Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
Изтегляне 0.57 Mb.
|
|
В действителност извършените строително-монтажни работи били със завишени стойности в обем, линейни метра и лева, както следва:
По този начин в Протокола образец 19, при строително-монтажните работи:
по 290/200 от 50лв. на 187,25 лв. по 90/180 от 30 лв. на 98,55 лв. по 590/200 от 100 лв. на 339,47 лв. - по т.3 „Възстановяване целостта на надзид от реден камък“ завишението на крайната цена е само с 0,22 лв. - по т.4 „Направа кофраж /двустранен/ за шапка“ завишението на крайната цена е само с 0,28 - по т.5 “Доставка и монтаж на арматура от готова скара ф 6,5“ е била завишена единичната цена от 4,59 лв. на 9.28 лв. - по т.6 „Полагане бетон Б15“ е била завишена единичната цена от 154 лв. на 197 лв. - по т.7 „Доставка и монтаж планки за рамките на платната“ е била завишена единичната цена от 1 лв. на 6.88 лв. - по т.8 „Доставка и монтаж на нова ограда“ са били завишени л.м. от 75 на 158,85 и е била завишена единичната цена от 80 лв. на 357,66 лв. - по т.9 “Доставка и монтаж нови врати“ са били завишени единичните цени, както следва: по 350/180 от 500 лв. на 1154,32 лв. по 265/180 от 400 лв. на 597,88 лв. по 290/180 от 420 лв. на 741,26 лв. по 590/180 от 850 лв. на 2104,87 лв. - по т.10 „Монтаж втори ред пана от стара ограда върху съществуваща“ са били завишени л.м. от 61,50 на 64,20 и е била завишена единичната цена от 30 лв. на 53,21 лв. - по т.11 „Направа ограда на два реда от стари пана“ са били занижени л.м. от 37 на 33 и е била завишена единичната цена от 40 лв. на 98,22 лв. - по т.12 „Грундиране и боядисване ограда и врати с блажна боя е била завишена единичната цена от 8,29 лв. на 13,47 лв. - по т.13 „Оформяне зелени площи пред оградата“ няма промяна в квадратурата, единичната цена и крайната цена. - по т.14 „Почистване канавки“ завишението на крайната цена е само с 0,20 лв. - по т.15 „Арматура на заварка“ са били занижени л.м. от 67 на 49 и е била завишена единичната цена от 67 лв. на 78,24 лв. - по т.16 „Доставка и монтаж бариера с 4м рамо“ е била занижена крайната цена с 0,34 лв. - по т.17 „Монтаж на охранителна камера“ е била завишена единичната цена от 220 лв. на 348,32 лв. - по т.18 „Доставка на софтуер и окабеляване“ е била завишена единичната цена от 980 лв. на 2909,09 лв. - по т.19 „Натоварване и извозване на боклуци“ завишението на крайната цена е само с 0,45 лв. При това, строително-монтажните работи в действителност възлизали на 43 138,25 лв., а надписаната сума на 56861,75 лв. На базата на Протокола обр.19 за приемане извършените СМР, била издадена от името на фирма *** – В., фактура № 0000000021/17.04.2009 г. /без номерация в ПВД/. Фактурата била подписана от М. А., като „съставил Хр. В.“, без последния отново да посочи че е пълномощник на собственика на дружеството Х.В.Н. /т.ІХ, л. 97-98 и л.100-102/ и от Д.И., като „получил Д. И.“. След като протокол обр. 19 и фактурата били подписани от двете страни, същите били представени в счетоводството на ТД – В.. Там били оформени платежните документи, включително „БЮДЖЕТНО ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ 0656739“ за сумата 120 000,00 лв. с код на бюджетния разпоредител 0120080128. Бюджетното платежно нареждане било подписано от Д.И.,*** и свидетелката Г.Б. С., като „***“, които имали спесимен в банката. Бюджетното платежно нареждане било представено в банката за иницииране на плащането посредством Системата за електронни бюджетни разплащания „СЕБРА". След одобрение на плащането от финансова служба на Министерството на отбраната, на 22.04.2009 г. били преведени 120 000 лв. с ДДС по сметка на *** – В. /т.ІХ, л. 91-95 (л.93) от ДП/ за извършването на Р-СМР към хотел „***" в ТД – В.. С това двамата подсъдими, осъществили състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.1, б. „а” от НК за подсъдимия И., и по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за подсъдимия А.. За улесняване на извършеното присвояване подсъдимите Д.И. и М.А. извършили и друго престъпление, такова по чл.311 от НК. На 17.04.2009 год., в *** В., двамата подсъдими в съучастие, Д.И. като извършител, в качеството си на длъжностно лице – *** на Териториална дирекция - В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, а М.А. като помагач, Д.И., съставил в кръга на службата си официален документ - протокол образец 19/17.04.2009 г. за изпълнение на Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***", съгласно договор рег. № 19/09.04.2009г. , в който протокол И. подпомогнат от М.А. удостоверил неверните обстоятелства, че след проверка на място е констатирал, че са изпълнени и подлежат на заплащане строително-монтажни работи за 100 000,00 лв. без ДДС, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства и изявления. В действителност били изпълнени строително-монтажни работи за 43 138,25 лв., така както е посочено по-горе в настоящите мотиви. Съставянето на протокола е било необходимо условие, за да бъдат изплатени сумите за посочените в него дейности. Това условие изрично е било посочено в чл.60, ал.1 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от Изпълнителния директор на агенцията, съгласно който плащанията по договорите се осъществявали след представяне на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изпълнението по договора. С това двамата подсъдими, осъществили и състава на престъплението по чл.311 от НК. Горното извършено от двамата подсъдими съставлява престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.1, б. „а” от НК за подсъдимия И. и по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за подсъдимият А., тъй като на 22.04.2009 г. в *** В., двамата подсъдими в съучастие - Д.И. като извършител, в качеството му на длъжностно лице – ***, а гражданско лице М.А. като помагач, присвоили чужди пари, в големи размери – 56 861,75 лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” - С., поверени на подсъдимия И. да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване двамата подсъдими извършили и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за това че на 17.04.2009 г., в *** В., Д.И. като длъжностно лице – *** на Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, в кръга на службата му, в съучастие като извършител, с гражданското лице М.А. като помагач, съставили официален документ - протокол образец 19 за извършване на Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към хотел „***”, съгласно договор рег. № 19/09.04.2009 г., в който удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тия обстоятелства и това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените по делото писмени и веществени доказателства, от заключенията на назначените по делото и изслушани в съдебно заседание съдебно-строителна техническа експертиза, допълнителната тройна съдебно-строителна-техническа и оценителна експертиза, съдебно-техническата, съдебно-оценителната, съдебно-почерковата, комплексната съдебно-графическа, съдебно счетоводната експертизи и от останалите доказателства по делото. ПРИЧИНИ: незачитане на установения в страната правов ред, стремеж за лично облагодетелстване по непозволен начин и за двамата подсъдими, занижени морални критерии от тяхна страна. МОТИВИ: користни и за двамата подсъдими. ФОРМА НА ВИНАТА: пряк умисъл. Условия способстващи за извършване на престъплението са занижения предварителен контрол, осъществяван по отношение на провежданите процедури, касаещи обществените поръчки и поетите в Териториалната дирекция задължения, големия обем договори и поръчки, които са били реализирани в кратък период, което е затруднявало ефективното проследяване на конкретните дейности, авторитарния подход на управление, наложен от подсъдимия Д.И. в Териториалната дирекция. По отношение на подсъдимия Д.Н.И. е даден ход на делото и същото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Защитата на подсъдимия Д.И. възразява, че фактическата обстановка описана в обвинителния акт налагала извода, че тя неправилно е субсимирана в правната норма на чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.чл. 202, ал. 1, т. 1, вр.чл.201, вр. чл.311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл.93, т. 1, буква „а” НК. Напротив, било налице обективна и субективна несъставомерност на деянието. Съгласно длъжностната характеристика на подсъдимия И. за длъжността „***” на ТД В., същият е имал изрично изброени права, но това били така наречените правомощия по общия контрол, които не включвали заплащане на сумите по договорите, сключени по Закона за обществените поръчки. В Заповед № 472 от 20 октомври 2004 година на Изпълнителния *** на ИА „СД на МО“, също имало посочени общи правомощия и при тях също липсвало посочване на задължения за извършване на плащане на контрагенти по ЗОП. Във Вътрешните правила за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки на ИА „СД на МО“, в чл. 60 ал. 1, последното изречение било посочено, че всички плащания по договори за възлагане на обществени поръчки се извършвали от дирекция „Финансово-стопански дейности” на МО. Никъде във вътрешните правила на агенцията, не било предвидено длъжността „териториален ***” да има отговорност за законосъобразност на поетите задължения и извършените разходи. Извода от длъжностните задължения съгласно длъжностната характеристика и цитираната заповед на Изпълнителния *** на ИА „СД на МО“ бил само един, а именно че подсъдимият И. не отговарял на критериите посочени в чл. 93, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК. Системата СЕБРА била система за наблюдение на инициираните плащания, а не била система, чрез която се извършвали плащанията. Съгласно т. 1.8.8 от Указание 03-13006/2006 г. за обслужване на сметки на бюджетни предприятия и бюджетни плащания, СЕБРА не била платежна система по смисъла на чл. 41, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронни платежни инструменти и платежните системи. Съгласно т.15.6.2, ал. 1, пр. 2 от същите указания, след регистрацията на документа, обслужващата организация задържала първия екземпляр от него и връщала на клиента втория екземпляр. Този екземпляр сам по себе си не можел да служи като доказателство за извършено плащане. Защитата на подсъдимия И. се позовава на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година, параграф 24, ал. 1 и 4 относно организирането и обслужването на „единната сметка“. Възразява, че в параграф 24, ал.2 от Закона са изброени юридическите лица, които запазвали финансовата си автономност при управлението на паричните средства, като сред тях не било Министерството на отбраната и подчинената му ведомствена агенция - ИА „СД на МО“. Гореизложената законова регламентация не била съобразена от обвинението, което твърдяло че подсъдимия И. имал разпоредителна власт със средствата, заложени в единната сметка на БНБ, и че това били средства на ИА от бюджета на Министерството на отбраната. Според защитата, ИА „СД на МО“ имала само статут на наблюдател без възможности за извършване на разплащания. След като Изпълнителната агенция нямала собствен бюджет и имущество, нямало как и да има разпореждане от териториален *** с пари, собственост на Министерството на отбраната. Фактът на собственост и разпореждане със средствата от банковата сметка, от която е било извършено разплащането, бил обвързан с изпълнителното деяние на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, вр.чл. 201 НК. Според защитата на И. било безпочвено обвинението, че този подсъдим е сключил договор без да е осъществен предварителен финансов контрол от финансовия контрольор, свидетелката С.. Според защитата не се доказало от обвинението, че дейността на финансовия контрольор е била осъществена в нарушение на нормативните правила, тъй като финансовия контрольор не бил командирован в *** В., за осъществяване на финансовия контрол. Според защитата, С. осъществявала такъв контрол, както в *** В., така е в град С. по причина, че не съществувало задължение за посочване на мястото на контрола. С оглед предоставените правомощия и мястото в служебната йерархия на подсъдимия И., не можело да се търси от него отговорност за стойността на извършените Р-СМР, тъй като той нямал такива задължения по длъжностна характеристика и съгласно Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки. Д.И. не притежавал строителна компетентност, за да извърши оценка на стойността на изпълнените от фирма *** Р-СМР. Относно наличието на изпълнителното деяние по чл. 311 НК, липсвали мотиви за извършването му. Не се доказало от обвинението, че подсъдимият И. е имал ясното съзнание, че изготвения от другиго документ е с невярно съдържание, че отразените в него обстоятелства са неверни, но го подписал с цел да го използва. Между ТД В. и *** имало единствено облигационни отношения и не можело да се обоснове извод, че подсъдимият И. умишлено се е разпоредил със 100 хиляди лева в полза на насрещна страна по договор за изпълнение на Р-СМР. Липсвали доказателства, установяващи, че взаимоотношенията на двамата подсъдими надхвърляли нормалния деловия порядък, който се изграждал за бизнес отношения и служебни връзки между тях. От разпита на свидетеля от НАП В., който извършил проверката на имущественото състояние на подсъдимия И. и от приобщената справка, се установявало пълно съответствие между приходите и разходите на подсъдимия И. през целия период 2003-2009 година, докато е заемал длъжността *** на ТД В.. Според защитата на Д.И. нямало доказателства по делото за наличие на мотив и цели за извършване на длъжностно присвояване при условията на прекия умисъл. С оглед на това, защитата на подсъдимия И. намира, че престъплението, в което подсъдимия И. е обвинен не е осъществено от субективна страна. Същата не намирала доказателства да е осъществено и от обективна страна, предвид обективната невъзможност за разпореждане със средства, извън тези предоставени в транзитната сметка и в сметката за наличности на ТД В.. Фактът на собственост и разпореждане със сумите предмет на обвинението бил обвързан, както с изпълнителното деяние на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, вр.чл. 201 НК, така и с произнасянето по гражданския иск. Защитата на подсъдимия И. счита, че не била налице активна процесуална легитимация за гражданския ищец - ИА „Военни клубове и военно почивно дело”. Според същата процесуално правосубектни са само онези държавни учреждения, които имат самостоятелна бюджетна сметка. В конкретния случай не било установено агенцията да има сметка за плащане към контрагенти по ЗОП. От показанията на свидетеля И. било видно, че се касаело за лимити, а не за парични средства, защото ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” нямала самостоятелен бюджет. Следователно нямала собствени парични средства. Защитата на подсъдимия И. счита, че след като Изпълнителната агенция нямала собствени парични средства, нямало как подсъдимият И. да присвои тези, за които е обвинен по делото. Предвид изложените доводи и съображения, защитата пледира да бъде постановена присъда, с която подсъдимия Д.Н.И. да бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на престъпленията посочени в обвинителния акт. Пледира да бъде отхвърлен и гражданския иск по посочените по-горе съображения. Подсъдимият М.А. декларира, че се признава за виновен, но в дадените от него обяснения по същество отрича да е осъществил помагачество, както на длъжностното присвояване, така и на документното престъпление. Каталог: img -> File -> prisadi prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||