Занятие на търговската дейност под обща фирма при неограничена и солидарна отговорност на съ д ружниците

Събирателното дружество /СД/, спада към категорията на персоналните дружества и се учредява предимно между лица, които добре се познават помежду си, и особено добре познават личните си възможности, с оглед ролята на всеки един от тях в бъдещото търговско дружество. Твърде често, участници в събирателното дружество са близки роднини, което дава основание то да се нарича фамилна фирма.

Събирателното дружество се учредява със сравнително скромни цели, както по отношение на капиталови възможности, така и по отношение упражнявания предмет на дейност.

Търговският закон определя СД като дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговската дейност под обща фирма при неограничена и солидарна отговорност на съдружниците.

Буди интерес, въпросът за правната природа на събирателното дружество. Съгласно универсалната разпоредба на чл. 63 ал. 3 от ТЗ, "търговските дружества са юридически лица", което автоматично означава, че статут на ЮЛ има и събирателното дружество. Нещата, обаче не са толкова елементарни. По законодателствата на редица държави /предимно от френския правен кръг ма континенталната система/, събирателното дружество е единственото от търговските дружества, на което не се признава качеството юридическа личност. Такъв беше статутът на съществувалите по Указ 56 "колективни фирми на граждани- типични събирателни дружества. /В този смисъл бе и първоначалната редакция на текста в проекта за търговски закон. В проекта за ТЗ беше записано "Търговските дружества, без събирателното, са юридически лица/. Подобно разрешение на нещата е свързано предимно с личната и неограничена отговорност на съдружниците в събирателното дружество, което означава, че тяхното имущество, на практика е част от имуществото на самото дружество. Презумпцията е, че щом имуществената маса на активите и пасивите на дружеството има относителен и аморфен характер липсва и самостоятелна имуществена обособеност и оттам и самостоятелна имуществена отговорност. И в крайна сметка, щом отговорността е на съдружниците, а не на дружеството, какъв е смисълът, последното да притежава юридическа персонификация. Нашето право възприема, обаче, гледната точка

на германския континентален кръг, че по съвкупност, белезите които притежава събирателното дружество го правят пълноценен субект на търговското право, с юридическа обособеност. Все пак, макар участието на юридически лица като съдружници в дружеството да не е нормативно ограничено, то едва ли е особено целесъобразно. Неограничената отговорност, поначало е обвързана със статута на физическите лица, респ. с тяхното имущество.

Това са традиционните идентификационни белези на лицата /физически и юридически/, участвуващи като съдружници в дружеството.

Фирмата на СД, откъм нейното необходимо съдържание, се състои от повече съдружници, с указанието "събирателно дружество" или "съдружие" ("с-ие"). Съдружниците могат да добавят освен това и свободно избрани дума, словесно сьчетаиие или символ, които не са в противоречие с ап. 2 на чл. 7 от ТЗ /Прим. "Петров. Николов, съдружие", "Василев с-ие . СД Маринов Димов- Комерсиал" и др. подобни/.

Седалището на дружеството се подчинява на посочените вече правила, и може да бъде всяко населено място, в района на съда по регистрация:

Предметът на дейност на СД теоретически може да обхваща всички посочени в чл.1, ал. 1 на ТЗ дейности, но на практика дружеството се създава от учредителите за допълнително реализиране на доходи от малки търговски обекти /кафене, бутик, и

др. подобни/.

На последните две групи въпроси се спираме специално в следващите подраздели.

Както вече бе отбелязано, събирателното дружество е единственото търговско дружество, при което не се изисква първоначален минимален капитал за учредяване. Това обаче не означава, че съществува някаква забрана в това отношение. Ако съдружниците желаят да започнат дейността си чрез формирането на първоначален капитал, самите те определят какъв да бъде по размер и вид дружественият апорт, както и стойността на вносимите непарични апорти. Най- често, формирането на капитала е свързано с необходимостта от първоначални оборотни средства, за започване на търговската дейност. Наличието на дялово участие, от друга страна е и начин за регулиране на имуществените отношения между съдружниците.

При условията на събирателното дружество уреждането на имуществените отношения има особено важно значение. Това значение, до голяма степен произтича от факта, че съдружниците, ооикновено не правят встъпителни вноски и основният използуван критерии е личният им принос в дейността на дружеството, респ. реализираните печалби и инкасираните загуби. По правило. печалбите и загубите се разпределят между съдружниците поравно. Въпросът с имуществената отговорност, се поставя особено остро при положение, че дружественото имущество не е достатъчно за посрещане на претенциите на кредиторите 13 тези случаи кредиторите не са обвързани с предвидения начин за разпределяне на загубите, и могат да насочат претенция та си, респ. изпълнението, по правилата на солидарната отговорност, спрямо всеки един от съдружниците. При това, отговорността на съответния съдружник ще бъде неограничена, като отношенията му с останалите съдружниците ще се уреждат в крайна сметка, по правилата на регресната отговорност. С други думи, спрямо трети лица, съдружниците отговарят солидарно, макар принципът на солидарността да не ги ползва в отношенията им един спрямо друг

Дружественото имущество се образува от вноските на съдружниците в пари и натура. Разпределението на печалбите и загубите е в зависимост от величината на вноските и личния принос на съдружниците за тяхното формиране.

Личният характер на дружеството не позволява прехвърлянето на дялове и на членственото правоотношение, без съгласието на всички останали съдружници.

8. 4. Управление и представителство на дружеството Ако няма специални уговорки в дружествения договор. управлението се осъществява от всеки един от съдружниците Когато с управлението са натоварени само един или някои от съдружниците, останалите имат контролни правомощия върху тяхната дейност. В случай, че предвидената форма на управление е колективна, управлението се осъществява от общото събрание, при което се изиска съгласието на всички съдружници. Обикновено такова съгласие се изисква при решаване на най- важните въпроси, свързани с дейността на дружеството, като приемане на съдружници, назначаване на прокурист, разпределяне на печалби и загуби, прекратяване на дружеството и др.

Особено значение в разглежданата насока има императивната разпоредба на чл. 84 (2), съгласно която за решаването на три групи въпроси е необходимо съгласието на всички съдружници. Това са случаите:

Прекратяването на дружеството, съгл т. 2 на чл. 93 се извършва "по съгласие на съдружниците", т, е. единодушно.

Освен това, без изрично да бъде посочено в закона извършването на каквито и да било промени в дружествения договор, по предположение, също става с единодушие, доколкото еп необходими подписите на всички съдружници върху новия договорен текст.

Представителството на дружеството е различно от неговото управление. Управлението урежда преди всичко отношенията в йерархически порядък вътре в самото дружество. Представителството има за адресат трети лица, извън дружествените структури. Поначало, то се предоставя на някой, или някои от съдружниците поотделно, или по- рядко- на всички заедно. Представителството при СД, предполага извършването на всякакви правни действия, изключва тези по чл. 84 (2).

8. 5. Прекратяване на дружеството и на

членството в него.

Прекратяването на членството в събирателното дружество става по различни начини, като най- често срещания е по желание ма самия съдружник. Както членството в дружеството е доброволно, така и напускането на дружеството е поставено в зависимост от желанието на отделния съдружник.

Други прекратителни основания за членството са:

- смърт или поставяне под запрещение;

Става дума за дружествата, създадени за определен срок, или за извършването на определена работа, както и когато в договора има записани специални прекратителни основания.

решава от съдружниците при наличие на пълно съгласие между тях.

3) С обявяване на дружеството в несъстоятелност, Общ прекратителен способ, съществуващ при всички

търговци, при който прекратяването и ликвидацията на Дружеството се извършват по особен ред.

Специфично прекратително основание, предвидено е съответствие с персоналния характер на дружеството.

5) По искане на синдика при несъстоятелност на съдружник;

Необходимо е да има реално обявена несъстоятелност на съдружник (физическо или юридическо лице), назначен синдик. и последният да е преценил, че обстоятелствата налагат да бъде прекратено дружеството.

Автономно право на всеки съдружник, когато дружеството е образувано без срок, по собствена преценка да подаде писмено предизвестие до останалите съдружници, с което да ги извести, че след изтичането на определен срок /най- малко шестмесечен/ счита дружеството за прекратено. Това право на съдружника не може. да бъде реализирано, в случай че дружественият договор изрично забранява такава възможност.

упражни и личен съдружник на кредитор, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника.

8) По решение на съда в предвидените от закона случаи. Съдебно решение за прекратяване на дружеството може да

бъде взето, по искане на прокурора в случай, че съдружник умишлено, или с груба небрежност не изпълни свое задължение по дружествения договор, или когато дружеството преследва забранени от закона цели.

След прекратяването, се извършва ликвидация на СД, като обикновено ликвидатори са самите съдружници, но такива могат да бъдат и външни лица, назначени от съда. Ликвидаторите отговарят пред съдружниците за виновни действия, с които са ги увредили. Ликвидацията приключва с ликвидационен баланс, след утвърждаването на който, събирателното дружество се заличава от Търговския регистър.
Глава девета

КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО

Командитното дружество (КД) се образува между две ипи повече лица за извършване на търговска дейност под обща Фирма, кято един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

При него се избягват някои от недостатъците на СД, като малкия брой членове, неограничената солидарна отговорност за всички съдружници, набиране' на относително малко количество капитал и др.

Основното, което отличава командитното от събирателното дружество, е наличието на две групи съдружници. Едната е с лична, неограничена и солидарна отговорност, т.е., има пълно правно покритие със статута на съдружниците от СД. Другата група съдружници, обаче отговарят ограничено за задълженията на дружеството, до размера на собственото си дялово участие. Неограничено отговорните съдружници се наричат комплементари, а ограничено отговорните- командитисти. За да бъде учредено дружеството е необходимо да има поне по един съдружник и от двете групи.

По правило, командитното дружества се създава за реализиране на по- особени цели и нестандартни идеи. На практика, при него има заложени две начала, в комбинация едно с друго-началото на капитала, по линия На командитистите, комбинирано с началото на мениджмънта, осъществяван от комплементарите. Следователно, онзи, който не иска да носи особени рискове, ще си направи предварителна преценка, и ще участва в дружеството с разумно, според него, капиталово участие, като командитист. Нищо повече не се изисква от този съдружник. Рисковете, свързани с . неограничената отговорност остават за сметка само на комплементарите.

Дружеството спада към категорията на персоналните търговски дружества, тъй като елементите доверие и лично участие са напълно валидни по отношение на комплементарите, а донякъде и на командитистите. Приликата в характера на двете дружества е дало основание на законодателя да предвиди в чл. 99 ал. 2, че за

командитното дружество намират съответно приложениразпоредбите за събирателното дружество, доколкото не се предвижда нищо специално. Специалният елемент, както вече бе подчертано, е свързан с различната природа на двете групи съдружници. Така че, без да повтаряме казаното за събирателното дружество, се спираме само върху различията в правната уредба на командитното дружество.

9. 2. Основни различия със събирателното дружество

А) По отношение учредяването.

Обстоятелствата, подлежащи на вписване при СД, поначало се отразяват и в дружествения договор на КД. Задължително се вписват, обаче, направените дялови вноски и имената на съдружниците, както и вида на тяхната отговорност Командитното дружество се свързва с наличието на капитал и без да е задължително неговото отразяване, това предполага вписване на разпределението му между съдружниците под формата на дяловите вноски- парични или материални. По правило, оценяването на непаричните апорти се извършва от самите съдружници, като решаващо е мнението на комплементарите.

Вписването се извършва само от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор, заедно с образци от подписите си.

Управлението и представителството на КД се извършва ог неограничено отговорните съдружници или от оправомощени от тях трети лица - управители, реел. прокуристи. Ограничено отговорните съдружници имат само контролни правомощия/ изразяващи се в правото им да преглеждат търговските книги на дружеството, и да искат препис от годишния счетоводен отчет. Ограничено отговорен съдружник може да бъде определен за управител на дружеството и като такъв да извършва правни действия. Когато, обаче е извършил действия на разпореждане, без да притежава това качество, той отговаря лично, освен ако дружеството потвърди сделката.

За задълженията на дружеството, ограничено отговорните съдружници отговарят ограничено до размера на дяловото си участие. Комплементарите, напротив, отговарят солидарно и неограничено, подобно на едноличния търговец и съдружниците от събирателното дружество.