Зам министрите: политици или професионалисти



Дата26.10.2018
Размер46.72 Kb.
Зам.-министрите: политици или професионалисти

Васил Гарнизов

В сряда парламентът избра новите министри на икономиката и правосъдието, с което даде възможност на премиера да пристъпи към обещаните промени във втория ешелон на властта. В тази ситуация Станишев ще бъде изправен пред сложната ситуация на избор между политически и професионални критерии на подбор на кандидатите. Общо в кабинета му има 76 зам.-министри, чиято съдба ще стане ясна след заседание на съвета на коалицията, но отсега е ясно, че каквито и промени да се извършват те ще следват договорената схема 8:5:3.

Първите освободени заради скандала между Румен Овчаров и Ангел Александров бяха зам.-министърът на икономиката Корнелия Нинова и зам.-министърът на политиката при бедствия и аварии Делян Пеевски – първата от квотата на БСП и личния кръг на Овчаров, а втория – от ДПС. Още тогава припламнаха коалиционни искри, тъй като премиера посегна без предварително съгласие на политическа квота, която не му е подопечна.

След уволненията последваха серия от оставки. Заместник-министърът на културата, отговорна на европейската интеграция, Ина Килева го направи в края на май с молба да бъде освободена в края на юни по изцяло лични мотиви. Килева бе от квотата на НДСВ, принадлежеше към юридическото лоби и заемаше този пост от времето на предишния министър Нина Чилова. На практика не стана ясно защо напуска, но се породиха съмнения, че е заради нейните отговорности по въвеждането на цифровото радиоразпръскване, което среща съпротивата на организирани едри бизнесинтереси.

Килева бе последвана от зам. министърът на правосъдието Ана Караиванова, която е от квотата на БСП. Тя също официално се позова на лични причини, но за запознатите не беше тайна, че го прави заради отложения старт фирмения регистър, за който тя отговаряше. Проблемът обаче се пораждаше от неподготвеността на Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, която по силата на коалиционното споразумение е дадена на НДСВ. По тази тема също прехвърчаха коалиционни искри – социалистите заявиха, че ако има оставки, то трябва да си ги подадат жълтите , а не Караиванова, защото гафът е техен.

След това оставка подаде и зам.-министърът на финансите Георги Кадиев, също от квотата на БСП. Той отговаряше за данъците и митниците, но като че ли не си отиде заради провал в работните задачи. Ако това все пак е било причината (например заради безмитнате магазини), тя е останала скрита за обществото. Едновременно с това е известно, че данъчните му възгледи се разминаха сериозно с убежденията на министъра Пламен Орешарски, особено когато Кадиев стана един от ключовите говорители на идеята да бъде увеличен данъка на богатите, като имаше предвид гражданите с месечни доходи над 1400 лева. Възможно е също оставката на Кадиев да е маньовър: изпреварващо действие в очакване на действителен завой към една по-лява правителствена политика, което да му даде шансове за бъдещо министерско кресло.

Промяната в политиката обаче като че ли засега се отлага за след местните избори. Самият факт, че бяха сменени само по един министър от БСП и НДСВ, ясно говори, че кабинетните промени са в отговор на слаби изборни резултати. Станишев все пак направи опит да дефинира изборната слабост като слабост на политиката, което да принуди всички коалиционни партньори да жертват поне по един министър, но на практика този опит не успя. ДПС, което в общи линии запази гласовете си, въпреки правилото за уседналост, което го лиши от вота на изселниците в Турция, успя да наложи своята дефиниция: промените адресират изборни разултати на отделните партии, а не са отговор на неправилна политика на цялата коалиция. Накратко, виновни са частите, а не цялото.

Този развой на събитията не предполага след малките министерски промени да дойдат мащабни смени на зам.-министри, което противоречи на намеренията на премиера Станишев, който в края на юни заяви, че още изчаква дали ще се оправдаят очакванията му за още оставки на зам.-министри след тази на Георги Кадиев. Разчу се, че имал предвид Камен Пенков от Министерството на вътрешните работи, на което обаче категорично се противопоставил министърът Румен Петков.

Междувременно ситуацията се усложни от кризата в НДСВ, където юридическото лоби изпадна в немилост, за сметка на възхождащото влияние на кръга на Милен Велчев. Това има пряко отношение към обсъжданата тема, тъй като през 2005-а юридическия кръг водеше коалиционните преговори с БСП и ДПС и освен трите министерски кресла получи и четиринадесет зам.-министерски поста в отбраната, правосъдието, транспорта, икономиката и енергетиката, регионалното развитие, земеделието, здравеопазването, културата и бедствията и авариите. В същото това време Велчев има само двама зам. министри (във финансите и околната среда и водите) и един шеф на агенция (туризма). Което вероятно означава, че оставката на Ина Килева, която е от юридическото лоби, най-вероятно ще бъде приета, за да бъде заменена с човек от велчевата група.

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че някои зам.-министри ще напуснат правителството, заради други ангажименти - Маргарит Ганев от правосъдието, защото вероятно отива в Европейския съд по правата на Човека, и Бойко Коцев, защото се връща към дипломатическото поприще.

При това положение, желанието на премиера Станишев да се сдобие с професионалисти в качеството им на зам.-министри значително се усложнява. Има някои положителни знаци в тази посока: новата министърка на правосъдието от квотата на НДСВ казва, че склонила Ана Караиванова да си остане на поста, защото е професионалист, макар че е заместник-министър от квотата на БСП. В този случай обаче, не е ясно това ли иска Станишев или има други свои вътрешно-партийни намерения.

Освен това, сложността на решението идва не само от сложните коалиционни и вътрешно-партийни отношения. Самият статут на зам. министрите е вътрешно-противоречив. Те от една страна са политически лица, включват ги в различни видове избирателни листи, явяват се по избори, ходят по агитации и разяснителни кампании. От друга страна от тях се очаква да са супер експерти в дадени области, които им се поверяват като ресори. Този двоен статут ги разкъсва във всекидневния процес на вземане на решения, поставяйки ги перманентно пред дилемата за лоялността: към политическата група или към експтертната общност, интересът или истината, организационната ефикасност или политическата рационалност. Което ги прави силно уязвими както политически, така и екпертно.



Тази вътрешна противоречивост се проявява по различен начин в различните правителства. В сложна коалиционна ситуация като тази на сегашното правителство надделява политическата значимост на зам.-министрите; докато при по монолитна власт като таази на правителството на Иван Костов, като че ли надделява професионалната им функция. Но дори и при много стабилна политическа конфигурация зам.-министрите могат да бъдат ползвани различнол например, в първата година на костовото управление говорители на публичните политики бяха министрите, докато заместниците им си вършеха работата в сянка. През втората година самият Костов настоя заместниците да се ангажират политически-публично с определени решения, които не винаги съвпадаха със собствените им експертни преценки.

Как ще постъпи Станишев и доколко ще има свобода на решения, това ще разберем в най-близко бъдеще. Коалиционния баланс му е важен, още по-важно е вътрешно-политичското равновесие в БСП, не е за пренебрегване и баланса с президента, но задачите пред страната ни в момента са такива, че само политически баланси не стигат. Трябва и някой да свърши тежката работа.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница