Заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори на 5 октомври 2014 година. 8 септември 2014 г



страница1/4
Дата08.05.2018
Размер0.58 Mb.
#68025
ТипЗаседание
  1   2   3   4



Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Стенографски запис!


ЗАСЕДАНИЕ
на

Гражданския борд за свободни и прозрачни избори

на 5 октомври 2014 година.
8 септември 2014 г.

Заседанието започна в 14.05 часа и беше ръководено от проф. Михаил Мирчев

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Колеги, позволете ми да открия третото заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори към Министерския съвет.

Дневният ред предполагам, че всички го имате, разпратен е. Виждате в дневния ред, че се концентрираме върху предизборната кампания и преди всичко участието на медиите като един изключително важен посредник.

Преди да започнем по дневния ред, може би две или три съобщения да направя.

Първо, направено е вече Резюме от второто заседание, качено е в сайта, всички могат да се запознаят.

Освен това между второ и трето заседание тук виждам десетина материала са получени от различни неправителствени организации с конкретни въпроси и становища.

- Асоциация „Прозрачност без граници“ относно агитационните материали

- Студентска организация с конкретни предложения за информационна кампания за нашите съграждани извън територията на България.

- Институт за социална интеграция относно обучителното звено към ЦИК.

- Експериментално гласуване с електронни машини от колегата Иво Цонев.

- От колегата проф. Михаил Константинов неговото експертно становище за проблема с Методиката за изчисляване на крайните резултати. Доста подробно е написано. Вижда се всъщност къде е проблемът, проблемът е с едно, две, три места. Няма проблем с партията, която ще получи тези депутатски места, има проблем в кой от МИР-овете ще отиде, примерно дали в Бургас или в Кърджали.

- Имаме отговори, свързани с повдигнатия на второто заседание проблем с огромния кух обем в списъците. Доколкото разбрах, очакваме зам.-министър Филип Гунев да се включи малко-късно евентуално с тази информация, която беше обещана миналия понеделник за реалното число български граждани с лични документи с неизтекъл срок, с който може да се гласува.

- Имаме материал от Национално движение „БГ патриот“ за упражняване правото на глас на наши сънародници в Република Македония.

- От господин Стефан Манов, свързан с избирателните списъци.

- И накрая от експерта колегата Димитър Димитров също свързан със списъците.

Можем да пристъпим към началото на работата.

Преди това искам да съобщя, че откликнаха на поканата на Гражданския борд наши уважавани колеги от държавни институции и от медии. Набързо ще ги прочета: от Сметна палата - Дилета Токатлиян и Рада Паскова, от ДАЗД Ева Жечева и Камелия Николова, от Съвета за електронни медии колегата Георги Лозанов, Мария Стоянова, Антоанета Тодорова, от БНТ - Вяра Анкова и Бойко Василев, от БНР – Радослав Янкулов, Христин Стрижлев, от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори – Мехти Меликов и Ивайло Бурков, и двама представители на Организацията ОССЕ, по чиято методика всъщност ние трябва да наблюдаваме изборите и накрая да направим достоверен анализ как са протекли те и дали наистина са били честни, прозрачни и демократични, колегите Бартоклет Лех и Ивайло Цонев.

С това мисля, че можем да започнем по първа точка. Искам да припомня в началото, че времето ни е съвсем ограничено, знаете, че работим до 16.00 часа, така че моля въпросите и становищата да не бъдат по-дълги от две до три минути, може би отговорите също да бъдат максимално лаконично. Ако има реплики, буквално в половин минута. Тук не е мястото да изясняваме нещата и да теоретизираме. Тук е мястото ясно да назовем проблема, след което да адресираме този проблем и да очакваме от съответната професионална организация или държавна институция или неправителствена организация ясен отговор и на този отговор да му се даде гласност. Така че, много ви моля за лаконичност.

Позволете да открия дебата по първа точка – отразяване на предизборната кампания чрез доставчици на медийни услуги. Имате думата за становища, за въпроси, въпросът към кого ще бъде, за да може той да отговори. Много ви моля на микрофона се представяйте, за да знаем кой говори и от чие име говори. Заповядайте.

Знам, че поне три организации от неправителствените правят много стойностен, задълбочен и активен мониторинг на участието на медиите в изборна ситуация в изборния процес, така че може би от тях да започнем.

Антоанета вие?

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Здравейте. Нямам някакво конкретно подготвено изказване, но след като ми давате направо на мен думата, а и виждам тук представители на АБРО. Нашият мониторинг започна веднага след началото на изборната кампания. Той е ориентиран в две посоки. Ние следим дали електронни и печатни медии и онлайн издания публикуват своите договори с участниците в изборите. Може би ще ви е интересно да кажа, че към днешния момент най-големите български телевизии не са публикували такива договори, макар че платено съдържание тече видимо по част от тях. Това е нещо, което според мен Асоциацията би могла също да се намеси по отношение на изпълнение на законодателството. Знаете, че всеки един сключен договор трябва да бъде публикуван в тридневен срок, не договор, а неговото съдържание в структуриран вид, както междувпрочем това беше препоръка именно на АБРО. Към момента, това задължение не се изпълнява. Частично се изпълнява от големите печатни медии и ежедневници, но традиционно имаме проблеми с вестници като „Монитор“ и „Телеграф“, които две кампании по ред абсолютно не публикуват нито тарифи, нито договори. Ние не знаем дали те изобщо предлагат платено съдържание, но така или иначе са медии, които не се ангажират нито към едното, нито към другото условие предварително да обявят тарифа и впоследствие да кажем ако сключат договори да ги обявят.

Също сериозно стои проблемът с обявяване на договори, но може и да няма такива сключени. Там, това трябва в самия мониторинг да го посочи с онлайн изданията. Но по отношение на телевизиите проблемът към днешна дата е доста видим. Благодаря ви.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: От другите организации?

Заповядайте.

ВАНЯ НУШЕВА (“АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ“): Аз бих искала да подкрепя констатациите на колегите от други неправителствени организации, които извършват мониторинг на предизборната кампания.

„Асоциация „Прозрачност без граници“ извършва мониторинг на няколко ключови изисквания, които медиите би следвало да спазват с оглед гарантирането на прозрачност на финансирането на предизборната кампания. Всъщност правилата за оповестяване на тарифите, за публикуване на договорите с участниците в предизборната кампания не са самоцел. Те са средство, за да може аудиторията да си състави ясна картина за това какви реални средства и по какъв начин се включват в кампанията със своите финансови ресурси партиите, коалициите и инициативните комитети. Междинните резултати от наблюдението, което „Прозрачност без граници“ извършва показват, че от 180 медии национални, регионални, местни медии в цялата страна, едва 37.7 % са изпълнили изискването за публикуване на тарифите за отразяване на предизборните кампании.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Извинете, това към коя дата е?

ВАНЯ НУШЕВА („АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ): Това е към датата, която Изборният кодекс изисква – 26 август. В последствие има тенденция за публикуване на някои от тарифите, но така или иначе към датата, към която Изборният кодекс изисква подобно действие от страна на медиите, сме свидетели на едно недостатъчно стриктно изпълнение на това законово изискване. В сравнение с данните, които имаме от наблюдение на предходни предизборни кампании показват, че всъщност ситуацията се променя в негативна посока. Докато на предходните изборния съвкупният дял на тези медии, които изпълняват изискването за публикуване на обособени тарифи за предизборните кампании варира от 50 до 56 %, то сега виждаме почти 38 % от медиите са спазили това изискване. Очевидно е нужно да бъде осъществяван ефективен контрол за спазване на тези правила. Така или иначе казвам, те не са самоцел.

Друго нещо, върху което бих искала да обърна внимание, за да не вземам отново думата, е начинът, по който институциите осъществяват контрол за спазване правилата за отразяване на предизборната кампания.

Възползвам се от повода, че отново участвам на това заседание, аз и предишния път поставих въпроса - за нас е важно ЦИК, РИК да осъществяват ефективен контрол и тогава, когато се нарушават правила като например забрана за публикуване на агитационни материали преди официалния старт на кампанията, то тези правила да бъдат съблюдавани и участниците, които не ги спазват, да бъдат санкционирани. Искам да попитам дали тук има представител на ЦИК, за да намерим отговор този въпрос?

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Не са ни уважили поканата, дано да се включат в по-напредналата фаза, но много от тези въпроси очевидно се отнасят до ЦИК.

Професор Лозанов!

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ (СЕМ): В продължение на това, което казаха колегите до тук, защото ние също осъществяваме мониторинг, който вече е изискване по Закон от предишните избори, на базата на споразумение с ЦИК и в някакъв смисъл за целите и на тяхната дейност. Част от този мониторинг, разбира се, е спазването на изискванията за прозрачност на тарифите и договорите в необходимите срокове, така че Съветът е на ниво междинен доклад на мониторинга. Ще има списък така да се каже на нарушилите. Тези разпоредби, който ще изпратим към ЦИК, тези медии, които не са изпълнили изискването, за да могат да се предприемат съответните действия. Мисля, че това ще стане в седмицата, която идва, защото действително е проблем това и някак си миналите избори, като че ли имаше повече воля да се случи. Видя се, че когато не се случва, това не води до някаква кой знае до каква реакция и сега се вижда, че е деморализирана в това отношение колегията. За съжаление, ние трябва да я морализираме по пътя на санкциите, така че ще изпълним този ангажимент. Това е във връзка с тарифите и договорите. При това миналия път имаше тенденция договорите да се качват по неразбираем начин. Те се качват на сайтовете, обаче от тези договори, нечетливи, трудно е да се ориентираш, така че да имаш яснота за тези именно финансови обеми, които са съпоставими с платената част от кампанията.

Друга много важна характеристика на нашия мониторинг и цел е следеното - обозначаването в електронните медии разбира се само, защото ние само с това се занимаваме, на платената част от кампания. Такава тенденция има от миналите избори с ясно обозначаване, така че зрителите и слушателите във всеки един момент да знаят дали тези послания стигат на базата на редакционна независимост и журналистически избор или стигат в резултат на финансови възможности, което променя в много голяма степен въобще възприятието, както знаем. Така че, това е важна цел. Тази цел има според мен един допълнителен, особено съществен ефект, когато разграничи платената от неплатената част на кампанията започва да се фокусира въобще проблемът за това доколко имаме неплатена кампания, имаме ли и евентуално шанс да се появи такава. Защото преди заедно с представителите на ОССЕ предишните парламентарни избори мисля и президентски, беше отчетено като негативна характеристика това, че почти изцяло медийната кампания е платена по време на избори. Платена, значи нежурналистическа, защото платена, купена журналистика така да се каже няма. И възвръщането на ролята на журналистиката в предизборната кампания е особена цел и на СЕМ и чрез мониторинга, който осъществяваме сега, тя по някакъв начин се инструментализира тази цел. Имайте предвид, това е нещо, което е по-глобален въпрос, но аз ще го поставя тук в скоби, независимо, че както господин Мирчев каза, не е тук мястото за глобални въпроси, но платената кампания, така както се осъществява от много години в медиите става все по-малко ефективна. Това са тафтологични общо взето послания и произтичащи от самите политици с един много анахроничен пиар и стратегии и които реално до голяма степен са с нулев комуникативен ефект, не формират вот.

Може много дефекти да се посочат във връзка с това когато медийната кампания не е ефективна, какви са негативите. Например, увеличава се купуването на гласове, защото когато нямаш причина да реализираш през медиите своите стратегии и по този начин да формираш вот, започваш да търсиш други начини чрез финансовите си възможности да формираш вот. Така, че за мен от много гледни точки е важно връщането на значимостта на медийните кампании и това минава през свободните журналистически форуми. Аз се радвам, че в обществените медии, в БНТ започна да се създават такива формати, в които това да се отчита.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря за това мнение. Мисля, че усетихте, че имаше няколко изключително важни въпроса. Първо, проблемът за санкциите, не просто за контрол, а за санкции. И, второ, че ако всички материали предизборни се плащат в една предизборна кампания, то медиите се изпразват от журналистическото и стават много своеобразни рекламни носители, престават да бъдат до голяма степен медии.

Доктор Михайлова!

КАТЯ МИХАЙЛОВА (ГИСДИ): Благодаря ви. Добър ден на всички. Доколкото разбирам, тук, сме се събрали медии и наблюдатели. Наблюдателите са и граждански организации.

Ние в „ГИСДИ“ правим медиен мониторинг, както вече всички знаете, огласяваме нашите резултати периодично всяка седмица. Тази седмица сме на вълна платени материали и начини, по които те се обозначават, публикуване или непубликуване на договори, отразяване на социологически проучвания. Също така един много важен законов норматив забрана за публикуване на анонимни материали в медиите. Това са акцентите за тази седмица. Но тук по-скоро бих искала да не нападам медиите, защото те не са чак толкова много за нападане затова, че не са свършили едно или друго нещо, казано в Закона. По-скоро бих искала да обърна внимание и на Закона и неговата нормативна точност и изрядност. Забележете, че в Закона по отношение на платените материали се казва „медиите сами да решат по визуален или аудио или какъвто те решат начин, да обозначават платените материали“. Факт е, че в първия ден на кампанията 5-ти септември, нямаше обозначение в печатните медии, наблюдаваме осем национални ежедневника, за тях говоря в момента, и още други регионални. На следващия втори ден се появи конкретно обозначение в един от вестниците и досега можем да кажем, че един и половина от националните ежедневници всъщност обозначават коректно своите платени материали. Обозначаването на платената информация и разграничаването на платената от неплатената информация не е само норматив по българския Изборен кодекс, той е също така и препоръка на Съвета на министрите от 2007 г. за медийно отразяване на кампанията.

Доцент Лозанов обърна достатъчно внимание на това какво означава да се сигнализира и съответно какво означава да не се сигнализира платената кампания. Бих искала да напомня и си позволявам да напомня, защото ние в „ГИСДИ“ вярваме, че функцията на наблюдателските организации и на гражданските организации е не само да наблюдават и да казват „ето тук това е за санкция“, но също и да обучават. Но също и по някакъв начин да правят така, че законите в нашата държава да стават все по-ясни и по-видими и по този начин все по-изпълними. Специално ние в тази кампания, що се отнася до медиите, правим такава информационно-разяснителна, в някаква степен и обучителна кампания към медиите и към РИК-овете. Позволяваме си да направим и тази крачка, защото виждаме, че има такава необходимост от обучение и на Регионалните изборни комисии.

Публикуването на договорите. Обръщам внимание, че в Закона е записано три дни след сключване на договора той трябва да се публикува. Ако договорът е сключен на 5-ти, той днес вече до края на деня трябва да бъде публикуван. Реалното наблюдение дали са публикували или не своите договори, всъщност трябва да започне може би от днес нататък. Да, вече сме регистрирали медии, които не публикуват достатъчно ясно своите договори, не можем да разберем какви са условията по този договор, трудно можем да разберем и кой е възложителят по този договор от начина, по който те са публикувани. Това го наблюдаваме и на национално ниво, това го наблюдаваме и на регионално ниво. Тук бих искала да ви кажа, че „ГИСДИ“ вече има свои партньори сред регионалните медии, които се превръщат в наблюдатели и ни сигнализират за нарушения не само на изборния процес като цяло, но и за нарушения от страна на техните колеги в тяхното най-близко обкръжение. Благодарим изключително, защото това е в полза на българските свободни и демократични избори и в полза на българската демокрация. Мисля, че това беше важното, което трябваше да ви кажа.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Има ли конкретни въпроси?

КАТЯ МИХАЙЛОВА (ГИСДИ): Конкретните ни въпроси са на срещата между премиера Близнашки, ЦИК и СЕМ - ЦИК казва, че ще засили мониторинга по време на кампанията и че наблюдава дали медиите, дали доставчиците публикуват в законовите срокове своите тарифи. По този повод искам да попитам ЦИК - как те осъществяват това наблюдение, освен мониторинга, който прави СЕМ, как те наблюдават всички останали други медии, как регистрират евентуалните неспазвания на Изборния кодекс и каква превенция правят срещу евентуални неспазвания на Изборния кодекс? Защото тук под превенция разбирам един допълнителен аспект от информационно разяснителната кампания на ЦИК. На същата среща Мария Стоянова – член на СЕМ, казва от името на СЕМ – ще се стремим и ще направим всичко възможно да има ред по време на предизборната кампания. Ред по време на предизборната кампания според нас означава всяко едно нарушение, дори преди то да бъде извършено, да бъде указано на доставчика какво следва да направи. А когато имаме констатирано нарушение, то доставчикът да получи своето указание или своята санкция. Искам да ви кажа, че ние сме подали до момента до 16 регионални избирателни комисии сигнали за непубликувани оферти, а също така и сигнали за качеството на публикуваните оферти, защото медиите не трябва да публикуват само цени, но също и условия, при които предоставят своите медийни услуги. Имаме отговор от 9 от тях, очакваме още 5 отговора. Сигналите са подадени на 28 август, на 3 и 4 септември. Сами разбирате, че срокът за отговор вече е отдавна изтекъл. Пуснали сме сигнал и до ЦИК по повод непубликувани оферти в медиите, все още нямаме отговор по този сигнал. Сигналът е датиран 28 август. Същият сигнал що се отнася до радио и телевизия е пуснат и до СЕМ. И тъй като доцент Лозанов е тук, вероятно той ще каже защо още нямаме отговор по сигнала, който ви пуснахме за непубликувани оферти.

Колеги наблюдатели, нашата цел е не просто да наблюдаваме и да казваме „тук има нарушения“. Нашата цел като наблюдатели на медиите в изборния процес е когато видим някакво нарушение веднага да сигнализираме контролиращите органи. В случая за регионални медии това са РИК, а за национални медии това е ЦИК. Благодаря.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря.

Припомням, че трябва да се вместваме в по-малко време.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ (СЕМ): Да кажа само във връзка със сигнала. Утре е първото заседание на Съвета след началото на кампанията, когато ще има междинен доклад от нашия мониторинг именно за тарифите и за медиите, които не са ги публикували и съответно ще изпратим този доклад в ЦИК, който е санкциониращият орган в случая. А след осми, това е след днес, ще има доклад за медиите, които не са публикували договорите и на следващото заседание ще има също този списък, който ще изпратим отново в ЦИК.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Аз моля този междинен анализ да го изпратите и на Гражданския борд.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Той не е толкова анализ, колкото констатация. Анализите са накрая.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Господин Меликов

МЕХТИ МЕЛИКОВ (АБРО): Благодаря ви. Понеже беше споменато името на организацията, имаше и конкретни въпроси. Първо, може би едно уточнение, че АБРО е браншовата организация на традиционните електронни медии. В този мултиплатформен медиен свят е важно да правим тези уточнения, да се знае чия отговорност докъде се простира. Ние бяхме най-активни бих казал при изработването на правилата, сега очакваме те да бъдат спазвани. Като стана въпрос за изработването на правилата, именно АБРО предложи новия начин за публикуване, за оповестяване на информацията от договорите, това, за което говори доц. Лозанов, да бъде ясно, разбираемо и най-вече да бъде сравнима информацията. Защото мониторингът ще засече информацията по публикуваните данни, Сметна палата би могла да направи същите засечки и с политическите партии. Аз мисля, че достатъчно подробна е тази справка, справката е оформена като таблица и си мисля, че оттук нататък не би трябвало да се получават казуси с неясно оформена таблица, с неясно публикувани данни. Би трябвало да се ползва таблицата, която придружаваше едно от решенията на ЦИК именно в тази посока.

По отношение на публикуването на договорите мисля че горе-долу се оформи мнение, че може би е рано за мониторинг. Хронологично първо се оповестяват тарифите, аз мисля, че поне основните медии, тези, към които и АБРО има ангажимент и изразява в крайна сметка и тяхната позиция, там казус няма. Очакваме тези дни всеки мониторинг специализиран да засече наличието и на оповестени договори, разбира се, там където такива има и доколкото има, предполагам, че ще има.

Едно последно нещо, стана въпрос за социологическите проучвания, които са във фокуса и на „ГИСДИ“.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Това е в отделна точка.

МЕХТИ МЕЛИКОВ (АБРО): Добре, ние ще бъдем тук и ще вземем отношение.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Имаше въпрос към Българско национално радио и Българска национална телевизия. Ще вземете ли отношение като обществени медии или по-нататък в разговора?

ВЯРА АНКОВА: Може би, ако има някои въпроси, на които можем да отговорим, защото аз мисля, че и от БНР ще кажат, но нашите тарифи се определят предварително и те са ясни. Споразумението, което трябва да сключи БНТ и съответно БНР е направено и публикувано на сайта на телевизията и е изпратено до всички органи. Това, което се постарахме, както и на предишната кампания и на тази, е да можем да предоставим разнообразен спектър от форуми, които са безплатни в предаванията ни, тоест почти всички предавания на БНТ са безплатни за партиите, с изключение за сутрешния блок, когато трябва да има дебати, в които се пътува и са допълнителни средства за екипите, но абсолютно всички други предавания са предоставени съвсем безплатно на партиите за кампанията. Така, че ако има други въпроси освен това естество.

РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ: Всичко, което трябваше да изпълним според указанията на ЦИК сме го направили доста старателно. Това, че в предишните изказвания не беше споменато радиото по никакъв повод на мен ми дава основание да мисля, че наистина сме си свършили работата и я вършим така, както трябва да бъде.

Постарахме се наистина това, което каза и Вяра, по отношение на някои безплатни форуми да дадем колкото се може по-голяма възможност на желаещите да представят своите платформи, идеи и всичко останало, свързано с тяхното участие в изборите и там успяхме. Надяваме се, че те ще бъдат запълнени достатъчно интересно от самите състезатели.

Оттук нататък наистина, ако има някои конкретни въпроси, забележки или някакви съображения, нещо като идеи, готови сме да ги обсъдим, но аз мисля, че работата, която трябваше да направим е направена и то с оглед на защитата на обществената функция, която мисля, че я провеждаме по един добър начин.

ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Заповядайте!

ИВО ИНДЖОВ (Институт за модерна политика): Искам да направя едно кратко изказване и същевременно кратък въпрос към госпожа Анкова и господин Янкулов, които нямат пряко отношение към изборното законодателство и Изборният кодекс и дефинираните в тях задачи и функции на обществените медии. Но тук вече стана ясно, че обществените медии са един основен канал за комуникация по време на предизборна кампания и във всички нормални медии демокрации от обществените медии се очаква в идеалния случай да предоставят разнообразна информация на възможно най-широк кръг слушатели и читатели, за да може накрая да се сбъдне идеалът на социолозите и политолозите за един добре информиран и рационално гласуващ гражданин.


Каталог: fce -> 001 -> 0257 -> files
001 -> На книги, депозирани от 26 април до 2 май 2007 г
001 -> Справочник на военнотранспортните органи в Българската армия (1907-2007 г.). [Шарп Стоун], 2007. Без сведение за цена
001 -> Закон за защита на потребителите. Сдружение Потребител бг, 2006. 5 лв
001 -> Dvd и книгите с български издател към вестници и списания се описват и разпределят с книгите по-късно списания и бюлетини
001 -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет
files -> Заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори 1 септември 2014 г
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница