Залез на ранносредновековното българско царство (927 1018)
Изтегляне 356.43 Kb.
|
|
ЗАЛЕЗ НА РАННОСРЕДНОВЕКОВНОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО (927 - 1018) УВОД Още от времето на възникването на българската държава отношенията й с Византия заемали основно място в нейната външна политика. Това се обяснява освен с географската близост още и с обстоятелството, че Византия по принцип не се примирявала с възникването на новата държава в непосредствена близост до столицата й Константинопол. Основните усилия на българските владетели в периода VII-X в. са били насочени към устояване на независимостта срещу византийските опити за възстановяване на имперската власт в териториите по долен Дунав. От началото на IX в. в българо-византийският двубой се появили нови моменти. Двете държави си съперничели в усилията си да завладеят славянските области на полуострова. При управлението на цар Симеон Велики българската политика формулирала ясно една амбициозна външнополитическа задача: да се унищожи Византия и на нейно място да се изгради нова империя начело с българския владетел. В изпълнението на тази програма цар Симеон водил продължителни войни, които силно изтощили българската държава. В същото време към средата на 10 в. Византия изживяла периода на най-големия си разцвет. При очертаващото се византийско превъзходство съдбата на българската държава била поставена на карта. След епична половинвековна съпротива тя паднала под византийска власт. За около 170 г. българските земи ще бъдат провинции на византийската империя. ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ Писмените сведения за българската история след смъртта на цар Симеон и за съпротивата на българите срещу византийската експанзия са сравнително многобройни. От византийските извори основно значение имат хрониките на Йоан Скилица и Георги Кедрин, историческите трудове на Лъв Дякон и Михаил Псел, грамотите на император Василий II Българоубиец за създадената от него Охридска архиепископия. Към хрониката на Скилица-Кедрин интересни добавки е направил Михаил Деволски. От българските извори важно значение имат епиграфските паметници (надписите на цар Самуил, надписът в прохода Траянове врата, Битолският надпис на цар Иван Владислав и др.). Сведения за т.н. "българска епопея" се срещат в арабски съчинения, основното от които е летописът на Яхия Антиохийски, както и в съчиненията на сврменни арменски историци. Сред изследователите на този период от българската история изпъкват имената на В. Златарски, Ив. Дуйчев, П. Петров, Василка Тъпкова-Заимова и др. Напоследък интересно проучване върху Самуилова България направи сръбският учен С.Пириватрич. Трябва да се изтъкне, че в македонската историография този период от българската история грубо се фалшифицира, като Самуиловата държава се обявява за "македонска средновековна държава". БЪЛГАРИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР ПЕТЪР В научната литература обикновено се приема, че многобройните войни при управлението на цар Симеон изтощават българския военен и икономически потенциал. Откъснати за продължително време от родните си огнища, Симеоновите войници били откъсвани от обичайните си земеделски и занаятчийски занимания. Различията между бедни и богати рязко се увеличили. Свободните селяни (смердите), които създавали благосъстоянието на българското общество и били данъкоплатците, и войниците на държавата, започнали масово да се разоряват. Засилил се процесът на формиране на крупно земевладение и на поставяне на селяните под частно-владетелска зависимост. Обогатената от военна плячка и преситената с имоти аристокрация несръчно се стремяла да прилича на византийската си посестрима. Вътрешната разруха имала и духовни измерения. Новосъздаденото българско духовенство твърде бързо забравило заветите на Св. Климент Охридски и Св. Наум Мизийски. То затънало в разгул и користолюбие, в стремеж към светски блага и напълно забравило пастирските си задължения. Това се отразило зле върху съзнанието и нравствеността на все още неукрепналия в християнската вяра български народ. В обществото се зародил остър социален протест, чийто израз била новопоявилата се богомилска ерес. Разпространило се и отшелничеството - едно движение с религиозен характер, провокирана в значителна степен от признаците на разложение и упадък в българското общество. Тези явления били обективната основа и за започващата политическа криза в българската държава. Още приживе цар Симеон Велики по неизвестни причини лишил своя първороден син Михаил от престола и го заставил да се замонаши. Негов наследник станал вторият му син Петър (927 - 969 г. ). Някои изследователи предполагат, че с това си решение той искал да се промени завоевателната политика спрямо Византия, тъй като новият български цар бил известен с миролюбивия си характер.. Някои от Симеоновите боляри обаче настоявали за продължаване на военните действия. Бойните операции в Тракия довели до падането на крепостта Виза в български ръце, но намеренията на цар Петър били за мирно уреждане на конфликта. За тази цел във Византия последователно били изпратени две пратеничества, като първото било за уреждане на предварителните условия на бъдещия договор, а второто - за подготовка на визитата на българския цар в Константинопол. През есента на 927 г. представителна българска делегация начело с царя пристигнала във византийската столица, лично посрещната от император Роман Лакапин. Преговорите завършили с подписването на 30-годишен мирен договор, чиито клаузи определили границите между България и Византия въз основа на договора от 904 г., а също така предвиждали и размяна на пленници. За да се гарантира "дълбокия мир" било решено цар Петър да се ожени за внучката на императора - Мария. В чест на мира, тя била преименувана на Ирина и била първата византийска принцеса отишла в чужд владетелски двор. Съгласно договора, Византия признала титлата "цар" на българския владетел, но не във варианта, искан от цар Симеон. Според ромеите българският владетел трябвало да се титлува "цар на българите" и с тази титла се подчертавало, че той стои по-долу от византийския василевс. Въпреки това признаването на царската титла на Петър било отстъпление от византийските принципи и свидетелство за изключителните отстъпки, които империята направила в името на един траен мир с България. Независимо от този компромис обаче византийският император продължавал да нарича цар Петър свой "духовен син", с което подчертавал символичното си превъзходство над него. Признато било и патриаршеското достойнство на българския архиепископ, но той не бил смятан за равен на останалите патриаршии, а за канонично подчинен на Константинополската патриаршия. Дворцовата аристокрация във Велики Преслав била разделена между симпатизантите на покойния цар Симеон, които били за твърда политика спрямо Византия, и привържениците на умерената политика на цар Петър, настояваща за мир с империята. Умората от дългите Симеонови войни, както и понесените жертви от народа, повече наклонявали везните към цар Петровите привърженици. Това накарало противниците им да действат бързо. Изворите съобщават за подготвен заговор през 928 г. от царевия брат Иван, чиято цел била отстраняването на Петър. Превратът не успял и Иван бил хвърлен в тъмницата и замонашен. По неизвестни причини по-късно цар Петър предал брат си на византийците, които го приели много радушно, дали му богато имение в Мала Азия и го привлекли в състава на византийската аристокрация. Две години по-късно (930 г.), вдигнал бунт и първородния син на цар Симеон Михаил, които напуснал манастира. Бунтът обхванал българското население по долината на река Струма, но скоро бил потушен, поради преждевременната смърт на Михаил. Неуспехите на "Симеоновата групировка" сред болярите били твърде симптоматични. Цар Петър не притежавал нито упоритостта на баща си, нито неговата решителност и честолюбиви амбиции и бил отдаден повече на духовни дела, но и мнозинството от болярите и народа явно желаели мир. Бунтовете показали зараждането на едно негативно вътрешно-политическо явление - болярското противопоставяне на централната власт, което също подготвяло гибелта на българската държава. Двамата по-млади Симеонови синове Иван и Баян се противопоставяли на засилващото се византийско влияние като демонстративно носели традиционни български дрехи. След тези събития положението в България в общи линии се стабилизирало. Болярството се обединило около цар Петър, изправено пред една нова заплаха в лицето на маджарите. Причина за настъпилата консолидация вероятно била и появата на богомилската ерес. Липсата на силната Симеонова ръка скоро дала възможност на съседите на България да преминат към настъпление. Държаният като заложник в Преслав сръбски княз Чеслав избягал от тъмницата и възстановил властта си в Сърбия. Наскоро след това князът поел открито провизантийски курс. От 30-те години на Х в. сериозен проблем за Балканите станали и войнствените унгарци. Все още неукрепнали в Панония като трайно държавно образувание, езичници и към европейските взаимоотношения, унгарците се втурнали в грабителски походи на Запад и към Балканите. да реализират експанзията си в Централна Европа, те се насочили предимно към византийските територии в Южна Тракия, но разоренията засягали и българските земи. През 934 г. маджарите опустошили българските земи и стигнали до Константинопол. Византия не проявила никакво желание да помогне на България, а откупила спокойствието си като се задължила да плаща данък на маджарите. Това поставило в крайно неблагоприятно положение цар Петър, който в следващите години трябвало сам да отбие още четири силни удара на нашественика. Почти паралелно с маджарската опасност на Балканския полуостров се появил още един опасен военно-политически фактор. Във втората половина на Х в. в Източна Европа се издигнало Киевското княжество, което обединили племена и също обърнало поглед към богатствата на Византия. През 943 г. киевският княз Игор организирал своя втори поход срещу Цариград и привлякъл като наемници печенегите, които обитавали областите на север от Дунавските устия. Походът бил осуетен от византийската дипломация, която отрупала Игор с щедри дарове, но печенегите опустошили североизточните български предели. В резултат на това нашествие. Дунавска България се превърнала в територия трудна за управление и охрана. Във Византия започнали да гледат на русите и на печенегите като на естествени съюзници, с които биха могли да разбият Българското царство. През 963 г. след смъртта на българската царица, България и Византия подновили мирния договор помежду си. Цар Петър се съгласил да изпрати в Константинопол синовете си Роман и Борис като заложници за мира. Две години по-късно, при поредното маджарско нахлуване, убеден, че Византия не е склонна да спазва съюзническите си задължения, той сключил мирен договор с маджарите. Обещал им свободно преминаване през българските земи на път към Византия при условие, че не вършат грабежи и опустошения в българските земи. Това бил един умел, но за съжаление закъснял дипломатически ход. Неуспешен се оказал и опитът да се постигне съюз с Немската империя, насочен срещу маджарската държава. Докато България понасяла военни неуспехи и видимо губела позициите завоювани при цар Симеон, Византия стабилизирала вътрешното си положение благодарение на умелата политика на закрила на свободното селско земевладение и на института на войниците-земеделци. Това и дало сили да удържи през 967 г. голяма победа над арабите в Мала Азия, която повишила самочувствието на тогавашния император Никифор Фока и той решил, че има сили да осъществи вековната мечта на Константинополските василевси - унищожаването на българската държава. НАЧАЛО НА ВИЗАНТИЙСКАТА ЕКСПАНЗИЯ В БЪЛГАРИЯ. ПОХОДИТЕ НА КНЯЗ СВЕТОСЛАВ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ Поводът за разрив между двете страни бил намерен, когато по време на празненствата по случай победата над арабите, в Цариград се появила българска делегация и поискала обичайния ежегоден данък. Императорът заповядал да изгонят пратениците и отправил обидни думи към цар Петър. Поведението му било в пълен разрез с дипломатическите традиции. Без да изчака реакцията на българския владетел, който имал достатъчно основания да наруши мира, императорът нахлул в България. Походът ме бил по-скоро демонстрация на военна сила, отколкото начало на сериозна война. Никифор II Фока имал намерение да принуди цар Петър да се откаже от споразумението си с маджарите. Нежеланието на българския владетел да наруши съюза си с маджарите разгневило императора. Той прекратил похода, но не се отказал от намерението си да нанесе нов удар. За тази цел през 968 г. византийско пратеничество с много подаръци и обещания убедило киевския княз Светослав да нападне България. Този дипломатически ход Византия предприела и за да отклони вниманието на княза от владенията си на Кримския полуостров. През същата година 60 000-на армия на Киевския владетел, състояща се от руси и варяги се спуснала по Днепър и нахлула в българските земи. Тя разбила изпратената срещу нея 30 000-на българска войска и набързо превзела около 80 крепости в Североизточна България. След този успех князът бил обзет от желанието да не напуска завоюваните земи. Завоевателните планове на руския княз притеснили Византия, която решила да изглади отношенията си с България. След кратки преговори в Константинопол добросъседските отношения били възстановени. В същото време българската дипломация спечелила на своя страна , които нападнали и обсадили Киев. Това принудило княз Светослав да напусне България. Временно опасността била отклонена, но тепърва предстояли нови тежки изпитания. Още на следната година, след като отблъснал , княз Светослав предприел втори поход срещу българските земи. При известието за похода , цар Петър, вече на преклонна възраст се оттеглил в манастир, където на скоро починал (969 г.). В историографията често пъти цар Петър е представян като слаб владетел, защото винаги е бил съпоставян със знаменития си баща и поради недооценяването на умението с мирни средства да се решават въпросите на държавното битие. Веднага след това сражение войските на Самуил нахлули в Южна Македония и превзели двете важни крепости Верея и Сервия. Разгромът на византийските войски направил силно впечатление дори на арабските хронисти, които отдалеч следели събитията на Балканите. Победата на Самуил укрепила още повече позициите на България. В следващите 15-ина години инициативата във войните с Византия била поета от българите. През 991 г. при едно сражение Роман бил пленен от ромеите и отведен в Константинопол. Този неуспех не отчаял Самуил. Две години по-късно той навлязъл в областта Диоклея (дн. Черна гора) и пленил тамошния княз Иван Владимир. За да го привлече на своя страна, го оженил за дъщеря си Косара и го върнал обратно в земите му. След това самуиловите войски предприемат походи към адриатическото крайбрежие и достигат до околностите на гр. Дубровник и до географските граници на Босна. С тези си действия цар Самуил се явил продължител на политиката на предишните български владетели, които в двубоите с Византия се опитвали да я лишават от опора в периферните области на полуострова и да присъединяват населени със славяни територии. През 997 г. след като научил, че Роман е починал, Самуил се провъзгласил за български цар. На неговата династия било съдено да управлява България само 21 години. След коронацията си Самуил обявил град Охрид за столица и като основател на нова династия потърсил благословията на Светия престол В Рим. Както личи от проведената много по-късно кореспонденция между княз Калоян и папа Инокентий III, римския първосвещеник признал титлата на Самуил. Към края на X в. се появили първите симптоми за поврат в българо-византийския двубой във вреда на българската държава.Около 996 г. Самуил стигнал с войските си чак до Пелопонес, но на връщане претърпял тежко поражение при р. Сперхей, в което самият той бил тежко ранен и спасен от сина си Гаврил Радомир. През 1001 г. император Василий II сключил мир с арабите, прехвърлил значителни войски на Балканския полуостров и преминал в настъпление на широк фронт. Българо- византийската война навлязла в нова фаза. Северна България отново била подчинена от византийците. След това император Василий II се отправил към Македония и Тесалия. Там византийците срещнали упорита съпротива от страна на местните войводи на крепостите. Отличили се войводата на град Сервия Никулица и на град Верея Драгашан, които не се поддали на примамливите обещания на императора. Едва след продължителна обсада, в която византийците претърпели значителни загуби, градовете били завладени. През 1003 г. подпомогнати от унгарците, византийците превзели и град Видин. На следната година Василий II обсадил крепостта Перник, но срещнал твърдата съпротива на защитниците му, ръководени от войводата Кракра. Императорът се принудил да снеме обсадата и се оттеглил безславно. За нещастие обаче, не всички били готови да се сражават до край. Имало и такива, които предали крепостите си без бой, за да запазят своите владения и да бъдат почетени с високи византийски титли. Това внасяло разкол сред българите и затруднявало неимоверно много цар Самуил в борбата му срещу Византия, което дало възможност на Василий II да отбележи нов успех - превземането на Скопие. ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. ПРИЧИНИТЕ ЗА ГИБЕЛТА Й. До 1014 г. в българо-византийските отношения настъпило временно затишие, по време на което и двете страни се готвели за решителен сблъсък. За да предотврати нахлуванията на византийците дълбоко в българска територия цар Самуил наредил изграждането на мощни укрепления по възможните пътища за проникване в българска територия. Основното укрепление било изградено по долината на р. Струма край дн. с. Ключ. През 1014 г. император Василий II предприел нов поход по долината на река Струма. При с. Ключ войските му се натъкнали на укреплението, защитавано от силен български гарнизон. Императорът успял да намери обходен път и се появил изненадващо в гръб на защитниците на укреплението. Българите претърпели голямо поражение, при което били пленени 14 000 войници. Българите обаче не се отчаяли и под командването на престолонаследника Гаврил Радомир устроили засада и унищожили напълно един византийски отряд. Разгневен от това и за да сломи окончателно духа на своя противник, Василий II заповядал да бъдат ослепени пленниците, като на всеки 100 оставял по един едноок, за да ги води. С тази безчовечна постъпка той си спечелил прозвището "Българоубиец". Цар Самуил не могъл да преживее поражението при Ключ. При вида на ослепените си войници той получил удар и починал. На българския престол застанал синът му Гаврил Радомир, който продължил съпротивата. В тази напрегната обстановка, когато се изисквало пълно сплотяване на силите, в българския царски двор отново избухнали интриги. През 1015 г. Гаврил Радомир бил убит от братовчед си Иван Владислав. Някои учени виждат в тази постъпка продължение на семейната драма в Самуиловия род, а други: намесата на византийската дипломация, която искала да сее раздори в средите на българската династия. Новият владетел цар Иван Владислав (1015-1018 г.) се опитал да следва политиката на своите предшественици, но очевидно силите на България били вече изчерпани. През краткото време, когато той държи скиптъра на българската държава били предприети мерки за поправяне на крепостите за да могат те да противостоят на византийското настъпление. През 1016 г. била поправена Битолската крепост и по този повод бил изсечен специален надпис (т.н. "Битолски надпис") В него се казва, че цар Иван Владислав е "самодържец на българите" и че е по род българин. Казано е също така, че крепостта е възстановена "за защита на българите". Битолският надпис е едно от най-сигурните свидетелства за българския характер на населението в Македония и за българското самосъзнание на Самуиловия род. По време на краткото си управление цар Иван Владислав се опитал да спре византийското настъпление като предприел контранастъпление срещу византийските владения по албанското крайбрежие. През 1018 г. при обсадата на град Драч царят паднал убит. Смъртта му окончателно разколебала вярата на българските боляри в победата срещу врага. В град Сяр при император Василий II се появил даже непримиримият до този момент Кракра Пернишки и заедно с още 35 български войводи обявил, че признава неговата власт. Единствено по-упорит се оказал Ивац, който избягал в Албания и се затворил в една непристъпна крепост. Дълго време той се съпротивлявал, но накрая с хитрост бил заловен и ослепен. През 1018 г. Василий ІІ тържествено влязъл в столицата на Самуилова България - Охрид. Българската държава вече не съществувала. Последни отчаяни защитници на българското царство били воеводите Елемаг и Сермон. Тържествуващият Василий II си устроил грандиозен триумф, минавайки през Елада и Егейска Тракия до Константинопол. Покоряването на България той смятал за най-голямото постижение на своя живот. Стародавната мечта на византийските императори била осъществена, макар и на много висока цена. За българския народ започвали дълги години на изпитания. Причините за неуспеха на българския народ в борбата за защита на независимостта на българската държава трябва да се търсят в особеното развитие на империята и на България в края на Х в. и началото на ХI в. Това е времето, когато Византия изживявала политически и военен възход. Чрез мерките за укрепването на военното съсловие византийските императори укрепват военната си мощ и успяват да се справят с арабската опасност. В края на 10 и началото на 11 в. империята за пръв път от началото на своето съществуване не е принудена да води война на живот и смърт на източните си граници. Заслуга за успехите в борбата срещу България имала и несъкрушимата енергия на император Василий II, който с всички средства преследвал целта си за завладяване на България. В същото време България изживява криза, причината за коята често е обект на спорове в научната литература. Едни учени обвиняват за катастрофата българската аристокрация с нейния стремеж за власт, за запазване на всяка цена на социалните привилегии дори с цената на предателство. Макар българският народ да имал сили да продължи борбата за отстояване на независимостта, личните интереси на част от болярството взели връх над обществените. Непоправими били последиците и от руската агресия. Според проф. Мутафчиев за съдбоносния за България изход от двубоя й с Византия въздействие оказал и византинизма, тъй като институциите и организационните форми на българската държава от езическия период започнали да се рушат под напора на византийското влияние. Някои изследователи напомнят, че в периода на т.н. "българска епопея" проличало с пълна сила превъзходството на византийския военен, икономически и човешки потенциал, който в този период бил мобилизиран изцяло за борбата с България. ЗАКЛЮЧЕНИЕ В периoда между 1018 и 1185г. българските земи се намирали в състава на Византийската империя, а българският народ съставлявал част от нейните поданици. Император Василий II Българоубиец си давал ясна сметка за високата цена на своята победа над българите. По негово собствено признание това станало "с не малко пот и труд", поради което императорът направил всичко, за да запази придобитото. В този смисъл усилията му били насочени в три посоки: разрушаване на българските държавни институции, промени в църквата и духовния клир, подходяща демографска политика. Независимо от неблагоприятното влияние на византийската власт върху българското развитие тази власт не могла да унищожи някои от трайните резултати на българското развитие от времето преди завладяването. Останала да съществува българската народност и никакви опити за нейното ерозиране не дали трайни резултати. Останала да съществува и идеята за независима българска държавност, в името на която българите вдигали въстания срещу чуждото владичество. ÇÀËÅÇ ÍÀ ÐÀÍÍÎÑÐÅÄÍÎÂÅÊÎÂÍÎÒÎ ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÖÀÐÑÒÂÎ (927 - 1018) ÓÂÎÄ Îùå îò âðåìåòî íà âúçíèêâàíåòî íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà îòíîøåíèÿòà é ñ Âèçàíòèÿ çàåìàëè îñíîâíî ìÿñòî â íåéíàòà âúíøíà ïîëèòèêà. Òîâà ñå îáÿñíÿâà îñâåí ñ ãåîãðàôñêàòà áëèçîñò îùå è ñ îáñòîÿòåëñòâîòî, ÷å Âèçàíòèÿ ïî ïðèíöèï íå ñå ïðèìèðÿâàëà ñ âúçíèêâàíåòî íà íîâàòà äúðæàâà â íåïîñðåäñòâåíà áëèçîñò äî ñòîëèöàòà é Êîíñòàíòèíîïîë. Îñíîâíèòå óñèëèÿ íà áúëãàðñêèòå âëàäåòåëè â ïåðèîäà VII-X â. ñà áèëè íàñî÷åíè êúì óñòîÿâàíå íà íåçàâèñèìîñòòà ñðåùó âèçàíòèéñêèòå îïèòè çà âúçñòàíîâÿâàíå íà èìïåðñêàòà âëàñò â òåðèòîðèèòå ïî äîëåí Äóíàâ. Îò íà÷àëîòî íà IX â. â áúëãàðî-âèçàíòèéñêèÿò äâóáîé ñå ïîÿâèëè íîâè ìîìåíòè. Äâåòå äúðæàâè ñè ñúïåðíè÷åëè â óñèëèÿòà ñè äà çàâëàäåÿò ñëàâÿíñêèòå îáëàñòè íà ïîëóîñòðîâà. Ïðè óïðàâëåíèåòî íà öàð Ñèìåîí Âåëèêè áúëãàðñêàòà ïîëèòèêà ôîðìóëèðàëà ÿñíî åäíà àìáèöèîçíà âúíøíîïîëèòè÷åñêà çàäà÷à: äà ñå óíèùîæè Âèçàíòèÿ è íà íåéíî ìÿñòî äà ñå èçãðàäè íîâà èìïåðèÿ íà÷åëî ñ áúëãàðñêèÿ âëàäåòåë.  èçïúëíåíèåòî íà òàçè ïðîãðàìà öàð Ñèìåîí âîäèë ïðîäúëæèòåëíè âîéíè, êîèòî ñèëíî èçòîùèëè áúëãàðñêàòà äúðæàâà.  ñúùîòî âðåìå êúì ñðåäàòà íà 10 â. Âèçàíòèÿ èçæèâÿëà ïåðèîäà íà íàé-ãîëåìèÿ ñè ðàçöâåò. Ïðè î÷åðòàâàùîòî ñå âèçàíòèéñêî ïðåâúçõîäñòâî ñúäáàòà íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà áèëà ïîñòàâåíà íà êàðòà. Ñëåä åïè÷íà ïîëîâèíâåêîâíà ñúïðîòèâà òÿ ïàäíàëà ïîä âèçàíòèéñêà âëàñò. Çà îêîëî 170 ã. áúëãàðñêèòå çåìè ùå áúäàò ïðîâèíöèè íà âèçàíòèéñêàòà èìïåðèÿ. ÈÇÂÎÐÈ È ÈÑÒÎÐÈÎÃÐÀÔÈß Ïèñìåíèòå ñâåäåíèÿ çà áúëãàðñêàòà èñòîðèÿ ñëåä ñìúðòòà íà öàð Ñèìåîí è çà ñúïðîòèâàòà íà áúëãàðèòå ñðåùó âèçàíòèéñêàòà åêñïàíçèÿ ñà ñðàâíèòåëíî ìíîãîáðîéíè. Îò âèçàíòèéñêèòå èçâîðè îñíîâíî çíà÷åíèå èìàò õðîíèêèòå íà Éîàí Ñêèëèöà è Ãåîðãè Êåäðèí, èñòîðè÷åñêèòå òðóäîâå íà Ëúâ Äÿêîí è Ìèõàèë Ïñåë, ãðàìîòèòå íà èìïåðàòîð Âàñèëèé II Áúëãàðîóáèåö çà ñúçäàäåíàòà îò íåãî Îõðèäñêà àðõèåïèñêîïèÿ. Êúì õðîíèêàòà íà Ñêèëèöà-Êåäðèí èíòåðåñíè äîáàâêè å íàïðàâèë Ìèõàèë Äåâîëñêè. Îò áúëãàðñêèòå èçâîðè âàæíî çíà÷åíèå èìàò åïèãðàôñêèòå ïàìåòíèöè (íàäïèñèòå íà öàð Ñàìóèë, íàäïèñúò â ïðîõîäà Òðàÿíîâå âðàòà, Áèòîëñêèÿò íàäïèñ íà öàð Èâàí Âëàäèñëàâ è äð.). Ñâåäåíèÿ çà ò.í. "áúëãàðñêà åïîïåÿ" ñå ñðåùàò â àðàáñêè ñú÷èíåíèÿ, îñíîâíîòî îò êîèòî å ëåòîïèñúò íà ßõèÿ Àíòèîõèéñêè, êàêòî è â ñú÷èíåíèÿòà íà ñъâðеìåííè àðìåíñêè èñòîðèöè. Ñðåä èçñëåäîâàòåëèòå íà òîçè ïåðèîä îò áúëãàðñêàòà èñòîðèÿ èçïúêâàò èìåíàòà íà Â. Çëàòàðñêè, Èâ. Äóé÷åâ, Ï. Ïåòðîâ, Âàñèëêà Òúïêîâà-Çàèìîâà è äð. Íàïîñëåäúê èíòåðåñíî ïðîó÷âàíå âúðõó Ñàìóèëîâà Áúëãàðèÿ íàïðàâè ñðúáñêèÿò ó÷åí Ñ.Ïèðèâàòðè÷. Òðÿáâà äà ñå èçòúêíå, ÷å â ìàêåäîíñêàòà èñòîðèîãðàôèÿ òîçè ïåðèîä îò áúëãàðñêàòà èñòîðèÿ ãðóáî ñå ôàëøèôèöèðà, êàòî Ñàìóèëîâàòà äúðæàâà ñå îáÿâÿâà çà "ìàêåäîíñêà ñðåäíîâåêîâíà äúðæàâà". ÁÚËÃÀÐÈß ÏÐÈ ÓÏÐÀÂËÅÍÈÅÒÎ ÍÀ ÖÀÐ ÏÅÒÚÐ Â íàó÷íàòà ëèòåðàòóðà îáèêíîâåíî ñå ïðèåìà, ÷å ìíîãîáðîéíèòå âîéíè ïðè óïðàâëåíèåòî íà öàð Ñèìåîí èçòîùàâàò áúëãàðñêèÿ âîåíåí è èêîíîìè÷åñêè ïîòåíöèàë. Îòêúñíàòè çà ïðîäúëæèòåëíî âðåìå îò ðîäíèòå ñè îãíèùà, Ñèìåîíîâèòå âîéíèöè áèëè îòêúñâàíè îò îáè÷àéíèòå ñè çåìåäåëñêè è çàíàÿò÷èéñêè çàíèìàíèÿ. Ðàçëè÷èÿòà ìåæäó áåäíè è áîãàòè ðÿçêî ñå óâåëè÷èëè. Ñâîáîäíèòå ñåëÿíè (ñìåðäèòå), êîèòî ñúçäàâàëè áëàãîñúñòîÿíèåòî íà áúëãàðñêîòî îáùåñòâî è áèëè äàíúêîïëàòöèòå, è âîéíèöèòå íà äúðæàâàòà, çàïî÷íàëè ìàñîâî äà ñå ðàçîðÿâàò. Çàñèëèë ñå ïðîöåñúò íà ôîðìèðàíå íà êðóïíî çåìåâëàäåíèå è íà ïîñòàâÿíå íà ñåëÿíèòå ïîä ÷àñòíî-âëàäåòåëñêà çàâèñèìîñò. Îáîãàòåíàòà îò âîåííà ïëÿ÷êà è ïðåñèòåíàòà ñ èìîòè àðèñòîêðàöèÿ íåñðú÷íî ñå ñòðåìÿëà äà ïðèëè÷à íà âèçàíòèéñêàòà ñè ïîñåñòðèìà. Âúòðåøíàòà ðàçðóõà èìàëà è äóõîâíè èçìåðåíèÿ. Íîâîñúçäàäåíîòî áúëãàðñêî äóõîâåíñòâî òâúðäå áúðçî çàáðàâèëî çàâåòèòå íà Ñâ. Êëèìåíò Îõðèäñêè è Ñâ. Íàóì Ìèçèéñêè. Òî çàòúíàëî â ðàçãóë è êîðèñòîëþáèå, â ñòðåìåæ êúì ñâåòñêè áëàãà è íàïúëíî çàáðàâèëî ïàñòèðñêèòå ñè çàäúëæåíèÿ. Òîâà ñå îòðàçèëî çëå âúðõó ñúçíàíèåòî è íðàâñòâåíîñòòà íà âñå îùå íåóêðåïíàëèÿ â õðèñòèÿíñêàòà âÿðà áúëãàðñêè íàðîä.  îáùåñòâîòî ñå çàðîäèë îñòúð ñîöèàëåí ïðîòåñò, ÷èéòî èçðàç áèëà íîâîïîÿâèëàòà ñå áîãîìèëñêà åðåñ. Ðàçïðîñòðàíèëî ñå è îòøåëíè÷åñòâîòî - åäíî äâèæåíèå ñ ðåëèãèîçåí õàðàêòåð, ïðîâîêèðàíà â çíà÷èòåëíà ñòåïåí îò ïðèçíàöèòå íà ðàçëîæåíèå è óïàäúê â áúëãàðñêîòî îáùåñòâî. Òåçè ÿâëåíèÿ áèëè îáåêòèâíàòà îñíîâà è çà çàïî÷âàùàòà ïîëèòè÷åñêà êðèçà â áúëãàðñêàòà äúðæàâà. Îùå ïðèæèâå öàð Ñèìåîí Âåëèêè ïî íåèçâåñòíè ïðè÷èíè ëèøèë ñâîÿ ïúðâîðîäåí ñèí Ìèõàèë îò ïðåñòîëà è ãî çàñòàâèë äà ñå çàìîíàøè. Íåãîâ íàñëåäíèê ñòàíàë âòîðèÿò ìó ñèí Ïåòúð (927 - 969 ã. ). Íÿêîè èçñëåäîâàòåëè ïðåäïîëàãàò, ÷å ñ òîâà ñè ðåøåíèå òîé èñêàë äà ñå ïðîìåíè çàâîåâàòåëíàòà ïîëèòèêà ñïðÿìî Âèçàíòèÿ, òúé êàòî íîâèÿò áúëãàðñêè öàð áèë èçâåñòåí ñ ìèðîëþáèâèÿ ñè õàðàêòåð.. Íÿêîè îò Ñèìåîíîâèòå áîëÿðè îáà÷å íàñòîÿâàëè çà ïðîäúëæàâàíå íà âîåííèòå äåéñòâèÿ. Áîéíèòå îïåðàöèè â Òðàêèÿ äîâåëè äî ïàäàíåòî íà êðåïîñòòà Âèçà â áúëãàðñêè ðúöå, íî íàìåðåíèÿòà íà öàð Ïåòúð áèëè çà ìèðíî óðåæäàíå íà êîíôëèêòà. Çà òàçè öåë âúâ Âèçàíòèÿ ïîñëåäîâàòåëíî áèëè èçïðàòåíè äâå ïðàòåíè÷åñòâà, êàòî ïúðâîòî áèëî çà óðåæäàíå íà ïðåäâàðèòåëíèòå óñëîâèÿ íà áúäåùèÿ äîãîâîð, à âòîðîòî - çà ïîäãîòîâêà íà âèçèòàòà íà áúëãàðñêèÿ öàð â Êîíñòàíòèíîïîë. Ïðåç åñåíòà íà 927 ã. ïðåäñòàâèòåëíà áúëãàðñêà äåëåãàöèÿ íà÷åëî ñ öàðÿ ïðèñòèãíàëà âúâ âèçàíòèéñêàòà ñòîëèöà, ëè÷íî ïîñðåùíàòà îò èìïåðàòîð Ðîìàí Ëàêàïèí. Ïðåãîâîðèòå çàâúðøèëè ñ ïîäïèñâàíåòî íà 30-ãîäèøåí ìèðåí äîãîâîð, ÷èèòî êëàóçè îïðåäåëèëè ãðàíèöèòå ìåæäó Áúëãàðèÿ è Âèçàíòèÿ âúç îñíîâà íà äîãîâîðà îò 904 ã., à ñúùî òàêà ïðåäâèæäàëè è ðàçìÿíà íà ïëåííèöè. Çà äà ñå ãàðàíòèðà "äúëáîêèÿ ìèð" áèëî ðåøåíî öàð Ïåòúð äà ñå îæåíè çà âíó÷êàòà íà èìïåðàòîðà - Ìàðèÿ.  ÷åñò íà ìèðà, òÿ áèëà ïðåèìåíóâàíà íà Èðèíà è áèëà ïúðâàòà âèçàíòèéñêà ïðèíöåñà îòèøëà â ÷óæä âëàäåòåëñêè äâîð. Ñúãëàñíî äîãîâîðà, Âèçàíòèÿ ïðèçíàëà òèòëàòà "öàð" íà áúëãàðñêèÿ âëàäåòåë, íî íå âúâ âàðèàíòà, èñêàí îò öàð Ñèìåîí. Ñïîðåä ðîìåèòå áúëãàðñêèÿò âëàäåòåë òðÿáâàëî äà ñå òèòуëóâà "öàð íà áúëãàðèòå" è ñ òàçè òèòëà ñå ïîä÷åðòàâàëî, ÷å òîé ñòîè ïî-äîëó îò âèçàíòèéñêèÿ âàñèëåâñ. Âúïðåêè òîâà ïðèçíàâàíåòî íà öàðñêàòà òèòëà íà Ïåòúð áèëî îòñòúïëåíèå îò âèçàíòèéñêèòå ïðèíöèïè è ñâèäåòåëñòâî çà èçêëþ÷èòåëíèòå îòñòúïêè, êîèòî èìïåðèÿòà íàïðàâèëà â èìåòî íà åäèí òðàåí ìèð ñ Áúëãàðèÿ. Íåçàâèñèìî îò òîçè êîìïðîìèñ îáà÷å âèçàíòèéñêèÿò èìïåðàòîð ïðîäúëæàâàë äà íàðè÷à öàð Ïåòúð ñâîé "äóõîâåí ñèí", ñ êîåòî ïîä÷åðòàâàë ñèìâîëè÷íîòî ñè ïðåâúçõîäñòâî íàä íåãî. Ïðèçíàòî áèëî è ïàòðèàðøåñêîòî äîñòîéíñòâî íà áúëãàðñêèÿ àðõèåïèñêîï, íî òîé íå áèë ñìÿòàí çà ðàâåí íà îñòàíàëèòå ïàòðèàðøèè, à çà êàíîíè÷íî ïîä÷èíåí íà Êîíñòàíòèíîïîëñêàòà ïàòðèàðøèÿ. Äâîðöîâàòà àðèñòîêðàöèÿ âúâ Âåëèêè Ïðåñëàâ áèëà ðàçäåëåíà ìåæäó ñèìïàòèçàíòèòå íà ïîêîéíèÿ öàð Ñèìåîí, êîèòî áèëè çà òâúðäà ïîëèòèêà ñïðÿìî Âèçàíòèÿ, è ïðèâúðæåíèöèòå íà óìåðåíàòà ïîëèòèêà íà öàð Ïåòúð, íàñòîÿâàùà çà ìèð ñ èìïåðèÿòà. Óìîðàòà îò äúëãèòå Ñèìåîíîâè âîéíè, êàêòî è ïîíåñåíèòå æåðòâè îò íàðîäà, ïîâå÷å íàêëîíÿâàëè âåçíèòå êúì öàð Ïåòðîâèòå ïðèâúðæåíèöè. Òîâà íàêàðàëî ïðîòèâíèöèòå èì äà äåéñòâàò áúðçî. Èçâîðèòå ñúîáùàâàò çà ïîäãîòâåí çàãîâîð ïðåç 928 ã. îò öàðåâèÿ áðàò Èâàí, ÷èÿòî öåë áèëà îòñòðàíÿâàíåòî íà Ïåòúð. Ïðåâðàòúò íå óñïÿë è Èâàí áèë õâúðëåí â òúìíèöàòà è çàìîíàøåí. Ïî íåèçâåñòíè ïðè÷èíè ïî-êúñíî öàð Ïåòúð ïðåäàë áðàò ñè íà âèçàíòèéöèòå, êîèòî ãî ïðèåëè ìíîãî ðàäóøíî, äàëè ìó áîãàòî èìåíèå â Ìàëà Àçèÿ è ãî ïðèâëåêëè â ñúñòàâà íà âèçàíòèéñêàòà àðèñòîêðàöèÿ. Äâå ãîäèíè ïî-êúñíî (930 ã.), âäèãíàë áóíò è ïúðâîðîäíèÿ ñèí íà öàð Ñèìåîí Ìèõàèë, êîèòî íàïóñíàë ìàíàñòèðà. Áóíòúò îáõâàíàë áúëãàðñêîòî íàñåëåíèå ïî äîëèíàòà íà ðåêà Ñòðóìà, íî ñêîðî áèë ïîòóøåí, ïîðàäè ïðåæäåâðåìåííàòà ñìúðò íà Ìèõàèë. Íåóñïåõèòå íà "Ñèìåîíîâàòà ãðóïèðîâêà" ñðåä áîëÿðèòå áèëè òâúðäå ñèìïòîìàòè÷íè. Öàð Ïåòúð íå ïðèòåæàâàë íèòî óïîðèòîñòòà íà áàùà ñè, íèòî íåãîâàòà ðåøèòåëíîñò è ÷åñòîëþáèâè àìáèöèè è áèë îòäàäåí ïîâå÷å íà äóõîâíè äåëà, íî è ìíîçèíñòâîòî îò áîëÿðèòå è íàðîäà ÿâíî æåëàåëè ìèð. Áóíòîâåòå ïîêàçàëè çàðàæäàíåòî íà åäíî íåãàòèâíî âúòðåøíî-ïîëèòè÷åñêî ÿâëåíèå - áîëÿðñêîòî ïðîòèâîïîñòàâÿíå íà öåíòðàëíàòà âëàñò, êîåòî ñúùî ïîäãîòâÿëî ãèáåëòà íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà. Äâàìàòà ïî-ìëàäè Ñèìåîíîâè ñèíîâå Èâàí è Áàÿí ñå ïðîòèâîïîñòàâÿëè íà çàñèëâàùîòî ñå âèçàíòèéñêî âëèÿíèå êàòî äåìîíñòðàòèâíî íîñåëè òðàäèöèîííè áúëãàðñêè äðåõè. Ñëåä òåçè ñúáèòèÿ ïîëîæåíèåòî â Áúëãàðèÿ â îáùè ëèíèè ñå ñòàáèëèçèðàëî. Áîëÿðñòâîòî ñå îáåäèíèëî îêîëî öàð Ïåòúð, èçïðàâåíî ïðåä åäíà íîâà çàïëàõà â ëèöåòî íà ìàäæàðèòå. Ïðè÷èíà çà íàñòúïèëàòà êîíñîëèäàöèÿ âåðîÿòíî áèëà è ïîÿâàòà íà áîãîìèëñêàòà åðåñ. Ëèïñàòà íà ñèëíàòà Ñèìåîíîâà ðúêà ñêîðî äàëà âúçìîæíîñò íà ñúñåäèòå íà Áúëãàðèÿ äà ïðåìèíàò êúì íàñòúïëåíèå. Äúðæàíèÿò êàòî çàëîæíèê â Ïðåñëàâ ñðúáñêè êíÿç ×åñëàâ èçáÿãàë îò òúìíèöàòà è âúçñòàíîâèë âëàñòòà ñè â Ñúðáèÿ. Íàñêîðî ñëåä òîâà êíÿçúò ïîåë îòêðèòî ïðîâèçàíòèéñêè êóðñ. Îò 30-òå ãîäèíè íà Õ â. ñåðèîçåí ïðîáëåì çà Áàëêàíèòå ñòàíàëè è âîéíñòâåíèòå óíãàðöè. Âñå îùå íåóêðåïíàëè â Ïàíîíèÿ êàòî òðàéíî äúðæàâíî îáðàçóâàíèå, åçè÷íèöè è не приобщени êúì åâðîïåéñêèòå âçàèìîîòíîøåíèÿ, óíãàðöèòå ñå âòóðíàëè â ãðàáèòåëñêè ïîõîäè íà Çàïàä è êúì Áàëêàíèòå. Като не успели äà ðåàëèçèðàò åêñïàíçèÿòà ñè â Öåíòðàëíà Åâðîïà, òå ñå íàñî÷èëè ïðåäèìíî êúì âèçàíòèéñêèòå òåðèòîðèè â Þæíà Òðàêèÿ, íî ðàçîðåíèÿòà çàñÿãàëè è áúëãàðñêèòå çåìè. Ïðåç 934 ã. ìàäæàðèòå îïóñòîøèëè áúëãàðñêèòå çåìè è ñòèãíàëè äî Êîíñòàíòèíîïîë. Âèçàíòèÿ íå ïðîÿâèëà íèêàêâî æåëàíèå äà ïîìîãíå íà Áúëãàðèÿ, à îòêóïèëà ñïîêîéñòâèåòî ñè êàòî ñå çàäúëæèëà äà ïëàùà äàíúê íà ìàäæàðèòå. Òîâà ïîñòàâèëî â êðàéíî íåáëàãîïðèÿòíî ïîëîæåíèå öàð Ïåòúð, êîéòî â ñëåäâàùèòå ãîäèíè òðÿáâàëî ñàì äà îòáèå îùå ÷åòèðè ñèëíè óäàðà íà íàøåñòâåíèêà. Ïî÷òè ïàðàëåëíî ñ ìàäæàðñêàòà îïàñíîñò íà Áàëêàíñêèÿ ïîëóîñòðîâ ñå ïîÿâèë îùå åäèí îïàñåí âîåííî-ïîëèòè÷åñêè ôàêòîð. Âúâ âòîðàòà ïîëîâèíà íà Õ â. â Èçòî÷íà Åâðîïà ñå èçäèãíàëî Êèåâñêîòî êíÿæåñòâî, êîåòî îáåäèíèëè източните славянски ïëåìåíà è ñúùî îáúðíàëî ïîãëåä êúì áîãàòñòâàòà íà Âèçàíòèÿ. Ïðåç 943 ã. êèåâñêèÿò êíÿç Èãîð îðãàíèçèðàë ñâîÿ âòîðè ïîõîä ñðåùó Öàðèãðàä è ïðèâëÿêúë êàòî íàåìíèöè ïå÷åíåãèòå, êîèòî îáèòàâàëè îáëàñòèòå íà ñåâåð îò Äóíàâñêèòå óñòèÿ. Ïîõîäúò áèë îñóåòåí îò âèçàíòèéñêàòà äèïëîìàöèÿ, êîÿòî îòðóïàëà Èãîð ñ ùåäðè äàðîâå, íî ïå÷åíåãèòå îïóñòîøèëè ñåâåðîèçòî÷íèòå áúëãàðñêè ïðåäåëè.  ðåçóëòàò íà òîâà íàøåñòâèå. Äóíàâñêà Áúëãàðèÿ ñå ïðåâúðíàëà â òåðèòîðèÿ òðóäíà çà óïðàâëåíèå è îõðàíà. Âúâ Âèçàíòèÿ çàïî÷íàëè äà ãëåäàò íà ðóñèòå è íà ïå÷åíåãèòå êàòî íà åñòåñòâåíè ñúþçíèöè, ñ êîèòî áèõà ìîãëè äà ðàçáèÿò Áúëãàðñêîòî öàðñòâî. Ïðåç 963 ã. ñëåä ñìúðòòà íà áúëãàðñêàòà öàðèöà, Áúëãàðèÿ è Âèçàíòèÿ ïîäíîâèëè ìèðíèÿ äîãîâîð ïîìåæäó ñè. Öàð Ïåòúð ñå ñúãëàñèë äà èçïðàòè â Êîíñòàíòèíîïîë ñèíîâåòå ñè Ðîìàí è Áîðèñ êàòî çàëîæíèöè çà ìèðà. Äâå ãîäèíè ïî-êúñíî, ïðè ïîðåäíîòî ìàäæàðñêî íàõëóâàíå, óáåäåí, ÷å Âèçàíòèÿ íå å ñêëîííà äà ñïàçâà ñúþçíè÷åñêèòå ñè çàäúëæåíèÿ, òîé ñêëþ÷èë ìèðåí äîãîâîð ñ ìàäæàðèòå. Îáåùàë èì ñâîáîäíî ïðåìèíàâàíå ïðåç áúëãàðñêèòå çåìè íà ïúò êúì Âèçàíòèÿ ïðè óñëîâèå, ÷å íå âúðøàò ãðàáåæè è îïóñòîøåíèÿ â áúëãàðñêèòå çåìè. Òîâà áèë åäèí óìåë, íî çà ñúæàëåíèå çàêúñíÿë äèïëîìàòè÷åñêè õîä. Íåóñïåøåí ñå îêàçàë è îïèòúò äà ñå ïîñòèãíå ñúþç ñ Íåìñêàòà èìïåðèÿ, íàñî÷åí ñðåùó ìàäæàðñêàòà äúðæàâà. Äîêàòî Áúëãàðèÿ ïîíàñÿëà âîåííè íåóñïåõè è âèäèìî ãóáåëà ïîçèöèèòå çàâîþâàíè ïðè öàð Ñèìåîí, Âèçàíòèÿ ñòàáèëèçèðàëà âúòðåøíîòî ñè ïîëîæåíèå áëàãîäàðåíèå íà óìåëàòà ïîëèòèêà íà çàêðèëà íà ñâîáîäíîòî ñåëñêî çåìåâëàäåíèå è íà èíñòèòóòà íà âîéíèöèòå-çåìåäåëöè. Òîâà è äàëî ñèëè äà óäúðæè ïðåç 967 ã. ãîëÿìà ïîáåäà íàä àðàáèòå â Ìàëà Àçèÿ, êîÿòî ïîâèøèëà ñàìî÷óâñòâèåòî íà òîãàâàøíèÿ èìïåðàòîð Íèêèôîð Ôîêà è òîé ðåøèë, ÷å èìà ñèëè äà îñúùåñòâè âåêîâíàòà ìå÷òà íà Êîíñòàíòèíîïîëñêèòå âàñèëåâñè - óíèùîæàâàíåòî íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà. ÍÀ×ÀËÎ ÍÀ ÂÈÇÀÍÒÈÉÑÊÀÒÀ ÅÊÑÏÀÍÇÈß Â ÁÚËÃÀÐÈß. ÏÎÕÎÄÈÒÅ ÍÀ ÊÍßÇ ÑÂÅÒÎÑËÀ  ÁÚËÃÀÐÑÊÈÒÅ ÇÅÌÈ Ïîâîäúò çà ðàçðèâ ìåæäó äâåòå ñòðàíè áèë íàìåðåí, êîãàòî ïî âðåìå íà ïðàçíåíñòâàòà ïî ñëó÷àé ïîáåäàòà íàä àðàáèòå, â Öàðèãðàä ñå ïîÿâèëà áúëãàðñêà äåëåãàöèÿ è ïîèñêàëà îáè÷àéíèÿ åæåãîäåí äàíúê. Èìïåðàòîðúò çàïîâÿäàë äà èçãîíÿò ïðàòåíèöèòå è îòïðàâèë îáèäíè äóìè êúì öàð Ïåòúð. Ïîâåäåíèåòî ìó áèëî â ïúëåí ðàçðåç ñ äèïëîìàòè÷åñêèòå òðàäèöèè. Áåç äà èç÷àêà ðåàêöèÿòà íà áúëãàðñêèÿ âëàäåòåë, êîéòî èìàë äîñòàòú÷íî îñíîâàíèÿ äà íàðóøè ìèðà, èìïåðàòîðúò íàõëóë â Áúëãàðèÿ. Ïîõîäúò ìå áèë ïî-ñêîðî äåìîíñòðàöèÿ íà âîåííà ñèëà, îòêîëêîòî íà÷àëî íà ñåðèîçíà âîéíà. Íèêèôîð II Ôîêà èìàë íàìåðåíèå äà ïðèíóäè öàð Ïåòúð äà ñå îòêàæå îò ñïîðàçóìåíèåòî ñè ñ ìàäæàðèòå. Íåæåëàíèåòî íà áúëãàðñêèÿ âëàäåòåë äà íàðóøè ñúþçà ñè ñ ìàäæàðèòå ðàçãíåâèëî èìïåðàòîðà. Òîé ïðåêðàòèë ïîõîäà, íî íå ñå îòêàçàë îò íàìåðåíèåòî ñè äà íàíåñå íîâ óäàð. Çà òàçè öåë ïðåç 968 ã. âèçàíòèéñêî ïðàòåíè÷åñòâî ñ ìíîãî ïîäàðúöè è îáåùàíèÿ óáåäèëî êèåâñêèÿ êíÿç Ñâåòîñëàâ äà íàïàäíå Áúëãàðèÿ. Òîçè äèïëîìàòè÷åñêè õîä Âèçàíòèÿ ïðåäïðèåëà è çà äà îòêëîíè âíèìàíèåòî íà êíÿçà îò âëàäåíèÿòà ñè íà Êðèìñêèÿ ïîëóîñòðîâ. Ïðåç ñúùàòà ãîäèíà 60 000-íà àðìèÿ íà Êèåâñêèÿ âëàäåòåë, ñúñòîÿùà ñå îò ðóñè è âàðÿãè ñå ñïóñíàëà ïî Äíåïúð è íàõëóëà â áúëãàðñêèòå çåìè. Òÿ ðàçáèëà èçïðàòåíàòà ñðåùó íåÿ 30 000-íà áúëãàðñêà âîéñêà è íàáúðçî ïðåâçåëà îêîëî 80 êðåïîñòè â Ñåâåðîèçòî÷íà Áúëãàðèÿ. Ñëåä òîçè óñïåõ êíÿçúò áèë îáçåò îò æåëàíèåòî äà íå íàïóñêà çàâîþâàíèòå çåìè. Çàâîåâàòåëíèòå ïëàíîâå íà ðóñêèÿ êíÿç ïðèòåñíèëè Âèçàíòèÿ, êîÿòî ðåøèëà äà èçãëàäè îòíîøåíèÿòà ñè ñ Áúëãàðèÿ. Ñëåä êðàòêè ïðåãîâîðè â Êîíñòàíòèíîïîë äîáðîñúñåäñêèòå îòíîøåíèÿ áèëè âúçñòàíîâåíè.  ñúùîòî âðåìå áúëãàðñêàòà äèïëîìàöèÿ ñïå÷åëèëà íà ñâîÿ ñòðàíà печенегите, êîèòî íàïàäíàëè è îáñàäèëè Êèåâ. Òîâà ïðèíóäèëî êíÿç Ñâåòîñëàâ äà íàïóñíå Áúëãàðèÿ. Âðåìåííî îïàñíîñòòà áèëà îòêëîíåíà, íî òåïúðâà ïðåäñòîÿëè íîâè òåæêè èçïèòàíèÿ. Îùå íà ñëåäíàòà ãîäèíà, ñëåä êàòî îòáëúñíàë печенегите, êíÿç Ñâåòîñëàâ ïðåäïðèåë âòîðè ïîõîä ñðåùó áúëãàðñêèòå çåìè. Ïðè èçâåñòèåòî çà ïîõîäà , öàð Ïåòúð, âå÷å íà ïðåêëîííà âúçðàñò ñå îòòåãëèë â ìàíàñòèð, êúäåòî íà ñêîðî ïî÷èíàë (969 ã.).  èñòîðèîãðàôèÿòà ÷åñòî ïúòè öàð Ïåòúð å ïðåäñòàâÿí êàòî ñëàá âëàäåòåë, çàùîòî âèíàãè å áèë ñúïîñòàâÿí ñúñ çíàìåíèòèÿ ñè áàùà è ïîðàäè íåäîîöåíÿâàíåòî íà óìåíèåòî ñ ìèðíè ñðåäñòâà äà ñå ðåøàâàò âúïðîñèòå íà äúðæàâíîòî áèòèå. Òîâà îáà÷å å íåñïðàâåäëèâà îöåíêà. Öàð Ïåòúð ïîëó÷èë òåæêî íàñëåäñòâî è âñå ïàê óñïÿë äà çàïàçè öåëîñòòà íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà ïðè ñðàâíèòåëíî ìàëêè âîåííè çàãóáè. Òîé ñå ñòðåìÿë äà îñèãóðè ìèð çà ñòðàíàòà ñè â èçâåñòåí ñìèñúë òîâà áèëî ïîñòèãíàòî. Íåãîâàòà ñìúðò âúçâåñòèëà íà÷àëîòî íà òåæêè èçïèòàíèÿ çà íàðîäà è äúðæàâàòà. Áúëãàðñêèÿò ïðåñòîë áèë çàåò îò çàâúðíàëèÿ ñå îò Êîíñòàíòèíîïîë öàð Áîðèñ II. Òîé ïî÷òè íå ïîçíàâàë ðîäèíàòà ñè è áèë äàëå÷ îò ïðåäñòàâèòå çà ñèëíà ëè÷íîñò, êîÿòî äà ïîåìå ñúñ çäðàâà ðúêà äúðæàâíîòî êîðìèëî. Ïðåç 970 ã. ðóñèòå, êîèòî âëàäååëè ôàêòè÷åñêè öÿëà Ñåâåðíà Áúëãàðèÿ ñå îçîâàëè ïðåä ñòåíèòå íà Ïðåñëàâ è ãî ïðåâçåëè. Âèçàíòèÿ íå îòêëèêíàëà íà îò÷àÿíèòå ìîëáè íà áúëãàðñêèÿ öàðñêè äâîð çà ïîìîù. Êàòî âñåêè "âàðâàðñêè" êíÿç è Ñâåòîñëàâ ñå áëàçíåë îò ìèñúëòà äà ïðåâçåìå Êîíñòàíòèíîïîë. Âåðîÿòíî òîâà áèëà ïðè÷èíàòà, êîÿòî ãî íàêàðàëà äà ñå âúçäúðæà îò ïúëíîòî óíèùîæàâàíå íà áúëãàðñêàòà íåçàâèñèìîñò, çà äà èçïîëçâà áúëãàðèòå êàòî ñúþçíèöè ñðåùó Âèçàíòèÿ.  Ïðåñëàâ áèë ïîñòàâåí ñèëåí ðóñêè ãàðíèçîí, íî öàð Áîðèñ II çàïàçèë ôîðìàëíî âëàñòòà ñè íà áúëãàðñêè öàð. Õðèñòèÿíñêèòå õðàìîâå íå áèëè îñêâåðíåíè è ðàçãðàáåíè îò åçè÷íèöèòå ðóñè è âàðÿãè. Îôèöèàëíàòà ðåçèäåíöèÿ íà Êèåâñêèÿ êíÿç ñòàíàë ãð. Äðúñòúð. Çíà÷èòåëíè áúëãàðñêè âîåííè ñèëè áèëè âêëþ÷åíè â ðóñêàòà âîéñêà. Òâúðäå å âåðîÿòíî â òîçè íåðàâíîïðàâåí ñúþç áúëãàðñêèÿò öàð äà å áèë ïîñòàâåí ôàêòè÷åñêè â ïîëîæåíèåòî íà ïëåííèê.  êðàÿ íà 969 ã. â Êîíñòàíòèíîïîë áèë èçâúðøåí êúðâàâ ïðåâðàò, âñëåäñòâèå íà êîéòî Íèêèôîð Ôîêà áèë óáèò è ïðåñòîëúò çàåë ïðèáëèæåíèÿò ìó âîåíà÷àëíèê Éîàí Öèìèñõèé. Ïðåç 970 ã. íà÷åëî íà îãðîìíà âîéñêà, â êîÿòî èìàëî íàåìíèöè íîðìàíè (âèêèíãè), ïå÷åíåãè, ìàäæàðè, Ñâåòîñëàâ íàõëóë â Òðàêèÿ. Íàñåëåíèåòî íà Ôèëèïîïîë îòêàçàëî äà ïðåäàäå ãðàäà. Òîé áèë ïðåâçåò ñúñ ñèëà, ñëåä êîåòî áèëè èçâúðøåíè íå÷óâàíè çâåðñòâà. Ðóñêèòå âîéñêè äîñòèãíàëè Îäðèí. Éîàí Öèìèñõèé ïðåäëîæèë íà Ñâåòîñëàâ ìèð è ùåäðè äàðîâå, àêî ñå îòòåãëè çàä Ñòàðà ïëàíèíà. Êíÿçúò îòêàçàë è âîåííèòå äåéñòâèÿ ïðîäúëæèëè.  ãðàíè÷íèòå îáëàñòè ñ Áúëãàðèÿ Âèçàíòèÿ ñòðóïàëà âîéñêè, êîèòî ïðåõâúðëèëà îò Ìàëà Àçèÿ è â êîèòî ñå íàìèðàëà ëè÷íàòà ãâàðäèÿ íà èìïåðàòîðà. Òîçè ôàêò êðàñíîðå÷èâî ãîâîðè çà ãîëÿìîòî çíà÷åíèå, êîåòî Âèçàíòèÿ ïðèäàâàëà íà âîéíàòà ñè ñ ðóñêèÿ êíÿç. Êúì Äóíàâñêèòå óñòèÿ áèë èçïðàòåí ìíîãîáðîåí ôëîò. Ñâåòîñëàâ áèë ðàçáèò îò ðîìåèòå è ñêëþ÷èë ïðèìèðèå. Òîãàâà èìïåðàòîðà ðåøèë, ÷å å äîøëî âðåìå äà çàïî÷íå çàâëàäÿâàíåòî íà Áúëãàðèÿ. Òî÷íî ïî âåëèêäåíñêèòå ïðàçíèöè íà 971 ã., като се âúçïîëçâàл îò íàìàëåíàòà áäèòåëíîñò íà ïàçà÷èòå íà ïðîõîäèòå, èìïåðàòîðúò ïðåìèíàë Ñòàðà ïëàíèíà è ñå îçîâàë ïîä ñòåíèòå íà áúëãàðñêàòà ñòîëèöà Ïðåñëàâ. Çàïî÷íàëà êðúâîïðîëèòíà áèòêà, â êîÿòî áúëãàðè è ðóñè ñúâìåñòíî çàùèòàâàëè ãðàäà. Âúïðåêè ïðîÿâåíèÿ ãåðîèçúì, Ïðåñëàâ ïàäíàë âúâ âèçàíòèéñêè ðúöå (971 ã.). Éîàí Öèìèñõèé çàÿâèë, ÷å çàïàçâà ïðàâàòà âúðõó ïðåñòîëà íà áúëãàðñêèÿ öàð. Êíÿç Ñâåòîñëàâ ñå îòòåãëèë â Äðúñòúð, íî òàì áúëãàðñêîòî áîëÿðñòâî îòêàçàëî äà ìó ïîìàãà. Òîâà ïðåäèçâèêàëî íåãîâèÿ ãíÿâ è òîé çàïîâÿäàë äà áúäàò èçáèòè 300 äóøè, à äðóãè áèëè õâúðëåíè â çàòâîðà. Ïî ñâåäåíèÿ íà Éîàí Çîíàðà áèëè èçâúðøåíè æåðòâîïðèíîøåíèÿ ñ áúëãàðñêè äåöà. Ïîä ñòåíèòå íà Äðúñòúð ðóñèòå ïðåòúðïåëè íîâî ïîðàæåíèå è ñå ïðèíóäèëè äà ñå îòòåãëÿò â çåìèòå ñè, êàòî ñå îòêàçàëè îò ïðåòåíöèèòå ñè çà ñòàðàòà ðèìñêà êðåïîñò Ïåðèíåñ, íà êîÿòî Âèçàíòèÿ äúðæàëà îñîáåíî ìíîãî. Ñâåòîñëàâ òàêà è íå óñïÿë äà ñå äîáåðå äî Êèåâ.  ðàéîíà íà äíåïúðñêèòå ïðàãîâå âîéñêàòà ìó áèëà íàïàäíàòà îò печенегите è òàì òîé íàìåðèë ñìúðòòà ñè. Äåéñòâèÿòà íà êèåâñêèÿ êíÿç èìàëè ãèáåëíè ïîñëåäèöè çà ñúäáàòà íà Ïúðâîòî áúëãàðñêî öàðñòâî. Òå íàíåñëè íà Áúëãàðèÿ íåïîïðàâèì óäàð îò êîéòî òÿ íå ìîãëà äà ñå ñúâçåìå. Âúçïîëçâàí îò òîâà Éîàí Öèìèñõèé ñâàëèë ìàñêàòà íà "îñâîáîäèòåë", ïðåâçåë Ïðåñëàâ è ïëåíèë öàðñêîòî ñåìåéñòâî.  íåãîâà ÷åñò ãðàäúò áèë ïðåèìåíóâàí íà Éîàíîïîë.  Öàðèãðàä áèëî óñòðîåíî òúðæåñòâåíî ïîñðåùàíå íà Éîàí Öèìèñõèé, à öàð Áîðèñ ïðåä òúëïàòà ñâàëèë çíàöèòå íà ñâîåòî öàðñêî äîñòîéíñòâî. ÍÀ×ÀËÎ ÍÀ ÑÚÏÐÎÒÈÂÈÒÅËÍÎÒÎ ÄÂÈÆÅÍÈÅ ÍÀ ÊÎÌÈÒÎÏÓËÈÒÅ Òîâà îáà÷å íå îçíà÷àâàëî êðàé íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà. Òúðæåñòâîòî íà âèçàíòèéöèòå áèëî òâúðäî ïðèáúðçàíî.  îáøèðíèòå ñâîáîäíè òåðèòîðèè íà çàïàä è þãîçàïàä óêðåïíàëè ñèëèòå, êîèòî áèëè ãîòîâè äà ïðîäúëæàò áîðáàòà çà íåçàâèñèìîòî ñúùåñòâóâàíå íà Áúëãàðèÿ. Òóê ñå ñúõðàíèëè çäðàâèòå òðàäèöèè íà áúëãàðñêàòà äúðæàâíà âëàñò, ÷ðåç äåéíîñòòà íà ÷åòèðèìàòà ñèíà íà êîìèò Íèêîëà - Äàâèä, Ìîéñåé, Àðîí è Ñàìóèë. Óïîðèòàòà áúëãàðñêà ñúïðîòèâà ñðåùó âèçàíòèéñêàòà åêñïàíçèÿ åäâà ñåãà çàïî÷âàëà. .Íåéíà áàçà ùå ñòàíàò çàïàäíèòå è þãîçàïàäíèòå áúëãàðñêè çåìè, ïîùàäåíè îò âèçàíòèéñêèòå è ðóñêèòå íàáåçè, ñúõðàíèëè áúëãàðñêàòà äúðæàâíà òðàäèöèÿ è ðàçïîëàãàùè ñúñ çíà÷èòåëåí ÷îâåøêè ïîòåíöèàë. Íÿìà íèêàêâè îñíîâàíèÿ äà ñå ñìÿòà, ÷å äâèæåíèåòî íà êîìèòîïóëèòå ïðåäñòàâëÿâà ôîðìèðàíå íà íîâà ïðè òîâà небългарска äúðæàâà, êàêòî ñìÿòàò ìàêåäîíñêèòå èñòîðèöè. Êîìèò Íèêîëà áèë åäèí îò ïðåäñòàâèòåëèòå íà íàé-âèñøàòà ïðîâèíöèàëíàòà àðèñòîêðàöèÿ. Óïðàâèòåë âåðîÿòíî íà Ñðåäåöêàòà îáëàñò, òîé áèë äîâåðåíî ëèöå íà ïðåñëàâñêèÿ äâîð è ÷ðåç ñúïðóãàòà ñè - â íàé-áëèçêè ðîäíèíñêè âðúçêè ñ íåãî.  970 ã., êîãàòî Âèçàíòèÿ íàñòúïâàëà ñðåùó Ïðåñëàâ, òîé áèë âå÷å ïîêîéíèê. Êàòî îïèñâàò ñúáèòèÿòà îò ñúùàòà ãîäèíà âèçàíòèéñêèòå õðîíèñòè Ñêèëèöà è Êåäðèí ãîâîðÿò, ÷å "ñèíîâåòå íà åäèí îò âåëåìîùíèòå êîìèòè â Áúëãàðèÿ çàìèñëÿò âúñòàíèå". Òî èìàëî î÷åâèäíî àíòèâèçàíòèéñêà íàñî÷åíîñò, òúé êàòî ïî ñâåäåíèÿ íà ñúùèòå õðîíèñòè, êîãàòî Ñâåòîñëàâ âîþâàë â Èçòî÷íà Òðàêèÿ, åäíà âîéñêà íàñòúïèëà îêîëî Ïëîâäèâ è ðàçáèëà âèçàíòèéñêèòå âîéñêè òàì. Òàêà áðàòÿòà ñè ñïå÷åëèëè ñëàâàòà íà ïîñëåäîâàòåëíè áîðöè ñðåùó Âèçàíòèÿ è çàñòàâàíåòî èì íà÷åëî íà áúëãàðñêèÿ äúðæàâåí æèâîò â ñâîáîäíèòå áúëãàðñêè çåìè íå áèëî ñëó÷àéíî. Çà äà ïîä÷åðòàÿò, ÷å ñà ïðîäúëæèòåëè íà ïîëèòè÷åñêèÿ è öúðêîâíèÿ æèâîò â áúëãàðñêàòà äúðæàâà, êîìèòîïóëèòå ïðèåëè ïðè ñåáå ñè èçáÿãàëèÿ îò Ïðåñëàâ áúëãàðñêè ïàòðèàðõ Äàìÿí è ìó äàëè âúçìîæíîñò è çàíàïðåä äà èçïúëíÿâà çàäúëæåíèÿòà ñè íà ãëàâà íà áúëãàðñêàòà öúðêâà. Ïî òàêúâ íà÷èí, âðåìåííî âúðõîâíàòà öúðêîâíà âëàñò ïðåäñòàâëÿâàëà è öàðñêàòà è ñèìâîëèçèðàëà íåçàâèñèìîñòòà è åäèíñòâîòî íà Áúëãàðèÿ. ×åòèðèìàòà áðàòÿ óïðàâëÿâàëè ñòðàíàòà îáùî, ò.å. áèëî óñòàíîâåíî ñâîåîáðàçíî ÷åòèðèâëàñòèå (òåòðàðõèÿ, êàêòî ãî íàðè÷àò âèçàíòèéñêèòå àâòîðè). Íàé-ñòàðèÿò áðàò Äàâèä ïîåë óïðàâëåíèåòî íà íàé-þæíèòå áúëãàðñêè îáëàñòè ñ öåíòúð ãðàä Ïðåñïà. Ìîéñåé ñå óñòàíîâèë â Ñòðóìèöà, , Àðîí - â ãðàä Ñðåäåö. Íà íàé-ìàëêèÿ áðàò Ñàìóèë áèëà ïîâåðåíà çàùèòàòà íà Âèäèíñêàòà êðåïîñò. Ïðåç 973 ã. ãåðìàíñêèòå ëåòîïèñè ñúîáùàâàò, ÷å ïðè èìïåðàòîð Îòîí I ïðèñòèãíàëè "ïðàòåíèöè îò Áúëãàðèÿ", êîèòî áèëè ùåäðî îáäàðåíè è îòïðàòåíè â ðîäèíàòà ñè. Òîâà ñúîáùåíèå íåäâóñìèñëåíî ãîâîðè çà õàðàêòåðà íà ò.íàð. Çàïàäíà áúëãàðñêà äúðæàâà êàòî ëåãèòèìíî ïðîäúëæåíèå íà Ïðåñëàâñêà Áúëãàðèÿ. Ïðåç 976 ã. áèë óáèò èìïåðàòîð Éîàí Öèìèñõèé è ïðåñòîëúò íàñëåäèë Âàñèëèé II - íàé-ìîãúùèÿ èìïåðàòîð íà Ìàêåäîíñêàòà äèíàñòèÿ. Ïúðâèòå äåñåò ãîäèíè îò íåãîâîòî óïðàâëåíèå áèëè èçêëþ÷èòåëíî íàïðåãíàòè. Áóíòîâå íà ñåïàðàòèñòè ïîñòîÿííî îòâëè÷àëè âíèìàíèåòî ìó êúì Ìàëà Àçèÿ, êîåòî ñâîåâðåìåííî áèëî èçïîëçâàíî îò êîìèòîïóëèòå çà îòâîþâàíå íà ïîêîðåíèòå áúëãàðñêè òåðèòîðèè.  õîäà íà áîðáàòà ñðåùó âèçàíòèéñêàòà âëàñò çàãèíàëè äâàìà îò áðàòÿòà êîìèòîïóëè. Äàâèä áèë óáèò îò âëàñè-ñêèòíèöè â îáëàñòòà Ïðåñïà, à Ìîéñåé çàãèíàë ïðè îáñàäàòà íà ãðàä Ñÿð. Íàäåæäàòà çà âúçñòàíîâÿâàíå íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà ïîäòèêíàëà êúì ïî-ðåøèòåëíè äåéñòâèÿ è áúëãàðñêèòå ïðåñòîëîíàñëåäíèöè. Òå óñïåëè äà èçáÿãàò îò Êîíñòàíòèíîïîë è äîñòèãíàëè äî áúëãàðñêàòà ãðàíèöà. Çà íåùàñòèå îáà÷å öàð Áîðèñ II áèë óáèò ïî ïîãðåøêà, à Ðîìàí íåâðåäèì ñå äîáðàë äî Ñàìóèë. Åäèíñòâåíèÿò æèâ íàñëåäíèê íà öàð Ïåòúð áèë ïðîâúçãëàñåí çà öàð, êîåòî ïîêàçâà, ÷å áðàòÿòà ïðèçíàëè ëåãèòèìíîñòòà íà áúëãàðñêàòà öàðñêà äèíàñòèÿ. Ñðåä ó÷åíèòå ñúùåñòâóâà è ìíåíèå, ÷å Ðîìàí áèë îñòàâåí ñàìî êàòî óïðàâèòåë íà Ñêîïñêàòà îáëàñò, íî Ñàìóèë ìó îòäàâàë ïî÷åñòè êàòî íà áúëãàðñêè öàð è ñè ïðèñâîèë òàçè òèòëà ÷àê ñëåä ñìúðòòà íà Ðîìàí. Ìåæäó îñòàíàëèòå äâàìà áðàòÿ - Àðîí è Ñàìóèë îòíîøåíèÿòà íå áèëè ãëàäêè. Ïðè÷èíèòå îòêðèâàìå ó âèçàíòèéñêèòå èñòîðèöè, êîèòî íå ñêðèâàò ñèìïàòèèòå íà Àðîí êúì ðîìåèòå è ñêëîííîñòòà ìó äà ïîäïèøå ñåïàðàòèâåí ìèð ñ èìïåðàòîðà çàä ãúðáà íà Ñàìóèë. Êîãàòî òîâà ñòàíàëî äîñòîÿíèå íà Ñàìóèë, òîé íå ñå ïîêîëåáàë äà ïðîÿâè ðåøèòåëíîñò, êàêâàòî èçèñêâàë è ìîìåíòúò, è äúðæàâíèòå èíòåðåñè. Ïðåç þíè 976 ã. â ìåñòíîñòòà Ðàçìåòàíèöà êðàé äí. ãðàä Äóïíèöà áèë èçòðåáåí öåëèÿò Àðîíîâ ðîä. Ïîðàäè çàñòúïíè÷åñòâîòî íà Ãàâðèë Ðàäîìèð áèë ïîùàäåí ñàìî ñèíúò íà Àðîí - Èâàí Âëàäèñëàâ. Òîâà íàêàçàíèå íà ïðåäàòåëÿ ïîâëèÿëî âúðõó ïî-íàòàòúøíàòà ñúäáà íà Áúëãàðèÿ. Îò òîçè ìîìåíò Ñàìóèë ïîåë ñàì âëàñòòà êàòî ïîñâåòèë æèâîòà ñè íà áîðáàòà ñðåùó Âèçàíòèÿ.  áúëãàðñêàòà èñòîðè÷åñêà íàóêà å èçêàçàíî è ñòàíîâèùåòî, ÷å òàçè"ñåìåéíà äðàìà" ñå å ðàçèãðàëà ïî-êúñíî, ñëåä âèçàíòèéñêèÿ ïîõîä â áúëãàðñêèòå çåìè îò ëÿòîòî íà 986 ã. Òàêà èëè èíà÷å ñúáèòèÿòà îò 70-òå ãîäèíè íà 10 â. èçäèãàò Ñàìóèë êàòî îñíîâíà ôèãóðà â áîðáàòà ñðåùó Âèçàíòèÿ. Ñ èçêëþ÷èòåëíà åíåðãèÿ è äàëíîâèäíîñò òîé íàëàãà íà èìïåðèÿòà òîòàëíà âîéíà. Íåãîâèòå âîéñêè îïåðèðàò íà øèðîê ôðîíò è íàõëóâàò âúâ âèçàíòèéñêèòå âëàäåíèÿ äúëáîêî íà þã êúì Êîíòèíåíòàëíà Ãúðöèÿ è Ïåëîïîíåñ, êàêòî è â Òðàêèÿ. Ñïîðåä íÿêîè äîñòà íåÿñíè ñâåäåíèÿ ñëåä 976 ã. ñàìóèëîâèòå âîéñêè óñïåëè äà îòâîþâàò îáðàòíî Ñåâåðíà Áúëãàðèÿ è äîðè äà ïðåíåñàò âîéíàòà ñåâåðíî îò ð. Äóíàâ. ÁÚËÃÀÐÎ-ÂÈÇÀÍÒÈÉÑÊÈßÒ ÄÂÓÁÎÉ Â ÊÐÀß ÍÀ X È ÍÀ×ÀËÎÒÎ ÍÀ XI ÂÅÊ Â îòãîâîð íà óñïåøíèòå äåéñòâèÿ íà Ñàìóèë ïðåç ëÿòîòî íà 986 ã. âèçàíòèéñêèÿò èìïåðàòîð ïðåäïðèåë ãîëÿì ïîõîä ñðåùó Áúëãàðèÿ. Âîéñêèòå ìó ñå íàñî÷èëè êúì Ñðåäåö è ãî îáñàäèëè. Ñëåä 20-äíåâíè áåçóñïåøíè îïèòè äà ïðîíèêíå â ãðàäà, Âàñèëèé II ñå ïðèíóäèë äà ñå îòòåãëè.  åäíà ïëàíèíñêà òåñíèíà, íàðå÷åíà "Áúëãàðñêà Êëèñóðà" âîéñêèòå íà Ñàìóèë óñòðîèëè çàñàäà íà âèçàíòèéñêàòà àðìèÿ. Ïðåç àâãóñò èìïåðàòîðúò ïðåòúðïÿë êàòàñòðîôàëíî ïîðàæåíèå. Ñàìèÿò òîé åäâà óñïÿë äà ñå ñïàñè, à íåãîâàòà ïàëàòêà, öåëèÿò îáîç è ñêúïîöåííîñòèòå, êîèòî íîñåë, ïàäíàëè â ðúöåòå íà áúëãàðèòå. Âåäíàãà ñëåä òîâà ñðàæåíèå âîéñêèòå íà Ñàìóèë íàõëóëè â Þæíà Ìàêåäîíèÿ è ïðåâçåëè äâåòå âàæíè êðåïîñòè Âåðåÿ è Ñåðâèÿ. Ðàçãðîìúò íà âèçàíòèéñêèòå âîéñêè íàïðàâèë ñèëíî âïå÷àòëåíèå äîðè íà àðàáñêèòå õðîíèñòè, êîèòî îòäàëå÷ ñëåäåëè ñúáèòèÿòà íà Áàëêàíèòå. Ïîáåäàòà íà Ñàìóèë óêðåïèëà îùå ïîâå÷å ïîçèöèèòå íà Áúëãàðèÿ.  ñëåäâàùèòå 15-èíà ãîäèíè èíèöèàòèâàòà âúâ âîéíèòå ñ Âèçàíòèÿ áèëà ïîåòà îò áúëãàðèòå. Ïðåç 991 ã. ïðè åäíî ñðàæåíèå Ðîìàí áèë ïëåíåí îò ðîìåèòå è îòâåäåí â Êîíñòàíòèíîïîë. Òîçè íåóñïåõ íå îò÷àÿë Ñàìóèë. Äâå ãîäèíè ïî-êúñíî òîé íàâëÿçúë â îáëàñòòà Äèîêëåÿ (äí. ×åðíà ãîðà) è ïëåíèë òàìîøíèÿ êíÿç Èâàí Âëàäèìèð. Çà äà ãî ïðèâëå÷å íà ñâîÿ ñòðàíà, ãî îæåíèë çà äúùåðÿ ñè Êîñàðà è ãî âúðíàë îáðàòíî â çåìèòå ìó. Ñëåä òîâà ñàìóèëîâèòå âîéñêè ïðåäïðèåìàò ïîõîäè êúì àäðèàòè÷åñêîòî êðàéáðåæèå è äîñòèãàò äî îêîëíîñòèòå íà ãð. Äóáðîâíèê è äî ãåîãðàôñêèòå ãðàíèöè íà Áîñíà. Ñ òåçè ñè äåéñòâèÿ öàð Ñàìóèë ñå ÿâèë ïðîäúëæèòåë íà ïîëèòèêàòà íà ïðåäèøíèòå áúëãàðñêè âëàäåòåëè, êîèòî â äâóáîèòå ñ Âèçàíòèÿ ñå îïèòâàëè äà ÿ ëèøàâàò îò îïîðà â ïåðèôåðíèòå îáëàñòè íà ïîëóîñòðîâà è äà ïðèñúåäèíÿâàò íàñåëåíè ñúñ ñëàâÿíè òåðèòîðèè. Ïðåç 997 ã. ñëåä êàòî íàó÷èë, ÷å Ðîìàí å ïî÷èíàë, Ñàìóèë ñå ïðîâúçãëàñèë çà áúëãàðñêè öàð. Íà íåãîâàòà äèíàñòèÿ áèëî ñúäåíî äà óïðàâëÿâà Áúëãàðèÿ ñàìî 21 ãîäèíè. Ñëåä êîðîíàöèÿòà ñè Ñàìóèë îáÿâèë ãðàä Îõðèä çà ñòîëèöà è êàòî îñíîâàòåë íà íîâà äèíàñòèÿ ïîòúðñèë áëàãîñëîâèÿòà íà Ñâåòèÿ ïðåñòîë  Ðèì. Êàêòî ëè÷è îò ïðîâåäåíàòà ìíîãî ïî-êúñíî êîðåñïîíäåíöèÿ ìåæäó êíÿç Êàëîÿí è ïàïà Èíîêåíòèé III, ðèìñêèÿ ïúðâîñâåùåíèê ïðèçíàë òèòëàòà íà Ñàìóèë. Êúì êðàÿ íà X â. ñå ïîÿâèëè ïúðâèòå ñèìïòîìè çà ïîâðàò â áúëãàðî-âèçàíòèéñêèÿ äâóáîé âúâ âðåäà íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà.Îêîëî 996 ã. Ñàìóèë ñòèãíàë ñ âîéñêèòå ñè ÷àê äî Ïåëîïîíåñ, íî íà âðúùàíå ïðåòúðïÿë òåæêî ïîðàæåíèå ïðè ð. Ñïåðõåé, â êîåòî ñàìèÿò òîé áèë òåæêî ðàíåí è ñïàñåí îò ñèíà ñè Ãàâðèë Ðàäîìèð. Ïðåç 1001 ã. èìïåðàòîð Âàñèëèé II ñêëþ÷èë ìèð ñ àðàáèòå, ïðåõâúðëèë çíà÷èòåëíè âîéñêè íà Áàëêàíñêèÿ ïîëóîñòðîâ è ïðåìèíàë â íàñòúïëåíèå íà øèðîê ôðîíò. Áúëãàðî- âèçàíòèéñêàòà âîéíà íàâëÿçëà â íîâà ôàçà. Ñåâåðíà Áúëãàðèÿ îòíîâî áèëà ïîä÷èíåíà îò âèçàíòèéöèòå. Ñëåä òîâà èìïåðàòîð Âàñèëèé II ñå îòïðàâèë êúì Ìàêåäîíèÿ è Òåñàëèÿ. Òàì âèçàíòèéöèòå ñðåùíàëè óïîðèòà ñúïðîòèâà îò ñòðàíà íà ìåñòíèòå âîéâîäè íà êðåïîñòèòå. Îòëè÷èëè ñå âîéâîäàòà íà ãðàä Ñåðâèÿ Íèêóëèöà è íà ãðàä Âåðåÿ Äðàãàøàí, êîèòî íå ñå ïîääàëè íà ïðèìàìëèâèòå îáåùàíèÿ íà èìïåðàòîðà. Åäâà ñëåä ïðîäúëæèòåëíà îáñàäà, â êîÿòî âèçàíòèéöèòå ïðåòúðïåëè çíà÷èòåëíè çàãóáè, ãðàäîâåòå áèëè çàâëàäåíè. Ïðåç 1003 ã. ïîäïîìîãíàòè îò óíãàðöèòå, âèçàíòèéöèòå ïðåâçåëè è ãðàä Âèäèí. Íà ñëåäíàòà ãîäèíà Âàñèëèé II îáñàäèë êðåïîñòòà Ïåðíèê, íî ñðåùíàë òâúðäàòà ñúïðîòèâà íà çàùèòíèöèòå ìó, ðúêîâîäåíè îò âîéâîäàòà Êðàêðà. Èìïåðàòîðúò ñå ïðèíóäèë äà ñíåìå îáñàäàòà è ñå îòòåãëèë áåçñëàâíî. Çà íåùàñòèå îáà÷å, íå âñè÷êè áèëè ãîòîâè äà ñå ñðàæàâàò äî êðàé. Èìàëî è òàêèâà, êîèòî ïðåäàëè êðåïîñòèòå ñè áåç áîé, çà äà çàïàçÿò ñâîèòå âëàäåíèÿ è äà áúäàò ïî÷åòåíè ñ âèñîêè âèçàíòèéñêè òèòëè. Òîâà âíàñÿëî ðàçêîë ñðåä áúëãàðèòå è çàòðóäíÿâàëî íåèìîâåðíî ìíîãî öàð Ñàìóèë â áîðáàòà ìó ñðåùó Âèçàíòèÿ, êîåòî äàëî âúçìîæíîñò íà Âàñèëèé II äà îòáåëåæè íîâ óñïåõ - ïðåâçåìàíåòî íà Ñêîïèå. ÏÎÑËÅÄÍÈÒÅ ÃÎÄÈÍÈ ÍÀ ÏÚÐÂÎÒÎ ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÖÀÐÑÒÂÎ. ÏÐÈ×ÈÍÈÒÅ ÇÀ ÃÈÁÅËÒÀ É. Äî 1014 ã. â áúëãàðî-âèçàíòèéñêèòå îòíîøåíèÿ íàñòúïèëî âðåìåííî çàòèøèå, ïî âðåìå íà êîåòî è äâåòå ñòðàíè ñå ãîòâåëè çà ðåøèòåëåí ñáëúñúê. Çà äà ïðåäîòâðàòè íàõëóâàíèÿòà íà âèçàíòèéöèòå äúëáîêî â áúëãàðñêà òåðèòîðèÿ öàð Ñàìóèë íàðåäèë èçãðàæäàíåòî íà ìîùíè óêðåïëåíèÿ ïî âúçìîæíèòå ïúòèùà çà ïðîíèêâàíå â áúëãàðñêà òåðèòîðèÿ. Îñíîâíîòî óêðåïëåíèå áèëî èçãðàäåíî ïî äîëèíàòà íà ð. Ñòðóìà êðàé äí. ñ. Êëþ÷. Ïðåç 1014 ã. èìïåðàòîð Âàñèëèé II ïðåäïðèåë íîâ ïîõîä ïî äîëèíàòà íà ðåêà Ñòðóìà. Ïðè ñ. Êëþ÷ âîéñêèòå ìó ñå íàòúêíàëè íà óêðåïëåíèåòî, çàùèòàâàíî îò ñèëåí áúëãàðñêè ãàðíèçîí. Èìïåðàòîðúò óñïÿë äà íàìåðè îáõîäåí ïúò è ñå ïîÿâèë èçíåíàäâàùî â ãðúá íà çàùèòíèöèòå íà óêðåïëåíèåòî. Áúëãàðèòå ïðåòúðïåëè ãîëÿìî ïîðàæåíèå, ïðè êîåòî áèëè ïëåíåíè 14 000 âîéíèöè. Áúëãàðèòå îáà÷å íå ñå îò÷àÿëè è ïîä êîìàíäâàíåòî íà ïðåñòîëîíàñëåäíèêà Ãàâðèë Ðàäîìèð óñòðîèëè çàñàäà è óíèùîæèëè íàïúëíî åäèí âèçàíòèéñêè îòðÿä. Ðàçãíåâåí îò òîâà è çà äà ñëîìè îêîí÷àòåëíî äóõà íà ñâîÿ ïðîòèâíèê, Âàñèëèé II çàïîâÿäàë äà áúäàò îñëåïåíè ïëåííèöèòå, êàòî íà âñåêè 100 îñòàâÿë ïî åäèí åäíîîê, çà äà ãè âîäè. Ñ òàçè áåç÷îâå÷íà ïîñòúïêà òîé ñè ñïå÷åëèë ïðîçâèùåòî "Áúëãàðîóáèåö". Öàð Ñàìóèë íå ìîãúë äà ïðåæèâåå ïîðàæåíèåòî ïðè Êëþ÷. Ïðè âèäà íà îñëåïåíèòå ñè âîéíèöè òîé ïîëó÷èë óäàð è ïî÷èíàë. Íà áúëãàðñêèÿ ïðåñòîë çàñòàíàë ñèíúò ìó Ãàâðèë Ðàäîìèð, êîéòî ïðîäúëæèë ñúïðîòèâàòà.  òàçè íàïðåãíàòà îáñòàíîâêà, êîãàòî ñå èçèñêâàëî ïúëíî ñïëîòÿâàíå íà ñèëèòå, â áúëãàðñêèÿ öàðñêè äâîð îòíîâî èçáóõíàëè èíòðèãè. Ïðåç 1015 ã. Ãàâðèë Ðàäîìèð áèë óáèò îò áðàòîâ÷åä ñè Èâàí Âëàäèñëàâ. Íÿêîè ó÷åíè âèæäàò â òàçè ïîñòúïêà ïðîäúëæåíèå íà ñåìåéíàòà äðàìà â Ñàìóèëîâèÿ ðîä, à äðóãè: íàìåñàòà íà âèçàíòèéñêàòà äèïëîìàöèÿ, êîÿòî èñêàëà äà ñåå ðàçäîðè â ñðåäèòå íà áúëãàðñêàòà äèíàñòèÿ. Íîâèÿò âëàäåòåë öàð Èâàí Âëàäèñëàâ (1015-1018 ã.) ñå îïèòàë äà ñëåäâà ïîëèòèêàòà íà ñâîèòå ïðåäøåñòâåíèöè, íî î÷åâèäíî ñèëèòå íà Áúëãàðèÿ áèëè âå÷å èç÷åðïàíè. Ïðåç êðàòêîòî âðåìå, êîãàòî òîé äúðæè ñêèïòúðà íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà áèëè ïðåäïðèåòè ìåðêè çà ïîïðàâÿíå íà êðåïîñòèòå çà äà ìîãàò òå äà ïðîòèâîñòîÿò íà âèçàíòèéñêîòî íàñòúïëåíèå. Ïðåç 1016 ã. áèëà ïîïðàâåíà Áèòîëñêàòà êðåïîñò è ïî òîçè ïîâîä áèë èçñå÷åí ñïåöèàëåí íàäïèñ (ò.í. "Áèòîëñêè íàäïèñ")  íåãî ñå êàçâà, ÷å öàð Èâàí Âëàäèñëàâ å "ñàìîäúðæåö íà áúëãàðèòå" è ÷å å ïî ðîä áúëãàðèí. Êàçàíî å ñúùî òàêà, ÷å êðåïîñòòà å âúçñòàíîâåíà "çà çàùèòà íà áúëãàðèòå". Áèòîëñêèÿò íàäïèñ å åäíî îò íàé-ñèãóðíèòå ñâèäåòåëñòâà çà áúëãàðñêèÿ õàðàêòåð íà íàñåëåíèåòî â Ìàêåäîíèÿ è çà áúëãàðñêîòî ñàìîñúçíàíèå íà Ñàìóèëîâèÿ ðîä. Ïî âðåìå íà êðàòêîòî ñè óïðàâëåíèå öàð Èâàí Âëàäèñëàâ ñå îïèòàë äà ñïðå âèçàíòèéñêîòî íàñòúïëåíèå êàòî ïðåäïðèåë êîíòðàíàñòúïëåíèå ñðåùó âèçàíòèéñêèòå âëàäåíèÿ ïî àëáàíñêîòî êðàéáðåæèå. Ïðåç 1018 ã. ïðè îáñàäàòà íà ãðàä Äðà÷ öàðÿò ïàäíàë óáèò. Ñìúðòòà ìó îêîí÷àòåëíî ðàçêîëåáàëà âÿðàòà íà áúëãàðñêèòå áîëÿðè â ïîáåäàòà ñðåùó âðàãà.  ãðàä Ñÿð ïðè èìïåðàòîð Âàñèëèé II ñå ïîÿâèë äàæå íåïðèìèðèìèÿò äî òîçè ìîìåíò Êðàêðà Ïåðíèøêè è çàåäíî ñ îùå 35 áúëãàðñêè âîéâîäè îáÿâèë, ÷å ïðèçíàâà íåãîâàòà âëàñò. Åäèíñòâåíî ïî-óïîðèò ñå îêàçàë Èâàö, êîéòî èçáÿãàë â Àëáàíèÿ è ñå çàòâîðèë â åäíà íåïðèñòúïíà êðåïîñò. Äúëãî âðåìå òîé ñå ñúïðîòèâëÿâàë, íî íàêðàÿ ñ õèòðîñò áèë çàëîâåí è îñëåïåí. Ïðåç 1018 ã. Âàñèëèé ²² òúðæåñòâåíî âëÿçúë â ñòîëèöàòà íà Ñàìóèëîâà Áúëãàðèÿ - Îõðèä. Áúëãàðñêàòà äúðæàâà âå÷å íå ñúùåñòâóâàëà. Ïîñëåäíè îò÷àÿíè çàùèòíèöè íà áúëãàðñêîòî öàðñòâî áèëè âîåâîäèòå Åëåìàã è Ñåðìîí. Òúðæåñòâóâàùèÿò Âàñèëèé II ñè óñòðîèë ãðàíäèîçåí òðèóìô, ìèíàâàéêè ïðåç Åëàäà è Åãåéñêà Òðàêèÿ äî Êîíñòàíòèíîïîë. Ïîêîðÿâàíåòî íà Áúëãàðèÿ òîé ñìÿòàë çà íàé-ãîëÿìîòî ïîñòèæåíèå íà ñâîÿ æèâîò. Ñòàðîäàâíàòà ìå÷òà íà âèçàíòèéñêèòå èìïåðàòîðè áèëà îñúùåñòâåíà, ìàêàð è íà ìíîãî âèñîêà öåíà. Çà áúëãàðñêèÿ íàðîä çàïî÷âàëè äúëãè ãîäèíè íà èçïèòàíèÿ. Ïðè÷èíèòå çà íåóñïåõà íà áúëãàðñêèÿ íàðîä â áîðáàòà çà çàùèòà íà íåçàâèñèìîñòòà íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà òðÿáâà äà ñå òúðñÿò â îñîáåíîòî ðàçâèòèå íà èìïåðèÿòà è íà Áúëãàðèÿ â êðàÿ íà Õ â. è íà÷àëîòî íà ÕI â. Òîâà å âðåìåòî, êîãàòî Âèçàíòèÿ èçæèâÿâàëà ïîëèòè÷åñêè è âîåíåí âúçõîä. ×ðåç ìåðêèòå çà óêðåïâàíåòî íà âîåííîòî ñúñëîâèå âèçàíòèéñêèòå èìïåðàòîðè óêðåïâàò âîåííàòà ñè ìîù è óñïÿâàò äà ñå ñïðàâÿò ñ àðàáñêàòà îïàñíîñò.  êðàÿ íà 10 è íà÷àëîòî íà 11 â. èìïåðèÿòà çà ïðúâ ïúò îò íà÷àëîòî íà ñâîåòî ñúùåñòâóâàíå íå å ïðèíóäåíà äà âîäè âîéíà íà æèâîò è ñìúðò íà èçòî÷íèòå ñè ãðàíèöè. Çàñëóãà çà óñïåõèòå â áîðáàòà ñðåùó Áúëãàðèÿ èìàëà è íåñúêðóøèìàòà åíåðãèÿ íà èìïåðàòîð Âàñèëèé II, êîéòî ñ âñè÷êè ñðåäñòâà ïðåñëåäâàë öåëòà ñè çà çàâëàäÿâàíå íà Áúëãàðèÿ.  ñúùîòî âðåìå Áúëãàðèÿ èçæèâÿâà êðèçà, ïðè÷èíàòà çà êîÿòà ÷åñòî å îáåêò íà ñïîðîâå â íàó÷íàòà ëèòåðàòóðà. Åäíè ó÷åíè îáâèíÿâàò çà êàòàñòðîôàòà áúëãàðñêàòà àðèñòîêðàöèÿ ñ íåéíèÿ ñòðåìåæ çà âëàñò, çà çàïàçâàíå íà âñÿêà öåíà íà ñîöèàëíèòå ïðèâèëåãèè äîðè ñ öåíàòà íà ïðåäàòåëñòâî. Ìàêàð áúëãàðñêèÿò íàðîä äà èìàë ñèëè äà ïðîäúëæè áîðáàòà çà îòñòîÿâàíå íà íåçàâèñèìîñòòà, ëè÷íèòå èíòåðåñè íà ÷àñò îò áîëÿðñòâîòî âçåëè âðúõ íàä îáùåñòâåíèòå. Íåïîïðàâèìè áèëè ïîñëåäèöèòå è îò ðóñêàòà àãðåñèÿ. Ñïîðåä ïðîô. Ìóòàô÷èåâ çà ñúäáîíîñíèÿ çà Áúëãàðèÿ èçõîä îò äâóáîÿ é ñ Âèçàíòèÿ âúçäåéñòâèå îêàçàë è âèçàíòèíèçìà, òúé êàòî èíñòèòóöèèòå è îðãàíèçàöèîííèòå ôîðìè íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà îò åçè÷åñêèÿ ïåðèîä çàïî÷íàëè äà ñå ðóøàò ïîä íàïîðà íà âèçàíòèéñêîòî âëèÿíèå. Íÿêîè èçñëåäîâàòåëè íàïîìíÿò, ÷å â ïåðèîäà íà ò.í. "áúëãàðñêà åïîïåÿ" ïðîëè÷àëî ñ ïúëíà ñèëà ïðåâúçõîäñòâîòî íà âèçàíòèéñêèÿ âîåíåí, èêîíîìè÷åñêè è ÷îâåøêè ïîòåíöèàë, êîéòî â òîçè ïåðèîä áèë ìîáèëèçèðàí èçöÿëî çà áîðáàòà ñ Áúëãàðèÿ. ÇÀÊËÞ×ÅÍÈÅ Â ïåðèoäà ìåæäó 1018 è 1185ã. áúëãàðñêèòå çåìè ñå íàìèðàëè â ñúñòàâà íà Âèçàíòèéñêàòà èìïåðèÿ, à áúëãàðñêèÿò íàðîä ñúñòàâëÿâàë ÷àñò îò íåéíèòå ïîäàíèöè. Èìïåðàòîð Âàñèëèé II Áúëãàðîóáèåö ñè äàâàë ÿñíà ñìåòêà çà âèñîêàòà öåíà íà ñâîÿòà ïîáåäà íàä áúëãàðèòå. Ïî íåãîâî ñîáñòâåíî ïðèçíàíèå òîâà ñòàíàëî "ñ íå ìàëêî ïîò è òðóä", ïîðàäè êîåòî èìïåðàòîðúò íàïðàâèë âñè÷êî, çà äà çàïàçè ïðèäîáèòîòî.  òîçè ñìèñúë óñèëèÿòà ìó áèëè íàñî÷åíè â òðè ïîñîêè: ðàçðóøàâàíå íà áúëãàðñêèòå äúðæàâíè èíñòèòóöèè, ïðîìåíè â öúðêâàòà è äóõîâíèÿ êëèð, ïîäõîäÿùà äåìîãðàôñêà ïîëèòèêà. Íåçàâèñèìî îò íåáëàãîïðèÿòíîòî âëèÿíèå íà âèçàíòèéñêàòà âëàñò âúðõó áúëãàðñêîòî ðàçâèòèå òàçè âëàñò íå ìîãëà äà óíèùîæè íÿêîè îò òðàéíèòå ðåçóëòàòè íà áúëãàðñêîòî ðàçâèòèå îò âðåìåòî ïðåäè çàâëàäÿâàíåòî. Îñòàíàëà äà ñúùåñòâóâà áúëãàðñêàòà íàðîäíîñò è íèêàêâè îïèòè çà íåéíîòî åðîçèðàíå íå äàëè òðàéíè ðåçóëòàòè. Îñòàíàëà äà ñúùåñòâóâà è èäåÿòà çà íåçàâèñèìà áúëãàðñêà äúðæàâíîñò, â èìåòî íà êîÿòî áúëãàðèòå âäèãàëè âúñòàíèÿ ñðåùó ÷óæäîòî âëàäè÷åñòâî. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 356.43 Kb. Сподели с приятели:
|