характерни за икономическата конюнктура в страната:

• 
  продължителна ниска икономическа активност;
  
• 
  слаба финансова дисциплина;
  

• 
  по – голяма част от местните предприятия и фирми имат малък собствен капитал с незначително увеличение;
  
• 
  като правило фирмите имат задължения, по-големи от сумата на вземанията им, плюс наличните им финансови средства;
  
• 
  почти всички фирми изпитват затруднения с незабавната си платежоспособност. Липсата на оборотни средства довежда понякога до преустановяване на работата и до невъзможност да се вземат стопански решения;
  
• 
  коефициентът на обращаемост на активите показва бавен производствен процес при наличие на ненужно големи производствени мощности. Някои от предприятията в общината имат в наследство от миналото оборудване за производство на неконкурентна продукция с висока себестойност и не са в състояние да се преборят сами с този проблем;
  
• 
  някои фирми в общината имат големи дългосрочни кредити. Обикновено посрещат неотложните си плащания със собствени средства, краткосрочни кредити, или ги забавят;
  
• 
  общо за всички се наблюдава постепенно изменение на съотношението между обема на инвестициите и изхабяването на ДМА в посока към второто. Приходите от продажби се използват за материали, суровини, енергия, за работна заплата, и натрупване на скромна печалба. Няма възможност да се отделят средства за инвестиции, за технологично обновление, за машини и съоръжения, без които не може да се провежда политика на обновление.
  
• 
  Като основна характеристика на икономиката в общината може да се посочи високата зависимост от субсидиите от централния бюджет и липсата на готови проекти за кандидатстване по финансиращите програми на Европейския съюз и други международни източници.
  

Преди петнадесет години 50 % от населението на общината е било заето в промишлеността (най-вече в хартиената промишленост). Тогава тя е развивана с помощта на държавния бюджет, което е довело до известните сега резултати. Направеният в миналото опит за индустриализиране на гр. Мизия, сега би могъл да се използва като изходна база за развитието на съвременната икономика чрез преструктуриране, модернизиране и реализация на производството в редица предприятия, главно на базата на чуждестранните инвестиции.

Към началото на 2005 година като по-голямо действащо предприятия в промишлеността може да се приеме „Електроразпределение – Плевен” ЕАД, клон Козлодуй. Добре се развиват предприятията в областта на хранително вкусовата промишленост и в частност – хлебопроизводството и месопреработването.

По-големите фирми на територията на Община Мизия спомагащи са по-добра социално-икономическа ситуация са:

“ТЕКОН-ИНВЕСТ”АД – произвежда тетрадки и канцеларски материали . В дружеството работят 172 човека. Наемането на работна ръка обикновено е за кратък срок;

“Яйца и птици” АД – производство на яйца и птици с 27 % държавно участие. Броят на заетите в него е 55 човека;

“Скът-Мизия” АД - мелница и зърнени храни, специализирани за производството на брашна и фуражи, с държавно участие 32%. Броят на заетите в дружеството е 70 човека;

“Косаня” ЕООД – производство на хляб; изкупуване на цветни метали; бензиностанции; газостанции. Във тази фирма работят 160 души;

“Пикант” – ООД – месодобив и месопреработка. Броят на заетите е 4 човека;

ЕТ “ТИТ – Тихомир Пировски” – изкупуване на цветни метали;

ЕТ “Електрон – Експорт” – Петьо Тоцев – производство на хляб и хлебни изделия;

“ДАЛ” ООД – производство на бои и лепила;

Акционерно дружество “Завод за хартия” има проектна готовност за реконструкция, технологично преустройство и пуск в действие на производство на хартия. Важен момент е икономията на електроенергия, чрез смяната на течните горива, използвани в паропроизводството с екологични брикети. Предимство на проекта ще бъдат и новоразкритите работни места /минимум 86 броя/. Не на последно място е икономическия подем в общината, тъй като осъществяването на проекта ще окаже влияние върху икономическата дейност и на множество други фирми в региона.

Изпълнението на проекта стартира от 01.07.2004г.

В областта на производството на енергоносители положителен икономически ефект ще се реализира с изпълнението на проектното предложение на “Техарт - Комерс” ЕООД – “Предприятие за производство на брикети от слама”.

Основните резултати от проекта са:

-Намаляване на електропотреблението, поради преминаване на населението към екогорива като икономически по-изгодни; облекчаване енергийният баланс на страната;

-Опазване на околната среда;

-Икономическо развитие на населеното място, разположено непосредствено до АЕЦ Козлодуй;

-Намаляване на безработицата. Създават се нови работни места – 29 постоянни и 30 сезонни;

-Използване на земеделски отпадъци за производство на енергия;

Изпълнението на проекта ще стартира от 01.07.2004г.

Дружеството “ДАЛ” ООД с предмет на дейност производство на бои, лепила и полимери има проектна готовност за разширяване мощностите за производство на бои и лепила на водна основа, както и суровини за тяхното производство, тъй като делът на този вид продукти нараства значително, което се обуславя от съвременното законодателство. Целта е да бъде увеличена степента на автоматизация и качествения контрол на производството.

Самото производство не е свързано с отделяне на вредни емисии и не налага специални мерки за опазване на околната среда. С изпълнението на проекта ще се постигне намаляване на енергопотреблението, тъй като предвижда използване на природен газ. Социалният ефект се изразява в разкриването на около 130 работни места в гр. Мизия, което ще допринесе за намаляване на безработицата.

Обработваемата земя е 157 679 дка или 75% от общия поземлен фонд. Релефът е разнообразен от равнинен покрай р.Дунав, р.Огоста и р.Скът и хълмист в източно западната част, особено характерен за гр.Мизия, с.Крушовица и с.Сараево и отчасти за с.Войводово и с.Липница.

През стопанската 2004-2005г. от 157 679 дка е обработвана над 124000 дка от 3-ма ползватели- арендатори с по над 15000 дка, от 7 с по над 5000 дка, от 13 с по над 1000 дка и други от 50 до 1000 дка, плюс лозови насаждения от 2680 дка и около 1000 дка други култури – люцерна, фуражно овесени смески, полски зеленчуци и др.

Необработваеми /пустеещи / земи се намират предимно на силно пресечени хълмисти райони в размер на 19000 дка или около 12% от обработваемата земя, в т.ч. по землища:

с.Софрониево 2840 дка

с.Крушовица 6403 дка

с.Липница 704 дка

с.Войводово 257 дка

с.Сараево 600 дка

Зърнено хлебните, зърнено фуражните и технически култури са преобладаващите култури върху обработваемата земя в общината:

КУЛТУРИ	2000 година дка	2004 година дка
Пшеница	17 600	71 019
Ечемик	6 870	11 400
Царевица	14 300	16 185
Слънчоглед	10 850	22 220
Тютюн „Бърлей”	-	400
Трайни лозови насаждения	-	2 680
Малини	-	70

Производителите на зеленчуци, картофи и др.са предимно малки частни стопанства за задоволяване на собствените си нужди и съвсем малко за преработвателни предприятия и вътрешния пазар.

Съществуващите лозови насаждения са с висока степен на прореденост и са на голяма възраст.Обновяването на лозовите насаждения от собствениците е незначително.

Проявен интерес за създаване на нови 2 лозови масива от по 400 дка има фирма “Астра”, на която община Мизия чрез замяна е предоставила необходимата им земеделска земя.

Съществува тенденция на издаване на 150 дка нови масиви трайни насаждения /малини/ към вече създадените 70 дка.
Извод: В селското стопанство забавената реформа и връщането на земята се съпътстват с остарели технологии при обработването й. Отрасъла се нуждае от инвестиции за развитие на модерно земеделие и животновъдство.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Продължава трайната тенденция на намаляване животновъдството в животновъдния сектор, с изключение на птицевъдството.

ЖИВОТНИ	2000 година бр	2004 година бр
Говеда
- крави	944	677
- юници	180	136
Овце	5 299	3 736
Кози	1 533	1 162
Свине	3 626	3 120
Птици	54 453	57 000

С изключение на птицевъдството в другите сектори на животновъдството преобладава частно дребно стоково производство с екстензивни методи на отглеждане на животните и ниска рентабилност.

За анкетираните земеделски стопанства, добиващи краве мляко в община Мизия / преброяване 2005г. от ОСЗТ –Мизия – Оряхово/ справката показва, че 677 бр.крави и 136 бр.юници се отглеждат в 254 бр. земеделски стопанства с очаквано производство на краве мляко от 2382200 л., т.е. със средна млечност от 3500 л. от 1 бр.крава.

След икономическите промени, особено през последните няколко години единствено поголовието в птицевъдството се възстановява с перспектива през 2005 г. “Яйца и птици” АД да достигнат 150000бр.кокошки носачки.През 2004г.ръководството защити и спечели проект в размер на 1 милион лв.за преустройство на 4 бр. халета от много етажно клетъчно отглеждане в свободно, подово решетъчно отглеждане за близо 40000бр. птици – технология отговаряща на Европейските стандарти.

Наблюдава се тенденция и проява на интереси от редица малки фермери за търсене на възможности – първо- за извеждане на няколко малки говедовъдни ферми извън населените места; второ- за изграждане на такива с нови технологии на отглеждане и трето – търсене пътища в т.ч. и по програма “Сапард” за финансиране.

Ветеринарното обслужване на животновъдството е сравнително добре организирано в общината от два броя ЧВУ /частни ветеринарни участъци/ в гр.Мизия и в с.Крушовица с ветеринарни техници в т.ч. осеменители в селата.Подобрява се и селекционно – племенната дейност.

В община Мизия – с.Липница през 2002-2003г. беше изградено и пуснато в експлоатация Предприятие за месодобив и месни сурови полуфабрикати – фирма “Пикант” с капацитет 1000 кг. на ден.

МЕХАНИЗАЦИЯ

Наличния машинен парк е с предимно остаряла амортизирана техника.

От 2003 г. се наблюдава тенденция в по-големите земеделски производители на обновяване на машинно - тракторния парк с нова съвременна техника с помощта на програма “Сапард” и ДФ “Земеделие”.За периода 2003-2004г.са закупени 3 бр.нови комбайни от които 2 бр. ДОН-1500 1 бр.Джон диер 96-60 и 8 бр.колесни трактори, от които 3 бр. Джон диер – висок клас. Техника за почвообработка и сеитба в т.ч. сеялки за точна сеитба на фирма Кюн – 3 бр., за директна сеитба 1 бр.и пр.

НАПОЯВАНЕ

През община Мизия минава р.Скът и западно от землището на общината р.Огоста.В землището на с.Софрониево на р.Огоста има изградена помпена станция №1, която се подържа от “Напоителни системи” ЕАД, както и помпена станция № 2, която имаше капацитет да напоява над 40000 дка земеделска земя в землището на с.Софрониево, с.Войводово, с.Крушовица и малка част от землището на гр.Мизия. Помпените станции 1 и 2 са в сравнително добро техническо състояние в т.ч. и главните канали с малки изключения.Разрушени са всички хидранти на напоителните тръбопроводи в посочените землища, което прави цялата напоителна система неизползваема.

РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ

Рибарството е специфичен подотрасъл, който набира скорост в развитието си.В общината съществуват около 250 дка водоеми за сладководно рибовъдство и организиране на активен риболовен туризъм, от който 1 бр. от 15 дка частна собственост в землището на гр.Мизия.

Предстои през 2005г. приватизацията на около 90 дка от тези водоеми в с.Софрониево на частни лица с цел зарибяване със стопански ценни видове риба, както и за организирането на по-активен риболовен туризъм.

ГОРСКО СТОПАНСТВО

Община Мизия е с малък горски поземлен фонд.

На следващо място е влошено фитосанитарното състояние на съществуващите, макар и в малко количество гори. Горските пожари ежегодно намаляват тези площи.Това и наличието на немалко декари пасища и мери , от които една част са силно ерозирали и негодни за земеделско ползване извън горския фонд, представлява потенциален ресурс за залесяване.
2.3.Туризъм
Туризмът е стопански отрасъл с неизползван потенциал в Община Мизия. Именно този факт мотивира общинското ръководство за бъдещото му развитие, което от своя страна ще допринесе за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, ще окаже благоприятно влияние върху облика на нашите населени места.

Имайки предвид географското разположение и природните дадености на нашата община, историческото наследство, многогодишните традиции има възможност за развитие на следните видове туризъм:

Селски туризъм – Престоят в селата от общината ще даде възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена, култура и традиции. Този вид туризъм ще предостави на гостите възможност за идентификация и да живее с местното население, да се включи в селскостопанската дейност – в отглеждането на културни растения и домашни животни, да опита уменията си в занаятчийски дейности и всичко, което е част от ежедневието на българското село.

Екотуризъм – този туризъм ще съдейства за повишаване на екологичната култура на населението. Необходимо е изграждането на екопътеки, които ще допринесат за изучаването на биологичното разнообразие на флората и фауната в нашата община, съхраняване на екосистемите и обогатяването им с видове, характерни за местообитанията.

Културно-познавателен туризъм – този вид туризъм ще спомогне за опознаването на културно-историческото наследство на Община Мизия.

В различните исторически епохи Община Мизия се развива и налага като значимо обществено, пазарно и културно средище. Общината ни е дала не малък принос в културното наследство на страната. Споменът за него се съхранява в музей, музейни сбирки и галерии.

Букьовското сребърно съкровище е една забележителна находка. То е открито в селскостопански имот до с. Букьовци /днес гр. Мизия/ през 1925 година. Датира от ІV век пр.н.е. Находката съдържа два сребърни съда – единият с полуяйцевидна форма без орнаменти, другият – каничка, богато украсена с релефни и вдлъбнати мотиви, с дръжка във формата на върбови листа.

Най-интересен и красив е накитът, който се състои от 5 фибули /шестата липсва/, които се закичват с кукички върху лъкчета посредством кордони с висящи жълъди и стилизирани макове. Всяка фибула е глава на юноша, вероятно варваризирано изображение на бог Аполон. В средата на накита има окачена розетка, съставена от три поставени една върху друга осмоъгълни розети. Този красив елемент от накита е използван като изображение върху пощенска марка, издадена от Министерството на съобщенията през м. октомври 1976 г. Сребърното съкровище е изложено в Националния археологически музей.

Каталог: images -> stories -> documents
documents -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е
documents -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г
documents -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г
documents -> Lovech Rock Fest 2016
documents -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване
documents -> Форма за съобщаване на инциденти/ потенциални инциденти с медицински изделия, в съответствие с чл. 104 от зми incidents/ potential incidents Report Form for medical devices, in accordance with art. 104 of mdl
documents -> Доклад за коригиращи действия от производителя, свързани с безопасността

Изтегляне 0.86 Mb.

Сподели с приятели: