Запаси и ползване на дивеча в районите на лрс на нлрс

Установяването на реалните пролетни запаси от дивеч е важно условие за неговото по-нататъшно правилно стопанисване. Количествата едър дивеч в ловностопанските райони се установяват основно на база целогодишните наблюдения, включващи посещението на хранилките през есенно-зимния период, наблюденията по време на ловните излети, а за дивата свиня и отстрела от предходната година. Запасите от дребен дивеч се установяват чрез пробни площи и обхождане на определен маршрут, като и в двата случая се прогонват част от всичките видове местообитания (около 20%) характерни за дадения ловностопански район. Съобразно количествата дивеч за района се определят и площите на специализираната фуражна база (дивечови ниви, ливади, просеки и специални сечища), а също така и количествата фуражи необходими за неговото изхранване. На база на пролетните запаси и коефициента на прираст за отделните видове дивеч се изготвят и проектоплановете за ползване.

Анализирайки резултатите от таксацията в ловностопанските райони на дружините можем да направим следните изводи:

Запаса на вида в териториите, стопанисвани от сдруженията ,членуващи в НЛРС-СЛРБ е 6003 броя, което е с 3,6 % повишение спрямо миналата година и е съсредоточен главно в Североизточната част на страната(Попово,Бяла, Шумен и други съседни на тях сдружения).Постепенно запаса се стабилизира и е спряна тенденцията за намаляване, характерна за периода 1996 – 2002 години. Негативните фактори бракониерство и хищници (основно вълци) не позволяват бързото нарастване на популацията от този вид.

Запаса на вида на териториите на сдруженията членуващи в НЛРС-СЛРБ е 1841 броя. Повишението е 14,3 % спрямо миналата.

Запасите от елен лопатар са основно в ДУ “Студен кладенец” и съседните му ловни райони на сдруженията Кърджали, Крумовград и Момчилград, които граничат с участъка и там по естествен път този вид дивеч вече трайно се е настанил. Изключително висок ръст в запасите на вида е отчетен в ЛРД Момчилград-61%. Това вероятно се дължи преминали от съседните територии животни.

Сърна

Запаса на вида на териториите стопанисвани от сдруженията членуващи в НЛРС-СЛРБ възлиза на 61378 индивида и бележат едно увеличение с около 3,8%, което е крайно незадоволително.

Въпреки, че в много от сдруженията, по решение на колективните им органи на този вид не се ловува.Факторите ,непозволяващи на вида да се стабилизира са загуби от хищници и бракониерство и зимни загуби. Значителните количества от вълци и особено чакали и скитащи кучета в много райони унищожават напълно прираста на вида. Негативно влияние оказва също така и неспазване на правилата при подборния отстрел в районите, в които се ловува на сърна.

Дива свиня

Запаса на вида на териториите на сдруженията , членуващи в НЛРС-СЛРБ възлиза на 48171 броя, което е с 2,5% повече спрямо запаса миналата година.

На този вид едър дивеч се ловува най–интензивно. Неговата пластичност, по-малките загуби от хищници и грижите, които ловците полагат за вида, спомагат за стабилизиране на запаса. В районите , където дружините при групов лов на този вид дивеч ловците не стрелят по водещите стадата майки е налице стабилизиране и увеличаване на запаса, защото зрелите майки много по – добре успяват да запазят поколението си.

Дребен дивеч

Заек

Числеността на вида на териториите на сдруженията членуващи в НЛРС-СЛРБ възлиза на 315505 броя. Продължава тенденцията за намаляване на запаса.Намалението спрямо миналата година е 3,2 %.

Запасите от фазан са 122978 бр. и яребица са 286572 бр. Те бележат стабилизиране и известно увеличение, въпреки тежката зима. Това се дължи както на положените грижи през зимния период, така и на произвеждането при изкуствени условия и последващото разселване в природата на птици от тези видове. Като основен фактор за увеличаването на тези видове можем да отбележим, че вече 9 години успешно работи „Националната програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси в системата на НЛРС – СЛРБ”. Ниският ръст на увеличение при тези видове се дължи на неправилното разселване в природата. Все още в много ловностопански райони птиците се пускат директно в природата веднага след като се получат от производственото стопанство-34%. Вярно е , че почти 80 – 90 % от волиерите за доотглеждане главно на фазани, в края на деветдесетте години бяха разрушени. и сега езапочна изграждането на нови, тъй като без временно доотглеждане на 45 дневните птици и адаптиране във временните волиери на 90 – 110 дневна възраст не може да има ефект от разселването, защото загубите на разселените птици са значителни. Увеличаването на запасите от яребица основно се дължи на практикуваното в последните години от повече сдружения пролетно разселване. Предимствата на това разселване при моногамните видове (яребица и кеклик) се свеждат до следното:

• 
  птиците, пуснати в природата по време на образуване на брачни двойки още същата година дават поколение;
  
• 
  хранителната и защитна база в продължение на няколко месеца (април - септември) са много по добри отколкото през есента и зимата и съответно естествените загуби са по – малки;
  
• 
  загубите от хищници също са по – малки поради по – голямото разнообразие от храна за хищниците през този период на годината.
  

Коментирайки резултатите от пролетните запаси на отделните видове дивеч не можем да не отбележим резултатите от отстрела на тези видове през последните години.

Вълк

Чакал

Лисица

Скитащи кучета наброяват 26315 броя, което е с 5,4 % по- малко спрямо миналата година.

Дива котка – 11398 бр.

- с изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие от м. Декември 2006 г. беше забранено ловуването на дива котка на територията на страната. Отстрела на този вид хищник за последните 3 години преди забраната варира между 2 000 и 2 700 броя годишно, което показва една значителна численост незастрашаваща вида от изчезване.

Едър дивеч

Благороден елен

Ползването на Благородния елен е символично - 8 бр. по линия на ОЛТ, като не се извършва никакъв подборен,а се отстрелват главно трофейно зрели мъжки индивиди.

При елена лопатар ползването е в ДУ “Ст. Кладенец” и в районите на съседните ловно-рибарски сдружения и възлиза на 374 броя, което е 20,4 % от пролетния запас.

Обект на най-масов лов от едрия дивеч в ловностопанските райони на сдруженията,членуващи в НЛРС-СЛРБ. Високият процент на отстрел спрямо пролетните запаси 35% се дължи на това, че на този вид едър дивеч единствено се ловува и групово, където успеваемостта е по-висока. В последните години се подобри и отчетността и голяма част от ловците разбраха, че не е необходимо да се укрива част от отстрела, тъй като цената на разрешителното е една и съща независимо дали е отчетен отстрел една или повече бройки. Освен това в ловностопанските райони, за които до определен момент от ловния сезон плана за отстрел се изпълни се отпускат допълнителни бройки, за да могат ловците да ловуват до края на ловния сезон.

Вълк

• 
  . Сравнително ниския процент на отстрел (15 % от пролетния запас) се дължи главно на факта, че ловуването на този хищник е изключително трудно и отстрела му в повечето случаи е случаен при лов на други видове дивеч;
  
• 
  Чакал
  
• 
  сравнително високия процент на отстрел при чакала – около 51% от пролетния запас и високите запаси на този хищник показват една изключителна пластичност на вида и изобилие на хранителна база.
  
• 
  Лисица –отстрела при лисицата се движи в рамките на 45 – 50% от пролетния запас и минималното увеличение се дължи на това, че почти 90 % от прираста се отстрелва;
  

• 
  Скитащи кучета
  
• 
  разликите в данните от запаса и отстрела при скитащите кучета се дължат на това, че някои ЛРС не показват пролетни запаси от този вид, а отчитат отстрел;
  

• 
  За двата вида хищници данните за отстрела се доближават до реалните до 2009 година, поради факта, че за тяхното регулиране се съставяха протоколи в ДЛ (ДЛС), срещу които държавата изплащаше парични възнаграждения до 2007 година. Данните за отстрела след този период не са представителни, тъй като бе прекратена практиката за изплащането на паричните възнаграждения и отчетността за ползването на тези видове рязко намаля.
  
• 
  
  
• 
  
  
1. 
   
   

Прелетен дивеч

Ниския отстрел на водоплаващите птици се дължи на факта, че в последните години поради климатичните условия прелета на тези видове се извършва, когато вече сроковете им за ловуване са преминали . При гривеците, гургулиците и пъдпъдъците основните причини за ниското ползване е ранното изораване на обработваемите площи след прибиране на реколтата ползването бележи спад. През години се наблюдава подобряване на отчетността, при което се достигна до показване на по – реални резултати от лова на тези видове.