Законът за защита на класифицираната информация влезе в сила. Започна процесът по неговото прилагане

Законът за защита на класифицираната информация влезе в сила. Започна процесът по неговото прилагане.

Практическата реализация предизвика множество въпроси, отговорът на които не може да се открие в специализирана литература поради простото обстоятелство, че такава засега липсва. Основният проблем произтича от функционалния характер на Закона за защита на класифицираната информация, което се явява и основната пречка в скоро време да не се очаква специализирана литература, свързана с неговата проблематика.

Под нетрадиционната форма на въпроси и отговори изданието има за цел да запознае интересуващата се читателска аудитория с „тайните“, свързани със защитата на класифицираната информация.

Тази нетрадиционна форма на представяне на проблемите, свързани със защитата на класифицираната информация, авторът е избрал поради характера на проблематиката, залегнала в Закона за защита на класифицираната информация, правилника за неговото прилагане и наредбите, свързани с него.

Отговор намират преди всичко въпроси, с които се сблъсква в ежедневието всеки работещ в областта по защита на класифицираната информация и на които трябва да се даде отговор, за да се постигнат окончателните резултати - защитата на класифицираната информация в Република България от организационните единици.

Това е причината в тази книга (под формата на въпроси и отговори) да се разясняват проблемите, свързани със защитата на класифицираната информация. Предлаганото издание е първо по рода си. В него не е дадена универсална и пълна информация, въпреки че са включени проблеми от всички глави и раздели на Закона за защита на класифицираната информация, Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, както и наредбите, свързани с прилагането на правилата за защита на класифицираната информация. Всичко това доказва, че Законът за защита на класифицираната информация е един „отворен“ закон, който делегира правомощия на организационните единици да доуреждат с вътрешни правила въпросите, които законът делегира.

Проблемите, на които се дават отговори, по своя характер обясняват съдържанието на книгата. По някои от въпросите текстовете са допълнени с илюстрации, което придава на изданието характер на „настолен справочник“, който би трябвало да се намира „под ръка“ на всеки, който е ангажиран с изпълнението на функции, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация.

Тук е мястото да изкажа благодарност на рецензентите за компетентните препоръки, които направиха за подобряване на съдържанието.

Приложно поле на закона за защита на

класифицираната информация................................... 9

Цел на Закона за защита на класифицираната

информация.................................................................. 9

Принципни положения на Закона за защита

на класифицираната информация............................ 13

Видове класифицирана информация....................... 14

Нива за класификация за сигурност....................... 18

Срокове за защита на класифицираната

информация................................................................ 21

Регистър на материали и документи съдържащи

класифицирана информация, представляваща

държавна и служебна тайна..................................... 23

Органи за защита на класифицираната

информация............................................................... 28

Персонална сигурност............................................... 76

Ред и места за извършване на специални медицински

и психологически изследвания.............................. 85

Персонална сигурност при

международни посещения....................................... 128

Документална сигурност......................................... 129

Физическа сигурност................................................ 154

Индустриална сигурност ......................................... 186

Сигурност на автоматизирани информационни

системи или мрежи................................................... 214

Криптографска сигурност...................................... 221

Предоставяне и обмен на класифицирана

информация между Република България и

други държави или международни

организации ............................................................... 286

Административно наказателни разпоредби......... 289

Дейности след влизане на закона в сила................ 299

Вместо заключение ................................................. 303

В контекста на гореизложеното изданието „Въпроси и отговори по защитата на класифицираната информация“, съставено от Георги Лулчев Петришки, акцентира върху най-съществените проблемни аспекти и актуални въпроси в една относително нова за Република България сфера - защитата на класифицираната информация, като отчита значението Ј в новите глобални реалности на сигурността.

Изданието представлява успешен опит да бъдат обхванати проблемите, възникващи при и по повод прилагането на нормативната уредба в областта на защитата на класифицираната информация. Същевременно се надхвърля рамката на чисто теоретичното представяне на разглежданата проблематика, което отличава изданието с ценната практическа насоченост и по този начин предоставя в максимална степен информационна обезпеченост на възможно най-широк кръг от ползватели. Читателят може да намери отговори на редица въпроси: целите и принципните положения на Закона за защита на класифицираната информация, отделните видове класифицирана информация, нивата и сроковете на защита, отделните видове сигурност на класифицираната информация.

Появата на подобно специализирано издание е навременна и запълва необходимостта от практическо помагало в ежедневната работа на служителите, ангажирани със защитата на класифицираната информация. Като отчита натрупаната до момента практика по прилагането на Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове в тази област, изданието спомага за нейното унифициране.

Въпросите, които намират отговор в книгата, представляват, от една страна, база за точното прилагане на установените правила и стриктното изпълнение на поетите отговорности както от органите по защита на класифицираната информация, така и от всички правни субекти, а от друга страна, фундаментът, върху който може да продължи организационното и техническо адаптиране на новите принципи и изисквания в областта на защитата на класифицираната информация.

Книгата „Въпроси и отговори по защитата на класифицираната информация“ на Георги Лулчев Петришки е своеобразно предизвикателство както за по-тесния кръг от специалисти и експерти в областта на класифицираната информация, така и за всички, които динамичните обществени процеси в българското общество, в началото на 21 век, изправят пред необходимостта от задълбочено познаване на материята на защитата на класифицираната информация.

I. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
1. Какво урежда ЗЗКИ?

Обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея.

Класифицирана информация е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация.

ЗЗКИ се прилага по отношение на информация, представляваща държавна или служебна тайна.

ЗЗКИ се прилага и по отношение на чуждестранната класифицирана информация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

ЗЗКИ се прилага и по отношение на класифицирана информация, предоставяна от международна организация, доколкото влязъл в сила договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп или опит за нерегламентиран достъп.

Според легалната дефиниция, установена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗКИ, „нерегламентиран достъп до класифицирана информация“ е разгласяване, злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване на класифицирана информация, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата Ј или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се счита и всеки пропуск да се класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправилното му определяне, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за то-ва.

Под разгласяване на класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, се разбира съобщаване и предоставяне на класифицирана информация на друго лице в нарушение на установения ред.

Под злоупотреба с класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, се разбира използването Ј без правно основание.

Промяна на класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, представлява промяната на грифа за сигурност или неговото премахване, както и промяна на смисъла или съдържанието на информацията чрез поправки, заличаване, изтриване или повреждане на нейните физически носители.

Под нерегламентирано предоставяне на класифицирана информация, като вид „нерегламентиран достъп до класифицирана информация“, се разбира предоставяне на класифицирана информация на лица, органи или чужди държави в нарушение на установения за това ред.

Нерегламентираното предоставяне на класифицирана информация може да се изразява в:

- предоставяне на класифицирана информация на лица, които нямат разрешен достъп до класифицирана информация (не притежават разрешения за достъп (удостоверения за сигурност, потвърждения, сертификати) и не са в кръга на лицата с достъп по право до класифицирана информация);

- предоставяне на класифицирана информация на лица, чието разрешение за достъп, удостоверение за сигурност, потвърждение или сертификат, не съответства на нивото на класификация на предоставяната информация;

- предоставяне на достъп до класифицирана информация на лица, които не са преминали обучение за работа с класифицирана информация.

- предоставяне на класифицирана информация в нарушение на принципа „необходимост да се знае“.

11. Що е „унищожаване на класифицирана информация“ като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация?

Под унищожаване на класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, се разбира промяната на физическия носител така, че да не може да се чете и от него да не може да се извлече остатъчна информация.

Нарушение на защитата на класифицираната информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, има при създаване, обработване, съхраняване и предоставяне на класифицирана информация в нарушение с установения режим за защита в закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Загубване на класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, има при смяна на лицето, упълномощено да я пренася, съхранява или пази, с друго лице, което няма тези пълномощия.

Пропуск да се класифицира информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, е налице, когато не е поставен гриф за сигурност на съответния носител на информацията.

Неправилно определяне на грифа за сигурност на класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, има в случаите, когато определения гриф за сигурност не съответства на съдържанието на информацията.

Узнаване от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за достъп до класифицирана информация, като вид нерегламентиран достъп до класифицирана информация, има в случаите, когато:

- на лице с разрешение за достъп или потвърждение за съответно ниво на класификация е предоставена информация с по-високо ниво на класификация, отколкото е неговото разрешение или потвърждение за достъп до класифицирана информация;

- на лице без разрешение за достъп или потвърждение за достъп е предоставена класифицирана информация.

Класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

Функциите на принципа „необходимост да се знае“ се заключават в:

- ограничаване достъпа само до определена класифицирана информация;

- ограничаване достъпа само за лица, чиито служебни задължения налагат това;

- ограничаване достъпа само за лица, на които са възложени конкретни задачи, налагащи такъв достъп.

19. Кои други принципи се прилагат в Закона за защита на класифицираната информация?

Контекстно приложение намират принципите:

- осигуряване еднаква защита на класифицираната информация независимо къде и от кого се съхранява - аргумент от правомощията на ДКСИ по чл. 8, т. 2 ЗЗКИ;

- предоставяне достъп до класифицирана информация след извършено проучване за надеждност на лицето (изключения са хипотезите на достъп по право по силата на заемано служебно положение);

- принцип на отчетност - на този принцип се подчинява цялостната регламентация на документалната сигурност на класифицираната информация;

- да се знае само колкото е необходимо за изпълнение на преките служебни задължения, контекстно формулиран принцип;

- непрекъснато проследяване движението на класифицираната информация, контекстно формулиран принцип;

- да се държи информация само колкото е необходимо за изпълнение на преките служебни задължения, контекстно формулиран принцип.

Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Държавната тайна е регламентирана в Закона за защита на класифицираната информация.

Категориите информация, които могат да представляват държавна тайна, са изчерпателно изброени в Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна (Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ). Информация, която не попада в някоя от изброените в списъка категории, не може да представлява държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ.

Държавната тайна включва информация, свързана с отбраната на страната; информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната, както и информация, свързана с икономическата сигурност на страната.

Обхватът на категориите информация, която може да представлява държавна тайна, е нормативно определен в списъка по приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ. Поради това не е предвидена възможност ръководителят на организационната единица да определя списък на категориите информация, подлежащи на класификация като държавна тайна за сферата на дейност на организационната единица.

Формалното попадане на определена информация в списъка по Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ не е достатъчно основание за класифицирането на съответната информация като държавна тайна. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали вследствие на нерегламентирания достъп до информацията могат да се поставят в опасност или да се увредят интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес.

Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон. Разпоредбата на чл. 26,

Служебна тайна могат да създават държавните органи, органите на местното самоуправление и търговските дружества с над 51 на сто държавно участие. Други правни субекти, извън изрично посочените от ЗЗКИ и подзаконовите актове по неговото прилагане, не могат да създават класифицирана информация, представляваща служебна тайна.

Служебна тайна съхраняват всички организационни единици, в които се създава такъв вид класифицирана информация. Служебна тайна могат да съхраняват и други организационни единици, получили по законоустановения ред такава информация.

За определяне списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в организационната единица, е необходимо наличието на следните условия:

- организационната единица да е сред правните субекти, които могат да създават служебна тайна;

- да е предвидена със закон възможността определена информация да представлява служебна тайна.

Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация.

Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация за сферата на дейност на организационната единица.

Ръководителят на организационната единица обявява със заповед списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на организационната единица.

Ръководител на държавен орган, управляващ правата на собственост на държавата в организационни единици - търговски дружества с повече от 51 на сто държавно участие, обявява със заповед списъка на категориите класифицирана информация, съставляваща служебна тайна за отрасъла, подотрасъла или търговската дейност.

Категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в организационната единица, се обявяват в списък със заповед на ръководителя на организационната единица.

Списъкът съдържа само категории информация, създавана, обработвана и съхранявана в организационната единица, съгласно чл. 26 ЗЗКИ, определени като тайна в специални закони.

Обхватът на списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на организационната единица, може да е по-тесен от предвидения в специалните закони.

Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, е публичен.

Чуждестранна класифицирана информация е класифицираната информация, предоставена от друга държава или международна организация по силата на международен договор, по който Република България е страна.