Заседание на двадесет и седми юли две хиляди и девета година в състав: председател: татяна грозданова

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ първоинстанционен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и девета година в състав:

след като разгледа докладваното от съдия Грозданова ЧНД № 343 по описа за 2009 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Р. Н. М. и И. В. М., родители на починалия Н. И.М., ЕГН . от гр. Е., срещу постановление на прокурор от С. окръжна прокуратура от 25.06.2008 година, с което воденото досъдебно производство № 194/2007 година по описа на РПУ Е. срещу неизвестен извършител, който на 05.12.2007 година в м. „Елаците”, община „Е.” Софийска област, при управление на тежкотоварен камион „БЕЛАЗ” с инв. № 70, е причинил смъртта на Н. М. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е повторно прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на престъпление по чл. 123 НК.

Твърди се, че постановлението противоречи на материалния закон, постановено е при непълнота на доказателствата и е необосновано.

Сочи се, че след повече от две години разследване от постановлението така и не става ясно в случаите на аварии, свързани и с лоши метеорологични условия и с аварирала техника, които не позволяват започване и извършване на работа кое длъжностно лице от назначените при работодателя на пострадалия какви задължения има, че прокуратурата чрез разследване е следвало да отговори на три основни въпроса: първо – какви са задълженията на работодателя „Г.”ЕАД, както и на „Е.” АД във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, както и при възникването на аварии на територията на РК „Е.”, второ - как е разпределено изпълнението на тези задължения между длъжностните лица в съответните дружества – кое длъжностно лице от дружеството отговаря за изпълнението на всяко конкретно задължение на дружествата в това число – какви са конкретните задължения на тези длъжностни лица при възникването на аварии и трето – изпълнили ли са те тези свои задължения.

Според жалбоподателите, прокуратурата с постановлението е дала направо отговор на третия въпрос, без да е положила никакви усилия да изясни какви са конкретните задължения на двете дружества в случаите на авария на РК „Е.”, което било абсурдно и прави изводите й най-малкото необосновани.

Цитира се и легалната дефиниция на „авария” съобразно § 1, т. 51 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и се твърди, че основните задължения на работодателя в случаите на авария са закрепени в плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии, чието изготвяне и приемане е предвидено в чл. 20 и чл. 21 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл. 248 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните мести и при използване на работното оборудване. Сочи се, че на такъв план се позовават и вътрешно-нормативните документи на двете дружества – Правилника за организацията и работата на диспечерската служба при РК „Е.”, длъжностната характеристика на пострадалия – шофьор на тежкотоварен автомобил над 25 тона, а съдържанието на плана е регламентирано в чл. 64-68 и чл. 250 от Наредба № 7 от 23.09.1999 година и включва и разпределение на задълженията между отделните лица, участващи в ликвидиране на аварията, взаимодействието по между им, както и списък на тези длъжностни лица от предприятието и външни органи и организации, които незабавно трябва да бъдат уведомени за аварията.

Застъпва се становището, че този план е основният документ, с който е трябвало да се запознае прокуратурата, за да направи необходимите изводи за отговорностите на работодателя като цяло и конкретно – на съответните длъжностни лица в аварийната ситуация, при която е настъпила смъртта на Н. М. и след като той не е изискан и обсъждан, както не били изискани и обсъждани и вписаните в длъжностната характеристика на пострадалия инструкции за безопасна работа в рудника, багерите забои и при насипните работи и инструкцията и правилата за безопасна работа с рудничен тежкотоварен автомобил – постановлението на прокуратурата се явява необосновано и постановено при липса на доказателства.

В жалбата категорично се оспорва и изводът на прокуратурата, че длъжностните лица – началник смяна, началник участък, диспечер - били изпълнили всичките си задължения във връзка с незапочването на работа, както и че пострадалият сам си бил виновен, защото започнал да работи, а е можело да не го направи.

Излагат се доводи, че „обсъждането на метеорологичните условия” между началника на смяната и диспечерът и предупреждението на работниците да не започват работа не са еквивалентни на императивното изискване за вземане на мерки „да се преустанови работа” съгласно чл. 21 ЗЗБУТ, който поставя изискване пред работодателя да осигури преустановяването на работата и евакуацията на работниците на безопасно място, както и да не допуска възобновяване на работата, докато не се отстрани опасността. Установените до този момент факти – че пострадалият се е явил в управлението на рудника на работа, че е бил инструктиран, че е получил и подписал пътен лист, че е извозен заедно с всички останали работници на работното си място в рудника, че е оставен на табан 1390 заедно с водача на друг тежкотоварен автомобил, че той и другият водач са натоварени от багера със скална маса – сочели, че не е било налице реално преустановяване на работата.

Отделно от това прокуратурата не е изяснявала вината и на длъжностните лица към „Е.” АД, въпреки че съгласно цитирания в постановлението договор от 02.07.2007 година, поддръжката на пътищата в открития рудник в състояние, което ги прави безопасни за работещите служители, тяхното разчистване и опесъчаване, са в задълженията на Възложителя – т.е. на „Е.” АД”, а съобразно чл. 13 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили „при заснежаване или заледяване на пътищата или откритите съоръжения на територията на предприятието (гаражни площадки, рампи естакади и др.), на които се извършва работа, се почистват от сняг или лед или посипват с подходящи материали (пясък, луга, сгурия, пепел и др.) за предотвратяване на злополуки, свързани с подхлъзване на хора и/или автомобили”. В същото време не са установявани конкретните длъжностни лица, които са отговаряли за изпълнението на това задължение, въпреки че без съмнение инцидентът бил резултат от „хлъзгане на автомобила, управляван от пострадалия, върху заледения терен”, както признавала и прокуратурата в обжалвания акт, както и че била налице причинна връзка между инцидента и неизпълнението на това задължение.

Оспорва се категорично окончателният извод на прокурора, че пострадалият Никола Мънгов бил проявил самоинициатива да започне работа на табана като се припомня, че по това време на табана са били започнали работа поне още двама служители – багеристът, който го е натоварил и водачът на другия автосамосвал с инв. № 073, който също е бил натоварен.

За жалбоподателите били безспорни четири факта – че в деня на инцидента пътищата в рудника не са били надлежно почистени, опесъчени или насипани и в крайна сметка – обезопасени, въпреки задължението за това; че работата реално не е била спряна, въпреки лошите метеорологични условия, авариралите автомобили и общото съгласие на всички, че в този ден не е трябвало да се работи, тъй като са извършени инструктажи, раздадени са пътни листа, извозени са работници и последните са започнали реално работа; че действията на длъжностните лица са се ограничили в някакво обсъждане и предупреждаване на шофьорите, но не и във вземане на всички задължителни мерки, предвидени в Плана за предотвратяване и ликвидиране последиците от аварии в рудника и вътрешноведомствените инструкции за работа при аварии с цел обезпечаване реалното спиране на работата и недопускане на работниците до мястото им на работа до отстраняване на пречките за това, което се е оказало недостатъчно в конкретната ситуация, и че поради това е налице неизпълнение от тези длъжностни лица на задълженията им, свързани със ЗЗБУТ, както и в случаите на авария, което неизпълнение е било в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия Н. М. и което неизпълнение е резултат на груба небрежност – т.е. виновно.

Иска се отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен, необоснован, постановен при непълнота на доказателствата и връщане на делото със задължителни указания за продължаване на наказателното производство със съответните от това последици.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателите и се запозна изключително внимателно със събраните по досъдебното производство доказателства и с атакувания прокурорски акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на Р. и И. М. на 04.07.2009 година, установено от приложените копия на обратни разписки, а жалбата им е подадена по пощата на 13.07.2009 година - в срока по чл. 243, ал. 3 НПК при съобразяване и на правилата за сроковете по чл. 183, ал. 4 и чл. 184 НПК.

Жалбата е подадена от лица, които разполагат с подобно право - родители на починалия Н. М. и които съгласно ППВС №4/61 биха разполагали с процесуалните права да се конституират като граждански ищци или частни обвинители в съдебната фаза на наказателното производство, в случай, че бъде внесен обвинителен акт, поради което е процесуално допустима.

По съществото си жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящото наказателно производство се прекратява за втори пореден път, въпреки, че не са изпълнени в цялост указанията, дадени с определение от 22.07.2008 година по ЧНД 390/2008 година, с което при предходен съдебен контрол е отменено прекратяването на същото досъдебно производство и на същото основание – липса на състав на престъпление.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че нито едно от събраните при разследването доказателства не сочи лице да е нарушило правилата за безопасност на труд, следствие на което по непредпазливост да е причинил смъртта на Н. М., а че М. по собствена инициатива и в много лоши атмосферни условия е управлявал тежкотоварната машина, следствие на което е възникнало произшествие, довело до неговата смърт.

Всъщност, при допълнителното разследване след първоначалната отмяна на постановлението за прекратяване органите на досъдебното производство са изпълнили само следните указания – да приложат Правилника за вътрешния трудов ред на територията на „Е.” АД, както и утвърдените инструкции за безопасна работа на Рудничния комплекс, които шофьорите и багеристите са задължени да спазват (т. 6 от Инструкцията за съвместна и безопасна работа при извършване на товарене и транспорт на минна маса), да разпитат Ц. Ц., Л. П., И. И., Г. Х., А. Д., Г. Г., Г. Г., да преразпитат свидетелите И. Ц., Р. З., Ц. Л., В. Р., П.П. и И. И. в частта относно проведения инструктаж от Ч., да разпитат дежурния диспечер на РК „Е.” – св. Л., да приложат издадения на пострадалия М. пътен лист и книгата за ежедневния инструктаж в оригинал и да разпитат св. Ч. във връзка с направените в нея поправки. Приложена е и длъжностната характеристика на началник-смяна при „Г.” ЕАД.

Всички тези действия, обаче, не са довели до пълно изясняване на фактическата обстановка и това е така, тъй като допълнителното разследване отново е проведено формално и хаотично, без да се държи сметка за спецификата на престъпленията по чл. 123 НК и очевидно – без идея у разследващите органи каква е приложимата тактика по разследване на трудови злополуки.

Настоящият състав намира за нужно повторно да акцентира на задължителните указания на Постановление № 2, изменено с постановление № 7 на Пленума на ВС (вж. Сб. Постановления и Тълкувателни решение на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990 г., стр. 183-188), в които практически се съдържа и тактиката на разследване на трудови злополуки.

На първо място разследващите органи трябва да установят кои са действащите правила за охрана на безопасност на труда при всеки конкретен случай, за да се прецени има ли нарушение на определено правило или норма от съответен нормативен акт – закон, правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, паспорти на машини и други подобни, и налице ли е причинно следствена връзка между нарушението на съответното правило или норма и настъпилия престъпен резултат.

В конкретния случай това не е сторено, защото както правилно е посочено в жалбата срещу постановлението за прекратяване и до настоящия момент не е издирен и приложен планът за реакции в непредвидени и извънредни ситуации (вж. дл. характеристика на Ръководител направление Минна маса – т. І, л. 35), нито пък е установявано дали този план всъщност е рудничният план за предотвратяване и ликвидиране на аварии (вж. дл. характеристика на шофьор тежкотоварен автомобил – т. І, л. 59), нито е установено налице ли е идентичност между приложените по делото инструкции и посочените в същата длъжностна характеристика инструкции за безопасна работа на рудника, багерите, забои и при насипните работи, инструкция и правила за безопасна работа с рудничен тежкотоварен автомобил.

На второ място – разследващите органи, а и прокуратурата, като орган, който пряко и непосредствено ръководи разследването, изобщо не са се съобразили, че субект на престъпление по чл. 123 НК могат да бъдат както преките изпълнители на правнорегламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение, както и че е без правно значение е дали тези лица са били на работа по време на настъпване на злополуката или не, ако тя е последица от допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда.

Въпреки изрично дадените указания в определението от 22.07.2008 година с кои закони и подзаконови нормативни актове следва да се съобразят разследващите полицаи във връзка с воденото от тях досъдебно производство, това не е сторено.

От 05.12.2007 година и до настоящия момент не са разпитани лицата, които представляват работодателите „Г.” ЕАД и „Е.” АД, чието поделение е РК „Е.” по въпросите как са организирали осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд и не са приложени техните длъжностни характеристики. Не са установени кои са лицата от двете дружества, които пряко отговарят за организирането на изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, които работодателят е длъжен да определи, те не са разпитвани, а именно чрез техните показания могат да бъдат установени всички приети и действащи правила за охрана на безопасността на труда. По делото не са приложени длъжностните им характеристики като по този начин не са установени и техните права и задължения.

Всъщност, разследване на всички лица по йерархическата линия – от работодател – до работника – кой и какви задължения има и дали ги изпълнил и ако не ги е изпълнил – това неизпълнение участва ли в протеклия причинно-следствен процес, довел до настъпилия тежък престъпен резултат – до настоящия момент няма.

И тук е мястото в това определение, при очевидното нежелание на разследващите органи да си набавят поне нормативните актове и да се запознаят с тяхното съдържание, да бъдат цитирани следните разпоредби, чието неизпълнение по мнение на настоящия състав, би участвало в протеклия причинно-следствен процес и би довело до смъртта на Н. М.:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

1. осигурява организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работещите, както и контактите със службите за гражданска защита, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ;

а) планове за всички участъци;

Раздел IX

Глава дванадесета

Чл. 248. (1) Във всяко предприятие се разработва план за предотвратяване и ликвидиране на аварии.

(2) Планът ежегодно или в по-кратък период, ако това е указано в друг специфичен за дейността нормативен акт, се утвърждава от работодателя.

(3) В частта си по противопожарна охрана планът се съгласува със съответния териториален орган на Министерството на вътрешните работи.

(4) При изменения в организацията на работа или технологичната схема планът се актуализира.

(5) Всички длъжностни лица и работещи се запознават с плана срещу подпис.

Чл. 249. (Обн. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) В плана за ликвидиране на аварии се предвиждат мерки и средства в зависимост от съществуващите опасности.

Чл. 250. Планът за предотвратяване и ликвидиране на аварии съдържа:

1. оперативна част, включваща плана на предприятието с означени схеми на енергоносителни системи, водоеми, транспортни съоръжения, противопожарни съоръжения и др.;

(2) Периодично, но не по-малко от един път годишно, в предприятията се организира проиграване на възможните аварийни ситуации, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии.

Според показанията на св. Л. (инженер – минен диспечер „Е.”, дежурен диспечер на 05.12.2007 година по време на трудовата злополука) и св. Ч. (началник смяна на „Г.” ЕАД), двамата са разговаряли и били се разбрали работниците да не започват работа, докато не се почистят пътищата. Пак според св. Л. пострадалият М. не бил включил своето БМК, поради което фактът, че камион на „Г.” ЕАД се движи, не бил отчетен от системата „Скайлинк”.

Тези показания на двамата свидетели са били приети за достоверни без да се провери дали посочената система „Скайлинкс” - която изпълнявала функции по управление на транспортирането на скални маси, отчитане на натоварването на техниката и персонала и събиране на статистическа информация с цел оптимизация на превозите (т. ІІІ, л. 136) и според чийто данни се отчитало колко курса е направил водача на самосвала и от там – какво да е възнаграждението му, оправдаване на разход на гориво и амортизация (вж. разпит на св. З., т. ІV, л. 6) - записва ли всички тези данни по часове, пазят ли се данните за 05.12.2007 година и възможно ли е тяхното разпечатване на хартиен носител. Това би бил и начинът за проверка на три твърдяни от свидетелите Л. и Ч. факти - действително ли е бил изключено предавателно-приемното съоръжение на камиона на пострадалия (БМК) за съответния ден, дали е било изключено същото съоръжение и на камиона на другия шофьор – св. И. И. (сп. Л. – на пулта не било отчетено движение на нито един от камионите на фирма „Г.” ЕАД) и дали други самосвали – на „Е.” ЕАД са се движели по същото време. Впрочем твърдението на св. Л. поражда и нуждата от провеждане на допълнителен разпит на И. И. по въпроса дали той е включил своя БМК, а ако не го е включил – по каква причина е сторил това.

Според св. З. (ръководител Минно направление към „Г.” ЕАД) задължението за почистването на пътищата е на РК „Е.”, което е поделение на „Е.” АД, задължението по създаването на организация за отстраняване на нередности, констатирани от Началник смяна и Началник участък от „Г.” ЕАД е на минния диспечер на Рудник Е. под прякото наблюдение на Началника смяна и Началника участък от „Г.” ЕАД. Пак на посочените три длъжностни лица било и задължението за прекратяване на работа при наличие на лоши метеорологични условия за работа, наличие на рискови фактори, наличие на мъгла, лоши пътни връзки или на внезапно възникнали такива (разпит на З., т. ІV, л. 5).

В длъжностната характеристика на началник смяна, обаче, (т. ІV, л. 43-45), на която липсва подписа на св. Ч., че му е сведена до знание, не се установява наличието на подобно изрично задължение, а по делото и до настоящия момент не се изисквани и приложени длъжностните характеристики на Началник-участък от „Г.” ЕАД или пък на минен диспечер на Рудник „Е.”, като до този момент не е установено и кое е лицето, което изпълнява длъжността „Началник участък” от „Г.” ЕАД.

В същото време изобщо не е извършена проверка предвид показанието на св. К.(т. ІІ, л. 66 гръб) какви действия е предприел диспечерът след като е бил уведомен от този свидетел, че времето се влошава, условията за работа са лоши, два БЕЛАЗА са аварирали на табана и че сваля цялата смяна в назначението- и в крайна сметка – тези действия, ако изобщо такива са предприети, въз основана на какви вътрешни правила са предприети и с какви права и задължения разполага диспечерът, респективно – диспечерската служба. В този смисъл съдът не откри сред материалите по делото цитираната от родителите на пострадалия Инструкция за работа на диспечерската служба. Съдът не откри след материалите по делото и по какъв начин е обективирано решението на св. К. преди да е изтекъл края на работната смяна той да я свали в назначението –това вписано ли е в някаква специална книга, уведомил ли е някого, ако е последното - кого и на какво основание.

И до настоящия момент не е разследвано чие е задължението по т. 25 от Инструкция № 126 – да прекрати работата поради лошите метеорологични условия и съответно – как документално се обективира това прекратяване. Настоящият състав споделя изцяло доводите в жалбата, че събраните до този момент доказателства сочат, че практически прекратяване на работата не е имало, тъй като работниците са инструктирани, пътните им листове се раздадени, трима от тях – пострадалият, багериста П. и шофьора на другия камион - са извозени до своите работни места и тримата са започнали работа. Фактът, че началник смяната и дежурният диспечер се разбрали работниците да не започват работа и да не им се дава назначение, докато не бъде почистено (л. 9 от атакуваното постановление) в никакъв случай не може да се възприеме като еднозначно и императивно прекратяване на работния процес.

И до настоящия момент не е разследвано въпреки изричното указание защо на табана са изоставени двата товарни автомобила БЕЛАЗ, които са аварирали (ударили се) по време на нощната смяна и чие е било задължението да ги изтегли на безопасно място, а е безспорно, че в протеклия причинно-следствен процес довел до смъртта на Н. М. участват както фактът, че пътищата не са били почистени и опесъчени, така и наличието на табана на двата аварирали БЕЛАЗА, в които е настъпил удар.

По делото е изискана и приложена книгата за ежедневния инструктаж, но разследващите органи изцяло са се доверили на показанията на св. Ч. на какво се дължат извършените в нея поправки, без дори да назначат експертиза, чрез която да се установи какво е било първоначалното съдържание на инструктажа. Освен това, ако бяха извършили оглед на това писмено веществено доказателство, може би щяха да констатират, че почеркът и подписът на този свидетел от 05.12.2007 година чувствително се отличават от подписа и почерка на лицето, посочено като Ч. и извършило инструктаж като началник-смяна на 23.11.2007 година, 29.11.2007 година, 03.12.2007 година, на 04.12.2007 година, че в графа 7 на инструктажната книга срещу името на работник № 17 – Ц. Д. е поставена отново дата 05.12.2007 година и инструктажа по т. 5 и т. 6 са под тази дата, че Х. Ж., В. Б. и Ц. Д. са били на работа редовна смяна, което задължително е поставяло два въпроса – какво е работното време на редовната смяна и кога точно началник смяната ги е инструктирал също, след като е бил ангажиран във връзка със случилия се инцидент. Всички тези факти, обсъдени във връзката им с противоречивите показания на свидетелите в какво точно се е състоял инструктажа и какво е било разпореждането – дали изобщо да не започват работа, дали да чакат второ нареждане или по собствена преценка да започнат да се трудят, биха могли да доведат разследващите органи, а и прокурора до извода дали показанията на Ч. са достоверни.

Тук е мястото да се отбележи, и че показанията на багериста П. П., натоварил както камиона на пострадалия, така и камиона на св. И. И., са изключително противоречиви – при първоначалния му разпит на 19.12.2007 година (т. ІІ, л. 47) – свидетелят заявява, че не е бил на целия инструктаж и не знаел какво са инструктирани шофьорите, а какво са били инструктирани, включително – дали да работят или не – е от голямо значение, тъй като както вече беше посочено в отменителното определение, съобразно Инструкция № 126, т. 20 – багеристът е този, който ръководи шофьорите за навлизане за товарене и потегляне след натоварване и в този смисъл – и неговото поведение има участие в протеклия причинно-следствен процес. На втория разпит от 21.11.2008 година (т. ІІІ, л. 42) същият свидетел твърди, че Ч. бил казал работниците сами да преценят дали могат при тези метеорологични условия да карат, на третия разпит – 25.02.2009 година .- вече е категоричен, че Ч. бил разпоредил да не се работи (т. ІV, л. 17-18).

И след връщането на делото за допълнително разследване, отново е назначена съдебно-техническа експертиза, въпреки, че съдът изрично е взел становище и при предходната отмяна кога принципно е процесуално допустимо назначаването на експертиза. Следва да се отбележи, че това заключение, според което пострадалият е нарушил основни законови и подзаконови правила и изисквания, а работодателят бил предприел действия и разпореждания с цел да осигури безопасни условия на труд, като бил създал документирана вътрешно-фирмена организация с необходимите права и задължения по здравословните и безопасни условия на труд на работниците и в този смисъл – той (работодателят) нямал пропуски, които да са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и което заключение прокурорът безрезервно е възприел и поставил в основата на правните си изводи, първо противоречи на други доказателствени източници, второ е вътрешнопротиворечиво и трето – няма данни, че двамата експерти са специалисти по охрана на труда.

Така, съгласно протокола за извършена проверка от страна Дирекция „ОИТ” дали работодателят е спазил ЗЗБУТ (т. І, л. 21-23), е констатирано, че Инструкция № 126, пряко приложима към конкретния случай, не е съобразена с изискванията на чл. 166, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/99 година, че на пострадалия работник не е връчена длъжностната му характеристика, че са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 9/97 година, като не са осигурени подходящи средства за комуникация за работещите на изолирани работни места, и като не е организирано проиграване на възможните аварийни ситуации, съгласно изискванията на чл. 251, ал. 2 от Наредба № 7/99 година. За тези нарушения са съставени актове за установяване на административни нарушения на изпълнителния директор на „Г.” ЕАД и на ръководителя Направление „Минна маса”.

Заключението е вътрешнопротиворечиво, тъй като при отговора на задача 6 са описани нарушения на „Г.” ЕАД и на началник смяната Н. Ч., а в заключение е посочено, че работодателят бил „предприел действия и разпореждания с цел да осигури безопасни условия на труд, като е създал документирана вътрешно-фирмена организация с необходимите права и задължения по здравословните и безопасни условия на труд на работещите и в този смисъл той няма пропуски, които да са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат”.

По изложените съображения, настоящият състав намери, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като необосновано, а делото - върнато на прокурора за изпълнение на обстоятелствената част на настоящото определение.

При разследването разследващият полицай ще следва да установи при конкретната ситуация какво е било дължимото поведение и на кои лица съобразно длъжностните им характеристики (които следва да се издирят и приложат, включително и тези на изпълнителните директори на двете дружества) и разпоредбите на ЗЗБУТ (обн. ДВ бр. 124/97), Наредба № 9 за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините (обн. ДВ бр. 123/97 година), Наредба № 3 за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове (обн. ДВ бр. 91/98 година), Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ бр. 88/99 година), утвърдените инструкции, действащи в РК „Е.”, включително и правилата за работа на диспечерската служба; спазили ли са тези лица нормативните си задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази правнорегламентирана дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение и има ли причинно-следствена връзка между неизпълнението на техните нормативни задължения и настъпилата смърт на Н. М.. При разследването се налагат разпити на изпълнителните директори на двете дружества, в които да се изясни какво е разпределението на отговорностите и кой им право да прекрати работата и как се обективира това прекратяване документално, кой и какви действия следва да извърши във връзка с почистването и опесъчаването на пътищата в рудника, на техни заместници, ако има такива, на които са възложени функции по организация и контрол на мерките за осигуряване на безопасни условия на труд, на лицата, които пряко са натоварени с отговорностите по чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ от работодателя, на лицата, които са участвали и подписали протокол № 18/15.12.2007 година (т. ІІ, л. 2-6) и според които пострадалият М. е имал за задача да извозва минна маса от табан кота 1 390 на табан кота 1 400 (насипище-табан за складиране на скален материал) и чрез които разпити да се установи кога и как са установили този факт (по делото прокуратурата твърди, че пострадалия не е получил назначение от диспечера), на лицата, участвали в проверката на Д „ОИТ” и установили нарушения на ЗЗБУТ и подзаконовите му актове (т. І, л. 21-23), които да отговорят на въпросите с какви инструкции и вътрешни правила са се запознали, какво са констатирали и имат ли връзка тези нарушения с настъпилата смърт на Н. М..

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК, съдът

ПРЕДСЕДАТЕЛ: