Заседание на избрано от Научния съвет на ииоз жури. Съдържание на дисертацията Увод 5 Предмет на изследването 7 Теоретичен модел 9



страница1/4
Дата28.02.2018
Размер0.59 Mb.
#60564
ТипЗаседание
  1   2   3   4


ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

______________________________________________
ДОЦ. Д-Р Румяна Иванова Стоилова
Пол и стратификация

Социално-структурни измерения на неравенствата между половете в българското общество след 1989 г.


А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

НА

дисертация за придобиване на

научната степен

доктор на социологическите науки”



София

2011
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на разширено заседание (семинар) на секция Общество на знанието: Наука, образование и иновации“ към Института за изследване на обществата и знанието при БАН въз основа на Заповед РД-08-609/19.09.2011 г.

Дисертацията се състои от увод, изложение в пет глави, заключение, две приложения и литература в общ обем от 284 страници. В цитираните библиографски източници са посочени общо 260 заглавия, от които на български 75, на немски и английски език – 185. Оформени са 51 таблици и 5 фигури. Публикациите по темата на дисертацията са 21, от които 11 са на английски език.



Защитата на дисертацията ще се проведе на..........................

от ..........ч. в зала ............... на.......................................................

на заседание на избрано от Научния съвет на ИИОЗ жури.

Съдържание на дисертацията

Увод 5

Предмет на изследването 7

Теоретичен модел 9

Въпроси, задачи и хипотези 12

Метод, подход и ограничения 14

Справка за приносите в дисертацията 42


Увод

Основният проблем пред изследването на социално-структурните измерения на пола е вписването им в контекста на дълбоката обществено-икономическа трансформация след 1989 г. Възниква пазар на труда и нараства институционалната диференциация в образованието. Образователната експанзия и диверсификацията на образователните институции увеличават възможностите за избор на качествено образование, но става видимо ранното отпадане от училище. Твърдото убеждение, че всеки, който иска, може да учи, избягва отговора на въпроса: Масовизирането на третата степен на образованието води ли автоматично до отпадане на зависимостта от произхода? Променят се икономическите условия – появява се конкуренция и възможности за бърза вертикална мобилност, но същевременно нарастват подоходните неравенства и несигурността на трудовите отношения. Принципът на възнаграждаване според резултатите се възприема като справедлив, но не се поставя въпросът: Защо се възпроизвежда неравенството в заплащането на мъжете и жените при еднакво образование?

След 1989 г. значително се променят функциите на държавата и това също има дълбоки стратификационни следствия. Държавата преразпределя и чрез провежданите политики цели недопускане на големи неравенства в обществото. Улрих Бек подчертава чрез тезата за „институционализирано индивидуализиране”, че да избираш и да самонасочваш действията си е възможно в обществена среда, която се характеризира със съответни институции и политики1. Социалната държава подпомага изпадащите на дъното и насочва изборите на индивидите. Посоката на промяната след 1989 г. насочва политиките главно към подпомагане на крайно бедните и към отделните индивиди и семейства, изправени пред специфичните рискове на глобализацията и несигурността. Появяват се редица рискове на пазара на труда - загуба на работа, несигурни преходи в индивидуалната трудова кариера, водещи от самонаетост към краткосрочна заетост, нерядко в сивата икономика – без трудов договор и здравноосигурителни вноски. Индивидуалните очаквания за институционални политики на държавата и на фирмите за недопускане на неравнопоставеност по пол, за съвместяване на работа и семейство, за подпомагане на участието на пазара на труда на младите хора се нуждае от допълнителни рационални аргументи, за да се превърнат в ефективна част от обществения консенсус на трансформиращото се посткомунистическо общество.

За справяне с бързо променящата се обществена среда се оформят различни индивидуални стратегии в зависимост от разполагаемите индивидуални и семейни ресурси, в това число на първо място образованието, но и в зависимост от индивидуални характеристики като пол, възраст и етнос. Нараства значението на семейството, на което в България традиционно се разчита като на солидарна общност за образование, за намиране на работа, за грижи за малките даца и за възрастните хора. Проблематична се оказва обаче солидарността в макросоциалната общност. Задълбочава се интеграционната дилема между губещи и печелещи от обществената трансформация в посока на либерална демокрация и на пазар на труда, на държава, насочена към подпомагане на целеви групи за определен период от време и на гарантиране на равно третиране на индивидите пред закона, независимо от техния произход и пол. Тези функции на държавата за едните, условно наричани трудно адаптиращи се към промяната, се оказват недостатъчни, за другите, конкуриращи се успешно и печелещи издържането на социалната държава, се оказват прекалено скъпи. Отсъствието на съзнание за солидарност в обществото крие риска от прояви на враждебност и омраза, на готовност да се ограничава индивидуалното право на труд в условията на криза в съответствие с традиционни нагласи и приоритети – например на жените в сравнение с мъжете, на старите за сметка на младите, на семейните за сметка на несемейните. Посягането към недемократични, ограничаващи индивидуалните права алтернативи за справянето в кризисни ситуации или в ситуация на растяща несигурност не е изключение, а по-скоро е твърде вероятно при отсъствието на адекватни конкурентни общо споделени ценности и модели на поведение. Днес на мнозина в България изглежда пресилено да се говори за дискриминация, защото ограничаващите индивидуалните права нагласи са част от нормативния комплекс на комунизма, допускащ автоматично подчиняване на индивидуалните права на общностните цели. Реализирането на индивидуалните права и гарантирането им от държавата обаче изисква аналитично преосмисляне на проблематични нагласи спрямо равнопоставеността по различни индивидуални характеристики, в това число на пола.



Правата на човека са неотменими и ненарушими. Човешкото достойнство и свободният избор не могат да бъдат погазвани в името на общностни цели и съображения. Спазването на този основен принцип легитимира индивидуалните усилия като допринасящи за ускоряване на обществената промяна, която преодолява повторението на традиционни зависимости и разделения. Същевременно обвързването на свободата и гарантирането на индивидуалните права с поемането на задължения и отговорности от страна на индивидите към макросоциалната общност не е възможно без общосподелени ценности и норми. Николай Бердяев подчертава във „Философия на неравенството”: „Ако всички осъзнават много силно правата си и много слабо задълженията си, правата няма да се уважават от никого и няма да се реализират.” И продължава : „Ако човекът е само подобие на природната и социалната среда, само рефлекс на външните условия, само рожба на необходимостта, той няма нито свещени права, нито свещени задължения, той има само интереси и претенции”2.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница