Записки по библейски еврейски език

Целта на занятията по тази класическа езикова дисциплина е студентите-богослови да добият възможно добра представа за родния език на свещените писатели, свободно да четат и да се ориентират в съдържанието и спецификата на старозаветните писания и езиковия им първообраз. Това е предпоставка за правилното усвояване на верния смисъл на свещения текст (особено предвид Тълкуванието на Стария завет или Старозаветната екзегетика), за да се избягнат опитите за тенденциозна интерпретация.

Знаенето и ползването на староеврейски език е от голямо значение в компаративното езикознание и ориенталистиката, защото въвежда в семитския езиков, религиозен и идеен свят термини, собствени имена, персонажи, исторически и географски названия и др.) на жителите на Ориента в древност, към които спада и библейският Израил.

Поради необходимостта от пълнота на кръга от богословски дисциплини в библеистиката (раздел Стар Завет) Библейският еврейски език, като ключ към словното богатство на старозаветния оригинал винаги се застъпва в учебните планове на богословските факултети и академии у нас и в чужбина.

І. Общо за езикознанието.

До този момент на човечеството са известни от 800 до 3000 езика и наречия. С оглед общия им произход те са подредени в т.н. генеалогични таблици (от лат. genos – род). Според тази класификация различаваме: индоевропейски, хамитски (кушитски), семитски, уралоалтайски, угрофински, китайски, японски и много други езикови групи, които от своя страна се разделят на още по-малки групи.

Съгласно тази класификация на лице е понятието „семитски” езици. Самата дума „семитски” идва от собственото име на Ноевия син – Сим (Бит. 10 гл.).

Аугустус Шльоцер за първи път употребява думата „семитски” през 1781 г., а големият ориенталист Георг Мюлер я затвърждава като научен термин.

Географската област, в която се говорят семитските езици е твърде обширна. Включва земите от Месопотамия до Средиземно море, от Арамейските планини до южното крайбрежие на Арабия, делтата на река Нил, северното крайбрежие на Африка до Картаген.
ІІ. Староеврейския език като клон на семитските езици.

Староеврейският език е неделима съставна част от голямото семейство на семитските езици, по-голяма част от които отдавна са изчезнали (напр. финикийски, асирийски, вавилонски), а други все още проявяват признаци на живот, макар и в твърде променен вид (напр. новосирийския, който се говори и сега от евреи и християни в Кюрдистан и Месопотамия). Единствено арабския, не само се е запазил в първоначалния си вид, но е успял да проникне и в други езикови области.

1. Източно-семитски (акадски) езици – шумеро-акадски и вавилонски. Засвидетелствани са в писмени паметници от 2500 г. пр. Хр. до първото столетие сл. Хр.

2. Западно-семитски езици. Разделят се на две големи групи:

А. Северен дял:

а. арамейски – сирски, вавилонско – талмудически, езика на Иисус Христос, иудейско-палестински;

б. ханаански – староеврейски, финикийски , моавитски.

Б. Южен дял:

а) северно-арабски - езика на Корана, египетско-арабски , палестинско-арабски;

б) южно-арабски ( древно и новоетиопски , сабейски )

От изложената схема става ясно, че староеврейския език е ханаански диалект от Северният дял на Западно-семитската езикова група. В историческото му развитие различаваме три периода:

І-ви - Моисеевски ХІІІ до ХІ пр. Хр.;

II-ри - времето на царете или златен период от ХІ до ІV в. пр. Хр.;

III-ти - времето след Вавилонския плен (586 – 536 г. пр. Хр. ), когато за сметка на староеврейският започва да се налага арамейския език .

Под „библейски еврейски език” следва да разбираме езика, на който ни е предадена старозаветната литература в оригинал, освен книгите Данийл и част от Ездра, които са писани на арамейски, а също и Талмуда - писан на равински еврейски език.

Освен старозаветните книги са известни и други паметници, писани на староеврейски език.

1. 
   Староеврейски надписи в Палестина:
   

б. Гезерския земеделски календар – ІХ в. пр.Хр.

в. Отделни думи или собственни имена запазени върху глинени чирепи (парчета от съдове )

г. Каменни печати и монети.

д. Надписа на моавския цар Меса – І в. пр. Хр.
За названието Еврейски – Относно произхода на названието еврейски съществуват няколко предположения:

1. 
   От собственото име „Евер” – внук на Сим за когото се говори в Бит. 10.
   
2. 
   от наречието „евер”, което означава отвъд, оттатък, от другата страна- Бит.14:13 „отвъдеца Авраам”.
   
3. 
   от глагола авар (awar|) – странствам, скитам се, бродя.
   
4. 
   от обидното прозвище – хабири (скитници), което било давано на всички древни племена, явяващи се като скитници, разбойници, наемни войници по границите на големите държави.
   

Понятието „еврейски език” не се среща в Библията. Вместо него налице са следните наименования:

ханаански език , език на евреите , а в Талмуда е означен като свещен език за разлика от площадния по това време арамейски.
V. Произход и развитие на еврейския шрифт

Словото принадлежи на човека въобще, но писмеността е придобивка единствено на културните люде. Свикнали сме, когато говорим за шрифт, да си представяме азбучния, при който за всеки звук е налице отделен знак. Но човечеството съвсем не е започнало да записва своите мисли направо на азбучния шрифт. Последният има свои предшественици в лицето на:

1. 
   Йероглифен шрифт; хиеаратичен (ръкописен), демотичен (народен);
   
2. 
   Клинописен (сричков, силабичен);
   
3. 
   Азбучен шрифт. Еврейският шрифт е фиксиран като азбучен
   

VІ. Особености на еврейската азбука и писмо.

1. 
   Състои се от 22 – 23 съгласни знака;
   
2. 
   Не се срещат знаци за гласни;
   
3. 
   Няма разлика между главни и обикновени букви;
   
4. 
   Буквите се пишат разделено от дясно на ляво, така се и четат;
   
5. 
   В древност цяла една книга е представлявала една дума, т.е. нямало е свободно място между отделните думи и изречения. Разделянето на отделните части на изречението се постигало чрез различни знаци поставени над и под написаното. Такова писмо се нарича scriptio continua, т.е. непрекъснато, слято писмо;
   
6. 
   Буквите имат и цифрова стойност;
   
7. 
   Съкращения на думите в старозаветния текст не се срещат;
   
8. 
   При писане на еврейски език не се практикува пренасяне на думи от един ред на друг. Някой букви в края на реда се пишат по-разтегнато и така се запълва реда.
   
9. 
   Някой букви се пишат различно в началото, в средата и края на думата .
   

1* Слабо придихание. Отговаря на гръцкото слабо придихание spiritus lenis, не се произнася.

2* Когато е с точка се произнася Б, а без точка В.

3*Произнася се като съвсем слабо Х.

4* Типично гърлен еврейски звук.

5* Произнася се Т, но с език до небцето.

6* Тя е малка, повдигната. Символ е на незначителното, дребното - йота. Произнася се Й, но у евреите е съгласна, а не като при нас кратък звук.

7* Висока, от високо. Произнася се меко Л - Ль.

8* Силно придихание. Съответства на силното придихание у гръцкия език - spiritus asper.

9* Гърлено Р.

10* Точката се нарича диакретичен знак. Син и шин от някои се приемат за една буква.

VІІ. Вокс мемориалис.

За по-лесно запаметяване на букви, които се различават от останалите по нещо, средновековните еврейски граматиците съставили от тях думи, които сами по себе си не означават нищо. Те се наричат "vox memorialis" - дума за запомняне.

Така буквите ב, ג, ד, כ, פ, ת, които се срещат написани с и без точка, образуват БЕГАДКЕФАТ. Написани без точка, те се произнасят леко спирантно - с придихателен звук, а с точка твърдо и остро.

Буквите, които в края на думата имат различно начертание образуват vox memorialis КАМНАФЕЦ ( כמנפצ ).

Буквите, които в края на реда се пишат по-разтегнато, образуват vox memorialis АХАЛТЕМ (אהלתם).

VІІ Пунктуация

Еврейската азбука принадлежи към семитските азбуки, чиято главна особеност е тази, че се състоят само от букви за съгласни звукове, т.нар. консонантни текстове. До началото на Х век, знаци за гласни не съществували. Правилното разбирана на така написания текст се дължало на обстоятелството, че еврейския бил роден за четците, а също и на факта, че запазването на правилното произношение бдели най-образованите и начетени люде на еврейския народ – масоретите.

Някои съгласни подсказвали за наличието на вокала /т.нар. matres lectiones/. Въпреки това, след Вавилонския плен /VІ в. пр. Хр./ традицията по отношение на правилното четене, а от тук и разбиране станала несигурна. Причината за това се криела в бавното отмиране на еврейския език и заменянето му с арамейския.

Всичко това наложило изнамирането на система от знаци /точки и чертици/, която целяла да фиксира точното произношение на консонантния текст. Тази система била наречена пунктуация, защото основния елемент в нея е точката /лат. punctum – точка/. Погрешно е да се смята, че огласяването на текстовете е станало изведнъж. Вокализацията се оказала труден и дълъг процес, с който се заели масоретите- пунктатори /евр. накданим/.

ІХ. По-важни представители на масоретите.

1. 
   Саадйа бен Йосеф / 882-942 г./ - превел Библията на арабски и съставил библейски коментар.
   
2. 
   Аарон бен Моше бен Ашер /900-960г./ - потомствен книжовник, автор на учебници.
   
3. 
   Авраам бен Ездра бен майер /1002-1167/ - астроном, екзегет, поет, философ.
   

Най-старият за сега датиран, вокализиран еврейски ръкопис се явява Петербургския пророчески кодекс от 916 г. Най-древните известни до сега ръкописи, чиято точна датировка не е определена произхождат най-рано от първата половина на ІХ век. Последният известен ни еврейски паметник непознаващ гласни знаци е Талмудът от ок. 600 г. Следователно развитието на пунктуацията става през VІІ е VІІІ век, но масоретите са работили върху нея и през следващите два - три века, а и много по-късно.

ХІ. Видове пунктуации.

С течение на времето покрай още някои други са се оформили две главни школи относно пунктуацията на библейския текст: Вавилонска /източна/, известна от 1846 г и Палестинска /западна/, известна от 1895 г. Последната, по името на главното й седалище Тивериада, е известна още под името Тивериадска. Тя, след западане на Вавилонската школа, получила господство и нейната пунктуация се явява именно като напълно оформена и официална през ІХ век. Тивериадската пунктуация е приета и сега във всички издания на еврейската Библия.

Главната разлика между двете гласни системи се изразява в това, дали гласните знаци се поставят над съгласните /суперлинеарна – вавилонска/ или под тях /сублинеарна – тивериадска/. Освен по мястото на гласните в двете системо, има разлика и в самото начертание на гласните.
Тивериадска пунктуация

Начертание	Произношение	Наименование	Пример
אָ	а, о	Камец	מָן ман
אַ	а	Патах	ал
אׅ	и	Хирек	מׅן мин
אֵ	е	Цере	שֵׁם шем
אֶ	е	Сегол	נֶגֶב негев
אׂ	о	Холем	רֺב ров
אֻ	у	Кибуц	רֻם рум
אְ	е "едва загатнато"	Шева	קְטֹל кетол

ХІІ. Особености при съгласните и гласните знаци.

1. Четенето на някогашните консонантни текстове се е подпомагало от т. нар. matres lectionis / букви - майки на четенето/ ה א = а; ו = о, у; י = е, и. След като службата им била поета от специално изнамерени знаци за вокали, те останали само като букви от правописно значение /почиващи букви/. Там където дадена дума е написана с някогашните гласни букви и с равнозначните им гласни знаци, такова написване се нарича скрипцио плена /пълно написване/, а иначе налице е скрипцио дефектива /непълно написване/:

מׅן мин /отпред/ непълно, מׅין /отпред/ пълно

בּית бет /дом/ непълно בֵּית бет /дом/ пълно

2. Вокалът хирек, придружен с йод /אׅי / се нарича hirek magnum /голям хирек/, а без йод / אִ / – hirek parvum /малък хирек/.

3. Буквата хе /ה/ в края на думата е непроизносима - litera quiescens /почиваща буква/, освен ако в нея не е поставена точка.

4. Буквата ламед /ל/ винаги прехвърля своя холем върху следващата буква.

Напр. אֱלֺהִים елохим /Бог/.

5. По принцип гласните знаци се четат след съгласните, към които са поставени, но когато една дума завършва с гърлените съгласни ה הּ ע и под тях е поставен патах, тогава този патах се произнася пред, а не след тях и се нарича patah furtivum /силен патах/. Например: רוּחַ – чете се не руха, а руах /дух/.

6. Буквите א, ו, ש, когато се намират след съгласни със холем, привличат този холем върху дясната си горна страна. Когато привлеченият холем съвпадне с диакретичния знак на син-шин, тогава вместо две се пише една точка. Напр. משֵׁה Моше Мойсей.

7. Буквата вав /ו/се чете като „в”, когато е в началото на думата и има гласна под нея וָלָד валад /младенец/; когато е в средата на думата между две гласни. מָוֶת мавет /смърт/.

Буквата вав с точка /וּ/ се чете като „у”, когато е след съгласна. Напр. גוּל гул /ликувам, тържествувам/.

Буквата вав с точка /וּ/ се чете като удвоено „в”, когато е между два вокала, т.е. в интервокално състояние. Напр. עׅוֵּר иввер /сляп, слепец/.

Буквата вав с холем /וֹ/ се нарича holem magnum и се чете като „о”. Напр. אוֹר , ор /светлина/.

8. Когато камец трябва да се постави при крайно каф, той се вписва в тази буква; същото се отнася и за шева ךָ ךְ .

ХІІІ. Други знаци за правилно четене.

1. Дагеш се нарича точка, която се поставя в дадена съгласна. Различаваме четири вида Дагеш:

а) Дагеш лене – точката, която се поставя в буквите бет/ב/, гимел/ג/, далет/ד/ , каф/כ/, пе/פ/ и таф /ת/, за да посочи по-твърдото им произношение.

תּ פּ כּ דּ ג ּבּ;

б) Дагеш маппик – точката, която се поставя в крайно хе /הּ/ за да се произнесе като „х”. /Вж. правило №3/;

в) Дагеш шурек – точката, която се поставя в буквата вав /וּ/, за да се произнесе като „у” или удвоено „в”. /Вж. правило №7/;

г) Дагеш форте – точката, която се поставя в дадена съгласна, за да се посочи нейното удвоено произношение. Напр. הַשׇּׁמַיִם хашшамаим /небесата/.

2. Шева /אְ/ е знак за полугласна – едно, едва доловимо кратко „е”. Шева сочи местото където, поради известни фонетични закони някоя гласна е потъмняла до едва доловимо „е” или пък където, поради внасяне на нови гласни, някоя първоначална гласна е изчезнала.

Различаваме два вида Шева:

а)Шева квиесенс /почиващо, непроизносимо шева/;

б)Шева мобиле /подвижно, произносимо шева/.

Шева мобиле е налице в следните случаи. Чете се, произнася се всяко шева:

1. 
   Което се намира под началната съгласна на една дума: קְטֹל кетол /убий/;.
   
2. 
   Което стои под съгласна с Дагеш форте: קׅטְּלוּ киттелу /те убиваха много пъти/;
   
3. 
   Което следва след друго шева. При две последователни шева, произносимо е само второто, а първото е непроизносимо:יׅקְטְלוּ.иктелу;
   
4. 
   Пред което има вокал с Метег: קָֽטְלָה катела /тя уби/;
   

При всички други случаи шева е непроизносимо.

ХІV. Хатеф/ Шева композитум.

Така се нарича шева в съчетание с кратките тъмни вокали а, е, о, под гърлените съгласни ( א , ה , ח , ע ). Това съчетание се предава чрез съответния вокален знак плюс шева отдясно:

אֲ = двойно кратко а;

אֱ = двойно кратко е;

אֳ = двойно кратко о.

ХV. Акценти.

Масоретският библейски текст се отличава още с това, че освен с посочените точки и чертици, той е снабден и още много други знаци, които възприемаме като препинателни знаци или указания за ударения. По-важни от тях са:

а) Соф пассук / ` /- знак за означаване края на библейския стих. Съответства на края на стиха с арабска номерация.

б) Атнах / א+/ - знак за завършек на мисълта, макар и по средата на стиха. Съответства на нашите точка, запетая, двуеточие, въпросителна, удивителна.

в) Метег / א (/ - знак, който посочва, че гласната, към която се поставя е дълга.

г) Линия Маккеф – така се нарича горна, малка, хоризонтална чертица, която свързва две или повече думи, за да се посочи тяхното единно ударение върху последната от тях: אֶת־כֹּל־פּנִי ет-кол- пене / по цялото лице/.

ХVІ. Определителен член.

Определителният член се поставя пред думата, към която се отнася, във вид на представка, като се свързва с нея в една дума. Обикновена форма на определителния член е буквата хе с патах ּ הַ и дагеш форте в следващата съгласна ּ הַ , но вокалът под буквата хе е променлив – може да премине в камец или сегол הַ הָ הֵ

Напр. סוּס – сус /кон/

הַסּוּס - хассус /конят/

ХVІІ. Имена.

Имената в еврейския език имат само две родови форми – мъжки и женски род.

Имената от мъжки род нямат характерно окончание.

Имената от женски род окончават на ָה или ֶת .

В еврейския език има 3 форми за числа:

а) единственото число изразява нещо като едно или единно

б) множественото число изразява едно неопределено множество

То се образува със следните окончания.

• 
  за м.р. ׅים /им/, а също и ׅם /им без йод/.
  
• 
  Напр. פָּקּׅיד пакид /надзирател/, פְּקִדִים пекидим /надзиратели/
  

за ж.р. וֹת от , а също и ֹת от . Тези окончания се поставят след премахване на окончанието за женски род.

Напр. תְּהִלָּה техилла /хвалебна песен תְּהִלוֹת техиллот /песни/.

Често пъти имена от женски род образуват множествено число с окончания за мъжки и обратно. Напр.:

תְּהִלָּה техилла /хвалебна песен/ תּהִלִּם техиллим /песни, псалми/

אׇב ав /баща/ אׇבוֹת авот /бащи/

в) двойствено число

Обикновено двойственото число се употребява за неща, схващани като чифтове, но въпреки това някои имена имат и двойствено и множествено число.

Двойствено число се образува чрез окончанието ַיִם аим , което се добавя към съществителни както от м.р., така и от ж.р. Напр.:

יׇד иад /ръка/, יׇדַיִם иадаим /ръце/