Занятие войни на българия през средновековието създаване на българската държава и сражението при Онгъла

7. Войните на цар Иван Асен ІІ.
Цар Иван Асен II поема управлението при феодална разпокъсаност и политически упадък на българската държава. Характерно във външната политика на българския владетел е, че успява по дипломатически път да си възвърне областите около Белград и Браничево от маджарите и поддържа добросъседски отношения с останалите си съседни държави. Тези успехи превръщат България постепенно във водеща политическа сила на Балканския полуостров.

32/34
Непрекъснато нарастващата мощ и престиж на българската държава силно обезпокоява епирския деспот Теодор Комнин. Нарушавайки сключения съюзен договор, той предприема поход към българските земи. Епирският владетел провежда грижлива подготовка, която пази в тайна, събира голяма войска, в която освен гърци има и рицари, изпратени от император Фридрих II
Хохенщауфен. Византийската войска настъпва от района Адрианопол по течението на река Марица и се установява на лагер до Клокотница.
Цар Иван Асен II правилно преценява, че единственият път за победа над противника са смелите и решителни настъпателни бойни действия. Той потегля

33/34 от Търново с малобройна войска срещу Теодор Комнин. Благодарение на верността на своите боляри от южните райони на страната и постоянната готовност на войските им, той своевременно успява да съсредоточи значителни сили в района на Клокотница. За повдигане на моралния дух на войските заповядва да окачат на знамето съюзния договор, който епирският владетел вероломно нарушава, за да се убедят воините в справедливия характер на войната.
Планът на Теодор Комнин е с бързи и внезапни действия да изненада българите и да постигне лека победа. Той разчита на своите тежко въоръжени рицари в разгрома на българската армия, които действително представляват елитна войска, известна със своята тактика на фронталния удар в сгъстен строй.
Планът на цар Иван Асен II предвижда да се устрои засада с част от силите, с които да се разгромят византийците, а с друга част, предимно конница, да се извърши дълбок обход и да се излезе в тила им, като се прекъснат пътищата за оттегляне.
На 9 март 1230 г. двете армии се постояват една срещу друга. Сражението е кратко. Цялата войска заедно с Теодор Комнин попада в обкръжение и е пленена. Към пленниците българският владетел се отнася с особено великодушие. Той нарежда да се освободят. Това разнася славата му на добър владетел из всички краища на Балканския полуостров.
Причината за победата при Клокотница е отлично организираното разузнаване от цар Иван Асен II, което дава възможност да следи всяко действие на епирския деспот и да взема необходимите мерки срещу него. По този начин изненадан е не Иван Асен II, а обратно – Теодор Комнин, който не очаква толкова бърза среща с българската войска. На многобройната и тежко въоръжена войска от византийци българският владетел противопоставя своето отлично разузнаване, смелостта на своите войници и своята превъзхождаща тактика над противника. Той пръв нанася удара, разбива и пленява по-голяма част от византийците.

34/34
Победата при Клокотница създава условия за широки настъпателни действия. Българският цар веднага потегля към владенията на Теодор
Комнин. При навлизането му във византийските земи освободените гръцки войници разнасят славата му на добър и човечен владетел и градовете един след друг без съпротива отварят крепостните си врати пред българската войска. Така той превзема цялата земя на епирския владетел – от Одрин до
Драч. Българската държава достига най-голямото си териториално разширение, опирайки до естествените граници – Черно, Егейско и
Адриатическо море. Тя включва всички земи, населени с българи. Това създава благоприятни условия за плодотворно и интензивно политическо и стопанско развитие на България.
(виж клип „ЦАР ИВАН АСЕН ІІ 1230”)