Занятие по първи епизод Топката 19 Занятие по втори епизод Нови места 21


Методика за ползване на обучителния пакет в началния курс в образованието



страница3/8
Дата17.12.2017
Размер0.57 Mb.
#36897
ТипЗанятие
1   2   3   4   5   6   7   8

Методика за ползване на обучителния пакет в началния курс в образованието

Всяко дете попада от раждането си в семейство или друга общност, където научава основните стандарти на поведение, свързани с човешките права. То разбира какво означава да си дете от начина, по който се отнасят към него възрастните. Когато детето постъпва в първи клас,има добра представа за отношенията, които са в основата на голяма част от човешките права. Началният етап на образование е идеалното време за започване на продължаващото цял живот обучение по човешки права.

Защитата от дискриминация е основно право на човека, което се изразява в равноправно третиране на индивидите по достойнство, независимо от тяхната възраст, националност, етнически произход, раса, религия, език, пол, сексуална ориентация, увреждане и др.

Немалка част от децата в България израстват в семейства, където не са третирани като равни по достойнство със своите родители. Възрастните са склонни да гледат на децата повече като на потенциални, отколкото като на актуални личности. Детето се третира като зависимо и незряло същество, а не като малък човек с право на свой свят и лично пространство. Резултатът от това отношение е масивното влияние и манипулации от страна на възрастните върху децата до юношеството, когато вече младите хора могат да бъдат поставени наравно с възрастните и възприемани като личности.

Училището е втората по значимост социална среда на детето след семейството. Там то създава взаимоотношения с връстници, развива своите социални умения, усвоява нови ценности и нагласи. Учебната среда, в която попадат децата, може да бъде техен “втори шанс” за развитие като уверени, достойни и щастливи хора. Развитието на толерантност и недискриминационни нагласи у децата може да се случи единствено в учебно обкръжение, където няма деления между учениците в зависимост от произход, социално-икономически статус, етнос, религия и т.н. В тази среда се приветстват различните деца и се извличат ползи от това, вместо те да се игнорират и изолират.

В училището много често се подкрепят негативни стереотипи и предразсъдъци относно различните деца. Учителите не винаги се справят успешно в ситуации на разделение между децата, както и изолиране и маргинализиране на някои ученици. Моделът на поведение, който те практикуват, е онзи урок без думи, който децата възприемат най-лесно и трайно. За активно провеждане на защита от дискриминация е необходим цялостен подход, който включва политики и трениране на целия педагогически състав.

Обучителният пакет, който предлагаме се фокусира върху следните основни цели:


  1. Признаване на факта, че всички ние имаме предразсъдъци и тяхното индивидуално осъзнаване

  2. Да се помогне на децата да развият способности за разпознаване на неравностойно третиране, несправедливост, расизъм, стереотипи и предразсъдъци в многобройни ситуации от реалния живот

  3. Да се подхранват чувства на себеуважение, социална толерантност и емпатия, които са фундаментална основа за цялата култура на човешките права

Методологията на обучение се стреми не само към усвояване на знания, но и към развитие на умения и промяна на нагласи.



Знанията, на които се базира толерантното отношение и поведение към другите, са в няколко сфери:

  • Запознаване с универсалните човешките права на детето като гарантирани лични свободи (виж Каталога на правата на човека)

  • Запознаване с отговорността да се зачитат правата на другите хора

  • Усвояване на основни понятия като различните видове и форми на дискриминация


Уменията, необходими на децата, за да участват в демократични процеси и да допринасят за изграждане на култура на толерантност и взаимно уважение са:

  • Умения за изслушване на различни гледни точки и изразяване на собствено мнение

  • Умения за критично мислене: разграничаване между факт и мнение, осъзнаване на предразсъдъци и стереотипи, разпознаване на форми на манипулация

  • Умения за групова работа: сътрудничество,вземане на решения с консенсус,мирно разрешаване на конфликти

  • Умения за разрешаване на проблеми

  • Умения за уверено себеизразяване


Нагласите са онези принципи на живот с другите, които мотивират постъпките на децата. Те ги усвояват от примерите на взаимоотношения, които наблюдават в семейството, в класа, в училище, в общността. Повлияват се най-трудно и изискват най-дълго време на обучение. Нагласите, важни за превенция на дискриминацията са:

  • Уважение към човешкото достойнство, независимо от различията между хората

  • Чувство за отговорност за собствените действия

  • Любопитство, отворен ум и високо оценяване на различията

  • Емпатия и солидарност с другите, както и защита на тези, които са дискриминирани

Екипът, разработил обучителния пакет „Училища без дискриминация”, отчитайки поставените цели чрез него да се генерират не само знания, но и умения за справяне в различни ежедневни ситуации, включително и промяна на нагласите, горещо препоръчва прилагането на интерактивни методи на обучение при ползването на пакета, поради което в настоящия раздел са представени ключовите елементи необходими за успешното му провеждане - обучителен цикъл на Д.Колб, видове активни методи, възрастови особености на децата от началния етап на образованието, препоръки към учителя / фасилитатора как да започне и провежда учебния курс/ урока. Тези насоки са общоприложими и универсални в различни ситуации - независимо дали учителят е запланувал цикъл от отделни уроци по всеки един от епизодите на филма „Уроци по толерантност” или една по- обща широка дискусия по въпросите на дискриминацията, която да инспирира с прожектирането на филма в цялост.


Обучителен цикъл на Д.Колб

Нагласите и ценностите, които водят до поведение на толерантност, уважение към достойнството и отговорност за своите действия не могат да бъдат преподавани като теоретично знание. Те могат да бъдат възприети чрез осмисляне на собствения опит и преживявания в различни ситуации. Най-подходящите за тази цел методи са интерактивните, които още се наричат методи на активно учене и участие на учениците. Тези методи имат висока ефективност, особено когато целта е личностна и социална промяна на децата. В процеса на учене всяко дете влиза в контакт със собствените си чувства, може да изследва опита си, да направи свои интерпретации на това, което се случва и да обмени с другите деца мисли, мнения, идеи. Интерактивните методи е добре да се прилагат в логическа последователност, известна още като обучителен цикъл на Д.Колб.


Тази теория изхожда от следните основни предпоставки:

1.Съществуват различни стилове на мислене и на учене.



        • Визуален – учене чрез образи, представи, метафори

  • Слухов – учене чрез думи, понятия, схеми

  • Двигателен – учене чрез движения, правене, емоции

2. Трайното запомняне е свързано с включването на цялостната личност на детето (слух, зрение, емоции, действия и т.н.)

3. Обучението трябва да е приложимо към повечето хора, а не предимно към академичния слухов тип.

Аз чувам и забравям. Аз виждам и запомням. Аз правя и разбирам.”(Конфуций)
В обучителния цикъл на Колб са включени повече стилове на учене и се активира цялостната личност. Ученето чрез опит и преживяване може да доведе до промяна на нагласи и да има по-траен ефект върху учениците.
Цикъл на Д. Колб - фази


Фаза №1. Конкретен опит - провокиране на незабавен (“тук и сега”) преживелищен опит или актуализиране на конкретен опит на децата, свързан с темата. Това става чрез различни интерактивни методи – гледане на филми или клипове, обсъждане на материали от пресата, мозъчна атака, ролеви игри и разказване на истории, рисуване на картини, работа в малки групи, анализ на казуси, групови игри и упражнения.
Фаза №2. Наблюдение и размишление – обсъждане в групата на това, което се е случило в предишната фаза. Учениците поглеждат назад към своите действия и осъзнават техни основни аспекти, за да създадат алтернативни методи на действие. Този процес се нарича рефлексия (когато някой отразява своя опит като се опитва да го преструктурира). Учителят води дискусия, фокусирана около основни въпроси:


  • Какво се случи?

  • Как се чувствах?

  • Какво си мислех?

  • Какво беше важно за мен?

Фаза №3. Обобщение – сравняване на сходни и различни мнения в групата и извличане на обобщения и изводи. Учителят въвежда теоретични знания, свързани с обсъжданите въпроси, които да подпомогнат нови алтернативни начини на действие в подобни ситуации в бъдеще. Научаването е силно индивидуализиран процес, не всяко дете ще извлече едни и същи обобщения от участието си в обща игра и дискусия.Тези различни отговори трябва да се уважават.


Фаза №4. Тестване на нови ситуации – активна проверка в реалния живот на новите, алтернативни начини на действие. В тази фаза децата обсъждат какво от наученото в часа могат да приложат към реалното си социално обкръжение. Те могат да предложат различни идеи за действия в практиката (в частния живот или в социалния). Много е важно идеите да бъдат по техен избор, а не под влияние на авторитета на учителя, за да се стимулира активното гражданство. Дори в малка група може да има големи различия в готовността и желанието на децата да предприемат действие. Не всеки, който иска да направи нещо, ще иска да извърши определено действие. Учителят трябва да помогне да децата да намерят различни възможности за действие, за да се отговори на различните интереси и способности в групата.

Ученето чрез опит и преживяване поставя в центъра децата, а не учителя или знанието. Децата са главните актьори, а учителят е този, който поставя и донякъде режисира сцената. Поемайки функцията на фасилитатор, учителят се отдръпва от традиционната си роля на лидер и експерт. Той улеснява и подпомага дейностите и дискусиите на децата, създава обкръжение, където има взаимно уважение, провокира и стимулира учениците към взаимно обучение. Много начални учители намират фасилитирането за предизвикателно и неудобно. То не е трудно и се учи най-вече чрез правене.

Изкуството на фасилитирането изисква не само смяна на фокуса, но и висока степен на осъзнатост на собственото поведение. Поради факта, че децата силно се влияят от поведението на възрастните в живота им, фасилитаторът трябва да се стреми да моделира ценностите, които са в основата на човешките права. Затова той трябва постоянно да подлага на преоценка собственото си поведение и отношение към определени ученици, особено, когато те го предизвикват, за да осъзнае своите стереотипи и предразсъдъци.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница