Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Подсъдимата *** /***/ *** Р.Л.Д., от военно формирование /в.ф./ *** - ***, е постъпил на военна служба в БА на 01.12.2007 г. във в.ф. *** – с. ***. Завършила *** образование. Във военно звание „***” е от 01.07.2010 г. Няма издадено разрешение за достъп до класифицирана информация. Няма участие в мисия извън страната. На заеманата длъжност „*** е назначена със заповед № 659 от 31.07.2009 г. на Командира на в.ф. *** – *** /л.46 д.п./. По време на службата си, изпълнявала самостоятелно и в пълен обем функционалните си задължения и постигала отлични резултати. Проявявала добра психическа устойчивост. В състояние била да работи при продължителни натоварвания. Личната й дисциплина била на много добро ниво. Проявявала творчество и инициативност /л.47 д.п./. По време на службата си, била поощрявана с „грамота”. Не е била наказвана дисциплинарно /л.48 д.п./. Не е била съдена и не е била осъждана за престъпление от общ характер. Не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /л.112 д.п./.

По време на службата си извършила следното :

Реда за картотекиране на военнослужещите, които живеели при условията на свободно договаряне през 2009 г. и 2010 г., се определял от „Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне" от „НАРЕДБА № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и в имоти, наети за отдаване под наем” и от „Наредба Н-17 от 16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от МО, които живеят при условията на свободно договаряне”.

На основание Заповед на Министъра на отбраната на Република България № ОХ – 448 от 23.06.1999 г., относно реда за използване на войскови транспорт за превоз на кадрови военнослужещи и военни служители и заплащането на транспортните им разноски при пътуване с видовете транспорт в изпълнение на чл.45 от Постановление № 23 от 10.02.1999 г. на Министерския съвет на военнослужещите от поделение ***– *** се полагали пътни пари, когато не живеели в населеното място, където служат.

През 2009 г. подсъдимата *** Р.Д. разбрала от колеги, че имала право да получава пътни пари за превоз до местоработата, в случай, че разстоянието от местоживеенето до формированието, където служи, не надвишавало 60 км. Тъй като разстоянието от гр.*** до гр.*** не надвишавало посоченото разстояние, *** Д. решила да се възползва от това право, за да започне да получава пътни пари от в.ф. *** - ***, за пътуването си по това направление.

Съгласно т.2 на Заповед № ОХ – 448 от 23.06.1999 г. на Министъра на отбраната на РБ, на кадровите военнослужещи, живеещи в други населени места и имащи право на транспортни разноски, същите се изплащали от формированията, в които служат, съгласно списък, утвърден от командира, в случаите, когато максималното разстояние за превоз в една посока не надвишавало 60 км. Размерът на транспортните разноски бил 90 % от цените на билетите при пътуване с обикновен автобус. Списъците на кадровите военнослужещи, имащи право на транспортни разноски, се утвърждавали ежегодно, като в тях се включвали всички военнослужещи живеещи в друго населено място.

За да бъде включена в този списък, *** Д. заявила пред прекия си командир, че през 2009 г. ще пътува от гр.*** до гр.*** за да и бъде разрешено да пътува с автобус по направление – гр.*** до гр.*** и обратно, тъй като постоянният и адрес бил в гр.***, обл. *** като за същото и бъдат изплатени 90 % от стойността на автобусните билети съгласно МЗ № ОХ 448/1999 г.

Със заповед № 54 от 04.01.2010 г. на командира на в.ф. *** – ***, бил обявен списъка на кадровите военнослужещи от формированието, живеещи в друго населено място, имащи право на транспортни разходи, в който *** Д. била включена по направлението гр.*** до гр.*** и обратно.

Във в.ф. *** - *** е бил създаден следния ред за изплащане на транспортните разходи: Всеки военнослужещ отдаден в годишна заповед на командира, с която се обявявал списъка на одобрените военнослужещи имащи право да пътуват с видовете транспорт, ежемесечно представял пред прекия си началник справка с разходно-оправдателни документи (налепени билети) за извършените пътувания от предходния месец по дати, като посочвал дните, през които е пътувал, броя на билетите, цената им, общата сума и 90% от нея, която следвало да му бъде изплатена. За тези обстоятелства военнослужещият се разписвал на справката. Справката се подписвала от неговия пряк командир, който удостоверявал с подписа си, че посочените в справката дни отговаряли на действително отработените дни през месеца от военнослужещия. След това ротните командири докладвали сумите за изплащане до 10 – то число на текущия месец. Във финансова служба на поделението ежемесечно се проверявали броя, цената, обща стойност на билетите и дали правилно е изчислена 90% сума от общата стойност на налепените билети във всяка подадена справка. След това се изготвяла заповед на командира на поделението за изплащане на транспортни разходи за изтеклия месец. На база заповедта, във “Финансова служба” се изготвяла ведомост образец 14А или бюджетни платежни нареждания за военнослужещите на които следвало да се изплатят пътни пари. При наличие на финансови средства по определения параграф се извършвало изплащане сумите на военнослужещите.

Тъй като липсвала редовна автобусна линия по направлението гр.*** до гр.***, която да съвпада с работното време на *** Д., същата пътувала от гр.*** до формированието в с.*** и обратно с личния си автомобил или автомобили на колеги. За това се наложило да се снабдява с билети за автобусен превоз, с които да удостовери във военно формирование *** – ***, че действително пътувала с обществен транспорт. За целта си набавяла билети, които събирала от автогарите, хвърлени по земята, лепяла същите на справки и представяла пред командването на в.ф. *** – ***, вследствие на което, била включвана в командирските заповеди за изплащане на компенсационни суми за пътуване.

Впоследствие, *** Д. осъзнала извършеното от нея и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с приходен касов ордер № 106 от 16.08.2012 г., възстановила доброволно неправомерно получената сума във финансова служба на в.ф. *** – ***.

Съдът, след като анализира материалите по делото намира, че случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради възстановяване от подсъдимата на сумата, която не е в голям размер, критичното отношение на извършителя към деянието, от обстоятелството, че подсъдимата е личност, която не е обществено опасна, добрите й характеристични данни, като военнослужещ и наложеното поощрение, които обстоятелства дават възможност да се приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните последици и с оглед другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на това престъпление.

С действията си, изложени по-горе, *** Р.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 24.06.2010 г., до 28.09.2010 г. включително, във в.ф. *** – с.***, обл.***, при условията на продължавано престъпление на три пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва:

- Справка за месец ноември 2009 г. за извършените пътувания и полагащите се пътни пари по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 72 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт;

- Справка за месец декември 2009 г. за полагащите се пътни пари по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 73 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт;

- Справка за месец януари 2010 г. за извършените пътувания и полагащите се пътни пари по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 71 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт;

- Справка за месец февруари 2010 г. за извършените пътувания и полагащите се пътни пари по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 66 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт;

- Справка за месец март 2010 г. за извършените пътувания и полагащите се пътни пари по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 51 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт;

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари през месец април 2010 г. по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 44 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт и

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари през месец юни 2010 г. по междуградски транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно с приложени 36 бр. билети за автобусен превоз, с деклариране извършеното пътуване по този маршрут с обществен транспорт,

които собственоръчно попълвала и представяла пред командването на в.ф. *** – с.***, за да удостовери, че пътуването е извършила с обществен транспорт, движещ се по направление от гр. *** – гр. *** и обратно, а в действителност не е пътувала с обществен транспорт от гр. *** – гр. *** и обратно, а пътувала с лек автомобил в нарушение на т.2 от МЗ № ОХ – 448 от 23.06.1999 г. на Министъра на отбраната на РБ, получила без правно основание, чуждо движимо имущество, 90 % от стойността на транспортните разходи (пътни пари) за пътуване с автобус от гр. *** до гр. *** и обратно от финансова служба на в.ф. *** – с.***, с намерение да го присвои, както следва:

1. За месеците ноември и декември 2009 г., съгласно Заповед № 203/23.02.2010 г. на командир в.ф. *** – с.***, получила сумата от 189,00 лв., изплатена на 24.06.2010 г., по банков път.

2. За месеците януари, февруари и март 2010 г., съгласно Заповед № 3Z-398/18.05.2010 г., на командир в.ф. *** – с.***, получила сумата от 274,50 лв., изплатена на 27.07.2010 г., по банков път и

3. За месеците април и юни 2010 г., съгласно Заповед № 3Z-582/29.07.2010 г., на командир в.ф. *** – с.***, получила сумата от 243,00 лв., изплатена на 28.09.2010 г., по банков път

или общо получила чуждо движимо имущество - пари в размер на 706,50 лв. /седемстотин и шест лева и петдесет стотинки/, собственост на Министерството на отбраната, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, заместила неправомерно получената сума с квитанция към приходен касов ордер № 106 от 16.08.2012 г. в касата на в.ф. *** – с.*** и деянието представлява маловажен случай.

Горното, по безспорен начин се установява от направените от подсъдимата самопризнания, както по време на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, от свидетелските показания, копие заповеди командир в.ф. *** – с.***, от писмените доказателства, служебна характеристика, кадрова справка, справка съдимост, квитанция ПКО № 106, справка за изплатени суми, от веществените доказателства и от останалите доказателства по делото.

ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание и лекомислие

МОТИВИ: да компенсира пътни разходи

Спор по фактическата обстановка няма.

В съдебно заседание, прокурорът е на становище, че установената по време на съдебното следствие, фактическа обстановка е идентична, с тази посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение обаче излага доводи, че правната квалификация на деянието, извършено от *** Д., следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, в хипотезата на чл.212, ал.6, вр.ал.1 от НК. Съображенията в тази насока на прокурора са, че подсъдимата е заместила неправомерно получената сума и по този начин липсват вредни последици за МО, изтъква добрите характеристични данни за подсъдимата като военнослужещ, критичното й отношение към извършеното. Предвид тези обстоятелства, прокурорът иска от съда спрямо *** Д., след като бъде призната за виновна, да й наложи минимално административно наказание.

Съдът изцяло споделя доводите на прокурора, по изложените по-горе съображения, че в конкретния случай, деянието извършено от подсъдимата, се обхваща от хипотезата на чл.93, т.9 от НК – „маловажен случай”, поради което не счита за необходимо да ги повтаря отново.

В съдебно заседание подсъдимата заявява, че разбира обвинението, признава се за виновна и съжалява за извършеното. Дава обяснения. Моли съда да й определи минимално административно наказание.

Съдът, като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на подсъдимата *** Д. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание – глоба. За извършеното от подсъдимата престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, алт.1 от НК, се предвижда наказание „пробация” или „глоба”. Същата е пълнолетно лице, не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма раздел четвърти от НК, причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени и деецът не е бил в пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

При определяне размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на подсъдимата, с което е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местослужене, че стореното е изолиран случай в нейния живот и след като се съобрази със семейното й положение – във фактическо съжителство, баща безработен и майка пенсионер, както и с финансовото й състояние – теглени от банки два заема, й определя административно наказание глоба, към минималния размер, а именно 1 000 /хиляда / лева.

С обвинителният акт, подсъдимата *** Д. е била предадена на съд с обвинение по чл.212б, ал.1, т.1, вр.чл.212, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид, че извършеното от нея деяние представлява маловажен случай намира, че същата следва да бъде призната на невинна и оправдана по повдигнатото й първоначално обвинение.

Съдът, като взе предвид, че по делото е приложени като веществени доказателства: за месец ноември 2009 г. 72 бр. билети налепени в индивидуална справка, за месец декември 2009 г. 73 бр. билети налепени в индивидуална справка, за месец януари 2010 г. 71 бр. билети налепени в индивидуална справка, за месец февруари 2010 г. 66 бр. билети налепени в индивидуална справка, за месец март 2010 г. 51 бр. билети налепени в индивидуална справка, за месец април 2010 г 44 бр. билети налепени в индивидуална справка, за месец юни 2010 г. 36 бр. билети налепени в индивидуална справка намира, че след влизане на Присъдата в законна сила, следва да бъдат унищожени като документи с невярно съдържание и без стойност.

Водим от горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен материал и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.

ВОЕНЕН СЪДИЯ :