Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното



Дата22.10.2018
Размер80 Kb.
#92771
МОТИВИ по присъда № 16 от 08.04.2014 г. по НОХД № 12 / 2014 г. по описа на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият *** / ***/ С.А.С., от военно формирование /в.ф./ ***–***, е постъпил на военна служба в БА през 1993 г. От 01.10.2001 г. служил във в.ф. ***-***. Последната заемана от него длъжност била „***”. На 21.02.2008 г. бил освободен от кадрова военна служба. Видно от писмо – отговор от 09.07.2013 г. на Командир в.ф. *** – ***, във военното формирование не се съхраняват картон за поощрения и наказания, както и не могат да бъдат изготвени служебна характеристика и кадрова справка за бившия военнослужещ /л.63 д.п./. От извършената проверка в масивите на МВР се установява, че за *** С. няма данни за заявителски материали и съдебни регистрации. Същият не бил склонен към извършване на противообществени прояви и се ползвал с добро име сред съседите си в квартала, където живеел /л.113 д.п./. Не е бил съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /л.90 д.п./.

По време на службата си извършил следното :

Подсъдимият *** С.С. през 1993 г. започнал военната си служба в армията в гарнизона в гр. *** През 2001 г. военното формирование, в което служил, било закрито и подсъдимият бил преместен да служи във в.ф. *** – ***. Живеел на свободен наем сам, без семейството си.

През 2006 г. *** С.С. решил да се възползва от възможността, да получава квартирни пари от военното си формирование, т.е. да получава компенсационни суми, изплащани на военнослужещи, които са живели при условията на свободно договаряне /под наем/.

Редът за картотекиране и изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които живеели при условията на свободно договаряне е бил определен в „Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната”, издадена от министъра на отбраната. С оглед изискванията на Наредба № 3/1998 г., всички жилищно нуждаещи се военнослужещи, са подавали във военното си формирование пред жилищната комисия, следните документи: молба-декларация до жилищната комисия, ведно с предложение за определяне степента на жилищната нужда. Картотекираните в трета група – живеещи под наем, са прилагали и копие от съответния договор за наем. След събирането на необходимите документи, се изготвял списък в два екземпляра с картотекираните военнослужещи, като единият оставал във формированието, а другия се изпращал на ***”, откъдето списъкът е отивал за утвърждаване от министъра на отбраната или от упълномощено от него лице, след което, по етапен ред, се е връщал в съответното военно формирование. На основание на утвърдения списък, с картотекираните военнослужещи, съответната жилищна комисия съставяла протокол с лицата и компенсационните суми, които следвало да им се изплащат, като живеещи на свободен наем.

Компенсационните суми се изплащали на военнослужещите, които живеели под наем, след като същите подавали договор за наем, адресна регистрация, заявление-декларация и молба-декларация до жилищната комисия на военното формирование. Чрез тези документи, военнослужещия удостоверявал наемното си провоотношение. Впоследствие, командира на военното формирование, издавал заповед за изплащането компенсационните суми.

Спазвайки гореописания ред за картотекиране, *** С. в началото на месец януари 2006 г. започнал да подава във в.ф. *** – *** необходимите документи за картотекиране.

Подсъдимият живял под наем в жилище на адрес в гр. ***, ул. „***” ***, с наемодател св. гр.л. И. А., с когото имал сключен договор за наем. Заплащал месечен наем в размер на 60 лева.

На 27.10.2005 г. *** С. продал свой собствен недвижим имот : жилище апартамент номер ***, находящ се в гр. *** ул. „***. На 04.08.2006 г. бил продал още един свой собствен недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, на ул. „***” в жилищна сграда на блок № ***

В подаваните обаче от него документи пред жилищната комисия на формированието: три броя молби - декларации от дати - 2006 г. без конкретен ден и година, от 16.04.2007 г. и от 15.10.2007 г., към чл.15, ал.2 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г., до жилищната комисия на в.ф. *** – ***, в които в раздел ІV „Сделки с недвижими имоти” не декларирал тези обстоятелства, а декларирал, че не е извършвал такива.

Тези неистински частни документи, били изготвени и подписани от подсъдимия. Въз основа на представените от *** С. документи с невярно съдържание, същият бил отдаден в ежемесечни заповеди на командира на формированието от 16.01.2006 г. до 13.02.2008 г. за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползвали жилища при условията на свободно договаряне, вследствие на което, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари, собственост на МО.

По този начин с действията си, умишлено и виновно, подсъдимият *** С.С. е осъществил състава на престъплението по чл.212, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 16.01.2006 г. до 20.02.2008 г. включително, във военно формирование *** – ***, при условията на продължавано престъпление на двадесет и шест пъти, се е ползвал от документи с невярно съдържание : три броя молби - декларации от дати - 2006 г. без конкретен ден и година, от 16.04.2007 г. и от 15.10.2007 г., към чл.15, ал.2 от наредба № 3 от 19.08.1998 г., подадена до жилищната комисия на в.ф. *** – *** в които в раздел ІV „Сделки с недвижими имоти” е декларирал невярното обстоятелство, че не е извършвал такива, а в действителност на 27.10.2005г. продал свой собствен недвижим имот: жилище-апартамент номер 5 /пети/, находящо се в гр. ***, на ул. „***, както, и че на 04.08.2006 г. продал още един свой собствен недвижим имот: апартамент № *** находящ се в гр. ***, на ул. ”***” в жилищна сграда на блок № *** /, вход „*** /, вследствие на което получил, без правно основание, чуждо движимо имущество - компенсационни суми (пари) полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път, на основание заповеди на Командира на военното формирование, както следва :

1. Със Заповед № 30 от 16.01.2006 го. на Командир военно формирование ***-***, за месец януари 2006 г. на оф.канд С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 19.01.2006 г.

2. Със Заповед № 88 от 14.02.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец февруари 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 21.02.2006 г.

3. Със Заповед № 129 от 09.03.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец март 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 20.03.2006 г.

4. Със Заповед № 231 от 21.04.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец април 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 18.04.2006 г.

5. Със Заповед № 270 от 16.05.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец май 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 19.05.2006 г.

6. Със Заповед № 336 от 23.06.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец юни 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 23.06.2006 г.

7. Със Заповед № 388 от 20.07.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец юли 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 26.07.2006 г.

8. Със Заповед № 433 от 16.08.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец август 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 18.08.2006 г.

9. Със Заповед № 530 от 27.09.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец септември 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 20.09.2006 г.

10. Със Заповед № 588 от 23.10.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец октомври 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 20.10.2006 г.

11. Със Заповед № 655 от 27.11.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец ноември 2006 год. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 16.11.2006 г.

12. Със Заповед № 688 от 12.12.2006 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец декември 2006 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 21.12.2006 г.

13. Със Заповед № 20 от 10.01.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец януари 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 23.01.2007 г.

14. Със Заповед № 107 от 21.02.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец февруари 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 27.02.2007 г.

15. Със Заповед ***8 от 20.03.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец март 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 27.03.2007 г.

16. Със Заповед № 221 от 12.04.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец април 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 23.04.2007 г.

17. Със Заповед № 297 от 17.05.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец май 2007 г. на *** били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 17.05.2007 г.

18. Със Заповед № 365 от 15.06.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец юни 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 28.06.2007 г.

19. Със Заповед № 431 от 12.07.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец юли 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 19.07.2007 г.

20. Със Заповед № 503 от 17.08.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец август 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 22.08.2007 г.

21. Със Заповед № 565 от 17.09.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец септември 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 19.09.2007 г.

22. Със Заповед № 623 от 10.10.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец октомври 2007 г. на *** били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 18.10.2007 г.

23. Със Заповед № 704 от 19.11.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец ноември 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 19.11.2007 г.

24. Със Заповед № 730 от 29.11.2007 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец декември 2007 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 13.12.2007 г.

25. Със Заповед № 28 от 15.01.2008 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец януари 2008 г. на *** били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 22.01.2008 г. и

26. Със Заповед № 96 от 13.02.2008 г. на Командир военно формирование ***-***, за месец февруари 2008 г. на *** С. били изплатени 55.00 лв., чрез банков превод на 20.02.2008 г.,

или получил пари, в един общ размер от 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, собственост на Министерството на отбраната, с намерение да ги присвои.

С внесения в съда обвинителен акт, подсъдимия *** С.С. е предаден на съд, че е извършил деянието през периода от 21.10.2005 г. до 20.02.2008 г. включително, при условията на продължавано престъпление на двадесет и девет пъти. Видно от материалите по делото, подсъдимия е подал първата си молба – декларация за 2006 г. без конкретен ден и дата. Същият е бил отдаден в заповед № 30 от 16.01.2006 г. на командира на в.ф. и чрез банков превод на 16.01.2006 г. е получил сумата от 55,00 лева. За вмененото му от прокурора обвинение, за периода от 21.10.2005 до 27.12.2005 г., по делото липсват доказателства подсъдимия *** С. да е подавал молба – декларация, за да му бъде търсена наказателна отговорност. Ето защо, съдът стигна до извода, че същият следва бъде признат за невинен и оправдан по това му обвинение, тъй като не се установява, че деянието е извършено от подсъдимия, поради което съдът чете оправдателен диспозитив.
Горното, по безспорен начин се установява частично от обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания, копия заповеди на командира в.ф. *** – ***, от писмените доказателства, справка съдимост, справка за изплатени суми по месеци, от веществените доказателства и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание, лекомислие и безотговорност

МОТИВИ : да получи квартирни пари


Прокурорът в пледоарията си е на мнение, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен, като извършител на едно доказано деяние. Безспорно било установено, че подсъдимия е попълнил три броя молби – декларации, в които в раздел четвърти „сделки с недвижими имоти” е декларирал невярното обстоятелството, че не е извършвал такива. В действителност бил продал два броя недвижими имота апартамент в гр. *** и апартамент в гр. ***, които обстоятелства не декларирал. По този начин, подсъдимия въвел в заблуждение комисията и командира на военното формирование и бил отдаден в заповеди за получаване на квартирни пари. Прокурора счита, че гражданския иска следва да бъде уважен.

Процесуалният представител на МО заявява, че подсъдимия е потвърдил в съдебно заседание, че е извършвал сделки с недвижими имоти и участвал лично в извършването им. Счита, че при това обстоятелство, на подсъдимия не е следвало да се изплащат компенсационни суми, ако е бил декларирал, че е извършвал сделки. На мнение е, че повдигнатото обвинение е доказано и моли съда да уважи предявения граждански иск. Претендира от съда да му бъдат заплатени разноски по делото и юрист консулско възнаграждение.

Защитата на подсъдимия, моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Обръща внимание, че за да носи подсъдимия наказателна отговорност са необходими доказателства, че компенсационните суми са получени без правно основание, което в случая не било така. Тези доказателства не били изяснени нито от досъдебното производство, нито от съда. Счита, че не може да се направи извода, че подсъдимия е декларирал невярно обстоятелство в молбите – декларации. Изтъква, че продажбите на недвижими имоти от подсъдимия, не могат да се приемат като неверни обстоятелства, тъй като не било отразени като такива в раздел четвърти, в молбите – декларации, На мнение е, че липсва умисъла, който е следвало да е налице. Подсъдимия не бил съзнавал, че получава неправомерно квартирни пари. Счита, че обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което подсъдимия следва да бъде оправдан, а граждански иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Алтернативно защитата на подсъдимия иска, ако съда признае подсъдимия за виновен, то моли да му определи наказание, съобразно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които били налице. В тази връзка, моли съда да наложи наказание „пробация” към минималния размер.

Подсъдимият *** С. заявява, че за себе си бил чист, така бил преценил и се е подписал. Желае да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени и анализира всички доказателства по делото, взети поотделно и в тяхната съвкупност, стигна до единствения извод, че подсъдимият *** С. е извършил престъплението по чл.212, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Аргументите на съда, довели го до този извод, са следните : Изготвените и подписани от подсъдимия, молби – декларации, представляват документи с невярно съдържание. Престъплението документна измама е извършено, когато е довършено, т.е. когато подсъдимият е получил съответната сума. От доказателствата по делото е видно, че са налице всички признаци на престъплението. На първо място, безспорно е доказано, че подсъдимият *** С., към момента на извършване на деянието е бил на военна служба на длъжност „взводен командир на химическа рота” във в.ф. *** – ***. Същия е бил запознат с наредба № 3 от 19.08.1998 г., която е действала към инкриминирания период от време. На второ място, налице е и съставянето на документи с невярно съдържание - три броя молби декларации, ведно с приложения към тях чл.15, ал.2 от горната Наредба, които са приложени по делото, като веществено доказателство и са изготвени и подписани лично от подсъдимия. Безспорно е установено, че подсъдимият собственоръчно е попълнил инкриминираните три броя молби – декларации, като в графа дали е извършил сделки с недвижим имот е записал, че такива не е извършвал, след което се е подписал за декларатор. Безспорно е установено, от обяснението на подсъдимия, че е извършвал сделки с недвижими имоти и е участвал лично в извършването им, което обстоятелство се потвърждава от приложените, като веществени доказателства по делото, два броя нотариални акта за покупко-продажба на недвижим имот № *** и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. Със съставянето на тези документи с невярно съдържание, подсъдимият *** С. е установил настъпването на обстоятелствата, че през инкриминирания период, не е извършвал сделки с недвижими имоти. От доказателствата по делото е установено, че подсъдимият е представил пред жилищната комисия във военното формирование, за процесния период, инкриминираните молби – декларации. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите *** – член на жилищната комисия във в.ф. *** – ***, *** – началник *** *** – *** и ц.л. *** – *** във в.ф. *** – ***. От доказателствата по делото се установява, че на подсъдимия са му била изплатена и инкриминираната сума, което е видно от приложената по досъдебното приозводство справка за изплатени компенсационни суми /л.65 д.п./.

Съдът стигна до извода, че са налице всички признаци на инкриминираното деяние. Документната измама се характеризира с това, че тя има за свое средство някакъв опорочен документ. Този документ пресъздава за адресата на измамата някакви несъществуващи гражданскоправни релевантни обстоятелства. Документната измама в собствена полза, има за изпълнително деяние получаване на чуждо движимо имущество, чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински документ или подправен документ. С невярно съдържание е всеки документ, който не отговаря на действителността, които в инкриминирания случай, са: молби – декларации, приложение 1 към чл.15, ал.2 от Наредба № 3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната до жилищната комисия на в.ф. *** – ***. Престъплението документна измама е извършено, когато е довършено, т.е. когато подсъдимият е получил съответната сума.

От доказателствата по делото се установява, че първото деяние, вменено на подсъдимия от прокуратурата престъпление по чл.26, ал.1 от НК е извършено на 16.01.2006 г., а последното деяние е извършено на 20.02.2008 г. Съгласно чл.26, ал.1 от НК, продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите. Съгласно утвърдената наказателна практика, за непродължителен период от време между две деяния се приема период по-малък от една година. От доказателствата по делото е видно, че между отделните деяния на продължаваното престъпление няма прекъсване за период по-голям от една година.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че е смятал за ненужно, нещо което не е взето от Министерството на отбраната, а което е негова лична собственост, да бъде декларирано. Видно е, в т. 4 „сделки с недвижими имоти” в молба – декларация, Приложение 1, към чл.15, ал.2 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г., че изрично не е отразено, тези имоти да са собственост на МО или взети от гарнизона, по местослужене, за да не бъдат декларирани. Съдът намира обясненията на подсъдимия, в тази им част, за негова защитна позиция. Подсъдимият е имал възможността да се консултира с юрисконсулта на формированието или с някои от членовете от жилищната комисия на формированието, а не с колеги, по отношение декларирането в молбите – декларации.

Съдът не приема възраженията на защитата на подсъдимия, както за липсата на субективния елемент на престъплението по чл.212, ал.1 от НК, така и за липсата на обективния елемент на това престъпление. Видно от обяснението на подсъдимия, в които той заявява, че лично е участвал в инкриминираните сделки с недвижими имоти, че е чел съдържанието на попълнените от него молби – декларации, и че е имало едно общо становище за попълване на молба - декларацията с неговите колеги по този въпрос, съдът стигна до извода, че същия е действал с ясното съзнание при попълването на инкриминираните молби, за да може да получава компенсационни суми.

Всичко, описано по-горе, доведе съда до единствения извод, че подсъдимият оф. канд. С.С. е извършил престъплението по чл.212, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.


Поради изложените по-горе съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани от прокурора в пледоарията и ги намира за правилни, обосновани и юридически издържани. На същата база, съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия, както и на самия подсъдим, за несъстоятелни и необосновани.
Към момента на извършване на деянието от подсъдимия, в периода от 16.01.2006 г. до 20.02.2008 г., в сила е бил чл.212, ал.1 от НК /стар текст/, който е предвиждал наказание лишаване от свобода до осем години. Към момента на постановяване на съдебния акт, този законов текст е бил изменен и деянието, извършено от подсъдимия е наказуемо по чл.212, ал.1 /нов ДВ бр. №26/2010 г. в сила от 09.04.2010 г./., който предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Тъй като до влизане на присъдата в сила, са последвали различни закони, то на основание чл.2, ал.2 от НК съдът намира, че следва да бъде приложен закон, най-благоприятен за дееца. Ето защо съдът счита, че в процесния случай следва да намери приложението на нормата на чл.212, ал.1 от НК /стар/.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия *** С., съдът взе в предвид смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало; неговите обяснения, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина по делото; оказаното съдействие по време на съдебното следствие; че стореното от него е изолиран случай в неговия живот; от обстоятелството, че е уволнен от кадрова военна служба и по този начин е лишен за в бъдеще да извършва подобен род престъпления; семейното му положение – семеен с две непълнолетни деца, за които полага грижи, както и липсва на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът, при преценка на горните обстоятелства намира, че в конкретния случай, по отношение на *** С., са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, което в настоящия случай е до 8 години лишаване от свобода, към действащия към момента на извършването на деянието наказание, ще се окаже несъразмерно тежко и като взе предвид предвиденото от закона за това престъпление наказание, стигна до извода, че наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде заменено с „пробация”.

При определяне на конкретните пробационни мерки, както и при тяхната индивидуализация за престъплението по чл.212, ал.1, алт.1 от НК, съдът съобрази изброените по-горе смекчаващите отговорността обстоятелства и намира, че на подсъдимия *** С. следва да бъдат наложени, за това престъпление, следните пробационни мерки, определени към минимума : „задължителна регистрация по настоящия адрес” за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца.


Съдът намира, че предявения от ощетеното юридическо лице - Министерство на отбраната, граждански иск, против подсъдимия *** С.С. за сумата в размер от 1 595.00 лева, за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.02.2008 г. се явява основателен. Като е извършил, описаното по-горе деяние, инкриминирано с настоящата присъда, подсъдимия виновно е противоправно е причинил на МО имуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 1 430.00 лева е достатъчна да обезщети МО, поради което искът се явява доказан и по размер и за толкова съдът го уважи, а в полза Държавата, по бюджета на съдебната власт, подсъдимият следва да заплати сумата от 57,00 /петдесет и седем/ лева държавна такса, върху уважения иск, като в останалата му част, до пълния предявен размер от 1 595.00 лева, съдът го отхвърля като неоснователен.

Съдът намира искането на процесуалния представител на ощетеното юридическо лице за репарация на направените от него по делото разноски, както и присъждане на юрист консулско възнаграждение за неоснователно и недоказано. Процесуалния представител на гражданския ищец не е представил по делото доказателства за направени от него разноски, не е конкретизирал размера на юрисконсултското си възнаграждение и не е посочил основанието му, поради което съдът не се е произнесъл по това искане.

Съдът, като взе предвид, че по делото са приложени като веществени доказателства : 3 броя молби-декларации, ведно с предложения към чл.15, ал.2 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. от 2006 г. без конкретен ден и месец, от 16.04.2007 г. и от 15.10.2007 г.; 2 броя препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.2005 г. и от 04.08.2006 г., намира, че след влизане на Присъдата в законна сила, следва да бъдат унищожени, като вещи без стойност, тъй като същите са документи с невярно съдържание и неистински частни документи.

Водим от горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен материал и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

гр. Пловдив



22 април 2014 г.
Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница