Заседание на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори 1 септември 2014 г

Това трябва да бъде премахнато. То може да бъде направено и в момента.

Господин Гетов, знае че всеки гражданин има два адреса в базата данни, постоянен и настоящ.

По закон списъците са по постоянен адрес. Хайде сега да си представим, че ги отпечатваме по настоящ адрес. 95 на сто от хората в България имат съвпадащ настоящ и постоянен адрес. Това беше статистиката преди пет години. Предполагам, че е същата и сега. 100 на сто от хората в чужбина имат различия или би трябвало да имат различие в постоянния и настоящ адрес. Хората в чужбина имат настоящ адрес – чужбина. Така е записано. Там не се уточнява в кой град и на коя улица живее. Така, че ако просто ние отпечатаме списъците по настоящ адрес това всъщност е активната регистрация и регистъра по настоящ адрес, за което говори господин Димитров. Това може да стане утре. Защото в противен случай достигаме и до още един абсурд. Имаше 20 на брой секции, спомнях си ги даже доскоро поименно, в които нито един от гласувалите не беше от заявилите, че ще гласуват там, което говори за бланкетно подписване на заявление. Там хората даже не знаят, че са заявили, че ще гласуват. Някои имат техните лични данни и периодично изпраща от тяхно име въпросните форми, в които има неговите данни и по които се правеха предварителните списъци. Това накара ЦИК, сега да пусне тези празни листове, които действително звучат много страшно, но те са направени, за да се избегне това явление.

Освен това, когато в чужбина се гласува огромната част гласували не са тези, които са записани предварително, а хората, които знаят, че в посолството има секция отиват и гласуват и те се дописват. Тоест 90 на сто от хората и така и така се дописват в момента и за никакво забавяне на процеса на гласуване не може да става въпрос. Хората в чужбина вече са много опитни, членовете на секционните комисии. Процесът е паралелен, гласува се на няколко места и едновременно се подписват декларации.

Благодаря за вниманието.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря ви, от цялата наша дискусия, като че ли можем да направим заключението, че една перспектива за изменение на закона към стандарт, който ще ни позволи за по-точна картина изисква активност от нас като граждани, активност като избиратели. Дали ще си активираме настоящия адрес или ще участваме в това, което се нарича, но има различно съдържание, активна регистрация, в крайна сметка опира именно до нашата заинтересованост, до нашата активност като избиратели и граждани. Считам, че това е важно и трябва да го имаме в съзнанието, когато търсим причина и търсим решение на незадоволително положение.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Господин Гетов, не отговори на третия въпрос. Ставаше въпрос за софтуера за проверката – има ли възможност технически да бъдат запазени имената на лицата без избирателни права?

ИВАН ГЕТОВ: Разбира се, при едно разпореждане на Централната избирателна комисия или в закона всичко може да бъде направено технически.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Това ме интересуваше, благодаря ви.

СТЕФАН МАНОВ: Много се извинявам, но съвсем кратък въпрос към господин Гетов, може би той е получил късно въпросите, които бях изпратил чрез Секретариата на Борда и понеже проф. Константинов спомена този въпрос за настоящия адрес, аз бях задал следните няколко въпроса: Колко са българските граждани декларирали настоящ адрес в чужбина изобщо и колко от тях са избиратели, за да видим колко са реално изпълнили задълженията си по закон?

Аз имам отговора, но искам да го чуя и от вас. Респективно, колко от тях са в Европейския съюз и колко от тях са извън Европейския съюз и понеже много обичаме да говорим за Турция, колко са в Турция? Не че аз лично имам някакво деление на избирателите в или извън, но просто така се случва, че хората така представят въпроса.

ИВАН ГЕТОВ: Да, аз получих тези въпроси, за съжаление получих ги тази сутрин, така че нямахме възможност, но за съжаление повечето са статистическа информация, с какъвто ресурс, софтуер и специалистите статисти при нас няма. Ние нямаме такава цел, но с каквото можем ще ви отговорим на въпросите. Аз ви съветвам да се обърнете директно към нас, по реда на обществената информация ще получите отговора от министерството.

СТЕФАН МАНОВ: Господин Гетов, аз се обърнах към вас преди две години и ми изпратиха фактура за 1600 лева, за да ми се предостави тази информация, нямах тези средства, за да я получа.

ИВАН ГЕТОВ: За съжаление в Закона за гражданската регистрация е написано дефинитивно, че всички справки, които се правят там съответно са възмездни. Единствено за безплатна справка се ползват държавните институции, които изрично в законите са упоменали всичко това, и които имат правото да ползват такива справки. Всичко останало е въпрос на допълнителен труд, който би трябвало да бъде възмезден.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Извинявам се, че се намесвам, обаче статистиката за хората регистрирани по настоящ адрес в България или извън България е нещо, с което „ГРАО” разполага и използва, тъй като това е филтърът, с който вие правите списъците за местни избори.

ИВАН ГЕТОВ: Тази статистика е поместена на нашия сайт и ежедневно е достъпна за всеки един.

СТЕФАН МАНОВ: За чужбина няма статистика.

ИВАН ГЕТОВ: Аз ви говоря за статистика колко са хората, които са с настоящ адрес по определени общини, области и населени места. За чужбина е съвсем друго, трябва да се правят различни други разрези.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Според мен, вие разполагате с тази информация, защото за да направите списъците за местни избори вие трябва да търсите пълно съответствие между постоянен и настоящ адрес към определена дата.

ИВАН ГЕТОВ: Разбира се.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: В този смисъл вие разполагате с настоящия адрес на българи в чужбина.

ИВАН ГЕТОВ: Разбира се, че разполагаме. Аз еднократно съм споменавал между другото.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И бихме могли да дадете ориентировъчна информация.

ИВАН ГЕТОВ: Разбира се.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря ви, на следващия Борд ще ни дадете за Европа, за Азия и за Америка.

СТЕФАН МАНОВ: Много е лесно, за евро изборите са извън Европейския съюз в забранителен списък, така че веднага ще видим колко са в Европейския съюз и колкото са извън.

ВАНЯ НУШЕВА: Господин Гетов, аз бих искала също да ви призова, предоставете подобна статистически обработена информация, защото това е важен въпрос.

СТЕФАН МАНОВ: Виждаме, че е от обществен интерес този въпрос.

ИВАН ГЕТОВ: Каквото можем ще ви предоставим и никога не сме ви отказвали. Постоянно го казвам за трети път, да обърнете се, ще ви отговорим, никакъв проблем.

СТЕФАН МАНОВ: Да помолим нашите домакини Министерският съвет, като институция, която има право да получава безплатна информация от „ГРАО” да поиска тази информация.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Вече я поискахме господин Манов, имаме уверение, че ще я получим като участници в Борда, ще получим информация от дирекцията, която ръководи господин Гетов.

Драги колеги, аз предлагам следващите точки, при които сигурно ще има въпроси към господин Цолов от комисията, към господин Бабаджанов от Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и от Министерството на външните работи, тъй като уважаемите представители са сред нас, тоест дискусията е отворена с въпроси към всеки един от тях и по всички точки, които опират до точката, засягаща Администрацията на Министерския съвет, така че дискусията е отворена, заповядайте!

Има представители, които са сред нас и очакват вашите въпроси и е отлична възможност да ги зададем, заповядайте!

МАРИЯ АСИМИ: Тук гледаме, че е засегната точката за лишените от свобода. Аз искам да обърна внимание какво се прави за инвалидите, тези които трябва да ги интегрираме, нищо не е записано и е голямо затруднение инвалидите в деня на изборите. Пет коли бяха за София миналия път, да помислим и за това.

Имам въпрос към госпожа Катя Тодорова, да обърнете внимание, аз бях обърнала по времето, когато се правеше Избирателният кодекс. В чужбина с личните карти не позволяват да се гласува, а задължително с международния паспорт. Аз например, не искам да имам международен паспорт, не ми трябва, защото с лична карта мога да пътувам. Да, връщат, от посолството връщат. Обърнах внимание, оказа се, че и господин Томалевски беше довел някакви дами, които го потвърдиха. Моля обърнете внимание МВР и МВнР на комисиите в посолствата и консулствата, че в личната карта дори там има и адреса, докато на международния паспорт има само ЕГН и име. Много моля да обърнете внимание. Връщат и не могат да гласуват. Това се случи през 2009 година, когато изпатихме с проблема и обърнахме внимание. Консулът излезе и каза: „Не, само с международен паспорт”. Това е много сериозен проблем и лишават хората да гласуват.

Госпожа Манолова, каза че ще обърне внимание.

Професор Друмева, за инвалидите да помислим и да сложим една точка, защото имам съседка, която ми обърна внимание. За хора, които трудно се предвижват каква организация ще има.

Третият въпрос е, граждани обикновено в секциите в София, както и в провинцията се познаваме. Във вашия блок от десет входа, този който е в комисията знае, че моите деца, вашите деца, са някъде в чужбина. Те са в избирателните списъци, каква е гаранцията, че те след това не са писани, че са гласували? Случва се това нещо.

Защото в квартала всички се познаваме. Знае се, че той е някъде в чужбина и няма да дойде в България да гласува, как можем да проверяваме дали след това в тази секция хората, които ги няма в България ги водят като гласували в България.

Благодаря за вниманието. На първия ви въпрос, очаквам представителя на Администрацията на Министерския съвет.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожа Янева ще ви даде сигурно по-точна информация. Днес сутринта имаше среща на министър-председателя с всички областни управители по редица въпроси точно от логистиката, от ежедневието в подготовката на изборите и на самия изборен ден. Този въпрос точно не беше засегнат, но вие знаете, че има доста подробна уредба в сега действащия кодекс, която предвижда такива избиратели да подадат заявления предварително, че имат нужда от транспорт, от предвижване, от съдействие, за да упражнят избирателните права и тогава се формира една подвижна избирателна секционна комисия. Така че всичко това е разписано в Кодекса и се следи и се организира от районната и от секционната избирателна комисия. Едновременно с това е и грижа на общинската администрация на общинските кметове, включително и транспорта.

МАРИЯ АСИМИ: Да, и да се направят преходници, не всички училища имат преходници, за да могат хора с колички и трудно придвижващи се.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Изрично е предвидено, ако сградата е на два етажа, тоест винаги на долния етаж да има такава специализирана секция. Иначе дали навсякъде има рампа, то най-малкото да има праг, който да позволява количка. Всичко това е изрично записано, но на следващото заседание ще имаме информация и по тези въпроси.

Заповядайте госпожо Тодорова!

КАТЯ ТОДОРОВА: Благодаря ви професор Друмева, на въпроса за личната карта, бих казала, че той е решен в Изборния кодекс в чл. 263 идентифициране на избирателя. Избирател, който гласува извън страната удостоверява самоличността си с паспорт, лична карта или военна карта съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за българските лични документи и след това са разписани условията за валидност, но аз не знам дали има интерес да говоря по темата, за която съм поканена тук и това е образуването на избирателните секции извън страната.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Може би ще възникнат въпроси.

МАРИЯ АСИМИ: Това е важна тема. Върнаха ни от посолството, аз съм с двойно гражданство. Върнаха ни за това, защото нямаме международен паспорт. Имам европейски паспорт, с който пътувам, член съм на Европа.

КАТЯ ТОДОРОВА: Това е по стария закон, по новия се гласува с лична карта.

МАРИЯ АСИМИ: Да, и ме върнаха, защото нямам международен паспорт.

КАТЯ ТОДОРОВА: В кое посолство става това и кога?

МАРИЯ АСИМИ: През 2009 година.

КАТЯ ТОДОРОВА: Това е при стария изборен закон, сега говорим за нов Избирателен кодекс.

МАРИЯ АСИМИ: Вие не се срещате с тези трудности. В посолството кои са - посланика, жена му, те се делят на две групи от буквата „А” до буквата „М” и вътре сме две секции. Казвам ви, изпитала съм го на гърба си и е много лошо когато се каже, не е така.

КАТЯ ТОДОРОВА: Сигурно е било така, защото и аз съм гласувала с паспорта си в чужбина и това се правеше като се слагаше печат в паспорта, който удостоверява гласуването. Сега по Изборния закон се гласува с лична карта и гласуването не се удостоверява.

МАРИЯ АСИМИ: Срещнах тази трудност, извинявайте нямам отношение, обръщам внимание, защото това нещо го дискутирахме в Парламента и се обадиха няколко души и потвърдиха, случва се искат им международен паспорт.

През 2007 година излизането е с лична карта и не е нужно да има задграничен паспорт.

КАТЯ ТОДОРОВА: Мога само да ви уверя, че въпросът е решен.

МАРИЯ АСИМИ: За това ви казвам в посолството да бъдат информирани.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря ви, сред нас е госпожа Веска Янева, заповядайте!

Госпожа Янева е началник на отдел в Администрацията на Министерския съвет, който отдел пряко общува с местните администрации – областта и общинска. Ще може със сигурност да ви даде по-точен отговор относно хората с увреждания, които имат проблеми с предвижването, за транспорт и съдействие от страна на местната власт да могат да гласуват.

Заповядайте!

ВЕСКА ЯНЕВА: Добър ден, Изборният кодекс детайлно е уредил въпроса с гласуването на хората с увреждания и изключително голямо отговорност в този процес има РИК. Централната избирателна комисия вече си е свършила работата в тази част.

От страна на администрациите ми се иска да не разглеждаме ангажиментите, свързани с гласуването на хората с увреждания отделно от Закона за хората с увреждания, защото достъпната среда е елемент на Закона за хората с увреждания, така че отговорността на всички органи, включително и на местните власти е изключително голяма и очакването е, че общинската администрация ще си изпълни ангажиментите в контекста на общите им задължения.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Ако вие имате информация, че в определени секции няма такива прагове, а има хора, които са в такова положение подайте тази информация ще бъдат предприети мерки най-малкото мисля, че това можем да го направим.

КАТЯ ТОДОРОВА: На нас ни е абсолютно ясно, че не е възможно за всички секции да бъдат оборудвани по този начин и да са достъпни. По принцип трябваше да има определени секции във всеки град, които да са достъпни. Просто достатъчно е своевременно да бъдат обявени кои са тези секции, за да може хората на време да имат информация къде могат да отидат да гласуват. Абсолютно е невъзможно във абсолютно всички училища и на всички места където се гласува да има такива рамки. Просто трябва своевременно да бъдат обявени тези места, които са достъпни за хора с увреждания.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Заповядайте!

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ (Национално движени БГ „Патриот”): Нашето движение контактува активно с българи, които живеят в Македония, но са български граждани. От тяхно име искам да попитам –в колко града в Република Македония ще бъдат открити избирателни секции? Хората искат да гласуват масово и питат защо в Македония…. По приблизителни данни са около 100 хиляди, защо в Македония се откриват само в Битоля и в Скопие избирателни секции, докато в Република Турция се откриват на много места? На какъв признак се делят българските граждани от Република Македония и от Република Турция?

Благодаря ви.

КАТЯ ТОДОРОВА: Ще ви отговоря на въпроса. Може би вие сте видял секциите, които са образувани по силата на закона с решение на Централната избирателна комисия, като това са прогнозни секции, които са образувани въз основа избирателната активност на българските граждани зад граница през последните пет години.

В този списък, който е близък до изчисленията, които са направени от временните обществени съвети на практика се вижда каква е избирателната активност зад граница.

Що се отнася до Република Македония, от нашето министерство е поискано разрешение за провеждане на изборите, защото знаете, че в никоя държава не могат да се произведат избори, ако няма нейно съгласие, на приемащата страна.

В Република Македония режимът е разрешителен и е поискано разрешение за ДКП и извън тях, което означава, че е поискано разрешение за дипломатическото и консулското представителство, а също и извън тях. Обаче решението е дадено само за посолството в Скопие и генералното консулство в Битоля. Така, че съгласието на приемащата държава е това и там ще бъдат организирани избирателните секции.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: И няма никаква възможност да се открие избирателна секция в друг град, така ли е?

КАТЯ ТОДОРОВА: За друг град в Македония не е дадено разрешение и точно това ви казвам, дадено е разрешение само за посолството в Скопие и ГК – Битоля. Разрешението на приемащата държава. Просто не бива да се забравя, че изборите извън страната се произвеждат съгласно законодателството на приемащата държава. Тук вече стана дума за Германия, която е на разрешителен режим. Ние сме направили абсолютно всички възможни постъпки в Германия. Имам предвид нашето министерство. Поискано е разрешение, което е съгласувано с временните обществени съвети и се надяваме тази година на положителен отговор. Досега отговора беше сходен на този от предишните избори, който е даден от Република Македония, само в дипломатическите представителства.

ГЕОРГИ БАЛЧЕВ: Бихте ли обяснила сега и за Република Турция на колко места ще се гласува?

КАТЯ ТОДОРОВА: В Република Турция ще има избирателни секции там където, местата които са одобрени от Централната избирателна комисия. Ако трябва да ви прочета целият списък, но той е около 127 плюс 2 и има заявление за още две, които сме събрали, като информацията е от петък. Към момента има 129 секции в Турция, но още няма разрешения на турската държава, очаква се разрешението.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря ви, госпожо Цонева, заповядайте!

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Както разбирам някъде около 350 секции се очертават извън страната приблизително, като прогнози и очаквания?

КАТЯ ТОДОРОВА: Сега ще ви дам наша информация, която е вътрешна. Аз бях споделила с медиите, че ние направихме един преглед на готовността на всичките ни дипломатически мисии да поемат организацията на избирателния процес, тъй като нашето желание на министерството е да създадем условия да гласуват максимален брой български граждани извън страната, които са проявили интерес да упражнят избирателното си право. Тук мога да кажа, че автоматичните избирателни секции, които ЦИК утвърди са 293, но в момента тече процес на образуване на избирателни секции, които са на основание всички текстове на закона, включително има предложение на посланика в Бразилия за образуване на секция в Сао Пауло независимо, че към момента има 17 регистрирали се граждани, които искат да се произведат избори там. Така, че ние като правихме този преглед по нашите вътрешни информации, мога да ви дам едно разпределение, което е с уговорката, че е примерно, тъй като очакваме малко по-голяма активност, но например в държавите от Европа се очаква да има около 142 секции, Югоизточна Европа – около 33, Азия, Австралия и Океания – 6, Източна Европа и Централна Азия – 16, Близък Изток и Африка – 12, Америка – 28, Турция – 129. Виждате, че най-голяма е активността в Европа. Но пак казвам, колеги, с уговорката, че това са приблизителни стойности.

Има тенденция на повишена активност, както Ви казах, те са към 360, но може да се стигне и към 400. Нашите разчети са на база 400 секции, за да можем да поемем организацията на изборния процес.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, госпожо Тодорова.

Госпожа Нушева искаше думата и господин Манов.

Позволете една добавка, че сега действащият Кодекс, за разлика от цялото законодателство от 1990 г. насам сега съдържа най-много възможности за откриване на избирателни секции зад граница, така че и примерът, който беше даден за Бразилия, че все още са 17, но посланикът по негова преценка – това е една последна хипотеза, която законът предвижда, може да мотивира и да предложи секция. Тоест сега действащото законодателство е много отворено към нашите съграждани, живеещи зад граница и това обяснява и повечето секции в сравнение с предишни избори.

ВАНЯ НУШЕВА: Всъщност госпожа Тодорова започна да отговаря именно на въпроса, който ме интересува. Наистина очаква се по-голям интерес от участие в изборния процес на гражданите в чужбина. В тази връзка Ви моля за вашата оценка ще бъде ли достатъчен бюджетът, определен за Министерство на вътрешните работи да организира, ще бъде ли необходимо актуализиране в случай наистина на необходимост.

КАТЯ ТОДОРОВА: Още сега Ви казвам, че няма да бъде достатъчен, защото с постановлението на Министерския съвет е одобрена сума от 1,200 хиляди, а при тези очаквани секции, които има перспектива да се образуват, тук вметвам, че по нашите прогнози, съобразени с искания на български граждани зад граница много е възможно да стигнем и до избирателни секции в държави, в които не сме имали избори, каквато е Исландия. Също така се очертава Нова Зеландия и Австралия, но тук пак казвам: всичко зависи от активността на нашите съграждани. Затова ние сме изпратили, пак за ваша информация, едно писмо до Държавната агенция за българите в чужбина, в което сме изразили нашата готовност на всички ръководители на задгранични и консулски представителства да работят в сътрудничество с местните организации и общности на българските граждани там. Изпратили сме такива указания навсякъде. Надявам се да има малко по-голяма активност, която е в интерес на самите наши съграждани, които са извън страната. Но за парите нашите изчисления са около милион и половина. Те са още като една финансова рамка, но в момента правим разбивки и ще направим постъпки за промяна на това постановление, но трябва да сме обосновали добре нашето предложение, защото това са парите на данъкоплатеца и всичко трябва да бъде в икономичен режим.

СТЕФАН МАНОВ: В тези разбивки как е по пера, колко за командировъчни на служители от МВнР, колко за наеми на зали, колко за техника и т.н., защото това са големи суми. Исках да поема подадената от професор Друмева информация, че новият Избирателен кодекс облекчи значително образуването на избирателни секции в чужбина, насърчи го, но за да компенсира тази допълнителна тежест в организацията, а и финансова, даде широка възможност на работа на българските дипломатически и консулски представителства с общностите по места в осигуряване техническото, казвам, на изборите – запазване на зали, контакти с местна администрация, за да се осигурят изборни кабини и кутии за гласуване, включително и компютри и сканиращи устройства, ако е необходимо и т.н. Тоест, Вие сте напълно права и аз също призовавам всички тук да носим това послание към българските общности извън страната. необходимо е да дадат своята подкрепа в организирането на избирателни секции, за да може изборното право да бъде осъществено, а не само да бъде организационна тежест за структурите по места, които не са по-многобройни.

Конкретният ми въпрос беше за бюджета как се разпределя по пера.

КАТЯ ТОДОРОВА: Още е рано да кажа, че е разбит бюджетът по пера. Такава информация ще Ви предоставя по-нататък. Но обезпечаването – логистичното – на изборния процес нито е лесно, нито е твърде евтино, защото трябва да има изборни помещения, съответна техника, сигурност и т.н. Ние точно по тези основни критерии сме направили преглед на степента на готовност на задграничните представителства, за да направим оценка каква нужда от помощ имат те за подготовка и провеждане на изборите. Тук е много ценно сътрудничеството на нашите общности зад граница. Ние разчитаме на него, но правим и собствена подготовка, защото трябва да обезпечим ефективен изборен процес.

ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Нека да чуем и представителите на Министерството на правосъдието, на Комисията за защита на личните данни. Господин Стоянов вече има въпрос. Заповядайте.

ДАНИЕЛ СТОЯНОВ: Изборният кодекс улесни създаването и на секции в местата за лишаване от свобода и за задържане, тъй като от 20 направи минималния брой избиратели на 10. В тази връзка имам питане към господин Бабаджанов. Към момента каква е прогнозата за откриване на избирателни секции по затвори и арести и колко е броят ориентировъчно на избирателите, който се очаква в тях?