Заседание на 11 юли 2007 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за" и 1 глас „въздържал се"

4.3Пречки

Въпреки това съществуват различни обстоятелства, които затрудняват крайграничното сътрудничество¹⁴. Сред най-ясно изразените са следните:

• 
  правните ограничения пред трансграничната дейност на регионалните и местни административни органи, наложени от държавното законодателство;
  
• 
  различията в структурите и правомощията на различните административни нива от двете страни на границата;
  
• 
  липсата на политическа воля, по-специално на държавно равнище, за премахване на ограниченията, например посредством държавни разпоредби или двустранни договори;
  
• 
  липсата на общи рамки в областта на данъчното облагане и социалното осигуряване, или признаването на дипломите за висше образование и за професионална квалификация;
  
• 
  структурните икономически различия от двете страни на границата;
  
• 
  езиковите, културни и психологически бариери, сред които изпъкват исторически наложилите се предразсъдъци и неразбирателства между народите.
  

4.4Общи принципи за трансграничното сътрудничество

4.4.1Множество примери на цялата територия на Европа позволяват да се определят поредица от основни принципи за успеха на трансграничното сътрудничество:

• 
  близостта до гражданите: жителите на трансграничните райони желаят да си сътрудничат с цел преодоляване на проблемите, с които се сблъскват, или подобряване на жизнените си перспективи;
  
• 
  участието на политическите представители (местни, регионални, държавни и европейски) е от основно значение за успешно трансгранично сътрудничество;
  
• 
  субсидиарността: местното и регионално равнище са доказали, че са най-подходящите за осъществяване на трансграничното сътрудничество, въпреки необходимостта от обединяване с националните правителства;
  
• 
  партньорството: участието на всички действащи лица от двете страни на границата е от основно значение за постигане на общите цели;
  
• 
  съвместните структури: те разполагат с общи средства (технически, административни, финансови механизми и механизми за вземане на решения) и гарантират дълготрайна и постоянно развиваща се дейност. Те са и гаранция за упражняването на определени правомощия, за управлението на програми, включително и европейските, за постигане на консенсус отвъд границите и за избягване на проявите на националния егоизъм.
  

5.Към управление, основано на сътрудничеството

5.1Новите региони се нуждаят от нови форми на управление

5.1.1Еврорегионите са териториални единици, осъществяват на практика нови модели на сътрудничество и на обединение между публичните сектори, между частните сектори и между едните и другите, с цел разработване на нови политики в мрежа с по-голямо участие на всички действително заинтересовани страни.

5.1.2Понятието за управление може да се интерпретира като форма на управление от по-хоризонтален характер и със засилено участие в сравнение с традиционните форми, които са по-вертикални и йерархични. Тази концепция за управление е особено подходяща за еврорегионите, тъй като е нужно да се намерят съвместни решения на общи проблеми.

5.1.3От своя страна еврорегионите във все по-голяма степен изпълняват допълваща, но все пак основна роля в европейското управление на икономическото, социално и териториално сближаване.

5.1.4В този смисъл ЕИСК смята, че еврорегионите и сходните структури следва да дадат решаващ принос за задълбочаването на процеса на интеграция и изграждане на Европа.

5.1.5На свой ред създаването на еврорегионите изисква сътрудничество между институционалните и социалните участници, които често се основават на различна логика и традиции. Близостта не винаги означава повече сътрудничество. Ето защо институциите и организациите на гражданското общество имат важна роля в хоризонталното управление.

5.1.6Ефективното включване на икономическите и социалните участници в управлението на еврорегионите изисква създаването на институционални рамки. Организациите на гражданското общество трябва да се включат в изготвянето и осъществяването на политиките на различните нива на трансгранично сътрудничество между две или повече държави. Участието на социалните партньори в мрежата EURES в областите на трансгранично сътрудничество е важна конкретна реализация на този принцип.

6.Заключения и препоръки

6.1Приемането на регламента за създаване на Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС) и включването на нова цел за териториално сътрудничество откри нови възможности за действие на еврорегионите. От една страна, защото създава правен инструмент на Общността за трансгранично сътрудничество и освен това дава възможност на държавите-членки, на съответните им различни нива, да се включат в трансграничното териториално сътрудничество. От друга страна, преходът от „трансгранично сътрудничество“ към „териториално сътрудничество“ означава, че еврорегионите биха могли да разширят дейността си отвъд традиционните области за сътрудничество на местно ниво и в рамките на близки общности, в посока на цялостно развитие на по-обширни територии, които имат общи синергии и възможности.

6.2Ето защо ЕИСК смята, че териториалното сътрудничество, подкрепяно от еврорегионите, представлява основен елемент за насърчаване на европейската интеграция, за намаляване на икономическата, социална и културна разпокъсаност, дължаща се на националните граници, и за развиване на икономическото, социално и културно сближаване. За тази цел ЕИСК призовава на трансграничното териториално сътрудничество да бъде отделено особено внимание в следващия дебат за окончателното приемане на Договора за създаване на Конституция за Европа.

6.3ЕИСК е на мнение, че за да може териториалното сътрудничество да отговори на породените от споменатите реформи очаквания, е необходимо по-активно участие на държавите-членки и на междинните им структури в развитието на еврорегионите. За тази цел са необходими държавни стратегии за териториално сътрудничество в рамките на Общността. По-специално държавите-членки следва да допринесат за разрешаване на най-неотложните проблеми на своето трансгранично население, които обикновено са свързани с пазара на труда, здравеопазването, социалното подпомагане, образованието и транспорта.