Заобиколени сме от безброй загадки за които се смята, че едната част от тях са познаваеми, а другата част са непознаваеми за човека. Имам предвид загадки от "принципно" естество в макро и микро мащаб
Изтегляне 368.76 Kb.
|
Заобиколени сме от безброй загадки за които се смята, че едната част от тях са познаваеми, а другата част - са непознаваеми за човека. Имам предвид загадки от "принципно" естество в макро и микро мащаб. Естествено, понятието за принципност е доста относително и субективно. Ето защо ще опитам да засегна само няколко от тях, които от моя гледна точка са интересни. Тези загадки в една или друга степен са във фокуса на религиозната и светската общност, които се опират на достиженията на науката и теологията. Различията в подходите при осветляване на познаваеми и непознаваеми загадки очертават определени условни хоризонти на нашите знания. Признавам, че се надявам в някаква необозрима перспектива хората да успеят да разгадаят и най-непознаваемите засега загадки. Това е някаква теоретична перспектива, ако се оправдае надеждата, че човешкото съзнание е …… своего рода "Бог в развитие". Започвам от загадката за битието и най-главното, от къде идва и къде отива човечеството. Съществуващите хоризонти тук са няколко. Религиозните хоризонти претендират за неоспоримост и уникалност. Това е така защото в основата на всяко религиозно учение е заложена свещена вяра за сътворение на Света, за произхода на човека и за всичко което го обкръжава. Светските хоризонти, които уж се опират на научни доказателства, се свеждат основно към теорията за еволюционно развитие на вселената и живата природа. Съществуват и всякакви други хипотези, които по своята същност са предположения и даже фантазии. При подлагане на всички тези теории на безпристрастен анализ неумолимо се стига до извода, че тези хоризонти са по-скоро хорски миражи, отколкото някакви научно доказани реалии. Това е така, защото нашите знания засега са ограничени и съществуващите хоризонти са изградени на определени недоказани догми и предположения. Например, религиозните хоризонти са изградени върху първичността на духа пред материята, а светските застъпват основно противоположно становище. Обаче, нито едните, нито другите не могат да обяснят от къде всичко това произтича и къде отива. Има ли всичко това начало и край и ако има, то какво е предшествало началото и какво става след края. Засега това е неизвестно. Ето защо нека да се отнасяме с внимание и уважение към всеки от съществуващите хоризонти. Това е така, защото човешките знания засега все още са доста скромни. Ако приемем условно знанията за някакъв масив, то човешкият дял в него е съвсем незначителен. Така стои въпроса с човешките знания, което в общи линии е общоизвестно, но се произнася с половин уста. Независимо от това човешката еманципация, тоест освобождаването от безброй зависимости продължава. В основата на тази еманципация стоят хорските усилия. Тези усилия са безспорно хаотични, обаче, резултативната съставляваща винаги е положителна и постъпателна. Може да се заключи, че съществуващите хоризонти, били те религиозни или светски, могат да се разширяват само чрез усилия, тоест чрез човешката физическа и умствена сила. Това е основен закон на макро и микро равнище в зоната на човешкото развитие. Веднага напомням, че всяко усилие (действие) среща винаги противодействие, което налага своя отпечатък върху тези неща. В случая стигнахме до безспорен засега закон, че всяко действие среща противодействие равно на действието, но с обратен знак. Безспорно е също така, че Върховния Разум (Господ Бог) се е погрижил тези действия и противодействия да имат и морални измерения. Между другото, имено тези морални измерители се "улавят" от хората и са в основата на съществуващия религиозен и светски морал. Естествено, тези основи засега все още не са идеални, но те все повече и повече се усъвършенстват. Като нагледни примери за това са националните и международните правни норми. Предполагам, че представените разсъждения относно първоизточника на действащите правни норми са напълно логични и разбираеми. И нека тези норми да стават не само все повече и повече по-съвършени, но и по-ясни, по-справедливи и по-приемливи за хората. Предлагам повече да не разнищваме тези процеси, тъй като тук нещата са сравнително ясни. Нека да се опитаме да се взрем в следващата страна на нещата. Имам предвид тази страна, която все още е малко известна на хората и се характеризира с такива понятия като карма, съдба и воля. Ето и смисъла на тези понятия. Думата карма има санкритски (древноиндийски) произход и се превежда като действие, поведение, морал. Смисълът на съдбата се свежда към някаква "верига" от причини, действия и следствия от тях. Понятието воля е по-сложно нещо и произтича от човешкия разум, който се формира от нашето съзнание и подсъзнание. Освен това има все повече и повече доказателства, че върху човешкия разум оказва влияние и загадъчно засега свръхсъзнанието. Представения смисъл на тези крайъгълни понятия нека да се счита за съвсем ориентировъчен. В действителност нещата са много по-сложни и по-дискусионни, при което и техните хоризонти са най-разнообразни. Започвам със светските мнения или хоризонти за тези безспорно сложни житейски фактори. Някои смятат, че съдба и карма имат голяма прилика, тъй като и в двата случая нещата са свързани с причини, действия и следствия. Независимо от това между тях може да бъде забелязано принципно различие. Това различие се свежда основно към това, че ако всяка съдба може да бъде представена като матрична верига на всеки един човешки живот, то карма е поредица от конкретни житейски роли, които могат да бъдат в определена степен осмисляни и "отработвани" (изпълнявани). В този смисъл се налага извода, че всеки индивид има някаква възможност да влияе върху матрицата на съдба. Следващото мнение или хоризонт се фокусира във взаимовръзката между съдба и някаква осмислена човешка воля, която често пъти се нарича свободна воля. Сами разбирате, че понятието свободна воля е доста относително нещо, тъй като няма гаранция от какво качество ще се окаже тя. Има опасност, че нашето понятие за свобода е погрешно и може да доведе до отрицателно влияние върху матрицата на съдбата. Това малко съмнение въвеждам съзнателно с цел предпазване от евентуални грешки поради предоверяване на лични представи за свободна воля. И така, ето същността на следващия хоризонт. Приема се, че всяка човешка съдба е резултат от действия в миналото, които предшестват нейното появяване на този свят, а свободната воля е резултат от действия сега и в бъдеще. Счита се, че когато "живеем" в тялото, ние следваме съдбата, тъй като физическото съзнание или телесно такова е ограничено от действията от миналото. Обаче, когато "живеем" в душата, ние се ръководим от свободна воля, тъй като душевното съзнание е свободно и не зависи от физическото (телесно) съзнание. Приема се, че свободната воля е рожба на природна воля и е неделима част от нея. В същото време още от самото раждане сме "обгърнати" във воала на нашата съдба. В този смисъл трябва да предприемем определени осмислени действия за "пробиване" на тази обвивка с цел съединяване с тази природна воля. Пробиването на воала на съдбата, която се приравнява с невежество, се извършва със силата на свободната воля, която трябва да ни освободи от страх, съмнение, невежество и смърт. Особено внимание се обръща на това, че трябва да се пазим волята да не се подчини на съдбата ни. Смята се, че в мига, в който душата влезе в тялото ние съзираме светлината на деня. В същото време невежеството се опитва да ни обгърне в мрак, при което съдбата получава необходимите за нея условия. В този смисъл се вижда, че светлината не е обвързана със съдба, а само със свободна воля, казват привържениците на този хоризонт. Те считат също така, че като резултат от миналото съдбата е изплетена от действията на нашите родители, прародители, близки и познати, от всичко което било забелязвано или незабелязвано от тях. По тяхно мнение можем да решим проблемите си, когато знаем към какво трябва да се стремим. Разбирайки, че знанието ни е ограничено се прави отправка към начините на нашия живот. Тези начини, казват те, трябва да бъдат напълно, изцяло и безрезервно свободни. Миналото, продължават те, е прах на който не трябва да се държи, той ни дърпа назад и спира нашето бъдеще. Миналото е необходимо да се използва само като опит, който да послужи за по-доброто ориентиране. Нататък те разсъждават така. Ако се стремим към обоснована житейска роля, то никой не може да ни отнеме бъдещето. Това е война със съдбата, за което е нужна сила, която може да се получи само от свободната воля. Следващата философия или хоризонт за съдба, карма и свободна воля се свежда към това, че те зависят основно от самите нас. Твърди се, че животът е низ от мисли, срещи и случки. Реакциите ни винаги са продукт от нашето разбиране за света, които са породени от нашето съзнание или подсъзнание, които съвпадат. Независимо от това между тях съществува и съществена разлика. В сравнение със съзнанието, подсъзнанието действа на доста по-висока "неосъзната" скорост и е в много по-дълбока и по-всестранна връзка с всеки орган и даже частица от човешкото тяло. Чрез него хората успяват да схванат и да обработят разностранна информация, която е недостъпна за скоростта на работа на тяхното съзнание. За отбелязване е, че тази особеност вече все повече и повече се осъзнава и се използва. Така например, на подсъзнателно ниво с помощта на така наречения "25-ти кадър" се усвоява многообразна рекламна информация. Това са думи и фрази, пуснати на много висока скорост или в обратен ред. Като продукт на подсъзнанието ни, или така нареченото високоскоростно съзнание, се явява и интуицията. Твърди се, че подсъзнанието успява да обработи огромен обем информация от всичко което ни заобикаля. Тази обработка се извършва за така нареченото "нулево" време, през което нормалното ни съзнание успява да долови само най-повърхностните характеристики на ставащото. Известно е, че при малките деца започват да се изграждат мечти и страхове, които се формират от всичко което ги заобикаля. Това са информации получени от родители, близки, учители или възпитатели, от литературни източници, от медии, от Интернет и от всичко друго, което ги заобикаля и въздейства явно или неявно. В своята дълбочина това са много сложни процеси, които са разбираеми само частично от човешкото съзнание и подсъзнание. Независимо от това се твърди, че формирани по този начин мечти и страхове се явяват програми заложени в нашия мозък. Тези програми по всевъзможни начини търсят своята изява и реализация. Това се извършва чрез мисленето и действията ни и от въздействието на всичко, което ни заобикаля. Всъщност, самите хора се явяват търсачи при сбъдване на тези програми, което става на съзнателно и подсъзнателно ниво. Приема се, че в течение на живота ни тези програми могат да се променят, модифицират и допълват. Освен това, към съществуващите програми могат да бъдат добавяни и нови такива. Независимо от това първоначалните програми се явяват винаги приоритетни за човешкия мозък, който е основен двигател при изпълнението на тези програми. Казват, че от страхове или от някои грешни програми можем да се избавим, като осъзнаем напълно от какво и как са се появили у нас. Привържениците на това виждане считат, че ако все още някои страхове остават действени, то трябва да се търсят мерки за тяхното неслучване. Според тях това може да бъде осъществено чрез създаване на подходящи и предпазващи външни условия и начин на живот. Единственото условие за това, считат те, е да бъдем сигурни в това, което сме решили, правим и желаем. Според този хоризонт, целият наш живот е низ от случки, към които вървим с всяко наше действие или бездействие. С всяка наша стъпка и решение взети осъзнато или неосъзнато ние подготвяме следващите неща, които ще ни се случват. С други думи, ние само поставяме целите и задачите пред мозъка си, които той се стреми да осъществи. Интересното в тази постановка е това, че тя отхвърля всякаква наследствена обремененост. Тази заблуда до такава степен се е утвърдила в публичното пространство, че направо обсебва нашето мислене. Именно на тази основа се появяват много от нашите страхове, свързани с болести на нашите родители и близки. Тези страхове някак неусетно се превръщат в трайни програми, които нашият мозък започва трескаво да изпълнява. Според привържениците на този хоризонт, наследствената обремененост не съществува, обаче, тя чисто и просто се самовнушава. Най-сложното тук е това, че болестните промени се извършват на подсъзнателно ниво. Могат да бъдат приведени и примери с лошите навици, които са най-разнообразни. Ето, мозъкът ни подава сигнали, че желаем дадена вредна храна или за някакви вредни навици, или действия и въпреки да знаем, че това е вредно, съвсем рядко успяваме да се противопоставим. Привържениците на този хоризонт не без основание считат, че хората могат съвсем съзнателно да поемат контрола и да премахнат тези опасности. За целта следва да бъдат създавани контрапрограми, които са логични и здравословни. Реализаторът при това пак е човешкия мозък, върху който се въздейства чрез убеждение, внушение и воля. В този смисъл излиза, че кармични стъпки и цялостно кармично поведение зависят само от хората. За по-голяма убедителност, привържениците на този хоризонт, привеждат и някои древни писания. В тях, по един или друг начин, се твърди, че всичко е в нашите ръце, че светът е умозрителен и ментален, че всичко зависи от самите нас. Следващата постановка или следващияг хоризонт при обяснение на съдба, карма и свободна воля се свежда към така наречените съдбовни периоди. Привържениците на това виждане приемат, че животът е колело, което се върти някаси съвсем индивидуално за всеки от нас. В зависимост от това къде се намираме във всеки един момент върху това колело се случват добри или лоши събития. Естествено, извън нашите възможности е да определяме кога сме в изкачване и кога сме в спускане или кога сме съвсем горе, или кога сме съвсем долу върху това съдбовно колело. Обаче, твърдят те, всеки може да почуства съдбовната си позиция. Когато във всичко ви върви, следователно сме във възход и трябва да следваме активни житейски роли. И обратно, когато сме в противоположна позиция, то трябва в рамките на възможното и приемливото да се придържаме към пасивни житейски роли. Интересна е и следващата постановка, която очертава логичен хоризонт за разглежданите понятия, към който се придържат привържениците на холограмно възприемане на света. Те са убедени, че светът е холограма или по-точно холодвижение, при което минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно във вечността. Те считат, че съдбата ни се дава за работа, а кармата трябва да се възприема като пътеводител за извършване на тази работа. В този смисъл те осъждат примиренческата житейска позиция, която се свежда към максима: "Каквото е писано ще се случи, то няма да се размине". Пасивността, според тях, е осъдителна, а моралната и природосъобразната борба трябва да бъде в основата на нашето поведение. Правейки нещо против съвестта си човекът трябва да осъзнае, че рови в собствената си съдба и формира собственото си бъдеще. От друга страна е важно и духовното спокойствие и равновесие. Те са убедени, че страхувайки се правим безброй грешки. Необходимо е да издържаме на ударите на съдбата без да изпадаме в паника. Когато човек е издръжлив на ударите на съдбата, той калява своята воля и се зарежда с необяснима още животворна "космическа" енергия. Когато съвсем ясно осъзнавате или чувствате, че през утрешния ден са възможни неприятности, то трябва да извършите следното. Замислете се къде са вашите най-слаби места и се запасете със спокойствие. Осъзнайте, че нервното очакване и страхът притеглят удара като магнит и увеличават неговата мощ. Освен това ще бъде от полза и следното поведение. Мислено обвийте тялото и душата си в пашкул, който да смекчи евентуалния удар на съдбата. Изберете подходящ материал, от който да е направен вашия пашкул. Той трябва да бъде нещо като космонавски скафандър, да е еластичен и твърд. Каквото и да се случи осъзнавайте, че края на едното нещо винаги е начало на другото нещо. Съществува и следващото схващане, според което истината за съдбата може да бъде разгадана чрез любов към Бог. В случая под Бог се възприема най-висшата просветена част от самите нас. Твърди се, че Бог не е нищо друго и никой друг. Доказателството на тази философия се свежда към следната схема. Аз имам глава и два крака. Да приемем, че главата ми представлява най-висшето в мен, а краката ми представляват най-низшето в мен, което е моето невежество. Знам, че и най-висшето и най-низшето са мои. Обаче, необходим е синхрон между най-висшето и най-низшето. Алегорично нещата се свеждат към следното. Най-низшето трябва да влезе в най-висшето, за да бъде трансформирано, освободено и осъществено. От другата страна, най-висшето трябва да влезе в най-низшето, за да се разкрие и да се прояви. В случая влизане на едното в другото е карма, която е съвкупност от разумни житейски роли. Всички религии без изключение застъпват становището, че всяка съдба е предопределена от Господ Бог, при което влиянието на свободната воля върху жизнения път е нулево, когато не се спазват божиите заповеди. Християнството, например, се придържа към набор от добродетели, които трябва да спазва всеки вярващ. При това всеки трябва да следва пътя на смирение и примерно поведение, независимо от ударите на съдбата. При това, на примерните се обещава рай в отвъдния живот, а на грешниците - ад. Никъде няма и намек, че човек може по някакъв индивидуален начин да се бори активно за своята съдба. Независимо от това заслугите на християнската църква във всичките и разновидности са безспорно големи. Това е така, защото християнските добродетели са набор от природосъобразни и морални житейски предписания, които са здрава основа за всяка човешка съдба. С други думи, препоръчваните кармични действия са в пълно или частично съзвучие с желанията на Господ Бог. Подробностите за тези неща могат да бъдат прочетени в Библията (Стария и Новия Завет) и в съответните Евангелия. Интересни са постановките за съдба, карма и свободна воля и в йеудаизма. Така например, заслужава особено внимание крайъгълната теза за съдба изписана в еврейския Талмуд. Смисълът и е формулиран както следва: "Всичко е предопределено, но свобода е дадена, а светът се съди с добрина". Естествено, на вярващите им се внушава, че всяка съдба е предопределена, а свобода е дадена само за придържане към препоръчвани добродетели (житейски правила). Вероятно това е съвсем правилно за вярващите, тъй като всяко друго тълкуване ще доведе до нежелани последици. Независимо от това в цитирания текст, всеки непревзет изследовател, може да долови и друго послание, което се свежда към следното. Втората част на текста, "… но свобода е дадена, а светът се съди с добрина", дава основание да разбираме първата част не като, "Всичко е предопределено …", а като всичко е предвидено от Господ Бог с голяма точност, която все още не е познаваема за хората. В този смисъл този текст може да се тълкува по следния начин. Бог дава известна свобода на човека, който чрез своята свободна воля може да внася корекции в предвидената за него съдба. Може да се предположи даже, че ако кармичното поведение на човека е морално и природосъобразно, то Бог му помага и обратно. Този текст в Талмуда, според нас, е уникален, което дава в тази си част неоспорима качествена преднина на йеудаизма пред други религии. Реших да се спра малко по-подробно върху позициите за съдба, карма и свободна воля в будизма, като една от масовите религии в света. В интерес на истината, тази религия се отличава с невероятен финес и модернизъм по отношение на постановките си. Основен район където се заражда това религиозно учение е Северна Индия и Тибет. Трябва да се отбележи също така, че именно в този район е възникнало и йогисткото учение, което не е религиозно, а е емпирично научно. Независимо от това именно йогисткото учение е в основата на будизма, както и на други религии в Индия. Това е така защото йогисткото учение даже и сега е трудно обяснимо от научна гледна точка и се възприема като някаква мистика. А всяка мистика може да бъде обяснена на хората само чрез някакви логически религиозни учения, които се базират на сляпа и даже фанатична вяра, която не се нуждае от някакви научни доказателства. Ето такава невероятна симбиоза запази и все още пази йогизма, тъй като в противен случай това учение би било безпощадно заличено от невежата тълпа. Сега нека да се взрем по-внимателно в хоризонта на будизма по отношение на разглежданите понятия. За по-ясно обяснение на този хоризонт счетох за уместно да цитирам основите на будизма, които са известни като Шестте Парамити. Парамита в превод от санкритски означава да "се прекоси реката за да се отиде на другият бряг". Това е да се отиде отвъд ежедневното посредствено съществуване и да се постигне "съвършенство". Учението казва, че когато парамити (съвършенства) се практикуват искрено, те помагат да се прекоси океана на невежеството, светът на преражданията - Самсара и да се отиде на другия бряг, където е събуждането от съня на илюзията Нирвана. Минавам към още по-голяма конкретика на будизма, която в общи линии е следната. Самите Съвършенства (Парамити) са истинската същност на нашето сърце, на нашия ум, те са самата същина на нашата истинска природа, която е Буда. Но тези качества са затъмнени от заблуда, от егоизъм и от други отрицателни кармични тенденции. Когато се стремим да практикуваме Шестте Съвършенства, ние в същност се опитваме да бъдем това което сме, ние проявяваме нашата истинска природа на Буда. За това са нужни дисциплина, искрена и всеотдайна практика, в духа на всеобхващащото състрадание, безусловна любов и висша мъдрост. Това е пътят на Бодхисатвите, тези които са посветили живота си на най-благородната цел, да помагат на цялото страдащо човечество за постигане на просветление и Нирвана. Ето и всяка една от Шестте Парамити (Съвършенства).
Нека да бъда щедър, великодушен и да съм в помощ на другите. Най-низшата помощ е материална. По-висшата помощ е емоционална. Най-висшата помощ е със съвет.
Нека да бъда добродетелен и непорочен, да се спазва етиката и морала, самодисциплинираност, безукорност, чистота на личността, чест, ненасилие и безвредност. Както и в първото качество Дана, в нейната основа лежи безусловната любов към всички живи същества, състрадание и липса на егоизъм. Сила и Дана са абсолютно необходима основа за прогрес в медитацията и без тях е невъзможно да се постигнат висшите форми на концентрация. В основата на всички страдания и нещастия е неспазването на основните принципи на Сила.
Нека да бъда търпелив и да мога да понасям грешките на другите, без да се засяга от това ентусиазмът за бъдещи начинания. Балансът, вътрешно спокойствие и мир не биват нарушени от превратностите на съдба, и човек не губи здравият си разум, каквото и да стане около него, успява да запази спокойствие и обективност. Търпеливостта и вътрешното спокойствие са резултат от разбиране и следване на закона на Дхарана - законът за правдивостта. Всяко нещо, всяко същество си има своя собствена природа и предназначение и не трябва да се порицава за това. По същият начин сред хората има лъвове, змии и скорпиони, това е тяхната природа, така са били програмирани. Те следват своите тенденции, своите самскари. Няма смисъл да се порицават за техните постъпки. Единственото което може да се направи е да се променят техните самскари. Това става бавно и постепенно с много търпеливост. Резултатът от разбирането на преходимостта на нещата също спомага за постигане на вътрешен мир. Няма смисъл да се съжалява за края на дадено нещо или състояние. Всичко има своето начало и край. 4. Виря Парамита - Съвършеност на Радостно и Ентусиазирано Усилие.
Нека да съм упорит, настойчив, пълен с енергия - без да се плаша от трудности. Егоистичните мотиви са причина човек да губи лесно ентусиазма си. Нагласата на ума за премахване на невежество и заблуда.
|