Как да започне обучителния курс ?

Как да започне обучителния курс ?

Обучението в активно противопоставяне на дискриминацията е възможно само в групова среда, където се утвърждава култура на уважение и зачитане на човешките права на децата и възрастните. Моделирането на толерантно отношение и поведение от страна на учителя е главния инструмент в обучението на децата. Например разрешаването на ежедневните конфликти на децата трябва да става като се уважават правата на всеки, да се дава възможност на всяка страна да изрази мнението си, както и да се подчертава отговорността на всеки за добруването и хармонията в групата.

Занятията могат да се провеждат по всяко време в зависимост от преценката на учителя. Важно е да спазва интерактивната методология, защото чрез нея се дава право на всяко дете да участва равностойно, дори и на стеснителните и неангажирани деца.

Ако не сте планирали предварително обучението по въпросите на дискриминацията и правата на човека, може да вземете като повод за стартирането му редица международни /световни дни, свързани с темата:

Международни ден за защита на децата –жертва на агресия - 4-ти юни / епизод 4/

Международния ден на толерантността - 16-ти ноември / епизод 3 и/ или 6

Международния ден на майчиния език - 21-ви февруари /епизод 3/

Международен ден на културното многообразие, диалога и разбирателството - 21-ви май епизод 2 и/или епизод 3 и/ или епизод 6

Международен ден за борба с расовата дискриминация -21-ви март / епизод 5 /

Международен ден на бежанците - 20-ти юни /епизод 5/

Международен ден на свободата на печата - 4 ти май /епизод 7/

Международен ден на ромите - 08-ми април епизод 1 и/ или епизод 7

Международен ден за правата на човека – 10-ти декември, всички епизоди са подходящи

Международен ден за възпоменаване на жертвите на холокоста - 27-ми януари - епизод 6 и/ или епизод 4

Кристалната нощ - 09-ти ноември, бележи началото на Холокоста (На 9 ноември 1938 г. в Германия и Австрия е извършен масов погром над еврейски магазини и къщи, останал в историята като Кристалната нощ и бележещ началото на активната фаза на холокоста в Третия райх) епизод 6

Времето около религиозни празници, включително такива, официално определени от Министерски съвет за вероизповеданията, различни от православието, също е подходящо за започване на обучението. Информация за датите на тези празници за 2011г. може да намерите на официалната интернет страница на Министерски съвет, както и на интернет страницата на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси³.

Въвеждащите упражнения са основани върху общи дейности и задават модела на сътрудничество в непринуден вид. Те мотивират за работа по темата както чрез създаваната положителна атмосфера, така и чрез насочване към някои въпроси, свързани с предстоящата дейност в часа.

Силно се препоръчва преди навлизане в същността на урока да започнете с някое загряващо упражнение, което ще предразположи учениците за активно участие.

Упражнения за начало на груповата работа и изграждане на солидарност, от които може да изберете най-подходящото за учениците от Вашия клас :
Подреждане в редица

Упражнението създава непринудена обстановка и показва нивото на сплотеност и организираност на групата

Инструкции:

Помолете целия клас да се подреди в редица, без да разговарят, могат да общуват само със знаци, езика на глухонемите и езика на тялото. Задайте лесни наблюдаеми критерии – напр. по височина, най-ниският застава отпред, а най-високият е отзад. Проверете дали групата се е подредила правилно. Нека групата повтори подреждането, но по друг критерий, така че да е забавно, а не смущаващо, например подреждане по възраст, по месец на раждане (от януари до декември), размер обувки и т.н. Накрая обсъдете как са си помагали и каква отговорност е поел всеки член на групата, за да се справят като цяло.

Всеки ученик донася в класа предмет, който има специално значение за него. Обяснява пред групата защо този предмет е специален за него/нея и след това предметите се подреждат в обща изложба.

Участниците се разделят по двойки и получават бели листи А4 и моливи за рисуване. Всеки трябва да нарисува бърза скица на партньора си и да му зададе някои въпроси (име, хоби, интересни факти), които да включи в портрета. Дайте кратко време и окуражавайте учениците да направят портрети, големи, колкото листа. След това помолете всеки да разкаже за нарисувания от него портрет като представи по този начин ”оригинала” на групата. Портретите могат да се закачат на стената, за да се научат имената по-бързо.

Обяснете на децата,че ще играят на домино, но с ръцете си. Всички са седнали в кръг. Поканете едно дете от групата започне като измисли две свои черти, които да обяви пред групата, например: „От ляво, аз съм момиче, от дясно, имам двама братя”. Този, който споделя една от тези особености, да улови дясната или лявата ръка на първия (според това коя характеристика споделя) и да добави своя особеност за свободната си ръка. Например, „От дясно, аз съм момиче, а от ляво имам кафяви очи.” Нека всеки участник се включи в играта, така че накрая да има кръг, в който всички са свързани с другите. Ако някоя характеристика не се споделя от никой друг в групата и доминото не може да продължи, помолете играчите да измислят нова черта, така че веригата да не се прекъсва. Ако някоя характеристика се повтаря твърде често, подканете участниците да помислят за друга. За предпочитане е да не се избират елементарни характеристики. Насърчете участниците да избират видими особености (цвят на косата или дрехите), невидими и лични (хоби, любима храна, любима песен или филм).

• 
  по два балона за участник;
  
• 
  по две връвчици (с дължина 50 см) за всеки участник
  
• 
  перманентни флумастери или маркери – общи за цялата група
  
• 
  едно блокче лепящи бележки и моливи
  

1. Помолете участниците да помислят индивидуално една минута в какво общество биха искали да живеят и да изведат една или две особености на това общество.

2. Нека запишат тези характеристики върху лепяща бележка и после, един по един, да дойдат до бялата стена или таблото и да залепят своето листче.

3. Сега ги помолете да помислят за два фактора – „окови”, които не им позволяват да реализират двете особености на тяхното идеално общество.

4. Раздайте маркери и флумастери, балоните и връвчиците, накарайте хората да надуят балоните и да напишат с големи букви двете „окови”, които им пречат да постигнат мечтаното общество.

5. Обиколете кръга и помолете всеки участник да прочете двете думи, които е написал върху балоните си.

6. Сега съобщете, че имат възможността да разчупят „оковите”. Всеки завързва по един балон на глезените си. Когато всички са готови обяснете, че оковите могат да се счупят с настъпване на балоните. (За да бъде по-забавно, нека участниците да се опитат да спукат балоните на съседите си, докато пазят своите.)

7. Дайте начален сигнал за играта.

1. 
   Участниците сядат в кръг.
   
2. 
   Помолете всеки участник да помисли и избере една своя черта или особеност от личната си история, която смята за уникална и отличаваща го от всички останали в групата.
   
3. 
   Изберете един участник, който да започне. Той изрича своята уникална особеност, например, „Аз съм посещавал Турция три пъти”.
   
4. 
   Ако никой не споделя тази особеност, следващият човек изрича своята уникална черта.
   
5. 
   Ако някой друг споделя същата характеристика, той може да се изправи, да каже, „Аз също!” и да седне в скута на първия. Ако дадената особеност се споделя от няколко човека, те сядат един върху друг, всички върху титуляра. После всички се връщат на собствените си места и „титулярът” трябва да измисли нещо друго, което е характерно само за него. Когато успее да измисли нещо неповторимо, идва редът на следващия човек в кръга.
   
6. 
   Първият тур свършва когато всеки е споделил нещо уникално, което го различава от останалите.
   
7. 
   Сега започнете втория тур. Обяснете, че в този тур се търси нещо, което се споделя от всички останали в групата.
   
8. 
   Извадете един стол от кръга и приканете първия участник да застане в средата на кръга. Той трябва да измисли нещо, което споделя с всички останали в групата. Помолете го да сподели на глас тази особеност, например: „Аз обичам музика”.
   
9. 
   Всичко, които споделят тази особеност, стават на крака и се опитват да седнат на друг стол, като изричат на глас, „Аз също”. Човекът в средата също се опитва да се намери стол, така че да остави някого без място и той да стане следващият „титуляр”.
   

1. Започнете с мозъчна атака с цялата група върху въпроса какви качества притежава добрият слушател.

2. Разделете групата на екипи от по трима: един е говорител, един е слушател и един е наблюдател.

3. Говорителят разполага с 5 минути, за да представи на слушателя своето лично мнение по въпрос, който ги интересува (например, смъртното наказание за престъпления срещу човечеството, ограниченията върху свободата на словото или всяка друга тема, която изисква описание, анализ и мнение).

4. Слушателят трябва да изслуша представянето и да се увери, че е разбрал същността на въпроса, причината за интереса на говорителя и неговата гледна точка.

5. Наблюдателят следи дали слушателят умее да слуша активно. Той не бива да се намесва в дискусията, а само да я следи внимателно, без да дава предложения, докато не дойде неговият момент.

6. След 5 минути подайте сигнал и помолете наблюдателя за коментар. Сменете ролите така, че всеки да е бил говорител, слушател и наблюдател.

Обсъждане

• 
  Говорителите успяха ли да предадат своите идеи и чувства по темата? Имаха ли полза от активните слушателски умения на събеседника?
  
• 
  Как се справи слушателят? Трудно ли беше да слуша без да се намесва, за да изрази собственото си мнение?
  

• 
  Показва уважение, гледа говорещия в очите и не се върти постоянно на мястото си.
  
• 
  Подава сигнали, че слуша внимателно като кима от време на време или казва, „да”, „интересно”, „слушам те”.
  
• 
  Не прекъсва говорещия.
  
• 
  Не бърза да запълва паузите с думи, а вместо това дава на говорещия достатъчно време да си събере мислите и да продължи историята.
  
• 
  Не разсейва говорещия с излишни коментари или възражения.
  
• 
  Използва отворени въпроси, за да насърчи говорещия да продължи да говори или да разгърне позицията си.
  
• 
  Обобщава или потвърждава забележките на говорещия от време на време, за да покаже, че е разбрал казаното.
  
• 
  Откликва на чувствата, които говорещият влага в думите си и показва съпричастност.
  

Групата сяда в кръг. В кръга се предава стар микрофон от магнетофон (или предмет, който да наподобява и да изпълнява ролята на микрофон). Позволено е да говори само човекът, който държи микрофона; останалите трябва да слушат и да гледат говорещия. След като се изкаже, той подава микрофона на следващия желаещ да говори.

1. Приканете участниците да се наредят в кръг.

2. С телата си те трябва да конструират голям работещ механизъм.

3. Помолете един да започне. Той или тя може да избере някакво просто повтарящо се движение, например да вдига и да спуска ритмично едната си ръка. В същото време може да издава някакъв отличителен звук, например дълго изсвирване.

4. Приканете следващия да застане близо до първия, така че да се докосват. Той избира своето движение и звук, например да се клати насам-натам и да тиктака, като влиза в ритъма на първия човек.

5. Поканете още доброволци, един по един. Те могат да се включат към всяка вече съществуваща част на машината. Свободни са да внесат свое уникално движение и звук.

6. Накрая цялата група трябва да бъде взаимно свързана и да се движи в синхрон, като издава най-различни звуци.

7. Когато всички са включени в механизма и машината работи гладко, можете да поемете ролята на „оператор” и да накарате машината да работи шумно или тихо, на високи или на ниски обороти.

• 
  Какво общо виждате между „машината” и групата, в която всички си помагат и учат заедно?
  
• 
  Какви умения им бяха необходими? Отговорност? Умение да слушаш и да откликваш? Сътрудничество?
  

1. Напишете върху постер точките, които ще получават играчите.

2. Помолете участниците да се разделят по двойки; единият е А, другият е Б.

3. Двамата скриват ръце зад гърба си и броят до три.

4. На 3, те трябва да протегнат ръка пред тялото си и да покажат юмрук или длан.

5. Двойките записват резултатите си.

6. Играят се 10 кръга.

7. В края на играта на флип-чарта се изписват индивидуалните резултати и общият резултати на всяка двойка.

Задайте следните въпроси:

• 
  Кой има най-висок резултат? Каква е тайната на успеха?
  
• 
  Кой има най-нисък резултат? Какво е усещането? Каква е причината?
  
• 
  Има ли двойка, където двамата са се договорили да си помагат? Някой нарушил ли е договорката? Защо? Как се е почувствал партньорът?
  
• 
  Сравнете общите резултати между двойките, където хората са били съперници с групите, където хората са били партньори. Партньорството има ли предимства? Какви? (Общият резултат? Чувствахте се добре? Приятели ли сте?)
  

1. Ако групата е голяма, разделете участниците на групички от 5-6 човека.

2. Помолете участници да изберат, всеки сам за себе си, трима свои герои.

3. След около пет минути ги поканете да споделят своите избраници и да обяснят защо им се възхищават. Оставете време за непринуден разговор и въпроси.

4. Помолете всяка групичка да изброи на флип-чарта имената на героите, тяхната националност и евентуално областите, в които са се прочули, например спорт, музика, култура, политика.

5. В пленум, поканете всяка група да представи своята класация на другите групи.

1. Вие сте в края на обучението. Помолете участниците да нарисуват една раница. Раницата съдържа всичко онова, което искат да отнесат със себе си.

2. Нека да помислят за всичко научено и ценно. Съдържанието на раницата може да включва книги, снимки или картини, чувства, познанства, идеи, нови възгледи за света, извлечени поуки и умения от преодоляването на някоя трудност или ценности.

3. Могат да изобразят и неща оставени на земята – неща, с които искат да се разделят. Това могат да бъдат лоши навици, стари идеи, трудни моменти, нездравословна храна, безсъние – на практика всичко!

4. Участниците могат и устно да споделят в кръга какво биха искали да вземат със себе си в раницата и какво биха искали да оставят.