Заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав: председател: евдокия кемалова членове: веселина симеонова
Изтегляне 106.74 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА СНЕЖИНА КОЛЕВА
- На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
- , подс. Борикаров казал на св. Костов, че няма марихуана, поискал си парите, които св. Костов му дължал. Двамата се разбрали свидетелят като намери парите да му звънне .
- съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.2 предложение трето от НПК
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА
|
Р E Ш Е Н И Е № 200 гр. Пловдив, 03.04. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА СНЕЖИНА КОЛЕВА при участието на съдебния секретар Антоанета Калайджиева и в присъствието на прокурора Атанас Гичев като разгледа докладваното от съдията-докладчик Снежина Колева внохд № 73 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: С Присъда № 5/30.01.2014 година, постановена по НОХД № 657/2013 година, Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия МАРИН АЛЕКСИЕВ БОРИКАРОВ, роден на 05.09.1990г. в гр. Хасково за виновен в това, че: 1. на 23.02.2013г. в гр. Хасково, кв. Болярово, без надлежно разрешително разпространил като продал на Атанас Ангелов Костов с ЕГН 9312146540 от гр. Хасково високорисково наркотично вещество, а именно 0.8616 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол / ТХК / 3.3 тегловни процента на стойност 5.17лева, поради което и на основание чл. 354а ал. 1 изр. 1, предл. 5 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година. 2. на 24.02.2013г. в гр. Хасково, кв. Болярово, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно 15.4104 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3.2 тегловни процента на стойност 92.46 лева, поради което и на основание чл. 354а ал. 1 изр. 1, предл. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Марин Борикаров едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години. Осъдил е подсъдимият Марин Алексиев Борикаров да заплати разноски по делото в размер на 159.60 лева в полза на държавата по бюджета на МВР, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС направените разноски в съдебно заседание в размер на 22 лева. Постановил е веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа” модел 1208 със СИМ карта на М тел и 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа” модел 1100 със СИМ карта на Виваком да се върнат на подсъдимия Марин Алексиев Борикаров след влизане на присъдата в сила. Вещественото доказателство електронна везна с надпис SF 700 да бъде отнето в полза на държавата. Остатъците от наркотичните вещества в размер на 0.7611 грама и 15.3100 грама, намиращи се на съхранение в ЦМУ София на бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени по предвидения за това ред. Така постановената присъда е обжалвана от подс. Борикаров чрез неговия защитник, с доводи за необоснованост ; твърдение за липса на доказателства, които да водят до изводи за виновност ; настоява се за отмяна на присъдата и признаването на подсъдимия за невиновен и оправдан . Пред въззивния съд доводите се поддържат , а представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив излага становище за законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което се предлага неговото потвърждаване . Въз основа на събраните по делото и от двете инстанции доказателства се установява, че в началото на месец февруари 2013 година подсъдимият Борикаров се запознал със св.Атанас Костов в кв. Болярово в гр. Хасково, където първият ходил да играе тенис на маса . Свидетелят забелязал, че подсъдимия пуши марихуана и тъй като и той самия употребявал, поискал първият да му достави. Така няколко пъти, след проведени телефонни разговори, двете лица се виждали и се осъществявала покупко - продабжа на марихуана. На 23.02.2013г. св. Костов отново се обадил по телефона на подс. Борикаров и поискал да го снабди с марихуана. Както обичайно срещата се провела в кв. Болярово , като подсъдимият продал на св. Костов марихуана за 20 лева , която била опакована с алуминиево фолио в две топчета. Същата вечер свидетелят Костов пътувал за гр. Димитровград с л.а. „Фиат Стило“ . При влизане в посоченото населено Костов бил спрян за полицейска проверка от св. Мирослав Марков . При проверката в автомобила му били установени двете топчета със зелена листна маса, която при полеви тест реагирала на марихуана. Костов признал от кого е закупил марихуаната. Бил задържан за 24 часа, след което - освободен. На следващия ден - 24.02.2013г. св. Костов се обадил на подс. Борикаров и се уговорили да се видят в Болярово. Когато получил обаждането, подс. Борикаров пътувал заедно със свидетелите Далиев и Асенов, като ги помолил да го откарат до кв. Болярово , което било осъществено . При срещата, подс. Борикаров казал на св. Костов, че няма марихуана, поискал си парите, които св. Костов му дължал. Двамата се разбрали свидетелят като намери парите да му звънне . Веднага след като се разделили, бил осъществен обиск на подс. Борикаров от съответните органи, които имали предварителна оперативна информация за разпространение на наркотици . При извършеното процесуално - следствено действие в преден горен десен джоб на якето на подсъдимия било намерено пакетче марихуана. В докладна записка количеството е отразено - „около 5 грама". Непосредствено след това били проведени претърсвания в жилището на Борикаров с адрес гр. Хасково ул. „Зайчар" № 37 , където не са открити забранени от закона вещества, а в автомобила му - „БМВ 316" с ДК № X 3357 ВС била намерена електронна везна с надпис SF 700. При тестване с полеви наркотест повърхността на същата дала реакция за наличие на канабис. Предаденото от св. Атанас Костов на 23.02.2013г. наркотично вещество, както и иззетото от подс. Борикаров на 24.02.2013г. са били надлежно запечатани и при поставени подписи на поемни лица, върху плика, в който бил съхранено иззетото от подс.Борикаров. След извършен лабораторен анализ първото количество се установило, че е с тегло 0,8616 грама, със съдържание на активно действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол 3,3 тегловни процента и е определено на стойност 5,17 лева. За второто количество, намерено в подс. Борикаров, се констатирало, че е 15,4104 грама със съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 3,2 тегловни процента и е било определено на стойност 92,46 лева. Посочените фактически обстоятелства относно първото деяние се основават на данните, изнесени в разпита на св. Ат.Костов , който последователно в хода на наказателното производство твърди , че намерената в неговия автомобил марихуана е закупена от подс. Борикаров. В този аспект еднопосочни са твърденията му както в досъдебното, така и в съдебното производство . Противоречието, което се констатира в показания му е относно датата, на която е била осъществена срещата между двамата. При огласяването на това противоречие от въззивния съд, свидетелят заяви, че в тази част поддържа дадените от него показания в досъдебното производство, където е посочил, че датата на закупуване на марихуаната е била 23.02.2013г. Предвид обстоятелството, че свидетелстването, тогава е осъществено на 14.03.2013г - по – близко във времето до възпроизвежданите събития, а и видно е, че същото се отличава с хронологична последователност и конкретика, настоящият състав намери, че следва да кредитира в съответната част показанията на лицето, дадени в досъдебното производство . На следващо място на оценка следва да се подложат и показанията на св. Христо Писаров , от които се извежда, че св. Атанас Костов и пред полицейските органи, преди да е било образувано досъдебно производство и да е добил процесуална качество, е заявил, че покупката му е осъществена от подс. Борикаров . Макар и производни по своя характер, данните събрани чрез обсъжданото доказателствено средство , следва да се ценят в подкрепа на обвинителната теза, доколкото в тях се възпроизвежда обстоятелство, за което св. Ат.Костов е споделил, че е имал възприятия - а именно, че марихуаната е била държана от подсъдимия Борикаров в лекия му автомобил м. БМВ. Това твърдение, косвено се потвърждава от факта , че в лекия автомобил, ползван от подсъдимия - м. „БМВ 316“ с регистрационен „ Х 3357 ВС “ при извършено претърсване и изземване е открита в мъжка чанта електронна везна, чиято повърхност е реагирала на канабис при извършен полеви тест. В допълнение към тези доказателства са както писмените документи от 23.02.2013г. – протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства по чл. 59 ЗМВР и протокол за доброволно предаване, така и св. показания на Мирослав Марков , установяващи намирането в лекия автомобил на св. Ат.Костов на 2 броя завити в алуминиево фолио под формата на топчета зелена изсушена листна маса . Извод за обща достоверност на споделеното от св. Костов може да се почерпи и от факта , че в иззетия при извършения обиск на подс. Борикаров на 24.02. мобилен телефон марка „Нокия“ с ИМЕЙ 352906024980270 фигурира телефонен номер 097848498, за който е установено, че принадлежи на Ат.Костов . А отделно от това в писмените документи се установяват изходящи от св. Костов към подс. Борикаров повиквания от 18.02.2013г. Обсъдените доказателства опровергават заявеното от подс. Борикаров, че не е продавал инкриминираното количество на Костов , нито му е давал да пробва, макар да сочи , че свидетелят „един път“ е искал от него марихуана , след като го е видял да пуши. Относно деянието на 24.02.2013г. , изводите по фактите се базират на събраните доказателства при извършения обиск на подс. Борикаров , показанията св. Ат.Костов, прецени съвкупно с останалите данни по делото . Съдът възприема като защитна тезата на подсъдимия, че не е знаел какво вещество е придобил от лице наречено Сейхан и прибрал в якето си . Безспорно е , че след обаждане от св. Костов, подс. Борикаров се е отзовал на искането да се видят. Констатира се , че по времето, когато е получил посоченото обаждане, подс. Борикаров е бил със свидетелите Далиев и Асенов, в лекия автомобил, с който те пътували към гр. Хасково , като след разговора си със св. Костов , той помолил да бъде откаран в кв. Болярово, където била уговорката за среща им . В този аспект еднопосочни са обясненията на подсъдимия , така и показанията на двамата свидетели, които са били с него – Далиев и Асенов. Настоящият състав кредитира споделеното от св. Ат. Костов , че при срещата им, Марин Борикаров си е поискал парите, които св. Костов му е дължал ; заявил е, че няма марихуана в себе си и се разбрали да се видят по – късно , след като свидетелят му звънне. Твърденията на св. Костов са еднопосочни в този аспект и пред двете съдебни инстанции. Въз основа на същите източници , следва да се отбележи, че категоричен извод по фактите , че подсъдимият Борикаров е следвало да изчака завръщането на св. Ат. Костов и тогава да се осъществени целената от Костов покупка на марихуана не можа да се стори . Посоченото, преценено съвкупно с показанията на св. Ивайло Ангелов , че марихуана е била открита в подс. Борикаров , липсата на данни такава да е открита в св. Костов; признатото от подс. Борикаров , че по това време е употребявал марихуана, както и установеното за обстоятелствата , при които подс. Борикаров се е отзовал за срещата със св. Костов навеждат настоящата инстанция на извод единствено за доказаност на факта на държане от подсъдимия на забранено вещество, но не и на субективната цел за разпространението й . Доводите на защита, че показанията на св. Костов, са резултат от негов ангажимент към органите на разследването категорично не могат да се отнесат за деянието от 23.02.2013г., където още при първоначалните полицейски действия спрямо него по ЗМВР, свидетелят е свързал намерената марихуана с подс. Борикаров и това твърдение е останало неизменно. Що се касае до второто деяние, тук разсъждения с тази насоченост могат да се сторят , още повече, като се има предвид споделеното от св. Ив. Ангелов пред първата инстанция, че полицейските служители са знаели, че ще се осъществи покупко-продажба на наркотично вещество на 24.02.2013г. в кв. Болярово на гр. Хасково, а данни за използвани специални разузнавателни средства липсват. Независимо от това дали св. Костов е бил допълнително и външно мотивиран за срещата от 24.02.13г. с подс. Борикаров , деянието на последния категорично се свързва със състав на престъпление, за осъществяването на което не би могло да се твърди , че е провокиран по недопустим начин. По възражението за точното количество, иззето от подс. Борикаров първата инстанция е дала отговор който съвпада с виждането и на настоящата по въпроса , като косвен извод , че веществото е било именно в установеното от физико – химическата експертиза /ФХЕ/ тегло е и приемо- предавателен протокол № 27415/28.03.13г., в който органът , приел за съхранение на основание чл. 91 ЗКНВП марихуаната е отразил , че брутното й тегло е 21,24 грама , при налична хартиена опаковка – пликче, което би могло да се тълкува като допълнително обстоятелство кореспондиращо с данните от ФХЕ . При горните обстоятелства от правна страна съвпадащи са изводите на двете съдебни инстанции, че подс. Борикаров с деянието на 23.02.2013г. в гр. Хасково, е осъществил престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 предложение пето от НК . Що се касае до това от 24.02.2013г. въззивния съд установява единствено забранено от закона държане на високорисково наркотично вещество, което е престъпление по чл. 354а ал. 3 предл.2 т.1 предл.1 от НК. Недоказаността, че целта на държането е била разпространение, води до извод за прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление за второто, осъществено от подс. Борикаров деяние . При индивидуализацията на наказанието за първото престъпление по чл. 354а ал.1 от НК по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК следва да се имат предвид всички изложени от ОС Хасково съображения, който подробно се е занимал с въпросите за обществената опасност на деянието и дееца и правилно е отмерил лишаване от свобода в размер на 1 година, без да е наложил кумулативно предвидената глоба . Допълнителни аргументи, които да доведат до още по- голямо снижаване на санкционирането не са налице. За второто деяние - прилагането на закон за по – леко – наказуемо престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК обуславя ново отмерване на наказание за стореното на 24.02.2013г. И тук , при установените налични основания по чл. 55 ал.1 т.1 от НК – многобройни смекчаващи вината обстоятелства и несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание от 1 година лишаване от свобода, съдът намира , че следва да определи такова в размер от 10 месеца, като на осн. чл. 55 ал.3 НК не налага по – лекото предвидено такова - глоба . При тези обстоятелства, съгласно чл. 23 от НК следва да се наложи общо най – тежко наказание за престъпленията , предмет на настоящото производство и същото трябва да бъде това от една година лишаване от свобода. Липсват основания за преразглеждане на въпроса за изтърпяване на общото наказание, така че постановеното от ОС гр. Хасково отложено изпълнение на същото за срок три години , определено при условията на чл. 66 от НК следва да се запази . Аналогично е разрешението и по останалите, допълнително решени с присъдата въпроси . С оглед тези съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.2 предложение трето от НПК, Пловдивският апелативен съд, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 5/30.01.2014 година, по нохд № 657/2013 година на Окръжен съд гр. Хасково в частта относно престъплението по чл.354а ал.1 изр. 1, предл. 4 от НК и приложението на чл. 23 от НК както следва : ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл.354а ал.1 изр. 1, предл. 4 от НК, извършено на 24.02.2013г. в по – леко наказуемо престъпление по чл. 354а ал.3 предл.2 т.1 предл. 1 от НК , като на осн. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК налага наказание от 10 / десет/ месеца лишаване от свобода . НАЛАГА на подсъдимия Марин Алексиев Борикаров на основание чл.23 от НК за престъпленията, предмет на настоящото производство общо най – тежко наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ: 2. Изтегляне 106.74 Kb. Сподели с приятели:
|