Запознаването с картата се заключава в изясняване на основните характеристики, определящи нейната графическа точност, подробност, съвременност и в установяване на някои изходни данни от картата, които може да потрябват при работа с нея

          1. ПОДГОТОВКА НА КАРТАТА ЗА РАБОТА

          1.1 ЗАПОЗНАВАНЕ С КАРТАТА

          Запознаването с картата се заключава в изясняване на основните характеристики, определящи нейната графическа точност, подробност, съвременност и в установяване на някои изходни данни от картата, които може да потрябват при работа с нея.

          За подробността и точността при изобразяването на релефа се съди по височината на сечението, указана на картата. Особено важно е да се изясни това за карти на планинска и силно пресечена хълмиста местност, при изучаването на които обикновено се налага пълното и точно определяне характеристиката на релефа.

          При оценка на подробностите на изобразения релеф се изяснява възможната точност за определяне на височините на точки и наклоните на скатове. Точността при определяне височините на точки, отметките на които не са написани на картата, е равна: за характерни точки от релефа, разположени на върховете, гребените, водосливите и полегатите скатове приблизително на 0,3-0,5 от височината на сечението, а за точки, разположени на стръмни скатове, където е невъзможно да се начертаят допълнителни хоризонтали, тя е приблизително 3-4 пъти по- малка, т.е. движи се в пределите на една-две височини на сечение. Точността за определяне наклоните на скатовете е равна приблизително на 0,3-0,5 от стойността се деленията на заложенията на графика на наклоните в този интервал, в който се определя наклонът на дадения скат.

          За окомерна оценка по картата на наклона на даден скат е необходимо да се определи и запомни наклонът на ската при заложение 1 см и 1мм, а така също пределният наклон, който може да се изрази с хоризонтали. Ако височината на сечението на картата е нормална, т.е. равна на 0,02 от величината на мащаба, наклонът на ската при заложение 1 см може да се счита равен на 1 градус, а при заложение 1 мм - на 10 градуса или по- точно на 12 градуса; пределният наклон на ската, който може да се изрази с хоризонтали, в този случай ще бъде около 40 градуса.

          За съвременността и свързаната с нея достоверност на картата се съди по датата на нейното съставяне или попълване. Тези данни са поместени под рамката на картата в югоизточния ъгъл. Средният срок за обновяване или попълване на едромащабните карти на бързо развиващите се в икономическо отношение райони е 5-10 години.

          В заглавията на оперативните документи (планове, заповеди за операции и др-), съставени с позоваване на картата, се налага понякога да се посочва не само мащабът, но и годината на издаването. Тези данни се дават под номенклатурата на картата.

          Освен посочените по-горе данни при запознаването с картата се изясняват също така стойността и знакът на поправката за посоката за преминаване от дирекционни ъгли към магнитни азимути. Тези данни се вземат от схемата за магнитното отклонение, която се помества под южната рамка на картата.

          При целеуказване с правоъгълни координати на картни листове, разположени на стика на координатните ивици, трябва да се установи коя координатна мрежа ще се използува и ако е необходимо, на съответните картни листове се начертава допълнителна координатна мрежа в съседната ивица.

          1.2 СЛЕПВАНЕ НА КАРТИ

          Слепването на картите се извършва в следната последователност:

          б) Отбелязаните полета се изрязват внимателно с остро ножче или ножица точно по най-вътрешната линия от рамката на картния лист.

          в) Обикновено най-напред се слепват листовете по колони (от горе на долу) и след това - колоните помежду си (от дясно на ляво).

          При слепването всеки долен (южен) лист от колоната се обръща и се поставя върху горния (северния), след което се намазват тънко с лепило едновременно краят на обърнатия лист и полето за слепване на другия лист.

         След това долният лист се обръща и се наглася да съвпадне с рамката, с координатните линии и с другите линейни условни знаци на другия картен лист. За да се залепят картните листове добре, трябва да се натиска ивицата на слепване с чиста кърпичка.

         По същия начин става слепването и на колоните. Ако при слепването вследствие деформацията на хартията не може да се получи точно съвпадане между картните листове, тогава грешката се разхвърля равномерно по ивицата на слепването.

          1.3 ПОВДИГАНЕ НА КАРТИ

          Повдигането на картите обикновено се извършва едновременно с изучаването на местността и другите елементи на оперативната обстановка. Повдигането на картите се състои в оцветяване с цветни моливи на местни предмети, най-важни ориентири, надписи, форми на релефа и др. необходими елементи, за да изпъкнат над останалите.

Българските топографски карти са многоцветни, т.е. основните елементи от тяхното съдържание са дадени с различни цветове.

         Понякога обаче се налага от редицата еднородни предмети да се отделят някои от тях, за да изпъкнат и лесно да се намират и запомнят по картата.

          За повдигане на картата се използуват следните цветове: зелен - за дървесната и храстовидната растителност; син - за хидрографията и блатата; светлокафяв - за релефа; тъмнокафяв - за пътищата; черен - за всички останали обекти и за надписите.

          Населените места се повдигат чрез увеличаване или подчертаване на техните надписи с черен молив. В големите населени места, ако е необходимо, се ограждат с чер молив отделни квартали, необходими ориентири и отделни здания.

          Горите, овощните градини и храстите се повдигат чрез удебеляване на техните контури със зелен молив.

          Езерата и реките се повдигат чрез удебеляване на техните

    контури със син молив, а реките, изобразени с една линия - чрез удебеляване на условния им знак. Блатата се покриват със сини щрихи, паралелни на долната рамка на картата.

          Пътищата, които трябва да се различават при гъста пътна мрежа, се повдигат, като край условния им знак се прекара тъмнокафява линия. Мостовете и съоръженията се повдигат чрез увеличаване на условния им знак.

          Ориентирите - отметки, кошари, ориентировъчни дървета и др., изобразени с немащабни условни знаци, се повдигат, като се подчертават условните знаци и надписите им или пък се ограждат с черно кръгче с диаметър 0,5-1 см.

          Релефът обикновено се повдига чраз удебеляване на един или няколко хоризонтала със светвокафяв молив. Върховете и командните височини се защриховат. На повдигнатите хоризонтали и върхове се надписват височините.

          За удобно ползуване на слепената карта цифровката на координатните линии се нанася и вътре в самата карта - обикновено в средата на картата или на друго удобно място.

          1.4 СГЪВАНЕ НА КАРТА

          Картата се сгъва така, че да може удобно да се ползва, без да се разгъва изцяло, и същевременно да се побира в полевата чанта (планшета) или в канцеларската папка. Сгъването на картата става във вид на "хармоника"

          Когато картата ще се ползува на полето, тя трябва да се сгъне по размерите на полевата чанта (планшета). За целта на картата се определя районът за действие, подгъват се назад съобразно дължината на чантата (планшена) ненужните й краища, след което се нагъва като "хармоника" според ширината на чантата (планшета).

          Когато картата ще се ползува в канцелария, тя се нагъва по формата на канцеларската хартия (29х21 см). Сгъването става по следния начин: отмерва се в посока от горе на долу (от север на юг) по 29 см, след което се нагъва картата като "хармоника", като първата най-горна ивица се захлупва напред; след това се отмерват в посока от ляво на дясно (от запад на изток) най- напред 21 см и след това по 19 см, след което картата се нагъва в този посока

    като "хармоника". Първата ивица е 2 см по- широка, за да може при нужда картата да се подшива към дело.

          Ако при сгъването на картата накрая остане тясна ивица, тя се сгъва навътре.

          2. СЪСТАВЯНЕ НА ГРАФИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

          При организацията на специални и специализирани операции могат да се използуват графически документи, т.е. чертежи на местността с нанесени на тях оперативни данни (данни за обстановката). Тези документи допълват, поясняват, а в някои случаи заменят текстовите документи, представяйки нагледно и точно данните за обстановката.

          За топографска основа, въз основа на която се съставят или водят бойните графически документи, обикновено служат топографските карти, а също така схеми и други прости чертежи на местността.

          2.1 ВИДОВЕ ГРАФИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

          В зависимост от топографската основа и способа за съставянето са известни следните видове графически документи:

     карти;

     схеми и картички.

          Към КАРТИТЕ се отнасят документите, които се съставят или водят непосредствено на топографските карти чрез нанасяне на тях необходимите оперативни данни за обстановката.

          Такива документи са работните карти на офицерите от всички степени, картите за обстановката, плановете за операциите и др.

         Служителите водят работните карти в хода на изпълнението на задачите и съобразно със своите служебни задължения.

          Към СХЕМИТЕ се отнасят графическите документи, топографската основа на които е изображението на местността, съставено обикновено по карта или аероснимка в точен или приблизителен мащаб. При необходимост тези схеми се уточняват и допълват окомерно на самата местност. На схемите се изобразяват само необходимите за съответния документ местни предмети и релефни форми.

          КАРТИЧКИ. Това се най-обикновени чертежи на малки участъци от местността, направени на полето от една или две точки на стоене без точно спазване на мащаба. Всички разстояния на чертежа се нанасят на око, като се спазва тяхното съотношение.

          БЛАНКОВИ КАРТИ се наричат копия от обикновени топографски карти, издавани в увеличен или в същия мащаб, най-често в един, а в някои случаи в два или три цвята в бледи тонове. Те могат дасе използват в оперативните щабове за нанасяне или отпечатване на обстановка.

          Съдържанието и степента на подробност на схемите и картичките

    се определят от тяхното предназначение. На някои от тях се изобразяват само отделни обекти от местността, а по-подробно се посочват тактическите данни (например картичка-донесение); на други тези данни почти липсват, но подробно се изобразяват топографските елементи на местността (например картичка на брод).

          Някои от картичките понякога се наричат схеми, например "Схема за

 блокиране на рубеж ...".

          При изготвянето на схеми и катички е необходимо да се спазват следните основни изисквания:

          - СВОЕВРЕМЕННОСТ на изготвяне и представяне на документа по предназначение;

          - ДОСТОВЕРНОСТ НА СВЕДЕНИЯТА за местността и другите данни. Непроверените и предполагаемите сведения трябва да се отбелязват с въпросителен знак или да се поясняват на полето на документа;

          - НАГЛЕДНОСТ И ПРОСТОТА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО. Това се постига чрез нанасяне върху документа само на тези данни, които са нужни за поставената задача. При това трябва да се използват общоприетите топографски и тактически условни знаци, които трябва да се начертаят правилно и ясно. Топографската оснава на графическия документ не трябва да утежнява неговото съдържание. Това се постига чраз правилен избор на мащаба и подходящи размери на условните знаци, а също така внимателно подбиране на елементите на неговото съдържание.

          - НАДЛЕЖНО ОФОРМЯВАНЕ на схемите и картичките облекчава ориентирането по тях и съпоставянето им с картата. За удобство при ориентирането на местността на схемите и картичките се нанася стрелка север-юг, а за съпоставяне с картата - два-три общи ориентира или обща координатна мрежа. Освен това се надписват наименованието на документа, степента на секретност, номерът на екземпляра и датата на съставянето.

         На схемите, изготвени в определен мащаб, се означава освен това и мащабът им. Ако документът се изпраща, указват се още адресът, мястото на съставянето, а също така мащабът, номенклатурата в годината на издаванетто на картата, към която е привързан графическият документ. Всеки документ трябва да бъде подписан от неговия съставител.

          2.2 ОБЩИ ПРАВИЛА И ТЕХНИКА ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА СХЕМИ И КАРТИЧКИ

         Служителите от полицейските и специални служби трябва не само да познават условните топографски знаци и да четат картата, но и да умеят добре да чертаят топографските и тактическите условни знаци и да пишат надписи. За правилното и прегледно чертане е необходимо да се спазват някои общи правила за топографско чертане.

          Качеството на чертането зависи до голяма степен от избора и подострянето на молива. Най-удобни за чертане са нехимическите черни или цветни моливи със средна твърдост. В никакъв случай не трябва да се чертае с химически молив, тъй като той не дава плътна линия, трудно се изтрива с гума и при навлажняване чертежът се зацапва. Подострянето на молива трябва да се извършва внимателно във форма на конус с дължина около 1,5-2 см. Изтриването трябва да става с мека гума, като се трие в една посока, без да се натиска силно върху хартията. При замърсяване гумата трябва да се почиства.

          При чертането моливът трябва да се държи по възможност почти перпендикулярно спрямо хартията, като дланта винаги опира върху хартията.

          За да се получи чист и прегледен чертеж, необходимо е условните знаци най-напред да се очертават с едва забележими точки или линии и след като се провери дали са правилно начертани, тогава да се удебеляват и нанасят окончателно. Формата и големината на условните знаци се преценяват на око.

          При чертането на дълги прави линии с линийка, за да се получи еднаква по дебелина линия, моливът трябва бавно да се върти при което графитът еднакво се изтърква от всичките страни. При чертането на дълги криви линии не бива те да се чертаят чрез непрекъснато придвижване на молива. Необходимо е най-напред с къси бледи чертички да се набележи положението на кривата линия и след това по тях да се изчертае самата линия. Изчертаването на криви непрекъснати и пунктирни линии е удобно да става от горе на долу "към нас", за която цел хартията следва да се върти в нужната посока. При чертането трябва да се получи главна линия с еднаква

    дебелина без удебелявания.

          При чертането на криви успоредни линии добре е да се използува малка книжна ивичка с нанесени на нея две чертички, разстоянието между които трябва да е равно на разстоянието между линиите, които ще чертаем. След това се начертава едната от линиите, поставя се тази мярка последователно в различните места на линията и се отбелязват леко с точки или чертички къде трябва да мине втората линия. По тези бележки след това се начертава втората линия.

          При изготвянето на схеми и картички с цел да се получи по- голяма прегледност размерите на немащабните условни знаци могат да се увеличат 1,5-2 пъти в сравнение с тези на картата. При това за улесняване и ускоряване на работата условните знаци на някои местни предмети се очертават опростено, а релефът се изобразява с отделни хоризонтали.

          За получаване на по-голям ефект някои условни знаци (квартали на населени места, брегове на реки и др.) се изобразяват с дебела линия откъм засенчената страна. При това се приема, че източникът на светлина се намира в горния ляв ъгъл на чертежа.

          НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА се изобразяват във вид на затворени фигури, формата на които е подобна на очертанията на населеното място. Вътрешността на фигурата се защрихова с наклонени линии. Когато е необходимо да се изобразят основните улици, тогава населеното място се начертава с няколко фигури, контурите и взаимното разположение на които са подобни на очертанието и разположението на кварталите на населеното място.

          ГОРИТЕ се изобразяват, като контурите им се очертават с овални линии, така че изобразеният на чертежа горски масив по форма да бъде подобен на очертанията му на местността. Вътре в контурите, както при картата, се начертават съответните пояснителни знаци и надписи.

          ХРАСТИТЕ се изобразяват с малки елипси и точки край тях. Площите, заети с гъсти храсти, се изобразяват с пунктирана линия с къси чертички.

          ПЪТИЩАТА, които се обозначават с една линия и преминават през населените места, се начертават до улицата на населеното място, там те се прекъсват и отново се продължават от другата му страна. Пътищата, които се отбелязват с две линии (шосета, подобрени почвени пътища), а също и железните пътища, не се прекъсват през населените места. Пътищата, които се изобразяват с две линии, не трябва да се пресичат от други условни знаци (гори, реки и др.), с изключение на железопътни линии.

          БРЕГОВИТЕ ЛИНИИ НА РЕКИТЕ И КАНАЛИТЕ не трябва да пресичат условните знаци на мостовете, шлюзовете и други местни предмети.

          РАЗЛИЧНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ (овощни градини, лозя и др.) се оконтуряват подобно на храстите с пунктирана линия, като вътре в площта се нанасят съответните пояснителни знаци.

          При изобразяване контурите на различните видове насаждения, а също така на пътищата и реките малките извивки се обобщават, като се изразяват само онези от тях, които имат значение като ориентири.

          Условните знаци на фабрични комини, паметници и пр., а също и пояснителните знаци за растителната покривка се разполагат вертикално - ориентирани към горната страна на чертежа.

          РЕЛЕФЪТ се изобразява с отделни хоризонтали, показващи най- типичните форми (върхове, хребети, долчини и пр.). С опростен условен знак се обазначават някои елементи и подробности на релефа (оврази, могили, ями, насипи и пр.), като вместо клинообразни щрихи се използуват къси тънки чертички.

          Схемите и картичките се изготвят на отделни листове или на бланки от полева книжка. При това горната страна на чертежа трябва да бъде ориентирана към страната на обектите на действията. Чертането се извършва с цветни моливи, а ако няма такива - с обикновен черен молив.

          Всички надписи се разполагат върху чертежа хоризонтално - успоредно на горния край на листа, с изключение на надписите на реките, местностите и др., които се разполагат по протежението на тези обекти.

          Схемите и картичките трябва да имат начертана на полето стрелка север-юг или пък координатна мрежа, взета от картата, която може да се начертае върху целия документ, или пък да се покаже частично с кръстове в два противоположни ъгъла на чертежа.

          Необходимите допълнителни сведения за обектите на действията и местността, както и решението на ръководителя на операцията, които не могат да се изобразят графически, се надписват кратко и четливо на полето или на обратната страна на документа. Тези кратки пояснения се наричат пояснителни БЕЛЕЖКИ ИЛИ ЛЕГЕНДА.

          2.3 ИЗГОТВЯНЕ НА СХЕМА ПО КАРТА

          В зависимост от предназначението на схемата тя може да се изработи в мащаба на картата, с изменение на мащаба (обикновено в по-едър мащаб) или в приблизителен мащаб.

          А) ИЗГОТВЯНЕТО НА СХЕМА В МАЩАБА НА КАРТАТА

          Извършва чрез копиране на необходимите за целта елементи от съдържанието на картата върху прозрачна хартия. Копирането от картата върху непрозрачната хартия може да се извърши на осветено стъкло - копирна маса или стъкло на прозорец.

          Ако няма прозрачна хартия или стъкло за копиране, схемата може да се изработи по следния начин.

          Върху бял лист хартия се начертава километрична мрежа, еднаква с тази на картата, и километричните линии се означават с цифри. След това с помощта на линийка или пергел, а може и на око, необходимите елементи от местността се пренасят по квадратите от картата върху схемата.

          Ако е необходимо схемата да бъде изготвена в няколко екземпляра, тя се изчертава чрез копиране с помощта на индиго.

          Б) ИЗГОТВЯНЕТО СЕ СХЕМА ПО КАРТА ЧРЕЗ УВЕЛИЧАВАНЕ НА МАЩАБА

          Извършва обикновено чрез квадрати по следния начин:

          а) Участъкът, който трябва да се начерте на схемата, се очертава на картата във формата на правоъгълник и се измерват неговите страни.

          б) Начертава се подобен увеличен с необходимия мащаб правоъгълник на хартията.

          в) Начертаният на хартията правоъгълник се разделя на квадрати, съответствуващи на квадратите от километричната мрежа на картата.

          г) С помощта на пергел или линийка необходимите топографски елементи се пренасят по квадратите от картата върху хартията.

          Пренасянето по квадрати може да се извърши и по друг начин, като квадратите на координатната мрежа от картата и от схемата могат да се разделят на еднакъв брой малки квадратчета. След това, използувайки построените мрежи на око, се пренасят необходимите данни от картата върху хартията.

          При окончателното оформяне на схемата линиите от квадратната мрежа се изтриват, като се оставят само линиите, съответствуващи на координатната мрежа на картата.

          В) ИЗГОТВЯНЕ НА СХЕМА ПО КАРТА В ПРИБЛИЗИТЕЛЕН МАЩАБ (НА ОКО).

          В случая най-напред, наблюдавайки картата, се нанасят окомерно върху хартията два отдалечени един от друг обекта. При пренасянето на обектите върху схемата се спазва взаимното им разположение на тези обекти.

          Да допуснем, че хартията, върху която се чертае схемата, позволява да се поместят изображенията на тези обекти на разстояние 18 см един от друг, а разстоянието между тях на картата е 6 см; следователно схемата ще се получи увеличена 3 пъти в сравнение с картата. Това увеличение трябва да се спазва и при нанасянето на всички останали обекти. За целта с необходимо да се отбележи на картата посоката на обектите спрямо предварително избраните обекти и с помощта на линийка или молив, а може и на око да се нанесат в необходимия мащаб на схемата.

          Г) ИЗГОТВЯНЕ НА КАРТИЧКИ И СХЕМИ

          - застава се с лице към обекта на действията, като хартията се държи така, че горният й край да бъде към обекта; с помощта на компас се начертава някъде в края на листа стрелка север - юг;

          - някъде в долния край на листа се нанася точката на стоенето с такъв разчет, че чертежът да се разположи симетрично на листа; за тази цел е необходимо мислено да си представим къде ще попаднат на листа най-отдалечените, най-близките, най-левите и най-десните обекти (ориентири);

          - начертава се с тънка линия посоката от точката на стоенето към най-отдалечения ориентир, разположена в средата на участъка. Тази посока след това се използува за ориентиране на чертежа при визирането към останалите най-важни ориентири (обекти); нанасянето на обектите става по посока и разстояние;

          - използувайки нанесените най-важни ориентири (обекти) като скелет, на листа начертават всички необходими подробности и тактически обекти от местността;

          - след начертаването на документа, ако е необходимо, се надписват пояснителни бележки (легенда) и той се оформя окончателно - наименование на документа, съставител и дата.

          СХЕМА НА ОРИЕНТИРИТЕ. Изготвя се от даден наблюдателен пункт (пост) и се използува по-нататък за целеуказване и определяне на разстоянията до разкритите и появяващите се цели.

          Документът се начертава окомерно на местността, като се нанасят следните обекти: наблюдателният пункт (пост), ориентирите (изчертани в перспектива), номерата, наименованията и разстоянията до тях, секторът (по фронта) и зоните (в дълбочина) за наблюдение, а също така и невидимите участъци. Границите на зоните за наблюдение се определят, като се изхожда от възможността за наблюдение на местността и противника, без или с помощта на оптически прибори. БЛИЗКАТА зона обхваща участъка, който може да се наблюдава с невъоръжено око (приблизително до 500 м); СРЕДНАТА ЗОНА - участъка, който може да се наблюдава добре с помощта на оптически прибори (приблизително от 500 до 1000 м); ДАЛЕЧНА ЗОНА - останалия участък в дълбочина.