Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното

Подсъдимият *** Т.Д.Т. служил във военно формирование *** – ***, завършил средно образование. На 11.02.2003 г. постъпил на военна служба в Българската армия във военно формирование *** – ***. Заемал различни длъжности. На 24.06.2014 г. бил назначен на длъжността „Техник по ремонт на АТТ в отделение за ремонт на АТТ на ремонтен взвод в рота за логистично осигуряване“ във военно формирование *** – ***. Проявил се като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. Бил контактен и отзивчив. Притежавал добри организационни качества. Работил добре в екип. Проявявал отговорност към служебните си задължения и се стремял да ги изпълнява в пълен обем. Със заповед № ЗЛС-34/25.05.2015 г. на ***а на военно формирование *** – *** бил освободен от военна служба, а със заповед № ЗЛС-35/29.05.2015 г. бил отчислен от списъчния състав на формированието, считано от 01.06.2015 г. Не е осъждан.

По време на службата си извършил следното:

На 01.06.2011 г. *** Т. сключил като наемател със свидетеля Ж.Д.Ж., последния като наемодател Договор за наем за възмездно ползване на жилището на Ж., за неопределен срок срещу месечен наем в размер на 120 лв. Жилището се намирало в гр. ***, ул. „***“ ***. Подсъдимият заедно със семейството си – ***та и малкото им дете заживeли под наем в горното жилище.

Считано от 10.08.2010 г. действала „Наредба Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне“. Съгласно изискванията на същата, за изплащането на компенсационни суми военнослужещите следвало да подават ежемесечно заявление-декларация и копие от договора за наем. След събирането на необходимите документи се изготвяли списъци в два екземпляра с картотекираните военнослужещи, като единият оставал във военното формирование, а другия се изпращал на ИА”Социални дейности на МО”, откъдето всички списъци отивали за утвърждаване от министъра на отбраната, с оглед обстоятелството, че парите се изплащали от специална сметка на МО. Въз основа на подадените молби-декларации от нуждаещите се военнослужещи и постъпилите документи, Жилищната комисия следвало да изготвя протокол и проект на заповед за изплащане на компенсационните суми. ***ът на военното формирование издавал заповед за изплащане на същите. Компенсационните суми следвало да се изплащат ежемесечно по местослуженето на военнослужещия.

В резултат на горното и след представяне на изискуемите документи *** Т. бил картотекиран по надлежния ред във военно формирование *** – ***, като нуждаещ се от жилище, за това че живеел при условията на свободно договаряне под наем, и считано от 01.06.2011 г. започнал да получава финансови компенсации - квартирни пари.

На 07.08.2012 г. с Нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № ***., свидетелят З.А.С. и ***та му свидетелката Р. И. Р-С, учредили на подсъдимия *** Т.Д.Т. и неговата *** – свидетелката Р. Х. Т. - пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване, за двамата заедно и за всеки един от тях по отделно на недвижим имот – самостоятелен обект: жилище - апартамент, с площ 60,050 кв.м., находящо се в гр. ***, ул. „***“ ***.

Със същия Нотариален акт семейство С. продали на малолетната М. Т. Т., *** на подсъдимия *** Т., представлявана от своя родител и законен представител Р. Х. Т. горецитирания имот. В акта било отразено, че собствеността на този имот ще възникне в патримониума на купувача при сбъдване на отлагателно условие, а именно пълното заплащане на продажната цена за имота.

Правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота в полза на подсъдимия *** Т.Д.Т. и неговата *** – Р. Х. Т. било учредено от момента на сключване на нотариалната сделка – 07.08.2012 г. и по отношение на него не било учредено отлагателно условие, в резултат на което същото възникнало на горната дата.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, военнослужещите и цивилните служители се картотекират като нуждаещи се от жилище, когато те и членовете на техните семейства не притежават в населеното място, в което служат /работят/ собственост или вещно право на ползване върху жилище.

Въпреки нововъзникналото с нотариалния акт обстоятелство, в нарушение на горната разпоредба *** Т. продължил да подава до Жилищната комисия на военно формирование *** – *** следните заявления-декларации:

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/16 юли 2010 г./ от дата 04.09.2012 г., в която декларирал, че към тази дата няма промени в семейното и/или имотното състояние;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/16 юли 2010 г./ от дата 02.11.2012 г., в Раздел III, т. 3 на която декларирал, че той и членовете на семейството му не притежават вещно право на ползване на жилище;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/16 юли 2010 г./ от дата 04.02.2013 г., в която декларирал, че към тази дата няма промени в семейното и/или имотното състояние;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/16 юли 2010 г./ от дата 03.06.2013 г., в която декларирал, че към тази дата няма промени в семейното и/или имотното състояние;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22 16 юли 2010 г./ от дата 03.09.2013 г., в която декларирал, че към тази дата няма промени в семейното и/или имотното състояние;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/16 юли 2010 г./ от дата 01.11.2013 г., в Раздел III, т. 3 на която декларирал, че той и членовете на семейството му не притежават вещно право на ползване на жилище, а в „Приложения:“ към същата декларация, въпреки изповяданата сделка не приложил копие на документа за вещно право на ползване на жилището;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/16 юли 2010 г./ от дата 03.02.2014 г., в която декларирал, че към тази дата няма промени в семейното и/или имотното състояние;

- заявление-декларация до жилищната комисия /Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н – 22/6 юли 2010 г./ от дата 01.09.2014 г., в която декларирал, че към тази дата няма промени в семейното и/или имотното състояние;

По описания начин подсъдимият по същество представил пред Жилищната комисия на военно формирование *** - *** документи с невярно съдържание.

1. 
   На 16.10.2012 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 120 лева за месец септември 2012 г.
   
2. 
   На 14.11.2012 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 120 лева за месец октомври 2012 г.
   
3. 
   На 17.12.2012 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 120 лева за месец ноември 2012 г.
   
4. 
   На 15.01.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец декември 2012 г.
   
5. 
   На 14.02.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец януари 2013 г.
   
6. 
   На 14.03.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец февруари 2013 г.
   
7. 
   На 15.04.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец март 2013 г.
   
8. 
   На 14.05.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец април 2013 г.
   
9. 
   На 17.06.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец май 2013 г.
   
10. 
    На 11.07.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец юни 2013 г.
    
11. 
    На 18.08.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец юли 2013г.
    
12. 
    На 16.09.2013г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец август 2013 г.
    
13. 
    На 16.10.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец септември 2013 г.
    
14. 
    На 14.11.2013г. със заповед № ***. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец октомври 2013г.
    
15. 
    На 10.12.2013 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец ноември 2013 г.
    
16. 
    На 14.01.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец декември 2013 г.
    
17. 
    На 13.02.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец януари 2014 г.
    
18. 
    На 11.04.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец март 2014 г.
    
19. 
    На 13.05.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец април 2014 г.
    
20. 
    На 13.06.2014 г. със заповед *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец май 2014 г.
    
21. 
    На 14.07.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец юни 2014 г.
    
22. 
    На 18.08.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец юли 2014 г.
    
23. 
    На 12.09.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец август 2014 г.
    
24. 
    На 15.10.2014 г. със заповед № *** г. на *** военно формирование *** – *** получил сумата от 135 лева за месец септември 2014 г.
    

Престъплението документна измама е извършено, когато е довършено, т.е. когато подсъдимият е получил съответната сума.

От доказателствата по делото се установи, че първото деяние на вмененото на подсъдимия от прокуратурата престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК е извършено на 16.10.2012 г., а последното деяние е извършено на 15.10.2014 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от НК продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при единородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите. Съгласно утвърдената наказателна практика в страната, за непродължителен период от време между две деяния се приема период по-малък от една година. От доказателствата по делото е видно, че между първото и последното деяния няма прекъсване за период по-голям от една година.

Горното, извършено от подсъдимия, съставлява престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като продължавано, за времето от 16.10.2012 г. до 15.10.2014 г. във военно формирование *** – ***, *** Т., чрез използване на документи с невярно съдържание, на 24 /двадесет и четири/ пъти, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща сума 3 195 лева, собственост на Министерство на отбраната, и това се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитани по делото свидетели и останалите доказателства по делото.

ПРИЧИНИ: недостатъчно високо правно съзнание, неправилно интерпретиране на фактически и правни положения във връзка с изповяданите правни сделки, стремеж за лично облагодетелстване по непозволен начин.

МОТИВИ: користни.

Подсъдимият не се признава за виновен. Счита, че вещното право на ползване е възникнало след изпълнение на всички задължения на купувача по сделката – малолетната М. Т. и след преминаване на собствеността на имота в патримониума на същата, което е станало на 15.10.2014 г. Заявява, че поради тази причина е преустановил получаването на квартирни пари след октомври 2014 г.

Защитата на подсъдимия пледира за липса на умисъл в Т. за получаване на имущество без правно основание. Възразява, че подсъдимият добросъвестно е заплащал на наемодателя свидетеля Ж. наемната цена, поради което му се следвали компенсационните суми – квартирни пари. Не следвало *** Т. да бъде винен за непознаването на закона, тъй като той считал, че вещното право на ползване възникнало с пълното заплащане на продажната цена на жилището и отпадане на отлагателното условие за придобиване на собствеността.

Съдът намира за неоснователни разсъжденията на подсъдимия и възраженията на защитата. Самият *** Т. дава обяснения за факти и обстоятелства, които го уличават в извършване на инкриминираното престъпление. Съгласно обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ж.Д.Ж., З.А.С., Р. Х. Т., Р. И. Р. и З. Н. Т., които съдът изцяло кредитира, от момента на изповядване на сделките по нотариалния акт от 07.08.2012 г., *** Т. е действал и се е разпореждал с имота като със свой, с всичките права, които имал по нотариалния акт. Така в рамките на месец-два след 07.08.2012 г., подсъдимият и ***та му няколкократно посещавали жилището с цел освобождаване на същото от наемателите. След освобождаването на жилището от наемателите два-три месеца след изповядване на сделките, *** Т. считано от началото на 2013 г. започнал ремонт на жилището. Наред с горното, считано от началото на 2014 г., подсъдимият прекратил наемното правоотношение със свидетеля Ж., преустановил плащането на наемната цена, като той и семейството му напуснали жилището в гр. ***, ул. „***“ ***. Въпреки това не отразил и това обстоятелство в подаваните до Жилищната комисия заявления-декларации и продължил да получава компенсационни суми.

Независимо от горното същественото в настоящия процес е, че на 07.08.2012 г. на *** Т. и ***та му е било учредено пожизнено безвъзмездно право на ползване на жилището в гр. ***, ул. „***“ ***. Правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота в полза на подсъдимия *** Т.Д.Т. и неговата *** – Р. Х. Т. било учредено от момента на сключване на нотариалната сделка – 07.08.2012 г. и по отношение на него не било учредено отлагателно условие, в резултат на което същото възникнало на горната дата. Така по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 22 от 16 юли 2010 г. *** Т. и семейството му, считано от 07.08.2012 г., вече не се явявали „нуждаещи се от жилище“ и нямали право на компенсационни суми – квартирни пари за това, че живеели при условията на свободно договаряне под наем. След учредяване на правото на ползване на жилищния имот, това обстоятелство се е явило пречка за получаване на такива суми, по силата на горецитираната нормативна уредба. Без значение е къде е живял подсъдимия със семейството си, при условията на свободно договаряне или не при такива условия, с договор за наем или без договор, представял ли е *** Т. и други документи с невярно съдържание или не, заплащал ли е наемна цена или не, живял ли е при свои близки или не, в гр. *** ли е живял или в друг град. С факта на учредяването на правото на ползване на жилището в гр. *** *** Т. е загубил правото за получаване на компенсационни суми за това, че живее при условията на свободно договаряне, за периода след учредяване на правото на ползване на жилищния имот.

По изложените съображения, съдът намира за неоснователни разсъжденията на подсъдимия и възраженията на защитата.

Съдът, за да определи размера на наказанието на подсъдимия взе предвид смекчаващите обстоятелства: чистото му съдебно минало, направените самопризнания, много добрите характеристични данни като военнослужещ, семейното му положение – женен с малко дете, обстоятелството, че считано от 01.06.2015 г. е освободен от служба, отегчаващите обстоятелства: многобройността на деянията на продължаваното престъпление, размера на инкриминираната сума и му определи наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства две години лишаване от свобода.

При обсъждане на обстоятелствата дали подсъдимият следва да изтърпи така определеното му наказание лишаване от свобода съдът взе предвид много добрите му характеристични данни, семейното му положение – женен с малко дете, обстоятелството, че е освободен от военна служба, че не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което намира, че за постигане целите на наказанието и преди всички за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието, като отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът, като съобрази много добрите характеристични данни на подсъдимия като военнослужещ, семейното му положение и заеманата от него длъжност, намира че не следва да прилага разпоредбата на чл. 212, ал. 7 от НК.

Предявеният от Министъра на отбраната против подсъдимият граждански иск за сумата 3 195,00 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан по основание. Като е извършил горното престъпление, подсъдимият виновно и противоправно е причинил имуществени вреди на Министерство на отбраната в размер на 3195,00 лв. Поради това съдът намира, че гражданския иск е доказан и по размер и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 3 195,00 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, определена на всеки дължим падеж от БНБ, считано от 15.10.2014 г. до окончателното й изплащане, а в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 127,80 лв. държавна такса.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 150.00 лв. /сто и петдесет/ юрисконсултско възнаграждение.

Веществените доказателства по делото:

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 04.09.2012 г. - 1 /един/ лист;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 02.11.2012 г., ведно с предложение общо 3 /три/ листа;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 04.02.2013 г. - 1 /един/ лист;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 03.06.2013 г. - 1 /един/ лист;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 03.09.2013 г. - 1 /един/ лист;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 01.11.2013 г., ведно с предложение общо 3 /три/ листа;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 01.09.2014 г. - 1 /един/ лист;

- заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** – *** от дата 03.02.2014 г. - 1 /един/ лист. след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност следва да се унищожат.

Приложеният по делото оригинален Договор за наем от 01.06.2011 г. /л. 56 от ДП/, след влизане на присъдата в законна сила следва да се върне на наемодателя Ж.Д.Ж..

Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата.
гр. Пловдив,

26.08.2015 г.