Заседание на 08. 04. 2013г в състав : председател : олга бояджиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ОЛГА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

при секретаря : ……… като изслуша докладваното от съдията – докладчик Бозаджиева ЧНД № 152 / 2013 г по описа на Окръжен съд С. , за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.243,ал. 7 НПК,инициирано по жалби на поверениците на пострадалите лица .

Обжалва се определение № 417/16.11.2012г., постановено по ЧНД №767/2012г. по описа на Ботевградски РС, в частта му, в която е потвърдено Постановление от 31.10.2012г. на РП- Б. по ДП № 294/2011г. и пр.пр. № 915/2011г. за прекратяване на наказателното производство против Т. Ц. Д. от с. Р. по чл.131,ал.1 т.4, вр.чл.129,ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2 НК, поради липса на престъпление от общ характер, което се преследва по инициатива на прокуратурата.Прието е, че обвиняемият e действал в състояние на афект, като е осъществил състава на чл.132,ал.1 НК- престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

В жалбите се съдържат общи оплаквания за необоснованост – отсъствие на кореспонденция между доказателствата и фактическите изводи, които съдът е изградил, основавайки се на тях.Най- същественото оплакване обаче се състои в неправилно приложение на материалния закон – като е прието, че деянието е съставомерно по чл.132 НК.Излагат се подробни аргументи, в съответствие със закона и съдебната практика досежно предпоставките и характеристиките на афектния умисъл. Въз основа на анализ на доказателствата се обосновава изводът, че обв. Т. Д. няма как да е действал в състояние на афект и че производството е неправилно прекратено в тази част.И в двете жалби се съдържа искане да бъде отменено постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство против обв.Т. Д., както и определението на РС –Ботевгад, което го потвърждава.

Съдът като се запозна с направените в жалбата оплаквания, фактически и правни доводи , със събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното определение и постановление на РП , намира за установено следното:

Жалбите против определението на РС са подадени в срок, разгледани по същество са основателни.

Преди да пристъпи към проверка на доводите на жалбоподателя още при първоначалния прочит на обжалваното определение става ясно,че същото страда от липса на мотиви.

РС, в реализация на функцията си на контролираща инстанция по отношение на Постановлението на РП- Б. е следвало да осъществи собствена преценка на доказателствата, да ги подложи на анализ и в крайна сметка да изложи фактите които приема за случилото се на 3.04.2011г. в с. Р..Необходимо е след това, тези факти да бъдат съотнесени към правната норма и съдебната практика, която е задължителна по приложението на материалния закон.

Ако съдът беше извършил действителен, а не формален контрол върху фактическите и правните изводи на прокуратурата, в смисъла, коментиран по- горе, крайният извод от материално-правна гледна точка може би щеше да бъде съвсем различен.

При проверка на Определението на РС е видно,че цялата дейност на решаващия орган по преценката и анализа на доказателствата, както и по приложение на материалния закон не съответства на заложените в НПК изисквания.Суверенно право на решаващия орган е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, обективирано в мотивите.

Внимателния прочит на доказателствата по никакъв начин не може да обоснове състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежко, противозаконно деяние, засягащо в съществена степен лични права на обвиняемия.

Установява се от доказателствата, че на 2.04.2011г. вечерта двамата пострадали, заедно с техни близки приятели и роднини се събрали в с.Р., обл. Софийска, общ.Б. в къщата, собственост на постр. И. И. по повод на неговото завръщане в България./Последният имал постоянно местоживеене и работел извън страната/.Отначало приготвили барбекю на двора, след 19ч., когато навън станало хладно се прибрали в къщата и продължили празненството вътре, на фона на силна музика.

Следвайки функцията си на контролна инстанция, спрямо Постановлението за прекратяване на наказателното производство, РС би следвало да констатира, че при сравнително правилно установена фактическа обстановка, /без единствено да е отчетен дългия период от време,изминал от първото стълкновение с И. до извършването на престъплението/, изводът, че престъпленията са осъществени от обв. Т. Д. в състояние на афект е изцяло незаконосъобразен.Същия до известна степен противоречи и на фактическите изводи на прокуратурата, която приема, че още когато е осъществил инициалния си вербален контакт с пострадалите, обвиняемият Т. Д. се е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от силната музика.Същият крещял, отправял нецензурни думи, псувал и се заканвал.След това дори да не вземаме предвид показанията на групата свидетели, състояща се от пострадалите и останалите от компанията –техни близки и приятели, които по естеството си са последователни и синхронни при установяване на случилото се, само от показанията на свидетелите Б. и П., се е установя видимо спокойното състояние на обвиняемия Т. Д., който ги е изчаквал да пристигнат на улицата и при самото и м пристигане внезапно за свидетелите, виждайки в тяхно лице съучастници, които са на негова страна, набрал кураж да върши престъпления и да отмъщава на младежите трошейки автомобилите и предизвиквайки побоя.

„Още приготвяха масата за нас и на В. му иззвъня телефона.Той излезна да разговаря навън в коридора.Не се чуваше разговора, защото вътре в стаята при нас свиреше музика.Като се върна след малко беше пребледнял и каза „Аз си отивам”.При зададения му въпрос защо, той първоначално не искаше да ни каже, но след настояването ни обясни,че баща му Т. се е сбил с някакви хора в с. Р. и искал да го закара в болница.Ние му предложихме да отидем с него, защото беше видимо разстроен.Някой от компанията се обади и поръча две таксита, не разбрах на коя фирма.На адреса пристигнаха едновременно…С двете таксита отидохме в гр. Б. зад общината, където в блока живее майката на В..Родителите на В. са разделени.Докато заплатихме такситата и слезнахме, В. донесе ключовете от леката кола на майка си, която е синя на цвят, м. „Фиат”.Игнат си отиде.В колата се качихме –аз, В., Герасим и П..В. управляваше автомобила…Отидохме в с. Р. пред дома на баща му.Баща му беше на площадчето пред къщата си.Дрехите му бяха раздърпани.Не си спомням той с какви дрехи беше облечен.Държеше кърпа на лявата си буза, защото му течеше кръв от областта на скулата.Личеше си видимо, че на мястото беше ударен. Ние отидохме с мисълта,че ще го вземем и ще го закараме в Бърза помощ в гр. Б. .От тук последва изненадата в поведението му.Той държеше в лявата си ръка кърпата /парцал/ на лявата буза на лицето, а в дясната си ръка държеше твърд предмет, част от дръжка според мен, но не видях дървен ли беше или метален.Със сигурност не беше градински инструмент.Измина два, три метра и стигна до един лек автомобил, на който не мога да посоча модела, марката и рег. Номер.Този автомобил беше паркиран пред съседната къща от същата страна на улицата.Т. замахна с предмета в ръката си и счупи предното стъкло на автомобила.От къщата, пред която беше паркиран автомобила, излезнаха няколко мъже и една жена.Мисля, че мъжете бяха трима на брой…Не видях да са въоръжени с някакви предмети.Всичките излезнаха и се втурнаха към Т., защото е счупил колата.Той започна да се върти с дръжалето много стабилно.Искам да кажа, че започна да ги удря с предмета, който държеше в ръцете си безразборно…”/ пок.св.Б.-л.35/

И от показанията на св. П.:

„В късните часове, със сигурност след 22 ч. някой позвъня на В..Той излезна да говори отвън. Върна се след десетина, петнадесет минути.Изглеждаше притеснен и блед.Каза ни, че на баща му Т. в с. Р., обл. Софийска му е бил нанесен побой от комшии, че бил зле и че се нуждаел от лечение в болница.В. ни помоли да отидем с него до селото, за да не е сам…Някой от компанията, не си спомням точно позвъня на таксиметрова фирма „П.” гр. Б. и поръча две таксита…В. каза на шофьора на таксито, в което пътувахме да ни закара до гр. Б. зад Общината, тъй като живее в блока…Освободихме такситата.В. се качи до апартамента си, а ние останахме долу да го чакаме…След около 15-20 минути В. слезна при нас.Носеше ключове от колата на майка му…От там тръгнахме и отидохме до къщата на В. в с. Р..Баща му Т. беше отвън на пътя пред къщата.Видях,че в областта около едното му око има синини…Като ни видя, че пристигнахме такава група, влезна в двора на дома си, от там взе едно желязно парче, като винкел с дължина 50-60см. И едно дървено дръжале дълго около 80 см., дебело около 6 мм.С тези предмети отиде отвън на улицата до един автомобил,който беше паркиран пред входа на съседната къща, разположена от същата страна на улицата.С един от двата предмета, може би с дървото, но не съм съвсем сигурен, Т. нанесе удар на предното панорамно стъкло на автомобила…От нанесения удар Т. счупи предното панорамно стъкло на автомобила.Започна да вика на висок глас”Излезте”.От къщата, пред която беше паркиран автомобила излязоха на улицата двама души –мъже на възраст до 30 години, не повече, не ги познавах.Т. започна да нанася побой и над двамата с металния предмет и с дървеното дръжале, без да гледа къде ги удря.Ние веднага четиримата- аз, С., В. и Герасим, които преди да започне да се бие стояхме на разстояние от него около 2-3 метра, веднага се спуснахме да го дръпнем настрани и да предотвратим ударите, които той им нанасяше.Докато го теглехме, си спомням ,че от къщата излезе навън една жена, която беше младо момиче.Тя също започна да дърпа Т., за да спре побоя.В суматохата не видя кога я е ударил, но след това видях, че тя има кръв по главата.Т. не гледаше изобщо къде удря.Двете момчета и момичето не носеха изобщо предмети в ръцете си.Т. не изглеждаше видимо пиян.Т. удряше двете момчета навсякъде по главата и по тялото им,многократно.Говореше им нещо на висок глас, не си спомням точно какво.Аз започнах да дърпам Т. назад.Прихванах го през кръста с ръцете си.Другите момчета от моята компания му прихванаха ръцете.Никой от нас не се включи в сбиването.Ние уж бяхме отишли да го караме в болница този Т., а той направи такова сбиване.”

Свидетелите, цитирани по горе, приятели на сина на обв.Т. Д., трудно могат да бъдат упрекнати в пристрастност към пострадалите.

Видно от техните показания се открояват няколко съществени моменти, всеки от които поотделно и всички заедно преценени опровергават приетото от прокуратурата, че обв. Т. Д. е действал под влияние афект, по смисъл на чл.132,ал.1 НК.

Разпоредбата на този текст е пределно ясна и конкретна, по начин, че да не бъде възможно прилагането и произволно или разширително.Независимо от това е създадена многобройна съдебна практика , която е константна през годините относно същността и предпоставките на афектния умисъл.

Законът в разпоредбата на чл.132,ал.1, респ.чл.118 НК е допуснал редуциране на наказателната отговорност на дееца, който е действал в състояние на афект.Според текста на закона това е състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно настъпването на тежки последици за виновния или за негови ближни.

Съгласно теорията и съдебната практика се касае за :

• 
  състояние на силно раздразнение, при което поведението на лицето е мотивирано от силни чувства, под въздействието на които до голяма степен отпадат волевите задръжки
  
• 
  характеризира се с внезапно възникване и бурно протичаща изява, която е непрекъсната от момента на възникване до извършване на престъплението
  
• 
  поводът, за възникване на афекта у дееца е създаден от поведението на пострадалия, а не на трето лице- различно от подсъдимия и пострадалия
  
• 
  не всяко действие, извършено от пострадалия спрямо подсъдимия съответства на изискванията на закона, дори и да се касае за противозаконно действие, същото следва да покрива кумулативно три признака :
  
  • 
    да бъде осъществено в нарушение на закона, противоправно поведенение
    
  • 
    да се изразява в насилие, тежка обида или клевета или друго приравнено на тях по тежест деяние
    
  • 
    същевременно да е в състояние да предизвика като резултат тежки последици за виновния или за негови ближни /по смисъла на чл.93 т.10 НК/
    
• 
  същевременно, престъплението извършено от дееца, да се явява като резултат – пряк и непосредствен отговор на поведението на пострадалия. В този смисъл не е налице действие в състояние на афект, когато е изминал период от време между двете, което прави невъзможно продължаването на съществуването на състоянието на силно раздразнение или когато деецът осъществява приготовление към отмъщение, търси съучастници, набавя средство за извършването на престъпления или осъществява други подобни логични, разумни и последователни действия, които явно илюстрират и определят душевното му/психическо състояние като стабилно и уравновесено, което също изключва по категоричен начин афекта.
  

При разглеждане на фактите в настоящия случай в поведението на обв. Т. Д., които се явяват правно значими с цел съпоставянето им с правната норма и съдебната практика, следва да се има предвид следната преценка:

• 
  Обвиняемият, още в 21 ч. когато за първи път е влязъл в словесен контакт с пострадалите и техните приятели се е намирал в състояние на афект като е викал, крещял обидни думи, псувал и се заканвал.Това състояние е било предизвикано обаче единствено и само от силната музика.Пущането на силна музика в нощните часове, обективно съставлява действие в нарушение на обществения ред, обезпечаващи на гражданите нормална нощна почивка и спокоен сън, но в никой случаи не покриват признаците на „тежко противозаконно деяние”, изискуемо за квалификацията афектен умисъл.
  
• 
  На второ място обвиняемият Д. е влязъл в съприкосновение с пострадалия И., като двамата са си разменили удари.Показателно е обаче, че ударът нанесен от пострадалия в лицето на обвиняемият е бил отговор на нападението от страна на обвиняемият, който първи се спуснал срещу него и му е нанесъл удар в гърдите.В този смисъл не може да се позовава на афектен умисъл и да черпи права в посока на редуциране на наказателната отговорност дееца, тогава когато действията на пострадалия било то незаконни, било то изразяващи се в насилие са пряк и непосредствен отговор на подобно насилие, упражнено върху него от страна на дееца/подсъдимия .
  
• 
  На следващо място – от размяната на удари между пострадалия и подсъдимия, видно от свидетелските показания, цитирани по- горе е изминал значителен период от време, който предстои да бъде установен по следствен път, но във всички случаи между 30 минути и час, време през което обвиняемия е извършил редица логични и последователни действия, спокойно обмислени и издаващи неговия план за отмъщение, които изключват по категоричен начин да се е намирал в състояние на афект: прибрал се в жилището, набрал номера на сина си, разговарял, успял да го заблуди, че се нуждае от медицинска помощ, повикал го да дойде при него, с цел да си обезпечи съучастник за планираната саморазправа и спокойно изчакал пристигането му на улицата пред дома си, като предварително бил набавил и приготвил оръдие за замислените от него престъпления, по начин, че след като видял пристигащите /в негова подкрепа-според преценката му/ се върнал в дворното място, бързо взел приготвения метален прът и започнал да троши автомобилите.
  
• 
  Пострадалият пък –Д. Г. въобще не е имал в предходен момент никаква комуникация или съприкосновение или каквито и да е взаимоотношения с обвиняемия, въз основа на които Прокуратурата да направи извод, че е обусловил състояние на афект у последния.
  

В обобщение на всичко изложено се налага извода, че обжалваното постановление на РП –Б. и Определението на РС –Б. в обжалваната част, която го потвърждава следва да бъдат отменени поради противоречие с материалния закон и да продължи разследването против обвиняемия Т. Д..

Следва да се извърши следствен експеримент за установяване на продължителността на изтеклото време от момента на първото физическо съприкосновение /размяна на удари между пострадалия И. и обв. Т. Д. до момента на нанасяне на побой от последния върху пострадалите и унищожаването на имущество/, като се имат предвид показанията на св. П./цитирани по- горе/ относно продължителността на телефонния разговор между бащата и сина, както и времето, през което свидетелите са изчакали обв. В. Д. да вземе ключове за автомобила.Да се измери и сумира времето за всички последователни действия – прибирането на обвиняемия до дома му, провеждането на разговор между бащата и сина, дискутиране на съдържанието на разговора с приятелите на обв.В. Д., вземане на решение да потеглят заедно към с. Р., времето за извикване на таксиметров автомобил и изчакване той да пристигне, придвижване до сградата на Общината, изчакване на паркинга на обв. В. Д. от свидетелите, времето, необходимо за придвижване от Общината в гр. Б. , до дома на обв. Т. Д. в с. Р..

Предвид горното и на основание чл.243,ал.7 НПК съдът

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ВРЪЩА делото на РП – Б. за изпълнение на задължителните указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.