Заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав



Дата14.01.2019
Размер97 Kb.
#110055
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
11197

София, 24.10.2016
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА



при секретар

Десислава Александрова

и с участието

на прокурора

Тодор Мерджанов

изслуша докладваното

от съдията

МАРУСЯ ДИМИТРОВА




по адм. дело № 1053/2015.

Делото е образувано по касационна жалба на „ТТЛ”ЕООД, в която моли да бъде отменено решение № 7415/03.12.2014г. по адм.д. № 5127/2014г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2251300269/22.10.2013г. на Териториална дирекция на Национална агенция приходи-София като неправилно.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „ТТЛ”ЕООД против РА № 2251300269/22.10.2013г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по чл.195 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) за периода 2010г. с лихви и задължения за заплащане на лихви върху данък при източника по чл.195 от ЗКПО, изчислени за периода от изплащане на дохода до доказване, че са налице основания за прилагане на СИДДО с Република Австрия, Кралство Холандия и Република Полша. При произнасянето по същество по спора тричленният състав на Върховният административен съд установи, че за правилно решаване на спора е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС – на чл.5, §4, чл.12, б.”б” от Договора за Европейския съюз (ДЕС), на чл.54, чл.63 и чл.65 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и на чл.1 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки, поради което съдът отправя до СЕС следното преюдициално запитване:

Страни по делото:


1. Касатор – „ТТЛ”ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Лагера, ул.Хризантема №19,ет.1, ап.1, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.София, ул.братя Миладинови №12, ет.3

2. Ответник по касационната жалба - Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-София.

3. Върховна административна прокуратура на Република България.

Предмет на делото:


3. Образуваното производство пред Върховния административен съд е касационно с предмет решение № 7415/03.12.2014г. по адм.д. № 5127/2014г. на Административен съд – София град,

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „ТТЛ”ЕООД против РА № 2251300269/22.10.2013г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения за заплащане на лихви по чл.175, ал.2, т.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за периода 2007г. – 2010г. върху дохода на чуждестранни лица от източник в страната от датата на изтичане на срока за внасянето им, съгласно българското законодателство до деня, когато е установено наличие на основания за прилагане на СИДДО със съответната държава-членка, в която получателят на дохода е регистриран /Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и Спогодбата между Народна република България и Република Австрия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата, действала до 3.02.2011г., наричани по-нататък СИДДО със съответната държава-членка. В периода 2007г. – 2010г. „ТТЛ”ЕООД е изплатил доход на GATX DUTCH HOLDING – Кралство Холандия и VTG AUSTRIA GES.M.B.H – Австрия, за отдадени под наем вагон-цистерни като в РА на платеца на дохода е определено задължение за лихви върху изплатения доход на чуждестранните лица на посоченото правно основание – чл.175, ал.2, т.3 от ДОПК.

За 2010г. в ревизионният акт е определен за внасяне данък при източника 5% върху дохода, изплатен на GATX REIL POLAND SP.Z.O.O - Полша на основание чл.12 от Спогодбата между Република България и Република Полша за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, наричана по-нататък СИДДО с Република Полша/ върху изплатен доход от наем на вагон-цистерни. За 2010г. са определени задължения за внасяне на лихви от „ТТЛ”ООД върху дохода на трите чуждестранни дружества на основание чл.175, ал.2, т.3 от ДОПК до датата, в която е установено по време на ревизията, че за дружествата са налице основания за приложение на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане. Общо в ревизионния акт на това основание са определени 71 473,42лв лихви за внасяне от „ТТЛ”ЕООД. Трите чуждестранни дружества са регистрирани в държави-членки и не са свързани лица с "ТТЛ"ЕООД.

4. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните. В чл.135 – 142 от ДОПК е уредена процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица. Съгласно чл.135, ал.2 от ДОПК Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Чуждестранните дружества не са използвали възможността по чл.136, ал.1 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната да удостоверят пред органа по приходите, че са местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; че са притежатели на дохода от източник в Република България; че не притежават място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан. По чл.139 от ДОПК искането с приложените към него документи се подава в териториалната дирекция на НАП по регистрацията на платеца. Органите по приходите издават становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО в 60-дневен срок от подаване на искането. Становището за липса на основание за прилагане на СИДДО е обжалваемо по реда за обжалване на ревизионните актове. В чл.142 от ДОПК е предвидено, че при доход под 500 000лв годишно, обстоятелствата за наличие на основания за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода, а не по реда на чл.137 – 139 от ДОПК. В чл.141, ал.6 е предвидено, че законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизии, независимо от издаденото становище в процедурата по чл.139 – чл.141 от ДОПК, ако не е обжалвано самостоятелно. Според чл.141, ал.5 в случаите на чл.142 от ДОПК становището за липса на основание за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване заедно ревизионния акт, с който е отказано приложение на СИДДО.

5. В случая чуждестранните дружества не са поискали издаване на становище за приложимост на СИДДО, а доказателствата за наличие на основания за това са представени на „ТТЛ”ЕООД на 24.08.2011г. от холандското дружество, на 28.03.2011г. от австрийското дружество и на 21.03.2011г. от полското дружество.

6. Според чл. 195, ал.1 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) доходите от източник в страната на чуждестранните юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, какъвто е процесният случай, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Съгласно чл.195, ал.2 от ЗКПО данъкът по ал.1 се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица. По чл.202, ал.3 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данък при източника по чл.195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

За трите дружества в ревизионният акт е прието, че са налице основания за прилагане на СИДДО, но на основание чл.175, ал.2, т.3 от ДОПК са определени лихви от датата на изтичане на срока за внасяне на данъка при източника до датите, на които чуждестранните лица са доказали наличието на основание за прилагане на СИДДО и недължимост на данъка от холандското и австрийското дружество и дължимост да данък от полското дружество в размера 5% по СИДДО с Република Полша.

Приложими норми


Национална правна уредба
7. Чл.175, ал.2, т.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:

„(1) За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон.

(2) Лихви се дължат и:

….

3. върху задълженията на чуждестранното лице за данъци, подлежащи на удържане при източника – от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.”


Право на ЕС


8. Чл.5, ал.4 от Договора за Европейския съюз:

„(4) По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите;”

9. Чл.12, буква „б” от Договора за Европейския съюз:

„Националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза:

….

б) като следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно прилагане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;”


10. Чл.49 от Договора за функционирането на Европейския съюз:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка се забраняват….

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на чл.54, втора алинея, при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването, за нейните собствени граждани, при спазване на разпоредбите на главата относно капиталите.”

11. Чл.54 от Договора за функционирането на Европейския съюз:

„(1) Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава-членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, за целите на тази глава се третират по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите членки.

(2) „Дружества” означава дружества, създадени в съответствие с гражданското или търговското право, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, с изключение на тези с нестопанска цел.”


11.Чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз:

„(1) В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

(2) В съответствие с разпоредбите в настоящата глава всички ограничения върху плащанията между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.”
12. Чл. 65 от Договора за функционирането на Европейския съюз:

„(1) Разпоредбите на член 63 не накърняват правото на държавите-членки:

а) да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатците, които не са в еднакво положение що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитали;

б) да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми, в частност в данъчната област и в областта на надзора за благоразумие на финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на движението на капитали за целите на статистическата или административна информация, или да вземат мерки, които са оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност.

….

(3) Мерките и процедурите, посочени в параграфи 1 и 2 не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на чл.63.”


13. Чл. 1 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки:

(1) плащания на лихви и роялти в държава-членка се освобождават от всякакви данъци, налагани върху такива плащания в тази държава независимо дали се събират чрез удържането им при източника или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, при условие, че бенефициерът на лихвите или роялтите е дружество от друга държава-членка или е място на стопанска дейност в друга държава-членка.

….

(11) Държавата източник може да изисква изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член и в член 3, да бъде доказано с удостоверение в момента на плащането на лихвите или роялтите. Ако изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член, не бъде удостоверено в момента на плащането, държавата-членка е свободна да иска удържане на данък при източника.



(12) Държавата източник може да постави като условие за освобождаване от данъци съгласно настоящата директива това, че тя е издала решение, което понастоящем разрешава освобождаване след удостоверяване на изпълнението на условията, предвидени в настоящия член и в член 3. Решение за освобождаване от данъци се издава в срок най-късно до три месеца след удостоверяването, и след като такава допълнителна информация, която държавата източник може да поиска, бъде предоставена. Решението е валидно за срок най-малко една година след издаването му.

….

(14) Ако изискванията за освобождаване не бъдат изпълнени, дружеството получател или мястото на стопанска дейност незабавно информират дружеството платец или мястото на стопанска дейност и, ако държавата източник изисква това – компетентния орган на тази държава.



(15) Ако на дружеството платец или на мястото на стопанска дейност е удържан данък при източника, от който трябва да бъдат освободени съгласно настоящия член, може да бъде отправено искане за връщане на този данък при източника. Държавата-членка може да изисква информацията, определена в параграф 13. Заявлението за връщане трябва да се представи в определен срок. Този срок е най-малко две години от датата на плащане на лихвите и роялтите.

(16) Държавата източник връща надвзетия при източника данък в срок от една година след надлежно получаване на заявлението и на такава допълнителна информация, каквато би сметнала за разумно да поиска. Ако данъкът, удържан при източника, не бъде върнат в този срок, дружеството получател или мястото на стопанска дейност имат право, след изтичането му, на лихва върху данъка с процент, съответстваща на основния лихвен процент, който се прилага в подобни случаи съгласно местното законодателство на държавата източник.”


Практика на Съда на Европейския съюз

17. В решение от 17.09.2009г. по дело С-182/08 Съдът на Европейският съюз по преюдициално запитване на тълкуване на чл.56 от ДФЕС в т.34 от мотивите напомня, предвид практика, че макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите членки, последните все пак трябва да я упражняват при спазване на общностното право, като са цитирани и решение от 13.12.2005г., по дело С-446/03, т.29, решение от 12.09.2006г. по дело С-196/04, т.40, решение от 12.12.2006г. по дело С-374/04, т.36, както и решение от 8.11.2007г. по дело С-379/05, т.16. В същия смисъл е и решение от 29.03.2012г. по дело С-417/10, т.25.

18. В решение от 29.11.2011г. по дело С – 371/10 Съдът на Европейския съюз е разгледал искане за преюдициално заключение по въпрос за тълкуване на чл.49 ДФЕС по спор за приложението на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на избягването на данъци, сключена между Кралство Нидерландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. В т.85 от мотивите СЕС приема, че разглежданата правна уредба, въведена от държава-членка е непропорционална.

19. В решение от 10.02.2011г. по съединени дела С-436/08 и С-437/08 в т.52 и 53 от мотивите СЕС приема, че разлика в третирането може да възпре дружества, установени в една държава-членка от придобиването на акции в дружества, установени в трети държави, поради което правната уредба представлява ограничение на свободното движение на капитали между държава членка и трети държави, което по принцип се забранява от чл.63 от ДФЕС.


Доводите на страните
20. „ТТЛ”ЕООД представя становище за недопустимост на преюдициалното запитване, тъй като поставените въпроси не са относими към спора по делото, който според страната е:

а) каква е правната квалификация на изплатения на чуждестранните дружества доход за предоставените за ползване вагон-цистерни и

б) допустимо ли е начисляването на лихви при доказана липса на главница?

Страната поддържа, че принципът на пропорционалността е приложим само относно правомощията на Европейския съюз в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност. Принципът за пропорционалността следвало да се обсъжда само след анализ дали е приложим принципът на субсидиарността. Вторият въпрос бил недопустим, тъй като спорът по делото е за допустимостта от правния ред на самостоятелно съществуващо акцесорно задължение при доказана липса на основно.

21. Директора на Дирекция „ОДОП”-София подкрепя становището на "ТТЛ"ЕООД.

22. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост на преюдициалното запитване, тъй като е необходимо тълкуване на разпоредбите на правото на Европейскя съюз и по специално на чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и на чл.1 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки.


Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване
23. Чл.175, ал.2, т.3 от ДОПК създава задължение на дружеството - платец на доход при източника, регистрирано в Република България, за заплащане на лихви при неизпълнение на задължение на чуждестранно лице - получател на дохода да докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер. Нормата е приложима и по отношение на получател на дохода - чуждестранно лице, установено в друга държава-членка на Европейския съюз. С тази разпоредба се ограничават регистрираните в Република България дружествата - платци на доходи при източника, за разлика от дружествата - платци в другите държави-членки. За настоящия състав на съда е необходимо тълкуване така въведено ограничение представлявали ли ограничение на свободата на установяване в Европейския съюз като създава по неблагоприятни условия за икономическа дейност на регистрираните в Република България дружества от тези в другите държави–членки.

24. Предвиденото в чл.175, ал.2, т.3 от ДОПК събиране на лихви от платеца на дохода при източника за недължим данък от чуждестранно лице, установено в държава-членка, противоречи на акцесорния характер на задължението за лихви. В правната система на Република България няма друга разпоредба като обсъжданата, която за неизпълнение на законово задължение от едно лице да представи доказателства за установяване наличието на права, да се възлага събирането на лихви от друго лице върху данък, който не се дължи. Нормата противоречи и на принципа в правото "комуто ползите - нему и вредите" - ubi emolumentum, ibi onus. За настоящия състав е необходимо тълкуване тази правна уредба не противоречи ли на принципа на пропорционалността по чл.5, §4 и чл.12, б.”б” от Договора за Европейския съюз.

25. С обсъжданата норма на чл.175, ал.2, т.3 от ДОПК е въведено различно третиране на местните дружества - платци на доход при източника от дружествата - платци на такива доходи, регистрирани в другите държави-членки. За настоящия състав на съда е необходимо да получи тълкуване това различно третиране представлява ли прикрито ограничение на свободното движение на капитали, водещо до произволна дискриминация на българските платци на доход при източника спрямо платците на доход при източника в другите държави-членки по смисъла на чл.63 и чл.65, §1, б.”а” и „б” и §3.

26. Цитираната по-горе уредба относно данъка върху дохода от лихви и роялти в чл.1, §11 – 12, 14 - 16 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки (Директивата) е въведена в правната система на Република България със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане, обнародван в ДВ, бр.105/2014г. и е пример за възможна уредба на събирането на данъка върху доходи при източника и между несвързани лица.

27. Настоящият състав на Върховния административен съд иска да получи тълкуване на посочените разпоредби от Договора за Европейския съюз, от Договора за функциониране на Европейския съюз и от Директивата по спора по настоящото дело, поради което поставя следните въпроси за преюдициално заключение по чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз:

1. Чл. 5, §4 и чл.12, буква „б” от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал.2, т.3 от ДОПК, която възлага на местно дружество - платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава-членка, докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.

2. Чл.49, чл.54, чл.63 и чл.65, §1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал.2, т.3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството-платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава-членка, докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.

Следва да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със посочените в т.27 въпроси. Производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.631, ал.1 от ГПК до произнасянето на СЕС. По изложените съображения, Върховният административен съд, І отделение,


ОПРЕДЕЛИ:
ОТПРАВЯ преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл.267, §1, буква „б” от Договора за функциониране на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Чл. 5, §4 и чл.12, буква „б” от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал.2, т.3 от ДОПК, която възлага на местно дружество - платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава-членка, докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.

2. Чл.49, чл.54, чл.63 и чл.65, §1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал.2, т.3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството-платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава-членка, докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.

СПИРА производството по адм.д.№ 1053/2015г. на Върховния административен съд, І отделение, до произнасянето на Съда на Европейския съюз.

Да се изготвят служебно преписи от ревизионния акт, решението на Директора на Дирекция "ОДОП"-София, жалбата до АССГ, съдебното решение на АССГ, касационната жалба, становището на касатора на л.94 от делото, протокола от 20.09.2016г., които да се изпратят на Съда на Европейския съюз заедно с настояшото определение.



Определението не подлежи на обжалване.
,


Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Светлозара Анчева

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Маруся Димитрова
/п/ Мадлен Петрова


М.Д.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница