Заседание на дванадесети септември две хиляди и осма година в състав: председател: т г



Дата24.05.2017
Размер74.31 Kb.
#21991


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. София, 12.09.2008 година

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ първоинстанционен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осма година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т Г

след като разгледа докладваното от съдия Г ЧНД № 525 по описа за 2008 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 234, ал. 9 НПК.

Софийският окръжен съд е сезиран на 10.09.2008 година от адв. И Л от САК, защитник на обвиняемата по сл. дело № 117/2003 година по описа на НСлС А На Д, с искане да бъдат отменени наложените на обвиняемата по посоченото досъдебно производство мерки за процесуална принуда – мярка за неотклонение „Гаранция” в пари и забрана за напускане пределите на страната.

В искането се сочи, че прокуратурата не е изпълнила императивното си задължение по чл. 234, ал. 8 НПК, въпреки че на 25.08.2008 година е направено подобно искане до Софийската окръжна прокуратура.

Иска се посочените мерки да бъдат отменени от Софийския окръжен съд по реда на чл. 234, ал. 9 НПК.


Съдът, като се запозна с ксерокопираните по разпореждане на съдията докладчик материали от досъдебно производство дознание № 117/2003 година по описа на Национална следствена служба, пр. пр. 872/02 година по описа на СОП, за да се произнесе, взе предвид следното:
С постановление от 10.08.2006 година, предявено на 22.08.2006 година А Н Д (т. 62, л. 122-125) е била привлечена като обвиняема в извършването на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „б”НК (в ред. към 17.03.2000 година) затова, че на 30.04.2000 година в гр. София, на територията на Митница „Аерогара – София” пренесла през границата на страната от Република Турция стоки с търговско предназначение на обща стойност 201 433 ДМ (двеста и една хиляди четиристотин тридесет и три хиляди германски марки) към момента на деянието, без знанието и разрешението на митниците с митнически манифести №№ 4251 и 4252 от 30.04.2000 година като използвала документи с невярно съдържание – фактури, издадени от турската фирма „Й Ч Т ЛТД”, с които декларирала, че стоките са закупени от турската фирма, приложени към митнически декларации както следва ЕАД №№ 4-7177, 4-7178, 4-7179, 4-7180, 4-7181, 4-7182, 4-7183, 4-7170, 4-7171, 4-7172, 4-7173, 4-7174, 4-7175, 4-7176, 4-7184, 4-7185, 4-7186, 4-7187, 4-7188, 4-71989, 4-7190, 4-7191, 4-7192, 4-7193, 4-7194, 4-7195 и 4-7196, както и в извършването на престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1,2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 1, б. „б” НК (в редакцията към 24.04.2001 година) затова, че в периода м. юни 2001 година – 16.09.2005 година, на териториите на Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” НК – управител на фирми „Борогруп ЛТД”, „Борогруп Т Лондон ЛТД” и „Голд Стандарт Съплайс ЛТД”, извършила повече от две финансови операции по открити 9 броя банкови сметки в различни британски банки – “HSBC Bank PLS”, “Citibank”, “Barklays Bank”, “National Westminster Bank” и “RBS Bank” за издаване на чекове, покриване на лични разходи, прехвърляния между кореспондиращи сметки, получаване на кредити и извършване на международни преводи във валута за около 2 000 000 британски лири и сключила сделка на 01.02.2002 година в гр. Лондон, Великобритания, за закупуване на имущество – недвижим имот (апартамент), находящ се в гр. Лондон, Великобритания на ул. „Penthouse” Flat 7, Sovereign Court, W85SH, на стойност 603 000 (шестстотин и три хиляди) британски лири с левова равностойност към деня на сделката 1 926 753,84 лв. (един милион деветстотин двадесет и шест хиляди седемстотин петдесет и три лева и 84 стотинки) със средства, за които знаела и/или предполагала, че са придобити чрез престъпление, а именно пренесени през границата на страната стоки без знанието и разрешението митниците – престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „б” НК като средствата, с които са извършени финансовите операции и е сключена сделка за закупуването на имот са в особено големи размери – в размер на 2 603 000 британски лири (два милиона шестстотин и три хиляди британски лири) и случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 НК с оглед размера на настъпилите вредни последици и проявената престъпна упоритост, разкриваща изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Със същото постановление на обв. А Д е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, които обвиняемата е внесла по сметка на Национална следствена служба на 29.08.2006 година, установено от вносна бележка (т. 62, л. 128).

С постановление от 25.08.2006 година прокурор в Софийската окръжна прокуратура е наложил на основание чл. 68, ал. 1 НПК забрана на обв. АН Д да напуска без разрешение на прокурора, наблюдаващ досъдебното производство, пределите на Република България, тъй като съществува реална опасност тя да се укрие. Мярката на процесуална принуда по отношение на обвиняемата е приложена на 30.08.2006 година със заповед № на Директора на ГД „ППООРП” – НС (т. 62, л. 133-134 от сл. дело).

На 28.07.2008 година наблюдаващият прокурор по сл. дело № 117/2003 година по реда на чл. 225 НПК е изменил обвинението и е извършил ново привличане на обв. А Д за извършени престъпления по чл. 242, ал. 3 (в ред. на чл. 242 на ДВ бр. 50/1995 година и ал. 4, пр. ал. 3, изм. ДВ бр. 21/17.03.2000 г.), вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 и б. „д”, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК (ДВ, бр. 92 от 2002), вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 1 НК (ред ДВ, бр. 62/1997 година, изм. ДВ, бр. 85/98 г), като е потвърдил първоначалната мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, взета с постановлението от 22.08.2006 година на следовател в НСлС (т. 186, л. 33-49).

Тъй като обвинението за престъпление по чл. 253 НК, предявено на АД на 28.07.2008 година касаело друг предмет – продажбата на „Б Т Л” ЕООД на „АД” ООД, с постановление от 13.08.2008 година наблюдаващият прокурор е прекратил частично наказателното производство срещу А Д за престъпление по чл. 253 НК, извършено през периода м. 07.2001 година – 16.09.2005 година на територията на Р. България и на територията на К Великобритания и предявено и с постановлението за привличане като обвиняема на 22.08.2006 година (т. 186, л. 92-101).

С постановление от 15.08.2008 година, изведено под № 872/02 от 22.08.2008 година на СОП, приложено по досъдебното производство, от сл. дело № 117/2003 година са отделени материали, касаещи трето лице, които са изпратени на РП Сливница по компетентност – т. 186, л. 108-109.

На 20.08.2008 година в 14.50 часа адв. И Л е депозирала в Софийската окръжна прокуратура жалба срещу постановлението за частично прекратяване от 13.08.2008 година.

На 25.08.2008 година в 16.15 часа адв. И Л е депозирала в Софийска окръжна прокуратура и искане на основание чл. 234, ал. 8 НПК наложените мерки за процесуална принуда на подзащитната й – А Н Д - „Гаранция в пари” и забрана за напускане пределите на страната да бъдат отменени.

На 27.08.2008 година с общо изходящо писмо ПД-40/22.08.2008 година в 10.20 часа на ръка по куриер в деловодството на Софийския окръжен съд са внесени жалбата на адв. Лулчева срещу постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и изготвения по измененото обвинение от 28.07.2008 година обвинителен акт срещу А Д (вх. № 2162/27.08.2008 година на СОС)

Пак на 27.08.2008 година, но в 16.36 часа, на ръка в деловодството на съда е постъпило и направеното на 225.08.2008 година искане на адв. И Л по чл. 234, ал. 8 НПК (изх. № 872/02 от 27.08.2008 година на СОП, вх. № 2177/27.08.2008 година на СОС).

По обжалването на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е образувано ЧНД № 495/2008 година, като постановлението от 13.08.2008 година е потвърдено с определение от 01.09.2008 година, което е съобщено на защитника и обвиняемата на 08.09.2008 година и към настоящия момент все още не е изтекъл 7-дневния срок за обжалване пред Софийския апелативен съд.

По внесения на 27.08.2008 година обвинителен акт не е образувано производство пред първата инстанция, а производство не е образувано и по препратеното също на 27.08.2008 година искане на защитника.


При тези факти, настоящият състав намира искането на адв. Л за процесуална допустимо, като подадено от надлежна страна и след липса на произнасяне на съответния наблюдаващ прокурор по реда на чл. 234, ал. 8 НПК.

По същество искането е основателно.

Съгласно чл. 234, ал. 8 НПК мерките за процесуална принуда, каквито са мярката за неотклонение и забраната да се напуска страната, предприети по отношение на обвиняем, могат да бъдат с максимална продължителност от две години, когато престъплението, за което лицето е привлечено към наказателна отговорност, е от категорията на тежките престъпления. Този срок започва да тече от момента на привличането на лицето като обвиняемо - т.е. от датата, когато постановлението за привличане като обвиняем е предявено на това лице.

А Д е привлечена към наказателна отговорност за извършени от нея тежки умишлени престъпления, като постановлението й е предявено на 22.08.2006 година, когато е определена и мярката й за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 лв., а с постановлението на прокурора от 25.08.2006 година й е наложена и втора мярка за процесуална принуда - забрана да напуска без разрешение пределите на страната.

Максималният двугодишен срок по чл. 234, ал. 8 НПК (по аргумент на чл. 183, ал. 3 НПК) е изтекъл на 22.08.2008 година, който е присъствен ден и не е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 4 НПК. Следователно, наблюдаващият прокурор е следвало сам, ex officio, в изпълнение действително на императивното си задължение, предвидено в разпоредбата на чл. 234, ал. 8 НПК, (по аргумент, че само производството по чл. 234, ал. 9 НПК се инициира по искане на обвиняемия или неговия защитник и то – при неизпълнение на задължението на прокурора по ал. 8), да отмени още на 23.08.2008 година, независимо че е неприсъствен ден, определената на обв. Ангелина Димитрова мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 лв., както и наложената й забрана да напуска пределите на Република България.

Това прокурорът не е сторил, както не го е сторил и след като изрично е сезиран с подобно искане от защитника на обвиняемия на 25.08.2008 година – когато нито постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, нито обвинителния акт се били внесени в съда и досъдебното производство се е намирало при него.

Използуваните от наблюдаващия прокурор „процесуални хватки” (едновременно внасяне на жалбата срещу постановлението за прекратяване и изготвения привидно в срока по чл. 234, ал. 8 НПК обвинителен акт от дата 22.08.2008 година и по-късно часово внасяне и на искането на защитника от 25.08.2008 година) не са довели до целения с тях ефект и наказателното производство срещу обв. А Д не е навлязло от досъдебната в съдебната фаза, при която мерките на процесуална принуда, упражнени по отношение на привлечените към наказателна отговорност лица, да не са ограничени от срока по чл. 234, ал. 8 НПК.

Това е така, тъй като в Софийския окръжен съд до настоящия момент не е образувано съдебно производство по внесения обвинителен акт, а такова не би могло и да бъде образувано, след като осъществяването на съдебния контрол върху постановлението за частично прекратяване е с преюдициално, предопределящо значение за образуване на съдебното производство по аргумент от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 НПК и систематичното подреждане на разпоредбите на чл. 243, чл. 244 и чл. 246 НПК в глава ХVІІІ-та – „Действия на прокурора след завършване на разследването”.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че каквато и дата да бъде посочена в обвинителния акт като дата на неговото изготвяне, това обстоятелство не е от категорията на юридическите факти и не може да произведе транслативно действие, така че наказателното производство да премине от първата във втората фаза на наказателния процес.

По изложените съображения и на основание чл. 234, ал. 9 НПК, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД


О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ МЕРКИТЕ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА – мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на 5 000 (пет) хиляди лева и ЗАБРАНА да напуска пределите на Република България, взети по отношение на А Н Д, родена на година в гр. Самоков, живуща в гр. София, бул. „ПЕ” № 54, ет. 2, ап. 2, с ЕГН, обвиняема по сл. дело № 117/2003 година по описа на Националната следствена служба (пр. пр. № 872/02 по описа на Софийската окръжна прокуратура.

Определението подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му пред Софийския апелативен съд.

Копие от определението да се изпрати на Софийска окръжна прокуратура за сведение.

След влизане на определението в сила заверени преписи от него да се изпратят на Национална служба полиция – Отдел „БДС” за сваляне на наложената забрана и да се приложат към внесения обвинителен акт по сл. дело № 117/2003 година за сведение на съдията-докладчик по него.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Т. Г)





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница