Зараждането на глобално гражданско общество

ЗАРАЖДАНЕТО НА ГЛОБАЛНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

Доклад за човешкото развитие, 1994 г.

"Не съм принц, не съм и търговец. Просто съм гражданин." Написани преди седем години от Марк Нерфин, тези думи са концентриран израз на едно безпрецедентно за света явление - мъже и жени, групи и отделни хора се събират заедно, за да работят сами за промяната на обществото, в което живеят. През последните две десетилетия хората от всички класи, с различни виждания за живота, с различен произход и етническа принадлежност се организират, за да защитят демокрацията и човешките права, да се борят за по-равномерно развитие и безопасна околна среда. Казано простичко, за да помогнат на нуждаещите се или за да повишат качеството на живота в собственото им обкръжение и общност.

Това, че хората се събират и си помагат за решаване на проблемите, не е никаква новост. От незапомнени времена човешките същества се обвързват по различни начини, за да се грижат един за друг, да се защитават взаимно/Състраданието е отличителен белег на човечеството. Взаимоотношенията и социалните контакти между и вътре в отделните родове, общности и приятелски среди се характеризират със солидарност и сътрудничество. Безпокойството за наши роднини, приятели или съседи и задълженията, които поемаме към тях, не са породени от личен интерес или наложени от външен фактор. На тези, които се намират близо до нас, ние помагаме спонтанно, добронамерено и с мисъл за взаимност.

Отличителното в наши дни е разрастването и глобалното проникване на ценности - като солидарност и отговорност - в публичната сфера. Вярно е, вярата и революцията имаха глобален размах. Мисии на различни църкви са вдъхновявали хората да напускат домовете си, да разпространяват вярата и така да спасяват заблудените. Социалистическите интернационалисти се опитаха да обединят всички подтиснати в търсенето им на "обетованата земя" тук и сега. И в двата случая световното движение се стимулираше от централно организирана институция - било то църквата или някаква политическа организация - която предава и налага идеите си към периферията.

Днешното масово, почти световно движение в посока към по-широко гражданско участие и влияние в обществото е съвършено ново явление. Движеща сила в него не е някаква всеобхватна структура. То няма точен адрес. Стремежът в него не е насочен към религиозно просвещение или политически деспотизъм. Негова цел не е държавната власт. В епицентъра му е поставен гражданинът. А в днешния свят гражданите са навсякъде - с техните безброй лица, тревоги и източници на вдъхновение.

Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремления. Тя може да бъде местна или глобална, ограничена или масирана, постоянна или инцидентна, драматично видима или невидима, конфронтационна или съглашателска, спонтанна или организирана, стимулирана от асоциации или индивиди-единомишленици, или от големи граждански движения. Или от комбинация от всички споменати фактори в зависимост от изискванията на момента.

Широтата и разнообразието на тази активност обхваща както онеправданите жени в Индия, така и глобални екологични организации, които изискват от правителствата да се справят с екологичния дисбаланс на планетата; студентите от скандинавските страни, които даряват приходите от доброволния си труд за образователни проекти в Третия свят - и майките на политическите затворници в Аржентина, които с голи ръце се изправят пред въоръжените до зъби полицейски сили; полските работници, оказали съпротива -на тоталитарния режим - и цели селища в Азия, които се мобилизират за въвеждане на самоуправление, самоопределение и самостоятелно развитие; лекарите, пренебрегващи държавните граници, за да спасяват жертвите на гражданските конфликти, и милионите американци, които четат на слепите, събират пари за здравеопазване, дават доброволен труд за местни библиотеки, художествени галерии, обществени кухни; самоотвержените арабски жени, които отстояват гражданските си права, и световното гражданство, което иска физическо спасение за преследваните, чиито имена хората трудно могат да произнасят, а често дори не споделят и политическите им убеждения.

Източниците на вдъхновение могат да бъдат духовни, религиозни, морални или политически. Общото в тази постоянно променяща се комбинация обаче трябва да се търси в сферата на ценностите: солидарност и съчувствие към съдбата и благополучието на другите, включително и на далечните, непознати хора; чувство за лична отговорност и упование на собствените инициативи за постигане на желаното; стремеж към алтруистично раздаване; отричане на неравенството, насилието и подтисничеството.

Това са водещите морални ценности, които произвеждат социална енергия у хората и изграждат тъканта на гражданското общество. Проблемите и тревогите се различават по време и място, но гражданските движения са вече постоянно, глобално явление.

Като противовес на властта и държавното управление, на гонитбата за повече печалба и изгоди, присъщи на пазара, сега практически във всяка страна има трети сектор - неправителствен и непазарен. Понастоящем гражданското общество в целия свят съществува успоредно с останалите сектори и запълва празнотите, които оставят пазарът и правителството.

Богатството и разнообразието от граждански инициативи далеч надхвърля публичната видимост общественото признание. Идеята за "частна активност в името на общо благо" е нова за много (страни по света. С изключение на някои последни инициативи, в които на местно и национално ниво новаторството преодолява границите на класовото и културното разделение, партньорството и взаимодействието между различните компоненти на непазарния сектор все още са повече изключение, отколкото правило.

В страните от Юга неправителствените организации имат богата история на солидарност и взаимодействие с масови движения, но все още са ограничени техните контакти със зараждащите се инициативи на корпоративното спомоществователство. Частни фондации и развойни ведомства активно подкрепят сдружения на гражданското общество, но дарителите и получателите рядко споделят равностойни отговорности за съвместни програми по проблеми от общ интерес. Едва сега правителственият и пазарният сектори, академичният свят и медиите започват да осъзнават ролята и потенциала на третия сектор. В много страни липсва подходящо законодателство за стимулиране на гражданската активност, частното дарителство или доброволния труд.

Предизвикателствата и парадоксите на глобализацията

Зараждащите се потребности на света в преход създават широко поле за изява на гражданската активност. Международната инициатива CIVICUS се вмества във все по-ясната реалност, че нито пазарът, нито държавата могат да отговорят самостоятелно на изискванията за справедливо и устойчиво развитие.

В миналото правителствата често бяха изправяни пред необходимостта да се противопоставят на гражданското общество. Падането на комунистическия режим в много страни и премахването на многото репресивни военни диктатури в Латинска Америка и Азия, съчетани с кризата на социалната държава в северните страни и с философията за държавно стимулирано развитие на Юга, създават далеч по-отворена и комплексна единна, обща политическа среда.

Традиционната подозрителност на държавата към нестопанските организации, които в миналото често биваха обвинявани (главно поради външното финансиране), че преследват и защитават ненационални интереси, постепенно се заменя с признание за ролята на институциите на гражданското общество като носители и агенти на промяната и като партньори в процесите на развитие. В Латинска Америка, например, където неправителствените организации изграждаха институционалната си идентичност с открита съпротива и опозиция на авторитарната държава, последните тенденции сочат преминаване към гъвкави, новаторски форми на взаимодействие и партньорство между институциите на гражданското общество за осъществяване на социалните реформи и за борба с бедността.

Критикувани за тромавата си бюрокрация и ниска ефективност, изправени пред липсата на средства и доверие, правителствата не могат повече да претендират за монопол върху процесите на развитие. Управленските системи и структури в цял свят загубиха и доверието на хората, и авторитета си. Въпросът е дали това оттегляне на държавата открива място за налагане на пазарните ценности или създава безпрецедентни възможности за глобално развитие на третия сектор.

Глобализацията ни изправя пред парадокса на "съжителството" между разширяващия се международен консенсус в полза на демокрацията, плурализма и зачитането на човешките права и непознатите досега по мащаб човешко страдание и екологична деградация. Резките технологични промени водят до нарастваща структурна безработица. Схемите на производство и потребление предизвикват изчерпване на животоподдържащите системи на планетата. Налага се превъзходство на западните парадигми в политиката, науката и икономиката като реакция срещу религиозния фундаментализъм и етническата чистота.

Преди две-три десетилетия хората от Севера гледаха на Юга, на зараждащите се общества в Латинска Америка, Африка и Азия като на източник за вдъхновение и ангажираност. Чувството на солидарност с Третия свят и борбата за свобода там беше мощен мобилизиращ фактор. Тази широка идея за общо бъдеще на цялото човечество се заменя от Проникващото чувство за безразличие и отричане на отхвърлените от обществото.

В същото това развитие, чрез което капиталът и технологиите, преодоляващи разстоянията и държавните граници, водят до интеграция на националните пазари и създаване на единен глобален пазар, логиката на печалбата и изискванията на технологичната конкуренция разделят обществото и създават растяща маса от непотребни хора.

В контекста на глобалната икономика, ние наистина живеем в единен свят. В контекста на човешките условия, обаче, се появява нова разделителна линия - по-дълбока от традиционното разбиране за делението на Изток-Запад и Север-Юг - която отделя хората, които живеят свободно и с достойнство, от онези, които не могат да задоволят дори основните си жизнени потребности. Тези два свята не само съществуват успоредно, но все повече се отдалечават един от друг. В нашето глобално селище гетата се разширяват. Повечето хора, живеещи в богатите квартали, са или безразлични към бедните, или се плашат от тях.

Изглежда така, сякаш самите бедни - независимо откъде са те, от Севера или от Юга - са се превърнали в проблем, да не кажем - в опасност. Все те биват упреквани за демографските проблеми, за екологичното замърсяване, за нелегалната емиграция, за наркотрафика, за религиозния фанатизъм. Заради "тяхното безотговорно поведение'' те трябва да бъдат постоянно наблюдавани и контролирани. Заселването им в богати квартали трябва да бъде предотвратявано с всички средства. Икономиката на техните общности трябва да бъде структурно адаптирана и наблюдавана, за да се гарантира рационалното използване на ресурсите и редовното плащане на дълговете. Дори половата им активност се определя като прекалено темпераментна и броят им застрашава крехките граници на Земята.

По-слабите, по-уязвимите, по-беззащитните, тези, които не произвеждат или не консумират ценни за световния пазар стоки, тези, които трудно биха могли да бъдат приватизирани или интернационализирани, стават все повече. Техният труд е ненужен, а покупателната им способност е незначителна. Те престават да бъдат дори интересен субект за експлоатация. В Африка цялото население на някои страни е изправено пред опасността от изчезване, както в миналото местни цивилизации бяха претопени в двете Америки. Какво се прави, за да се избегне тази човешка катастрофа? Как можем да проумеем тази масова апатия по отношение на една толкова основна социологическа и екологична опасност?

Социалното разделение, икономическата нестабилност и несигурността за бъдещето подхранват различни предразсъдъци, нетолерантност и расизъм. Мирът и демокрацията са несъвместими с нарастващата бедност и социална маргинализация. Социалната и географска сегрегация на все по-голям брой индивиди може да генерира само етническо напрежение и насилие. От морална и етична гледна точка глобалният апартейд е напълно неприемлив.

Процесите, които водят до глобализиране на проблемите, предизвикват глобализиране и на възможните решения. Идеята за глобално гражданско общество е в основата на една нова концепция. Ще бъде ли тя в състояние да генерира енергия и ресурси, които са необходими за решаване на глобалните проблеми? Съвременната история ни дава основания за оптимизъм и надежда. А надеждата може да укрепне чрез съзнателни, принципни човешки действия.

Гражданското общество, държавата и пазарът

Институциите на гражданското общество може и да са крехки, но те са и през последните две десетилетия бележат постоянно развитие и разширяване. Мирните революции в Източна Европа, преходът към демокрация в много страни от; Юга и драматичните промени в Южна Африка говорят за укрепване на гражданската активност.

Правителствата демонстрират все по-голяма отвореност към сътрудничество с граждански сдружения. Въпросът за корпоративната социална отговорност заема все по-сериозно място в плановете на частните предприятия. Тези промени очертават пътя за широки и нови форми на сътрудничество между гражданското общество, държавата и пазара.

Осъществяването на подобно партньорство, обаче, налага и институциите на гражданското общество да преодолеят някои наследени предразсъдъци и негативни нагласи. Необходимо е да бъдем много предпазливи и да не идеализираме, а оттам и да изкривим реалността за същността на третия сектор и неговите възможности.

Властта и парите също играят определена роля в организациите на гражданското общество. "Поради прехвалената им гъвкавост неправителствените организации си остават организации", отбелязва Лестър Соломон (американски учен и изследовател на гражданското общество) и продължава: "...разрастването им по мащаб и комплексност ги изправя пред ограниченията на всички останали бюрократични институции - некомуникативност, неадекватност, рутинност, обремененост, липса на координация. Непазарните организации са по-малко податливи на тези недъзи, в сравнение с държавните ведомства, но не са имунизирани срещу неизбежното напрежение, което възниква от изискването за гъвкавост и ефективност, контрол отдолу и административна отчетност". Оттук произтича и несъмнената необходимост за третия сектор да дефинира собствени етични стандарти, схеми за откритост и отчетност, както и методи за тяхното ефективно прилагане.

Горчивият опит на множество неправителствени организации и граждански сдружения в борбата им срещу авторитарни режими доведе до отъждествяване на държавната власт с репресия. Времената се промениха и демократично избраните правителства имат легитимност, която не може да бъде пренебрегната. Упадъкът на държавата може да доведе само до хаос и анархия, както се случи в някои африкански страни, където централната държавна власт практически престана да съществува, или до напълно свободна икономика, където неконтролируемият приоритет на пазарните ценности превръща всяко социално благо в стока.

Частните инициативи в обществен интерес (неправителствените организации) видимо са съвместими с отговорната и ефективна публична политика. Факт е, че за да работи неправителственият сектор добре, е необходимо държавата да изпълнява незаменимата си роля при осигуряването на основните социални услуги - от здравеопазване и образование за всички до сигурност и защита на околната среда. Не по-малко, а повече публични инициативи са необходими в днешните сложни общества.

Подобен процес на преосмисляне трябва да протече и по отношение на взаимодействието между неправителствения сектор и стопанските пазарни субекти (фирми, големи корпорации и п р.). В много страни от Юга неправителствените организации се обединяваха с масови обществени движения, за да се противопоставят на държавата, докато по всякакви практически въпроси те пренебрегваха пазара и неговите институции. Преходът към демокрация и разнообразието от посттоталитарни социални програми поставиха началото на един нов климат, при който взаимните предубеждения отминалото все повече биват преодолявани. В Доклада по човешкото развитие за 1993 г. много точно е казано, че "идеологическите вражди от миналото сега се заместват с по-прагматично съвместяване на ефективността, присъща на пазара, и социалната солидарност".

Вярно е, че има поне две неща, които пазарните механизми не са в състояние да гарантират самостоятелно: равенство и лоялна конкуренция. Съвкупният натиск от страна на гражданското общество и регулативните органи на държавата е неотделима част от защитата на социалната справедливост и балансирането на властта на частните монополи. Не по-малко важно е да се разбере, че пазарните механизми както могат да задълбочат бедността и неравенството, така са в състояние да внесат живот и динамизъм в обществото чрез поемането на риск и стимулиране на новаторството.

За целта, обаче, е важно глобалните икономически механизми да не се утежняват и да не задушават динамиката на местното и регионално развитие. Глобалният пазар отразява едно конкретно измерение на икономическата активност. Той не може да подчини на логиката си огромното разнообразие от човешки идеи и стратегии за генериране на богатство и благосъстояние. Пазарите в света са толкова, колкото са схемите за обвързване между производители и потребители. Някои от тези схеми са твърдо структурирани и формализирани, други имат неформален характер и са трудно забележими. Тук отново е необходимо да се намери точният и динамичен баланс и допълване между формалния и неформалния сектори, между местните, националните, регионалните и глобалните нива на икономическа активност.

Не съществуват причини, поради които частният сектор и неговите институции да бъдат освободени от отговорностите на гражданското общество и социалната справедливост. От друга страна, проучването на възможностите за съвместни действия не предполага, че гражданите трябва да се откажат от своето право и дълг да атакуват и противодействат на корпорациите - и на държавата -винаги, когато тяхното поведение се оказва пагубно за общото благо. Така или иначе, трудовите спорове и конфликтите по екологични или потребителски проблеми едва ли някога ще изчезнат от програмата на гражданското общество.

През последните пет години човечеството трайно излезе извън простата поляризация на категориите пазар-държава, която беше присъща за периода на студената война, и се приближава към философията за по-малко доктринизация - повече действие. Ограниченото идеологическо пространство между пазара и държавата сега се трансформира в нещо по-широко по същество: каква държава, какъв пазар, а оттам и какъв трети сектор?

Основният проблем на глобалното гражданско общество

В светлината на взаимообвързаностите в съвременния цивилизован свят, преобладаващите тенденции към обедняване, екологически дисбаланс и маргинализация не могат да бъдат спрени само на местно и национално ниво.

Механизмите на световния пазар и структурите за управление на света могат да бъдат демократизирани само чрез общи глобални граждански действия. Това е поуката,-която масовите граждански движения вече извлякоха в борбата си за демократизиране на управлението, пазара и обществото. Ето защо проблемът на гражданството от цялата ни планета е да глобализира борбата си за демокрация и човешко развитие, която до момента се води главно на национално равнище.

Вярно е и това, че досега институциите на гражданското общество не реагират достатъчно бързо на предизвикателствата на глобализацията. Макар и изоставащи зад транснационалните корпорации по отношение на възможностите им да действат в световен мащаб, през последните 10 години гражданството полага сериозни усилия за изграждане на връзки и механизми за консултации и съвместни действия.

Напоследък на много места по света бяха създадени регионални обединения и секторни мрежи, които се концентрират върху определени проблеми като защита на околната среда, човешки права, нетрадиционни форми на общо образование за възрастни и деца, права на жените, децата и местното население, здравеопазване и култура. Изграждането на мрежи се превърна в основно явление на зараждащото се глобално гражданско общество.

Марк Нерфин подчертава, че за разлика от международните механизми, създадени от корпорациите и правителствата, мрежите функционират в хоризонтален план. Центърът на мрежите е навсякъде и те нямат периферия. Подобно на местните институции на гражданското общество, те упражняват вътрешна сила върху самите тях. Комуникациите са един от основните им проблеми. Ръководството се мести. Не съществува такова нещо като изграждане на мрежа заради самата мрежа. Те намират смисъла си не в самите тях, а в работата, която вършат. Мрежите бързо се адаптират към променливите обстоятелства, но, от друга страна, имат краткотраен, временен характер. Когато функциите им се окажат изчерпани, когато няма повече нужда от тях, те се разпадат.

Жените поеха водачеството в този процес. В продължение на две десетилетия те последователно и енергично защитават собствената си кауза, насочена срещу дискриминацията по пол. Аналогично, действията на Amnesty International за защита правата на затворниците и на Mdicinis Sans Frontieres в полза на гражданските жертви от военните конфликти създадоха нова среда за изразяване правото на световната гражданска общност да преодолява претенциите на националния държавен суверенитет, когато са поставени на карта човешкият живот и основните права на гражданите.

Новият опит за изграждане на коалиции води началото си от азиатско-тихоокеанския регион с програмата РР21 - План на народите за 21-ви век. Покривайки различни сектори, през последните пет години РР21 се превърна в реален опит за обединяване на хора с гражданско съзнание -жени, местно население, работници, групи за защита на човешките права и социални активисти, които трябваше да предложат нова парадигма за развитие.

На друго ниво, усилията за създаване на глобални мрежи и опитите на неправителствените организации да повлияят програмите и резултатите от основните световни конференции, провеждани под егидата на ООН, се увенчаха със значителен ефект. Най-комплексният и добре планиран процес в това отношение протече по време на подготовката и провеждането на Световния форум за Земята през юни 1992 в Рио де Жанейро. Тук е мястото да се отбележи, че хората с гражданско съзнание използваха тези форуми не само за образователни цели по отношение на цялата световна общественост, но за пръв път реално отстоявах; правото си да споделят отговорностите за управлението на планетата. Подобни мобилизационни ме хан изми бяха задействани и по време на Виенска та конференция по човешките права, Световната конференция по населението на света в Кайро Световния форум по социалното развитие в Копенхаген и Световната конференция на жените Пекин.

Фактът, че част от Севера (икономически и социално по-напреднал от Юга) също се оказа засегнат от световните тенденции към структурна безработица, насилие, наркотици, СПИН I екологична деградация, дава парадоксални възможности за повече хоризонтална координация международен мащаб между финансиращи и финансирани организации, която излиза извън схеми те на безвъзмездната помощ.

Тези промени показват, че е узряло времето з, твърди граждански действия с цел укрепване н тенденциите към световна солидарност и изграж дане на световно гражданско общество.

Изводи за активността на световното гражданство

Използването на този нов световен дух е истинското предизвикателство за гражданството и институциите на гражданското общество. Гражданските инициативи в общ интерес са концептуално и качествено различни от частните, пазарно ориентирани действия. Аналогично, държавата не е единственият носител на мъдрост, загриженост и потенциал за действие в полза на обществото.

Гражданските инициативи, насочени към решаване на обществени проблеми, не могат да се разглеждат повече като остатъчни или маргинални. Сега те са в центъра, а не в периферията. Действащите лица на гражданското общество не следват предписанията на пазара или на държавата, а развиват собствени инициативи. В този смисъл може да се каже, че нестопанският сектор вече не е "трети", а е основен за обществото.

Глобалното гражданско участие се разраства в момент, белязан с резкия упадък, особено в северните страни, на много традиционни форми на политическо влияние като гласуване, партийна принадлежност или профсъюзно членство. Докато борбата в страните от Юга е за разширяване на демократичността и гражданското участие в икономическата и социална сфера, то Северът се сблъсква с тенденция към гражданско безразличие и апатия. Наблюдава се нарастващо разочарование от държавната и международната политика. Много социални групи добиват усещането, че са загубили контрол върху политическите и икономически механизми, които определят качеството на живота им.

Застрашени от процеси, които сякаш са извън техните възприятия и възможности за влияние, измъчвани от отчуждението, плод на глобалната културна хомогенизация, много хора реагират защитно чрез връщане към етнически и религиозен фанатизъм. Едно обновление в чувството за загриженост и солидарност между гражданите може да се превърне в мощна алтернатива както на социалното разделение, така и на агресивното демонстриране на етническа или религиозна идентичност.

Това чувство за съпричастност и общ интерес обаче не може да бъде култивирано чрез игнориране на разликите в култура, религия, език или етническа принадлежност. Преминавайки през традиционните бариери на кастово, класово, религиозно и държавно национално разделение, идеята за глобални граждански инициативи, произтичащи от обща ценностна система, предполага признаване и приемане на разнообразието като една от най-отличителните характеристики на човечеството.

Обличането на моралните ценности в думи е поредното предизвикателство, пред което е изправено съвременното гражданско общество. При прехода към постмодернизъм, традиционната ценностна система почти се разпадна. Още не е създаден новият всеобщ морално-етичен кодекс. На много места по света доминиращата държавна и държавно-управленска бюрокрация налага култура и поведение на зависимост, апатия, секретност и корупция. Съвременните пазарно ориентирани предприятия доведоха до индивидуален егоцентризъм, преориентация от човека към печалбата и широкомащабна алиенация.

Върховенството на гражданското общество налага формулиране на комплекс от универсални човешки ценности. Съществуващата криза в морала се атакува с вдъхновени и ценностно-ориентирани граждански инициативи в цял свят. Източникът на вдъхновение за хуманен отговор на потребностите и страданията на индивиди и групи е предимно духовен. Спонтанните и ангажирани граждански инициативи почиват на любов, преданост, загриженост за другите. Тези ценности съставляват смисъла и същността за хората.

В света, където материалните придобивки и потреблението са се превърнали в основен етос, съществува вопиюща необходимост от внасяне на духовност в ядрото на човешките стремления. Това ще се превърне в основа на универсалния морално-етичен кодекс на общоприетата хуманност. Ценностите на разнообразието, толерантността и плурализма, мира и справедливостта, солидарността и отговорността пред непознатите и пред бъдещите поколения трябва да се стимулират и практикуват като основни ре-пери на цялото човечество и на общите граждански инициативи.

CIVICUS - инструмент за укрепване на световната солидарност

Като Световно обединение за гражданско участие, CIVICUS представлява общ механизъм в рамките на гражданското общество. Неговата дейност и представяне трябва да отразяват ценностите и тревогите на цялото световно гражданство. Гражданското обединение е нова идея, нова философия и като такава то изисква нови форми на действие.

Силата на CIVICUS е в неговата широка база и световен обхват. Обединеното присъствие на неправителствени организации и граждански асоциации, на фондации и корпоративни дарители, на благотворителни формации и обслужващи организации открива небивали възможности за диалог и сътрудничество между различните компоненти на неправителствения сектор. То осигурява разгърната в хоризонтално и същностно отношение платформа за действия както на дарителите, така и на получателите като равнопоставени партньори в развитието.

Укрепването на институциите на гражданското общество дава възможност за прилагане на нови форми за съвместна дейност с пазарния и правителствения сектори. Отношенията на третия сектор с корпорациите и държавните органи вероятно винаги ще бъдат белязани с определено напрежение и взаимно допълване. Според новата философия, обаче, това напрежение - или дори конфликт - не означава отрицание или изключване на другия. То не предполага и безусловно сливане или сътрудничество. Всеки от трите сектора на обществото е автономен и взаимосвързан с останалите два.

Създаването на CIVICUS означава, че ние се събираме като международно обединение. Корените на гражданското общество са все пак на местно и национално равнище. Първото предизвикателство на CIVICUS е: как би могло едно световно обединение да подкрепя зараждащи се местни и регионални програми за укрепване на гражданското общество? Как биха могли да бъдат стимулирани местните и национални инициативи чрез обвързване със световните процеси? Как бихме могли да направим гражданите по-силни, за да атакуват те успешно глобалните проблеми и да оказват въздействие върху отдалечени икономически институции и управленски структури?

В общи линии, това са предизвикателства не само за CIVICUS като гражданско обединение, а и за световното гражданско общество като цяло. Въпросът за CIVICUS е каква трябва да бъде неговата роля в този широк контекст и какво не трябва дори да се опитва да прави.

CIVICUS не може да бъде централно организирана, всеобхватна формална институция. То не може да бъде еквивалент на Обединените нации за гражданското общество, нито може да бъде "мрежа от мрежи". Правителствата имат даден мандат да представляват страните си в международните отношения. Но за неправителствения сектор все още няма еквивалентно формално представителство.

Множеството институции, които съставляват третия сектор, следват твърде разнообразни организационни схеми. Някои са подвластни на добре организираните йерархични структури, други ревностно пазят автономията си на всяко отделно равнище. Някои са възприели държавните или правни структури, други следват обаятелните си лидери. Някои се посвещават на конкретни проблеми, други имат широкообхватна, полисекторна програма. Някои имат десетилетна история на институционално изграждане, други са новосъздадени в отговор на възникващи потребности. Някои са организации с членове, други - гъвкави, действени малки групи.

Всеки опит да се обезличи това разнообразие под общата шапка на една организация носи риска от създаване на куха, изпразнена от съдържание структура. Няма и пресечна точка, в която да се направи опит за съвместяване на това огромно разнообразие от граждански групи и инициативи, за да водят всички една обща световна дейност. Революционните партии в миналото се посветиха на амбициозната задача да организират човечеството около една-единствена цел. Историята нанесе съкрушителен удар на подобни арогантни и грандиозни планове.

CIVICUS не може да претендира да бъде единствен легитимен представител на третия сектор или на всеки от съставните му елементи. Без конкретни причини, налагащи CIVICUS да контролира или интегрира по вертикала даден процес, който е твърде сложен и непредвидим като развитие, за да бъде решен самостоятелно от една единствена организация, какво би могла да постигне организацията? CIVICUS е това, което той прави, а легитимността му се утвърждава от тези, които чувстват, че организацията им дава необходимия инструмент за действие.

CIVICUS трябва да действа като катализатор. В химията катализацията протича, когато даден елемент изпълнява функциите на стартер за химическа реакция, като по този начин се превръща в детерминанта на преход към ново и много различно състояние. Може би идеята за световен трети сектор с едно гражданско обединение като CIVICUS в него трябва да се разглежда именно в тези категории: не като обективна реалност, чието съществуване е неизбежно, а като потенциална възможност; не като твърда структура, а като мощен динамичен процес. Разбрахме вече, че рано или късно "всичко твърдо се стопява във въздуха". От друга страна, взаимодействието на различни елементи при определени условия може да предизвика взаимосвързани верижни реакции, които на практика съставляват и формират зараждащото се глобално гражданско общество.

Функциите на катализатор не предполагат постоянно присъствие и организиране. Секторът е изграден от безброй инициативи, жизнен и професионален опит, проекти, движения и мрежи, които възникват спонтанно на различни места, при различни обстоятелства и на различни нива. Подобни процеси трудно могат да бъдат координирани, а да бъдат контролирани от един център е невъзможно.

За CIVICUS "комуникация'' е по-подходящото определение от "координация в оперативен план". Възможно е разкриването на нови канали за стимулиране на диалога, за обмен и сътрудничество между институциите на гражданското общество на различни равнища, където те функционират: местно, национално, регионално, световно. Но за осъществяването на подобни комуникации не е достатъчно боравенето с един език или едноизмерна кодова система. Успешните връзки и комуникации вътре в сектора изискват преодоляване на културните и класовите различия. Необходимо е отварянето на канали за съзидателни контакти между космополитизма на съвременния свят и множеството местни призиви за запазване на традициите.

Противопоставянето от периода на студената война ни приучи да мислим с негъвкави идеологеми. В тези мисловни схеми имаше много подозрителност -към всичко и завинаги. Тази парадигма вече е пречупена, но все още се учим на спонтанни, многопластови, проблемно-ориентирани обединения. Партньорството във и извън сектора зависи от участниците в него, от обстоятелствата и предизвикателствата на момента. Конфронтацията не изключва компромиса и сътрудничеството.

В тази променяща се среда общите граждански ценности - мир, отговорност, солидарност, състрадание - са най-точният компас за дейността на CIVICUS. Съществуват много неща, които едно световно гражданско обединение не може да направи, но вярно е и това, че ценностите остават безполезни, ако не бъдат прилагани в практиката. Затова CIVICUS трябва да заеме твърда позиция по определени въпроси само в крайни ситуации, когато са застрашени или пренебрегнати основните човешки ценности.

Освен спешните мерки при изключителни събития, CIVICUS трябва да разработи собствена програма за действие. Тя трябва да бъде достатъчно отворена и гъвкава, за да отговаря на възникващите потребности и тревоги на самото гражданско общество. В нея трябва да бъде намерен най-удачният баланс между подкрепата за протичащите процеси на местно, национално и регионално ниво и стимулирането на нови жизнени инициативи.

CIVICUS все още се движи в една неидентифицирана докрай среда. В този момент можем единствено да очертаем някои предизвикателства и възможности, които следва да бъдат проучени от зараждащото се световно гражданско обединение.

* Засилване видимостта на сектора. Нашият сектор на практика е точно това, което той прави. Най-въздействащите послания на човешкия героизъм и състрадание се постигат чрез случаи на вдъхновени и примерни действия, основани върху духа и морала. Човешкият образ на гражданските инициативи изисква повече видимост, тъй като същността на световното гражданско движение е в инициативата на преданите и ангажирани хора.

В процес на задълбочено проучване са възможните нови форми за взаимодействие вътре в сектора, както и създаването на партньорски отношения с държавата и пазара на местно и национално ниво за решаване на болезнени социални проблеми. Систематичното информиране за подобни социални експерименти ще даде възможност на медиите, политиците и цялата общественост да разберат по-ясно моралната същност и потенциал на гражданското общество.

* Стимулиране на съвместните инициативи и партньорството. Различните съставни елементи на неправителствения сектор не са свикнали да говорят помежду си, да създават гъвкави форми на сътрудничество. В някои страни по света нестопанските организации и обществените движения се разглеждат поотделно като репери на гражданското общество. В други страни доброволното участие, благотворителността, дарителството имат дълбоки, уникални традиции. Много благотворителни и обслужващи организации функционират неформално на общностно равнище с висока ефективност, но без достатъчно "видимост". Тази липса на диалог вътре в сектора може да бъде преодоляна чрез разкриване на нови възможности за срещи и взаимодействие. Индивидуалният обмен на опит и знания ще стимулира сътрудничеството и взаимната помощ, ще спомогне за изграждане на общо усещане за идентичност и потребност сред институциите на гражданското общество.

* Стимулиране на частното дарителство и доброволното участие. Важността на доброволните инициативи сякаш се загуби в съвременните утилитарни общества. Даряването на време, средства, професионализъм и ресурси за постигането на общи цели е един от основните компоненти на сектора. В някои страни големите компании имат богата историческа традиция в дарителството и доброволните инициативи. Те включват упражняване на обществен натиск и пледиране за премахване на правните бариери и въвеждане на данъчни механизми за стимулиране на частното дарителство и доброволните инициативи.

Размяната на информация по тези въпроси ще подпомогне неправителствения сектор в усилията му за налагане на повече национални механизми за изграждане на подходяща културна и политическа

среда за спонтанни граждански инициативи и филантропия.

* Стимулиране и създаване на благоприятна среда. В много страни и региони липсва подходяща законова уредба, политическо и данъчно устройство за развитие и разрастване на гражданското общество. CIVICUS може да играе съществена роля чрез размяната на опит и примери за ефективна практика. CIVICUS може да подпомага ефективното политическо въздействие при контактите с различните правителства, регионални и международни институции и отделни политици за създаване на благоприятна правна, политическа и материална среда (като, например, нормативни актове за регистрация, данъчни закони, обществена политика за благосклонно отношение на правителството към гражданското общество и пр.) за изграждането и укрепването на всички участници в гражданското общество.

*Стимулиране на проучвателната дейност и достигане до всички членове на обществото. Както беше отбелязано по-горе, идеята за частни инициативи за общото благо е нова за много страни по света. В този смисъл, гражданското общество и третият сектор все още не са широко признати като поле за изследване и проучвания. Информацията за тях обикновено е частична и ненадеждна. Проблемите не се формулират ясно и еднозначно. Рядко кристализират алтернативни решения. Това създава потребност от изработване на "карта" с контурите и измеренията на сектора, която да послужи като инструмент за осъзнаване на неговата важност.

Изграждането на информационна и научна база за сектора ще направи по-убедителни тезите на гражданството за ролята и отговорността на едно жизнено гражданско общество за човешкото развитие и укрепване на демокрацията. Така едва през 1988 година, когато организацията "Независимият сектор" в САЩ започна интензивни проучвания, станаха известни впечатляващите цифри за над 85 милиарда щатски долара годишно, дарявани от домакинствата в страната, и за положен доброволен труд на стойност над 184 милиарда долара.

* Започване на диалог с основните международни институции. Институциите от системата на Обединените нации, международните финансови институции, регионалните банки за развитие и световните стопански асоциации създават механизми за консултиране и дори за съвместни политически инициативи с институциите на гражданското общество. CIVICUS като световно гражданско обединение може да играе съществена роля в качеството си на партньор за тези големи институции, изразявайки потребностите на сектора и проучвайки нови форми на сътрудничество.

* Укрепване на гражданската позиция за действие. Хората притежават власт и сила да действат като граждани. Това не е власт и сила на надмощие. Това е силата на съзиданието и творчеството, на възможностите за общи действия с други граждани. Тази сила носи в себе си отговорността по отношение на природата, по отношение на бъдещите поколения. Силата да се действа отговорно е част от духовната и моралната тъкан на глобалната гражданска инициатива. Тя не произтича от държавата или пазара. Нейната движеща сила идва дълбоко от корена на човешкия дух.

Програмите за обединени граждански инициативи все повече съчетават прякото участие в проекти на местно равнище с широкомащабните процеси на промяна. Тези широки и комплексни програми изискват качествено нови организационни решения. Размяната на знания и опит в области като ръководство, управленски умения, набиране на средства и налагане на собствени морално-етични стандарти са нуждите на институционалното развитие, които могат да бъдат задоволени от CIVICUS.

Основният смисъл за съществуването на CIVICUS е да подпомага укрепването на гражданското съзнание и инициативност. Превръщането на тази загриженост в план за действие е задачата на първата Световна асамблея на CIVICUS.