Занятие първо въвеждаме по същество теоремата на Ферма, а след това излагаме нейното доказателство



Дата05.09.2017
Размер127.39 Kb.
#29537
4.3 Активност: Теорема на Ферма
Тема на активността

В това занятие първо въвеждаме по същество теоремата на Ферма, а след това излагаме нейното доказателство.



Цели на активността

  • В това занятие целим да дадем възможност на студентите:

  • Да изведат хипотеза за твърдението в теоремата на Ферма и използвайки символно и графично представяния да достигнат до формулировката на теоремата и накрая до нейното доказателство.

  • Да разберат необходимостта на условията на теоремата.

  • Да разберат, че обратната теорема не е вярна.

  • Да използват теоремата за намирането на точки, в които е възможен локален екстремум.

Методология на активността

С помощта на графики локалните екстремуми на функциите се свързват с наклона на допирателната към графиката в съответната точка, така че учениците да могат да се подготвят сами да направят предположение за твърдението на теоремата. Тогава с дефиницията локалният максимум се свързва с наклона на хордите на графиката, с фиксиран един край в точката на локален максимум. Тази процедура логично води до наклона на допирателната в точката на локален екстремум и следователно до доказателството на теоремата. С помощта на примери и контра-примери изтъкваме необходимостта на условията на теоремата и подчертаваме това, че обратната теорема не е вярна. Накрая разглеждаме възможностите, които теоремата предлага за намирането на потенциалните точки на локален екстремум.



Връзка на активността с учебния план

В зависимост от конкретните дидактични цели, това занятие може да се използва или в настоящата му форма или с някои съкращения, например изпускайки самото доказателство на теоремата. За провеждането на занятието е необходим един час.



4.3.1 Работен лист (Анализ)

Теорема на Ферма
Учителят може отначало да изтъкне нуждата от намиране на локалните екстремуми на функция като използва задачата от занятие 4.2. В този случай обаче популацията в стадото се задава с много по-проста формула, така че да е възможно накрая да се изследва съответната функция алгебрично и да се намерят нулите на нейната производна.
ЗАДАЧА

Как можем да намерим някакви общи условия за локален екстремум на функция, които да могат да се използват и за определянето на екстремумите?
Отворете 4.3.1.activity.en.euc. В него се появява графиката на функцията:

, ако

която описва броя на популацията в стадо елени в зависимост от времето? Разгледайте формата на графиката и точките, в които има локален екстремум.


Очаква се учениците да открият точките на локален екстремум по графиката и да разсъждават върху възможни начини за определяне на положението им. За тази цел те могат да използват отначало инструмента Line (Права), който движи права успоредно на оста x΄x и фиксира пресечните й точки с графиката.
В същия файл щракнете бутона Line y=k (Права y=k), така че да се появи хоризонтална права, която можете да движите успоредно като мените стойността на параметъра k. Това ще да ви помогне да локализирате локалните екстремуми.
В1: В кои точки функцията има локални екстремуми?

Кои от тези точки са вътрешни точки за разглеждания интервал?

Очакваме учениците да локализират локалните екстремуми на функцията, да определят вида на екстремума (локален минимум или локален максимум) и да установят абсцисите на кои от тези точки са вътрешни за интервала.


В2: Какво свойство спрямо кривата на графиката смятате, че притежава хоризонталната права , минаваща през точка на локален екстремум по графиката?

Очакваме учениците да забележат, че когато правата минава през екстремална точка от графиката, то в околност на тази точка правата има единствена обща точка с графиката.


Натиснете бутона Magnification (Мащабиране), за да използвате този инструмент в околност на точката на локален максимум.

В3: Какво допълнително свойство, свързано с графиката смятате, че притежава правата , когато тя минава през вътрешна точка на локален екстремум?

Предишното заключение от В2 заедно с допълнителното свойство на локална “изправеност” на кривата (изразяващо се в това, че увеличената в областта на локалния екстремум крива изглежда като съвпадаща с правата ) може да доведе до свързване по естествен начин на задачата за екстремум с понятието допирателна.

По-нататък следва изследване на графиката с използване на инструмента Tangent (Допирателна) и проследяване на наклона на допирателната, когато точката на допиране се движи по кривата.

Щракнете бутона Tangent (Допирателна), за да се появи допирателната към графиката в дадена точка, както и брояч, регистриращ стойностите на наклона (ъгловия коефициент) на допирателната, т.е. скоростта на изменение на функцията.

След това можете да наблюдавате стойностите на наклона на допирателната в различни точки от графиката, като мените абсцисата на точката на допиране.

В4: Какво установявате за наклона на допирателната в точките на локален екстремум?
Учениците експериментират, местейки допирателната по графиката като менят абсцисата на точката на допиране и в същото време наблюдават промяната на стойностите за наклона, отчитани от брояча. Ние очакваме те да забележат, че във вътрешните точки на екстремум (с абсциси, които са вътрешни точки за разглеждания интервал) наклонът на допирателната става нула и това да ги наведе на размисъл за наблюдавания феномен. Целта е учениците да достигнат до формулирането на хипотеза за теоремата на Ферма, както и проверка на нещата в крайните точки на интервала. На това място учителят може да използва време, за да провокира дискусия в класа, така че учениците да изразят свои мнения или предположения.

Допирателната като граница на секущи може да провокира дискусия за наклона на хордата ΑΜ и знака на диференчното частно .

Функцията притежава локален максимум във вътрешната точка , в която е диференцируема.

В програмата щракнете бутона Secant (Секуща), за да се появи хорда към графиката с краища в максимума и в произволна друга точка с , както и броячът за наклона на хордата .

Като мените абсцисата на втората точка А местете тази точка по графиката, като задържате достатъчно близко до .
В5: Какво установявате за знака на наклона на хордите ΑΜ, когато x се приближава към отляво (с по-малки стойности) без да достига до ?

Очаква се учениците да забележат, че наклоните остават постоянно положителни, когато се приближава много близо до с по-малки стойности. Учителят може да обясни на учениците по какъв начин биха могли да променят различни десетични знаци в абсцисата на точката M.


В6: Можете ли да намерите алгебрична формула, изразяваща наклона на отсечката ΑΜ?

Очакваме учениците, със или без помощта на учителя, да напишат диференчното частно .


В7: Като използвате тази формула и съответните знаци можете ли да обясните резултата за знака на наклоните на секущите AM, установен в В5?

Очаква се учениците да вземат под внимание дефиницията на локален максимум, т.е. че за всяко от околност с център в , както и че , за да докажат че диференчното частно е неотрицателно.


В8: Какво може да твърдите за границата на наклоните на хордите ΑΜ, когато x клони към със стойности по-малки от ?

Очакваме учениците до достигнат до заключение, че тази граница е неотрицателно число. На това място може да се припомни съответната теорема от материала за граници на функции:

«Ако за реалната функцияе в сила в околност на точката и границата съществува и е реално число, то ».

В9: До какъв извод за границата може да достигнете с помощта на предишната теорема и отговора на въпроса В8?

Очаква се учениците да достигнат до заключението, че .



В10: В съотвестствие с предишните разсъждения какво можете да изведете за границата ?

Очаква се учениците да достигнат до заключението или/и да докажат, че .


В11: Какво може да заключите за стойността на производната на в точката ?

Очаква се учениците да заключат, че .


В12: Ако в точка функцията притежава локален минимум, какво може да заключите за стойността на производната на в точката ?

Очакваме, че с помощта на софтуера учениците ще забележат, че производната става нула във всички вътрешни точки на локален екстремум. Следователно може да се бъде зададен следният общ въпрос:


В13: Ако в точката на локален екстремум производната съществува, ще бъде ли тя непременно равна на нула?

На същата графика учениците могат да отбележат, че заключението от В11 не е непременно вярно, когато екстремумът се достига в крайна точка на дефиниционния интервал. Така че предишният въпрос може да се преформулира така:


В14: Ако локалният екстремум на дадена функция е в точка вътрешна за дефиниционната област и функцията е диференцируема в тази точка, колко ще е нейната производна?
В15: Как бихте формулирали с математически термини и символи заключението, направено в В14?

Очаква се учениците да формулират теоремата на Ферма.


В16: Можете ли да изложите пълно математическо доказателство на теоремата на Ферма, която формулирахте по-горе?
В17: Може ли една функция да има производна нула в дадена точка, без да има екстремум в тази точка?

Функцията в може да се предложи като контра-пример.


Отворете 4.3.2.activity.en.euc, където е дадена графиката на функцията и се опитайте да отговорите на въпрос В17.
В18: Каква информация ни дава теоремата на Ферма за локалните екстремуми?

На това място учителят може да инициира дискусия за смисъла на понятията необходимо условие и достатъчно условие. Целта е учениците да вникнат в това, че теоремата дава необходимо, но не и достатъчно условие за локален екстремум. А именно, твърдението в теоремата е, че вътрешна точка от дефиниционната област на дадена функция, в която производната е нула, е възможна (може да бъде) точка на локален екстремум.


В19: Може ли функция да има локален екстремум в точка, вътрешна за дефиниционната й област без да е диференцируема в тази точка?

Очакваме учениците да разгледат функция, чиято графика има рогова точка, съответстваща на вътрешна за дефиниционната област точка. Функцията представлява прост характерен пример за това.


В20: Ако дефиниционната област на една диференцируема функция е интервал, в кои точки на интервала ще търсите възможни локални или глобални екстремуми на тази функция?

Очакваме учениците да посочат като възможни точки на екстремум вътрешните точки на интервала, в които производната е нула, точките, в които функцията не е диференцируема, както и крайните точки на интервала, които са от дефиниционната област.


В21: Можете ли да намерите точките, в които е възможен локален екстремум на функцията в ?

Изследвайте дали притежава глобални екстремуми и кои са те.

За да проверите резултатите си може да сравните с графиката на функцията.

Учениците трябва да намерят производната на функцията и нейните нули. Това може да се направи с факторизация или с правилото на Хорнер. Крайните точки трябва също да се посочат като възможни точки на екстремум. На отделните стъпки учениците могат да сравняват с графиката на функцията за проверка на пресмятанията си. След това с прилагане на теоремата на Вайерщрас (за максималната и минималната стойност) се гарантира съществуването на глобален максимум и минимум на функцията. Те са в тези точки на възможен екстремум, в които функцията взема най-голяма и най-малка стойност съответно.
4.3.1 Работен лист

Теорема на Ферма
ЗАДАЧА

Как можем да намерим някакви общи условия за локален екстремум на функция, които да могат да се използват и за определянето на екстремумите?
Отворете 4.3.1.activity.en.euc. В него се появява графиката на функцията:

, ако

която описва броя на популацията в стадо елени в зависимост от времето. Разгледайте формата на графиката и точките, в които има локален екстремум.

В същия файл щракнете бутона Line y=k (Права y=k), така че да се появи хоризонтална права, която можете да движите успоредно като мените стойността на параметъра k. Това ще да ви помогне да локализирате локалните екстремуми.
В1: В кои точки функцията има локални екстремуми?

Кои от тези точки са вътрешни точки за разглеждания интервал?

В2: Какво свойство спрямо кривата на графиката смятате, че притежава хоризонталната права , минаваща през точка на локален екстремум по графиката?

Натиснете бутона Magnification (Мащабиране), за да използвате този инструмент в околност на точката на локален максимум.



В3: Какво допълнително свойство, свързано с графиката смятате, че притежава правата , когато тя минава през вътрешна точка на локален екстремум?

Щракнете бутона Tangent (Допирателна), за да се появи допирателната към графиката в дадена точка, както и брояч, регистриращ стойностите на наклона (ъгловия коефициент) на допирателната, т.е. скоростта на изменение на функцията.

След това можете да наблюдавате стойностите на наклона на допирателната в различни точки от графиката, като мените абсцисата на точката на допиране.

В4: Какво установявате за наклона на допирателната в точките на локален екстремум?

Функцията притежава локален максимум във вътрешната точка , в която е диференцируема.

В програмата щракнете бутона Secant (Секуща), за да се появи хорда към графиката с краища в максимума и в произволна друга точка с , както и броячът за наклона на хордата .

Като мените абсцисата на втората точка А местете тази точка по графиката, като задържате достатъчно близко до .


В5: Какво установявате за знака на наклона на хордите ΑΜ, когато x се приближава към отляво (с по-малки стойности) без да достига до ?


В6: Можете ли да намерите алгебрична формула, изразяваща наклона на отсечката ΑΜ?

В7: Като използвате тази формула и съответните знаци можете ли да обясните резултата за знака на наклоните на секущите AM, установен в В5?

В8: Какво може да твърдите за границата на наклоните на хордите ΑΜ, когато x клони към със стойности по-малки от ?

В9: До какъв извод за границата може да достигнете с помощта на предишната теорема и отговора на въпроса В8?
В10: В съотвестствие с предишните разсъждения какво можете да изведете за границата ?

В11: Какво може да заключите за стойността на производната на в точката ?
В12: Ако в точка функцията притежава локален минимум, какво може да заключите за стойността на производната на в точката ?


В13: Ако в точката на локален екстремум производната съществува, ще бъде ли тя непременно равна на нула?

В14: Ако локалният екстремум на дадена функция е в точка вътрешна за дефиниционната област и функцията е диференцируема в тази точка, колко ще е нейната производна?

В15: Как бихте формулирали с математически термини и символи заключението, направено в В14?

В16: Можете ли да изложите пълно математическо доказателство на теоремата на Ферма, която формулирахте по-горе?

В17: Може ли една функция да има производна нула в дадена точка, без да има екстремум в тази точка?

Отворете 4.3.2.activity.en.euc, където е дадена графиката на функцията и се опитайте да отговорите на въпрос В17.



В18: Каква информация ни дава теоремата на Ферма за локалните екстремуми?

В19: Може ли функция да има локален екстремум в точка, вътрешна за дефиниционната й област без да е диференцируема в тази точка?

В20: Ако дефиниционната област на една диференцируема функция е интервал, в кои точки на интервала ще търсите възможни локални или глобални екстремуми на тази функция?

В21: Можете ли да намерите точките, в които е възможен локален екстремум на функцията в ?

Изследвайте дали притежава глобални екстремуми и кои са те.

За да проверите резултатите си може да сравните с графиката на функцията.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница