Заседание да дава пари за трансплантация Павлина Трифонова

Бойко Борисов е принудил здравния министър Божидар Нанев да напусне правителственото заседание, за да преведе веднага обещаните 5 млн. лв. на фонда за трансплантации, става ясно от стенограмата му. Премиерът се ядосва, след като разбира, че обещаните от него средства не са дадени. Първоначално Нанев казва, че е трябвало да бъдат преведени от финансовото министерство.

"Министерството на здравеопазването има пълния си бюджет от миналата година, така че да спрем да се оправдаваме с Министерството на финансите", отвръща обаче Симеон Дянков.

"Разпореждам ви като на министри - там, където сте ме завели и съм казал "да", на другия ден трябва това да бъде изпълнено. Защото за мен това означава, след като сме казали аз и министър Хикс "да", че то вече е свършено. И когато след 3 месеца ми поставят микрофон и ме попитат къде са парите, които вие обещахте?! Излезте и се обадете. До 12,30 ч искам да са преведени парите в трансплантационния фонд така, както сме поели ангажимент", поръчва Борисов на Нанев.

Вчера премиерът получи годишната награда на фондация "Искам бебе" за осигурените 10 млн. лв. за фонд "Ин витро". "Всичко, което успяхме да скатаем, го даваме на вас, на пенсионерите и на социално слабите", обърна се той към двойките с репродуктивни проблеми.

До момента 6500 семейства са подали молби за държавно финансиране за ин витро. 3500 са одобрени, а 26% от тях са получили надежда за свое дете. След като се просълзи от историите, които чу на церемонията, Борисов реши да се пошегува: "Имам една забележка към вас. Думата усилия не е правилна в този случай, защото все пак това е приятно нещо."

"Някой трябва да бъде ощетен, ако не искаме да фалираме България за половин-една година", обясни Борисов.“В условия на криза трябва да преценим от кого да вземем - от тях или от другите, които са по-действащи и не са в такова затруднено положение. Едни трябва да бъдат ощетени. Говорим за половин-една година. Трябва да издържим”, обясни премиерът. И добави алтернативата - да фалираме държавата.

“Най-лесно е да изхарчим фискалния резерв и след това всички се превръщаме в една руина. В ситуация на криза имаме два варианта. При първия отпускаме въженцето, с което държим дефицита, подвеждаме се по всичките популисти и след 5-6 месеца обедняваме тотално, събаряме борда. Ставаме Гърция”, описа лошия вариант Борисов. Той не назова как ще изглежда спасителният втори вариант, нито как правителството ще увеличи падащите приходи в бюджета.

На бюрото на премиера до момента имало 140 предложения за антикризисни мерки. Искал обаче първо да чуе мнението на работодателите и синдикатите.

Борисов напомни, че ако изберем варинат на продължаващо харчене, ще бъдем посочени много по-тежко с пръст, отколкото Гърция. Причината била, че за разлика от нас южната ни съседка имала много сериозно лоби в света. Доказателство за това било решението на САЩ да премахнат визите за гръцки граждани след години чакане точно сега.

“Искам да питам българите: “Искат ли да са държава за пример, или да ни сочат с пръст?” Всеки ден съм сред хората и питам”, добави премиерът

Борисов обаче скастри питащите го всеки ден за антикризисни мерки репортери: “Защо при предишното правителство не отидохте на “Цанков камък” и не им казахте: Вие заробвате 100 детски градини.

Кой ви праща сега? Защо не ви е пратил тогава?”

Премиерът призна още, че се колебае дали като вътрешния министър да не отиде на протеста на полицаите днес (какво казва по повод протеста Цветанов виж карето горе). Борисов чакал първо да чуе исканията им. Чрез медиите се обърна и към тях: “Мили полицаи, защо не отидохте да ги арестувате, когато крадат на “Цанков камък” и “Белене” и не спасихте парите на данъкоплатците?”

България е остров на сравнителна стабилност и ще остане такъв. Нека хората са спокойни за спестяванията си. Така пък отговори вчера в парламента финансовият министър Симеон Дянков на въпрос на червения Георги Пирински какви са приоритетите ни за “Европа 2020”. Според финансовия министър износът ни расте, инфлацията е ниска, а публичните финанси имат най-ниската степен на риск от септември 2008 г.

При предишното управление индексът на доверие бил 750 пункта, а сега е 174.

“Не се притеснявайте от гръцкия, румънския и латвийския сценарий”, успокои Дянков. Той обясни, че визира изтичането на фалшиви антикризисни мерки в публичното пространство. “Тези опити да ни провалят са жалки. Не ни е страх от провокациите, следваме начертания път”, каза министърът. И призова “да помислим дали господата и госпожите от БСП не трябва да ходят на курсове по смятане”.

Репликата бе по повод питане на Пирински защо преди 20 дни Дянков отрекъл да се налагат антикризисни мерки, след още 20 дни ги разработил, но 20 дни мълчал за тях.

“Имаме план, който работи, понеже знаем икономика и знаем да смятаме”, увери Дянков. Антикризисните мерки щели да са готови до понеделник.

Правителството обяви разпространения в медиите списък за провокация. В сряда президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев увери чрез всекидневниците, че списъкът с мерките е предоставен на синдиката от човек от финансовото министерство. Ако е толкова фалшив, защо управляващите му реагираха като ужилени? Дали финансовото ведомство не се уплаши от негативния отзвук на идеите си за пълнене на хазната и за пореден път побърза да даде заден ход.? Каквато и а е истината - честата смяна на намеренията е сигнал, че изпълнителната власт не разполага с работещ план за противодействие на кризата и хаосът набира скорост.

А положението с държавната хазна наистина е много тревожно

Само за първия месец на 2010-а дефицитът е близо половин милиард лева. А предварителната информация за февруари е, че той ще нарасне с още 700 млн. лева. Впрочем достоверността на тези данни признава и самият финансов министър. Още в началото на годината той обяви, че през първите три месеца на 2010-а хазната ще е на минус, след което нещата щели да се оправят. Пресмятанията обаче не изключват и вариант още в началото на есента кабинетът на Бойко Борисов да поиска от Народното събрание да актуализира Закона за бюджета и да запише в него сериозен бюджетен дефицит на мястото на сегашния текст, който казва, че приходите и разходите на хазната ще са балансирани. Този песимизъм има основания в данните, които публикува самото финансово ведомство. Вижда се че приходите в републиканския бюджет са 1.28 млрд. лв., или едва 70.2% от постъпленията за първия месец на 2009-а. Разликата е чувствителна, и то като се има предвид, че и по онова време икономиката вече бе в криза.

Тревожно е също, че най-големи са проблемите с постъпленията от ДДС

Те са 919 млн. лв. - едва 66% от парите, събрани през януари 2009-а. И няма как да е иначе. Търсенето на вътрешния пазар намалява, оборотите се свиват, вносът също. Откъде ДДС при това положение? Впрочем това се знаеше още през ноември 2009-а когато започна планирането на бюджета за 2010-а. Още тогава в. "БАНКЕРЪ" написа, че след като правителството прогнозира спад на БВП, не е реалистично да залага през 2010-а по-високи приходи от тези за 2009-а. Но и тогава разни експерти ни уверяваха, че заради проведените реформи в приходната администрация събираемостта щяла да се подобри. Засега обаче такова нещо не се забелязва.

След тези няколко реда със сигурност ще се намерят хора, които ще заявят, че

първите два-три месеца не са показателни

за изпълнението на бюджета през цялата година. И по принцип ще са прави. Но не и в сегашната ситуация, поне според бързите сметки. Ако до края на март дефицитът на хазната достигне 1.5 млрд. лв. (а както се очертава, той вероятно ще се доближи до 2 млрд. лв.), какво трябва да се случи, за да бъде постигнат балансиран бюджет в края на годината? От март нататък следва да отчитаме излишъци от по 200-250 млн. лв. на месец? Бизнесмени твърдят, че Дянков и заместниците му разчитат, че през март ще се появи обичайният за това време пик в приходите от данък върху печалбата (крайният срок за плащането му е в края на третия месец на годината). Само че помнят ли министърът и сътрудниците му, че през целия период от април 2009-а до март 2010 фирмите са плащали авансови вноски на базата на облагаемата си печалба за 2008-а? А тя бе много по-голяма от тази за 2009-а: тогава - през 2008-а, кризата все още не бе изяла парите на търговските дружества. Отчетена ли е възможността вместо да има да взема, хазната да има да дава на фирмите и да се наложи да приспада надвзетото от авансовите вноски, които те ще плащат за периода април 2010-а март 2011-а? Какво ще се случи с приходната част на хазната, ако се стигне до този сценарий? Може би финансовото министерство се надява, че икономическата конюнктура ще се подобри и бизнесът ще живне. Но ако се случи, ще бъде ли в нужната степен?

В началото на годината в медиите се появиха изказвания на самия Симеон Дянков, че

има ръст на износа

които дават основание да се смята, че икономическата конюнктура се подобрява. Според някои бизнесмени обаче износът през първите три-четири месеца на всяка година се формира основно от продукцията на заводите за химически торове. А тяхната основна суровина е природният газ. Само че дали се сравняват реални величини?! Защото в началото на миналата година имаше газова криза и тези заводи не работиха. И съответно не изнасяха. Сега такава няма и те произвеждат и изнасят. Затова има ръст на износа, а не защото пазарите навън се пробуждат и икономиката на ЕС вече излиза от кризата, което би трябвало да подобри състоянието и на българския бизнес. А даже ако е така - достатъчно ли са се пробудили търговските ни партньори от гледна точка на нашите баланси? И друго - производството на торовите заводи е нормализирано и те би трябвало да отчетат по-големи приходи и по-голяма печалба. Ама данъците върху нея ще влязат в хазната едва през 2011-а, а не сега, когато са ни крайно необходими. За други положителни фискални ефекти от подобряването на ситуацията в този сектор едва ли може да се говори, защото ДДС върху износа не се начислява. Увеличението на приходите от този данък, който е гръбнакът на бюджетните приходи може да дойде само ако има ръст на потреблението в страната

А той засега спада.

Нереалистично е да се мисли, че изведнъж хората ще се видят с повече пари в джоба и ще почнат да купуват невъздържано, оборотите на вътрешния пазар и вносът рязко ще се увеличат, а оттам и постъпленията по ДДС ще потекат като пълноводна река. (Както вече бе казано в началото, числата от първите месеци на годината подсказват друго.) По-вероятно е приходите от косвени данъци да са ако не с 30%, то поне с 20-25% по-ниски от тези през 2009-а. Парите, които ще влязат в хазната от преки данъци, също ще са с около 10% по-малко от тези през миналата година. А разходите... Те в най-добрия случай ще се запазят на нивото от 2009-а, а по-вероятно е да са по-големи. Или във всеки случай досега не бе показано сериозно и разумно свиване. И в тази ситуация бюджетният дефицит ни е в кърпа вързан. Въпросът е дали ще е в рамките на допустимите от Европейския съюз 3% или повече. В тази ситуация много съществен става въпросът дали правителството ще успее да усвои достатъчно пари от европейските фондове. Но за да има усвояване, трябват проекти, а точно в тази област нещата не изглеждат твърде добре.

Как да се излезе от сегашната ситуация

- в песимистичния или в оптимистичния й вариант? Допълнителното рязане на разходите няма да реши проблема. Опазил ни Господ от нови реформи в администрацията точно сега. Проблемът е по-скоро в приходите. Симеон Дянков, правителството пропуснаха една от възможностите частично да се реши този въпрос. Ще напомним, още през ноември миналата година и работодателски организации, и синдикати се надпреварваха да обясняват и да настояват държавата да плати задълженията си към фирмите дори, ако това доведе до бюджетен дефицит от 2% от БВП. Но министърът настояваше, че ще има балансиран бюджет. Както се видя, нито бюджетът бе балансиран, защото правителството в крайна сметка поиска и Народното събрание му разреши да излезе на дефицит, нито фирмите си взеха парите. Изпълнителната власт дори започна да притиска бизнеса (да не използваме по-силни изрази) да се откаже от 10% от вземанията си от държавата, за да си получи останалите пари. Накратко ефектът от това инатене е, че фирмите свиха оборотите си, плащат по-малко данъци, освободиха работници и служители, което свива потреблението и води до още дефицит в държавния бюджет. Дори сега правителството да реши да плати всички забавени задължения към дружествата, то вече не може да се справи със ситуацията. За съжаление. И ще застане пред следващата мярка - външен заем чрез емитиране на облигационна емисия. Пускането й не би трябвало да е проблем за държавата. Неотдавна финансовият министър изтъкваше, че заради разумната фискална политика на правителството рисковата премия за България на международните пазари е паднала. Дали ще изглеждат така нещата и на фона на проблемите с Гърция? След множеството други въпроси са запитаме още: защо правителството не пусна облигации за 1-2 млрд. евро още в края на 2009-а или в началото на 2010-а, преди трусовете в южната ни съседка, ами се слюнявеше с емисии от по 30 млн. евро? Впрочем според някои финансисти и бизнесмени моментът за емитиране на облигации все още не е изтърван. Успее ли правителството да привлече 1-2 млрд. евро от международните пазари и да ги налее в икономиката и в потреблението, има шанс да съживи бизнеса и оттам да разчита на повече приходи в бюджета. Ако и тук се провали, нищо добро не чака нито нас, нито кабинета на Бойко Борисов.

Вярно, вечерта след посещението на Борисов на хидровъзел "Цанков камък" в четвъртък една телевизия спомена 120 млн. лв., някои вестници в петък - 200 млн., но както и да го смяташ - много са. Особено като се знае, че за това са предвидени малко повече от 40 милиона (и е сключен договор за толкова). И със самия хидровъзел работата била същата - при планирана (и договорена) цена от 220 млн. евро досега били похарчени 390, а до завършването щели да станат 460 милиона. Ако го завършат и за толкова, де.

Честно казано, където и из страната на държавно-обществен строеж да иде министър-председателят (дори и на околовръстното шосе в София), ще установи точно такива работи - едно договорено, друго - платено. Само не е докрай ясно защо толкова се чуди и гневи премиерът. Ами съвсем доскоро и той, и министърът на финансите Симеон Дянков вещаеха трудни месеци и болезнени пориви на кризата докъм март. После щяха да актуализират бюджета с цел да повишат я пенсии, я заплати. Е, март вече изтича, а кабинетът тепърва обсъжда антикризисни мерки, от които целия народ го втриса. Че е виновно калпавото наследство на тройната коалиция, комунизма и османското присъствие - виновно е. Но вече три месеца финансов ветропоказател на страната е бюджет 2010, предложен от това правителство и приет през декември миналата година от това парламентарно мнозинство.

Нямате ли чувството, че живеем в лошо съчинена и зле изпълнявана битово-криминална пиеска?

Няма как една сметка, направена преди само три месеца, така тотално да се издъни, както това става с бюджета на Република България тези дни. Тя или е правена от хора неграмотни, или никой - институции и служители - не си дава зор да я изпълнява. Или пък - според прозорливите коментари на Бойко Борисов - се краде като за световно. Моля, помислете какво толкова непредвидимо се случи в България между декември и март, та в бюджета да се отвори дупка, по-голяма от царичинската? През декември не се ли знаеше, че светът и България са в криза? Знаеше се. И от какъв зор тогава в тоя бюджет се калкулира едно преразпределение на брутния вътрешен продукт (сиреч на всичките български очаквани пари) в размер почти 43 процента? Ще отговорим - защото тъкмо през бюджета се разпределя и реализира целият правителствен ресурс - и финансов, и властови. Защото той е основанието на премиера да казва "Аз дадох", а на финансовия министър - "Няма да дам". Бюджетът - това е властта.

Сигурно имат основания оплакванията на премиера и министрите от лошо наследство. Основателни са и упреците към бившето правителство, че е разпиляло и дори (в полза на свои хора) присвоило част от финансовия ресурс, който бе събран в "тучните" предкризисни години. Но колко време още ще се вадят скелети от гардероба? Не си ли четат договорите?

Да сте чули какво става с реформаторските намерения на кабинета "Борисов"? И бездруго не особено премислените идеи за пенсионна реформа бяха спрени от социалния министър Тотю Младенов с обяснението, че не им е сега времето. Под заплаха от протести същото стана и в сферата на здравеопазването. От обещанията на Симеон Дянков за административна реформа и съкращаване с 15 на сто на държавната и общинската администрация налице е само съкращаване... С 1 (един!) процент.

Та трябваше в средата на март да се види, че неизпълнението на приходите в бюджета само за първите два месеца е надхвърлило 600 млн. лв., за да се появят на бял свят споменатите по-горе "втрисащи мерки". Няма никакво значение дали те са опозиционна уйдурма на синдикатите, както твърдят МФ и правителството, или "работен вариант" на едни безименни експерти, които правели мозъчна атака. Някой да отрича, че е крайно време някакви мерки да се вземат? Но да видим: общият фискален ефект от тези мерки, както бяха публикувани и за които този показател е изчисляван, е около 290 млн. лева. Заедно с отрязаните социални осигуровки на държавните служители и обложените с данък пенсии. По различни данни бюджетният дефицит за първите два месеца на годината е между 1.2 и 1.4 млрд. лв., като отделно правителството има задължения по сключени договори и невърнат ДДС между 1 и 1.5 млрд. лева. Морето с шепи ли ще го пълним?

Отгоре на всичко пак нищо няма да излезе - министрите Цветанов и Ангелов вече обещаха съответно на полицията и армията, че няма да допуснат орязване на доходите им и ако се стигне дотам - ще ги компенсират. И понеже полицаите и военните пари не изкарват (и не им е това работата) въпросната компенсация пак от бюджета ще бъде. А в двете ведомства работят половината от държавните служители....

Нека го кажем - досега ГЕРБ не са имали доблестта да застанат пред народа и да говорят открито. Да предложат закон според установения ред. Всичко става в кулоарите. Някакви идеи "се тестват", после се изоставят, пускат се из медиите други - и никой не разбира какво става. България има сива икономика и сиво правителство.

"Не може целият свят, всички хора да усещат и страдат от кризата, и само в България това да не се усети. Кризата не е благоденствие, а е нещо лошо, което се случва на всички, и причините не са в нас." Това пак е Бойко Борисов. Да ви напомня Уинстън Чърчил? "Обещавам ви кръв, пот и сълзи..." Чърчил го е рекъл, както се знае, в началото на войната с хитлеристка Германия. Нашият премиер обича героичните пози - независимо от обстоятелствата.

Но животът - дори българският живот по време на криза - не е сюжет за пътуваща театрална трупа. Време е вече правителството да спре да се изживява като такава.

Странно нещо е медицинската диагноза у нас. Повече прилича на фикция, отколкото на точна и ясна констатация. Фигурира на хартия, но в действителност е истинска мистерия.

Ако се вярва на отчетите, които ежемесечно постъпват от болниците в Националната здравна каса, българинът е в доста лошо здравословно състояние. Твърдението не е далеч от истината, защото страната ни води почти всички класации по заболеваемост в Европа. Първенци сме по сърдечносъдови заболявания и онкоболести, най-често страдаме от затлъстяване и диабет, а в края на миналата година се разбра, че у нас има най-много регистрирани случаи на кучешка тения. Над половин милион българи страдат от редки болести или астма, още толкова не могат да имат деца, 60-70 хил. са с ревматоиден артрит, а около 40% имат някакъв вид алергия. Повече от 80 на сто ги мъчи главоболие, около 60% се оплакват от болки в кръста, почти 15% са в депресия, а всеки десети не може да спи.

Но я попитайте българина дали се чувства зле! Над 70% от мъжете и близо 65% от жените у нас твърдят, че са в добро здраве, а едва 6.5% от силния и 10.6% от нежния пол признават, че имат здравословни проблеми. Данните са от последното проучване на Националния статистически институт, извършено с подкрепата на Евростат в началото на 2009 г., което разби на пух и прах всеобщото впечатление за "болната българска нация". Вярно е, че имаме навика да не обръщаме внимание на дребните болежки и да се лекуваме сами у дома, с което понякога усложняваме състоянието си, но като цяло не обичаме да ходим на лекар за щяло и нещяло. Като оставим настрана възрастните и хипохондриците, за които обикновеното главоболие е тумор в мозъка, за нашенеца докторските кабинети и болниците не са притегателна сила и той ги посещава предимно при нужда.

Как тогава се получава така, че в България

най-много хора влизат в болница

По данни на лечебните ни заведения през 2008-а всеки четвърти гражданин е бил на легло, което прави над 1.6 млн. болни годишно. Година по-късно Националната здравна каса отчете почти 1.8 млн. хоспитализирани лица, или 70% ръст от 2000 г. насам. "Подобна цифра е статистически невъзможна, освен ако през страната не е минала чума", коментира данните заместник-председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Ваньо Шарков.

За бума от болни у нас все пак има обяснение и то се крие в любимите практики на лечебните заведения за източване на средства от здравната каса. Хора, които никога не са стъпвали в хирургия, изведнъж се оказват оперирани, а други се лекуват с дни в болница, без да е необходимо. Пациенти с лека настинка се приемат с диагноза пневмония или се изписват твърде рано с презумпцията, че ще им се наложи отново да се върнат след седмица. Като прибавим към тях стотиците изследвания, направени "наужким", става ясно защо българинът е толкова болен. Статистиката е тотално изкривена и нито лечебниците, нито държавата са в състояние да си направят добре сметката колко са болните в страната и колко пари са необходими за тяхното лечение. Здравеопазването работи на принципа "пито-платено", като основната цел е клиниките да получат повече, отколкото са изработили. А пациентите грубо са намесени в схемата, без дори да разберат.

Измамата не е сложна - хитрува се с диагнози, които са сравнително популярни и

лесни за фалшифициране по документи

Тоест трудно ще се докаже, че не са верни, ако не се извърши проверка на място или самият пациент не реши да се оплаче. Най-пресният пример е от 6 март, когато инспектори на здравната каса изненадващо посетиха някои лечебни заведения в областите Добрич, Хасково и Враца. Тогава проверяващите в Каварна заварили в местната болница възрастна жена с остър инсулт (според картона), която обаче се оплакала от главоболие и високо кръвно, след което споделила, че има проблеми с лявото око и гастрит. Съседът й по легло, приет предния ден със същата диагноза, пък бил напълно контактен и дори демонстрирал, че може сам да отиде до тоалетната, което при болни с инсулт е практически невъзможно. Накрая от общо 11 пациенти в неврологичното отделение повече от половината се оказали без индикации за прием.

Тук е мястото да споменем, че според цените, посочени в Националния рамков договор 2010, за мозъчен инсулт без тромболиза касата плаща 693 лв. при минимален болничен престой от три дни. Грубите сметки показват, че ако фиктивните болни с обикновено главоболие, лекувани от инсулт, месечно са 30 (по един на ден), съответното отделение печели от тях 20 790 лева. На годишна база сумата набъбва до почти 250 хил. лева. Разбира се, като се приспаднат разходите за отопление, осветление и евентуално за храна, чистата печалба е по-ниска, но затова пък рискът нарушението да бъде разкрито се свежда до минимум, защото пациентът физически присъства в болницата.

Има обаче и далеч по-нагли злоупотреби, при които болният фигурира в документацията

без да е прекрачвал прага на отделението

В тези случаи медицинският екип просто отделя няколко празни направления, които попълва с избрана диагноза. По нея лесно се описва историята на заболяването и извършените процедури, а подписът на пациента се поставя от някоя медицинска сестра. Понеже за целта е необходимо ЕГН, което не се среща прекалено често в отчетите на болницата и съответно не фигурира в информационната система на касата, обикновено се ползват данните на отдавна починали пациенти. Нерядко докторите работят в комбина с лични лекари, взимат от тях нужната им информация и оформят чисто документално лечението на напълно здрави хора. За да няма несъответствия, пациентът фигурира не само в отчета на съответната болница, но и в този на джипито със съответното направление. Симптомите и оплакванията в него се напасват към диагнозата, а след месец и половина всички замесени получават дължимата сума от касата само благодарение на собствената си изобретателност. Единственият начин да се разкрие подобно нарушение, е осигурителното ведомство да разговаря с всеки потърпевш поотделно, за да установи дали той действително е бил лекуван в конкретната болница от посоченото в картона му заболяване. Другият вариант е някой съвестен служител в касата да се загледа в данните от информационната й система по съответното ЕГН и да установи, че няколко месеца след като са му били извадени сливиците, човекът например е бил приет в болница с гнойна ангина. Само за информация, цената на тази клинична пътека се движи между 1166 и 4550 лв. в зависимост от сложността на заболяването и начина на лечение. И е повече от ясно, че няма как касата да погледне в гърлата на десетките хиляди пациенти, които минават с тази диагноза през инфекциозните отделения годишно, за да установи дали имат сливици.

Но докато подобни експерименти се правят сравнително рядко, тъй като броят на боледуващите не е голям, в кардиологията съществува

истинска изпитана схема за измами

защото не само пациентите са повече, но и клиничните пътеки са едни от най-скъпите. Само диагностиката на сърдечносъдовите заболявания струва по 990 лв. на отделен случай, а за лечението им касата плаща по 3513 лева. Цената на клиничните пътеки, покриващи модерните операции с минимална интервенция, започват от 10 100 лв. и достигат 14 500 лева. Неслучайно броят на отчетените пътеки по инвазивна кардиология се е увеличил почти 40% само за година. Както в. "БАНКЕРЪ" писа в предишния си брой, през 2007-а здравната каса е платила за 24 300 такива процедури, а през 2008 г. - за 36 300. Грубите сметки показват, че в първия случай са били похарчени около 109 млн. лв., а във втория - над 163 млн. лв., или почти една пета от общия бюджет за болнична помощ на касата.

"Скандалното е, че в абсолютно всички болници с отделения по инвазивна кардиология нарушения има в 62% от случаите", констатира д-р Златица Петрова, директор на новосъздадената агенция "Медицински одит", която от 1 април ще започне да разследва злоупотребите. Още по-притеснителното е, че докато по света само 30% от пациентите със сърдечносъдови заболявания се подлагат на инвазивни процедури, у нас това се случва при над 65 на сто. "Един от последните анализи на касата от края на миналата година установи, че на много болни се поставят стентове за разширавяне на кръвоносните съдове, без те да имат стеснение", допълни тъжната статистика д-р Петрова. Важната подробност е, че цената на един стент е 1200 лв. и на практика той може да се постави фиктивно на почти всеки човек с кардиологичен проблем. Точни данни за броя на болните обаче липсва и дори касата не е в състояние да пресметне каква част от парите й изтичат не по предназначение.

При това положение едва ли е странно защо според националната ни статистика толкова много хора страдат от стеснение на кръвоносните съдове, ангина или пневмония. "Над 10 хил. байпаса годишно се слагат на болните у нас, защото 8 от 10 души имат проблеми с вените", призна неотдавна в интервю за столичен всекидневник проф. Тодор Захариев, шеф на Клиниката по съдова хирургия и ангиология към болница "Св. Екатерина". Вярно е, че българинът е болен, но не и в степента, описана в месечните отчети на лечебните заведения. С подобна здравна статистика парите на осигурените просто изтичат в системата без никаква полза - нито за пациентите, нито за болниците. И касата ще продължи да затяга кранчето на финансирането, докато не се убеди, че със средствата се лекуват истински хора, а не фантоми.