Занятие по първи епизод Топката 29 Занятие по втори епизод Нови места 31



страница4/12
Дата15.01.2018
Размер0.87 Mb.
#47810
ТипЗанятие
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Обучителен цикъл на Д.Колб

Нагласите и ценностите, които водят до поведение на толерантност, уважение към достойнството и отговорност за своите действия не могат да бъдат преподавани като теоретично знание. Те могат да бъдат възприети чрез осмисляне на собствения опит и преживявания в различни ситуации. Най-подходящите за тази цел методи са интерактивните, които още се наричат методи на активно учене и участие на учениците. Тези методи имат висока ефективност, особено когато целта е личностна и социална промяна на децата. В процеса на учене всяко дете влиза в контакт със собствените си чувства, може да изследва опита си, да направи свои интерпретации на това, което се случва и да обмени с другите деца мисли, мнения, идеи. Интерактивните методи е добре да се прилагат в логическа последователност, известна още като обучителен цикъл на Д.Колб.


Тази теория изхожда от следните основни предпоставки:

1.Съществуват различни стилове на мислене и на учене.



        • Визуален – учене чрез образи,представи,метафори

  • Слухов – учене чрез думи,понятия,схеми

  • Двигателен – учене чрез движения,правене,емоции

2. Трайното запомняне е свързано с включването на цялостната личност на детето (слух, зрение, емоции, действия и т.н.)

3. Обучението трябва да е приложимо към повечето хора, а не предимно към академичния слухов тип.


Аз чувам и забравям. Аз виждам и запомням. Аз правя и разбирам.”(Конфуций)
В обучителния цикъл на Колб са включени повече стилове на учене и се активира цялостната личност. Ученето чрез опит и преживяване може да доведе до промяна на нагласи и да има по-траен ефект върху учениците.


Цикъл на Д. Колб - фази


Фаза №1. Конкретен опит - провокиране на незабавен (“тук и сега”) преживелищен опит или актуализиране на конкретен опит на децата, свързан с темата. Това става чрез различни интерактивни методи – гледане на филми или клипове, обсъждане на материали от пресата, мозъчна атака, ролеви игри и разказване на истории, рисуване на картини, работа в малки групи, анализ на казуси, групови игри и упражнения.
Фаза №2. Наблюдение и размишление – обсъждане в групата на това, което се е случило в предишната фаза. Учениците поглеждат назад към своите действия и осъзнават техни основни аспекти, за да създадат алтернативни методи на действие. Този процес се нарича рефлексия(когато някой отразява своя опит като се опитва да го преструктурира). Учителят води дискусия, фокусирана около основни въпроси:

  • Какво се случи?

  • Как се чувствах?

  • Какво си мислех?

  • Какво беше важно за мен?

Фаза №3. Обобщение – сравняване на сходни и различни мнения в групата и извличане на обобщения и изводи. Учителят въвежда теоретични знания, свързани с обсъжданите въпроси, които да подпомогнат нови алтернативни начини на действие в подобни ситуации в бъдеще. Научаването е силно индивидуализиран процес, не всяко дете ще извлече едни и същи обобщения от участието си в обща игра и дискусия.Тези различни отговори трябва да се уважават.


Фаза №4. Тестване на нови ситуации – активна проверка в реалния живот на новите, алтернативни начини на действие. В тази фаза децата обсъждат какво от наученото в часа могат да приложат към реалното си социално обкръжение. Те могат да предложат различни идеи за действия в практиката (в частния живот или в социалния). Много е важно идеите да бъдат по техен избор, а не под влияние на авторитета на учителя, за да се стимулира активното гражданство. Дори в малка група може да има големи различия в готовността и желанието на децата да предприемат действие. Не всеки, който иска да направи нещо, ще иска да извърши определено действие. Учителят трябва да помогне да децата да намерят различни възможности за действие, за да се отговори на различните интереси и способности в групата.

Ученето чрез опит и преживяване поставя в центъра децата, а не учителя или знанието. Децата са главните актьори, а учителят е този, който поставя и донякъде режисира сцената. Поемайки функцията на фасилитатор, учителят се отдръпва от традиционната си роля на лидер и експерт. Той улеснява и подпомага дейностите и дискусиите на децата, създава обкръжение, където има взаимно уважение, провокира и стимулира учениците към взаимно обучение. Много учители намират фасилитирането за предизвикателно и неудобно. То не е трудно и се учи най-вече чрез правене.

Изкуството на фасилитирането изисква не само смяна на фокуса, но и висока степен на осъзнатост на собственото поведение. Поради факта, че децата силно се влияят от поведението на възрастните в живота им, фасилитаторът трябва да се стреми да моделира ценностите, които са в основата на човешките права. Затова той трябва постоянно да подлага на преоценка собственото си поведение и отношение към определени ученици, особено, когато те го предизвикват, за да осъзнае своите стереотипи и предразсъдъци.

Видове активни методи

Активните методи на обучение, наред с това, че дават знания, имат преимуществото да спомагат за сформирането на практически умения и за промяна на нагласите. Препоръчва се използването на следните активни методи при използването на обучителния пакет „Училища без дискриминация”:


Мозъчна атака

Техниката наподобява обстрелване с отговори. Учениците активно генерират редица идеи по конкретна тема или въпрос за определено, обикновено кратко, време. Събирането на идеи е основната цел на мозъчната атака. Едва по-късно се оценяват. Водещият поставя въпрос, който е свързан с темата. Обявява се, че всеки възможен отговор от страна на обучаемите, дори и най-абсурдният, се зачита и приема, без да се обсъжда в този момент. Всички идеи открито се записват, без да се преценява ценността или оригиналността на отговорите. Обучаемите трябва да знаят предварително, че от тях не се изисква да дават обяснение или да аргументират своето мнение.


Подреждане по важност

Тази техника се използва, за да се изведат най-важните теми и идеи от предварително създаден за целта списък (например, след мозъчна атака, след договаряне на правила и др.). Това може да стане по различен начин: Всеки участник отбелязва (с флумастер, с цветна залепваща се точка или по друг начин) една или две най-важни за него идеи от списъка. Приоритетните за групата са идеите, които са събрали най-много точки.


Дискусия


Разглежда се проблем или тема, която представлява интерес с цел да се постигне по-добро разбиране на дадена тема или въпрос, да се вземе най-доброто решение или да се развият нови идеи и насоки за групата. Дава се възможност на учениците да учат един от друг и да се научат да се обръщат един към друг при разрешаването на проблеми. По този начин учениците задълбочават разбирането си и се доближават до темата. Могат да се развият също така и умения за слушане, отстояване на мнение и емпатия. Водещият формулира ясно темата и стимулира обучаемите да участват като не забравя за влиянието, което оказва невербалното му поведение, вметнати думи или коментари. Важно е водещият да задава въпроси, които окуражават обучаемите да мислят по творчески начин (например, въпроси, започващи с “Как”, “Защо” и “По какъв начин”). Стремежът е да не се задават въпроси, които изискват отговори само с “да” и “не”. Ритъмът на задаване на въпроси също е важен. Обучаемите трябва да имат достатъчно време да помислят, но и темпото на питане трябва да е енергично, за да поддържа атмосферата.

Възможни “опасности” при прилагането на техниката са неясно формулиране на дискусионната тема, санкциониращо и оценъчно присъствие на водещия, авторитарно вменяване на собствени становища, досада и скука поради загуба на темпо и др.

Малки групи

За работа в малки групи, класът се разделя на малки групи от шест или по-малко участника и се определя кратко време, за да се изпълни дадена задача, да се предприеме действие или да се обсъди даден въпрос, тема или проблем. Това е добър метод, когато класът е голям, а времето е ограничено. Учениците се опознават по-добре, всеки успява да се включи и сподели своите идеи.


Обсъждане на казуси

На групата (или на малки групи) се представя реален или въображаем случай, който трябва да се обсъди. Провокират се обучаемите да се поставят мислено на мястото на героите от случая и да разсъждават как биха реагирали на тяхно място и какви биха били последиците от това. Казусите дават възможност на учениците да изследват проблеми и дилеми и безопасно да тестват различни решения. Осигурява се възможност за взаимна работа, споделяне на идеи и установяване, че понякога хората виждат нещата по различен начин. Казусите са мощно средство за генериране на мисли и дискусии. Те позволяват на учащите да анализират силите, под влиянието на които отделен човек или група хора действат по един или друг начин и да оценят последиците. Този процес на мислене може да помогне на учениците, когато взимат решения в живота.


Ролева игра

Тази техника дава възможност на обучаемите да влязат в ролята на някой друг човек, да чувстват, действат и решават от нечия друга позиция. Ролевата игра се развива по зададен сценарии. Този сценарии дава шанс на участниците да изразят чувства, мисли и опит от гледна точка на своя герой от ролята.

Добрата, реалистичната ролева игра може да помогне за постигане на няколко основни цели на всяка образователна програма:

Представя информация. Ролевата игра е привлекателен начин за представяне на информация чрез чувство за хумор и реалистични ситуации. Тя позволява на обучителите да пресъздадат чрез средствата на играта митовете, които хората разпространяват, и да покажат как те могат да бъдат развенчани. При ролевата игра хората могат да изследват проблеми, които пораждат силни емоции и затова не искат да говорят открито за тях.

Създава мотивация. Ролевата игра може да пресъздаде по особено правдоподобен начин различни ситуации, като например дискриминирането в училище, стигматизацията в медиите, липсата на толерантност в семейството и т.н. Добре поставената ролева игра ангажира сърцата и умовете на младите хора и може да ги мотивира да променят своите нагласи по даден въпрос.

Дебат

Дебатът е вид дискусия, в която група участници (участник) има за цел да убеди други участници или публика в своята идея, позиция, отношение и др. При дебатирането пред класа се представя определен проблем или въпрос и учениците трябва да заемат определена позиция за разрешаването му. Може да участва целия клас или малки групи. Определен въпрос може да се разглежда креативно и в дълбочина. Учениците могат да взимат отношение по теми, които са особено важни за тях. Дебатирането дава възможност да се упражняват умения за представяне пред публика, критично мислене, задаване на въпроси.


Колажи

Колажите са визуализираща техника, при която чрез изработване на пано от различни подръчни материали (снимки, изрезки от списания и вестници, цветни хартии и др.) се представя темата. Например: Образът на човек, постигнал успех в обществото и образът на човек, който е неудачник.


Гледане на филми

Техниката се състои в предоставяне на учениците на игрални или учебни филми, които да включват проблемите на дискриминацията и човешките права по един вълнуващ начин. За да се използва този метод, е важно предварително да са разработени от фасилитатора въпроси за дискусия към съответния филм или епизод. Учебният филм, който е включен в обучителния пакет представя добър модел за работа с тази съвременна и добре приета от учениците техника.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница