Задължително ще се спазва Правилника по безопасност на труда

Ще бъде изготвен авариен план, съдържащ планирани действия, мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни ситуации, съгласуван с РС ”ПАБ” и ДА ”Гражданска защита”.

3. 
   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
   

1. 
   Планове, карти, снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи на националната екологична мрежа
   

2. 
   Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи
   

Около концесионната площ се разполагат също терени от горска територия (Държавна собственост) с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора.

Преди провеждане на добива, фирмата ще сключи договор за земеползване със собственика на терените, Изпълнителна агенция по горите гр. София към Министерство на земеделието и храните, в добивните полета, съгласно чл. 75 от Закона за подземните богатства.

Ще бъде сменено предназначението на земята, на части и етапно, в зависимост от последователността на развитие на минните работи, описана в цялостния работен проект. Тази процедура изисква изработването на ПУП, оценка на земята и растителността от лицензиран специалист, отразяване в земеразделителните планове на съответното землище и др.

3. 
   Зониране или земеползване съобразно одобрени планове
   

4. 
   Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно – охранителни зони и др. Национална екологична мрежа
   

Находището обхваща част от североизточния стръмен склон на рида Добростан. Надморската височина варира от 625 до 950 м. Най-голямата денивелация в находището е 280 м между хипсометрични нива 670 м в северния му край (подножието на рида) и 950 м в западния му фланг.

Районът се отводнява по деретата на р. Луда Яна, приток на р. Ахматовска.

Почвите в района са: канелени горски, кафяви горски и хумусно – карбонатни над мраморите. Ниските части са заети от канелени горски почви с тънък хумусен хоризонт и с ниско съдържание на хумус. Кафявите горски почви имат аналогичен строеж. Хумусно – карбонатните почви (рендзините) са плитки до средно дълбоки и съдържат много камъни и пясъци.

Бъдещите нарушени терени са изцяло в границите на проучените запаси и концесионната площ. За усвояването им следва да се извърши своевременно промяна предназначението на земята.

Концесионната площ е в подрайон Средни Родопи на флористичен район Родопи. Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори, които имат издънков произход: мизийски бук, горун, обикновен габър, воден габър, черен бор, цар – борисовата ела, обикновен бук, бял бор и смърч. На места, особено по каменисти терени се среща храстова растителност, доминирана от келяв габър, хвойна и драка. По заравнените била и по склоновете има открити пространства от ливади и пасища с тревна растителност: валезийска поветица, стоянова власатка, далматска власатка, черна садина, обикновена полевица и др.

В зоогеографско отношение обектът попада в Горнотракийския район – подрайон Средни Родопи.

Находището е в антропогенно силно въздействана територия, поради което то и съседните му площи са много слабо заселени – не представляват постоянно обитание за представители на дивата фауна. Доминиращия вид тук са дребните полски и горски гризачи и пойни птици. Фауната от бозайници е бедна. Вероятни са някои дребни гризачи – полска мишка, домашна мишка, черен плъх, сив плъх, сива полевка. Едри диви бозайници не посещават околностите поради силното антропогенно присъствие.

Площта вероятно се посещава и от характерните за района дневни и нощни грабливи птици – мишелов, блатар, ястреб, каня, осояд и др., но предвид слабата хранителна база и засиленото антропогенно влияние приъствието им е много силно ограничено и кратковременно.

Инвестиционното предложение не попада в границите на Защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии.

В находището и прилежащите му терени (до 10 км) няма обявени или в процес на проучване защитени територии и обекти, съгласно Закона за защитените територии.

Концесионната площ е в границите на защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”: „Родопи – Средни” с код BG 0001031, обявена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (хабитатите) по чл. 6, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗБР и „Добростан” с код BG 0002073, обявена за опазване на дивите птици по чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗБР.

Те са част от националната екологична мрежа в частта й за защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС).

Основните цели за обявяване на зоните са:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Добивните работи ще бъдат ограничени по обем в зимния сезон, и няма да се извършват през размножителния период на постоянните видове в защитените зони.

Сред установените растителни видове няма защитени от Закона за биологичното разнообразие видове. Няма находища на билки със стопанско значение и такива, поставени под специален режим на опазване и ползване.

В площта липсват находища със стопанско значение на ресурсни видове растения и животни, поставени под специален режим на опазване и ползване.

В обсега на концесионната площ липсват чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно – охранителни зони.

Няма питейни и други водохващания.

Изцяло липсват археологически, исторически и културни паметници.

4.а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси

Природните ресурси в концесионната площ включват само мраморите и мраморната баластра. В площта липсват находища със стопанско значение на ресурсни видове растения и животни, поставени под специален режим на опазване и ползване. Характерът на фито  и зооценозата е свързан с наличието само на ограничен брой широко разпространени видове и изграждането на обекта няма да внесе увреждания на популациите им в района и страната. В концесионната площ не са установени видовете, които са предмет на опазване в гореописаните защитени зони.

След прекратяване на добива, растителността ще бъде възстановена, съгласно одобрените проекти за рекултивация, което ще доведе до възстановяване и на характерната зооценоза за тази площ.

5. 
   Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение
   

- от източният фланг на концесионната площ е с рядка храстова и дървесна растителност, се наблюдават стари изкопи за добив на баластра, на повърхността не се наблюдава почва, а чакъли, пясъци и редки валуни, примесени със земни маси. На повърхността, на места, се наблюдават естествени разкрития от баластра.

4. 
   Характеристики на потенциално въздействие: кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализирането на инвестиционното предложение
   

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи и др.
   

Процесът на разработване на кариерата и добива на мраморите и мраморната баластра ще бъде съобразен с всички норми и изисквания и няма да води до значими негативни последици по отношение на хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи и др.

Същото се отнася и за компонентите на околната среда: атмосферния въздух, водите, почвите, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, защитените територии, биологичното разнообразие и неговите елементи, единични и групови паметници на културата и др.

За да се намали значително вредното въздействие на минно – добивната дейност върху хората и тяхното здраве и върху материалните активи ще бъдът разгледани компонентите на околната среда и изяснени факторите, които замърсяват или увреждат околната среда:

- компонентите на околната среда в и около находището са: атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, защитените територии, биологичното разнообразие и неговите елементи, единични и групови паметници на културата;

- факторите, които замърсяват или увреждат околната среда са: естествени и антропогенни вещества и процеси; различните видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Основната възстановителна дейност, която ще се провежда относно екологичните нарушения ще се свежда до изпълнение на рекултивационните работи. Рекултивирането ще премине през два основни етапа:

- минно – технологичен, при който се намаляват ландшафтните нарушения. Извършва се ежегодно;

- биологически, при който се нормализират или подобряват условията за растителната и животинска среда. Извършва се в края на експлоатационните работи.

Рекултивацията ще бъде комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5 - годишен период след изпълнение на рекултивацията.

Мраморите и мраморната баластра ще се изземат по кариерен способ: система за експлоатация по открит начин. Компонентите на околната среда са разгледани обстойно по-долу, заедно с факторите, които ги замърсяват или увреждат.

Атмосферен въздух

С този компонент се обозначава най-ниската, приземна част от атмосферата, в която функционират живите организми на планетата. Тя включва частта от атмосферата, в която се отделят и се поемат най-голямото количество замърсители от човешката дейност. Под замърсяване на атмосферния въздух се разбира присъствието във въздуха на различни газове, пари и частици, които влияят неблагоприятно на живите организми.

Факторите, които го замърсяват са: изгорелите газове от двигатели с вътрешно горене на автосамосвалите; праховите емисии, отделени при тяхното движение; същите фактори и от добивната техника при изкопните, взривните и насипните работи. При разкриването, добива и транспорта се емитират прах и отработени газове в атмосферния въздух. Отработените газове са под формата на въглероден двуокис, азотни окиси, различни въглеводороди, сажди и др.

Добив на баластра от участък „Делчевото – 2 изток” без взривни работи:

При добива на баластра в източния участък се използват само добивни машини, без провеждане на пробивно-взривни работи, поради което замърсяването на въздуха е локално, преди всичко, в рамките на добивното поле. Влиянието върху чистотата на въздуха е резултат от следните отделни дейности:

- разкриване и изземване на откривката;

- депониране на откривката под формата на насипи;

- нариване и пробутване на баластрата;

- натоварването на баластрата;

- транспорта на суровината с автосамосвали.

Оценката на влиянието върху атмосферния въздух се извършва по следните критерии: териториален обхват, основно в рамките на добивното поле, като се допуска влияние в радиус от 30 до 50 м от крайния контур на полето; близостта на населените места, в случая, те се намират извън периметъра на възможното въздействие; честотата на поява на силни ветрове, тогава е възможно радиусът на запрашаемост да достигне до 100 м от крайните контури на добивното поле; степента на въздействие, тя се счита за незначителна; продължителността на замърсяването, тя е краткотрайна; честота на замърсяването, тя е много рядка; възможност за възстановяване на чистотата на въздуха, до 1 час след спиране на вятъра.

Общата оценка на влиянието върху атмосферния въздух се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е незначително въздействие върху атмосферния въздух.

Атмосферата на Земята се простира до 800 км височина. Физическата граница на атмосферата е височината, до която въздухът е все още достатъчно плътен, за да се регистрират редица физични явления, съотносими към земните, а не към космическите. Тя се поделя на отделни зони, от които най-близката до земята е тропосферата. Под увреждане на тропосферата се разбира присъствието в нея на различни газове, пари и частици, които променят нейния състав. Уврежданията на тропосферата се извършва посредством нейните елементи: температурните разлики; изпаренията и валежите;ветровете.

Факторите, които увреждат тропосферата са: изгорелите газове от двигатели с вътрешно горене на автосамосвалите; праховите емисии, отделени при тяхното движение; същите фактори и от добивната техника при изкопните и насипните работи. При разкриването, добива и транспорта се емитират прах и отработени газове в атмосферния въздух. Отработените газове са под формата на въглероден двуокис, азотни окиси, различни въглеводороди, сажди и др.

Минно – добивната дейност в баластриерата може да окаже незначително въздействие върху най-долния слой на тропосферата, а върху горните й слоеве чрез основните й елементи: температура, валежи и ветрове.

Най-общият показател за топлинните условия на района на изследване е температурата. Сумарната слънчева радиация е от 5500 до 5600 MJ/m², а средната годишна температура е около 12°С. Средната месечна минимална температура на въздуха в района е през януари между  1 и 1ºС, а средната юлска е между 23 и 25ºС. В региона е благоприятна за работа на открито цялата година с изключение на месец януари.

Валежите са друг важен елемент и ресурс на климата. Годишните валежи са от 550 до 600 мм. Върху разпределението на валежните количества в изследвания район съществено влияние оказва релефа. Овлажняването през лятото е недостатъчно – районът е засушлив, а в южните си части дори много засушлив. Броят на дните със снежна покривка е около 20 за годината, най-често през януари и февруари.

Ветровият режим има значение не само като особеност на времето и климата, а и за редица стопански дейности. Преобладаващи са западните и източните ветрове, като при 50% от наблюденията времето е тихо. От екологична гледна точка, във връзка с експлоатацията на обекта важно влияние оказват следните негови параметри: посока и скорост на вятъра и случай на тихо време.

Общата оценка на влиянието върху слоевете на тропосферата се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е липсващо или незначително въздействие върху тропосферата.

В находището няма постоянно течащи водни течения и извори.

Факторите, които да замърсяват подземните и повърхностните води липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа без пробивно – взривни работи не предполагат замърсяване на повърхностните и подземните води в района на находището и кариерата, освен това се спазват следните правила:

- при добива няма да се разкриват водоносните хоризонти, тъй като такива са разположени на голяма дълбочина под източния участък;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Общата оценка на влиянието върху водите се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е липсващо въздействие върху водите.

Почвите в района са: канелени горски, кафяви горски и хумусно – карбонатни над мраморите. Ниските части са заети от канелени горски почви с тънък хумусен хоризонт и с ниско съдържание на хумус. Кафявите горски почви имат аналогичен строеж. Хумусно – карбонатните почви (рендзините) са плитки до средно дълбоки и съдържат много камъни и пясъци.

Прилежащите земи са заети от горска и храстовидна растителност.

Факторите, които да замърсяват повърхността на находището липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа без пробивно-взривни работи не предполагат замърсяване на повърхността на находището, освен това трябва да се спазват следните правила:

- да не се допуска разхвърляне на битови отпадъци;

- да не се допуска разхвърляне на баластра;

- да се използват само съществуващите вътрешнотранспортни пътища и да не се създават нови, в случай, че няма належаща нужда от тях;

- в случай на замърсяване на долните слоеве, своевременно се пристъпва към тяхното отстраняване;

- да се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване работната и технологичната дисциплина;

- необходимите ремонти на машините и съоръженията да се извършват извън кариерата, на специализирани места;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Общата оценка на влиянието върху повърхността се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е липсващо въздействие върху почвите.

В земните недра, под повърхността, се разполага баластровият пласт в източния участък. Дължината на участъка е 440 м, ширина от 130 м до 150 м и дълбочина до 20 м. Подложката му не е достигната. В североизточна посока, то излиза извън проучвателната площ. Изградено е от едри несортирани пясъци, мраморни валуни и чакъли и от глини. Мраморните късове са полузаоблени, бели и сиви. Чакълите са с размери до 0.07 м, а валуните до 0.2 м. Глините са кафяви.

В резултат на добива ще бъдат нарушени земните недра в обсега на контура на геоложките запаси. Ще бъдат иззети количества баластра до кота дъно на запасите.

Факторите, които да замърсяват земните недра липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа без пробивно – взривни работи не предполагат замърсяване на земните недра, освен това трябва да се спазват следните правила:

- да не се допуска разхвърляне на битови отпадъци;

- да не се допуска разхвърляне на баластра;

- да се използват само съществуващите вътрешнотранспортни пътища и да не се създават нови, в случай, че няма належаща нужда от тях;

- в случай на замърсяване на долните слоеве, своевременно се пристъпва към тяхното отстраняване;

- да се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване работната и технологичната дисциплина;

- необходимите ремонти на машините и съоръженията да се извършват извън кариерата, на специализирани места;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Общата оценка на влиянието върху земните недра се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (значително); продължителност на въздействие (дълготрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (няма такава) и кумулативен ефект (има). Общата оценка е значително въздействие върху земните недра.

Вследствие на откривните и добивни работи в контура на запасите през концесионния период, ландшафта в находището ще се измени и ще стане от клас „Природен” на клас „Антропогенен”, тип „Ландшафт с нарушено екологично равновесие”, подтип „Технически ландшафт” (Техногенен), вид „Терени с разработени нерудни изкопаеми”.

Факторите, които да замърсяват ландшафта липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа без пробивно-взривни работи не предполагат замърсяване на ландшафта, освен това се спазват следните правила:

- да не се допуска разхвърляне на битови отпадъци;

- да не се допуска разхвърляне на баластра;

- да се използват само съществуващите вътрешнотранспортни пътища и да не се създават нови, в случай, че няма належаща нужда от тях;

- в случай на замърсяване на долните слоеве, своевременно се пристъпва към тяхното отстраняване;

- да се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване работната и технологичната дисциплина;

- необходимите ремонти на машините и съоръженията да се извършват извън кариерата, на специализирани места;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Едва след пълното приключване на рекултивационните работи ландшафта на находището ще има значителни подобрения, но ще остане завинаги клас „Антропогенен”, като типа може да стане „Ландшафт със сравнително екологично равновесие”. Нарушенията в микроландшафта (в границите на усвояваните запаси) ще се възстановят с плануваната рекултивация. Новообразуваният ландшафт, получен в резултат на добивните работи се изгражда така, че да се получи възможно най-природосъобразно функциониране след завършването им. За тази цел е избрана и специална схема за оформяне на крайните бордове на кариерата. В проекта за рекултивация се предвижда връщане на земните маси в обсега на иззетите площи, връщане на откривка и възстаноявяване на площите до степен залесени и затревени, с възможност да се ползват за пасища.

Вследствие на бъдещите рекултивационни работи ще настъпи частично подобрение на релефните форми с намаляването на откосите и ландшафтното им оформяне.

Промяна в характеристиките на ландшафта на района на находището в резултат от настъпили антропогенни изменения при провеждане на добива не се очаква.

Общата оценка на влиянието върху ландшафта се извършва по критериите: териториален обхват (локално); степен на въздействие (значително); продължителност на въздействие (дълготрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (няма такава) и кумулативен ефект (има). Общата оценка е значително въздействие върху ландшафта.

В границите на находището и в непосредствена близост до него няма обявени елементи на националната екологична мрежа – защитени природни територии (национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности по Закона за защитените територии) и защитени зони.

В находището и района му не са установени минерални видове и разновидности. Няма литературни данни за установени в миналото находки на скъпоценни и полускъпоценни минерали, както й на самородки от ценни метали като злато, сребро и платина. При регистриране на минерални находки по време на бъдещия добив, своевременно ще бъде уведомено Министерството на околната среда и водите.

Поради липсата на находки с минералогично значение, не се третира въпроса с факторите за увреждането им и правилата за предпазването им.

Биологично разнообразие и неговите елементи